Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2016/1, стр. 20 - 32

ЗА НЕИЗБЕЖНОТО ЗАВРЪЩАНЕ НА ГРАМАТИКАТА

Резюме:

Ключови думи:

Ще започна с едно признание: когато получих поканата, за да говоря за обучението по граматика, ме връхлетяха множество въпроси и съмнения по отношение на доводите, които са повлияли на организаторите при избора на темата: Защо граматиката? Защото е най-важна при усвояването на испанския език? Защото е най-силната или най-слабата му страна? Защото граматическата компетентност се счита за първостепенна измежду останалите езикови компетентности? Или защото на граматиката се отрежда най-малко внимание в последно време, когато всички следват „модерните“ комуникативни подходи в обучението по чужд език?

В последващото изложение ще се спра върху два аспекта: видовете граматика (т.е. граматики или граматика) и проблемите, които виждам в усвояването на граматическата компетентност. Тъй като основната посока, в която работя, е теоретичната граматика, ще се опитам да се съсредоточа върху онези аспекти на обучението, при които теорията би могла да бъде полезна както за преподавателите, така и за учениците.

Нека си припомним в началото значението, което са отдавали на тази област на филологическото знание гръцките философи (Сократ, Платон, Аристотел), в чийто нестихващ интерес към проблемите на езика са се вписвали и въпросите на граматика. От традиционните науки за речта – реторика, граматика, поетика и диалектика – единствената, която се е съхранила във времето, без да промени задачите си, нито името си, която остава и до днес непокътната на своето място, е граматиката. Това е науката, изучаваща езиковите елементи и техните взаимовръзки. Името є е красноречиво: от гр. gramma („буква“) и γραμματικὴ τέχνη („изкуство на буквите“). „Изкуството на буквите“ се е разпростирало върху всички аспекти на речта: правопис, синтаксис, тълкуване на текстове и дори литературна критика, т.е. включвало е голяма част от това, което днес свързваме с филологическото знание.

Граматиката не е филология, но областта є е толкова обширна, че се разгръща върху всички сфери на езиковото познание. Обичайно езиковото значение се подразделя на лексикално и граматическо, а оттам идва и разграничението между лексикална и граматическа компетентност. Но все пак това не е просто разделение между лексика и граматика, както вероятно изглежда на пръв поглед. Това е най-вече разграничение между какво и как. Напр., от една страна, според лексикалното си значение радостен влиза в опозиция с тъжен, но от друга, без да променя лексикалното си значение, влиза в категориална опозиция с радост, радвам се, радостно. Или: лексикалното значение – какво – на радостен (≠ тъжен) може да се представи в категориалните матрици на прилагателно, съществително, глагол и наречие, като между последните съществува опозиция по граматично значение – как, – чрез която посочените форми се обособяват като различни езикови категории. Това, от една страна. От друга – граматическото значение не е единствено значението на частите на речта; то е и значението на морфемите за род, число, лице, наклонение, време, перфективност, имперфективност, и т.н., т.е. значението на различните морфеми, участващи в конфигурирането на определена граматична категория в рамките на посочените най-общи категориални матрици, в които съществува лексикалното значение (съществително име, прилагателно име, глагол и наречие). И още: граматично е значението на морфемните думи, функциониращи в речта като инструменти на кохерентността – предлозите, съюзите и членът в испанския език. Явно, че в полето на граматическото значение се включват както категориалното, така и инструменталното (морфемното) значение. Казаното е валидно по отношение на думата. Ако преминем към равнището на изречението, ще установим, че граматическото значение обхваща както моделите за структуриране на изречението (със съответните структурни части, като подлог, сказуемо, допълнение, определение), така и изреченските модуси (утвърдително, отрицателно, съобщително, въпросително, повелително, желателно, и т.н. изречения). С други думи: тук граматическото значение се проявява като структурално и като онтично и отново отговаря на въпроса как (как се организира изреченската структура според структуралното, или синтактично, значение?; как се представя състоянието на нещата от извънезиковата действителност в зависимост от онтичното значение?).

