Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for2024-05-01

2024/5, стр. 537 - 565

ANALYSIS OF THE MORPHOLOGICAL AND LEXICAL ASPECTS OF THE TURKISH SECTIONS IN THE WORK “THE SECOND JOURNEY OF BACHO KIRO”

Abidin Karasu
OrcID: 0000-0002-2324-111X
E-mail: abidin.karasu@medeniyet.edu.tr
Istanbul Medeniyet University
Istanbul, Turkey

Резюме: Among the Turkish dialects, Bulgarian dialects hold a special place and importance. Bulgarians who ruled over Ottoman territories for many years spoke Turkish effectively. Considering the approximately six centuries of Ottoman rule in the Balkan lands, the Balkan peoples learned Turkish effectively. This situation is clearly indicated in written sources from the Balkan lands. Bulgarians, as a community living in the Balkan geography, have been under the influence of Turkish culture and language for many years. In the work titled “The Second Journey of Bacho Kiro” written by Bacho Kiro in 1874, an 18-page section is written in Turkish using the Cyrillic alphabet. This work provides significant clues about the state of Turkish at that time and Balkan Turkish dialectology. In this study, the structure of the work has been morphologically analyzed and its vocabulary has been examined in detail. The similarities and differences between modern Turkish spoken in Turkey and Balkan dialects have been highlighted in the work. The article employs the method of content analysis and includes a literature review.

Ключови думи: Bacho Kiro; morphology; lexical; Turkish dialectology; Bulgarian

1. Introduction

There are many works written in Turkish in the Balkans, especially in Bulgaria. These works are important in terms of Turkish language and its dialectology. Based on Turkish works in Bulgaria, Turkish dialects were classified in terms of phonetic and morphological features. In addition to dialectological studies, there is also a study on the Bulgarian dialect atlas. In this study, it was stated that the Bulgarian dialect atlas was prepared with modern techniques, and suggestions were made on how the Turkish dialect atlas should be created (Yeşilkaya & Karasu 2022).

Turkish works in Bulgaria have a special importance for Turks. Thanks to these works, Balkan Turkish; it has been examined in many aspects such as historical, dialectological and classification of dialects. One of these important works is “Bacho Kiro’s Second Journey”.

Kiro Petrov Zanev, known as Bacho Kiro, was born in 1835 in the village of Bylala Church. His father died when he was 6 years old. He became a teacher in the village of Koevtsi in 1853 (Kiro Petrov 2024). He worked as a teacher in various villages in Bulgaria until 1864. Bacho Kiro described himself as a daskal (teacher) in his works. He is known as a historian and man of letters (Wikipedia 2020). From 1864 onwards, he took part in various social and political organizations. In 1870, he published his first literary work. In 1873, he published a work titled “The Journey of Bacho Kiro”. In 1874, he published a work titled “The Second Journey of Bacho Kiro”. Bacho Kiro, who called for a rebellion against the Ottoman rule and occasionally gave fiery speeches to the rebels, was captured by the Ottoman government during the uprising in 1876 and executed. He made a defense before being executed and expressed the following in poetic form:

Бен бир Бачо Киро им, (Ben bir Baço Kiro im)

тюркен коркмаз комита им. (Türkten korkmaz komita im)

Шишкане умузума тактъм,(Şişkane umuzuma taktım)

Дренова монастира булдум.(Drenova monastira buldum.)

Хакъм арамаа бен чиктъм,(Hakım aramaa ben çiktım)

ипи де бойнума тактъм.(İpi de boynuma taktım)

(Karasu, 2022)

I’m Bacho Kiro
I am a hero who is not afraid of Turks

I put the “Shishane” gun on my shoulder

I went to the Drenov monastery.

I went out to seek my rights.

I put the rope around my neck.

A cave near the town of Dryanovo in Bulgaria was named after him. Bacho Kiro called for a rebellion against the Ottoman administration, occasionally making fiery speeches to the rebels. In the uprising of 1876, he was captured by the Ottoman government and executed. A cave near the town of Dryanovo in Bulgaria was named after him.

The name of the work by Bacho Kiro that we are looking at is “The Second Journey of Bacho Kiro”. This work was published in 1874 in the city of Ruscuk (Ruse) on the banks of the Danube River (Kiro 1874). In this work, the author has written the places he visited in Cyrillic letters in Turkish. The Turkish section is located between pages 35 and 42 of the work. With this work, Bacho Kiro proved that he had an advanced level of knowledge in Turkish. The author’s Turkish is very understandable and concise (Karasu 2022). The promotional material for the work in Bulgaria includes the following statement: “He was going to Vienna, but he returned because he didn’t have enough money. He traveled to Serbia on foot. Read it and see for yourself. In this work, Bacho Kiro narrates everything he saw and heard during his travels to his friends” (Literary World, 2024).

His works are:

“The poem about the Prussian-French war”, “Historiography and folklore”, Chronicles of the “Grandfather Nicholas” (дядо Никола) Uprising (1857), “Hacı Stavrevata Buna (1862)”, “The Band of Philip Toteau (1867)”, “The gang of Stefan Karadzha and Hadji Dimitar (1868)”, “Sofia adventure (1873)”, “Gangster wars in the Dryanovo monastery”.

2. Overview of the book section

The work consists of 18 pages. All pages are written in metered and rhymed verse. Pages 50 and 51 of the work consist of 33 lines each. Pages 36, 41, and 47 consist of 28 lines each. Page 35 consists of 23 lines. The remaining 12 pages contain standard 29 lines each. The entire work consists of 521 lines. The lines in the work are grouped in pairs and arranged according to a dual system of meter and rhyme.

Vidin’ Œok’ büük’ şeherdir,

Ve hem Œok’ düz bir’ er’dir’

Vidin is a very big city.

And it’s a very flat place.

Tunadan’ giozükür’ saade minareler’,

Tuna boyunca var’ islyah’ kaleler’,

The minarets can be seen from the Danube side.

There are many fine castles along the Danube.

Karşida vlah’ yakasında,

Kalafat’ kalır’ sag’ tarafında,

Across from Vlach’s side

Calafat (town) remains on the right

To get to Vienna, Bacho Kiro traveled by ferry on the Danube River, sometimes on foot, sometimes by ferry. He writes in Turkish in Cyrillic the sights and cities he visits and encounters in the Balkans under Ottoman rule. Bacho Kiro, who in 1873 wrote that his greatest desire was to see Nemche (Austria), collected five hundred Kurushi from his acquaintances and friends to realize this desire. He puts a pair of shoes on his feet, a hat on his head, a bag on his shoulder, a coat with a staff on the other and goes on his way (Kiro 1874, p. 35). He comes to Svishtov and wants to travel to Vienna by ferry. He visited the cities of Oryahovo, Lom, Vidin, Kalafat, Radovic, Severin, Adakale, Orshova, Drenkova, Modava, Smederevo, Panchova, Mokri Lak, Belgrade and Zemun along the Danube River. In some of them he stays, walks around and records his observations. These observations are usually related to the architecture of the cities, the situation of the local population, the way of life and the business life of the Serbian and other peoples.

3. The Cyrillic Alphabet and its Latin Equivalents Used in the Work

The Latin equivalents of the Cyrillic letters used in this work are provided in the table below.

