Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2018/1, стр. 69 - 80

ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЕЗИКОВОТО И ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ ЗА РАЗВИВАНЕ РЕЧТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Резюме:

Ключови думи:

Темата, която ми предложи доцент Димчев, най-напред ми изглеждаше твърде странна. Аз се опитах да се вживея в нея, и видях, че всъщност това е една тема, която има толкова интимно отношение към преподавателите по български език и литература, колкото и към тези лингвисти, които искат да се занимават с приложна лингвистика, прикладная лингвистика на руски, applied linguistics според американците и англичаните.

Винаги съм смятал, че науката за езика има за задача преди всичко да обслужва обучението. Обучението по роден език и обучението по чужди езици. Но обучението по роден език – на първо място.

В нашия университет така се гледаше на нашето езикознание по времето, когато аз станах студент, от много малко хора. Така гледаше на езикознанието, направо мога да кажа, от преподаващите тогава в университета само професор Андрейчин. Всички останали наши университетски преподаватели смятаха, че това е работа на специален институт, учителски институт.

Стигало се е даже дотам, че наши видни лингвисти, като професор Милетич, в лекции са заявявали, че към обучението университетската наука няма никакво отношение.

Това е един според мен печален етап от историята на нашата лингвистика, етап изминал, но етап, който, за съжаление, живее с рецидиви в съзнанието на много наши по-възрастни преподаватели. У тях съществува едно особено чувство на обида от това, че тях ги смятат за специалисти от втора категория, и даже не от втора категория, от някаква друга категория, нямаща нищо общо с категорията на научния работник.

Това отношение на университетската наука в миналото към обучението по език, както професор Андрейчин тук изтъкна пред вас на предната среща, е отношение широко разпространено в целия свят. Много по-широко разпространено в миналото, отколкото сега, но все пак много разпространено и до ден-днешен в западните страни и в Съединените щати.

Аз присъствах на един доклад на професор Роман Якобсон – доклад, на който той, когато беше запитан какво е отношението му към работите на Хомски, Чомски, Шомски – по три различни начина произнасят тази фамилия, – професор Якобсон каза: „Хомски има повече привърженици в социалистическите страни, отколкото в Съединените щати и в Западна Европа“.

И защо? Защото в социалистическите страни мислят за обучението. Интересуват се от въпросите на синтаксиса с оглед на това как научните изследвания в областта на синтаксиса биха могли да подпомогнат обучението. Тоест за придобиването на това, което у Хомски се нарича компетентност, или competence.

Докато в западните страни съвсем не смятат, че университетската наука би трябвало да се занимава с тези въпроси.

Аз започвам с това припомняне на един от тезисите в доклада на професор Андрейчин, защото искам да стане ясно на какво се дължи един особен вид напрегнатост в отношенията между представителите на така наречената литературна наука и представителите на така наречената лингвистична наука, когато трябва да се реши как да се води обучението по предмета, наричан български език и литература в нашите училища.

У нас се създаде една такава, може би е силно да се каже, конфликтна ситуация, тя не е тайна за вас, във всеки случай създаде се напрежение в отношенията между лингвистите и литературоведите, когато се подготвяше проектът за новата програма за задължителното, всеобщото десетгодишно средно образование в нашата страна.

Ние, естествено, като лингвисти, трябваше да стоим в единия от двата лагера, и естествено, когато човек стои в единия от двата лагера, никак не му се иска да види и недостатъците в собственото си поведение и търси само у представителите на другия лагер агресивност, стремеж към заграбване на часове, работа, която да даде в резултат някакво преобладаване на занятията, които имат литературоведски профил, и така нататък.

Аз искам малко по-другояче да погледнем на нещата. Дотолкова, доколкото тази напрегнатост естествено ще трябва да се изживее, дотолкова, доколкото във вашето съзнание, като преподаватели, тя ще трябва мирно да съжителства, и литературоведските, и езиковедските интереси трябва да придобият някаква такава форма на мирно съжителство, ние трябва да видим и у лингвис тите, ако не някаква вина, то поне някакви такива моменти в настроенията, в начина на мислене, които довеждат до напрегнатост в атмосферата. И от тяхна страна, не само от страна на литературоведите, така да се каже, от агресивните в случая.

Какви са тези моменти?

За да се опитам да ви представя как стоят нещата, вече струва ми се по-трезво, по от някаква дистанция на съвременната наука, аз ще се опитам най-напред да обясня, за да постигна с вас обща основа за дискусия, какво трябва да разбираме под развитие на речта?

Какво трябва да разбираме под езиково обучение?

И какво трябва да разбираме под литературно обучение?

Аз неслучайно използвам нецесивния модален глагол трябва. Защото тука аз съм принуден да постулирам тези обяснения. Тоест да ви помоля да приемете това, което аз ще кажа, защото, ако ние не приемем това, което аз сега ще ви предложа във вид на постулат, тоест „трябва“, ние няма да можем да разискваме полезно. Но се надявам, че формулировките, които ще дам, ще бъдат достатъчно трезва основа за разискване.

Какво ще разбирам аз, когато по-нататък говоря за възможностите, които предлага езиковото и литературното обучение в работата по развитие на речта на учениците?

Какво трябва да разбираме под развитие на речта?

Или по-добре нека да се разберем, какво трябва да разбираме под развита реч?

