Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for2024-04-06

2024/4, стр. 480 - 490

ДЕБАТЪТ КАТО ФОРМА НА УБЕЖДАВАЩА КОМУНИКАЦИЯ В УНИВЕРСИТЕТСКОТО ОБУЧЕНИЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Мария Нейкова
WoSID: W-3741-2019
E-mail: mneikova@nbu.bg
New Bulgarian University
21 Montevideo St.
1618 Sofia Bulgaria

Резюме: Убеждаващата комуникация играе важна роля в ежедневието и в професионалната комуникация както на роден, така и на чужд език. От своя страна, дебатът – една от ефективните форми на убеждаваща комуникация, има своето място в чуждоезиковото обучение на възрастни. В университетска среда усвояването на умения за водене на дебат на чужд език може да бъде определено като навременно, ефективно и стимулиращо. Провеждането на дебат в рамките на обучението по английски език съчетава в себе си потенциала за усъвършенстване на езикови умения и на умения за аргументация, наред с изявата на качества като устойчивост, толерантност, емпатия. Предизвикателствата, пред които се изправят обучаваните, не само не ги обезсърчават, а напротив – стимулират ги да се усъвършенстват и да пренесат усвоените умения в бъдещата си дейност. Студентите определят воденето на дебат на английски език като подчертано ползотворно и с потенциал за бъдещото им личностно израстване и професионално развитие.

Ключови думи: дебат; убеждаваща комуникация; обучение по английски език

Съвременните възможности за изява на лична позиция вдъхновяват хората да дадат израз на своите виждания, да подкрепят явно конкретни решения и действия. Този процес обаче не е еднопосочен, той предполага сблъсък на идеи, съревнование за подкрепа, а също и умение да се приеме, частично или напълно, противоположно мнение. Той дава нов смисъл на отношенията между участниците в учебния процес – преподаватели и обучавани, „които следва да се изграждат на основата на нова етична взаимна отговорност, синергия и творческо сътрудничество“ (Boyanova-Minkova 2021, p. 379). Процесът е в съзвучие и с разбирането за „модерна лингводидактологична компетентност като интегративна професионална характеристика както на бъдещите, така и на действащите учители по чужд език и литература“ (Vesselinov 2024, p. 7).

Днес чуждоезиковото обучение може да се определи като „неограничен във времето процес, който продължава [ … ] през целия живот“ (Dilkova 2020, p. 574). Нещо повече, динамичното развитие на комуникационните процеси „затвърждава ролята на чуждоезиковото обучение като основен фактор за успешна социална и професионална реализация“ (Vesselinov, Yordanova & Deshev 2020, p. 395). В този смисъл, инкорпорирането на елементи от дейности, базирани на убеждаваща комуникация, играе важна роля в цялостния набор от стратегии и умения за общуване на езика цел.

Дебатът, като форма на убеждаваща комуникация в обучението по английски език, съчетава в себе си потенциала за развитие на езикови умения и на умения за аргументация в комбинация с личностни качества като устойчивост, толерантност, емпатия. Това го прави необходим като фокус на самостоятелна учебна дисциплина, но и като компонент на обучението по чужд език. Необходимо е обаче по-високо владеене на изучавания език, тъй като „повечето комуникации се произвеждат с намерението да се структурира някаква ситуация за някого другиго, да накарат този някого да действа, вярва или чувства по определен начин“ (Roberts 1992, p. 85), а това предполага стабилна езикова компетентност. Необходимо е също и по-високо ниво на зрелост на участниците в дебата, което прави дейността особено подходяща за студенти.

В университетска среда обучението за водене на дебат на чужд език може да бъде определено като навременно, ефективно и стимулиращо развитието на уменията за убеждаваща комуникация на езика цел. На преден план в провеждането на учебната дейност се открояват преимуществено езикови характеристики, например умение да се формулират кратки, синтезирани становища, въпроси и отговори, наред с личностни характеристики – например умение да се защити личната позиция, но и да се вникне в тази на опонента.

