Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2014/6, стр. 631 - 641

СЪПОСТАВИТЕЛНО-ТИПОЛОГИЧНИ И КОНТРАСТИВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Палмира Легурска
E-mail: palmiralegurska@abv.bg
Institut for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski Prohod Blvd. Bl. 17
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се обсъждат въпроси, свързани с приликите и разликите на съпоставително-типологичния и контрастивния подход в лингвистиката. Дадени са илюстрации от лексикални и лексикално-синтактични съпоставки върху материал от руски и български език.

Ключови думи: comparative linguistics, contrastive linguistics, model, semantics

В тази статия ще разгледам някои общи въпроси, свързани с развитието на съпоставително-типологичната лингвистика и контрастивната лингвистика главно в работите на учени от европейския ареал през втората половина на ХХ в. и досега. На тази база ще определя характеристиките на споменатите в заглавието научни области, които споделям и развивам в настоящата работа1) . Поставянето на научните основи на съпоставителната лингвистика се отнасят към края на XVIII и началото на XIX в., когато езикознанието се формира като самостоятелна област и се свързва с възникването на сравнителноисторическия метод. Този метод е в основата на най-големите постижения в лингвистиката (Манакин, 2004: 6). Едновременно с развитието на сравнително-историческото езикознание се залагат и основите на съпоставителното изучаване на езиците на синхронно равнище. Заслугата за това е на В. фон Хумболт, в трудовете на когото органично взаимно се допълват двата подхода и се излага задълбочено и цялостно представяне на езиковата картина на света. Много ценни положения, свързани с националната специфика на езиковите явления, се намират и в работите на други лингвисти (И. И. Срезневски, А. А. Потебня, И. А. Бодуен де Куртене, Ф. Боас, Е. Сепир, Б. Уорф, Л. В. Шчерба, Е. Бенвенист и пр.). В. Г. Гак отбелязва, че съпоставителната лингвистика представлява връх ‒ теоретично обобщение на практиката в областта на описание на езиците (Гак, 1989: 8). Съпоставителната лингвистика органично се свързва с етнолингвистиката, лингвокултурологията, теорията и практиката на превода, проблемите на междукултурната комуникация, чуждоезиковото обучение, двуезичната и многоезичната лексикография. Полето на езиковедските изследвания разполага със самостоятелна област, която носи названието „контрастивна лингвистика“.

Във втората половина на ХХ в. обектът и мястото на контрастивната лингвистика започват да се разбират по-широко. В. Г. Гак смята, че съпоставителната (контрастивната) и типологическата лингвистика се обединяват в съпоставителна (сравнителна) типология, но се различават в зависимост от своите задачи. Контрастивната лингвистика сравнява два езика независимо от степента на тяхното родство с цел да се изявят сходства и разлики между тях. Типологичната лингвистика си поставя по-широки задачи. Тя изучава спецификата на езиците на фона на общите им черти, които са свойствени на човешките езици изобщо (Гак, 1989: 7). В. П. Нерознак и някои други учени свързват необходимостта от съществуването на контрастивната лингвистика с дезинтеграцията на типологичните изследвания, които налагат определени ограничения на типологичните сравнения по отношение на количествения състав на езиците (Нерознак, 1988: 11 – 13).

Задачите на типологията са да се установят езиковите сходства или типичните явления, които се наблюдават главно в родствените езици. Контрастивната лингвистика е насочена към установяването и обяснението на езиковите контрасти или отличителните черти на фона на съществуващите сходства обикновено в два езика. В този смисъл контрастивната лингвистика е допълнение към типологията като научна област. Двете области се различават не само по целите, но и по характера на сравнението. Ако типологичният анализ се основава на категориалното сравнение, то контрастивната лингвистика, като се отблъсква от категориалното сравнение, използва главно елементно сравнение, което се прави последователно в зависимост от избраните параметри и позволява по-детайлно да се разгледат междуезиковите разлики (Манакин, 2004: 14). Двете страни на съпоставителното изучаване и описание на езиците са контрастивната лингвистика и типологията. Типологията и контрастивната лингвистика се съотнасят по различен начин с аспектите на лингвистичния анализ: синхронията и диахронията. Според съществуващото мнение типологичният анализ може да се прави и в двата аспекта, а контрастивният анализ се ограничава само със синхронни наблюдения (Манакин, 2004: 18). Съпоставителната лексикология е самостоятелна област в рамките както на съпоставително-типологичните, така и на контрастивните изследвания. В първия случай изследванията се фокусират към извършване на съпоставки върху лексикален материал с оглед на формулиране на черти между лексикалните системи на езиците с различна степен на общност – от по-общи до разлики, формулирани като типологични свойства за дадена група от езици. Във втория случай се правят лексикално-семантични изследвания, насочени към определянето на разлики между изследваните явления на фона на общността.