Да си представим такава обстановка. Вдигат един ученик и го карат да разкаже урок по история. Ученикът започва да разказва: „А-а-а, ъ-ъ-ъ, м-ъ-ъ, а-а-а, българската ъ-ъ държава, ъ-ъ царство, ханство ъ-ъ е основано о-о-от, от, от хан Аспарух, във шестстотин и-и осемдесет и първа година“.

Развита ли е речта на този ученик?

Ние не можем да кажем сега развита ли е, или не е. Ние можем да кажем само това, че ако запишем на магнетофонна лента този негов отговор и почистим всичките тия озвучени паузи, ще получим нещо, което е идеално: „Българската държава, царство, ханство е основана от хан Аспарух през шестстотин осемдесет и първа година“. Всичко е наред в тази фраза. Но мъкането, хъкането, тези така наречени озвучени паузи създават впечатлението, че ученикът няма достатъчно майсторство на говора.

Аналогичен пример аз мога да дам с някаква писмена работа на ученика. Като я погледнеш, още веднага казваш: „М-ъ-ъ, простак!“. Буквите не може да изписва – една по-едра, друга по-дребна; с такива кандидатстудентски писмени работи аз съм имал неприятности и сам. Знам колко ми е трудно да преодолея първото си впечатление, че я е писал неграмотен човек. А четеш тези разиграни букви, които нямат точно определен размер, една – малко по-висока, друга – малко по-ниска, слиза редът надолу или се качва нагоре, четеш и търсиш правописна грешка.

Няма правописна грешка. Първата, втората страница, четеш и търсиш стилно-езикова грапавина, даже почваш да се заяждаш – няма я. Дочиташ до края работата, почваш да мислиш как е разпределено съдържанието. Има си там увод, добър увод, има си изложение, има си заключение. Какво да правиш с такъв човек?

И когато аз съм разговарял със свои колеги и съм показвал тия писмени работи, съм казвал: „Шест?“; „Хайде, бе, шест на такава работа! Той е неграмотен човек!“; „Е, добре, виж, провери, гледай там какво има. Има ли някаква грешка, за която да се…?“; „Абе, такъв почерк! Това е неграмотен човек, това е простак!“.

Това е резултатът от първото впечатление, това е резултатът, който е аналогичен с мънкането, за който тука се опитах да ви дам някаква представа.

Вероятно имате такива ученици и вие, сигурен съм, че имате.

Развита ли е речта на този ученик?

Мисля, че не.

Въпреки че той в някои отношения е ученик напълно, така да се каже, издържан, добър, можем да кажем даже отличен. В друго отношение той не е.

Как да постъпим ние с тези ученици?

Това е една проблема, над която ние рядко мислим.

Може би даже ще се разпределят чувствата и интересите у вас. Една част ще бъде съгласна с това: този ученик наистина не заслужава отлична оценка, затова защото мънка, и затова защото почеркът му е почерк на неграмотен човек; а други ще кажат: ама чакайте, дайте да се абстрахираме от тая страна, която наричат външност на писмената работа – по-рано имаше даже една оценка в училищата, прилежание, в която се включваше този момент: чистотата на оформянето на писмената работа, сега няма такава оценка. Но тази оценка караше учителя да се абстрахира от подобни неща.

А има и обратни примери.

Със студенти аз съм имал такива твърде неприятни случаи – започва студентът да говори и говори прекрасно, гладко, сладко. Записваш го на магнетофонна лента, след това прослушваш лентата фраза по фраза и се питаш: „С какво ме този човек омая, та съм му писал пет?“. Може би даже шест.

Нищо вътре няма, куп от празни фрази. Логика – няма. Връзки, конектори, както се наричат в съвременната лингвистика, от изречение до изречение няма.

Или пък друга, красиво написана писмена работа, едри хубаво подредени букви като мъниста нанизани, с абзаците, с всичките му там такъми, със заврънкулките на буквите – на главните букви, на малките букви даже. Всичко обмислено.

А гледаш на първия ред се мъдри някаква форма „социализама“, след това на втория ред виждаш веднага едно „голями“ с Я, на третия ред виждаш, че подлогът е забравен, мъжки род, и глаголната форма вече е в женски род. Гледаш, гледаш – хубаво, чисто, на пръв поглед, красиво, жално ти е да го нашариш с червеното мастило. И то над тия, може би редки случаи, ние, уви, рядко мислим.

Аз не знам колко са чести и колко са редки, но те говорят за едно, тези случаи, че ние нямаме все още достатъчна научна формулировка, на която да се опрем, когато казваме: „Речта на този ученик е развита реч. А на другия не е развита реч“.

Как можем да дефинираме при това положение понятието развита реч?

Аз дадох елементарни примери, но смятам, че те може да се транспонират, за да видим в цялост проблемата. Не можем да определяме развитието на речта или степента на развитието на речта само по една страна, само по две страни или по три страни. Очевидно степента на развитието на речта се определя от някаква съвкупност, от някакво множество показатели и в това множество ние все още нямаме представа за относителното тегло на отделните показатели, съставящи множеството.

Сега да кажа нещо и по понятието езиково обучение.

Под езиково обучение ние също разбираме неща, които трудно може да се обединят под едно название. Това е най-напред обучението, което ни дава възможност да налепим етикетчета, характеризиращи различните сегменти, отрязъци от съобщението в израза с определени етикети – съществително, прилагателно, суфикс, корен, окончание, окончание за мъжки род единствено число или за трето лице множествено число сегашно време и тъка нататък.