Проведено анкетно проучване със студенти през академичната 2023/2024 година дава отговори на основни въпроси, свързани с интегрирането на дебат като учебна дейност в курсове по английски език. Участниците в анкетното проучване са студенти в Нов български университет, в бакалавърски програми „Германистика“ (с втори чужд език английски), „Испанистика“ (с втори чужд език английски) и „Русистика“ (с втори чужд език английски). От тях четирима студенти са в пети семестър на обучението си, като изучават английски език на ниво В1, с продължителност 60 академични часа, а трима студенти са в седми семестър на обучението си, като изучават английски език на ниво В2, с продължителност 60 академични часа. За всички тях английският е втори чужд език.

По време на обучението си студентите се запознават с формата и процедурата на провеждане на дебат, който успешно се вгражда в обучението по чужд език. Той представлява адаптирана структура – формат и процедура на дебат, по Фрийли и Стайнбърг (Freeley & Steinberg 2009, p. 17):

Формат

Утвърждаваща встъпителна реч – 90 секунди

Задаване на въпроси от опровергаващата страна – 60 секунди

Опровергаваща встъпителна реч – 90 секунди

Задаване на въпроси от утвърждаващата страна – 60 секунди

Утвърждаваща заключителна реч – 45 секунди

Опровергаваща заключителна реч – 45 секунди

Процедура

Дебатиращите излизат пред своите колеги по двойки. На случаен принцип – ези-тура, единият от участниците печели правото или да избере темата (от предварително определен списък), или страната, която ще защитава. След две минути време за подготовка дебатът започва. Всеки от двамата участници има общо една минута допълнително време за подготовка, което да се използва по време на дебата.

(cf. Freeley & Steinberg 2009)

Дебатът не само не измества фокуса на обучението, но допринася за развиването и затвърждаването на набор от умения и компетентности, които включват, но не се ограничават единствено до езиковите компетентности.

Част от темите третират въпроси от общ характер, за които студентите формулират аргументи на базата на своята обща култура и познания. Други са обвързани по-тясно с изучаваното учебно съдържание, което предполага наличието на известна предварителна подготовка по темата, а също и усвоен набор от езикови средства. По време на подготовката си за дебата студентите неограничено ползват онлайн ресурси, като всеки от тях има достъп до компютър и надеждна интернет връзка, а също могат да ползват и лични мобилни устройства.

В края на обучението в курсовете по английски език се проведе доброволно анонимно анкетно проучване на отношението към използването на дебат като учебна дейност в обучението по чужд език. Анкетата обхваща осем въпроса. Въпросите и резултатите от анкетата са представени по-долу.

1. Как оценявате уменията си за участие в дебат преди провеждането на курса „Практически английски език (ЧЕ В)“?

Таблица 1

СеместърРезултатиV семестърVII семестърОбщоОтлични
Много добри25%33%29%Добри25%33%29%Средни50%29%Слаби33%14%

2. Запознахте ли се с формата за провеждане на дебат в рамките на курса „Практически английски език (ЧЕ В)“ преди участието си в дебатите?

Таблица 2

СеместърРезултатиV семестърVII семестърОбщоДа100%66%86%По-скорода33%14%По-скоронеНе

3. Наблюдавахте ли дебатите на колегите си?

Таблица 3

СеместърРезултатиV семестърVII семестърОбщоДа75%100%86%По-скорода25%14%По-скоронеНе

4. Дебатите помогнаха ли Ви да вникнете в смисъла на поставените проблеми в дълбочина?

