Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for22.68niak

2022/6, стр. 609 - 615

НЯКОЛКО ЩРИХА ОТ ЛИНГВИСТИЧНАТА ВСЕЛЕНА НА РОМАН ЯКОБСОН (1896 – 1982)

Стефана Димитрова
E-mail: stediru@abv.bg
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда модела на Роман Якобсон за автономността на лингвистиката и отношенията ѝ с другите хуманитарни науки. Якобсон подхваща и развива идеята на Сапир, че съвременният лингвист не може да се ограничи в традиционната си област. Той тълкува автономията и интеграцията като две взаимно допълващи се понятия.

Ключови думи: Роман Якобсон; Едуард Сапир; лингвистична автономия; науки за човека

Когато Роман Якобсон почина, професор Владимир Звегинцев написа едно писмо до американския си ученик Чарлс Грибъл, в което с учудваща точност и прецизност очертава лингвистичната вселена на великия си сънародник и я противопоставя на силно доминиращата по онова време теория на Фердинанд дьо Сосюр. Съпоставката на Сосюр и Якобсон е отделна, много сериозна тема и тук няма да се коментира подробно. Но самото представяне на теоретичните постулати на Якобсон все още не е сторено по подобаващ начин в нашата лингвистика и този толкова популярен автор всъщност не е достатъчно добре известен на читателската публика. Известни са поотделно изследванията му по звуковите закони на детската реч, по принципите на историческата фонология, по общата теория на падежа, по езиковите проблеми на мозъчните нарушения, но цялостната представа за него би могла да бъде по-адекватна, ако се проследят разсъжденията му за връзката на лингвистиката с другите науки. Затова в по-нататъшното изложение ще бъдат коментирани постулати от концептуалната рамка на основополагащия му теоретичен труд Лингвистиката и отношението ѝ към другите науки (Jakobson 1970).

Анализирайки релациите между лингвистиката и другите науки за човека, Якобсон отбелязва сблъсъка на идеята за автономия на лингвистиката, изказана от Антоан Мейе на Първия лингвистичен конгрес в Хага през 1928 г., с по-новото виждане на Едуард Сапир, формулирано наскоро след този конгрес и призоваващо към значително разширяване на лингвистичните хоризонти: според Сапир лингвистите независимо от желанието си „трябва повече да се интересуват от различните антропологични, социологически и психологически проблеми, настъпващи в сферата на лингвистиката“, защото „съвременният лингвист не може да се затваря в традиционната си област. Ако не му липсва въображение, той трябва повече или по-малко да вниква във въпросите, свързващи лингвистиката с антропологията, с историята на културата, със социологията, психологията и философията, а така също с редица по-далечни области като например физиката и физиологията“ (Sapir 1929, p. 166). Към тези Сапирови разсъждения Якобсон веднага добавя нещо много важно: при липсата на тясна връзка между двете взаимнодопълващи се понятия – автономията и интеграцията – лингвистичното изследване рискува да тръгне по неверен път: или идеята за автономия ще се изроди в сепаратизъм и изолационизъм, пагубен като всички ограничени интереси, или ние ще тръгнем по противоположния път и ще компрометираме разумния принцип на интеграцията чрез замяна на необходимата автономия с някаква агресивна хетерономия. Следователно трябва да се отделя еднакво внимание както на особеностите на структурата и развитието на всички отделни области на знанието, така и на общите им основи и на тяхната взаимозависимост.

Идеите на Сапир, подхванати и доразвити от Якобсон, зазвучават с пълна сила на Х международен конгрес по лингвистика в Букурещ, 1967 г. Там повечето от участниците напълно споделят идеята, че проблемите на взаимовръзката на всички науки за човека са концентрирани около лингвистиката. Якобсон обяснява този факт с изключително подредената и затворена структурираност на езика и с важната роля, която той играе в културата; от друга страна, и антрополозите, и психолозите признават, че лингвистиката е най-развитата и най-точната наука за човека и следователно става модел за другите хуманитарни науки. По този повод особено интересни са констатациите на Жан Пиаже (Piaget 1966), който всъщност споделя мнението на Чарлс Пърс, изказано още в началото на ХХ век, че „обширната и прекрасно разработена наука за езика“ заема особено място „сред изследванията на мисловната дейност и нейните продукти“ (Peirce 1965, part С, § 271).

