Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for23.461gram

2023/6, стр. 551 - 558

ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева
OrcID: 0000-0002-8683-9565
E-mail: mv.georgieva7@gmail.com
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd. block 17
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се представя когнитивната основа на диференцирането и дефинирането на имената в класове от думи. Когнитивно анализираните субстантивация, квалификативност и квантитативност и техният кръговрат обясняват граматикализацията като процес. Определеността като категориален феномен на имената е синкретична граматикализация на когнитивноперспективен минимум. Тук не се визират местоименията, тъй като когнитивната им специфика не съдържа изначалността на номината. Местоименията са предмет на отделен анализ в други наши работи.

Ключови думи: когниция; местоимения; имена; класове от думи

Когнитивният прочит на граматиката – морфология и синтаксис, снема аксиоматичността и противоречивостта на граматическите категории. Така се преодолява сляпото и инертно до историчност приоритизиране на формата и самоцелно подчертаната функция.

Единството на граматиката определя и изисква когнитивно отразения преход между морфологията и синтаксиса като две нейни равнища (и обратно – заради диалектиката). Този когнитивно аранжиран, или ангажиран преход просто е непреодолим и затова единството не е стилистичен нюанс, а наложена „категориална функционалност“. Става въпрос именно за функционалността на категориите, а не на една или друга езикова единица. „Категориалната функционалност“ е сечението на езиковите равнища, от една страна, и комуникативния код с когнитивната потенция, от друга страна.

Дефинирането на категориите, по същество, се проектира през феноменалността на езика. Прототипът на всяка от категориите, с които се представя морфологичната същност на езика, е част от работата на съзнанието ни с принципната му технология, каквато е рефлексията. Тезата е по-скоро принципна, отколкото субективна и заради дефинициите на граматическата класификация и нейните разновидности – „семантично-граматическа, морфологична и синтактична (функционална)“ (Stoyanov 1983, pp. 38 – 41).

Във връзка с това смятаме, че когнитивният метод налага – именно и заради граматикализацията – да се преодолява във всеки случай механиката на историята на формално-функционалния подход и да се разграничи словообразуването от правописа като две отделни, самостойни сами по себе си лингвистични явления – все морфологични някак. Дефинитивното отграничаване на словообразуване и правопис на методологическа основа например неслучайно (а задължително) се позиционира в „увертюрата“ на граматиката. По елегантен начин подсказват това парадигмите от словообразувателни модели и от правописни принципи. Двете парадигми са съответно в началната и в крайната точка на езика и неговата завършена функционалност. Словообразуването е морфологична природа, процес с преди всичко и най-напред лексикална проекция или стойност. Тук вмятаме, че един от начините на словообразуване е синтактичната компресия. Подобен епизодичен факт е миниатюра едновременно и на диалектиката граматикализация – деграматикализация (в случая рекатегоризация – лексикализация), и на диалектиката морфология – синтаксис като части на едно цяло – граматиката.

„Въпросът за броя, структурата и класификацията на морфологичните категории в съвременния български език е бил винаги актуален и винаги е предизвиквал спорове“, признава Ив. Куцаров и смята, че „най-съществените различия в становищата се отнасят до организацията на отделните морфологични категории, което пък се свързва с различната методика или пък с липсата на методика за тази организация“ (Kutsarov 2007, p. 176). Така признатата методологическа проблематичност в „организацията на морфологичните категории“ е ключова теза за граматиката.

„Части на речта“ като термин отвежда значението на езиковата единица през съзнанието в комуникацията чрез степените на когнитивната потребност в нейната перспектива. „Части на речта“ е някак си терминологична семиотика на езика като феномен от трети тип и може да се приеме за специфичен код на онтологията на граматиката. Затова не може да се съгласим с бележката под линия на с. 39 във вече цитираната Граматика ..., че терминът „части на речта“, строго погледнато, е несъответстващ и неправилен ...“, въпреки последващото позоваване на генезиса на този термин от лат. partes orationis в класическата граматика (Stoyanov 1983, p. 39).

Ако вникнем в семантиката на тази родова номенклатура на класовете от думи, ще се прозре ключовото място на когнитивния метод при обяснението на граматиката на езика. Именно граматиката е своеобразната диалектика на езика, разгърната и проектирана през съзнанието ни като носители и, разбира се, потребители на езика. Това обяснява в значителна степен естеството на граматикализацията като двупосочен процес точно в хода на комуникативната реализация на езиковите единици. Т.е. граматикализацията е точно субективната екстраполация на езиковата единица в една или друга нейна комуникативна проекция и съответно комбинаторика като конкретна когнитивна стойност – ретенция, интенция или претенция.