Таблица 4

СеместърРезултатиV семестърVII семестърОбщоДа100%100%100%По-скородаПо-скоронеНе

5. В какво се изразява ползата от участието Ви в дебатите? (възможни са повече от един отговори)

Таблица 5

СеместърРезултатиV семестърVII семестърОбщоПолучих възможностда представя вижданията сипо проблем, който е от интересза мене.100%66%86%Придобих умения да разглеждампроблемите в тяхната цялост.50%66%57%Придобих уменияда формулирам аргументив противовес на личните мивиждания.75%100%86%Приложих уменията сиза общуване на английски езикв автентична ситуация.100%100%100%Обогатих представата сиза вижданията на колегите си.50%66%57%Развих нагласа за проявана толерантност към позициина колегите си, различни отмоята.100%66%86%Обогатих уменията сиза вербална комуникацияв конфликтна ситуация.50%66%57%Усъвършенствах способносттаси да владея емоциите сив конфликтна ситуация.25%14%Друго (моля, посочете какво)33%14%Не извлякох полза.

6. Участието Ви в дебатите стимулира ли Ви да прочетете допълнителна информация по поставените проблеми на по-късен етап?

Таблица 6

СеместърРезултатиV семестърVII семестърОбщо
Да50%66%57%По-скорода50%33%43%По-скоронеНе

7. Виждате ли потенциална полза от прилагането на дебат като учебна дейност в други курсове от програмата Ви?

Таблица 7

СеместърРезултатиV семестърVII семестърОбщоДа100%100%100%По-скородаПо-скоронеНе

8. Мислите ли, че усвоените стратегии и умения за участие в дебат ще Ви бъдат полезни в бъдеще?

Таблица 8

СеместърРезултатиV семестърVII семестърОбщоДа100%100%100%По-скородаПо-скоронеНе

Анализ на резултатите

Преобладаващата част от участниците в анкетата преценяват, че притежават умения за участие в дебат преди провеждането на курса „Практически английски език (ЧЕ В)“. Те ги оценяват като средни, добри или много добри. Само един от тях определя уменията си като слаби. Следователно всички виждат за себе си възможност за усъвършенстване, макар и в различна степен. Така обучението в провеждане на дебат се очертава като навременно и с по-тенциални ползи за обучаваните.

Преди първите дебати студентите са се запознали с регламента за провеждането им. Той е ясно разписан, но е необходима определена адаптация, за да бъдат синхронизирани критериите и представите на обучаваните за водене на дебат. При първите дебати се изясняват възникнали въпроси и се уточняват детайли. Постепенно обучаваните изграждат стратегии, които им помагат да постигнат баланс между съдържание и времеви лимит.

Активното наблюдение не е по-маловажно от активното участие и всички студенти, макар и в различна степен, са го осъзнали. Докато наблюдават дебатите на колегите си, студентите формулират свои аргументи по темата и проследяват дали ще чуят някои от тях във встъпителните и заключителните речи на дебатиращите. След приключване на дебата наблюдателите споделят своите впечатления в неформално обсъждане, дават препоръки, изразяват съгласие или несъгласие с някои от тезите.

Ползите от участието в дебат са многопластови и разнопосочни. В конкретния формат не се предвижда предварителна подготовка. Спонтанното формулиране и подбор на идеи стъпват преди всичко на качества като интуитивност, съобразителност, самообладание. Задълбоченото осмисляне на собствените аргументи и тези на опонента най-често идва на по-късен етап – по време на обсъждането, а и извън рамките на учебното занимание. Всички респонденти в анкетното проучване посочват, че дебатите са допринесли за това осмисляне.

Като безспорна полза от провеждането на дебат, посочена от всички студенти, се очертава прилагането на уменията за общуване на английски език в автентична ситуация. Тази полза най-близко съответства и на целите на курса, в рамките на който се провеждат дебатите. На противоположния полюс се поставя усъвършенстването на способността да се владеят емоциите в конфликтна ситуация. Макар че по своята същност дебатът предполага противопоставяне, дори сблъсък на различни възгледи, то респондентите не са почувствали емоционална претовареност, подобна на тази в конфликтна ситуация. Очевидно, спокойната, лишена от стрес атмосфера в курса се е пренесла и в процеса на дебатиране. Останалите изброени в проучването ползи са посочени от поне половината участници, като всеки от тях е извлякъл някаква полза за себе си. Само един от обучаваните е посочил допълнителна полза и тя е пряко свързана с целите на курса – „придобих възможност да подобря уменията си по английски език“.