От казаното е видно, че граматичното познание е вплетено в думата (като категориално и морфемно съдържание) и в изречението (като структурално и онтично съдържание). При това самата лексема не може да съществува самостоятелно, ако не е вписана в някоя от четирите категориални матрици (на съществително име, на прилагателно име, на глагол или на наречие) и ако не е оформена материално с помощта на съставните си морфеми (за род, число, време, наклонение и пр.), от което става повече от очевидно, че лексикалният компонент на езика се нуждае от граматическа организация, за да може да се създаде, кодира/разбере декодира която и да е езикова формация, в крайна сметка, за да изпълни езикът изначалната си функция на инструмент за комуникация.

В една своя схема Е. Косериу (1978: 140) разпределя зоните на лексикологията и на граматиката по начин2), който се вписва в изложената дотук концепция за обхвата на граматичното значение:

ЛексикалнозначениеЛексикологияКатегориалнозначениеГраматикаИнструменталнозначениеСтруктуралнозначениеОнтичнозначение

С това кратко въведение си поставих две задачи. Първо, да илюстрирам разпростирането на граматиката върху всички сфери на езика и да докажа, че граматичният компонент (който присъства във всички равнища на езиковата конфигурация) е основен за изграждането на езиковата компетентност. Второ, да представя една обща картина на граматическите импликации в структурата на езиковата компетенция, картина, която да послужи като отправна точка за обособяването на основните проблеми в обучението по граматика.

Изводът, който логически следва от казаното, е, че граматиката не само слага своя отпечатък върху лексиката; тя е основата на езиковата компетентност, а оттам – и на комуникативната компетентност. И въпросът отново се свежда до как: как да преподаваме граматиката? В този пункт се пресичат две перспективи: 1) какъв вид граматика (теоретична, дескриптивна, нормативна, генеративна, практическа, комуникативна) да преподаваме и 2) с какви методи; т.е. отново се преплитат, вече на дидактическо равнище, проблемите, свързани с какво и как.

Общовалидна практика е дидактическата традиция в обучението по граматика да се опира на господстващите лингвистични теории. Промените в подходите се дължат и на преориентация в познавателните и житейските ни потребности: интересът към знанието (граматико-преводен и аудиолингвален метод), към езика като система (дескриптивен метод), към правилното използване на езика (нормативен и аудиовизуален метод), към комуникацията (комуникативен метод). Към казаното трябва да се добавят и двата основни подхода, които се прилагат в чуждоезиковото обучение: дедуктивният (от правилото към онагледяването/прилагането му чрез примери), чието главно действащо лице е учителят; и индуктивният (от примерите към извличането на общото правило), който поставя на централно място обучаваните, като ги насърчава да търсят общи закономерности и сами да извеждат съответните абстракции.

Промените в подходите, макар и обясними до голяма степен с изискванията, които ни поставят преките цели на обучението при втори или трети чужд език, отразяват същевременно и последователните направления в науката за езика. Така, в граматико-преводния метод може да се долови влиянието на диахронното и сравнителното езикознание; зад дескриптивния прозира структурализмът; в комуникативния се проявяват някои аспекти на функционализма, на прагматиката и на социолингвистиката; при когнитивния, поредния модерен метод, се прилагат постулатите на когнитивната лингвистика. Трябва да признаем обаче, че при функционалните модели (вкл. когнитивният, който също е такъв) понятието граматическа компетентност постепенно се превръща в градивен елемент на концепцията за комуникативна компетентност, разработена от Д. Хаймс3), за когото последната е функция от всички фактори (езикови, социални, културни, психологически), обуславящи използването на езика за практически цели.

Анализирайки методите на обучение по втори език, които се прилагат в Испания през втората половина на ХХ в., Е. Мартинел Хифре и М. Крус Пинол посочват, че един от положителните приноси на структурализма в езиковото обучение е постепенното изместване на фокуса от художествените текстове върху говоримия език. Генеративната граматика пък включва в системите за обучение различни контексти и ситуации, стреми се да подтикне към свободен изказ, като анализът на грешките (контрастивен анализ) се превръща във важна част от процеса на обучение (въпреки че не всички грешки се дължат на интерференция, а някои типични грешки дори не зависят от родния език на учениците). Според генеративните и когнитивните схващания обучаваният създава своя собствена граматика, т.нар. междинен език, включващ правила от родния и от чуждия език, както и правила, които не принадлежат на нито един от двата езика, а изучаващият езика ги създава в движение въз основа на аналогии, обобщения и т.н. В началото в т. нар. собствена граматика ще преобладават елементи от родния език, но се предполага, че в процеса на усвояване на чуждия език междинният език ще се доближава все повече до него.

