Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2015/2, стр. 161 - 172

ЗА ПРОИЗХОДА И ХОДА НА МОДЕРНИЗМА В ИСПАНОЕЗИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА

Резюме:

Ключови думи:

Деветнадесети век е век на големи политически, икономически, социални, философски и литературни търсения и промени, които тласкат напред развитието както на Европа, така и на Испаноамерика. В последните десетилетия на века се зараждат нови течения като Парнаската школа, символизма, декадентизма и др., които бележат съзнанието на творците от края на XІX и началото на ХХ в. В зенита на XІX в. науката и техниката изживяват нов възход, правят се нови открития, а някои предишни се усъвършенстват, индустриалната революция позволява на по-заможните социални прослойки да водят поизискан и комфортен modus vivendi. Буржоазията изживява с радост la belle époque, забавлява се и вкусва от изобилието на материални блага.

В тази атмосфера се потапят и някои латиноамерикански столици, тъй като чуждите инвестиции способстват там да се създаде определено икономическо благополучие, произтичащо в някои страни от експлоатацията на мините, а в други – от селското стопанство или пък от инвестициите в търговията. В политически аспект, южноамериканските caudillos не се себеосъществяват вече като главатари на въоръжени отряди във феодален стил, а като политици с цивилизационни стремления, демонстриращи известна културна изтънченост от френски тип: строят театри, университети, ангажират театрални трупи, основават академии.

Научно-техническият прогрес от края на XІX в. довежда до интелектуална криза, тъй като рухват съществувалите до момента оценъчни критерии спрямо отделния мислещ индивид, комуто обществото обръща гръб, като по този начин интелектуалците се изолират и образуват една различна, обособена част от обществото. Тази самоизолация ги тласка да създават литература заради самата литература в името на красотата, а не като отражение на социално-политическите конфронтации с цел да въздействат върху читателя.

Романтизмът, който линее вече, бива постепенно изместен от две нови течения с различна естетика: символизъм и Парнаска школа. В Испаноамерика романтизмът вече е изчерпан, скучен като тематика, с изхабена от употреба метрика, прибягващ към изтъркани строфи. Испанската литература от онзи период също е в застой – неподвижна и остаряла, тя не успява да заплени младите писатели с нова естетика или по-различен изказ. Испанските писатели-реалисти Хосе Мария Переда, Емилия Пардо Басан, Армандо Паласио Валдес, измежду други, не могат вече да предлагат оригинални и новаторски романи. Празната, „куха“ реторика на писателя-политик Емилио Кастелар, романите, издавани на части и представляващи своего рода атрофирали исторически романи, както и регионалните романи, пропити с абстрактни идеи върху религията и морала, се задъхват вече в обречените си надежди да предизвикат интерес сред читателската аудитория на Пиренейския, или наричан още Иберийски полуостров.

Испаноезичната литература от последните десетилетия на XІX в. се нуждае от спешно обновление, от реанимация едва ли не, от живителна глътка свеж въздух, която да издуха прахта от овехтелите литературни еталони. Вятърът на промяната, the wind of change, задухва тогава от Франция – страна, в която се налага един нов, по-пластичен език, в който се съгражда една нова поетика, онази Франция на Виктор Юго, на Шарл Бодлер, на Артюр Рембо, на Стефан Маларме, измежду други още, които олицетворяват естетическото обновление.

С този културен заряд група млади испаноамериканци, творчески дръзки, се впуска в търсене на революционни промени в прозата, в поезията, в тяхната тематика, обновявайки изразните средства. Това ново движение е модернизмът – първият значим принос на испаноамериканските писатели към световната литература.

Модернизмът не обрича на пълно забвение романтизма: от него наследява субективизма, съзнанието за индивидуалното и неповторимото, а и бягството от действителността, което откроява творците-модернисти в зората на тяхното творчество. Най-ярко и силно влияние при зараждането на модернизма обаче оказват Парнаската школа и символистите.