А от друга страна, под езиково обучение ние имаме желание да разбираме и обучение, което дава в резултат езиково поведение на ученика с повече възможности, отколкото преди това обучение.

Как става етикетирането на отрязъците от съобщението, ние общо взето знаем. Друг въпрос е дали това етикетиране е в съгласие със съвременната логика, с другите науки в тяхното съвременно състояние – и обществени, и естествени. Но все пак ние знаем там как трябва да водим обучението.

Но как трябва да водим езиковото обучение, та след като един ученик е научил какво е съществително, да престане да прави груби грешки, когато употребява съществителни имена, ние все още не знаем. Трябва да си го признаем чистосърдечно.

Именно това са имали предвид университетски преподаватели, като професор Милетич, когато са казвали, че университетът няма да се занимава с тия въпроси. Професор Милетич просто по този начин е декларирал безпомощността си да реши тези проблеми на училището. И това личи от неговите статии в „Училищен преглед“, специално една статия, озаглавена „Синтактични въпроси“, която много пъти се споменава в историята на нашата лингвистика и на нашата методика на езиковото обучение.

Но едно е засега ясно, необходимо е да видим все пак, че езиковото обучение има два компонента: единият – етикетирането; другият – усъвършенстването на израза. Това съзнават и преподавателите по български език и литература и като виждат, че езиковото обучение от първия тип, етикетиращото, не дава възможност да управляват усъвършенстването на израза на ученика, решават, че трябва да се изолира, да се елиминира граматиката, и да започнат да развиват речта на ученика с някакви други похвати, които не използват граматическото обучение, с някакви похвати, които са по-близки до литературното обучение, тъй като при литературното обучение ние се стремим да дадем на ученика възможност да прояви активност в изразяването.

Следователно уроците по развитие на речта се оказват в представата на тези наши преподаватели част от обучението, което наричаме литературно.

А да видим сега какво представлява литературното обучение.

Ако ние се опитаме да видим в рамките на литературното обучение как се осъществява усъвършенстването на езиковия израз на учениците, ние много бързо ще се уверим, че работата върху развитието на речта на ученика отива в литературното обучение, така да се каже, като резултат от безпомощността да я пратим тая работа някъде другаде. Не знаем къде да я пратим. И понеже знаем, че предметът се състои от две части – езиково и литературно обучение, щом езиковото не върши работа, трябва, естествено, да искаме от литературното обучение да върши тая работа.

А литературното обучение съвсем не е готово да я върши. Но то има едно предимство – литературното обучение ние не знаем какво представлява. Просто съвсем не ни е ясно. За езиковото обучение знаем конкретно – съществително, прилагателно, числително. А за литературното обучение ние имаме такава представа, която в математиката се нарича допълнение до отчетното множество. Тоест всичко, което не е езиково, трябва да бъде някъде. И като няма къде да е, там, където е неясно, там ще отиде – при литературното обучение.

Ако ние се опитаме да уточним съдържанието на понятието литературно обучение, ние много лесно ще видим, че уточним ли това понятие, работата върху развитието на речта ще избяга и от литературното обучение. Защо?

Работим при езиковото обучение със съществителни, прилагателни, числителни, сложни, прости изречения, звучни, беззвучни съгласни, гласни и така нататък.

А в литературното обучение ние също имаме нужда от някакъв набор от понятия термини и така както виждаме този набор, събран в Речника на литературните термини, ние много скоро ще се убедим, че там сме още по-зле, отколкото сме в езиковото обучение. Ние трябва да научим учениците да познават в някакъв текст, че имат работа с разказ, в друг текст – че имат работа с повест. Елементарен пример – да ги накараме да научат, че в някакъв стих те имат работа с ямб, а в друг стих, да кажем, със силабично стихосложение. Тоест все същите етикети.

Само че разликата между граматическите етикети и тези етикети е в това, че когато вие попитате даже тези, които съчиняват разказ, какво е разказ, вие ще получите такова разсейване на отговорите, че в края на краищата можете само да се отчаяте. Бих могъл тука да ви демонстрирам отговора на Йордан Радичков и на Хайтов на въпрос, зададен от една дипломантка от Ленинградския университет, за това какво е повест. Горе-долу отговорът на Радичков е такъв: ами повест това е нещо по-голямо от разказ и по-малко от роман. Да, повест е нещо, което се заплаща по-малко от роман, и затова ние предпочитаме да пишем романи, въпреки че те сега са по-малки, защото ще получим по-голям хонорар. Това е почти дословно отговорът на Радичков. И почти дословно такъв отговор дава Хайтов на въпроса.

Но това са тези, които правят романите и повестите, и разказите. А ние можем да намерим в учебниците по теория на литературата някакви, аз ще кажа направо, псевдодефиниции или квазидефиниции, които много лесно ще бъде за един мислещ граматически и лингвистично специалист да разобличи като псевдодефиниции или като квазидефиниции, но не това е тука нашата задача. Аз исках просто да покажа, че ако ние развитието на речта го даваме така, с лека ръка на литературната част от обучението по български език и литература, даваме го само защото не можем да го вземем в езиковото обучение, поне досега.

Вие искате да видите как изглежда едно такова преподаване? Вие можете да запишете на магнетофонна лента начина, по който се развива речта например, когато се прави урокът за приветствие, и вие ще видите една такава бедна етикетираща процедура, каквато даже на уроците по езикознание не можете да видите.