Според Якобсон за разлика от другите науки за човека, които са възникнали доста късно, изследването на езика започва още от дълбока древност; историята ни предоставя най-старото от всички граматически описания – граматиката на шумерския език, съставена преди повече от четири хилядолетия. Както в лингвистичната теория, така и в емпиричните изследвания може да бъде проследена една променлива и в същото време непрекъсната традиция, идваща от древна Индия и древна Гърция, преминаваща през Средновековието и Възраждането, през епохите на Рационализма и Просвещението и пронизваща различните научни направления на нашето време. Именно богатият научен опит в езикознанието е бил повод за съмнения относно възможността науките за човека да образуват такова „превъзходно междудисциплинарно съдружество“ като това, което свързва естествените науки, тъй като строгата логическа приемственост и йерархичната подреденост на базисните понятия в хуманитарната област силно изостават (Piaget 1966, p. 2). Но Якобсон уверено твърди, че подобни съмнения отразяват онези ранни опити за класификация на науките, които не са вземали под внимание ролята на науката за езика. Според него, ако за изходна точка при подреждането на споменатите науки се приеме науката за езика, то една система, базирана на принципиалното родство на класифицираните обекти, ще получи твърда теоретична основа.

Разсъжденията на Якобсон се развиват в следната посока: според него вътрешната логика, присъща на науките за човека, изисква последователно подреждане, съзвучно на връзките и сцепленията, съществуващи в естествените науки. Езикът е една от съществуващите знакови системи, а лингвистиката, като наука за езиковите знакове, е органична част на семиотиката, чиито първи очертания се появяват в „Опит върху човешкия разум“ на Джон Лок (Locke 1690). Якобсон проследява развитието на семиотиката и стига до извода, че тази нова наука се е развивала спонтанно и стремително, като подчертава решаващата роля на Фердинанд дьо Сосюр в този процес: и Джон Лок, и Сосюр виждат в езика централната и най-важната от всички семиотични системи. Именно под прякото влияние на техните постулати Ленард Блумфийлд подчертава, че на лингвистиката принадлежи най-големият принос за развитието на семиотиката (Bloomfield 1939). И тук отново Якобсон прави своя коментар: в същото време, всяка съпоставка на езика с една или друга знакова система от друг тип има непреходно значение за лингвистиката, тъй като така се откриват както свойствата, обединяващи езиковата система с всички или с някои от другите семиотични системи, така и специфичните свойства на естествения език. Отношенията между вербалната система и другите знакови системи могат да служат за изходен пункт при класификацията на знаковите системи.

Якобсон отбелязва една много важна черта на естествените езици като знакови системи. Той твърди, че въпреки очевидната структурна автономия на всички знакови неезикови системи, те са привлекли вниманието на двама водещи лингвисти – Едуард Сапир и Емил Бенвенист. Сапир пише, че „фонетичният език доминира над всички други видове комуникативен символизъм“ (1963, p. 7); според Бенвенист „езикът е символна система в чист вид“, а всички други комуникативни системи „са производни на езика и предполагат неговото съществуване“ (Benveniste 1966, p. 28). И тъй като в изследователското полезрение на Якобсон неизменно присъства детската реч, той и тук търси потвърждение на това твърдение в езиковото развитие на децата: „Първичният характер на езиковите знакове спрямо всички други видове съзнателна семиотична човешка дейност се потвърждава от изследванията на развитието на децата. „Комуникативният символизъм“ на жестовете на детето, което умее да говори, се различава съществено от рефлективните движения на детето, което не владее езика“ (Jakobson 1985, p. 376). Оттук Якобсон определя предмета на семиотиката като комуникация, осъществявана чрез съобщения от най-различен вид, докато за предмет на лингвистиката признава само комуникацията, реализирана с помощта на съобщения, изразени на естествен език. Следователно втората наука има по-тесен предмет на наблюдение, въпреки че всяка една човешка извънезикова комуникация предполага съобщения на някакъв естествен език, докато обратното не се наблюдава – съобщенията на естествен език не предполагат непременно друга форма на комуникация.