CyrillicА – аБ – бВ – вГ – гД – дЕ – еЖ – жЗ – зИ – иЙ – йLanА – аB – bV – vG – gD – dE – eJ – jZ – zİ – iY – yCyrillicК – кЛ – лМ – мН – нО – оП – пР – рС – сТ – тУ – уLanK – kL– lM – mN – nO – oP – pR – rS – sT – tU – u
CyrillicФ – фХ – хЦ – цЧ – чШ – шЩ – щЮ – юЯ – яI – iджLanF – fH – hTS –tsÇ – çŞ – şŞTI –ştıYu – yu; uya, āİ – i ; yc
CyrillicЪ – ъ / I – ıѪЬ – ьioLanCorrespondstothe“ı”soundintheword.Ithasnovalueasafinalsound!Itisdenotedbya‘.i (more often) – a(less)It has no value as afinal sound. There isa circumex functionbefore the vowel in theword. миньор < minör,актьор < aktörThese two soundstogether can be readas “ö” in the wordand as “y” or “ö” atthe beginning of theword.

4. The morphological features of the work

The narrowing of the /o/ and /ö/ vowels, the occurrence of the vowel (i) at the end of words, and the use of the learned past tense suffix mostly in the form of -miş in the work partially overlap with the characteristics of Rumeli Turkish dialects. The vowel loss in the middle syllable in words like araba>arba, burad>burda, nereye>nerye and consonant assimilations like bunlar>bunnar, onlar>onnar in internal sounds (Korkmaz, 2010), as seen in this work, are common traits in Balkan and Turkish dialects. Additionally, as seen in examples like isterim gideyim, Tuna dibinde var ormanlı bir er, ükariya para etişmecek gördüm, var mı burda Bulgar, var burda bir sişoflu, the verb mostly appears after the subject, not at the end of the sentence. The continued presence of the consonant /g/ between two vowels (Gülsevin 2015), mentioned as a feature of Western Rumeli dialects, is only identified in one word (irmaga) in this work.

The general morphological features of the work are listed below. Plural suffixes, possessive suffixes, noun case suffixes, participles, instrumental suffix, tense suffixes, indicative and optative moods, interrogative particle, postpositions, conjunctions, derivational affixes have been examined.

Noun case suffixes

It has been observed that noun case suffixes are sometimes used interchangeably. The definite article suffix is seen in one example in the form of +n. Other examples are similar to standard Turkish in Turkey.

hesabın dediler kendin yapacan, teskerei, kimsei, kümürü, ricami, parai

In the following examples, the dative suffix -a, -e has been used instead of the accusative suffix -ı, -i.

ricama (ricamı) kabul ettiler, burasına (burasını) seir edecem, size (sizi) kurtarmaz mi

It has been observed that in one example, the definite accusative suffix is used instead of the locative suffix. In another example, the accusative suffix is used instead of the locative suffix.

yolunu (yoluna) bakar, hep onun evine (evinde) oturdum, ayama, mehanee, Œocaa, kesee, skelee, neree gideim, iŒerie girdim, okumaa, sokaa, vienaya, hepinize The locative suffix -dA is mostly used similarly to Standard Turkish in Turkey. In a few examples, this suffix is used instead of the dative suffix. In one example, it is used instead of the ablative suffix. It is rare for this suffix to not adhere to the front-back vowels harmony.

nerde han var orda (oraya) gireim, pasaportŒi yanında (yanına) giderim, yanında (yanına) oturdum, bir omuzumda (omuzuma) aldım, altında, ükarda, gunumde, aşaada, kövde, masa yustunde, orda (oradan) sapmadık

The ablative suffix shows similarity to Standard Turkish in Turkey.

canınızdan, yanından, rusŒuktan, kazasından

Tense suffixes

The future tense suffix in third person is different from Standard Turkish in Turkey in the form of -AcA. The negative form is -mAcA.

pinecem, deecem, dönecem, konacam, uracam, sövleecem, süvleicem, onnara süvlecem, gideceim, eylenecem, gezinecem, yapacan, uzanacan, geŒecen, etişmecek, olmacak

The perfect tense suffix is the same as in Standard Turkish in Turkey. Rarely, it is noticed that the perfect tense suffix with front vowels is added to a word stem with back vowels.

ayama giydim, topladım, saydım, Œıkardım, verdim, buldum, girdim, kövden Œekildim, edim ve iŒtim, oraya buraya baktim, geŒtik, Œekildik, gürdük, Œiktık, Œikardilar, oldular

Past perfect tense suffix is mostly unrounded and front vowel. Other variants are also observed. The -miş form of the learned past perfect tense suffix is among the features of the Eastern Thrace dialects (Günşen 2008).

lukantaymiş, alırlarmiş, oraya sapmışim, o gece yatmişim, düşmiş, kırılmış, konulmamış, hoş gelmişin, gün duvmamış

Simple present tense suffix is in the forms -ar, -er, and -r, similar to standard Turkish of Turkey. Sometimes, it is observed the form -ir.

inerim, giderim, derim, ederim, barışir, Œalışir, kapuya girir, yakışir, yamur yar, kalır, alır, olur, yardım ederis, isteris, bilirsiniz, ierler, toplaşirlar, koşarlar, indirler, yaparlar, uraşirlar, dolaşirlar, derler, giderler, kazarlar

Although there are not many examples related to the present continuous tense suffix, it has been determined that the present continuous tense suffix appears in the form -or. This suffix has also been identified in some provinces in the southeastern region of Turkey (Yeşilkaya 2023, p. 223).

canım isteor

Indicative and obtative

The subjunctive and imperative moods in the first-person singular are expressed with the same suffix. Instead of the forms -AyIm or -Am, the form -im is used.

seir edeim, vienaya gideim, kimden isteim, varaim, ne yapaim, döneim, gireim, güreim, içeim, vereim, karşiya geçeim

In the second person singular and plural, the subjunctive mood is the same as in standard Turkish of Turkey.

ricami kabul edesin, beni getiresin, annayasınız, veresiniz

The optative conditional mood appears in the form -sA.

biterse, dönerse, ükardan baksan

Verbal adjectives and gerundiums

In standard Turkish, the participle suffix -dIğI is seen in the form -dI. Additionally, the -mIş participle suffix is observed. Among the gerund suffixes, -Ip and -ArAk have been identified. Similar to Balkan dialects, this work prefers the use of double sentences instead of verbals. Examples such as “isterim gideyim” instead of “gitmek isterim” have been encountered.

