Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for2025-04-09

2025/4, стр. 520 - 529

ЕЗИКЪТ НА РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФОТОГРАФИИ: КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И МЕТОДОЛОГИИ

Александър Вътов
E-mail: a.vatov@nha.bg
National Academy of Art
Department Restoration
73 Tsarigradsko shose Sofia

Резюме: Статията разглежда реставрацията на фотографии като специфичен „език“, в който се преплитат научни, етически и културни измерения. Акцентът е върху особеностите на фотографските техники и тяхната уязвимост, както и върху стратегиите за опазване. Подчертава се, че в България липсва систематична терминология и институционализирана практика, което крие риск от загуба на автентичност. Фотографията се разглежда не само като технически носител на образ, но и като културен артефакт и извор за историята и хуманитарните науки. Защитава се тезата, че разработването на професионален език и етични стандарти е ключово за съхраняването на фотографиите като част от колективната памет и за превръщането им в пълноценен изследователски ресурс.

Ключови думи: реставрация на фотографии; превантивна консервация; фотографски процеси; етика; културно наследство; лингводидактология

Увод: защо „език“ на реставрацията на фотографии?

Понятието „език“ обозначава не само терминологичен апарат, а и ценностни, етически и методологични режими, чрез които професионалната общност мисли, описва и комуникира собствената си практика (AIC 2014; ICOM-CC 2008). В случая с фотографиите тази лексика преплита химия, физика на материалите, история на техниките и визуална херменевтика. В международен план реставрацията на фотографии е добре институционализирана – с утвърдени ръководства, стандарти и лабораторни протоколи (Lavedrine 2003; Adelstein 2003; ISO 18902). В България обаче темата е представена фрагментарно и често се подменя с общи практики за хартия, което води до риск от некоректни интервенции и загуба на автентичност. Настоящият текст цели да систематизира ключови акценти и да предложи рамка за развитие.

1. История на фотографията и процесите: материали, техники, уязвимости Фотографията възниква в началото на XIX век като научно и техническо откритие, но много скоро надхвърля границите на лабораторията и се превръща в културен феномен. Първите изображения на Ниепс, Дагер и Талбот показват не само нов начин за „рисуване със светлина“, но и нов език за документиране на света. Дагеротипиите – метални плочи със сребрист блясък, притежават почти сакрален статут в очите на съвременниците си, докато калотипията на Талбот поставя началото на масовото репродуциране на образи (Batchen 1997).

През втората половина на XIX век фотографията се демократизира: албуминовите отпечатъци позволяват създаването на семейни албуми, колодиевите негативи улесняват пътуващите фотографи, а в края на века желатиновите процеси подготвят почвата за фотографията като масова практика. Всяка техника има не само технически параметри, но и културни значения – албуминовите снимки със своята топла тоналност и гладка повърхност носят усещане за интимност и близост; желатиновите копия, по-устойчиви и тиражируеми, стават носители на публични истории и колективна памет (Edwards 2001).

XX век е белязан от две големи промени: разпространението на цветната фотография и появата на аматьорската „моментална“ снимка, популяризирана от Kodak. Това превръща фотографията в универсално средство за комуникация – от семейните албуми до журналистиката и рекламата. Именно в този период се формира и разбирането, че снимката е не просто образ, а свидетелство – документ, който заслужава съхранение и опазване.

Днес аналоговите фотографии, независимо дали са черно-бели, или цветни, са изправени пред предизвикателството на времето. Хартията пожълтява, емулсиите се напукват, пластмасовите основи на филмите деградират. Тези процеси могат да бъдат разглеждани не само като технически проблем, но и като „език на разпадането“ – визуално свидетелство за крехкостта на културната памет (Edwards & Hart 2004). В този смисъл всяка реставрационна намеса е не просто физическо възстановяване, а опит да се прекъсне диалогът между времето и разрушението, за да се запази достъпът до културното значение на изображението.

Историята на фотографията показва, че всеки материал и всяка техника носят свои естетически, социални и културни конотации. Реставрацията им днес не е само грижа за предмета, а и грижа за езика на миналото, в който са вплетени човешки истории, идентичности и ценности.