Кои са факторите, определящи приликите и разликите в лексикалната семантика на отделните езици? Според споменатата работа на В. Н. Манакин (Манакин, 2004: 50) съществуват три фактора, определящи езиковите различия – природа, култура и познание (Манакин, 2004: 49). На първо място е природният фактор, който диктува на езиковото съзнание на хората особеностите на възприятие даже на такива универсални явления като названията за цветовете в отделните езици. Така че езикът на всеки народ, и по-специално лексиката му, представлява собствена вселена, границите на която се определят от границите на природата, в която човек живее. Речникът като цяло отразява заинтересоваността на хората от свойствата на дадената среда, в която те обитават. Културните репрезентации са своеобразни квантове на информация, които се получават от човешкия опит и образуват независими от културата когнитивни модели. Всеки модел е свързан с определена култура във външноезикова среда и може да се нарече културен модел на даден етнос. Например храненето като културна ситуация, особеностите на националния етикет, националните обреди, обичаи, ритуали, фолклорно-митологичните представи, символиката, религиозните представи и прочие езикови изразители на определени форми на поведение. В този смисъл културата е това, което човекът прави сам и което не получава от природния свят (Манакин, 2004: 50 – 57). Както пише Леви Строс, ние все още недостатъчно отчитаме, че езикът и културата са две паралелни разновидности на по-фундаментална дейност, тази на човешкия дух (цит. по Манакин, 2004: 57). Третият фактор, определящ езиковите различия, е познанието, разбирано като рационалните, чувствените и духовните пътища на световъзприятието, отличаващи както всеки човек, така и обществата – националните или всякакви други общности на хората (Манакин, 2004: 57). От когнитивна гледна точка познанието на света се определя от различната степен на обхват и концептуализация на езика от съзнанието-реалност на ширина (по екстензивност) и в дълбочина (по интензивност на познанието) (Манакин, 2004: 58). Например хипо- и хиперонимията като езиково явление. Още един важен показател за влиянието на гносеологията върху езиковите различия е това, което В. Хумболт е нарекъл различни начини за виждане на предметите (Манакин, 2004: 61). Твърдението на Л. Витгенщайн „Границите на моя език са граници на моя свят“ не трябва да се разбира буквално, а само като метафоричен постулат, в който е заложена идеята за разнообразието на езиковите култури (Манакин, 2004: 63). Според В. Манакин съществува модел на интегралното знание на концептуалната система от представи, репрезентирани от езика, своеобразен образ на съзнанието-реалност, отразен от средствата на езика, който носи метафоричното название езикова картина на света (Манакин, 2004: 44). Езиковата картина се различава от когнитивния модел на света (Легурска, 2011: 105). Разглеждането на всеки език и неговите особености на фона на единството на всички езици – това е основен принцип на съпоставката. Идеята за единството на всички езици се основава на приемането на три аксиоми (Манакин, 2004: 65 – 66):

1. За единството на реалността и обективното съзнание (съзнание за реалността в нашето разбиране), които се отразяват в езиците и част от които е самият език.

2. Единството на ментално-психологичните закони за познание на света, които лежат в основата на езиковите универсалии и определят важните езикови закони и категории.

3. Единството на езиковата способност като всеобщ човешки дар, имащ генетично-биологична природа. Това последното по думите на В. В. Налимов е спонтанно действащият и затова тайнствен семантичен тригер (логическа схема с памет).

Общите задачи на съпоставителното изучаване на езиците могат да се формулират по следния начин (Гак, 1989: 9).

1. Показва сходствата и разликите в използването на езиковите средства от различните езици.