Adjectives: oturdu er, katışti er, irtılmiş sarık

Gerundiums: deip, sevinerek, duvarak, bakarak, kauşarak

Compound verbs – ivermek has been used in this work.

diyvereim, diyverecem, vampora da bile koyvermezler

Plural suffixes
The forms -lAr and -nAr are also noted.

koylu+ler, on+nar

Possesive suffix

In the work, “si” is seen as the third person singular possessive suffix. The harmony of back and front vowels is rarely observed.

hair duva+si, klise+si, Œeşme+si, skele+si, kube+si, sabaha+sı,gayri+si, bazi+si, onnarın en fukara+si, para+si, Osmanlı yolke+si, kapu+si, bizden ii+si

Interrogative particle mı/mi/mu/mü

The suffix “mi” is mostly used after verbs indicating negation. The suffix “mu” is mostly used before verbs.

kurtarmaz mi, olmaz mi, karşiya mu geŒecen, vampora kira mu vereim, yoksa harcai mu vereim, harŒlık mı yoktur

Instrumental case suffixes

Front vowel forms of this suffix have been identified: -le, -len sopa(y)+le, minare(y)+len, ne yapaim üŒ gruş+len, kimse(y)+len, bunnar+len, torba(y)+len, aba(y)+len, kira(y)+len oturulu, öküz+len, Œapa(y)+len, Œapa(y)+le

Postpositions

The postpositions “gibi,” “için,” and “dek” have been encountered. The postposition “için” appears in its original form from Ottoman Turkish. The postposition “dek” is written attached to the preceding word.

bitinceedek, burayadek, kimin iŒin, onnar iŒun, onun iŒün, gördün gibi

Conjunctions In standard Turkish of Turkey, the conjunction “de,” which is used with front vowels and written separately, is written as “da” with a back vowel in this work. The “de” form of the conjunction is not encountered in the work.

benda gideim

kave da verdiler

ben da onnarın yanında oturdum

kalesi da durur

su iŒin da para alırlar

biz da paraları verdik

ben da oraya girdim, kimi bilirim da kimin iŒin soraim

tarla sürmesini da size diyvereim

diyverecem Œift sürmesini ve hem da misir ekmesini

sabah erken da kalkmazlar

Derivational affixes

-lı/-li/-lu/-lü and -lık/-lik/-luk/-lük

For words ending in rounded vowels, back and rounded forms of suffixes are preferred. For words with unrounded vowels, suffixes are added in accordance with the harmony of back and front vowels.

Sişof+lu, koy+lu, pahalı+lık, kulauz+luk, sekiz+lik, beş+lik, dört+luk, uç+luk

The suffixes -cı/-ci/-cu/-cü are mostly preferred in their unrounded and front vowel forms. yol+ci, pasaport+çi

The suffix -sXz is mostly seen as -sXs.

hair+sıs

5. Vocabulary aspect of the work

An examination of the vocabulary of the work reveals that Bacho Kiro had a good command of Turkish. Words that were used in Ottoman Turkish but are no longer in common use today, such as “mesrur”, “iptida”, “mahsulat”, “zahire,” and “mukayyet,” have been encountered. In this work, one can also find words that have entered Turkish from Arabic, referred to as borrowing or empruntology. This concept is formed from the French term “emprunt” and the suffix “(o)logy.” (Vesselinov 2019, p. 393). Similarly, French words have entered Bulgarian through borrowing, and how these words entered the language has been studied by many scholars (Vesselinov 2016). The presence of words like “evlek” and “gezek,” which are used in the regional dialects of Anatolia, Turkey, is also noteworthy.

Additionally, the work contains aphorisms, idioms, religious sayings, and proverbs. Some of these are provided below.

işini sağlam tutmak, saban küremek, aklına gülmek, niyet etmek, köyden köye vurmak, canından ne koparsa, akla zarar, hayır duası, bir Œift Œarık

Reduplications: kavi ve kalın, garip fukara, yavaş yavaş

Proverbs: ak ile kara geŒitte belli olur

Religious sayings: Allah uzun ömürler versin, Allah bereket versin

6. Dictionary of the words in the work

The analyzed section of the work is comprised of a total of 18 pages. On these pages, 140 words different from standard Turkish in Turkey have been identified, and the words and their meanings are given below. The English translations of the words are provided within parentheses.

Aangisi: hangisi (whf)anna-: anla- (understand)apansız: aniden (suddenly)Arnaut:Arnavut (Albanian)aşaa: aşağı (below)avlı: avlu (yard)ayam: ayağım (foot)BBalŒo: BalŒo (proper name)bazi: bazı (some)bazisi: bazısı (some)baziyaş: Baziaş (a city in Romaina)beled: bilet (ticket)Beligrad: Belgrad (the capital of Serbia)bir as: biraz (some)boyle: böyle (such)buvas: boğaz (bosphorus)buvaz: bkz. buvas (bosphorus)büük: büyük (big)Ccumbiş: cümbüş, eğlence (revel)cumle: cümle (everybody)cumlesi: hepsi, herkes (everybody)njik-: Œık- (exit)Œoku: Œoğu (most)Œucuk: Œocuk (child)
Ddaskal: öğretmen, Bulgarca dascal (teacher)dilinci: dilenci (beggar)douruluk: doğruluk (trueness)duşkun: düşkün (poor)duv-: doğ- (be born)duva: dua (pray)Ee-: ye- (eat)er: yer (place)etiş-: yetiş- (catch)eylen-: eğlen- (have fun)GGavriil: Gavril (proper name)gayrisi: gayrısı (others)gene: yine (again)gerdap: girdap (eddy)gezek: gezgin (traveler)gitir-: getir- (bring)gruş: kuruş (piastre)gun: gün (day)gülge: gölge (shade)gündüs: gündüz (daytime)gür-: gör- (see)güzük-: gözük-, görün- (appear)Hhair: hayır (favour)hairsıs: hayırsız (unfaithful)haylas: haylaz (impish)hayle: hˆlˆ/hˆlen (still)hepisi: hepsi (all)İi: iyi (good)i-: ye- (eat)ibürü: öbürü, öteki, diğeri (other)iŒun: iŒin (for)iŒün: bkz. iŒun (for)
ii: bkz. i (good)iptidaa: iptida, başlangıŒ, başta (rstly)irmak: ırmak (river)irmi: yirmi (twenty)irt-: yırt- (tear)Kkaik: kayık (boat)Kalafat: Calafat (Aport city on the banks of the Danube River)kapu: kapı(door)kariye: Osmanlıca köy yerine kullanılan isim, karye (village)karşi: karşı (toward)kauş-: kavuş-(arrive)kavene: kahvehane (coee)kavi: kuvvetli, güŒlü (strong)klise: kilise (church)köv: köy (village)kövlu: köylü (villager)kube: kubbe (dome)kulauz: kılavuz (guide)kümür: kömür (coal)LLom Palankai: Lom Palanga (a city in Bulgaria)lukanta: lokanta (restaurant)Mmaksulat: mahsulat, ürünler (products)mehane: meyhane (tavern)mera: merak (curiosity)mesrur: sevinŒli (happy)minaare: minare (minaret)misir: mısır (corn)mukayat: kayıtlı/ilgili (interested)Nneet et-: niyet et- (intend)Negotin: Negotin (a city in Serbia)Nemsei: Nemtse, Niemsy, Niemec, NemŒe (proper name)neree: nereye (where)
Oonnar: onlar (they)Orşova: Orşova (a city in Romaina)oş: hoş (ne)Öölke: ülke (country)övle: öyle (such)Ppalanka: kale (castle)papas: papaz (father, priest)pin-: bin- (ride)prasa: pırasa (leek)RRahova: Rahova veya Oryahovo (a city in Bulgaria)Ssaade: sade (simple)saalan: sağlam (durable)sabahası: sabahı (morning)sabanı küre-: sabanla Œift sür- (plough)seir: seyir (looking at)serbes: serbest (free)serbez: bkz. serbes (free)skela: bkz. skele (pier)skele: iskele (pier)Stefan: Stefan (proper name)suvan: soğan (onion)suvle-: söyle- (say)süvle-: bkz. suvle- (say)Şşadravan: şadırvan (shadirvan)şeher: şehir (city)şindi: şimdi (now)şkol: okul (school)şkola: Paskalya, Skola (easter)Ttücar: tüccar (trader)
Uur-: vur- (dash)ura-: uğra- (visit)uraş-: uğraş- (strive)Üükar: bkz. ükarı (up)ükarda: yukarıda (up)ükarı: yukarı (up)üksek: yüksek (high)Vvampor: vapur (ship)Viena: Viyana (capital ofAustria, Vienna)vilayat: vilayet, il (city)Vlah: Tuna nehrinin bir yakası (özel isim)Yyaın: yakın (close)yalınıs: yalnız (alone)yalınız: bkz. yalınıs (alone)yamur: yağmur (rain)yokarı: bkz. ükarı (up)yoksek: bkz. üksek (high)yolci: yolcu (passenger)yolke: ülke (country)yust: üst (top)Zzahire: tahıl (cereal)ziaret: ziyaret (visit)