Когато дебатът е развълнувал участниците, те не само вникват в проблемите, не само ги виждат в тяхната цялост, но и на по-късен етап продължават да търсят отговори на поставените въпроси. Естествено, породеният интерес стимулира обучаваните да търсят информация в други източници с цел да подкрепят или опровергаят изразените тези по време на дебата. Участниците в анкетното проучване посочват, че дебатите са изиграли ролята на стимул да потърсят допълнителна информация. Тази информация може да не бъде поднесена на езика цел, но във всеки случай разширява кръгозора на студентите.

Категорично заявеният интерес от страна на респондентите към дебата като учебна дейност се корени не само в доказаната му ефективност като форма на развитие на говорни чуждоезикови умения, но и на потенциала му да даде тласък в прилагането на комплексни комуникативни умения, които не са езиково специфични. Прилагането му в други учебни дисциплини в програмата на студентите би довело до пренос на знания и умения в различен учебен контекст, а също и до тяхната трайност.

Като форма на убеждаваща комуникация, дебатът изисква критическо мислене, активно отношение и широк поглед върху обсъждания проблем. Той разчупва стереотипния ритъм на учебните занимания и внася максимална доза автентичност в университетското обучение, което е призвано да осигури богати и разнообразни професионални, но и житейски умения. Очаквано, респондентите заявяват, че усвоените стратегии и умения за участие в дебат ще им бъдат полезни в бъдеще.

Представените резултати очертават в широк план отношението на студентите, изучаващи английски език като чужд, към овладяването на техниките и стратегиите за успешно водене на убеждаваща комуникация. То е подчертано положително и отразява ентусиазма, с който обучаваните се включиха в дейността по провеждане на дебат. Описаният формат предполага няколко специфични момента.

1. Възможно е някой от студентите да се наложи да участва в дебат по тема, към която няма интерес и по която не е разсъждавал до момента. Изискват се максимална концентрация и гъвкавост на мисълта за формулирането на убедителни аргументи. Изисква се също и самоувереност, за да може дебатиращият да конструира логически издържано и кратко, но същевременно изчерпателно изложение в съзвучие с поставената задача.

2. В определена ситуация е възможно отделни участници в дебата да се наложи да защитават позиция, в която не са убедени. Преодоляването на вътрешната съпротива, която съпътства подкрепата, макар и само вербална, на позиции, които са неприсъщи за участниците, възпитава умения да се разгледа една спорна тема от различни гледни точки и да се възприеме в пълнота, но и поставя предизвикателства пред дебатиращите. По тази причина при оценяването на дейността следва да се подходи с гъвкавост и разбиране от страна на преподавателя.

3. Стриктните времеви ограничения налагат прецизно структуриране на изказванията. Фиксираните времеви слотове предполагат рационално формулиране на аргументите, без разпростиране в детайлите. В същото време е препоръчително максимално да се използват определените слотове както за монологичните изказвания (встъпителна и заключителна реч), така и за диалозите (въпроси и отговори).

4. Екипна работа (въпроси и отговори). Двете диалогични части на дебата предполагат противопоставяне, наред с полагане на съвместни усилия с цел успешен обмен на идеи. Въпросите са базирани върху съответната предхождаща ги встъпителна реч, но и се отнасят до същината на темата. Този етап изисква както добри езикови умения, така и умения за общуване и контрол на емоциите.

5. Необходимост от време за усвояване на формата. Провеждането на дебат би било невъзможно без вникване в същността на дейността и осмисляне на нейните цели. Необходими са време и практика, за да се овладеят стратегиите за водене на дебат. Развива се усет за времевите ограничения и за начина на поднасяне на информацията. С други думи, осъзнава се съотношението „време за изказване – обем на информация“.

6. Роля на преподавателя при провеждането на дебат. От страна на преподавателя се изисква такт при запознаването с етапите в провеждането на дейността и при представянето на стратегиите за участие в дебат – те могат да се преподават и да се усвояват. Необходимо е и умение обучаваните да бъдат насърчени и мотивирани да преодолеят трудностите, за да се постигнат оптимални резултати.