Когнитивният подход се налага като правилен и резултативен и предвид на дефинитивното отделяне на класовете от езикови единици, от една страна, и заради, така да се каже, плаващата позиция на някои от езиковите единици от клас в клас, от друга страна (но само при зачитане семантиката и диалектическото единство на форма и съдържание). Всяка от тези две страни е субектна, а и субективна заедно с това проекция на рефлексията на нашето съзнание.

Дефинициите за имената и за глагола препращат категорично към субекта на езика (Kutsarov 2007, pp. 56, 65, 73, 84, 103). Носителят на езика назовава, именува, означава, замества и пита. Всичко това е ексцерпция на човешката мисъл като функция на съзнанието по пътя на рефлексията. По тази причина анализът на формата, на нейната функция и на прагматиката дори не обещава постигната изчерпателност. В такива случаи „лутането“ на думата от клас в клас се определя или като изключение, или като двойственост, или не се квалифицира и остава за сметка на „неясната“ някак граматика и на „трудния“ ни език. Когнитивният прочит обаче на функцията на думата и позицията ѝ в една или друга подредба представя истината. Трябва винаги да се отчита продуцентската роля на нашето съзнание и да се затваря кръгът на конструкция и деструкция, на анализ и на синтез. Това се реализира на практика в изречението като представителна единица на нашата когнитивна потенция и претенция и на комуникативната себестойност като ключова функционалност.

Структурата на изречението като предметно-предикатна връзка и взаимоотношение извежда на преден план двудялбата име и глагол. За това може да се потърси доказателство в ключовата и ненапразно първа позиция на съществителното име в парадигмата от класове, след което и към което се прибавят и дефинират и останалите три вида имена. Първата позиция от имената се квалифицира със същината, т.е. със съществуването на определена обектност и обективност ведно: книга, река, планина. Втората позиция имена квалифицира тази същина и нейното съществуване: нова, хубава, голяма книга; дълбока, дълга, пълноводна река; висока, голяма, непроходима планина. Третата позиция квантифицира (брои, определя количество) същината: една, две, три книги/реки/планини; първа, втора, трета книга/река/планина. Четвъртата по-зиция замества както първата, така и втората и третата позиция от имената – поотделно, но и вкупом. Квалификацията, квантификацията и заместването са потенция на познаващото чрез рефлексия съзнание и представят ретенцията, интенцията и претенцията на носителя на езика в процеса на когнитивната му потребност, осигурена в комуникацията.

Съзнанието и когнитивната потенция постигат например субстантивацията на прилагателните и на числителните имена. Важно е да се отбележи, че тази субстантивация се осигурява в синтаксиса. Позицията на същината (на мястото на името, което назовава същина) предоставя мястото на субстанцията в структурата на единица мисъл на иначе прилагателното име – втората позиция от класовете думи: Първият се представи по-убедително от останалите; Хубавият невинаги е добър.

Вариативността на когнитивната потенция и нейната перспектива от гледна точка на комуникативната себестойност например може да надгражда парадигмата от същини. Такъв е случаят с образуване на съществителни имена от прилагателни и от числителни: хубавец, първенец.

Субстантивацията предопределя посоката – от втората и от третата позиция на класовете думи към първата – позицията на същината, която участва в прототипа на изреченската структура дефинитивно, като се предицира. Същината по принцип притежава обективност, но не само като обектност, защото точно обективността предоставя равнопоставеност на изначалния субект и изначалния обект от действителността в реализирането на субектността при предикацията. Обективността е прототипната характеристика на същината. Това е „концептуализация на предметността“, или „лингвистичната предметност“ с „граматични класове“, изследвани задълбочено и пълно от Ст. Буров (Burov 2004). Тезата на автора за концептуалната категоризация на предметността като част от познанието е достатъчно сериозна теоретична платформа, която всъщност поставя граматиката в обхвата на когнитивния метод. Концептите са прототипите на нашето мислене и през рефлексията подпомагат съзнанието ни да познава през и с езика. Оттук нататък съзнанието ни прилага знание и оперира посвоему с концептите на предметността. Съзнанието квалифицира предметността според рецепцията и това е прототипът на прилагателното име. Комуникативната вариативност може да допусне елипса на същината, за да се подчертае квалификацията. Елипсата е в основата на субстантивацията на квалификативната номинация, така да се каже, защото носителят на езика избира да степенува експликативната си способност съгласно когнитивните си приоритети. Субстантивацията се дължи на потенцията ни да поставяме в когнитивното си депо принципно обективните рефлексии, или реалии (същини) и да въвеждаме в комуникативен оборот когнитивните перспективи на квалификацията като последваща (или последна) рефлексия на рецепцията на предмета: Новата книга е интересна. Избрах да взема новата за четиво през почивните дни.