Conclusion

In conclusion, this study identifies the morphological elements in Bacho Kiro’s work that includes Turkish poetry. The similarities and differences between these morphological elements and contemporary Turkish of Turkey have been identified. Additionally, the study examines the similarities and differences between the language used by Bacho Kiro and the Balkan dialects. Finally, the vocabulary of the work has been analyzed to evaluate the extent of Bacho Kiro’s proficiency in Turkish.

The use of proverbs and idioms, the appropriate use of reduplications, and the inclusion of religious terms in the work demonstrate Bacho Kiro’s expertise in the Turkish language. The fact that the work is written in verse form, with accurate use of rhymes and syllabic meter, also clearly shows the author’s proficiency in the Turkish language.

APPENDİX

Appendix 1. A view from the pages of the work

Appendix 2. An example of the work transferred to the word page with the Cyrillic alphabet

[35]

1. бинъ — 873 сенесияде,

2. меракъ тутушгу бенде,

3. Джянѫмъ истеди гидеимъ,

4. Немцеи сеиръ едеимъ,

5. О колайдѫръ орая вараимь,

6. Лякинъ харчлѫкъ нерденъ алаимъ,

7. Малѫмъ іокъ, малѫмданъ са

8. Захиремъ іокъ, онданъ алаимъ,

9. Насѫлъ олса дедимъ гидеждемъ,

10. Достларѫмданъ пара дилееджемъ,

11. Дилинджилее чекилеимъ вардѫ гюнюмде,

12. Паскалянѫнъ иптидааки гюнюнде,

13. Кіовлюлеръ хепси школая гирдилеръ,

14. Чоджукларда имтиханъ вердилеръ,

15. Бенда орая сонра гирдимъ,

16. Джумлесине бойле сювледимъ,

17. Ей комшуларъ хепсинизъ бурадасѫнѫзъ

18. Сіозюмъ варъ ишидинъ аннаясѫнѫзъ,

19. Хепинизе сіовлеримъ билесинизъ,

20. Джанѫнѫданъ не, копарса вересинизъ,

21. Джянѫмъ истеоръ гидеимъ,

22. Немцеи сеиръ едеимъ,

23. Харчлѫмъ іоктуръ биръ пера,

[36]

1. Билирсинизъ бенъ биръ адамъ фукара,

2. Лякимъ мерамъ варъ бенда гидеимъ,

3. Віенаи сеиръ едеимъ,

4. Лякинъ парасѫзъ биръ ере, гидилмезъ,

5. Хенузъ вампора пзрасѫзъ глрилмезъ,

6. Караданъ олмушъ олса, деримъ,

7. Яя, чекилеимъ белки гидеримъ,

8. Явашъ явашъ кіовденъ кіове ураджамъ

9. Кіовлерде ве одаларда конаджамъ,

10. Гидеджемъ іолъ гене тунадѫръ,

11. Іокарѫ немце вилаятѫдѫръ,

12. Орда екмекъ парасѫзъ вермезлеръ,

13. Вампорада биле койвермезлеръ,

14. Енъ сонунда деипъ дееджемъ,

15. Сизденъ харчлѫкъ истееджемъ,

16. Киминъ некадаръ колаи варса,

17. Вехемъ джанѫнданъ не копарса,

18. Оннар’да риджамѫ кабулъ еттилеръ,

19. Олуръ ярдѫмъ едерисъ дедилеръ,

20. Иптидаа папасъ гавріилъ атарь,

21. Мacѫ юстюнде ики маджаръ,

22. Папасъ балчо да гирди апансѫсъ;

23. Ода верди ярѫмъ франсѫсъ,

24. Базиси вери биръ секизликъ,

25. Базиси вери биръ бешликъ,

26. Бириси вериръ биръ діортлюкъ,

27. Гайриси вери биръ ючлюкъ,

28. Ангѫсѫ енъ дюшкюнъ фукара,

29. Ода аттѫ орда кѫркъ пара,

[37]

1. Севинерекъ оннарѫ топладѫмъ,

2. Ючъ-юзъ, елли грушъ сайдѫмъ,

3. Оннарѫ кесее кояджактѫмъ тамамъ,

4. Гелди михалцалѫ, папасъ стефанъ,

5. Бу папасъ енъ сонунда гелди,

6. Лякинъ, ода бана биръ минцъ верди,

7. Кѫрахатъ-ханеденъ юзъ грушъ чикардѫларъ;

8. Хеписи бешъ юзъ грушъ олдуларъ,

9. Хепсине ошча калѫнъ деримъ,

10. Кендими іола хазѫръ едеримъ,

11. Аямѫ биръ чифтъ чарѫкъ,

12. Башимѫ сардѫмъ биръ сзрѫкъ,

13. Биръ омузумда биръ торба,

14. I бюрюнде сопайле биръ абѫ,

15. Гюнъ дуваракъ кіовденъ чекилдимъ,

16. Гюнъ каушуракъ сищовая гирдимъ,

17. Орда биръ достума саптѫмъ,

18. О гедже бенъ орада яттѫмъ,

19. Парасѫсъ едимъ ве ичтимъ,

20. Аллахъ берекетъ версинъ дедимъ,

21. Сабахасѫ конакъ янѫнда индимъ,

22. Орда бююкъ кавенеде гирдимъ,

23. Орда достъ, булунду, хошъ гелдинъ дедилеръ,

24. Бана икрамъ едипъ, каве да вердилеръ,

25. Сордуларъ бени, нерее гидедженъ,

26. Ашаа іокса, каршия му гечедженъ,

27. Іокъ ишимъ дедимъ каршия гечеимъ,

28. Неетъ еттимъ, юкарѫ гидеимъ,

29. Бурданъ дедимъ вампора пинеджемъ,

[38]