Якобсон поставя лингвистиката в центъра на всички комуникативни дисциплини. Той много добре си дава сметка, че при изследването на комуникацията не могат да бъдат налагани никакви ограничения на комуникативните средства и на броя на комуникантите. Във връзка с това обръща особено внимание на един факт, често подминаван в семиотичните изследвания – на факта, че комуникацията може да бъде както интерперсонална, така и интраперсонална, т.е. свързана с вътрешната реч. Доскоро в лингвистиката наистина, както отбелязва Якобсон, проблемът за вътрешната реч не се разглеждаше много сериозно и задълбочено. И това е един непростим пропуск, защото още Чарлс Пърс сполучливо определя вътрешната реч като диалог със самия себе си, диалог, който има кардинално значение в езиковата верига и служи за свързващо звено между миналото и бъдещето на човека (Peirce 1965, p. 104).

Роман Якобсон поставя въпроса за определяне на най-общото понятие, обединяващо всички науки за човека, и дава свой отговор на този въпрос – търсеното понятие е комуникацията. Нещо повече: той смята, че определянето и изтъкването на това понятие е било естествена задача на лингвистиката и тя е решена сполучливо от Едуард Сапир. „Всяка културна система – пише Сапир – и всеки отделен случай на поведение в обществото явно и неявно са свързани с комуникацията“, която е „променлива структура“ , а самото общество представлява „една доста заплетена мрежа от отношения, отразяващи частичното или пълно разбиране на своите членове в различните по големина и сложност групи“, което „творчески се доказва от отделните комуникативни актове“ (Sapir 1963, p. 104). Особено важна за Якобсон е мисълта на Сапир, че езикът задава най-експлицитния тип комуникативно поведение, без да зачертава важността на другите типове и системи за комуникация и без да ни оставя възможност да пренебрегваме сложността на връзките на тези системи със самия език.

Идеята за важността и приоритета на понятието комуникация се пренася от лингвистиката в другите хуманитарни зони. Този пренос според Якобсон е осъществен най-пълно от Клод Леви-Строс, комуто принадлежи многообещаващият опит за цялостно описание на обществото с термините на комуникацията (Levi-Strauss 1958, p. 95). Леви-Строс предлага създаването на нова наука за комуникацията, която да обхваща социалната антропология, икономиката и лингвистиката. Якобсон внася своя коректив, предлагайки последната да бъде заменена с по-широкообхватната наука семиотика. Той напълно приема концепцията на Леви-Строс, според която обществената комуникация се осъществява на три различни равнища: размяна на съобщения, размяна на удобства (а именно на стоки и услуги) и размяна на жени (или в по-обобщен вид, осъществяване на брачни отношения). Така става ясно, че лингвистиката, икономиката и изследването на роднинските и брачните отношения се занимават с едни и същи проблеми на различни стратегически равнища и наистина се отнасят към една и съща област. И на трите нива на комуникацията фундаменталната роля принадлежи на езика.

От казаното следват три основни извода.

Първо, и от онтогенетично, и от филогенетично гледище и трите вида комуникация предполагат предварителното съществуване на езика.

Второ, те се съпровождат от речеви или други видове семиотично по-ведение.

Трето, всички видове неречево поведение могат да бъдат вербализирани, тоест превърнати в речево поведение – или като изговорена реч, или най-малкото като вътрешна реч.

Когато се говори за поведение – било то речево или от друг тип, естествено, става дума за определена психологическа проблематика. Роман Якобсон ѝ отделя изключително голямо внимание: „Науката за комуникацията – пише той, – и на трите си нива се занимава с разнообразни правила и роли на комуникацията, с ролите на участниците в нея и с правилата на участието им в комуникацията; в същото време, психологията концентрира вниманието си върху самите индивидуални участници, върху тяхната природа, личност и вътрешен свят. Психологията на езика – това е преди всичко научно описание на носителите на езика и затова двете дисциплини, занимаващи се с речевата дейност, по-скоро не се пресичат, а взаимоизгодно се допълват“ (Jakobson 1985, p. 386).