2. Позволява по-добре да се определят особеностите на всеки от съпоставяните езици, които могат да избягат от вниманието на изследователя при „вътрешното“ изучаване на езика.

3. Непосредствено се свързва с различните видове приложно езикознание, преди всичко с преподаването на чужди езици, когато с негова помощ е възможно да се предвиди и преодолее нежелателната интерференция, също с теорията на превода, на която съпоставителното езикознание дава надеждна база.

4. Дава материал за типология и извеждане на универсалии.

За да формулирам общите прилики и разлики между съпоставителното езикознание и контрастивната лингвистика, ще прибегна до отбелязването на характеристиките на отделни школи в тази област. Те се отличават както в рамките на методологичното отношение като създадена теория, така и по концептуалния апарат, предполагащ използването на частни съпоставителни методи и методики в изследванията. Според В. Г. Гак, чиито теоретични възгледи са представителни за руската школа, съпоставителната или контрастивната лингвистика и типологичната лингвистика се обединяват в една наука, която той нарича съпоставителна (сравнителна) типология, но се различават по своите задачи. Контрастивната лингвистика сравнява езиците независимо от степента на родство между тях. Типологичната лингвистика изучава езиците на фона на общите им черти. В. Н. Манакин, като представител на украинската школа, до голяма степен споделя възгледите на В. Г. Гак. В рамките на френската лингвистика Б. Потие (Потие, 1989) разграничава типологията като по-абстрактна наука в сравнение със съпоставителната лингвистика. Пражките функционалисти в лицето В. Матезиус (Матезиус, 1989) извеждат характерологията като самостоятелна научна област, която противостои на типологията. В немската школа Г. Хелбиг (Хелбиг, 1989) различава още конфронтативна лингвистика за разлика от контрастивната по параметрите практическа/теоретична наука. Може да се каже, че съществува широко представена българска школа в синхронното съпоставително езикознание, в рамките на която българският език се съпоставя както с родствени, така и с неродствени езици – славянски, балкански, европейски и пр. 2) Особено значими за методологията на изследвания от този род имат работите на А. Данчев „Съпоставително езикознание. Теория и методология“ (Данчев, 2001) и И. Червенкова „Сопоставительное исследование современной русской и болгарской лексики (Червенкова, 2011).

Обединителните точки на различните подходи могат да се търсят в следното: между всички цитирани автори се открива разбирането, че и двата типа лингвистика се опират на сходството между съпоставяните езици, което е основа за съпоставимост между тях, но докато съпоставителнотипологичната лингвистика извежда тези сходства с оглед да се формулират отделни аспекти на даден езиков тип, то контрастивната лингвистика описва и обяснява разликите при съпоставката на дадени езикови явления в два или група езици, базиращи се на сходствата между тях като основа за съпоставка.

Така например, ако разглеждаме вторичната номинация на названията за съдове в български, руски и френски език и съпоставката се базира на tertium comparationis (матрица) ‒ набор от типови значения, формулирани на метаезик, с определена последователност на значенията, можем да съпоставим дадена лексикална двойка думи по съответен параметър:

I. Първично значение на лексикалната единица, представено на метаезик ‘определен съд’.

II. Вторичните значения на определен метаезик.

2. Метонимия:

2.1. ‘съдържанието на артефакта’;

2.2.’артефактът като мярка за вещество’;

2.3. ‘действие, обозначено по артефакта’;

3. Номинативна метафора: ‘предмет/част на предмет, подобен/подобна по свойство (външно или функционално) на артефакта’;

4. Образна метафора: ‘човек/предмет, характеризиран по свойство, приписвано на артефакта’.

От гледна точка на съпоставително-типологичното езикознание може да се установи, че всички начини и видове за вторично езикознание са изразени в съответните езици, но тяхната типичностза всеки един от тях е различна. Във всички случаи обаче и трите езика – български, руски и френски език, принадлежат към един и същ семантичен тип.