1. Парамъ битинджеедекъ юкарѫ гидеджемъ,

2. Та віеная гидеимъ вэрдѫръ мерамъ,

3. Коркарѫмъ гене етишмеджекъ парамъ,

4. Хесабѫнѫ дедилеръ кендинъ япаджанъ,

5. Чергене кадаръ сенъ узанаджанъ,

6. Сонра ашаада скелее инеримъ,

7. Пашапортчи янѫнда гидеримъ,

8. Тескереи брактѫмъ пашапортъ,алдѫмъ

9. Вампора да беледъ чикардѫмъ,

10. Оршовая елли секизъ грушъ вердимъ,

11. Вампоръ етишти бенъ гирдимъ,

12. Орда билдимъ адамларъ булдумъ,

13. Бенда оннарѫнъ, янѫнда отурдумъ,

14. Вампоръ гидерди хепъ качаракъ,

15. Раховая, ердикъ гюнъ каушаракъ,

16. О ; рахова, биръ юксекъ ер’диръ

17. Буюкъ дилъ, орта биръ шехердиръ,

18. Орданъ бизъ гене нидже чекилдикъ,

19. Гедже ортасѫнда ломъ паланкаи ердикъ,

20. О сабахъ бенъ нидже калкарѫмъ,

21. Биръ бююкъ шехеръ іонюмде бакарѫмъ,

22. Тамамъ гюнешъ дуваракъ,

23. Гечтикъ видини бакаракъ,

24. Видинъ чокъ бююкъ шехердиръ,

25. Ве хемъ чокъ дюзъ биръ ер’диръ,

26. Тунаданъ гіозюкюръ сааде минарелеръ,

27. Тупа боюндже варъ исляхъ калелеръ,

28. Каршида влахъ якасѫнда,

29. Калафатъ калѫръ сагъ тарафѫнда,

[39]

1. Одѫ биръ наазикъ шехердиръ,

2. Be хемъ юксекъ биръ ердиръ,

3. Биръ тепеде варъ биръ клисеси,

4. О клисенинъ варъ ючъ діортъ кубеси

5. Туна кенарѫнда варъ биръ чешмеси,

6. Онунъ юстъ-янда калѫръ скелеси,

7. Орданъ гене нидже чекилдикъ,

8. Биръ кіовюнъ янѫнданъ гечтикъ,

9. Вампоръ хѫзлѫджа гидерди,

10. О кіовъ османлѫ кіовюне бензерди,

11. Вардѫ минарейленъ биръ джамиси,

12. Туна кенарѫнда да, биръ тепеси,

13. Даха кіовъ варъ исимлерини билемемъ,

14. Оннаръ ичунъ сизе хаберъ веремемъ,

15. Кимсеи сорамадѫмъ билмемъ зеръ,

16. Туна боюндже биръ дюзлюкъ еръ,

17. Даха юкардадѫръ сѫрбъ авлѫсѫ,

18. Туна дибинде варъ биръ скелясѫ,

19. Кіовъ варъ радовичъ дерлеръ,

20. Орданъ іолъ варъ неготине гидерлеръ,

21. Даха юкарда варъ биръ скелеси,

22. Варъ бююкъ кубели биръ клисеси,

23. Влахъ тарафѫна варъ биръ юксекъ еръ,

24. Даха юкарда впрддръ биръ шехеръ,

25. Лякинъ, билмемъ насѫлъ дерлеръ буну,

26. Влахча дерлеръ северинъ турну,

27. Бу кясабѫ дюзъ ердѫръ,

28. Чокъ гюзелъ биръ шехердѫръ.

29. Туна дибинде варъ биръ орманлѫ еръ,

[40]

1. Орда басча олмалх билмемъ зеръ,

2. Орада гіордюмъ хепийдже джевизлеръ,

3. Алтѫнда чименъ исляхъ гюлгелеръ,

4. Даха юкарда скелеси калѫръ,

5. Вампоръ бурданъ кіомюръ алѫръ,

6. Хангѫсѫнѫнъ кюмюрю битерсе,

7. Даха чоку ангѫсѫ гери діонерсе,

8. Бурда варъ дуруръ чокъ вампорларъ,

9. Бурда актѫрма япѫрларъ, бу...

10. Солъ тарафѫна калѫръ фетислямъ,

11. Калеси да дуруръ ескиденъ тамъ,

12. Орданъ юкарѫ биръ бувасъ алѫръ,

13. Немце тарафѫна адакале калѫръ.

14. Ада-каледе хеписи османлѫ дѫръ,

15. Орданъ юкарѫ немце сѫнѫр дѫръ,

16. Даха юкарда оршова немце касабасѫ,

17. Туна дибинде варъ исляхъ скелеси,

18. Орда бизъ ачанъ ердикъ,

19. Башка биръ вампора гирдикь,

20. Вямпорда о гедже яттѫкъ,

21. Сабахѫсѫна касаба ичине чиктѫкъ,

22. Орада бенъ бир’асъ гизендимъ,

23. Биръ лукантая гирдимъ,

24. Орда бенъ кѫркъ пара вердимъ,

25. Бир’асъ шарапъ истедимъ,

26. Бана шарапъ вермедилеръ,

27. Оннаръ бана бойле дедилеръ,

28. Бурда пахалѫлѫкъ чоктуръ,

29. 40) паралѫкъ шарапъ іоктуръ,

[41]

1. Веринъ дедимъ бари биръ су ичеимъ,

2. Узаттѫ елини (40) параи вереимъ,

3. Бенъ шаштѫмъ ве бактѫмъ,

4. Кѫркъ параи джебиме соктумъ,

5. Аллахъ дедимъ беланѫзѫ версинъ,

6. Онунъ іовлесине адамъ недесинъ,

7. Оннаръ іовле биръ адамларъ,

8. Су, ичин’да, пара алѫрларъ,

9. Діондюмъ туная индимъ,

10. Гене вампора гирдимъ,

11. Бизе башка беледъ вердилеръ,

12. Веринъ (64) грушъ пара дедилеръ,

13. Биз’да параларѫ вердикъ,

14. Земуна кадаръ билетъ алдѫкъ,

15. Сабахасѫ орданъ калкарѫзъ,

16. Гене іолумузу каврарѫзъ,

17. Сѫрбъ тарафѫна биръ паланка вардѫръ,

18. Онданъ іокарѫ туна дар’дѫръ,

19. Хемъ даръ ве хемъ джеза еръ,

20. Орда едикъ вампоръ беклеръ,

21. Вампорлара кулаузлукъ едеръ,

22. О илери гидеръ, іобюрю да чекеръ,

23. Туна орада хѫзлѫджа ве дар’дѫръ,

24. Ики тарафѫна бююкъ балкан’дѫръ,

25. Скеля варъ дренково дерлеръ,

26. Орда ташъ кіомюрю индирлеръ,

27. Скеледе ону ювмее япарларъ,

28. Балканда орда яклѫнъ казарларъ,

29. Бу, скеля немце тарафѫна калѫръ,

[42]

1. Бурданъ юкарѫ гене бувасъ алѫръ,

2. Бурданъ кулаузъ вампоръ діонеръ,

3. Бурданъ вампоръ юкарѫ. ялѫнѫзъ гидеръ,

4. Гиттикъ вампорла явашъ явашъ,

5. Туна ичинде варъ биръ бююкъ ташъ,

6. Вампоръ она пекъ якѫнъ гечеръ,

7. Бураядѫкъ гердапъ бувазѫ битеръ,

8. Ики тарафѫна гіозюкюръ дюзъ ер’диръ,

9. Немце тарафѫна модава шехердиръ,

10. Вампоръ гидерди явашъ явашъ,

11. Ердикъ скеледе базіяшъ,

12. Орда чокъ іолджи тюджаръ чикаръ,

13. Хемъ бурда демиръ іолу да варъ,

14. Арабаларъ хазѫръ дурурларъ,

15. Іолджу ве тюджаръ алѫрларъ,

16. Орданъ немце ичине гидерлеръ,

17. Нейсе алѫшъ веришъ едерлеръ,

18. Орданъ вампоръ гене юкарѫ чекилиръ.