2. Фотографията като културно наследство и изворов корпус за науките Фотографията е едновременно технически образ и културна практика. Тя се появява като „индекс“ на реалността – следа от светлина върху чувствителна повърхност, но бързо се превръща в ключов посредник на паметта и идентичността в модерните общества (Batchen 1997; Barthes 2001). В този смисъл снимката не е „прозорец“ към миналото, а културен артефакт, чието значение възниква в пресечната точка между материалност, употреба и интерпретация (Edwards 2001; Edwards & Hart 2004). Поради това фотографските колекции – от семейни албуми до институционални архиви – би следвало да бъдат мислени като културно наследство, в което се наслояват частни и публични истории, ритуали на гледане и локални естетики.

Когато говорим за „езика“ на фотографията, трябва да се имат предвид не само жанрът, композицията, позата, а и материалният речник на носители, повърхности, тоналности, следи от употреба. Албуминовият блясък на XIX век, матовата дълбочина на платиновите отпечатъци или „перленият“ баритов слой на желатиновите копия са маркери, които добавят смисъл към изображението – задават режим на възприемане, усещане за интимност или официалност, „домашност“ или публичност (Edwards & Hart 2004). Този материален регистър е неотделим от начина, по който снимките въздействат върху зрителя (Sontag 1977; Barthes 2001). Следователно, в хуманитарен план, фотографията говори с две преплетени системи: с видимото върху кадъра и с тактилно-визуалните качества на самия обект.

Снимките имат „социален живот“ – те циркулират, подаряват се, надписват се, рамкират се, поставят се в албуми; във всеки етап се променя и тяхното значение (Appadurai 1986; Edwards 2001). Една портретна визитна картичка от късния XIX век например е едновременно технологичен продукт, социален жест (обмен между роднини и приятели), иконографски конвенционален образ (позата, костюмът) и архивен документ (фотоателие, адрес, печат). Тези биографии са централни за историците, антрополозите и социолозите, защото правят видими мрежи от отношения, практики на представяне, знаци на престиж, техники на памет (Sekula 1986; Pinney 1997).

Архивирането на фотографиите има и политическо измерение. Колониални, полицейски и административни практики са използвали фотографията за класификация и контрол (Sekula 1986; Stoler 2002). Съвременният дебат разширява фокуса към „гражданския договор на фотографията“ – правата на заснетите, етиката на показването и участието на общностите в управлението на визуалните им наследства (Azoulay 2008). В хуманитарна перспектива „езикът на реставрацията“ трябва да включва етични и правни регистри: кой има право да решава видимостта на даден образ, как се договаря контекстът на представяне, как се адресират травматични и чувствителни съдържания.

Фотографиите имат стойност за множество научни полета. В историята предоставят визуални свидетелства за събития, пространства, материална култура; проследяване на промени в градската тъкан, модата, телесните режими (Schwartz & Ryan 2003). В социологията и антропологията дават информация за всекидневни практики, семейни структури, ритуали, демонстрации на статус и принадлежност (Edwards 2001; Pinney 1997). В културологията и медийните изследвания „говорят“ за режими на визуалност, локални естетики, трансформации на публичната сфера (Sontag 1977; Azoulay 2008). Наред с това, са изключително ценни и за изследване на взаимодействията между индивидуална, комуникативна и културна памет; „места на памет“ и визуални канони (Nora 1989; Assmann 2011). При фотографиите ключово тук е разграничението между доказателствена стойност (evidential value) и афективна стойност (affective value): първата структурира историческия разказ, втората задейства механизми на идентификация и памет, които са не по-малко значими в културните изследвания.

Материалната уязвимост на фотографиите – пожълтяване, избледняване, напукване, механични следи – може да се мисли като семиотика на времето. Тези наранявания често са носители на допълнителен смисъл: те маркират употреби, миграции, травматични периоди (войни, изгнание), семейни ритуали (прегъване в портфейл, закрепване с кабърчета върху стена). В този смисъл реставрацията не е само „премахване на дефекта“, а акт на интерпретация – избор какво да бъде видимо и какво да остане като свидетелство за обекта (Edwards & Hart 2004). Етичният въпрос не е дали изобщо да се намесваме, а как да го правим така, че да съхраним както четимостта, така и биографичната същност на фотографията.

Дигитализацията разширява радикално достъпа до фотографските колекции, но поставя въпроси за разликата между оригинал и дигитално копие. В хуманитарен план дигиталното копие може да съхрани и дори да подчертае иконографската стойност, но трудно възпроизвежда материалния регистър – дебелина на хартията, повърхност, ретуш, мириса на старите албуми (Edwards & Hart 2004). Следователно културната политика следва да осигури едновременно: 1) качествени дигитални репрезентации за обучение и изследвания; 2) грижа за оригиналите като културни обекти, чиято материалност е неразделна част от значението им.