При квантификацията номинацията на числата е в някаква степен аксиоматична когнитивна потенция. Точността на това знание от математиката е по право и затова носи унифицираност. Субстантивацията е възможна заради елипсата на същината, каквато е нейната технологична възможност и при квалификативността (при прилагателното име). Обективността на математическото знание, която представя естеството на числото, обяснява отсъствието на категориалната парадигма при тези думи. Дали броим, или поставяме в поредица, е също част от математическото познание, което притежава висока обективност (обектност в количество). Т.е. колкото повече е ограничена по-тенцията на отделното съзнание като субективна когниция и се верифицира известна аксиоматичност на тази когниция – без вариации при различните субекти (носители на езика), толкова повече се стеснява парадигмата от категории в граматиката. Тази закономерност проявява ролята на когнитивния метод при анализа на граматиката.

Предопределеността на категориалната характеристика на класовете от думи от проявата на когнитивната потенция и интенция (ретенция и претенция) на съзнанието налага непреодолимата приложимост на когнитивния анализ в граматиката. Това от една страна. От друга страна, веднага следва да се уговори непрекъснатата екстраполативност и в двете посоки – морфология и синтаксис. Естеството на категориалната природа на класа от думи се осигурява в синтактичната комбинаторика. Заедно с това синтаксисът осигурява ресурсността на думата през нейната категориална характеристика. Средоточието на тази взаимовръзка, разбирана като цикличност и своеобразен кръговрат, е когнитивната способност на носителя на езика, на съзнанието като основен негов продуцент и потребител ведно. Именно тя в определен момент на езикова изява с комуникативна себестойност разполага думата в някаква комбинация от позиции в границите на единица ‘субектно-предикатна структура’. Една и съща дума може да се поставя в различни позиции в отделната комбинация на субектно-пердикатната структура. Това решение принадлежи по право на субекта на езика, на носителя на съзнанието. Винаги обаче имената присъстват във връзка помежду си. С други думи, имената изискват известна взаимност едно от друго по логиката на общоизвестната диалектика.

Същината, предметността може да се експлицира като субектност по посока на предикацията, но може да се експлицира и като обектност на предикацията. Тази известна следходност заедно със съответната парадигмална наслоеност надхвърля линеарността на двукомпонентната, субектно-предикатна връзка и се разполага по вертикала. Същата уговорка е валидна и за по-горе представената теза за взаимността при имената по посока от същината през квалификанта и квантификанта. Взаимността се разполага по вертикала спрямо строгостта на структурата на мисленето – субект и предикат.

Имената се представят със своеобразна взаимност помежду си, обоснована от диалектиката на концептите на предметността. Пролетта може да е свежа, топла, цветна, уханна. Квалификаторите може да са много или малко изразени. Квантификация без точността на математическото знание в числа, за които има думи, е субективност, която е донякъде обща, неопределена, да я наречем. Веднага трябва да се отбележи, че всяка субективност минава през автоматизирания технологичен процес на предицирането.

„Топла пролет“ е следствие от eксплицираната в предикация рецепция „Пролетта е топла“.

Тезата ни за автоматизирания технологичен процес на предицирането намира своето доказателство за истинност в дефинитивната структура на мисълта като познавателна единица на съзнанието. Етапите на наслагване на квалификанти и квантификанти спрямо предметността най-общо естествено са подчинени на диалектиката. Това е едно от основанията заради логиката да се определят като следствие на автоматизирана предикация на сегментите рефлективност на съзнанието ни на носители на езика.

Взаимовръзката концепти – предмети – квалификатори – квантификатори, осигурена автоматично през предициращото рефлективно съзнание, е прототипът на граматикализацията в нейните две посоки, или в нейната двоякост, да кажем – от морфология към синтаксис и от синтаксис към морфология, но на принципа на равнопоставеността в единица оборот в орбитата на кръга. Автоматизираната предицираност е прототип на едно своеобразно вътрешно единство, което граничи с наслагвана спираловидност на категории в категориите при отделните класове от думи. Номина квалификатива могат да се субстантивират. Също така могат да се субстантивират и номинациите за квантитативност: стотица, шестица, двойка, хилядарка.

Квантификация има и в самите номина квалификатива. Те притежават категория степенуване. Това се отнася, нека да се подчертае, само за същинските квалификативи: добър, по-добър, най-добър.