19. Сѫрптаиъ туная биръ ирмакъ гириръ,

20. О, ирмага морава дерлеръ иди,

21. Даха юкарѫ гене семедрейди,

22. Туна дибинде вардѫръ калеси,

23. Онунъ юстъ янда калѫръ скелеси,

24. Даха юкарѫ панчова шехердѫръ,

25. Немце тарафѫна чокь дюзъ ер’дѫръ,

26. Даха кіовъ, варъ, билмемъ сормаинъ бана;

27. Биръ кіовъ варъ сѫрпъ тарафѫна,

28. О кіовюнъ адѫ мокри-лукъ дерлеръ,

29. Белградъ ве земунъ бурданъ гюзюкюрлеръ,

[43]

1. Белиградѫ вампорданъ бактѫкъ,

2. Сапмадѫкъ орда земуна чиктѫкъ,

3. Земунда биръ гюнъ отурдумъ,

4. Юкарѫя пара етишмеджекъ гіордюмъ,

5. Чокъ мерамъ вардѫ віенаи гіореимъ,

6. Орада зіаретъ ве сеиръ едеимъ,

7. Лякинъ парамъ азъ дѫ иасѫлъ едеимъ

8. Битерсе орда кимденъ истеимъ,

9. Кимсейленъ билишимъ іоктуръ,

10. Орда гене пахалѫлѫкъ чоктуръ,

11. Дюшюндюмъ дурдумъ фукара,

12. Не япаимъ ючъ юсъ грушленъ пара

13. Вампора кира му вереимъ.

14. Іокса харджаи му ве ееимъ,

15. Пекъ и буннарле орая гидеджемъ,

16. Я, согра нейленъ гери діонеджемъ,

17. Башка тюрлю олмаджакъ гіордюмъ,

18. Орданъ гери белгратта діондюмъ,

19. Биръ каикъ ичине гирдимъ,

20. Бешъ грушъ орда каия вердимъ,

21. Акшамъ юстю белгратта чиктѫмъ,

22. Ябанджи гиби орая бурая бактѫмъ

23. Гарипъ фукара нерее гидеимъ,

24. Нерде варъ ханъ орда гиреимъ,

25. Орда якѫнъ биръ луканта гіордюмъ,

26. Не япаимъ бенда орая гирдимъ,

27. О гене іовле биръ лукантаймишъ,

28. Биръ акшама отузъ грушъ алѫрларѫимишъ

29. Бенда фукара орая сапмѫшимъ,

[44]

1. Бир’асъ едимъ о гедже ятмѫшѫмъ,

2. Сабахасѫ да орда бирасъ единъ,

3. Не дѫръ масрафѫмъ сювлеинъ дедимъ,

4. Оннаръ да биръ дефтеръ гитирдилеръ,

5. Веръ ирми алтѫ грушъ дедилеръ,

6. Хичъ даха ашаа дедимъ олмазми,

7. Биръ рубле долаи сизе куртармазми,

8. Зира бенда биръ адамъ фукара,

9. Алмаинъ бенденъ окадаръ пара,

10. Оинарда билмемъ не сіовледилеръ,

11. Лякинъ бана бойле дедилеръ,

12. Бизъ сенденъ огузъ грушъ истерисъ

13. Гюрдюкъ фукарасѫнъ, да, икрамъ едерисъ,

14. Бенда о земанъ ирми алтѫн вердимъ,

15. Алдѫмъ торбамѫ орданъ чекилдимъ,

16. Чиктѫмъ сокаа, шинди нерее вараимъ,

17. Кими билирим’да, киминъ ичинъ сораимъ,

18. Гездимъ торбаиленъ орая бурая,

19. Сонра гиттимъ биръ школая,

20. Торбайленъ абѫйленъ ичерие гирдимъ,

21. Вармѫ бурда булгаръ чуджукларѫ дедимъ,

22. Я сищо’фданъ я русчуктанъ,

23. Я гене търнова казасѫнданъ,

24. Варъ оннара дедимъ биръ шей сювледжемъ,

25. Алатларѫмъ іолума гидеджеиъ,

26. Варъ бурда биръ сищофлу дедилеръ,

27. Вардѫларъ она хаберъ вердилеръ,

28. Биразданъ бактѫмъ янѫма гелди,

29. Хошъ гелмишинъ бана сіовледи,

[45]

1. Хошъ булдумъ дедимъ, ватандашимъ,

2. Ишитъ не сювлеиджемъ сана кардашимъ

3. Риджамъ варъ риджами кабулъ едесинъ,

4. Сенинъ отурдунъ ере бени гетиресинъ,

5. Бенъ бурда биръ качъ гюнъ ейленеджем

6. Бурасѫна сеиръ едипъ гезинеджемъ,

7. Хана конаимъ іокъ бенде пара,

8. Гіордюнъ гиби биръ адамъ фукара,

9. Пекъ и олуръ, нее кабулъ етмеджемъ деди

10. Бени орданъ алѫпъ евине гетирди,

11. Ода орда кирайленъ отуруду,

12. Варѫпъ орда школада окур’ду,

13. О чоджаа никола сукнаровъ дерлеръ,

14. Даха чоджукларъ, варъ окумаа гидерлеръ

15. Некадаръ гюнъ орда бенъ дурдумъ,

16. Хепъ онунъ евине отурдумъ,

17. Гюндюзленъ белградта гезердимъ,

18. Акшамъ сабахъ софрасѫнданъ ердимъ,

19. Аллахъ она іомюрлеръ варсинъ деримъ

20. И, чоджукту, хаиръ дувасѫнѫ едеримъ,

21. Діортъ гюнъ бенъ орда отурдумъ,

22. Чокъ ерлеръ долащѫмъ ве гіордюмъ

23. Белградъ бир’асъ іоксекъ биръ ер’диръ.

24. Лякинъ чокъ гюзелъ биръ шехердиръ,

25. Юкарданъ баксанъ пекъ якѫширъ,

26. Орда сава ирмикъ туная катѫширъ,

27. Сокакларѫ пекъ чокъ генищѫръ,

28. Чоку варъ кавакъ иле дикилиищѫръ

29. Чини ачленъ да дикилмишъ вардѫръ.