Анализът на грешките е съобразен с тяхната поява, а не с предвидимостта им по метода на контрастивния анализ. Така видяна, грешката вече не е „неправилност“, а се превръща в изключително важен източник на информация за процеса на обучение. На свой ред, комуникативният метод въвежда понятието умения, с което се свързват и основните цели на усвояването на чуждия език: декодиране (слушане и четене) и кодиране (говорене и писане).

Авторките ни предлагат една схема, която обобщава моделите, прилагани в чуждоезиковото обучение4):

Изследователски модели

КРИТЕРИИКонтрастивенанализАнализнагрешкитеМеждиненезикХронология1945 – 196719671972ЛингвистичнатеорияТрадиционналингвистикаСтруктурализъмГенеративизъмПсихолингвистикаПрагматикаЦелиСъпоставянероденезик–чуждезикАнализнагрешкитевчуждияезикАнализнамеждиннияезикПонятияИнтерференцияЕквивалентностГрешка,преходендиа-лектитрансференцияКомуникативнистратегииКомпетентностГраматическаГраматическаКомуникативнаКомуникативнаМетодивЧЕОАудиолингвалниПреводСтруктурално-глобалниФункционалниКомуникативни

В светлината на най-съвременните дидактически подходи, възприети от когнитивната лингвистика, новото знание се разглежда като преструктуриране на друго, вече съществуващо знание. Така усвояването на чуждия език се третира като поредица от последователни състояния / ментални конструкции, всяка от които представлява усъвършенстван вариант на предходните. Понятието „междинен език“, заимствано от генеративизма, се адаптира към тази перспектива за поетапно усвояване на чуждия език. В резултат от възприемането и практическото прилагане на посочената концепция се изграждат и консолидират дейностните принципи на обучението чрез задачи – индуктивен метод, който стъпва върху извънезиковите контексти, разширявайки комуникативния подход чрез включването на вербалното поведение в конкретни и поетапно степенуващи се ситуации, всяка от които притежава свои специфични характеристики. Същевременно разгръщането на обучението в посока на методиката работа по проекти в екип доразвива дейностния подход в чуждоезиковото обучение, като предлага надеждна основа за сътрудничество и активно участие на обучаваните в разработването на съвместни проекти, с което стимулира вербалното им поведение, напр. планиране на дадено пътуване с всички произтичащи формалности, съставяне на конкретна и ефективна реклама, изготвяне на проект за списание, организиране на представление и т.н.

След краткото представяне на посоките, в които се развива обучението по чужд език, би трябвало да се постави въпросът за избора на подходящ метод при преподаването на граматика, както и въпросът, свързан с избора на граматиката, която ще преподаваме: традиционна, прескриптивна, дескриптивна или комуникативна.

Без съмнение всяка от посочените опции притежава своите предимства, но в същото време и някои недостатъци в сравнение с останалите. Например употребата на подчинително наклонение (един от най-сложните проблеми за изучаващите испанския език) е почти невъзможно да се усвои – поне в началния етап на обучение – с индуктивните методи на комуникативната граматика. Същото е валидно и за глаголите ser/estar в испанския език. Подобни теми би следвало да се обяснят и затвърдят с помощта на дескриптивната граматика, структурните упражнения (попълване на липсващи елементи; разкриване на скоби; избор на правилен вариант; превод; т.е. упражнения, чиято подготовка изисква да се предвидят трудностите и евентуалните грешки) и анализа на грешките (някои непредвидени), за да се пристъпи към възможностите на прескриптивната граматика (нормативни употреби на съответната граматична единица, съпоставени с примери от родния език; автоматизирани схеми и структури; трансформационни упражнения; преформулиране на изрази и фрази). След усвояване на посочените глобални техники на субституция и трансформация може да се премине към обучение чрез задачи (с включването на извънезикови контексти, подпомагащи имитирането на езикови прояви в ситуации, подобни на реалните, конструиране на диалози и пр.) и към обучение чрез работа по проекти, стъпващи върху симулации, моделиращи основните комуникативни функции (утвърждаване, отричане, молба, заповед, въпрос, благодарност, поздрав, покана, съгласие, отказ, извинение, обяснение, описание, разказ, аргументация и пр.).