В българските условия големи обеми фотографии се съхраняват в музеи, читалища, университетски и ведомствени архиви, както и в частни семейни колекции. Това е потенциален скрит ресурс за хуманитарните науки: локални истории на модернизацията, урбанистични трансформации, миграции и диаспори, визуални практики на празника и траура, на труда и свободното време. Тази перспектива подсилва и аргумента за необходимостта от професионална реставрация – без грижа за материалната устойчивост изследователският по-тенциал на фотографиите остава неосъществен.

3. „Езикът“ на реставрацията: терминология, етика, документация Когато дефинираме езика на реставрацията, не описваме само професионален жаргон, a нормативна граматика, която определя какво се счита за „увреждане“, кое е „патина“ (смислова следа от употреба), кое е „автентично“ и кое е „добавено“ (AIC 2014; ICOM-CC 2008). Тази граматика не е неутрална – тя организира решенията кой слой от миналото да остане видим, как да се интерпретират следите от употреба и докъде да се „връща“ първоначалният вид. В хуманитарен план това е публичен език – той посредничи между лабораторията, архива и общността, превеждайки технически действия в културни значения (Eastop 2006).

Терминологията на реставрацията изпълнява функцията на споделен код: тя прави практиките преносими между институции, екипи и поколения. Но думите са многозначни и носят ценностни значения.

– „Минимална намеса“ обозначава етичното предпочитание към най-малко инвазивното решение, което осигурява четимост и стабилност. Това е принцип, а не механична рецепта – „минимално“ е относително спрямо материала и контекста (AIC 2014).

– „Обратимост“ традиционно се приема като златен стандарт, но в много случаи е прагматично заместена от идеята за възможност за оттегляне/ретритабилност на намесата и изчерпателна проследимост на използваните материали (ICOM-CC 2008). С други думи, етиката се измества от абсолюта на обратимостта към отговорност и прозрачност.

– „Интеграция на загуби“ (inpainting, reintegration) е термин, който балансира между четимост и различимост. В много визуални практики интеграцията не цели „измама“, а оптично спокойствие, за да се чете образът като извор, като същевременно добавеното да остане различимо при близък оглед (Lavedrine 2003, pp. 15 – 22).

– „Патина“ не е равнозначна на „замърсяване“: тя може да е биографичен маркер – следи от рамкиране, отпечатъци от ръце, надписи на гърба, които свидетелстват за социалната биография на снимката (Edwards & Hart 2004). Затова механичното „почистване“ не бива да заличава смислови следи.

Термините рамкират решения. Когато назоваваме действие „стабилизация“ вместо „възстановяване“, ние намаляваме очакванията от естетическа реконструкция към грижа за дългосрочна четимост (Reilly 1986). Езикът направлява практиката.

Етичният дискурс в реставрацията е от изключителна важност – той отдавна излиза отвъд материалната грижа и включва правата на общностите и заснетите лица (Azoulay 2008). Няколко посоки са ключови.

1. Четимост срещу автентичност. Намесата се измерва не по това колко е видима, а по това дали пази автентичната субстанция и биография на обекта. Премахване на пожълтял лак може да увеличи четимостта, но да изтрие исторически слой, който свидетелства за употреба и рецепция (Lavedrine 2009).

2. Различимост на добавеното. Добавените материали и ретуш следва да са различими при близък оглед и добре документирани – това гарантира, че следващ изследовател/реставратор няма да обърка историята на обекта с историята на интервенцията (AIC 2014).

3. Право на изображение и чувствителни съдържания. Когато работим с портрети, колониални, полицейски или травматични архиви, „езикът на реставрацията“ включва етика на показването: съгласие, контекстуализация, предупреждения, участие на общностите, които имат „дял“ в образа (Sekula 1986; Azoulay 2008).

4. Грижата като ценност. В хуманитарен ключ реставрацията е форма на културна грижа – практики на поддържане на паметта и достъпа, а не просто „поправка“ (Eastop 2006). Това преформулира и отговорността пред обществото: не е достатъчно да „спасим“ обекта; трябва да го направим смислово достъпен.

Документация: от технически протокол към културна автобиография Документацията е „паметта на намесата“. В идеалния случай тя има три слоя, всеки със свой „език“.