Приветствието ти беше целенасочено, приветствието ти беше художествено, приветствието ти беше разнообразно, или обратното – приветствието ти беше сухо, безжизнено. Това са редовните отговори, които вие, като учители, слушате от учениците, и сами, като учители, давате, когато оценявате продукцията на един ученик в уроците по развитие на речта.

И така аз се опитах да дефинирам трите понятия, които са ни необходими за по-нататъшната работа.

Развитата реч представлява реч, която ние можем да оценим като развита само с някаква съвкупност от показатели, а не с един-единствен показател. И не бива да оценяваме само с един-единствен показател.

Второ, езиковото обучение е обучение, което по предимство у нас е етикетиращо до най-последно време и едва напоследък правим опити да надмогнем представата за единствено възможно обучение чрез лепене на етикети от този тип.

Литературното обучение е обучение, което няма достатъчно ясна физиономия и поради това развитието на речта се препраща там, където изобщо много неща, ако не всичко, не са достатъчно ясни.

Сега вече смятам, че съм в състояние да мина към втория раздел – как съвременната наука за всички видове съобщения, тоест лингвистиката в широк смисъл на думата, или общата семиотика, си представя развитието на речта.

Ако ние използваме постиженията на съвременната лингвистика така, както я знаем от времето на Бодуен де Куртене или Фердинанд де Сосюр насам, у нас няма да съществува нито сянка от съмнение, че уроците, свързани с развитието на речта, са уроци лингвистични, езиковедски.

Фердинанд де Сосюр, както знаете, разясни, че лингвистиката има два обекта – единият обект е езикът (langue), другият обект е словото, езиковата продукция, наричано обикновено на български и на руски реч, на френски parole, дума, съобщение, израз.

Знаменателен е фактът, че приемникът на катедрата на Фердинанд де Сосюр – Шарл Бали, започва да се занимава именно с речта и става, можем да кажем така смело, корифей в областта на тази част от лингвистиката, която именно с речта се занимава и която от времето на Шарл Бали насам наричаме стилистика.

Щом става дума за реч, за съобщение, ние не можем да не мислим за работата на Шарл Бали и на неговите последователи – и във Франция, и в целия свят.

Какво представлява речта, така както си я е представял Фердинанд де Сосюр, след като ние знаем, че Фердинанд де Сосюр е оставил на катедрата като свой приемник Шарл Бали? Тоест – чрез делото на Шарл Бали.

Речта, parole, на Шарл Бали представлява продукцията на изрази, която всеки човек – всеки човек! – при определени обстоятелства оценява от гледище на този ефект, който тя ще даде, когато попадне у адресата, у този, за когото е предназначена. Оттук и названието на стилистиката на Бали експресивна стилистика, стилистика, която има предвид израза като нещо, което трябва да даде ефект у този, който възприема речта.

След като ние имаме представа за тази страна на учението на Сосюр-Бали, ние веднага можем да си обясним на какво се дължи това, че съвременната стилистика в съзнанието на последователите, съратниците на Шарл Бали във Франция, се превръща в наука за избора на изразни средства. Терминът choix – избор, подбор на изразното средство, на експресията, защото експресия, expression, е израз по начало, изразно средство. Това е основната задача на стилистиката.

Какво означава да развиваме ние речта? Още в първи клас вече трябва да се настроим да даваме възможност на ученика да съпоставя няколко възможни израза и да избира от тези няколко възможни израза най-подходящия. Ако ние това нещо не отчитаме, ние не можем да водим обучение, което да наречем достойно обучение по развитие на речта.

За да можем по-нататък да се споразумеем по това как в стилистиката можем да си представим работата върху развитието на речта, аз искам да ви обърна внимание и върху няколко други понятия, които съвременната стилистика изисква да бъдат поставени в основата на работата върху развитието на речта, макар че те не са популярни.

Това е едно разграничение, което би трябвало да направим най-напред от психологическо гледище.

Когато някой човек каже нещо или пише нещо, той е импулсиран, подтикнат е към изразяването, към продуцирането на съобщение, писмено или устно, и ние трябва да видим какви са тези импулси, подтици, които го карат да продуцира съобщението.

Ще видим импулси от два вида. Първия вид можем да наречем ситуативни или ситуационни, втория вид – стилистични.

Какво представляват ситуативните импулси? За тези импулси полският лингвист Манчак използва един такъв термин „Co je to?“ импулс, „Какво е това?“, „Що е то?“ импулс. Тоест, обучаваният, обикновено детето, вижда някакъв предмет и пита „Какво е това?“. Отговор се получава. Това е, да кажем, огнище или това е ръжен, или това е пирустия. Или това е амеба, ако гледа ученикът под микроскоп.

Ситуативният импулс е ситуацията. Показва се на детето нещо, това нещо то иска да назове, и непременно това трябва да е предмет. А може да бъде действие. При действието въпросът малко по-друго се поставя: „какво правиш, бабо?“ или „какво правиш, татко?“. А това е също „Co je to?“ импулс, „Що е то?“ импулс.

И вторият вид импулси, това са стилистичните импулси. Какво представляват те?

Това са импулси, които можем да наречем „Jak m–wić?“ на полски, „Как да го кажа?“. Това са импулси, при които се предполага, че обучаваният вече разполага с повече от един израз за назоваване на ситуацията, в която е попаднал. И трябва да избере. Оттук и терминът, който е удобно да бъде използван – стилистичен, вместо „Как да го кажа?“, „Как сказать?“ в руски.