Както е видно, посочената перспектива при обучението по граматика се разгръща поетапно на три равнища, които съответстват до голяма степен на нивата на езикова компетентност, изброени в Общата европейска референтна рамка за езиците. Упоменатите равнища бих разположила върху една спирала по следния начин: 1) начално и най-експлицитно равнище, с прилагането на дедуктивни подходи; 2) средно равнище, с комбинирането на дедуктивни и индуктивни методи на обучение, което подтиква към метаграматичен размисъл у обучаемите; 3) напреднало равнище, с преимущественото използване на индуктивни подходи, което предполага постепенното оттегляне на експлицитната граматика и подчиняването є на комуникативните функции и на специфичните комуникативни потребности в дадена ситуация, т.е. на приоритетите, свързани с изграждането на една по-цялостна комуникативна компетентност, в която езиковата/граматическа компетентност участва като конституиращ елемент за правилното оформяне на един контекстуализиран езиков продукт (адекватен на когнитивните, на психологическите и на социалните параметри на комуникацията).

Тук ще си позволя две уточнения. Първо, предложената холистична перспектива повтаря – на друга скала – пътя, който е извървяло през вековете обучението по граматика. Разликата обаче е, че новите методи не изместват старите, нито им се противопоставят с твърдения, че са по-модерни и по-съвършени, а съжителстват всички заедно, като си поделят задачите според тяхната специфика и според ефективността, с която ги решават на всеки етап от обучението по граматика. Второто уточнение е свързано с една аналогия, този път с математиката. Тази дисциплина се усвоява, като се започне с числата и реципрочните операции, които може да извършим с тях (събиране и изваждане, умножение и деление); вторият етап се разгръща към областта на алгебрата (прилагане на усвоените „умения“ в числови изрази и по-сложни задачи, търсене на неизвестни в уравненията и решаването им чрез заместване, решаване на системи от уравнения от различни степени, на диференциални уравнения и т.н.); третият етап отвежда към геометрията, където задачите са свързани с пространствени измерения, поради което не е толкова важно да се знаят действията събиране/изваждане или умножение/деление – въпреки че тази чисто техническа компетентност се отразява върху извеждането на крайния резултат, – колкото да се реши конкретната задача, като се имат предвид всички зададени условия. Същото е валидно и за граматиката – казвам го без претенции да съпоставям граматиката с висшата математика, защото подобна аналогия би изглеждала пресилена. Ако на ниво А обучението по граматика е една от основните цели на преподавателя и обучаемия, на ниво В се прилага наученото, като усвоените граматические правила се използват относително самостоятелно за съставяне на правилни изречения и участие в разговори по познати теми. На ниво С обучаваният вече притежава езиковата компетентност, която му позволява да използва гъвкаво вербалните техники, за да създаде социално адекватни езикови продукти. На това ниво владеенето на чуждия език поставя своя отпечатък върху крайния резултат, т.е. проявява се в най-ефективното – но същевременно и граматически правилно – решение на определена комуникативна задача в рамките на всички контекстуални зависимости (когнитивни, езикови, социални, културни, психологически). Ето защо равновесието между експлицитен подход (дедуктивен, формален, теоретичен) и имплицитен подход (индуктивен, комуникативен, практически) е гаранция за затвърждаване на комуникативната компетенция. Теоретичните знания не са несъвместими с практическото владеене на езика. Напротив – те са изключително важни, когато целта на обучението е постигането на възможно най-високо ниво на езикова/комуникативна компетентност.

Общата европейска референтна рамка за езиците (2001) се основава на насочен към действията подход по отношение на изучаването и употребата на езиците в съответния социален контекст, т.е. към адекватната употреба на езика от социална гледна точка, или към неговото контекстуализирано използване.