Изводът може да се илюстрира със следния пример: рус. бочка – бълг. бъчва

1. ‘голямцилиндричендървенсъд(сизвитистени) сдведъна, койтослужизавместилищенатечностиилихрани’2.1. ‘съдържаниетонаартефакта’2.1. +2.2. ‘артефактъткатомярказавещество’2.2.+4.1. ‘дебелажена’4.1.‘дебелчовек’4.2. ‘човек, койтопиемного’4.2. +Р∩Б

Да съпоставим фр. tonneau – бълг. бъчва по лексикални значения:

1. ‘голямцилиндричендървенсъд(сизвитистени) сдведъна, койтослужизавместилищенатечностиилихрани’2.1. ‘съдържаниетонаартефакта’2.1.+2.2.1. ‘артефактъткатомярказавещество’2.2. +2.2.2. ‘артефактъткатомярказавместимостнакораби’2.2.2. -3.1. ‘откритаконскадвуколка, вкоятосевлизаотзад’3.1. -3.2. ‘видигра’3.2. -3.3. ‘акробатичнафигура(пълнозавъртане)’3.3. -4.1.’дебелчовек’4.2.‘човек, койтомногопие’Ф⊂Б3)

За първата лексикална двойка в руски и български език се забелязва пресичане на семантичните структури, във втория случай семантичната структура на френската дума е по-широка в сравнение с българската.

В трите езика са изразени метонимични и образнометафорични значения. От гледна точка на контрастивната лингвистика наблюденията от съпоставката водят до извода, че семантичното съдържание и на трите лексеми в български, руски и френски език е съпоставимо и типологично значенията са съотносими. Когато се анализират по-големи лексикални масиви, както това се прави в проекта „Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване (върху материал от български, руски, сръбски, чешки, френски, английски език и иврит)“ (вж. белб. нет), могат да бъдат направени обобщения за общност на граматиката на вторичните значения на предметните имена в споменатите езици, което, от своя страна, илюстрира принадлежността на езиците към един и същ семантичен тип.

Сравни вторичните значения на думата б. бъчва и еквивалентите є в руски, сръбски, чешки, френски и английски език4) .

Б. бъчва2.1. ‘съдържа-ниетонаартефакта’2.2. ‘ар-тефактъткатомярказавеще-ство’3. –4.1.‘дебелчовек’4.2.‘човек, койтопиемного’Р. бочка2.1. ‘съдържа-ниетонаартефакта’2.2. ‘ар-тефактъткатомярказавеще-ство’3. ‘фигураотпило-тажа, поформаподобнанабъчва’4.1.‘дебелажена’4.2.‘човек, койтопиемного’Ср. бачва2.1. ‘съдържа-ниетонаартефакта’2.2. ‘ар-тефактъткатомярказавеще-ство’3. –4. –Ч. sud2.1. ‘съдър-жаниенаартефакта’2.2. ‘ар-тефактъткатомярказавеще-ство’4.1. ‘дебелчовек’4.2. ‘ог-нищенанапреже-ние’sudstřelnéhoprachuФр.tonneau2.1. ‘съдържаниетонаартефакта’2.2. ‘артефа-ктъткатомярказавещество’2.3. ‘артефа-ктъткатомярказавместимостнакораби’Navire jaugeantquarante-deuxmille tonneaux3.1. ‘откритаконскадвукол-ка, вкоятосевлизаотзад’3.2. ‘видигра’Jouer autonneau. 3.3. ‘акробатич-нафигура(пъл-нозавъртане)’Le cascadeura exécutéune série detonneaux. Demi-tonneau;La voiture afait plusieurstonneaux. 4. –А. barrel2.1. ‘съдър-жаниетонаарте-факта’3. ‘цевнаоръжие’4. –

Както се вижда от горната таблица, наблюдава се пълно съвпадане на метонимичните значения в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език. Номинативни метафори са изразени в руски и английски език, но отсъстват в български, сръбски, чешки. Образни метафори са налични в български, руски и чешки език, но отсъстват в сръбски и английски език. Ако се сравнят устойчивите в сравнения с компаративен компонент – название на животно в българския и руския език, могат да бъдат изведени следните закономерности5) :

1. Значителен кръг сравнения със зооморфизми съвпадат в руски и български език както по модул на сравнението, така и по компаративен компонент. В тези случаи един и същ смисъл се изразява с еднакви устойчиви сравнения: работать как вол – работя като вол, голодный как волк – гладен като вълк, жевать как корова – преживя като крава, упрямый/глупый как осел – упорит/ глупав като магаре и др.