[46]

1. Орда нерде бююкъ шадравандѫръ,

2. Варъ ючъ таане кубели клисеси,

3. Варъ онь бешь османлѫ джамиси,

4. Гиттимъ туна ве сава, катѫщѫй ерде,

5. Гирдимъ ескиденъ калма каледе,

6. О калай баксанъ акѫла зарардѫръ,

7. Кави ве калѫнъ дуварларѫ вардѫръ,

8. Орта ерде бирѫ юксекъ epe,

9. Орда да шиларъ биръ минааре,

10. Орда варъ османлѫ джамиси,

11. Орда якѫнъ вардѫръ биръ капуси,

12. О капуя гириркенъ кюпрюденъ гечерлеръ,

13. Бери янда башча варъ, орда, гезинирлеръ,

14. Ючъ діортъ гюнъ орасѫнѫ бактѫмъ,

15. Херъ биръ ери долащѫмъ, ве кандѫмъ,

16. Неетъ еттимъ вилаята дюнеимъ,

17. Парамъ іокъ гене вампора гиреимъ,

18. Караданъ дедимъ шинди гидеримъ,

19. Кендини іола хазѫръ едеримъ,

20. Аяма гийдймъ биръ чифтъ чарѫкъ,

21. Башима сардѫмъ иртѫлмѫшъ сарѫкъ,

22. Биръ омузумда алдѫмъ биръ торба,

23. Іобюрюнде сопайле аба,

24. Достума ошча калѫнъ дедимъ,

25. Чиктѫмъ іолума, чекилдимъ,

26. Ялѫнѫзъ чекилдимъ іолума,

27. Вай бенимъ гарипъ халѫма,

28. Чамуръ олуръ ямуръ яръ,

29. Даскалъ киро іолуну бакаръ,

[47]

1. Акшамъ олдунна механее сапарѫмъ,

2. Сѫрплѫрл сеиръ едеръ бакарѫмъ,

3. Некадаръ сѫрпъ варса о кіовде,

4. Хеписини булурсунъ механеде,

5. Дилинденъ бенъ аннаямадѫмъ,

6. Оннарлѫ хичъ конушамадѫмъ,

7. Оннаръ сювлерди бенъ саде бакардѫмь,

8. Сабахасѫ орданъ калкардѫмъ,

9. Хепъ бешеръ грушъ масрафъ іодердимъ,

10. Юзъ дремъ шарапъ биръ екмекъ ердимъ,

11. Аллахъ беланѫзѫ версинъ дердимъ,

12. Абамѫ алѫпъ іелума гидердимъ,

13. Биръ сабахъ гене іолуму каврадѫмъ,

14. Медвенъ дедиклери кіове урадѫмъ,

15. Чиктѫ каршима биръ чорбаджи,

16. Гелъ бурая деди бре іолджи,

17. Гелъ бакалѫмъ нерее гидерсинъ,

18. Нечинъ іовле хѫзлѫджа гечерсинъ,

19. Бенда діондюмъ янѫна вардѫмъ,

20. Абамѫ бракѫпъ бенде отурдумъ,

21. Сорду бени нерели олурсунъ,

22. Не ище бурда булунурсунъ,

23. Бень дедимъ іолджи биръ адамъ,

24. Та тѫрнова казасѫнданъ,

25. Шинди деди нерее гидерсинъ,

26. Ничинъ іовле ялѫнѫзъ гезерсинъ,

27. Ялѫнжѫъ чекилдимъ ялѫнѫзъ гезеримъ,

28. Шинди догру вилаятѫма гидеримъ,

29. Сенъ деда іовле ялѫнѫзъ гезерсинъ,

[48]

1. Сенъ чишитъ биръ адама бензерсинъ,

2. Гелъ деди ичери бакалѫмъ,

3. Веръ пашапортуну окуялѫмъ,

4. Бен’да ичерие гирдимъ,

5. Пшапортуму вердимъ,

6. О ону алѫпъ окуямадѫ,

7. Биръ шей онданъ копарамадъ

8. Чекилди даскалъ арасѫнъ,

9. Булупъ ону окусунъ,

10. Бенъ окурумъ дедимъ веръ бана,

11. Зіадедѫръ бу чорбаджилѫкъ сана,

12. Сенъ билмезмишинъ дедимъ окума,

13. Я нейчинъ илиширсинъ іолджи адама,

14. Окудумъ ону, булгардже ве тюркче,

15. Каядѫ да гіостердимъ срѫбче,

16. Яни белградта каидъ етмишимъ,

17. Ангѫ гюнъ орданъ чекилмишимъ,

18. О, сеслеркенъ бир’асъ явашладѫ,

19. Явашъ сіовлеме башладѫ,

20. Илктенъ сербезъ сіовлерди,

21. Кендини чокъ арифъ занъ едерди,

22. О й се, гене хиянетъ биръ адама бензерди,

23. Орданъ гене калкарѫмъ,

24. Гене іолуму каврарѫмъ.

25. Бешъ гюнде сѫрптапъ чиктѫмъ,

26. Сѫрпларѫ (и) сеиръ еттимъ вс бактѫмъ

27. Алтънджи гюнде видине ердимъ,

28. Орданъ гене ванпора гирдимъ,

29. Орданъ-бери, бизимъ іолкеи бактѫмъ,

[49]

1. Чокъ севиндимъ ве месруръ калдѫмъ,

2. (Бу) османлѫ (бу) іолкесининъ ери,

3. Биръ ерде іоктуръ бензери,

4. Ертеси гюнде сищовая ердимъ,

5. Гене бююкъ кавенеде гирдимъ,

6. Бу кавене калѫръ конакъ каршисѫнда,

7. Чокъ достъ йле булущумъ орда,

8. Хошъ гелдинъ хеписи дедилеръ,

9. Бана чокъ икрамъ еттилеръ,

10. О гедже орда биръ достта яттѫмъ,

11. Сабахасѫна орданъ еркенъ калктѫмъ,

12. Алдѫмъ торбамѫ гене умузума,

13. Гене ялѫнѫсъ чекилдимъ іолума,

14. Гюнъ дувмамѫмщъ, орданъ чекилдимъ,

15. Гюнъ каушаракъ, кіовюме ердимъ,

16. Кіовденъ чекилдимъ віеная вараимъ,

17. Парамъ азъ дъ діондюмъ, не япаимъ,

18. Земунданъ, гери діонеримъ,

19. Сѫрбѫнъ ортасѫнданъ гечеримъ,

20. И, бактѫмъ орда о сѫрпларъ,

21. Дийвереимъ насѫлъ адамларъ,

22. Бенъ гіордюмъ о сърпларъ,

23. Чокъ хайлясъ адамларъ,

24. Херъ гюнъ механее гидерлеръ,

25. Орда бютюнъ гюнъ ичерлеръ,

26. Оннарѫнъ фукарасѫ чоктуръ,

27. Даха чокунъ іокюзлери іоктуръ,

28. Лякимъ оннарѫнъ енъ фукарасѫ,

29. Яяни іоктуръ хичъ биръ парася,

[50]

1. О да сербесъ-сербссъ баарѫширъ,

2. Куражъ та сатмаа чалѫширъ,

3. Ярѫсѫ ялѫнъ-аякъ гезерлеръ,

4. Кенди-кендине гене капитанъ дерлеръ,

5. Даха чоку арнаутъ гиби гезерлеръ,

6. Шитсинлеръ хасъ етмезлеръ,

7. Лякинъ бенъ доурусуну сіовлееджемъ,

8. Хайлязъ адамларъ гене дееджемъ,

9. Лясковцаларъ оннара праса сатарларъ,

10. Евлери гене арнаутларъ япарларъ,

11. Орда некадъръ башчуванджиларъ,

12. Ишлеръ хепъ бизииъ адамларъ,

13. Гедже ве гюндюсъ ишъ ишлерлеръ,

14. Суванъ ве биберъ оннара верирлеръ,

15. Сѫрпларъ хепъ сатѫнъ алѫрларъ,

16. Ише чокъ хайласъ адамларъ,

17. Хеписи мисиръ екмекъ іерлеръ,

18. Бизденъ ииси іоктуръ дерлеръ,

19. Сѫрпъ сербездѫръ кендилери дерлеръ,

20. Кенди кендини мехтъ едерлеръ,

21. Бенъ гене оннарѫнъ аклѫна гюлеримъ,

22. Доурулуктъ юзере бойле деримъ,

23. Кендини бу кадѫръ мехтъ етмесинлеръ,

24. Зира акъ, ве кара гечитте белли олуръ дерлеръ

25. Тарла сюрмесини да сизе дійвереимъ,

26. Вакѫтъ вакѫтсѫсъ сизи гюлдюреимъ,

27. Дійвереджемъ чифтъ сюрмесини,

28. Ве хемъ да мисиръ екмесини,

29. Херъ биринде чифтъ іокюзъ іоктуръ,

30. Биреръ іокюзленъ даха чоктуръ,

31. Пахала дѫръ орда аламазларъ ешъ,

32. Онунъ ичюнъ ишлерлеръ бирерлешъ,

33. Сюрерлеръ бу гюнъ бирине,

34. Сабахъ гидерлеръ гене іобюрюне,

[51]