При изкуствените импулси ние се срещаме с това, което наричаме дидактика или обучение. Изкуствените импулси са импулсите, които ние намираме в учебния процес. Ние можем да възпроизведем ситуацията изкуствено, ситуацията, в която трябва да възникне въпросът „Що е то?“, и тогава имаме „Що е то?“ мимезис, или ситуативен мимезис, а можем да възпроизведем изкуствено и ситуацията „Как да кажа?“ – „Как да кажа?“ мимезис.

Всички импулси може да се сведат към тези категории, затова аз няма да се опитвам да давам по-разгъната обосновка на тази класификация. Ще кажа само, че когато ние водим обучение, ние постоянно си служим с тези изкуствени импулси по всички предмети, без изключение.

И затова трябва да смятаме, че по всички предмети, абсолютно по всички предмети ние развиваме речта на ученика. Нещо повече – въпреки че такива изследвания не са правени, а би трябвало да бъдат направени, – аз съм сигурен, че ако разгледаме цялата съвкупност от учебни дисциплини в училището, относителният дял в развитието на речта с помощта на езиковото обучение и на литературното обучение ще бъде нищожен. Ние трябва съвсем ясно да си представим нещата такива, каквито са. Развитието на речта главно, преди всичко чрез ситуативния импулс се води в останалите учебни дисциплини. Не и в предмета български език и литература.

Даже да изчислите часовете, които отделя ученикът за развитие на речта си по пътя на „Що е то?“ по български и по останалите предмети, ще стане ясно, че ние имаме много малък дял в този вид работа. И не можем да имаме по-голям дял, няма защо да се стремим към това.

Вторият тип и естествени, и изкуствени импулси – стилистичните – се оставя, предоставя ни се от всички преподаватели по всички дисциплини на откуп, така да се каже. Преподавателите по останалите предмети смятат, че това не е тяхна работа – да учат учениците да избират между няколко възможни израза един, когато разказват урока, когато задават въпроси във връзка с урока.

Разбира се, това не означава, че добри учители по тези дисциплини не правят и стилистичен мимезис. Но масовото явление е друго. Това се предоставя на учителя по български език.

И оттук една задача, която според мене е много важна, която не бива да подценяваме, това е постепенно учителят по български език и литература да стане инициатор на едно движение за въвеждане и на стилистични импулси в обучението по развитието на речта във всички предмети.

Мен ми се струва, че ние трябва да „заразим“ останалите преподаватели с бацила на стилистиката, а не да се опитаме да приберем при себе си този вид импулсация за развитието на речта и да смятаме, че със собствени сили ние ще можем да развиваме обучението по линията на „Как да кажа?“ за всички предмети.

При това за българския език и за литературата също – трябва тука веднага да обърна внимание – ясно се разграничават двата типа обучение. И в обучението по български език и литература ние се срещаме с „Що е то?“ импулси, когато преподаваме терминологията – съществително, прилагателно, сложно изречение и там, вокали, консонанти, по литература, когато говорим за поанти даже, ако искате, и за развръзка, за стилно-езикови изразни средства. Това е все „Що е то?“ мимезис.

Но редом с това обучение тука вече в предмета по български език и литература ние се срещаме с другия компонент, другата съставка стилистичната съставка. Стилистична съставка, на която, аз мисля, ние трябва много сериозно да гледаме като на една от най-перспективните, и при това най-перспективните за цялостния учебен процес съставка.

Ако ние сами „заразим“ обучението си с „Как да кажа?“, „Кой от няколко възможни израза да избера?“ и след това постепенно, без злоба, човешки да накараме и най-напред учителите по история да мислят за това, след това да накараме учителите по естетика да мислят за това, след това да накараме учителите по психология и по логика, ако я има логиката, впрочем я няма, да мислят за това, и после да бръкнем нататък и към така наречените точни науки, към математиката и към естествената история, тоест биологията, и към физиката, и към химията, ние непременно ще постигнем, именно тогава ще постигнем този, така ще реализираме това искане, което пред нас предявяват ръководителите на работата върху програмите, новите програми – обучението по български език и литература да стане обучение, което да ръководи, да насочва обучението и по всички останали предмети.

Как може да стане това по-конкретно?

Вие знаете, много пъти сте го чували от мен това, че науката започва с меренето. В скоби – Менделеев. Не съм аз, Менделеев го е казал. Науката почва от момента, в който ние почваме да измерваме. Дотогава, докато ние не почнем да измерваме, няма наука.

Можем и други цитати да дадем, и Маркс там може да бъде използван, и Лайбниц може да бъде използван, и Хегел може да бъде използван, но Менделеев е достатъчно ярък, достатъчно авторитетен представител на наука, която не е мерила преди, и сега мери – химията.

Щом като ние искаме да решаваме въпроса „Как да кажа?“, а не въпроса „Какво е това?“, в обучението ние трябва да свикнем много бързо, много интензивно да въвеждаме в съзнанието на учениците представата за необходимост да проверяват себе си, след като са продуцирали някакъв текст – написали са си домашните, да кажем, – за това колко е добре написан този текст.

Тъй като съобщението, писмено или говорно, записано на магнетофонна лента, се поддава на мерене, в това никой не се съмнява, на нас просто ни остава да го измерим. Да намерим начините, мерните единици и да почнем да ги използваме в работата си.

Но веднага трябва да кажем – необходимо е да разграничаваме два вида мерене. Едното мерене можем да наречем глотометрия, мерене на текста, glotta – език, метрия – както в геометрия, мерене. Глотометрията се дели на Цвирнеровата фонометрия, на Гринберговата морфометрия, на лексометрията или лексиметрията на Гиро, общо можем да кажем – глотометрията, тоест мерене на всичко, което има в текста.