Изложените тук съображения са свързани преди всичко със семиотичните интереси на Роман Якобсон, с един отделен щрих от широката палитра на неговия лингвистичен кръгозор. Запознат най-основно със семиотико-логическата традиция, създадена от мислителите на три последователни века, предшестващи неговото време – Джон Лок, Йохан Хенрих Ламберт, Юзеф Мария Хьоне-Вронски, Бернард Болцано и младия Едмунд Хусерл, Якобсон, според думите на Вячеслав Вс. Иванов, най-активно съдейства за „превръщането на семиотиката от импресионистки набор бележки за различните знакове в сериозна наука“ (Ivanov 1985, p. 28) и разработва подробна програма за нейното по-нататъшно развитие. В тази програма лингвистиката заема съвсем особено място и то е обосновано от разбирането на Роман Якобсон за изключително сложните асиметрични релации между езика и мозъка.

ЛИТЕРАТУРА

BENVENISTE, E., 1966. Problèmes de linguistique générale. Paris. Chap. II. X.

BLOOMFIELD, L., 1939. Linguistic Aspects of Science. Chicago.

ИВАНОВ, В., 1985. Лингвистический путь Романа Якобсона. В: ЯКОБСОН, Р. О., 1985. Избранные работы, стр. 5 – 29. Москва: Прогресс.

JAKOBSON, R., 1970. Linguistics in its relation to other sciences. In: Main trends of research in the social and human sciences. Part one: Social sciences, pp. 419 – 463. Paris – The Hague: Mouton.

LEVI-STRAUSS, C., 1958. Anthropologie structurale. Paris: Gallimard.

LOCKE, J., 1690. Essay concerning humane understanding. London.

PIAGET, J., 1966. La psychologie. Les relations interdisciplinaires et le système des sciences. Communication to the International Congress of Psychology held in Moscow.

PEIRCE, C. S., 1965. Collected papers. I – IV. Cambridge (Mass.).

SAPIR, Е., 1929. The status of linguistics as a science. Language, no. 5.

SAPIR, E., 1963. Selected Writings. Berkeley – Los Angeles: „Language“; „Communication“.

ЯКОБСОН, Р. О., 1985. Избранные работы. Под ред. В. А. Звегинцева. Москва: Прогресс [серия „Языковеды мира“].

REFERENCES

BENVENISTE, E., 1966. Problèmes de linguistique générale. Paris. Chap. II. X.

BLOOMFIELD, L., 1939. Linguistic Aspects of Science. Chicago.

IVANOV, V., 1985. Lingvisticheskiy puty Romana Jakobsona. In: JAKOBSON, R. O., 1985. Izbrannaye rabotay, pp. 5 – 29. Moskva: Progress.

JAKOBSON, R., 1970. Linguistics in its relation to other sciences. In: Main trends of research in the social and human sciences. Part one: Social sciences, pp. 419 – 463. Paris – The Hague: Mouton.

JAKOBSON, R., 1985. Izbrannyye raboty. Pod red. V. A. ZVEGINTSEVA. Moskva: Progress [seriya „Yazykovedy mira“].

LEVI-STRAUSS, C., 1958. Anthropologie structurale. Paris: Gallimard.

LOCKE, J., 1690. Essay concerning humane understanding. London.

PIAGET, J., 1966. La psychologie. Les relations interdisciplinaires et le système des sciences. Communication to the International Congress of Psychology held in Moscow.

PEIRCE, C. S., 1965. Collected papers. I – IV. Cambridge (Mass.).

SAPIR, Е., 1929. The status of linguistics as a science. Language, no. 5.

SAPIR, E., 1963. Selected Writings. Berkeley – Los Angeles: „Language“; „Communication“.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.