През 2007 г. е публикувана тритомна поредица на Институт „Сервантес“ по отношение на испанския език, където се определят шестте референтни нива със следните наименования: А (usuario básico – основно ползване), със съответните А1 (Acceso – Вход, начално ниво) и А2 (Plataforma – Платформа, основно ниво); В (usuario independiente – самостоятелно ползване), със съответните В1 (Umbral – Праг, под средното ниво) и В2 (Avanzado – Напреднало, средно ниво); С (usuario competente – компетентно, свободно ползване), със съответните С1 (Dominio operativo efi caz – Оперативно ефикасно ползване, над средното ниво) и С2 (Maestría – Магистър, ниво за напреднали). В тези документи обучението по граматика се определя като необходим компонент в изграждането на комуникативната компетентност, гарантиращ едно по-ефективно социално поведение.

Стратегиите ни в обучението по чужд език ни задължават да работим върху езиковото съзнание на обучаваните. Това означава, че обучението по граматика трябва да включва и проблеми от граматичната теория, което обогатява езиковата компетентност и подпомага процеса на езиковото усвояване. Знанията върху езиковата система (фонологични, лексикални, морфологични и синтактични) и върху употребата є – т.е. металингвистичните и метапрагматичните познания – са еднакво важни за изучаването на езика, тъй като пораждат и затвърждават едно осъзнато и смислено знание, нека го наречем преосмислено знание; т.е. знание, което развива способността на обучаваните да преценяват изразните възможности на езиковата система като цяло и да прилагат по-висока доза креативност в речевото си поведение.

Посочената перспектива в обучението по граматика е насочена към целевото є осмисляне. Тя подтиква към размисъл както върху мотивите при избора на езиковите форми, така и върху комуникативния ефект от направения избор. Ето защо познаването на организацията на езиковата система, възприемана като система от възможности, като парадигма от взаимосвързани опции, е повече от наложително. Така изучаващите езика ще се научат да търсят логически доводи при един или друг избор на езикови средства и да оценяват съответните комуникативни резултати. Всъщност чрез усвояването на тази говорна практика те ще извървят два пъти един и същи път, но в две пресичащи се посоки, тръгвайки от различни отправни точки: от предварителното системно познание (семасиологична перспектива) към практическия избор на най-удачната форма за предаване на определено съдържание (ономасиологична перспектива); от анализа на постигнатия резултат към проверката/потвърждаването на системните връзки в избраната парадигма, а оттам – и към сравняване на експресивния потенциал между избраните и възможните средства на речево поведение в една и съща комуникативна ситуация. Обратният път от ономасиология към семасиология пък ще им помогне да затвърдят онова рефлексивно знание, което, на свой ред, ще придаде смисъл на бъдещите им речеви изяви. Тъкмо това знание ще обогатява – при всяко връщане в изходната точка – комуникативната им компетентност с нови нюанси (когнитивни, културни, психологически и социални).

Кои биха били – при така представения подход – опорните пунктове в работата по граматика в чуждоезиковото обучение?

Холистичният подход

Вече ясно изразих становището си, че в чуждоезиковото обучение трябва да прилагаме холистични и функционални подходи в посока от семасиологичната триада форма – функция – съдържание към ономасиологичната триада съдържание – функция – форма.

Структурирането на граматичното съдържание

Структурирането на граматичното съдържание би трябвало да следва перспективата от частта към цялото, т.е. от отделните единици към кохерентния текст; от думата към дискурса.

Видовете упражнения

Съвсем логично е задаването на упражненията да е циклично и прогресивно. Трябва обаче наред със степенуването им по трудност да разработваме различни типове упражнения, за да формираме онази граматическа компетенция, която да послужи за основа при изграждането на комуникативната компетентност. Смятам, че най-сигурният път за решаването на тази задача започва със структурните упражнения, с фокусиране на вниманието върху конкретната граматична форма, за да се проектира в един последващ етап към комуникативните упражнения, насочени към контекстуализираната употреба на въпросната форма.

