Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 767 - 774

РУСКИТЕ ТЕМПОРАЛНИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ ДИСТАНЦИОННА ГЛЕДНА ТОЧКА

Резюме:

Ключови думи:

2013/6, стр. 767 - 774

РУСКИТЕ ТЕМПОРАЛНИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ ДИСТАНЦИОННА ГЛЕДНА ТОЧКА

Ирина Георгиева
Нов български университет

Резюме. Човекът наблюдава движението на времето по два начина: единият е чрез постоянната промяна на природните явления, a другият – чрез смяната на различни събития от заобикалящия го свят. В първия случай съществува природно естествено основание за раздробяване на времето на по-малки времеви отрязъци, които винаги са свързани с определени астрономически ориентири; във втория случай такова реално природно основание липсва. Във всички тези случаи остават следи от движението на времето в съзнанието, в паметта и опита на човека.

Keywords: time flow; cognitive time pattern; time measurement; global time patterns in language

Анализирайки конкретния материал, стигнахме до извода, че е възможно да се определи продължителността на времето по два начина: с помощта на точно фиксирано количество метрични единици (час, ден, година, век и др.) и с помощта на приблизителни оценки в случаите, когато точността е ирелевантна. За фразеологията за определяне на темпоралната дължина е важен вторият тип. Измервайки продължителността на времето, разграничаваме две разновидности, а именно: продължителността на протичане на събитията, явленията или процесите (опозицията „дълго – кратко“) и на какво отстояние се намира човекът от тези събития, явления или процеси във времето. Това са понятието „скоро“ и опозицията „отдавна – неотдавна“. Понятието „скоро“ маркира разстоянието от точката „сега“ до бъдещето, а опозицията „отдавна – неотдавна“ – от точката „сега“ до далечното и не толкова далечно минало.

Самите думи долго, коротко, сейчас не се срещат в руските фразеологизми, затова ще стане дума само за изразите, в които е залегнала идеята за „дълго“, „кратко“, „сега“. Понятията давно – недавно (отдавна – неотдавна) се явяват устойчиви словосъчетания и в руския език са били подложени на висока степен на лексикализация.

Опозицията долго – коротко (дълго – кратко)

В руския език сме зафиксирали 14 фразеологични единици с идеята „дълго“. Това са изразите: много времени (много време); часами (с часове); годами (с години); целыми днями (по цели дни); вереница лет / вереница дней (изнизват се дни и години); день за днем / год за годом / век за веком (ден след ден / година след година / век подир век); изо дня в день / из года в год (ден след ден / година след година); на долгий срок (за дълго време); день ото дня (от ден на ден); битый час (цял час); до скончания века (до края на века); обещаного три года ждут (това, което ти обещаят, чакаш безкрайно дълго); до морковкина заговенья (безкрайно дълго, неопределено време, което никога няма да настъпи) и др. С идеята „кратко“ бяха анализирани 10 фразеологизма: Калиф на час (за кратко време); без году неделя (отскоро, закратко); в мгновения ока (за миг); в один момент, в один миг (за миг); на миг / на мгновение / на минуту / на секунду (за миг / за минута / за секунда); не иметь ни секунды покоя (да нямаш нито секунда спокойствие); с минуты на минуту / с часу на час (всеки момент, много скоро); до посинения (много дълго) и т.н. За поголямо удобство ще анализираме паралелно начините за изразяване на тези фразеологизми.

Понятията долго и коротко в руския език се осмислят в рамките на няколко когнитивни модели.

А. Преди всичко, тъй като времето е безформено, неопределено вещество, чието количество може да бъде измерено, следователно: долго е много време, а коротко – малко време. Подобен ефект се създава благодарение на употребата на количествените наречия много и малко в съчетание с лексемата време: долго – много времени, коротко – мало времени.

Б. Вторият модел е свързан с представата за времето като за отрязък, притежаващ определена дължина. В този случай долго е дълъг отрязък (на долгий срок), а коротко – е кратък отрязък от времето (в короткий срок).

В. В други случаи за понятието долго може да се мисли като за съвкупност от еднакви единици, чието количество е неопределено (трети модел): изо дня в день; из года в год; месяц за месяцем (ден след ден, месец след месец, година след година). Дните, месеците и годините сякаш се обединяват и свързват помежду си. Оттук се поражда идеята за голяма продължителност. В тези примери се подчертава идеята за цялостност, при това цялостност във всеки момент и включването му в редицата от аналогични моменти (целыми днями; целыми ночами – по цели дни, по цели нощи). Интересно е да се отбележи, че коротко в руския език се осмисля като съвкупност от еднакви единици, количеството на които е сведено до точно определена бройка, а именно бройката пара (две): пару минут / пару дней / пару месяцев / пару лет и т.н. (две минути / два дена / два месеца / две години). Тази бройка пара в руското съзнание се възприема като много кратко, непродължително време.

