Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2016/3, стр. 272 - 279

ТЕОРИЯТА НА ЛЕКСИКАЛНИТЕ ФУНКЦИИ НА И. МЕЛЧУК И ПРИЛАГАНЕТО Ѝ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СЪЧЕТАЕМОСТТА В СЪПОСТАВИТЕЛЕН ПЛАН

Палмира Легурска
E-mail: palmiralegurska@abv.bg
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski Prohod Blvd.
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: В работата се прилага операционално-семантичният параметър – абстрактен общ смисъл, който има различни словесни реализации и при това такива, че изборът на нужната реализация се определя напълно от думата, към която се присъединява този смисъл. Методиката е особено актуална за активното владеене на езиците, като при това се изследва съчетаемостта на думите. Илюстрациите са в съпоставителен план на руския и българския език.

Ключови думи: theory of lexical functions, semantic parameter, foreign languages, lexicography, databases

Посвещава се на проф. Ирина Червенкова

Чрез тази статия се опитвам да възродя една полезна за чуждоезиковото обучение теория и да я илюстрирам върху лексикален съпоставителен материал от руския и българския език.

Става дума за теорията на лексикалните функции на И. Мелчук, по точно за лексикалните параметри. Спирам се на първата публикация по този въпрос, тъй като в нея проблемът е изразен просто, четивно и е предназначен за широк кръг лингвисти.

Едно от най-големите постижения на лингвистиката е признаковият подход, учението за минималните различителни елементи или диференциалните признаци. Най-пълно той е разработен за фонологичните явления от Р. О. Якобсон, развит в основите си от Н. С. Трубецкой1) .

Смисълът на подобни теории е, че езиковите обекти се описват като комбинация от елементарни (минимални) същности – различителни елементи. Броят на тези елементи трябва да е по-малък от броя на описваните обекти. Така че, най-общо казано, задачата на всяка наука се свежда до това да изобразява своите обекти с помощта на елементарни символи.

По-късно в езикознанието подобен принцип е въведен и при анализа на руските падежи от Р. О. Якобсон (като комбинация от трите смислови различителни единици – насоченост, обемност и периферийност).

Още една крачка в тази посока са семантичните изследвания на Е. Сапир и учението на Л. Йелмслев за фигурите на съдържанието. Така постепенно компонентният анализ на значенията получава широко разпространение. В рамките на този подход се разглеждат т. нар. вътрешни различителни елементи, които осигуряват описанието на строежа на езиковите обекти, а така също съотношенията между обектите от един род в рамките на дадена система – парадигматичните отношения.

От друга страна, описанието на съчетаемостта между обектите – синтагматичните отношения – също е важна задача. Именно на този аспект на изследователска процедура се спира И. Мелчук в статията си. Предмет на изучаване е лексикалната съчетаемост, или способността на думите да се съчетават синтагматично за изразяване на дадени комбинации от смисли.

Задача на лингвистиката е моделирането на владеенето на даден смисъл, т. е. умението правилно да се изрази всеки зададен смисъл по всички възможни начини. Лингвистиката според И. Мелчук трябва да се занимава преди всичко с въпроса как се изразява на даден език дадена комбинация от смисли.

Активното владеене на даден език предполага знанието на такива съчетания – например значението много болен човек се изразява със съчетанието р. тяжело болен (в руския език), но не е възможно да се каже р. тяжело здоров. За изразяването на смисъла ‘много здрав’ е необходимо съчетанието абсолютно/совершенно/полностью здоров, но не и тяжело здоров (Melchuk, 1967: 1342) срв. тяжелая болезнь – завидное здоровье.

Така се стига до идеята за семантичния параметър – абстрактен общ смисъл, който има множество различни словесни реализации, при това такива, че изборът на дадена реализация напълно да се определя от думата, към която се присъединява даден смисъл (Melchuk, 1967: 1344).

Например смисълът ‘много във висша степен’ Magn болен – тяжело; здоров – совершенно, полностью, абсолютно; отчаяние – глубокое, полное и пр. в руския език.

Като перифраза на казаното семантичният параметър е функция в математически смисъл, в която изследваната ключова дума е аргумент, а значението е изразяването на съответния смисъл (Melchuk, 1967: 1346). Например: Magn /функция/ аргумент /большинство/ = значение подавляющеее /большинство (въвеждащите лексикални параметри са от (Melchuk, 1967: 1346).

