Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for2024-01-02

2024/1, стр. 21 - 28

СИНТАКТИЧНИЯТ ПАРАДОКС ‘ЕДНОСЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ’

Мариана Георгиева
OrcID: ORCID iD :0000-0002-8683-9565
E-mail: mv.georgieva7@gmail.com
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
Shipchenski prohod Blvd. 52 block 17
1113 Sofia

Резюме: Статията предлага когнитивна ревизия на изреченските инварианти по отношение на експликацията на главните части. Смесването на ‘състав’ и ‘структура’ и привнасянето на морфологична номенклатура на класове думи за номиниране на инварианти е методологически проблем. Екстраполацията на термини от равнище в равнище придава противоречивост на категориите и е проблем в изучаването и усвояването на езика и неговата граматика. Когнитивно коректно изречението по този признак е еднокомпонентно, субектно или предикатно, подложно или сказуемно, но не едносъставно, защото са части на структурата, не на състава. Сказуемното изречение е винаги лично, но когато е изразено с глагол с форма само в трето лице, т.е. по принцип няма първата и втората позиция на парадигмата на тази морфологична категория, то е безсубектно.

Ключови думи: когнитивна ревизия; безсубектно; екстраполация на термини

Методологическото обновяване в изследването на езика естествено внася яснота и по отношение на категориалния апарат например. В частност, когнитивният подход може да прецизира част от синтактичната парадигма не самоцелно и не провокативно, а чрез прилагане метода на когнитивното съответствие. Настоящата работа има за цел да изясни природата на онази част от изреченската парадигма, чиито позиции се обосновават според експликацията на елементите на предикативната връзка:

– с експлициран подлог и неексплицирано сказуемо или обратно;

– с експлицирано с глагол за действие или с глагол за състояние сказуемо; този глагол е с различна характеристика по отношение на категорията `лице`; и пр. комбинации спрямо една или друга дефинитивна за изречението точка.

Преди това по право дефинитивното съдържание на изреченската структура със съответните ѝ комуникативна стойност, морфологична референция и презентация на когнитивното съзнание естествено извеждат и подреждат характеристиките, или признаците му.

Предикативността е водещ признак и затова синтактичните експликации на компонентите на предикативната връзка са главни части. Вариациите на експлициране – или само подлог, или само сказуемо, определят видовата парадигма ‘подложни изречения’, ‘сказуемни изречения’. От когнитивна гледна точка не е правилна квалификацията ‘именни изречения’ и ‘глаголни изречения’. Не е правилно и родовото квалифициране по признака ‘предикативност’ и експликация на предикатната структура като ‘едносъставни’ и ‘двусъставни’ изречения. Главните части не са елементи на състава на изречението. Подлогът и сказуемото са двата елемента, или компонента на структурата на синтактично равнище – равнището, на което изречението е основна единица. ‘Едносъставни’ – ‘именни’ или ‘глаголни’ – изречения е еклектика на равнищата. ‘Именни’ или ‘глаголни’ е морфологична характеристика на класа думи, който осигурява експликацията на подлога и на сказуемото съответно. Думите обаче не съставят синтактичната част на изречението – в случая не са номенклатурни маркери на структурата му. Затова не е възможно да се валидират такива видове и подвидове изречения.

В синтаксиса съставът се отнася до компонентите на една или друга част, сама за себе си, първо, и след това отнесена към всички останали като комплекс от части по етапи, второ. Тук е важно да отбележим изоморфизма като технология на екстраполацията както между етапите в едно равнище, така и между равнищата, като етапи сами по себе си в изреченската презентация като структура и като състав. Т.е. подлогът може да има квалификация, която на синтактично равнище се реферира с ‘определение/’. Определението е част от състава на разширения подлог. Разширеният с определение състав на главната част е групата на подлога:

Красивата Мария чете;

Изискано красивата Мария чете;

Малката красива Мария чете.

Определението обаче се изразява на друг етап спрямо предикацията и се постига чрез подчинителна връзка. Тя може да варира – съгласуване (съгласувано определение), прилагане или предлог (несъгласувано определение). В полето на квалификацията като отношение, което съдържа подчинителната връзка, се съдържа като вариант и квантификацията. Подчинението е друга степен – все едно в коя посока на вертикала се разполага. Тази втора степен етимологично предопределя синтактичната номенклатура на частите на състава на която и да е от главните части – второстепенни части. Конкретният ни анализ по-горе се отнася до второстепенните части от състава на разширения подлог – групата на подлога.