Долго представлява съвкупност от времеви моменти, наредени в редица (вереница дней / вереница лет; день за днем / час за часом / год за годом / век за веком; изо дня в день / из года в год и т.н.), която може и да няма край. В този случай най-чести единици за отброяване на времето са лексемите день и год. Количеството на темпоралните моменти, свързани с понятието долго, е толкова голямо, че човешката памет не е в състояние да ги задържи и те се забравят: днями, часами, годами, веками и т.н. (дни, часове, години, векове наред). Тези примери показват още веднъж връзката на времето с човешката памет, която се явява един от най-важните източници за съхранение и запазване на времето за всеки човек. Напълно обяснимо е, че горепосочените фразеологични единици се отнасят към продължителността на събитията, явленията и процесите в миналото, тъй като това, което продължава в настоящето, е трудно да се забрави, а това, което ще се случи в бъдещето, още не е известно и затова не е свързано с паметта.

В анализираните фразеологизми най-често се употребяват лексемите день, год, по-рядко лексемите час и век. Много са времевите моменти, които се свързват в човешкото съзнание с идеята долго и по-малко са тези, свързани с понятието коротко. В руския език понятието коротко се изразява с помощта на следните темпорални единици: на миг / на мгновение / на минуту / на секунду / на минуточку и т.н. Употребата на лексемите день, год, миг, минута за пресъздаване на понятието долго и коротко не е случайна. Най-вероятно това е породено от факта, че тези кратки времеви моменти човек може да изживее, те са свързани с усещането му за времето, докато век, века по своите времеви параметри излизат извън рамките на човешкия живот и затова са по-малко релевантни по отношениена идеята долго, те се свързват с понятието „винаги“. Анализирайки руските темпорални фразеологизми, можем да обобщим, че те, като правило, са свързани с представата за времето в рамките на основните когнитивни модели: количество, отрязък, съвкупност от времеви моменти. Тези образи не получават по-голяма конкретизация, тъй като те варират на количествено ниво (много – малко, дълъг – кратък).

Следователно в резултат на анализ на понятията долго – коротко бяха разграничени следните двойки фразеологизми: „голямо количество – малко количество“, „дълъг отрязък – кратък отрязък“. Освен това долго включва „редица моменти (без край)“, „забравени моменти“. В руския език по-голяма образност и метафоричност е присъща на понятието долго. Опозицията долго – коротко се осмисля посредством други темпорални лексеми, най-често день, год, миг, момент, по-рядко час, век, минута и секунда. Това са все количествени единици, свързани с конкретната продължителност на човешкия живот.

Понятието скоро

В руския език бяха анализирани 14 фразеологични единици с идеята „скоро“: не сегодня завтра (ако не днес – утре); с минуты на минуту (всеки момент); без пяти минут (след много кратък период от време); на носу (съвсем скоро); на днях (тези дни); без году неделя (отскоро); в любой момент (всеки момент); рано или поздно (рано или късно); через несколько дней / лет (след няколко дни / години); через некоторое время (скоро, по някое време); днем больше, днем меньше (ден повече или по-малко); годом больше, годом меньше (година повече или по-малко); не за горами (наближава) и т.н.

Анализът на тези фразеологизми показва, че руският език използва три основни когнитивни модела за описание на понятието скоро. Преди всичко даденото понятие се осмисля като нещо неопределено, разположено между два противоположни полюса: не сегодня завтра. Това са два темпорални момента, в рамките на които човек се намира в момента или ще се намира в бъдеще време. Скоро е разположено между това, което е днес, и това, което ще настъпи утре. Това вече не е „днес“, но още не е и „утре“. В това се проявява неопределеността на понятието скоро и неговата насоченост към бъдещето. Същата ситуация се наблюдава и с понятията рано, поздно: рано или поздно, които не са свързани с природните, астрономически ориентири. Скоро не е нито „рано“, нито „късно“. Човек не може да определи точно момента, в който се извършва или се случва определено нещо. Той поставя скоро между тези два времеви предела.

В резултатот анализа на фразеологизмитеднембольше, днем меньше, годом больше, годом меньше се оформя вторият характерен модел. Благодарение на наречията больше, меньше времето се осмисля като съвкупност от моменти, като количеството им не е релевантно. От тази редица можем да извадим един момент (меньше) или точно обратното – да добавим такъв (больше). Важен е фактът на тази съвкупност: в один из дней (в един от дните). Съществува определено количество темпорални моменти, в един от които трябва да се случи нещо, но този момент по никакъв начин не е откроен в редицата от подобни нему. Във всички тези фразеологизми присъства идеята за неопределеност, колебание между двата полюса.