– Материално-технически слой: описание на носителя, процеса, състоянието, околната среда, направените тестове и интервенции. Този слой осигурява повторимост и безопасност (Lavedrine 2003, pp. 11 – 22).

– Историко-произходен слой (provenance): данни за автор, ателие, собственици, белези от употреба (надписи, печати, монтажи), пътища на циркулация. Тук документацията се превръща в наратив за социалния живот на обекта (Edwards 2001).

– Интерпретативен/афективен слой: контекст на показ, потенциални чувствителности, етични решения (например защо е оставена видима дадена следа; как са маркирани добавките). Този слой прави видима отговорността и позволява публичен дебат (Azoulay 2008).

В дигиталната среда към документацията се добавя и още един пласт – как са взети решенията, какви са били алтернативите, какво е било отхвърлено и защо. Това превръща реставратора от „невидим техник“ във видим съавтор на интерпретацията, без да подменя историческото съдържание.

Примери за „лексика на вниманието“

Без да влизаме в технически детайли, хуманитарният дискурс може да усвои минимален, но прецизен речник:

– превантивна консервация (условия, опаковки, експониране) вместо „съхранение“ в общ смисъл;

– стабилизация вместо „ремонт“;

– интеграция на загуби / „ретуш, различим при близък оглед“ вместо „възвръщане към оригиналния вид“;

– дигитален двойник вместо „цифров оригинал“;

– наративно досие вместо чисто технически протокол.

Тази лексика регулира очакванията: тя подчертава грижата и отговорността, а не обещава невъзможно връщане към началото (Reilly 1986; Lavedrine 2009). В този смисъл, езикът на реставрацията е културна инфраструктура: той създава условия за споделена отговорност към фотографското културно наследство. Терминологията задава граници на допустимото; етиката – рамки на видимостта и уважението към общностите; документацията – устойчив наратив, който прави решенията проверими и дискутирани. Именно този „език“ позволява фотографиите да се превърнат от крехки предмети в действащи извори за историята, социалните и хуманитарните науки (Edwards 2001; Eastop 2006; Azoulay 2008).

Между автентичност, четимост и отговорност

В хуманитарната перспектива реставрацията на фотографии функционира в поле на напрежение между автентичност (какво пазим), четимост (как да бъде разбрано) и отговорност (пред кого и как да отчетем избора си). Тези стойности рядко съвпадат напълно: решението, което максимализира четимостта, може да компрометира материалната автентичност, а етичното съображение за ограничаване на видимостта (например при травматични изображения) може да намали публичния достъп (AIC 2014; ICOM-CC 2008; Eastop 2006).

Автентичността на фотографията е многопластова. Поне три измерения са релевантни.

– Материална автентичност: оригиналните слоеве (подложка, свързваща среда, образен материал, лакове, ретуш) и следите от употреба – прегъвания, отпечатъци, надписи, печати (Edwards & Hart 2004). Тези следи са не просто „дефекти“, а биографични маркери на обекта.

– Иконографска автентичност: четимост на образа като свидетелство – лицата, местата и ситуациите, които правят снимката извор, а не само артефакт (Schwartz & Ryan 2003).

– Контекстуална и социална автентичност: връзката на фотографията с общности, институции и практики на гледане; тук автентичността включва режима на показ и правото на участие при вземане на решения (Azoulay 2008).

Тази многослойност усложнява дилемите: премахването на „замърсяване“ може да изтрие свидетелство за употреба; агресивният ретуш може да подобри четимостта, но да наруши материалната история; а „пълното показване“ на травматични изображения би могло да противоречи на етическата ангажираност към заснетите или техните наследници (Sekula 1986; Stoler 2002).

Четимостта не е синоним на „визуална гладкост“ или „естетическо изчистване“. Тя е условие за смислова интерпретация и способността на изследователя или зрителя да разпознаят сюжет, детайл, контекст. В този смисъл реставрацията действа като превод – пренася изображението от състояние на „заглушеност“ към разбираемост, като се старае да не добавя смисъл (Edwards 2001).

Същевременно трябва да признаем, че има случаи, в които дигиталното копие е по-подходящо за четене на изворовото съдържание (контраст, детайл) при силно увредени оригинали, докато самият оригинал се пази заради материалната си и биографична стойност (Edwards & Hart 2004). Четимостта, така разбрана, става режим на достъп, а не само визуален резултат.

