Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/1, стр. 69 - 74

СЛЕД ВЕК И НЕЩО ЗА „МАЛЪКЪ ТУРСКОБЪЛГАРСКИ РЕЧНИКЪ“

Емил Боев
Sofia University „St. Kliment Ohridski“

Резюме: Статията представя издадения през 1896 година в Солун „Малъкъ турско-български речникъ“. Внимание се обръща на живота на неговия съставител – Стоян Тилков, и на ролята на този труд за развитието на българската тюркология. На базата на примери и препратки към съвременната им употреба авторът създава цялостна представа за организацията и спецификата на речника.

Ключови думи: Turkology, dictionary, Turkish language, Bulgarian language

През 1896 година в град Солун е отпечатан така озаглавеният турско-български речник, изготвен от видния български културен, църковен и обществен деятел от Македония Стоян Тилков. Не ни е известно досега някой да е представял пред българската наука и общественост този пионерски труд на автора, качествата и особеностите на който заслужават внимание. Речникът представлява интерес за турската и българската диалектология, както и за изследването на тюркско-българските езикови контакти в исторически план.

От вътрешната заглавна страница на речника става ясно, че той е „издание и печат на книжарницата на „Г. К. Самарджиев и С-ие в Солун и Прилеп“.

Въпреки че авторът на речника го е обявил за „малъкъ“, това определение не можем да приемем буквално поради 614-те страници, които той съдържа и които съвсем не подхождат на това определение. Форматът му обаче наистина е малък, което улеснява неговото пренасяне и използване в различни условия.

В печатните издания информацията за Стоян Тилков е съвсем оскъдна и затова сме принудени да предложим на читателя само малкото по обем, но точни данни за него, които открихме в Уикипедия.

„Стоян Тилков е български юрист, просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография:

Стоян Тилков е роден на 18 януари 1870 г. в демирхисарското село Кърчово, тогава Османската империя. Завършва турската гимназия в Солун през 1893 г. и право в Цариград през 1897 г. В периода 1897–1904 година е преподавател в Цариградската българска духовна семинария и същевременно е член на Цариградския революционен комитет на ВМОРО. Между 1904–1906 година е секретар на българската църковна община в Сяр. След Младотурската революция от юли 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Цариградския вилает в Съюзния съвет. Сътрудничи с Панчо Дорев и става член на турския сенат.

По-късно преподава турски език в Софийския университет.“

От данните за Стоян Тилков в интернет, както и от предговора към речника, става ясно, че още преди да е завършил юридическото си образование в Цариград, авторът е бил изготвил и публикувал труда си. Впечатляващи са подбудите за написването му и затова тук ще ги приведем дословно.

„Нуждата от научаването на турския език отдавна е съзната у насъ, това се вижда и отъ программитý на нашитý училища, дýто той държи едно видно мýсто. Обаче, нýманаието поне на най-необходимитý спомагала по този труденъ нъ и отъ голýма полза за насъ езикъ, прýчи на добрия успýхъ.

Водимъ от мисълтьта да улеснû що-годý изучванието му в нашитý училища, азъ се завзýхъ за съставянието на този Малъкъ Турско-български річникъ, ако и да съмъ знаялъ всичкитý мąчнотии съпровождающи подобно прýдприятие.

Турския езикъ понеже е взаимствувалъ отъ арабския и персийския езици, особено от първия, извýстенъ като единъ отъ най-богатиі езици на свýта, прýдставлява доста мąчнотии при точното прýдавание значението на думитý, даже и за по-обработенитý езици от българския. До сега издаденитý турскофренски річници потвърдяватъ това.

Прýдлагаемия рýчникъ, понеже е прýдназначенъ главно за новоучащитý турски езикъ, то за да бąде общедостъпенъ, гледалъ съмъ да не се уголýмява обемът му, като съмъ внимавалъ да съдържа само най-употрýбителнитý думи, съ изключение на заетитý отъ френския и други западни езици, които се употрýбяват и въ българския езикъ, слýдователно извýстни намъ.“

След това представяне на Стоян Тилков и на мотивите, от които е бил воден, за да напише „Малъкъ турско-български речникъ“, ще направим кратък тематичен преглед на неговия труд, който е крачка напред в развоя на българската лексикография в онова време.