Третият модел, който срещаме в руския език, определя понятието „време“ като отворено пространство (на днях, с минуты на минуту), върху което са разположени различни ориентировъчни знаци – времеви моменти, чието количество е сведено до точно определена бройка, а именно бройката пара (две): через пару минут / пару дней / пару месяцев / пару лет и т.н. (след две минути / два дена / два месеца / две години). Най-вероятно пара в руското съзнание се възприема като нещо кратко, непродължително, което ще се случи в обозримо бъдеще.

В редица случаи при този трети модел се срещат понятия от природния ландшафт (не за горами), т. е. открити пространства за описание на понятието скоро, или се използват части от анатомията на човека, като например на носу (след много кратко време). Това, което се намира за горами, т.е. далече, не е достъпно за човешкия поглед, за разлика от „скоро“, което винаги се вижда, макар разстоянието между човека и това „скоро“ да не може да бъде измерено с точност.

По този начин понятието скоро включва два важни момента: от една страна, своята обозримост, а от друга – своята неопределеност, колебание между двата полюса. Интересно е да се отбележи, че в руската картина на света скоро се асоциира или с отвореното обозримо пространство, или с определено число времеви моменти (через пару дней / лет). Изглежда, че продължителността не е характерна за времето, в което не се случват събития, процеси и явления.

Следователно за понятието скоро са присъщи следните метафорични модели: скоро – това е: „ако не днес, ще е утре“, „рано или късно“, „едно повече, едно по-малко“, „моментът наближава“. Това понятие се осмисля посредством други темпорални лексеми, свързани с човешкото пребиваване във времето (день, год, время, несколько, пара).

Опозицията давно – недавно (отдавна – неотдавна)

Преди да започнем с описанието на тази опозиция, ще отбележим, че субкомпонентът „много отдавна“ не е включен в настоящия анализ. Той е свързан с разделянето на времето на минало, сегашно и бъдеще и поради този факт фразеологичните единици съдържат значението „период / момент от времето в далеченото минало“.

Както в българския, така и в руския език съществуват думи, сами по себе си означаващи понятията „отдавна“ и „неотдавна“.

В руския език сме отбелязали 16 фразеологизма с идеята „отдавна“: давным давно (много отдавна); незапамятные времена (незапомнени времена); испокон века(у) / испокон веков (от памтивека); со времен царя Гороха / при царе Горохе (от време оно); дела давно минувших дней (преданья старины глубокой), цитат от поемата на А. С. Пушкин „Руслан и Людмила“ (като нещо отдавна отминало), станал фразеологично съчетание; в глубокой древности (от дълбока древност); в старые добрые времена (в добрите стари времена); в стародавние времена (от стари времена); до Рождества Христова (преди Рождество Христово); в дни оны / во времена оно (от време оно); в прошлые времена (от минало време); в свое время (на времето); в веки вечные (от вечни времена); много воды утекло с тех пор (много вода е изтекла оттогава); с давних пор / времен (от много отдавна); много лет назад (преди много години), и 6 – с идеята „неотдавна“: на днях / на дню (тези дни); третьего дня (оня ден); без году неделя (неотдавна, отскоро); задним числом (със задна дата); не прошло и часу / дня / году и т.д. (не мина и час, ден, година); сию минуту / сей момент (една секунда / един момент). Там, където е възможно, тези фразеологични единици ще бъдат анализирани паралелно.

Понятията давно и недавно се осмислят в руския език в рамките на два когнитивни модела, характеризиращи представата за времето изобщо. Преди всичко в човешкото съзнание „отдавна“ и „неотдавна“ е някакво вещество, чието количество може да бъде измерено приблизително. Наличието на голямо количество вещество (давно) е голям промеждутък от време от миналия до настоящия момент. Незначителното количество вещество (недавно) – съответно е незначителен промеждутък от време от миналия до настоящия момент. В рамките на този модел преобладават фразеологични единици с идеята „неотдавна“.

Вторият модел представлява отброяване на времеви моменти от миналото към настоящето. За изразяване на идеята „отдавна“ руският език използва лексемата времена (в множествено число) със значение „от някакъв отдалечен момент в миналото до настоящия момент“. Тази отдалеченост във времето се подчертава и от определенията давние, незапамятные, старые, стародавние и т.н. Например: в давние времена; с незапамятных времен; в старые добрые времена; в стародавние времена и др. Често пъти давно е свързано с реални исторически събития или с детайли от миналото. В руския език съществуват редица фразеологизми, съдържащи препратки към събития от разпространението на християнството, а също така и към събития от сътворението на света: до Рождества Христова; до Потопа и т.н. Но давно невинаги е свързано с някаква историческа личност или религиозно събитие. Достатъчно е да се вземе един детайл от миналото, най-характерен, лесно разпознаваем и посредством него да се опише далечното минало: со времен царя Гороха; Когда царь Горох с грибами воевал (от незапомнени времена, отдавна); При царе Косаре, когда турки воевали (от незапомнени времена, по време на войната с турците). В тези фразеологични изрази не съществува връзка с реалните исторически събития и поради този факт те се митологизират, превръщат се в приказка.