2. Еднакви значения в руския и българския език могат да се изразяват с тричленни сравнителни конструкции със съвпадащи модули и различни компаративни компоненти от същата лексикално-семантична група – названия на животни.

жевать как вол – преживям като крава, работать как ишак – работя като вол

3. Някои устойчиви сравнения с еднакви компаративни компоненти – название на животно в руския и българския език, изразяват различни значения и това се реализира чрез различни модули на сравненията:

толстый как корова – отпуснат като крава, молодой/неопытный как щенок – ревнив като пале

4. Едно и също значение в руски и български език може да има различни изрази, свързани с отделянето на различни аспекти на едно и също значение. Например смисълът ‘ям’ в руски и български език се изразява от следните устойчиви сравнения с компаративен компонент – название на животно: ‘есть’ – тъпче се като вол, яде като мечка – есть как акула; ‘голодный’ – гладен като вълк, гладен като хиена, гладен като мечка – голодный как волк; ‘жевать’ – преживям като крава – жевать как вол и т. н.

5. Наблюдават се случаи на разлики на устойчивите сравнения с компаративен компонент – название на животното в плана на руския и българския език. По-долу привеждам сравнения във всеки от езиците, които нямат съответствия, съдържащи същите компоненти и изразяващи същото значение в другия език.

Устойчиви сравнения в руския език: сухой/тощий как вобла, холодный/ скользкий/зевать как рыба, неподвижный как тюлень и др. Устойчиви сравнения в българския език: нахален като въшка, работи/работлив/спокоен, търпелив/натоварен като добиче, злопаметен като слон и др. Подобни заключения могат да се отнесат към контрастивната лингвистика на българския и руския език.

В заключение искам да изтъкна казаното от В. Н. Манакин (Манакин, 2004: 75), че съпоставителното изучаване на лексикалната семантика и лексикалния състав на езиците в два от тези аспекти дава възможност да се открият както сходни, така и отличителни черти в сравняваните езици. И това е съвсем естествено, тъй като всеки от тях е насочен, от една страна, към очертаната, непресичаща се плоскост на лингвистичното познание на думата и нейните значения; от друга страна, тази насоченост в съпоставителен план обективно е настроена към типологично търсене, тъй като отразява извеждане на един от статусите на съществуване на думата като реалност на човешкото съзнание – гносеологичния или онтологичния. Като се върви по тези плоскости на съпоставка, безусловно се откриват общи черти и в лексикално-семантичните характеристики, тъй като те представят национално-езиковите интерпретации на универсалните семантични концепти, и в лексикално-семантичното членение на света, което по принцип представлява един и същ принцип.

БЕЛЕЖКИ

1. В статията се спирам обстойно на възгледите на украинския лингвист В. Н. Манакин (Манакин, 2004: 6 – 71).

2. Илюстрации на съпоставителни анализи от различен род могат да бъдат търсени в: Библиография по българска лексикология, фразеология и лексикография. 1950 – 2010, София, 2011, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“; също Анотирана библиография 1976 – 2009; Съпоставително езикознание. Под общата редакция на Петя Асенова. София, 2009.

3. Примерите са дадени по статията Легурска, П, Д. Веселинов. Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група „съдове“ в руския, френския и българския език. Чуждоезиково обучение, 2004, 3, 3 – 19.

4. Легурска, П., Н. Бечева, Цв. Аврамова, Д. Веселинов, М. Лилова, И. Панчев

Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици (върху материал от български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език). ІІ част. Депозиран ръкопис в НАЦИД, УДК: 801. Сигнатура НД ІІ 18791, № НД 65/ 2009, София, 2009, 1093 с.

5. Легурска П., Устойчиви сравнения с компаративен компонент – название за животно в руски и български език. Болгарская русистика, 1983, 3, 46 – 51.

ЛИТЕРАТУРА

Гак, Вл. (1989). О контрастивной лингвистике. ‒ Новое в лингвистике, вып. 25, Контрастивная лингвистика, Москва, с. 5 – 17.

Легурска, П. (1983). Устойчиви сравнения с компаративен компонент – название за животно в руски и български език. ‒ Болгарская русистика, 3, с. 46 – 51.