И. Мелчук твърди, че ядрените, основни смисли образуват в различните езици универсален инвентар от граматични и/или словообразувателни категории (Melchuk, 1967: 1345), т. е допуска се, че за всеки отделен параметър може да бъде намерен в някакъв реален език, в който се реализира морфологично и е граматичен.

Компоненти на дадена езикова ситуация са субектът, обектът и ключовата дума, назоваваща ситуацията (Melchuk, 1967: 1346). Всеки един параметър може да има много изрази, относително синонимни, които да се различават по степен на проява, по контекстна и тематична значимост, по стил и пр. Например в руския език значението по параметър Magn /спать/ = крепко, глубоким сном, как убитый, без задних ног се изразява не само лексикално, но и чрез фразеологизми.

За описването на семантичните параметри И. Мелчук въвежда понятието ситуация и нейния основен идентифициращ компонент – ключовата дума (i). За описването на ситуацията са актуални нейните участници – субект (S1) и обект (S2), има ситуации с повече участници. Отношението между субекта и обекта може да се изрази чрез следните отношения:

1. какво прави i▫ със S1;

2. какво прави S1 с I;

3. какво прави i▫ със S2; в съответствие се въвеждат шест параметъра.

Oper 1.2 (операция с…) – езикови названия на отношенията S1—i и S2—i.

Func 1,2 (функциониране) – езикови названия на отношенията i—S1 и i–S2.

Labor1,2 (обработка) – езикови названия на отношенията S1—S2 и S2—S1.

Func 0 ‘какво прави i безотносително към участниците на ситуацията’.

На базата на казаното се отделят следните параметри. Илюстрациите са от руския език и примерите са взети от работата на И. Мелчук (Melchuk, 1967: 1347 – 1351).

1. Oper 1 ‘какво прави субектът на ситуацията с i’ шаг = делать б. правя крачка

2. Oper 2 ‘какво прави обектът на ситуацията с i’ ранение = получать б. получавам рана/раняват ме

3. Func 1 ‘какво прави i със субекта’ счастье = выпадать на долю б. щастие/то спохожда

4. Func 2 ‘какво прави i` с объекта’ пресса = описывать, трактовать, освещать о, б. в пресата се описва/ пресата описва

5. Func 0 ‘какво прави i сам по себе си’ ветер = дуть б. вятърът духа

6. Labor ‘ какво прави субектът на ситуацията с нейния обект посредством i’ огонь = обстреливать б. обстрелват се с огън

7. S1 ‘субект на ситуацията’ казнить = палач б. палачът наказва

8. S2 ‘обект на ситуацията’ обслуживать = клиент б. клиентът се обслужба

9. Caus (‘създаване’, ‘каузация’)

модель = строить, создавать, разрабатывать б. моделът се създава, построява, разработва

10. Ligu (’ликвидация’)

предрассудки = искоренить, уничтожить б. предразсъдъците се изкореняват, унищожават

11. Incep (’начало, възникване’)

тишина = наступать, воцаряться б. тишина настъпва/ възцарява се

12. Fin (край, изчезване)

ветер = стихать, улечься б. вятърът стихва

13. Fact ‘става факт, реализира се’

мечта = сбываться/ осуществляться б. мечтата се сбъдва/ осъществява се

14. Real ‘изпълнявам’

просьба = выполнять, удовлетворять б. молбата се изпълнява, удовлетворява

15. Magn ‘висша степен, интензивност’

деятель = видный, крупный, известный б. виден, голям, известен деятел

16. Ver ‘истинен, обоснован’

гордость, претензия = законная б. законна гордост, претенция

17. Gener ‘родово понятие’

химик = ученый б. химик – учен

18. Son ‘звук’

монеты = бренчать звенеть б монетите звънят

19. Anti антоним

живой = мертвый б. жив – мъртъв

20. Loc ‘локализация’

театр = В + Пр. п.

утро Тв. п.

Крым = В + Пр. п.

21. A1 ‘характеристика на субекта на ситуацията’ = действ. прич. обед = за обедом

22. А2 ‘характеристика на обекта на ситуацията’ = страд. прич.

руководить = под руководством

23. Prepar ‘подготвям за действие’

постелить постель б. постилам чаршаф

очинить карандаш б подострям молив

24. Degrad ‘развалям се’

часы портятся/ломаются б. часовникът се разваля/чупи се

25. Mult ‘множество’

стая волков, табун лошадей б. глутница вълци; стадо/табун коне

26. Sing ‘отделен елемент’

капля росы, кофейное зерно б. капка роса, кафеено зърно

27. Bon ‘добър’ содержательный разговор б. съдържателен разговор

Дадените параметри могат да намерят широко място в лексикографската и учебно-методическата практика. Да разгледаме представянето на някои лексикални параметри в двуезичен план на руския и българския език. Така например: Oper1 = ‘какво прави субектът на ситуацията с i’: р. субект (човек) – действие (делать) – обект (шаг): шаг = делать = правя крачка.