Буквите и знаците, които Стоян Тилков използва за транскрибиране на заглавните думи, не представляват научна звукописна система. Те са само практическа уредба, предназначена за нуждите на широк кръг българи, които да бъдат улеснени при усвояването и изговора на турските думи. Тя е съставена почти изцяло от буквите на използваната в онова време българска азбука.

Ако за предаването на повечето турски звукове съществуват подходящи български букви, то за предназначените закръглени гласни ö и ü използваните писмена бележат само някои качествени особености на двата турски вокала. В учебниците по турски език за чужденци обикновено се твърди, че те съвпадат съответно с френските гласни eu и u, което е неточно. Подобен изговор звучи комично и подигравателно.

Звуковете на турските думи, които предаваме с буквите на съвременната турска латиница, в речника са предадени по следния начин:

a – а: ак ‘бял’ b – б: бал ‘мед’ c – дж: джам ‘стъкло’ ç – ч: чам ‘бор’ d – д: дурмак ‘спирам; стоя’ e – е: ет ‘месо’ f – ф: фес ‘фес’ g – г: гери ‘назад’ ğ – г’ ( γ) : дог’ри ‘право, вярно’, ‘баяг’ и ‘обикновен’ h – х: ахмак ‘глупак’ ı – ъ, ą: сąг’ър ‘добитък, вол’ i – и: биз ‘ние’ j – ж: женде ‘изпокъсан’ k – к, кь: бакмак ‘гледам’, сюртюк ‘скитник’ l – л, ль: ал ‘розов’, гюзел ‘хубав’, ешиль ‘зелен’ n – н: кан ‘кръв’, дана ‘теле’ o – о: бол ‘изобилен’, олмак ‘ставам, бивам’ ö – йо, ьо: йод ‘жлъчка’, кьор ‘сляп’ p – п: пуси ‘засада’, иплик ‘конец’ r – р: каръ ‘жена, съпруга’ s – с: сиз ‘вие’, кузи ‘агне’ ş – ш: каш ‘вежда’, шарт ‘условие’ t – т: бут ‘кълка, крак’, юг’урт ‘кисело мляко’ u – у: дурмак ‘спирам, стоя’, мум ‘свещ, восък’ ü – ю: дюз ‘равен’ v – в: вар ‘има’ y – й: калай ‘калай’, сайги ‘уважение’ z – з: къз ‘момиче, девойка’ както и съчетанието ya – я: яли ‘бряг, крайбрежие’

Единственият знак в писмената уредба е дефисът (малката отвесна чертичка), изписан на десния горен край на буквата г – г’ за означаване на спирантното г (γ) : юг’урт ‘кисело мляко’, сąг’ър ‘добитък, вол’.

Комбинаторните явления в турската езикова практика в Западните Балкани са типична тяхна черта. Те са довели до значителни промени на вокалната система на турските говори. Заетите турцизми в съседните балкански езици запазват тези изменения, най-забележим резултат от които е нарушената вокална хармония.

Редукцията на отворените и неударени гласни е широко застъпено явление на турските говори в Македония. След заглавните думи в речника, в които има редуцирани гласни, не посочваме книжовното им съответствие, от което биха могли да произлизат, понеже засега остава неизяснен въпросът дали редукцията е настъпила допълнително на мястото на първичната и преди употребявана гласна, или се е получила спонтанно при усвояването на турския език от торбеши и помаци като субстратно влияние.

Ето и примери от речника, които илюстрират наличието на вокална редукция, чужда на турските езици:

бюджек ‘буболечка’ (88), бури ‘тръба’ (101), буг’аз ‘гърло; проход’ (101), бюлюк ‘стадо’ (103), чивик ‘пъргав’ (420), кумши ‘съсед’ (423), турти ‘утайка’ (349), кури ‘сух’ (420), кюпри ‘мост’ (449), уг’лан ‘малък слуга’ (68), илчи ‘пратеник, посланик’ (78) и др.

Елизията, или по-точно сливането на съседни звукове, между които може да е отпаднала впечатляващо палаталната съгласна y (й), променя задноезичните гласни в предноезични и по този начин се нарушава вокалната хармония.

Нарушаването на вокалната хармония при някои афикси (наставки и окончания) е характерна фонетична особеност в западнобалканските турски говори, която е намерила отражение в речника при транскрибирането на турските примери:

даи ‘вуйчо’ (227), каиш ‘ремък’ (403), каик ‘лодка’ (403), иртмак ‘късам, съдирам’ (605), игин ‘куп’ (606) и др.