Самата Парнаска школа се заражда като реакция срещу романтизма и за нейна година на раждане се приема 1866 г. – година на издаването на сборника „Съвременен Парнас“ от група млади френски писатели: Теофил Готие, Шарл Бодлер, Леконт дьо Лил и др. Парнасистите въстават срещу сантиментализма и преливащата поетическа емоция на романтизма, срещу небрежността на формата в името на една по-широка достъпност, срещу политическата, морална и обществена окраска, която повечето романтици придават на творбите си. Оттам и принципът, издигнат от Готие – „изкуство заради самото изкуство“. Най-характерните черти на Парнаската школа – култът към абсолютната красота, отричането на масата като приемник на поетическото послание, творческият процес, насочен към определен херметичен елит, единствено способен да усети и разбере изкуството, изборът на универсални теми, сред които природата, древните религии, екзотиката като способ за бягство от отреденето свише място и време, изяществото на формата, тоталната обществена, политическа и морална неангажираност, отхвърлянето на емоцията като поетически елемент, ще маркират трайно испаноамериканските поети.

Другото новаторско за времето си течение – символизмът, развил се във Франция между 1870 и 1880 г., ще приеме някои от нормите на парнасистите, но други ще отхвърли. Именно това движение ще окаже най-силно влияние върху по-късната френска и европейска лирика, а негови представители ще се превърнат в световно признати величини: Бодлер – бивш парнасист и предшественик на новата школа, Верлен – теоретик на движението, Маларме – най-авангардният сред авангардните, автор на херметична, трудно достъпна поезия, Рембо и др. Освободеността на стила и стихосложението, музикалността, търсенето на съответствия – между цветовете и чувствата например, отричането на материалния характер на действителността, нюансът и сугестията са онези характеристики на символизма, които ще впечатлят испаноамериканците.

Френската култура несъмнено се явява най-значимата чужда култура не само за испаноамериканците, но и за испанците от края на ХІХ и началото на ХХ в. Символизмът и Парнаската школа обаче, макар и оказали най-силно влияние върху испаноезичните модернисти, не престават да бъдат, ведно с романтизма, импресионизма, прерафаелитите и др., в крайна сметка само едни от многото разнообразни и противоречиви течения, които поставят началото на модернизма и се превръщат в негови интегрални части.

Испаноезичният модернизъм не е отделно литературно направление или школа – той идва да вмести в себе си разнообразни, понякога дори противоречиви школи и течения, чиито характерни черти, в един начален етап на това литературно явление, са индивидуализмът, космополитизмът, новаторството на формата, екзотизмът, които обаче, в един по-напреднал етап, довеждат в Испаноамерика, както и в самата Испания, mutatis mutandis, до съзиране и отразяване на родното, дори до някаква обществено-политическа ангажираност.

И на испански модернизъм, modernismo, произхожда от латинското modus – мяра, граница, умереност. Употребявано като наречие, е означавало и токущо, преди съвсем малко извършено. С добавянето на hodiernus – днешен, се набляга на това значение, за да придобие moderno днешната си денотация. Суфиксът, от своя страна, -ismo, обозначаващ доктрина, секта или система, понякога качество или състояние, идва да послужи за генеративно означение на тенденции в изкуството, имащи новаторска ориентация.

Франсиско Лопес Естрада1) проследява произхода и проникването на понятието модернизъм в испанския език. Авторът отбелязва, че moderno, модерен, се появява в Испания в края на ХV в. и от самото начало означава неотдавнашното, скорошното, за разлика от древното. Що се отнася до английската дума modernism, според Лопес Естрада тя се появява като неологизъм през ХVІІІ в. и носи същото пейоративно значение, като я използват предимно противниците на новаторското течение, обект на нашия интерес, намирайки го вредно за традицията в литературата.

В края на ХІХ в. moderno – модерен, modernismo – модернизъм и modernista – модернист навлизат не само в литературната, но и врелигиозната сфера. На това явление обръща внимание испанският поет – Нобелов лауреат за литература, Хуан Рамон Хименес: „Модернизмът се заражда в Германия, в религиозната сфера, и е един съвместен опит на католически, протестантски и юдейски теолози да съвместят догмата с научния прогрес (...). Литературният модернизъм също цели едно преразглеждане на ценностите, касаещо в Испания предимно Ел Греко, Сан Хуан де ла Крус и Санта Тереса (...). Наименованието не идва от Франция, там не е познато, за сметка на това в САЩ има клон на теологическия модернизъм (...). Дори съществува една мистична поетическа школа, наречена модернистична“.2)

И както би могло да се очаква, религиозният, а също и литературноестетическият модернизъм биват заклеймени: първият – от Пио Х, с декрета Lamentabili и енцикликата Pascendi, през 1907 г.; вторият – от противници най-разнородни, които съществуват и до наши дни.