За изразяване на нещо, което се е случило „неотдавна“, руският език използва най-често лексемата день, която подчертава ограниченото количество на времевите моменти: на днях; третьего дня; не прошло и дня и т.н. Тези фразеологизми означават „от някакъв неотдавнашен момент в миналото до настоящия момент“. За изразяване на идеята „неотдавна“ също така се използват лексемите минута, момент, при това само в единствено число. Този факт цели да приближи човека към събитието, което се е случило неотдавна, наскоро: сию минуту, сей момент, не прошло и минуты и т.н.

В редица случаи в руския език при фразеологизми с идеята „отдавна“ се употребяват лексемите века, дни в множествено число, което цели още повече да отдалечи човека от събитията, случили се в миналото: в веки вечные, во дни оны, испокон веков. За това допринасят и определенията минувшие, вечные и др. Трябва да отбележим, че употребата на темпоралните лексеми с голяма продължителност – като века, древность, подчертават невъзможността да се преживеят отново събитията, случили се отдавна. Века, вечность, древность са важни за разкриването на темпоралните представи на човека, който свързва съществуването на времето със съществуването на света. Времето сякаш се явява атрибут на света. Можем да говорим за света и същевременно да подразбираме времето, тъй като тези две понятия са неразривно свързани помежду си.

За понятията давно – недавно също така ирелевантно е конкретното разстояние от момента на извършването на събитието, явлението или процеса до момента „сега“. Тези понятия стават готови оценки, маркери, които показват, че определени събития, явления или процеси са се случили в далечното или близкото минало. В руската езикова картина на света понятията давно – недавно, също както и скоро и долго – коротко се асoциират с определено количество вещество или с отброяване на времеви моменти. Тъй като те не обозначават конкретна продължителност на протичане на събитията, затова самата идея за измерване на дължината на времето ставаизлишна, също както и скоро.

Следователно, понятията давно и недавно образуват следните двойки метафорични фразеологизми: „много вещество – малко вещество“; „отдалечен момент – неотдавнашен момент“. Тези понятия се осмислят посредством други темпорални лексеми с голяма продължителност, които не са свързани непосредствено с времето на човешкия живот.

Ориентирайки се във времето, човек може да измерва протичането на събития, явления и действия (долго – коротко), а също така и своето място във времето по отношение на тези събития, явления и процеси, насочени към бъдещето (скоро) или към миналото (давно – недавно).

ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, И. (2008). Денонощието като част от модела на цикличното време в българската и руската езикова картина на света. София.

Пеетерс, А. (1997). Понятия пространства и времени в португальской фразеологии. Диссертация на соисканиенаучнойстепени кфн. Москва.

Телия, В. (1996). Русская фразеология. Семантический, прагматический и лингвокультурологический аспекты. (с. 288). Москва.

Толстой, Н. (1995). Этнолингвистические аспекты славянской фразеологии. (с. 373–382).

Шмелев, А. (2002). Время в русской языковой картине мира. Языки славянской культуры. Москва.

Яковлева, Е. (1992). Языковое отражение цикличной модели времени. ВЯ, 4. (с. 73–83).

Яковлева, Е. (1994). Фрагменты русской языковой картины мира (модели пространства, времени и восприятия). Москва.

РЕЧНИЦИ

Аристова, Т., Ковшова, М., Рысева, Е. & Телия, В. (1995). Словарь образных выражений русского языка. Москва.

Большой Энциклопедический Словарь. (1991). Москва.

Даль, В. (1996). Пословицы русского народа. 3-х томах. Москва.

Жуков, В. (2009). Современный фразеологический словарь русского языка. Москва.

Фелицына, В. & Мокиенко В. (1990). Русские фразеологизмы. Лингвострановедческий словарь. Москва.

Молоткова. (1986). Фразеологический словарь русского языка по ред. Москва.

Федорова, А. И. (1995). Фразеологический словарь русского литературного языка под ред. 2-х тт. Новосибирск.

RUSSIAN TEMPORAL IDIOMS FROM A DISTANT VIEWPOINT

Abstract. People sense the time fl ow in two possible ways. One possible way is the changes in nature (seasons, weather). It can be divided into small equally measured and degradable pieces – years into months, months into weeks, weeks into days, days into hours, etc. This is the so-called atomic time. Another, more mental rather than physical change is the happening of an important event. The last one is responsible for the existence of history, although it actually lacks a solid substance to be measured in detail.

Assoc. Prof. Irina Georgieva, PhD
New Bulgarian University
21, Montevideo Street
1618, Sofia , Bulgaria
E-mail: igeorgieva@nbu.bg

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.