Ролята на превода

Преводът спомага не само за усвояването на чуждата лексика. Много важна е и ролята му при формирането на граматическата компетенция и при изграждането на цялостната комуникативна компетентност. За сферата на граматиката преводът от родния на чуждия език е изключително целесъобразен, тъй като развива умението за правилно изразяване на чуждия език. Същевременно не бива да подминаваме и факта, че упражненията по превод разширяват културната, социалната и дискурсивната компетентност.

Текстовете

В обучението по граматика е уместно да използваме всякакъв вид текстове – някои адаптирани (най-вече с оглед на лексикалното им „олекотяване“, тъй като сложната лексика би могла да засенчи изясняването на граматичните проблеми); други оригинални (чиято сложност би трябвало да е съобразена с езиковата компетенция на учениците), третиращи най-разнообразни теми (но винаги интересни за по-голямата част от групата, не само за да не се загуби, а дори да се повиши личната мотивация на учениците).

Контекстуализацията

Контекстуализацията на всяко знание е гаранция за трайността и оперативността му. В чуждоезиковото обучение контекстуализираното знание спомага за развитието на гъвкава комуникативна компетентност, успешно приложима в различни сфери на социалния живот. Устните и писмените текстове (с огромната си и почти необятна тематична вариативност) са един от надеждните ресурси за разширяване на контекстуализираното знание. В това няма съмнение. Съмнението по отношение на ресурсите и методиката се поражда, когато ученикът трябва да състави свой собствен текст и да смени ролята си от слушащ/четящ/наблюдаващ с тази на говорещ/пишещ/действащ. Смятам, че затвърждаващата се традиция да се представят театрални творби, дава добри резултати, тъй като учениците усвояват някои форми на изразяване, макар и това да става чрез механично повтаряне (наизустяване). В обективните условия на изучаване на испанския език извън териториите, в които той се говори, не ни остава друго, освен да приемем реалността и да се задоволим с комуникативни симулации, като се стремим постоянно упражненията да не са механични повторения на реплики, а да предлагат цял арсенал – който всеки ученик може да използва според личните си нагласи – от дискурсивни техники при изпълнението на най-разнообразни комуникативни задачи. А това може да се постигне, когато предварително са прецизирани изходните данни: уточнено е заданието, разпределени са ролите за изпълнението му, описана е извънезиковата ситуация, както и посоките, в които тя може да се развие в зависимост от решенията на участниците. При това неизбежната самооценка след изпълнението на заданието е също толкова важна, колкото и анализът на преподавателя, тъй като тази самооценка подтиква към формирането на рефлексивно знание у учениците.

Примерна симулация, насочена към граматични проблеми, би могло да бъде повторно посещение в офис поради нерешен проблем или повторно обаждане по телефон за получаване на по-подробна информация по определен въпрос (употреба на миналите глаголни времена, с които се резюмира състоянието на проблема); установяване на контакт с туристическа агенция за планиране на предстоящо пътуване или с телекомуникационна компания за получаване на повече информация за предлаганите услуги (употреба на бъдещите глаголни времена, на условни изречения и на подчинително наклонение); търсене на работа или среща с приятели след ваканция (употреба на глаголните времена и глаголите ser и estar); разгорещен разговор върху теми, свързани с приятелство, доверие, мода, музика, филм, спорт, секс (употреба на различни видове изречения – въпросителни, отрицателни, възклицателни, използване на междуметия, прагматични индикатори и конектори, и т.н.).

Третирането на грешките

Грешките са нещо толкова естествено при изучаването на който и да е език (роден или чужд). Чрез тях се учим да говорим. Но докато при грешка в произношението поправката е механична, без обяснения, граматичната грешка се нуждае от обяснения с примери, съпоставки, превод, варианти и пр. На един последващ етап може да поверим тази задача на самите ученици като опит за самопоправка – така необходима за затвърждаване на рефлексивното знание – и като колективна поправка, което пък ще породи евентуален дебат между учениците, ръководен и насочван задължително от преподавателя. В подобна дискусия може да се изяснят съмнения (някои дори неподозирани), да се прокарат системни паралели с други граматични сектори, да се потърсят смислови еквиваленти, съответните преводни варианти и пр. Или, всяка граматическа грешка може да се третира като сигнал за въвеждането на допълнителни теоретични обяснения, за затвърждаване на употребата на дадена граматична форма или конструкция и най-вече – в една по-широка перспектива всяка граматическа грешка е трамплин към контекстуализирането на дискурсивната компетентност.