Наставката -и (срвн. -ı4): куши ‘надбягване’ (421), бури ‘тръба’ (99), съзи ‘болежка’ , рти ‘тежест, тегло’ (338) и др.

Наставката -ги/-ки (срвн. -gı4/-kı4): сайги ‘уважение’ (319), баски ‘уред за притискане’ (83) и др.

Наставката -ди/-ти (срвн. -dı4/-tı4): патърди ‘шум, врява’(109), чатърди ‘скърцане, трясък’ (185), съкънти ‘притеснение’ (332), соинти ‘обир’(330) и др.

Наставката (< окончанието) -си (срвн. -(y)ası/-(y)esi): ятси ‘време за лягане, време за спане’ (78).

Интересни лексикални особености в речника се наблюдават както в турските заглавни думи, така и в обясненията им на български. Съставителят е отбелязал, че умишлено не е включил думи от западните езици и такива от турски, които имат пълни съответствия в български, за да не увеличава излишно обема на помощното пособие. Като подчертаваме отново значението на част от заглавните турски думи и на някои български думи от тълкуванието им, добавяме, че самото им наличие, формата и значението им са база за изследване по диалектология и историческа граматика на двата езика. Като илюстрация на тази възможност ще се спрем на определени примери от тях.

Остарелият за времето си и малко известен османизъм женде е обяснен по следния начин – ‘вýтъхъ, закърпен’ (296). Употребеният прабългаризъм диал. вèтък/ вèток е разпространен от Мизия до Македония.

Широко известни и употребявани в турския език са българизмите пиличъ ‘пиленце’ (115) и плячка ‘обир; плен’ (115) (Ерен, 1999: 333–334).

Нарочно ще отбележим думата балабан, тук със значение ‘дебел, пълен’ (85), която според някои писмени извори и турски диалекти в Македония е българизъм. Куриозното в случая е приписваното значение на този божем българизъм в някои османски речници – ‘мечка’. Етимологията на балабан с подобно значение е тюркска и пределно ясна по състав. Първият елемент е бал ‘мед’, а вторият обан > абан, причастие на глагола оп(б) - ‘лапам, лакомо гълтам’, сиреч обан ‘лапащ, гълтащ’. Значи, мечката е определена като ‘лапаща мед’. Същият глаголен корен е основа на турцизма obur ‘лаком’, на тюрцизма опыр, obur, вапар и българизма въпър, вампир и други негови варианти. Без съмнение източнобългарската „Баба Гълта“, с която плашат непослушните деца, съдържа елемент, който е табуирана форма на животното мечка.

Наред с книжовното название на хляба ekmek в речника е включен и диалектизмът etmek idem (12), употребяван в различни турски диалекти, както и в повечето тюркски езици (Севортян, 1974: 254–257).

С местното диалектно значение е обяснена думата бунак ‘престарял’ (101), докато по-разпространено е значението ‘глупак, оглупял’, което е първично и по-древно от посоченото в речника.

Друг разпространен в българското народностно езиково пространство прабългаризъм, употребяван като нарицателно съществително и като лично име, е крагуй. Тук той е обяснение на персизма в османския език шахин ‘сокол, крагуй’ (300). Среща се и като име на селища и местности. Звателната форма на крагуй – кръго! сме регистрирали в песенния фолклор на беломорските българи: „Кръго ле, пиле шарено!“.

Въпреки солидното си образование на турски и отличното владеене на писмената османска реч Стоян Тилков, очевидно под влияние на турския, говорен от турци и българи в Югоизточна Македония, допуска в речника българизми от типа лика ‘лице, физиономия’ (463), вероятно от израза лика-прилика, който турците никъде другаде не употребяват и не знаят.

Накрая ще отбележим, че приемаме този труд на Стоян Тилков за скромен принос в развитието на българската туркология и като пример за бъдещи тюрколози как може да се служи на обществото.

ЛИТЕРАТУРА:

Eren, Hasan. (1999). Türk Dilinin Etimolojik Sözlüğü. Ankara.

Севортян, Э. В. (1974). Этимологический словарь тюркских языков. Москва.

Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE% D1%8F%D0%BD_%D0%A2%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE %D0%B2, посетен на 14.12.2012

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.