Бройната форма например на същините е експлицирано доказателство и за диалектическата взаимосвързаност на категориално равнище между класовете думи, и за спиралата от рефлексии и езикови експликации, и за имплантирането във всичко това на съзнанието ни като предмет на автосъзнанието едновременно. Тук веднага отбелязваме мъжко-личната форма на квантификативите: двама, двамца, двамина, двамка.

При квалификативите, чийто концепт е иманентно заложената релация между предмети, но не по пътя на автоматизирано предицирана рефлексия на субекта за предмета, т.е. постигната е след предикация от типа масата е от дърво – дървена маса; чаят е от липа – липов чай не може да се реализира степенуване.

Числителните имена като квантитативна номинация пък могат да се субстантивират, също като номина квалификатива (когато са в поредица – т.е. допускат намесата на субекта да проявява себе си в – макар и минимизирана – следа от плахо предицирана селективност).

Контрапункт на квантитативна дифузия в категориалната характеристика на имената са формите за Singularia tantum (здраве, доверие и пр.) и Pluralia tantum (очила, клещи и др.), както и класификацията ‘неброими’ и ‘броими’ същини.

Пример за имплантираното в предмет на рефлексия от автосъзнанието съзнание е езиково експлицираната абстракция (радост, доверие, мъка и пр.).

Имената – същини, квалификативи, квантитативи – могат да се определят. Разбира се, тази определеност минава през предикацията и е резултат, следствие от предикация. Определеността е потенция на съзнанието, която се осигурява в предикацията. Категорията се проявява в субектно-предикатната връзка и е по същество предикатно лице. (За категорията предикатност и предикатно лице вж. по-нататък в това изследване.) Предикатното лице е една от основополагащите и дълбоко същностни категории в синтаксиса преди всичко, защото презентира философията на предикацията. Позиционното вариране на морфемната експликация препраща към продуциращото предикацията съзнание, защото се приближава до предиката през последната. Определеността е когнитивният ресурс на осъществилата се и осъществена предикация, неин естествен резултат. Тя в никакъв случай не е иманентна на концепта ‘предметност’ категория. Неслучайно в комбинацията ‘същина и квалификант’ определеността се отнася до квалификанта, а пък когато насложим и квантификанта, тогава точно той поема този резултативен от предицирането ресурс. Вариативността проявява относителността на категорията. Една относителност обаче свидетелства недвусмислено и строго убедително за протекла предикация, която по същество е релативизирала името и квалификативно или квантитативно.

Вятърът задуха от юг.

Топлият вятър задуха от юг. („Вятърът е топъл“)

Първият пролетен вятър събуди птиците. („Пролетният вятър е първи“)

Всяка една езикова единица е едновременно резултат на рефлексия на съзнанието ни за определен обект от заобикалящия ни свят или за някаква представа, изживяване, действие и средство за други такива. Спиралата на рефлексии и авторефлексии на съзнанието на носителя на езика е прототипът на всеки един от класовете езикови единици. (Нека да се подчертае и общата им, родова номенклатура – ‘части на речта’, която сама по себе си убедително препраща към изречението и носителя на езика като негов продуцент.)

Определеността като феномен е категорично доказателство за диалектическото единство на граматиката в нейната двудялба морфология и синтаксис и е своеобразна есенция на имплицитно протичаща по трите оси граматикализация – дума, функция, когнитивен оборот. В определеността се осигурява спиралата на когнитивния ресурс въобще. Може да се заключи, че определеността всъщност е есенциална когнитивна миниатюра, граматичен прототип на единица когнитивен оборот. Тази синкретична граматикализация на когнитивноперспективния минимум е филтър за себестойността и самостойността на думите.

ЛИТЕРАТУРА

БУРОВ, Ст., 2004. Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. В. Търново: Фабер. 435 с.

КУЦАРОВ, И., 2007. Морфология. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. с. 56; с. 65; с. 73; с. 84; с. 103; с. 176.

СТОЯНОВ, Ст. (ред.), 1983. Граматика на съвременния български книжовен език, Том II, Морфология. БАН. Институт за български език. София: Издателство на Българската академия на науките.

REFERENCES

BUROV, St., 2004. Poznanieto v ezika na balgarite. Gramatichno izsledvane na kontseptualnata kategorizatsia na predmetnostta. V. Tarnovo: Faber. 435 p.

KUTSAROV, I., 2007. Morfologia. Plovdiv: UI Paisiy Hilendarski.

STOYANOV, St. (ed.), 1983. Gramatika na savremennia balgarski knizhoven ezik. Tom II. Morfologia. BAN. Institut za balgarski ezik. Sofia: Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.