Пейоративното определение за модернизма намира място и в Diccionario de la lengua española от 1970 г., гласейки: „Прекомерна склонност към модерните неща и презрение към древните, предимно в литературата и изкуството“. Дефиницията, предлагана ни от речника, е поредното проявление на трудността да се реабилитират веднъж заклеймени явления.

Испанският тълковно-енциклопедичен речник Espasa е още по-остър, в изданието му от 1917 г. там се постулира: „Когато стремежът към обновление, търсещо нещо ново и оригинално, достигне до крайност, се изпада в екстравагантност. Тогава се раждат модернистичните школи, които обикновено са карикатура на истинското изкуство и пълно доказателство за неговия упадък“.

За съпоставка ще представим и осъвременената оценка на термина в същия речник, Еспаса, в съкратеното му издание от 1989 г.: Модернизъм, м.р. 1) Прекомерно влечение към модерните неща. 2) Религиозна тенденция от края на ХІХ в., характеризираща се с критика на католицизма. 3) Движение в изкуството, което се развива в Европа между 1890 и 1910 г. В Каталуния и Валенсия се нарича modernismo, в Германия – jugendstil, във Великобритания – modern style, а в Австрия – sezession. 4) Литературно движение, което се заражда в испаноезична Америка през 1880 г. с издаването на Синева и Езически псалми на Рубен Дарио – най-представителната фигура на движението, като се счита за отмряло през 1916 г.(...). От Америка се пренася в Испания.

В Каталония наименованието модернизъм не възниква историографски, а бива наследено от съвременниците на модернизма, които се самоопределят като такива с цел да се разграничат от литературната общност от онази епоха. Целта на каталонските модернисти е да модернизират каталонската култура, която считат за традиционна, локална и изостанала в сравнение с модерна Европа. Първата fi esta на модернистите се организира в курортното градче Ситжес, Sitges, през септември на 1893 г. Пет години по-късно, през 1898 г., вече на практика единствените, които използват термина модернизъм, са противниците на движението, целящи да го дискредитират и да изразят своята неприязън. Аналогичен развой наблюдаваме в Испаноамерика и в други краища на Испания. Терминът се превръща в непригоден засамите модернисти и от 1896 г. дори самият Рубен Дарио започва да го избягва.

Доминиканският литературен критик Макс Енрикес Уреня в своята Кратка история на модернизма изхожда от предпоставката, че именно Рубен Дарио дава carte blanche на понятието модернизъм в литературата, като проследява хронологически употребата на термина от страна на никарагуанския поет. Според Макс Енрикес Уреня3) още през 1988 г. Рубен Дарио употребява понятието модернизъм в значение на съвременност4), в статията си Литературата в Централна Америка, когато се спира на мексиканския поет Рикардо Контрерас.

Дарио отново употребява понятието модернизъм през 1890 г., когато говори за посещението на именития перуански критик, историк и писател Рикардо Палма в Лима. Статията е озаглавена Фотогравюра и конкретната алюзия, която прави, е следната: „Той е решителен привърженик на класическата традиция, уважава Академията, но разбира новия дух на времето и се възхищава от него – духът, който днес насърчава една малка, но тържествуваща група испаноамерикански писатели и поети: модернизмът“.5)

Дарио конкретизира значението на понятието модернизъм, съотнасяйки го към литературата. Палма, изглежда, е харесал статията на никарагуанския поет, тъй като я включва като увод в барселонското издание на Перуански обичаи.6)

Дарио употребява понятието модернизъм и в увода, който пише към Тригодишна история от управлението на Сакаса на Хесус Ернандес Сомоса. Непредубеденият до момента испаноамерикански поет прибягва към понятието в три различни контекста, но противниците на новаторското движение бързо обсебват термина, за да нападат и хулят модерната литература, считайки я за пренебрежителна към литературната традиция.