1. Бешъ алтѫ киши гоплаширларъ,

2. Сабана ючъ чифтъ іокюзъ кошарларъ,

3. Бири іонюнде іокюзлери едеръ,

4. Бири орта ерде хайдеръ,

5. Бири сюверъ талалозъ япаръ,

6. Бири сабанѫнъ куйруну тутаръ,

7. Олурларъ бешъ алтѫ киши,

8. Бойледиръ сѫрпларѫнъ иши,

9. Кенара хѫзлѫджа чикарларъ,

10. Ордада биръ джумбишъ япарларъ,

11. Орда бакъ сенъ чокъ джумбишъ,

12. Бакарсанъ чивилеръ кѫрѫлмѫшъ,

13. Бази іокюзлеринъ зевлелери дюшмишъ,

14. Базисининъ гене хичъ конулмамѫшъ,

15. Бири дурунъ бакалѫмъ деръ,

16. Бази шитмесъ іокюзлери хайдеръ,

17. Сааламъ ери варса, ода копаръ,

18. Бири іонаръ чивилери япаръ,

19. Бази нерде кѫрѫкъ дуръ гюреимъ,

20. Бази деръ дурунъ сабанѫ кюреймъ

21. Бири дурунъ чивилери япаимъ,

22. Бири дурунъ зевлелери сокаимъ,

23. Иште булунуръ бешъ алтѫ киши,

24. Бойледиръ сѫрпларѫнъ иши,

25. Билиримъ шитсинлеръ дарѫладжякларъ,

26. Ема бенъ доуру сіовлеримъ даянаджякларъ,

27. Кенарда хайле ураширларъ,

28. Сонра сабанлѫ долаширларъ,

29. Башка чизи гидипъ тутарларъ,

30. Карѫларъ гене чапайле казарларъ,

31. Чапайленъ мисирлери екерлеръ,

32. Башка тюрлю белки билмезлеръ,

33. Насалъ бурда бизпмкилеръ билирлеръ,

34. Сабанѫнъ ардѫндже мисирлери екерлеръ,

[52]

1. Бу кадаръ ишчи дѫръ сѫрпларъ,

2. Ише чокъ хаилазъ адамларъ,

3. Ишини сааланъ тутмазларъ,

4. Сабахъ еркенда калмазларъ,

5. Херъ сабахъ нереденъ калктѫмъ,

6. Хеписини уюръ брактѫмъ,

7. Гюнъ урмушъ, кіове урарѫмъ,

8. Гене хеписи уюръ бакарѫмъ,

9. Бенъ гіордимъ о сѫрпларъ,

10. Чокъ хаирсѫсъ адамларъ,

11. Бютюнъ сѫрбѫнъ іолкеси,

12. Етмезъ тѫрнова казааси,

13. Бураданъ чиканъ захирелеръ,

14. Бешъ сене сѫрбѫ бесслерлеръ,

15. Орданъ чнканъ максулатъ,

16. Бурданъ чикаръ ики катъ,

17. Буранѫнъ адамѫ тюджяръ ве гезектѫръ,

18. Ишине мукаятъ въ ишлектѫръ,

19. Биръ адамѫнъ бурда гіордюй иши,

20. Орда гюремезлеръ ики киши,

21. Незаманъ оннаръ тарлая гидерлеръ,

22. Бизимъ о земанздѫнъ ики евлекъ сюрерлеръ,

23. Шитспнлеръ, дарѫладжакларъ,

24. Хакъ сіовлеримъ даянаджякларъ,

25. Дарѫлѫпта не, япаджякларъ,

Мурадъ-бекъ каріесинденъ Киро даскалъ.

Орасънѫ вармѫшъ гезмишъ,

Бурада о кендиси язмѫшъ

1873.

ЛИТЕРАТУРА

KIRO, B., 1874. Второ пѫтуваніе на Бача Кира. на Дунавскѫтѫ областъ: Руссе, Въ печатницата.

REFERENCES

GÜLSEVIN, G., 2015. Arkaik-Periferik Kavramı ve Bu Kavramın Tarihî Batı Rumeli Türkçesi Ağızlarının Tespitindeki Önemi. The Journal of Academic Social Science Studies, pp. 1 – 12.

GÜNŞEN, A., 2008. Doğu Trakya Ağızlarının Şekil Bilgisini Belirleyen Temel Özellikler. Turkish Studies International Periodical For the Languages, pp. 402 – 470.

KARASU, A., 2022. Bulgar Yazar Baço Kiro’ya Ait 1873 Tarihli Kiril Harfli Türkçe Bir Gezi Yazısı. Balkanlarda Türk Dili ve Edebiyatı Araştırmaları, vol. 4, no. 1, pp. 13 – 45.

KIRO, P., 2024. Retrieved from Prominent personalities: https://www.museumbcherkva.com/personalities.html

KIRO, B., 1874. Vtoro patuvanie na Bacha Kira. Na Dunavska oblast. Ruse: W pechatnitzata.

KORKMAZ, Z., 2010. Balkan Türkçesi Ağızları ile Türkiye Türkçesi Ağızları Arasında Sosyo-Lengüistik Açıdan Kısa Bir Karşılaştırma. Türk Dili Araştırmaları Yıllığı – Belleten, pp. 103 – 118.

LITERARY WORLD. 2024, 04. 16. Retrieved from Bulgarian Literature Critique: https://literaturensviat.com/?p=147683.

VESSELINOV, D., 2016. Theoretical Basis of “Dictionary of the French Words in Bulgarian Language”. Foreign Language Teaching, vol. 3, no. 43, pp. 250 – 271.

VESSELINOV, D., 2019. Empruntology in the context of the XXI century. Sbornik v chest na chl.-kor. Stoyan Burov. Sofia: Sofia University Press, pp. 392 – 405.

WIKIPEDIA. 2020, 04. 04. Retrieved from Wikipedia – Bacho Kiro: https://en.wikipedia.org/wiki/Bacho_Kiro

YEŞILKAYA, M., 2023. Güneydoğu Anadolu Bölgesi Ağız Atlası. İstanbul: Gece Kitaplığı.

YEŞILKAYA, M., & KARASU, A., 2022. Bulgar Ağız Atlası Işığında Türkiye Ağız Atlasının Hazırlanmasına Yönelik Bazı Öneriler. Pamukkale …niversitesi Sosyal Bilimler Enstitüsü Dergisi, vol. 50, pp. 195 – 206.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.