Информатиката

Смятам, че е трудно, но не невъзможно да се създадат онлайн програми с тестови задачи, приложими в обучението по испански език. Един много добре организиран дидактически ресурс е Aula Virtual Cervantes5) (AVE), както и съответните раздели DidactiRed6) y Pasatiempos7).

Кои са „подводните камъни“ в испанската граматика за българските ученици? Ориентировъчният и най-общ списък по-долу е съставен в посока от думата към изречението:

1. Род на съществителното име. Грамеми за род. Образуване на женски род.

2. Число на съществителното име. Грамеми за число. Образуване на множествено число.

3. Членът в испанския език. Форми и функции.

4. Числителни имена.

5. Деиктици: лични (учтиви форми; vosotros/ustedes), притежателни (неударени и ударени форми), локализатори (прилагателни и наречийни).

6. Квантификация на прилагателното име и на наречието.

7. Минали глаголни времена: прост и сложен перфект.

8. Взаимоотношения между перфект и имперфект.

9. Кондиционал.

10. Конюнктив. Образуване и употреба

11. Императив. Образуване.

12. Нелични глаголни форми. Аспектуални семи. Употреба в подчинени и абсолютни конструкции.

13. Глаголни перифрази. Темпорални, модални и аспектуални стойности.

14. Страдателен залог. Видове пасивни конструкции.

15. Предлози.

16. Съчинителни и подчинителни съюзи.

17. Прилагателното име в номиналната синтагма: място и функции.

18. Изречение и части на изречението.

19. Видове изречения: въпросителни, отрицателни, желателни, условни, отстъпителни, финални.

20. Междуметие.

И накрая, какъвто и подход да възприемем, неизменно ще сме изправени пред едно общовалидно обстоятелство: преподавателят по испански език трябва да е компетентен по въпросите на теоретичната граматика не само за да обясни умело и достъпно учебния материал, а и защото в много случаи той самият трябва да взима решения по организацията и разпределението на учебния материал, по третирането на грешките, по непредвидените съмнения и трудности в процеса на обучение. Същевременно той трябва да е наясно и с психосоциалните параметри, в които изпълнява своята преподавателска мисия: възраст, мотивация, взаимодействие с учениците и техните личностни взаимоотношения в групата. Преподавателят е този, който направлява часа и дейността на учениците; той е отговорен и за създаването на подходящата атмосфера, в която да се изпълняват успешно и възможно най-непринудено – с доверие, желание и мотивация – дидактическите задачи. По-скоро, задачата, в единствено число, защото учител и ученици участват в една обща дейност, те са екип, преследват една и съща цел и за да я постигнат, всяка от страните трябва да изпълни възможно най-добре отредената є функция в колективната дейност. А нашата – на преподавателя – е производна до голяма степен и на теоретичната ни езикова компетентност.

БЕЛЕЖКИ

1. Това е текстът на доклада на български език, изнесен на Първата среща по дидактика на испанския език като чужд език в България, организирана от Институт „Сервантес“, Отдела по образование към посолството на Испания в България, МОН и Нов български университет, проведена на 10 октомври 2015 г.

2. Coseriu, Eugenio, «Semántica y gramática», в Gramática, semántica, universales. Estudios de lingüística funcional, Gredos, Madrid, 1978, 128 –147.

3. Hymes, Dell Hathaway, Vers la compétence de communication, прев. от англ. France Mugler, Hatier-Crédif, París, 1984.

4. Martinell Gifre, Emma y Mar Cruz Piñol, «Las escuelas lingüísticas del siglo XX y los métodos de enseñanza de segundas lenguas», в Cuestiones del español como lengua extranjera (Textos docentes: 123), Universitat de Barcelona, 2006, 11-29.

5. http://ave.cervantes.es/

6. http://cvc.cervantes.es/aula/didactired/

7. http://cvc.cervantes.es/aula/pasatiempos/default.htm

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.