Оттук нататък започва историята на низвергването на понятието модернизъм, което, в интерес на истината, получава и някои добре аргументирани удари. Модернистите срещат отпор отчасти защото четат „прокълнатите“ според морала на ХІХ в. автори, но и защото не се свенят да подражават на бохемския начин на живот на „дендитата“. Тяхната непочтителност и безверие шокират обществената и религиозната среда от онази епоха. Несъмнено е имало и сноби, чийто престорен естетизъм се е свеждал до носенето на дълги коси, пиенето на пелин и имитирането на парижаните. Всички тях традиционната литературна критика квалифицира като декаденти.

Показателна и изразителна е полемиката между испанския писател-реалист и литературен критик Леополдо Алас, Кларин, от една страна, и Рубен Дарио, от друга. Те двамата оглавяват противостоящите си позиции в литературната схватка. Никарагуанският поет отговаря на едно palique 7) на критика със статията Pro domo mea, впоследствие многократно цитирана от литературоведите:

„Рубен Дарио не е длъжен да носи отговорността за всички модернистки дързости, ако можем да ги наречем така, които се появяват в Америка след издаването на Синева. Всичките франкофили, недодялани имитатори и колористите влудяват Дарио повече и от самия Кларин. В Америка няма такава плеяда от „нови писатели“, нито нещо от този сорт. Има 10-ина или 12, писатели или поети, които не са известни в Испания, но чиито творби биха заслужили одобрението и на самия Кларин, ако се заемеше да ги анализира. Останалото, средноразредното, не е по-лошо от лошото на Полуострова. В нас тече една и съща кръв, кръвта на Ел Сид8) и на Каруля. Нашите герои и нашите слаби поети няма какво да завиждат на испанските“9).

Две години по-късно, през 1896 г., в Един поет социалист: Леополдо Лугонес10), Дарио казва за него: „Той е един от модерните, един от младата Америка. Той и Рикардо Хаймес Фрейре11) са най-големите таланти на младежта, която следва новите знамена на континента“.12)

Оттук нататък Дарио избягва да употребява понятието модернизъм поради отрицателната конотация, на която то вече се явява носител.

Испанският писател Рамон дел Вайе-Инклан, от своя страна, споделя: „Дадох обет за модернист, като потърсих в себе си, не в другите“. Галисиецът изповядва кредото си в „Двор на любовта“.13)Продължава Вайе: „Ако в днешната литература съществува нещо ново, което с основание да носи името модернизъм, това положително не е граматическата и реторическа екстравагантност, както смятат някои наивни критици, може би защото думата модернизъм, като всички, които много се повтарят, е добила широко и смътно значение (...). Характерна черта на всяко модерно изкуство, и най-вече на литературата, е да се изострят усещанията, да станат по-изтънчени и многобройни“.14)

Вайе-Инклан много точно определя значенията, които е придобила думата модернизъм. Като автор на увода на книжата на Мелчор Алмагро Сан Мартин Житейски сенки, той продължава да защитава модернистката естетика и набляга на факта, че граматическите и реторическите гърчения не са характерни само за модернистите, тъй като във всички епохи е имало култерани.15)

Мануел Мачадо разглежда термина модернизъм в произведението си Литературна война.16) В беседа, включена в „Днешните поети“, испанският поет, изявяващ се изключително рядко като критик, казва: „Вайе-Инклан беше първият, който изнесе модернизма на улицата чрез главозамайващите яки, дългите коси и кръглото пенсне. За онзи момент това се възприемаше като израз на смелост“.17)В същата беседа, която още не се знае със сигурност кога е била произнесена, макар Диас-Плаха да смята, че не може да е било преди 1911 г., Мануел Мачадо ни представя своето разбиране за модернизма:

„Модернизмът, който вече всъщност не съществува, всъщност не беше нищо друго освен една литературна революция от формален характер, но съотнесена не само към външната форма на изкуството, а и към вътрешната. Що се касае до съдържанието, неговата най-характерта черта е анархията“18).