Що се отнася до заявения вече изоморфизъм и екстраполация на равнищата, веднага препращаме към следната особеност на току-що представените определения. Те биха могли да присъстват и в състава на друга собствено второстепенна част – като нейна собствено втора степен. Такъв е случаят най-напред (изоморфизъм вътре в равнището – все едно морфологично и/или синтактично) при нееднородните части (могат да са и безсъюзно свързани еднородни части съгласуваните определения, например малката, красива Мария) – съгласувано определение към съгласувано определение или несъгласувано определение към съгласувано определение, на принципа на спиралата общо към частно, родово към видово в зависимост от семантиката и съотношенията:

Малката красива (Мария);

Изискано красивата (Мария).

Малката е втора степен на втората спрямо подлога Мария степен красива. Така съответно се отнася изискано към красивата. Тази спирала от степени на квалификации е изоморфна на етапите на номинации на класовете думи на морфологично равнище – nomina substantiva, nomina adjectiva, nomina numeralia, pronomina, веднъж, и този изоморфизъм е огледално екстраполиран на синтактично равнище, втори път, като второстепенни части от състава на групата на разширения подлог.

След това същият изоморфизъм е налице и при второстепенни части от групата на сказуемото. Например в състава на допълнението или пък в състава на обстоятелството:

Мария чете роман;

Мария чете нов роман;

Мария чете интересен нов роман;

Мария чете много интересен нов роман;

Мария чете много интересен, нов роман (интересен и нов –безсъюзно свързани еднородни части, съгласувани определения).

или

Моливът падна на пода;

Моливът падна на лъскавия под;

Моливът падна на мраморния лъскав под;

Моливът падна на мраморния, лъскав под (безсъюзно свързани еднородни части, съгласувани определения);

Моливът падна на изцяло мраморния лъскав под.

Представените второстепенни части в тяхната граматична генеалогия на принципа на изоморфизма и уговорената дефинитивно разлика между структура и състав, от една страна, и главни и второстепенни части, от друга страна, ведно с разширена част и еднородност и нееднородност на частите, съставят разширеното с определения допълнение и разширеното с определения обстоятелство. Разширените части, еднородните части са елементи, компоненти от състава на изречението.

Смесването на оперативните категории ‘състав’ и ‘структура’ и привнасянето на морфологична номенклатура на класове думи за номиниране на вариантите по отношение на един или друг изреченски компонент, най-общо да го наречем, издава много сериозни, методологически проблеми в изследването на синтаксиса като основен граматически дял и равнище на езика. Непочиващата на методологически подход екстраполация на термини от равнище в равнище – както езиково, така и граматическо, и зле разбираната като уж класика инертност на противоречиви категории и на тази основа спорни парадигми в синтаксиса по същество са една от сериозните причини за проблемите в изучаването и усвояването на езика и неговата граматика.

Предикативността е структурен признак на изречението, който е функция на субектно-предикатната връзка ‘предикация’, която осигурява предицирането като философия, прототип на изречението.

Изреченската система като парадигма по един или друг дефинитивен признак има за ключови позиции по право видовете по начин на изразяване на елементите на структурата на предикацията, на главните части. Според нас коректната според когнитивното съответствие квалификация е

еднокомпонентни и

двукомпонентни, вместо едносъставни и двусъставни.

Може да се приеме и

субектни и

предикатни,

подложни и сказуемни, но във всеки случай не е когнитивно правилно едносъставни и двусъставни. Също така не е когнитивно оправдано да се предлага морфологична вариативност именни и глаголни, защото вариациите на формата по морфологична характеристика на думата представят различно от синтаксиса езиково равнище, а класификацията е по синтактичен параметър.