Чуждоезиковото обучение в университетска среда цели да подготви студентите за ефективно общуване в професията и в реални житейски ситуации. Усвояването на форми за убеждаваща комуникация е част от цялостната подготовка на обучаваните за успешна професионална реализация в съвременните условия на глобализация и интензивно общуване в международна среда. От своя страна, дебатът в обучението по чужд език осигурява ценна възможност за развиване на езикови умения за устна комуникация, но също и на креативност, съобразителност, толерантност към различността. И не на последно място, дебатът има потенциал да се превърне в желана и високо ценена учебна дейност както от студенти, така и от преподаватели.

ЛИТЕРАТУРА

БОЯНОВА-МИНКОВА, Д. 2021. За необходимостта от психологизация на съвременния образователен процес. В: Чуждоезиково обучение, Т. XLVIII, № 4, c. 379 – 385. ISSN: 0205-1834 (Print), 1314-8508 (Online).

ВЕСЕЛИНОВ, Д. 2024. Лингводидактологични измерения на иновативната образователна среда. В: Чуждоезиково обучение, Т. XLXI, № 1, c. 7 – 8. ISSN: 0205-1834 (Print), 1314-8508 (Online).

ВЕСЕЛИНОВ, Д., ЙОРДАНОВА, М. и ДЕШЕВ, А. 2020. Модел на плурилингвално обучение в мултилингвална и мултикултурна среда. В: Лингводидактически ракурси. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. с. 395 – 404. ISBN 978-954-07-4982-2.

ДИЛКОВА, Ц. 2020. Изучаването на английски език в академична среда. В: Лингводидактически ракурси. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 569 – 575. ISBN 978-954-074982-2.

РОБЪРТС, Д., 1992. Характер на комуникационните ефекти. В: БОБЧЕВ, Р. (съст.). Комуникацията. София: Факултет по журналистика и масови комуникации, c. 85 – 117.

FREELEY, A. J. & STEINBERG, D. L. 2009. Argumentation and Debate: Critical Thinking for Reasoned Decision Making. Boston, MA: Wadsworth Cengage Learning. ISBN-13: 978-0-495-09590-3, ISBN-10: 0-495-09590-7.

REFERENCES

BOYANOVA-MINKOVA, D. 2021. Za neobhodimostta ot psihologizatsiya na sаvremenniya obrazovatelen protses. In: Chuzhdoezikovo obuchenie, vol. 48, no. 4, pp. 379 – 385. ISSN: 0205-1834 (Print), 1314-8508 (Online).

VESSELINOV, D. 2024. Lingvodidaktologichni izmereniya na inovativnata obrazovatelna sreda. In: Chuzhdoezikovo obuchenie, vol. 51, no. 1, c. 7 – 8. ISSN: 0205-1834 (Print), 1314-8508 (Online).

VESSELINOV, D., YORDANOVA, M. & DESHEV, A. 2020. Model na plurilingvalno obuchenie v multilingvalna i multikulturna sreda. In: Lingvodidakticheski rakursi. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, pp. 395 – 404. ISBN 978-954-07-4982-2.

DILKOVA, TS. 2020. Izuchavaneto na angliyski ezik v akademichna sreda. In: Lingvodidakticheski rakursi. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, pp. 569 – 575. ISBN 978-954-07-4982-2.

ROBERTS, D. 1992. Harakter na komunikatsionnite efekti. In: Bobchev, R. (sast.). Komunikatsiyata. pp. 85 – 117. Sofia: Fakultet po zhurnalistika i masovi komunikatsii, pp. 85 – 117.

FREELEY, A. J. & STEINBERG, D. L. 2009. Argumentation and Debate: Critical Thinking for Reasoned Decision Making. Boston, MA: Wadsworth Cengage Learning. ISBN-13: 978-0-495-09590-3, ISBN-10: 0-495-09590-7.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.