От своя страна, изтъкнатият уругвайски есеист, имащ силно влияние върху испаноамериканската младеж от онова време, се изповядва като модернист в Рубен Дарио, 1899:

„Аз също съм модернист, принадлежа с цялата си душа към голямата реакция, даваща смисъл и характер на еволюцията на мисълта в края на XIX в., към реакцията, която, изхождайки от литературния натурализъм и философския позитивизъм, ги насочва, без да изопачи плодотворното в тях, да се разтворят в по-висши възгледи. Без съмнение, творчеството на Дарио съответства, както много други проявления, на този върховен смисъл“.19)

Испаноамериканският писател, който искрено подкрепя модернисткото кредо, определя произхода на движението и фиксира различията йерархически. Реакция, еволюция, мислене – Родо ситуира процесите с проникновение, маркирайки съответстващите им зони. Реакция (действие, движение, борба, трансформация); еволюция (история, диалектика, превъзмогване на овехтялото); мислене (идеи, талант) – демаркационен триъгълник, очертаващ историко-оценъчните координати на модернизма, движение, невярно и многократно определяно като антагонистично на мисловния процес.

Кубинският революционер Хосе Марти разглежда движението, чиито кълнове никнат в Новия свят, в статия20), писана по повод смъртта на Хулиан дел Касал:21)

„Из цялата наша Америка Хулиан дел Касал беше добре познат и много обичан и ще се чуят възхвали, а и мъка. Тъй като в Америка вече съзряват нови хора, които искат прозата да тежи и поезията призната да бъде, искат труд и реалност, в политиката и литературата. Надутото вече отшумя, както и безсъдържателната и елементарна политика, и оная фалшива предвзетост на литературата, напомняща вятърничавите кучета на налудничавия Сервантес. Като същинско семейство е в Америка това литературно течение, което започна с подраженческа изисканост, а сега със сбита, жива елегантност, откровено, кратко, изваяно и художествено изразява личните чувства и креолските прeми позиции“.

Пророческият глас на Марти успява да превъзмогне болката от нелепата кончина на поета, тъй като цялото семейство на така наречените нови хора ратува за отработена, галена проза, чужда на предишната надутост. Младите се борят за истинското, положителното, реалното, което да обедини литература и политика. Марти побратимява всички нови хора,22) които счита за принадлежащи към едно и също семейство, когато семейството е все още една от най-светите ценности за човека. С помощта на най-близките може да се води битката за свободна изява на личните чувства. Испаноамериканската общност тогава черпи вдъхновение от мислите и житейския път на Марти.

Хесус Сабоурин тълкува словата на своя идол – кубинския поет и патриот Марти, както следва:

„Цялата съвременност на духа на Марти се вплита в неговата чувствителност на модернист и така имаме тази невероятна сплав от антиномии, които бликат в текста: елегантността трябва да е жива и сбита, изказът на личното чувство и креолската пряма позиция – художествен и откровен, кратък и изваян. Ключа към тези привидни противоречия намираме, когато Марти ни казва, че всъщност тези млади хора на Америка искат труд и реалност в политиката и литературата (...). Именно честта, неприкосновен закон както в живота, така и в литературата, прави Марти по-скоро съвременен, отколкото модернист. И повече от съвременен – за него дума неприятна – един нов човек“.23)

Голяма част от литературните критици съумяват да съзрат в модернизма единствено интуитивното и прекланянето пред формата. Друго едно понятие, поколението от 1898 година, лансирано от испанския писател Хосе Мартинес Руис, Асорин, се вписва в историята на литературата, многократно противопоставяно на модернизма като „конкурентна марка“, кондензирала, обратно на модернизма, една патриотична, сериозна и разсъдъчна нагласа. Противостоянието модернизъм – поколение от 1898 г. намира своята върховна изява при Гийермо Диас-Плаха, който дръзва да формира при тях опозицията мъжко – женско. Испанският литуратурен критик Федерико де Онис обаче говори, през далечната 1934 г., за трудността да бъдат разграничени модернизмът и поколението от 1898 г., гледна точка, която се налага и при други автори, бидейки допълнително прецизирана – при Хуан Рамон Хименес, 1953 г.; при Рикардо Гуйон, 1966; при Роберто Фернандес Ретамар, 1975, и др.