Когнитивният метод ревизира класификацията на сказуемните, предикатни, изречения като лични и безлични. Тази предлагана диференциация проявява непълноценността на формално-функционалната основа при терминологизиране на синтактичните номинации. Глаголът е клас думи, една от чиито категориални характеристики на морфологично равнище е лицето. Категорията лице на глагола има трипозиционна парадигма. Никъде морфологията не определя наличие на глаголи, които са извън обсега на тази категория, с дефицит на характеристиката по отношение на лицето. Вярно е, че има глаголи с форма само в трето лице – с непълна парадигма. Моноформата в трето лице обаче не може да се номинира безлична, защото се определя с третото лице именно. Този терминологичен парадокс не е оправдан. В него всъщност се проявява методологически дефицит заради еклектиката в ‘безличен’. Третото лице като морфологичен параметър на глаголи с моноформа на категорията е наистина глаголно лице и никак не е вярно, че тази глаголна форма е без лице. Третото глаголно лице обаче като абсолютна форма не е субект в класическия смисъл на категорията субект. Т.е. тези глаголи са безсубектни на семантично равнище, но не са безлични на категориално равнище. Определянето на вида изречение с еднокомпонентна според експликацията предикативна структура като глаголно безлично съобразно семантиката за номиниране на морфологичен клас на думата е крайно некоректно смесване и прескачане на равнища в езика, резултатът от което е неправилна граматика, по-точно неверен синтаксис. В такива граматични категориални „хипербати“, така да се каже, потъва истинското знание за езика.

Сказуемните изречения са лични. Когато са с форма само в трето лице, т.е. по принцип нямат първата и втората позиция на парадигмата на тази морфологична категория, те са без субект. Или третоличните, глаголни моноформи нямат в семантиката си субект в логическия смисъл. Това са глаголите, чиято семантика се отнася до природни явления или някакви състояния (физиологични):

Гърми;

Вали дъжд/сняг/град;

Съмва;

Мръква;

Боли;

Спи ми се;

Яд ме е.

В съответствие с философията на метода на когнитивното съответствие ние смятаме, че останалите случаи на третоличните глаголни форми (със се и със спомагателния глагол и име) са просто третолични глаголни моноформи, но не и безлични (вече представихме съображенията си защо не е допустима тази употреба). Когнитивният анализ на третоличната глаголна моноформа представихме при посочване на разликата за това по отношение на модалните глаголи като морфология на дефиниращата изречението модалност.

Тук е необходимо да се обърне внимание, че изречения с третолични глаголни моноформи като еднокомпонентни, сказуемни изречения не са самодостатъчни в комуникативен аспект. Тяхната когнитивна креативност е нестабилна в някаква степен и те изискват за нуждите на удовлетворената когнитивна потенция попълване на стигналата до риск за субекта дистанция на третото глаголно лице с предикация в позицията на субект. Компенсираният с предикация подлог е сложно постигната предикация, а не е сложно изречение, защото това е реставрация на отдалеченото до семантичен риск глаголно лице. Този оборот на когнитивния анализ на субектно-предикатната структура, през дефинитивно съдържащите се изреченски характеристики и парадигмата от видове по всеки от параметрите на изреченската система, когато се представят моделите по начин на изразяване на компонентите на структурата, потвърждава по безспорен начин същността на синтаксиса. Изречението като основна синтактична единица е едно. Вмятаме веднага когнитивната коректност по отношение на семантиката на „основна“ и „единица“ в дефиницията. В зависимост от изразяване на един или друг елемент по един или друг дефинитивен признак се постига системата от видове, които има това изречение – основната синтактична единица, едно-единствено изречение, разбирано и представяно категориално като оперативна представителна единица в синтаксиса като равнище на езика. Това са инварианти, но не са други изречения, не са няколко синтактични единици, защото не може да има много основни единици. Това не е допустимо логически.

Когнитивният анализ на изреченските признаци проявява недвусмислено феноменалността на езика като непреодолима част от онтологията му собствено и сам по себе си. Участието на езика по право в онтологическия оборот, да го наречем, като автокогнитивна потенция налага диалектиката като маркер в анализа на системата и структурата на езика. Затова първенстващо място сред комплексната дефинитивна архитектоника по право е предикативната структура. В нея обаче неразделно се имплантира модулацията, която е възможно да се осигури от интонацията – всички със съответната граматическа облигаторност. Тази когнитивно задвижвана орбита е технологически основана на рефлексията на съзнанието и автосъзнанието и е пространствено презентирана. Езиковата екстензия на когницията съставя граматиката, реферира се граматически. Неизменната сметка за когницията и диалектиката изискват прецизността на съответствието. Затова:

При езиково изразени подлог и сказуемо, според предикативната структура изреченията са двукомпонентни.