И вторият вид мерене, което общо има название психометрия, мерене на ефекта, който дава текстът, съобщението.

Без да правим и двата вида мерене, без да научим и учениците да правят и двата вида мерене, ние няма да вървим напред така, както Менделеев иска от нас. Вярно е, че науката почва от момента, в който почваме да мерим, но вярно е също така, че когато продуцираме някакъв текст, ние го продуцираме винаги с цел той да бъде възприет от някого, да бъде „изконсумиран“. А химиците в такъв случай се превръщат незабавно във фармаколози, в хора, които непременно трябва да знаят какво са направили, и същевременно трябва да знаят кой може да изяде това, което са направили, и какво впечатление ще получи този, който го е изял, от така направеното съединение. Аз казвам най-грубо „изял го е“, може да го е използвал. Да легне на него, ако е дунапрен, и да му е приятно от това, че е мек достатъчно, или да не му е приятно, ако е мек, но мирише.

Ако ние бързо свикнем с това да съпоставяме резултатите от двата вида мерене, ние непременно ще направим, аз съм сигурен в това, гигантска крачка напред не само в обучението по български език и литература, но в обучението във всички предмети у нас, ще дадем, така да се каже, тон.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. В архива на професор Мирослав Янакиев са запазени доста магнетофонни записи. Част от тях представляват записи на лекции, изнасяни от видни учени, други представляват работни материали – разговорни текстове, тестове, отговори на изпитни въпроси, демонстрации на фонетични характеристики на разнородни езици.

Един от записите е на лекцията „Възможности на езиковото и литературното обучение за развиване речта на учениците“, която професор Янакиев е изнесъл през 1974 година пред университетски семинар с преподавателите по български език и литература.

Лекцията е доста дълга – целият звуков запис е достъпен на страницата miryan.org в рубриката „Фоноархив“. Там е достъпен и писмен текст, максимално близък до звуковия запис.

Списание „Чуждоезиково обучение“ публикува началната, общометодическата част от тази лекция с минимални редакции и съкращение. Текстът е предоставен от Александър Иванов, организатор на miryan.org.

2025 година
Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Елица Дубарова-Петкова, Метанаративни техники в изграждането на романа „Човекът без качества“ от Роберт Музил. Бургас: Издателство ЛИБРА СКОРП, 2023, 227 стр., ISBN 978-954-471-992-0

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева Елена Крейчова Надежда Сталянова

Книжка 2
ЗА ЛИДЕРСТВОТО В ОБРАЗОВАНИЕТО – С ФАКТИ И АРГУМЕНТИ

Лидерството в столичното образование. Успешни управленски практики. Съставители – Ваня Кастрева и Димитър Веселинов.

ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Обаянието Е. Т. А. Хофман. Faszination E.T.A. Homann. Съставител Светла Черпокова, София: Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, 2024, 423 стр., ISBN 978-619-7667-69-1

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov Dobrinka Georgieva

О «ПЕРЕНОСНОМ» УПОТРЕБЛЕНИИ МЕСТОИМЕНИЯ «Я»

(НА МАТЕРИАЛЕ РУССКОГО ЯЗЫКА) Золян Сурен Тигранович

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
ЗА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ СЪСТОЯНИЯ И ТЕХНИТЕ СИНТАКТИЧНИ ПРОЯВИ

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Марина Джонова

TECHNIQUES OF SHORTENING IN MARITIME ENGLISH

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

НОВАТОРСТВО В СЪВРЕМЕННИЯ МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ

Рая Живкова-Крупева и Тодор Шопов, Бъдете всички едномислени… Социолингвистика на интеркултурализма

Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Доц. Детелин Лучев, гл. ас. д-р Максим Гойнов, проф. Десислава Панева-Маринова, проф. Радослав Павлов, доц. Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, гл. ас. д-р Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Антоанета Робова, „Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит“,

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Проф. Мариана Георгиева

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕСКИ СИМУЛАЦИИ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЧУЖД ЕЗИК

Проф. д-р Милена Йорданова, гл. ас. д-р Михал Павлов

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Проф. д.н. Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, Assoc. Prof. ; Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, Assist. Prof. ; Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, Assoc. Prof. ; Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, Assoc. Prof. ; Kurmanayeva Dina Kassimbekovna, Assoc. Prof.

ЕЗИКЪТ И МОДЕРНИЗМЪТ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

КАК СЕ ПРАВИ ПОКАЗАЛЕЦ?

Александър Иванов

Книжка 3
ON THE USE OF FOCUSSING CONSTRUCTIONS BY BULGARIAN STUDENTS OF ENGLISH

Dr. Yana Chankova, Assoc. Prof., Krassimir Spasov, PhD Student

НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Проф. д.н. Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova , Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE Bilyana Mihaylova Universit de Sofia (Bulgarie)

Rsum. L’article examine l’origine des mots dsignant ‘rire’ dans les langues indo-europennes. Les changements smantiques sont analyss ‡ partir de la relation ‘A’ > ‘rire’, A tant le sens source. Les descendants d’une seule racine ayant le sens premier ‘rire’ sont rpandus dans plusieurs langues indo-europennes : la racine *smey-. Comme on pouvait s’y attendre, la source la plus frquente des mots pour rire sont certaines notions primaires lies ‡ des sons diff