Възприемането на модернизма не като школа, а като епоха, по подобие на класицизма или романтизма например, както и успоредното му разглеждане в Испания и Испаноамерика в рамките на едно общо явление, откриват нов етап в изследванията, правейки възможно да се разграничи между модернизма, като тясно понятие със затихващи функции, и въвеждането на широкото понятие за модернизъм.

Създаването на това широко понятие не само не противоречи на съществуването в неговите рамки на две модалности – модернизъм и поколение от 1898 г., но и предлага неоспоримото предимство те да бъдат съвместими при един и същи автор, в една и съща творба – писател със свръхизострена чувствителност може да разпространява патриотически идеи; mutatis mutandis, пресъздаването на кастилския пейзаж, знаме и девиз на поколението от 1898 г., може да бъде повлияно и от модернисткия хроматизъм. Строгите и критични ноти, считани за характерни за поколението от 1898 г., както и изострените сетива и въображението, съотнасяни по правило към модернистите, не са характерни за рестриктивен списък автори, а напротив – тясно свързани или временно дистанцирани, определят цяла една епоха. Тази интегративна перспектива за модернизма позволява да бъде ситуирана, насред литературната криза от края на XIX в., една обширна плетеница от позиции, тенденции и влияния, под общия знаменател на изострената рецептивност и неукротимата воля за промяна, отхвърляща овехтелите вече литературни еталони.

Непримиримият характер на модернима се изразява както в Испаноамерика, така и в Испания, в една волеизява за интеграция към съвремието, за улавяне на „модерното“, откъдето и се ражда едно ново литературно единство на испаноамериканската общност, върху основата на една вече споделена икономическа и политическа маргинализация спрямо световните управленски центрове, маргинализация, наслагваща се върху общото езиково и културно наследство.

Съвместното тълкуване на модернизъм и съвременност способства за разясняването на сложната испаноезична литература от края на XIX и началото на ХХ век, тъй като модернизмът не е провинциална литературна тенденция, нито школа с ограничен обсег, а едно щирокоспектърно социокултурно явление.

Отново подхожда евристично Федерико де Онис, който през 1953 г. определя модернизма като търсене на съвременност, на модернитет. Тазинегова позиция споделят Макс Енрикес Уреня (1954), Айвън Шулман (1991), Гутиерес Жирардо (1983) и др. Фредерик Джеймсън (1984) и Роберто Фернандес Ретамар (1991) говорят за реализъм, модернизъм и постмодернизъм в съответствие с трите основни етапа на капитализма.

С постепенната интернационализация на света, при космополитния и същевременно локално белязан модернизъм най-вероятно предстои все повече да се налага унитарното му възприемане, естествено зачитайки контрастите и нюансите, които го обогатяват. Онази цяла епоха в испаноезичната литература, опосредствано свързана със социално-икономическия контекст, който Испания и Испаноамерика в известна степен споделят в края на ХІХ и началото на ХХ век, предстои, като всички явления в историята и литературата, да бъде отново и отново преосмисляна с нарастване на времевото отстояние и при непрестанното лъкатушене на човешките ценностите.

БЕЛЕЖКИ

1. Francisco López Estrada (Барселона, 1918 – Валенсия, 2010) – виден испански филолог, медиевист, дългогодишен преподавател по испански език и литература във филологическия факултет на университета Комплутенсе в Мадрид. Vid “El Modernismo: una propuesta polémica sobre los límites y aplicación de este concepto en una historia de la literatura española” N 19, 1978.

2. Cit. in Ricardo Gullón: Conversaciones con Juan Ramón Jiménez, Madrid, 1958, p. 74. Бел. Преводите от испански в статията са на автора.

3. Vid Max Enríquez Ureña: Breve historia del modernismo, México, 1954.

4. Визира се испанското modernidad.

5. Cit. in Allen Phillips: Rubén Darío y sus juicios sobre el modernismo, en Homero Castillo: Estudios críticos sobre el modernismo, Madrid, 1974, p. 120.

6. Tradiciones peruanas e сборник разкази, които създават нов повествователен жанр. Повечето от тях отразяват колониалната епоха. Те са едно от най-известните произведения на Рикардо Палма.

7. Palique означава, разговорно, маловажен, незначителен разговор, вид кратък коментар на злободневна тема. Кларин ги пише с охота.