Отговорността е тройна: към обекта – минимална намеса, проследимост на материалите, различимост на добавеното, приоритизиране на превенцията пред интервенцията (AIC 2014; ICOM-CC 2008); към хората – предполага права на заснетите и техните общности – информиран контекст, съгласуване на показването, чувствителност към травма (Azoulay 2008); към бъдещето – документация, която прави решенията проверими, и политики за достъп, които не затварят обекта в експертен монолог, а предвиждат многогласие и бъдещи прочити (Eastop 2006; Assmann 2011). Тук „езикът на реставрацията“ има нормативна сила – думите, с които назоваваме решенията, рамкират границите на допустимото и отговорното.

Заключение

Езикът на реставрацията на фотографии е общностен инструмент – той дисциплинира практиките, прави ги сравними и гарантира отговорност към културната памет. В български условия дефицитите са преодолими чрез целенасочено обучение, стандарти, инфраструктура и междудисциплинарно сътрудничество. Фотографиите са високоприоритетен ресурс – тяхната реставрация обогатява историята, социалните и хуманитарните науки, като възстановява изгубени връзки, данни и смисли (Lavedrine 2009; Wilhelm 1993; Eastop 2006).

ЛИТЕРАТУРА

ЗОНТАГ, С., 2013. За фотографията. София, Изток – Запад.

БАРТ, Р., 2001 Camera Lucida. Записка за фотографията. София: Agata A.

REFERENCES

APPADURAI, A., 1986. The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective. Cambridge: Cambridge University Press.

AIC (AMERICAN INSTITUTE FOR CONSERVATION), 2014. Code of Ethics and Guidelines for Practice. Washington, DC: AIC.

ADELSTEIN, P.Z., 2009. IPI Media Storage Quick Reference. Rochester, NY: Image Permanence Institute.

REILLY, J. M., 1986. IPI Storage Guide for Acetate Film. Rochester, NY: Image Permanence Institute.

ASSMANN, A., 2011. Cultural Memory and Western Civilization: Functions, Media, Archives. Cambridge: Cambridge University Press.

AZOULAY, A., 2008. The Civil Contract of Photography. New York: Zone Books.

BART, R., 2001. Camera Lucida. Zapiska za fotografiyata. Sofia: Agata A.

BATCHEN, G., 1999. Burning with Desire: The Conception of Photography. Cambridge, MA: The MIT Press.

EDWARDS, E., 2001. Raw Histories: Photographs, Anthropology and Museums. London–New York: Routledge.

EDWARDS, E. & HART, J. (eds.), 2004. Photographs Objects Histories: On the Materiality of Images. London – New York: Routledge.

ICOM-CC (INTERNATIONAL COUNCIL OF MUSEUMS – COMMITTEE FOR CONSERVATION), 2008. Terminology to Characterize the Conservation of Tangible Cultural Heritage. Paris: ICOM-CC.

ISO, 2010. ISO 18911:2010. Imaging materials – Processed safety photographic films – Storage practices. Geneva: International Organization for Standardization.

ISO, 2013. ISO 18902:2013. Imaging materials – Processed imaging materials – Albums, framing and storage materials. Geneva: International Organization for Standardization.

LAVEDRINE, B., 2003. A Guide to the Preventive Conservation of Photograph Collections. Los Angeles: The Getty Conservation Institute.

LAVEDRINE, B., 2009. Photographs of the Past: Process and Preservation. Los Angeles: The Getty Conservation Institute.

NORA, P., 1989. Between Memory and History: Les Lieux de Mmoire. Representations, no. 26, pp. 7 – 24.

PINNEY, C., 1997. Camera Indica: The Social Life of Indian Photography. London: Reaktion Books.

REILLY, J. M., 1986. Care and Identification of 19th-Century Photographic Prints. Rochester, NY: Eastman Kodak Company.

SCHWARTZ, J., RYAN, J. (eds.), 2003. Picturing Place: Photography and the Geographical Imagination. London – New York: Routledge.

SEKULA, A., 1986. The Body and the Archive. October, vol. 39, no. 1, pp. 3 – 64.

STOLER, A. L., 2002. Colonial Archives and the Arts of Governance. Archival Science, vol. 2, no. 1 – 2, pp. 87 – 109.

ZONTAG, S., 2013. Za fotografiyata. Sofia, Iztoк-Zapad.

WILHELM, H., 1993. The Permanence and Care of Color Photographs: Traditional and Digital Color Prints, Color Negatives, Slides, and Motion Pictures. Grinnell, IA: Preservation Publishing Company.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.