Легурска, П. & Веселинов, Д. (2004). Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група „съдове“ в руския, френския и българския език. ‒ Чуждоезиково обучение, 3, 3 – 19.

Легурска, П. & Бечева, Н. & Аврамова, Ц. & Веселинов, Д. & Лилова, М. & Панчев, И. (2009). Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици (върху материал от български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език) . ІІ част. Депозиран ръкопис в НАЦИД, УДК: 801. Сигнатура НД ІІ 18791, № НД 65/ 2009, София, 1093 с.

Легурска, П. (2011). Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка. София, Издателство „Ето“.

Манакин, В. (2004). Сопоставительная лексикология. „Знание“, с. 6 – 95.

Матезиус, В. (1989). О лингвистической характерологии. Новое в лингвистике, т.25, Контрастивная лингвистика, с. 18 – 26. Електронен адрес: http://www.classes.ru/grammar/166.new-in-linguistics-25/

Нерознак, Владимир.(1988). О трех подходах к изучения языков в рамках синхронного сравнения (типологический – характерологический – контрастивный). ─ Методы сопоставительного изучения языков. Москва, с. 5 – 27.

Потие, Б. (1989). Типология. ‒ Новое в лингвистике, 1989, т.25. Контрастивная лингвистика, с. 187 – 204. Електронен адрес: http://www. classes.ru/grammar/166.new-in-linguistics-25/

Хелбиг, Г. (1989). Языкознание – сопоставление – преподавание иностранных языков. Новое в лингвистике, 1989, т.25, с. 307 - 326. Контрастивная лингвистика. Електронен адрес: http://www.classes.ru/ grammar/166.new-in-linguistics-25/

REFERENCES

Gak, Vl. (1989). O kontrastivnoy lingvistike. - Novoe v lingvistike, vayp. 25, Kontrastivnaya lingvistika, Moskva, s. 5 – 17.

Legurska, P. (1983). Ustoychivi sravneniya s komparativen komponent – nazvanie za zhivotno v ruski i balgarski ezik. - Bolgarskaya rusistika, 3, s. 46 – 51.

Legurska, P. & Veselinov, D. (2004). Vtorichni znacheniya na leksikalnite edinitsi ot tematichnata grupa „sadove“ v ruskiya, frenskiya i balgarskiya ezik. - Chuzhdoezikovo obuchenie, 3, 3 – 19.

Legurska, P. & Becheva, N. & Avramova, Ts. & Veselinov, D. & Lilova, M. & Panchev, I. (2009). Sapostavitelno-tipologichen analiz na leksikata v rodstveni i nerodstveni ezitsi (varhu material ot balgarski, ruski, srabski, cheshki, frenski i angliyski ezik). ІІ chast. Depoziran rakopis v NATSID, UDK: 801. Signatura ND ІІ 18791, № ND 65/ 2009, Sofiya, 1093 s.

Legurska, P. (2011). Sapostavitelni leksikalni analizi i osnova za sapostavka. Sofiya, Izdatelstvo „Eto“.

Manakin, V. (2004). Sopostavitelynaya leksikologiya. „Znanie“, s. 6 – 95.

Matezius, V. (1989). O lingvisticheskoy harakterologii. Novoe v lingvistike, t.25, Kontastivnaya lingvistika, s. 18 – 26. Elektronen adres: http://www. classes.ru/grammar/166.new-in-linguistics-25/

Neroznak, V.(1988). O treh podhodah k izucheniya yazaykov v ramkah sinhronnogo sravneniya (tipologicheskiy – harakterologicheskiy – kontrastivnayy). ─ Metoday sopostavitelynogo izucheniya yazaykov. Moskva, s. 5 – 27.

Potie, B. (1989). Tipologiya. - Novoe v lingvistike, 1989, t.25. Kontrastivnaya lingvistika, s. 187 – 204. Elektronen adres: http://www.classes.ru/ grammar/166.new-in-linguistics-25/

Helbig, G. (1989). Yazaykoznanie – sopostavlenie – prepodavanie inostrannayh yazaykov. Novoe v lingvistike, 1989, t.25, s. 307 – 326. Kontrastivnaya lingvistika. Elektronen adres: http://www.classes.ru/ grammar/166.new-in-linguistics-25/

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.