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina , Sergey A. Letun , Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНО ПОЛУВЕКОВИЕ

Проф. д.ф.н. Димитър Веселинов

2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina , Elena G. Tareva , Dimitrina Lesnevskaya

АВТОРЪТ ЗА СЕБЕ СИ. ЛИТЕРАТУРНИ АВТОПОРТРЕТИ

Доц. д.н. Маргарита Серафимова

Книжка 5
ANTONYMY IN ENGLISH AND BULGARIAN MARITIME TERMINOLOGY

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

ПРИЛАГАНЕ НА МУЛТИЛИНГВИЗЪМ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИНЖЕНЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Д-р Цветелина Вукадинова , проф. д-р инж. Сеня Терзиева , доц. д-р инж. Юлияна Яворова

ГРАВЬОРЪТ В ЛИТЕРАТУРАТА

Ас. Сава Славчев

Книжка 4
ПРЕДИКАТИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ФАЗИСНАТА ДЕРИВАЦИЯ: БЪЛГАРСКО-РУСКИ ПАРАЛЕЛИ

Доц. д-р Марина Джонова Гл. ас. д-р Светлозара Лесева Проф. д-р Елена Иванова

WERBUNG IM WIRTSCHAFTSDEUTSCH-UNTERRICHT

Dr. Gergana Fyrkova, Assoc. Prof.

„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Гл. ас. д-р Соня Александрова-Колева, доц. д-р Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин , Бернгард Бремер , Татьяна Курбангулова , Татьяна Лыпкань

Книжка 2
РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ И ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Проф. д-р Гергана Дачева

АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

(М. Ондатджи „Английският пациент“)

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна Логинова, Екатерина Сергеевна Теребова, Надежда Николаевна Усцова, Александра Григорьевна Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов , Валентина Черняк , Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

К ВОПРОСУ О СОДЕРЖАНИИ ФУНКЦИОНАЛЬНОЙ ГРАМОТНОСТИ

Проф. д.п.н. Жадько Н.В., акад. Безруких М.М.

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

НОВО ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА НАПРЕДНАЛИ

Сталянова, Н., Крейчова, Е. & Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология (български език като чужд за напреднали). София: Парадигма, 100 с, ISBN 978-954-326-445-2.

Книжка 5
В ПАМЕТ НА ПАЛМИРА ЛЕГУРСКА

Проф. Мони Алмалех

ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ УЧИТЕЛ ДОБРИ ВОЙНИКОВ И НЕГОВОТО ДЕЛО

Бойчева, К., 2013. В поприще за свобода народна. Хроника на един живот, посветен на българската свобода. София: Рал Колобър, 309 с. ISBN: 9789542948254

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

УНИВЕРСАЛЬНЫЕ СМЫСЛЫ В РУССКИХ РОМАНАХ ХХІ ВЕКА

Проф. д.н. Дмитрий Поль, Алексей Манчев

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В ТУРСКИЯ ЕЗИК: ОПИТ ЗА МОРФОСИНТАКТИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Йорданова, М., 2020. Морфосинтаксис на прилагателното име в турския език. (Рецензенти: проф. д-р Ирина Саръиванова, проф. д-р Стоянка Кендерова; научен редактор: проф. д.ф.н. Димитър

РЕЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СТУДЕНТИ СЛАВИСТИ – ВТОРА ЧАСТ (О – Я)

Сталянова, Н. & Крейчова, Е., 2020. Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. О – Я. София: Парадигма. 118 с. ISBN: 978-954-326-425-4

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ЕЗИКА НА ЛИЧНИТЕ АКАДЕМИЧНИ ДОКУМЕНТИ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Кожухаров, А., 2021. Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 204 стр. ISBN 978-619-7428-55-1.

ЕЗИКОВИТЕ „БИСЕРИ“ И ТЯХНАТА МНОГОПЛАСТОВА МОТИВИРАНОСТ

Тинчева, Н., 2019. Езиковите гафове. Лингвистични, дискурсни и когнитивни аспекти на езиковите „бисери“. София: POLIS, 183 стр. ISBN: 978-954-796-080-0

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Данов, Д. (2020). Дигитализация и образование: иновативност,

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

ЖЕСТОВЕТЕ КАТО ПАМЕТ НА КУЛТУРАТА

Маджаров, Джени. (2017). От избор на владетел до детска игра:

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Золян, С. (2020). Юрий Лотман: О смысле, тексте, истории. Темы и вариации. Москва: Издательский Дом ЯСК. ISBN: 978-5-907117-81-5

γ

те и българските медии (печатни и елек- тронни) в сравнение с предшественика си, където текстовете обхващат тематиката до 2000 г. В новото издание срещаме текстови паралели до началото на 2020 г., потвърж- дение на думите на авторката в предговора (стр. 5), че „…автентичният текст на ак- туална тематика е най-добрият стимул за произвеждане на реч“. В структурно отношение освен от предговор учебникът се състои от из- ползвани съкращения (стр. 7), списък на използваната

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

ЕРОС И АГАПЕ КАТО ЛИТЕРАТУРНИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ

Стоянова, Ю. (2018). Eрос и Агапе. Литературни превъплъщения.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова Димитър Веселинов

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ПРЕДЛОЗИ В РУСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Делева, Н. (2020). Пространствените предлози в руския и българския език (лексикографски аспект), София: издателство „Парадигма“. ISBN 978-954-326-415-5