При езиково изразен само един от компонентите на тази структура – са

еднокомпонентни – съответно подложни и сказуемни.

Сказуемните естествено са

лични – първо, второ и трето лице,

но ако глаголната семантика се отнася до природно явление или пък до състояние с авторефлексия и има само

третолична моноформа,

то тогава лицето не е субект в класическия смисъл. Тази иманентна противоречивост на дълбинно равнище – в прототипа на предикацията, изисква компенсиране на повърхнинно равнище и субектно-предикатната архитектура се осигурява с предикация вместо неосигурения в когнитивния стремеж субект. Налице е сложно постигната предикация в изречението – главна част се изразява с предикация, а не с дума. Т.е. подлогът може да се изразява с дума (име), но и с предикация. Същото е налице и при сказуемото – може да се изразява с глагол, но и с предикация (когато предикатът не се покрива само от копула – спомагателния глагол или глагол с дефективна за предицирането семантика):

Той говори;

Колегата се изказа;

Говори се, че ще променят програмата на обучение;

Каза се да не бързаме;

Хубаво е да се съобщават навреме условията за кандидатстване;

Вярно е, че има покани за всички.

Смисълът е да не се отказваме;

Истината е, че всички се умориха от пътя.

Когнитивното съответствие не може да определи класификационен параметър за последващо квалифициране на първото, второто и третото лице, защото дефинирането им като позиция в парадигмален ред е само по себе си когнитивно в същността си. Т.е. това е лимитът в когницията. Уговорката за третоличната моноформа е когнитивна и се налага именно заради дефективната парадигма. Предвид на тази уговорка за изчерпателното и изчерпано когнитивно съответствие класификациите „определено-лични“ (1 и 2 л., ед. и мн.ч.), „обобщенолични“ (2 л., ед.ч. или 1 и 2 л., мн.ч.) и „неопределено-лични“ (3 л., мн.ч.), които битуват в синтаксиса, са необосновани и затова неточни, неверни дори (Popov 1983, pp. 80; 82; 84). Дори и правописът потвърждава тезата ни.

На първо място, не е възможен легитимен в когнитивно отношение маркер, съгласно който позициите 2 л., ед.ч. и 1 и 2 л., мн.ч. веднъж са определно-лични, а пък друг път са обобщено-лични. Всички обяснения за определеното и за обобщеното презентиране и рефериране на иначе когнитивно диференцирано едно и също лице са нелогични, ненаучно компилирани и без каквато и да е методологическа основа.

На второ място, подобна компилативност се саморазобличава своевременно, ако се държи сметка за категориалното дефиниране на лицето (не само в морфологията, но и в синтаксиса, а и лексикосемантично, ако щете). Парадоксът е краен – хем е лицето, което говори, хем е определено (тавтология!) това лице още. Коя е тази определеност, дето е равнопоставена, или равнозначно категориална, и кои са езиковите маркери, защото в науката има апарат? И как това определено още някак второ лице може да е обобщено някак, все второ иначе лице? Как третото лице в мн. ч. е неопределено?

На трето място, кой е параметърът, който ангажира числото за класификацията на личните изречения, и как се реализира този ангажимент?

Според нас тази подкласификация на личните изречения е невалидна, тъй като няма научно издържан и методически обоснован критерий за определено, обобщено и неопределeно лице.

Езиковата експликация на главните части на изречението не ощетява когнитивната пълноценност на изреченския смисъл. Съхраняването му при всички експликативни варианти се дължи на когнитивния оборот на автосъзнанието и на неговата онтологично разположена функционалност. Затова и непълните изречения са формални видове – акумулиращата креативност езикова имплицитност модулира когнитивната потенция през екстраполацията на рефлексиите. В неразчленимостта има особено акумулиран синтаксис, освен когнитивна потенция. Тези две степени на синкретизъм – на формата и на съдържанието, обаче са предмет на отделен анализ.

Неизменната сметка за когницията и диалектиката изискват прецизността на съответствието в изреченската система, или дефинитивна парадигма.

ЛИТЕРАТУРА

ПОПОВ, К., 1983. Граматика на съвременния български книжовен език. Том III. Синтаксис. София: Издателство на Българската академия на науките.

REFFERENCES

POPOV, K., 1983. Gramatika na savremennia balgarski knizhoven ezik. Tom III. Sintaksis. Sofia: Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.