8. Еl Cid Campeador, Rodrigo Díaz de Vivar, e исторически герой (1043 – 1099), чиято личност е обгърната в поезия и легенда. Нему е посветен El Cantar del Mío Cid, анонимен испански героичен епос от ХІІ в.

9. Cit. in Max Henríquez Ureña, op. cit., p. 160.

10. Leopoldo Lugones (1877 – 1938) е аржентински поет от испански произход, приятел на Дарио. В политически аспект извървява пътя от социализма през анархизма до милитаризма. Принадлежи към апогея на модернизма.

11. Ricardo Jaimes Freyre (1868 – 1933) е боливийски писател-модернист.

12. Cit. in Allen Phillips: op. cit, p. 129.

13. Макс Енрикес Уреня включна статията в Кратка история на модернизма, стр. 166 – 167, а също и Гийермо Диас-Плаха в Модернизмът срещу поколението от 1898 г., стр. 76 – 77.

14. Cit. en Guillermo Díaz-Plaja: Modernismo frente a Noventa y ocho, Madrid, 1966, segunda ed., p.76.

15. Култеранизмът, ведно с консептизма, представляват двете поетически тенденции на испанския барок. Характеризират се с високопарен стил, елитарна насоченост и употреба на изискана лексика, орнаментална при култеранизма и интелектуална при консептизма.

16. La Guerra literaria излиза в Мадрид през 1913 г.

17. Cit. en Guillermo Díaz-Plaja: op. cit., p. 88.

18. Ibid, p. 89.

19. Cit. in Max Henríquez Ureña, op. cit., p. 166.

20. Включена в Събрани съчинения, т. V, стр. 221 – 222.

21. Кубински поет и писател (1863 – 1893), чието творчество лъкатуши измежду романтизма и модернизма.

22. Критиката назовава нови хора, gente nueva онова интелектуалното течение, възникнало в Испания и в Испаноамерика през 80-те години на XIX в., което се противопоставя на буржоазната ценностна система. Течението се съставлява от писатели, на чието творчество испаноезичната литература дължи много. Испаноамериканците Рубен Дарио, Хосе Марти, Хосе Асунсион Силва, Леополдо Лугонес, Рикардо Хаймес Фрейре и др. и испанците Салвадор Руеда, Мигел де Унамуно, Анхел Ганивет, братята Антонио и Мануел Мачадо живеят, формирайки своя светоглед в една и съща епоха, като многократно си и сътрудничат. Тяхната близка във времето младост ги обединява в общ дух на протест, който носи отпечатъка на индустриалната революция преди Първата световна война.

23. Jesús Sabourín: La redención de otra belleza: José Martí, en temas y fi guras fundacionales, Sofi a, 1985, p. 95.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Díaz-Plaja, G. (1966). Modernismo frente a Noventa y Ocho. Madrid, Espasa-Calpe.

Fernández-Retamar, R. (1976). Modernismo, noventiocho, subdesarrollo, en Para una teoría de la literatura hispanoamericana y otras aproximaciones. La Habana, Casa de las Américas.

Henríquez-Ureña, M. (1954). Breve historia del modernismo. MéxicoBuenos Aires, Fondo de cultura económica.

Jaimes Freyre, M. (1969). Modernismo y 98 a través de Ricardo Jaimes Freyre. Madrid, Gredos.

Jiménez, J. R. (1980). Modernismo en América y España. En Historia y crítica de la literatura española de Francisco Rico, t. IV. Barcelona, Editorial Crítica.

Laín Entralgo, P. (1956). La generación literaria del 98. Madrid, EspasaCalpe.

López Estrada, Fr. (1978). El modernismo: una propuesta polémica sobre los límites y aplicación de este concepto en una historia de la literatura española. BAEPE, N 19, anno XI.

Onís, F. de. (1961). Introducción a la Antología de la poesía española e hispanoamericana. New York, las Américas.

Rama, Á. (1970). Rubén Darío y el modernismo. Caracas, Biblioteca de la Universidad Central de Venezuela.

Sabourín, J. (1985). Cosmopolitismo y americanidad. En Temas y fi guras fundacionales de la literatura hispanoamericana. Sofi a, Наука и изкуство.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.