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

РЕКОНСТРУКЦИЯ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА ВСЛЕДСТВИЕ ПОЯВЛЕНИЯ ТЕСТАТИВНОГО КОМПОНЕНТА В СЕМАНТИКЕ СИХНОМОРФЕМЫ Х

В славянской компаративистике не подвергалось сомнению положение, согласно которому славянский праязык имел в распоряжении две сихномор- фемы, содержащие в своей семантике претеритный компонент (претеритный семон, претеритон) . Это, во-первых, морфема х, восходящая к праиндоев- ропейской морфеме, называемой обычно «формативом сигматического ао- риста». Во-вторых, это морфема л, претеритон которой трудно трактовать как континуант общеиндоевропейского семона. Судьба сихноморфем х и

СЕМИНАР „ИНОВАТИВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ“

16 – 18 септември 2017 г. УОБ на УНСС в Равда Даниела Кох-Кожухарова, Калина Братанова

КАТЕГОРИЯТА ПОСЕСИВНОСТ И НЕЙНИТЕ ПРОЕКЦИИ В СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Йорданова, Милена. (2016). Морфосинтактични аспекти на категорията посесивност в съвременния турски език. София. 192 с. Данаил Данов

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Мария Стойчева. (2016). Европейска идентичност (теоретични дилеми

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(19.09.1933, ЛЕНИНГРАД – 21.10.2015, МОСКВА)

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING BULGARIAN EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XLII / VOLUME 42, 2015 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 112 Книжка 2 / Number 2: 113 – 229 Книжка 3 / Number 3: 231 – 352 Книжка 4 / Number 4: 353 – 484 Книжка 5 / Number 5: 485 – 603 Книжка 6 / Number 6: 604 – 720

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

доц. д-р Анна Павлова (23.06.1941 – 30.01.2015)

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Унгаристични изследвания. 30 години специалност „Унгарска филоло- гия“. Състав. Й. Найденова, Л. Лесничкова, И. Маркова. София, Издателство „Изток-Запад“, 2014, 303 с.

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО „АВТОР – ЧИТАТЕЛ“ КАТО ЛИНГВОКУЛТУРЕН ПРОБЛЕМ

Vassileva, Irena (2006) Author-Audience Interaction. A Cross-Cultural Perspective. St. Augustine: Asgard-Verlag. 270 стр. Том 316 от поредицата: Sprachen und Sprachenlernen, Band 316, editor: Heinrich P. Kelz

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния трансфер. София: Изток-Запад, 2012, 440 с. VIII с. Илиана Владова

И ВРЕМЯ

языке», «Культура русской речи в XXI веке», «Украина», «Славяно- фильство и западничество сегод- ня», «Современный учебник по русскому языку: каким он должен быть?», «Русская школа за рубежом: опыт, проблемы, перспективы», «Кавказский пленник: неизвестный Лермонтов». В работе примут участие известные политические и общественные дея- тели, руководители министерств и ведомств, представители объединений со-

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

СРАВНЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК

Борян Янев. Образните сравнения с антропоцентричен характер в бъл-

О ФОНДЕ

Фонд «Русский мир» был создан 21 июня 2007 года. Учредителями фонда от имени Российской Фе- дерации являются Министерство иностранных дел Российской Федерации и Министерство образова- ния и науки Российской Федерации. Председателем правления фонда является Пред- седатель Комитета по образованию Государствен- ной думы РФ, декан факультета государственно- го управления МГУ, главный редактор журнала « Стратегия России», председатель правления НКИ БРИКС Вячеслав Алексеевич Никонов, а

КАРУСЕЛЬ МАСТЕР-КЛАССОВ БОЛГАРСКИХ УЧИТЕЛЕЙ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

«Учимся учить забавно: русский язык на разных этапах обучения» В нестандартную форму карусели включено несколько мастер-классов, представляющих хорошие практи- ки в обучении русскому языку как иностранному (РКИ) в Болгарии. Для участия приглашены ведущие учителя русского языка, чьи учени- ки добиваются успехов на олимпи- адах и международных конкурсах в области изучаемого языка. Для них творческие навыки - одни из самых необходимых навыков успешно

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

ДНЕВНИЯТ РЕД НА КОЦЕПТУАЛНИТЕ МЕТАФОРИ

Ishpekova, Rositsa. (2012). Policing the Naughty Newbies: Conceptual metaphors in Financial Times’ reports on corruption and organized crime-related events in Bulgaria. Sofi a: Unison Art. 150 p. ISBN: 9789549247541

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

ВИСОКОФУНКЦИОНАЛНО И МОДЕРНО

Хаджиева, Е., Влахова, Р., Гарибова, Н., Дачева, Г., Асенова, А., Шушли- на, В. & Велкова, Й.

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING EDUCATIONAL JOURNAL

ГОДИНА XL / VOLUME 40, 2013 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENT СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 136 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 137 – 280 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 281 – 424 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 425 – 584 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 585 – 760 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 761 – 880 ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА / APPLIED LINGUISTICS 9–26: Les Moyens Syntaxiques du rheme en russe [Syntactic Properties of the Rheme in Russian] / Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel 145–172: Текст как мультисемантический объект [Text

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

V ÞÁÈËÅÉÍÀß ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

„Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè â îáó÷åíèè ÐÊÈ“

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

АКАДЕМИЧЕН КАЛЕНДАР ЗА 2012 Г.

01.02. 2012 г. Международна конференция „Славянските етноси, езици и култури в

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.