Примери:

Oper1 борьба = вести б. водя борба
Р. вывод = делать –б. правя извод
Р. молчание = хранить = б. мълча (пазя мълчание)

Р. решение = принять – б. взимам решение
Р. убийство = совершить – б. извършвам убийство
Р. покушение = совершить – б. извършвам покушение
Р. преступление = совершить – б. извършвам престъпление
Р. поддержка = оказывать – б. оказвам поддръжка
Р. соглашение = заключать – б. сключвам съглашение
Р. влияние = оказывать/иметь = б. оказвам/имам влияние
Р. внимание = оказывать/уделять/обратить – обръщам/оказвам внимание
Р. удар = наносить – б. нанасям удар
Р. жест = делать – правя жест
Р. поклон = делать/отвесить – б. правя поклон
Р. ремонт = делать/ производить – б. правя ремонт
Р. ошибка = делать/совершать/допускать – б. правя/допускам грешка
Р. вопрос = задать/обратиться – б. задавам въпрос
Р. одежда = носить – б. нося дрехи
Р. усилие = делать/ прилагать – б. правя/полагам усилие
Р. ерунда = говорить/болтать/молоть/пороть – б. дрънкам, говоря глу
пости
Р. крик = издавать/ испускать – б. надавам вик
Р. гримаса = делать/ корчить – б. правя гримаса
Р. истерика = закатывать – б. правя хистерия, изпадам в хистерия
Р. скандал =делать/ устроить/ учинить – б. правя/вдигам скандал
Р. пощечина = дать/ влепить – б. удрям/ залепям/зашлевявам плесни
ца/шамар
Р. обморок = падать – б. припадам, загубя съзнание
Р. сопротивление = оказывать – б. оказвам съпротивление
Р. телеграмма = послать/ отправить – б. подавам, отправям/ бия телеграма
Р. экзамен = принимать – б. провеждам изпит
Oper 2 отношение на обекта към действието
Р. ранение = получить – б. получавам рана
Р. травма = получить – б. получавам травма
Р. поражение = терпеть – б. търпя поражение
Р. потеря = нести – б. търпя загуби
Р. авария = потерпеть – б. претърпя авария
Р. сопротивление = встретить/натолкнуться на – б. срещам/натъкна се
на съпротива
Р. поддержка = найти/встретить – б. намеря/срещам/получавам подкрепа
Р. совет = получить – б. получавам съвет
Р. экзамен = сдавать/держать – б. държа изпит
Р. продажа= бить/ иметься в – б. има в продажба
Р. приказ = получать – б. получавам заповед
Func1: какво прави ключовата дума със субекта на ситуацията
Р. заслуга = принадлежать, исходить – б. има заслуга, на него прина
длежи заслугата
Р. польза = проистекать, быть от б. има полза/произтича полза от
Р. сомнение = мучить б. съмнение мъчи
Р. тоска = гложет б. мъка гложди
Func2 : какво прави ключовата дума с обекта на ситуацията
Приказ = предписывать кому что б. заповедта предписва
Опасность = угрожать б. опасност грози/надвисва
Возмездие = настигать б. възмездие застига
Власть = распространяться б. властта се разпространява
Func0: какво прави ключовата дума сама по себе си
Р. ночь= стоит б. нощ е
Р. дождь = идет б. вали дъжд
Р. мороз стоит б. замръзнало е
Р. война = идет б. война е
Р. ветер дует б. духа вятър
Р. тишина царит б. цари тишина
Р. время = идет б. времето тече
Р. эпидемия = свирепствует б. бушува/върлува епидемия
Р. террор = свирепствует б. бушува/вихри се терор
Р. звук = раздается/ слышиться б. звук се раздава/чува се
Р. сдвиг = происходить б. промяна става
Р. костер = горит б. огън гори
Р. растение = растет б. растение расте
Р. животное = вводится б. животно живее/въди се/има го
Р. отверстие = зеяет б. дупка зее
Р. молния = сверкает б. мълния святка
Р. дымок = курится б. димът пуши
Р. человек = живет б. човек живее
Р. книга = стоять б. книгата се намира/ лежи
Degrad ‘развалям се’
Р. молоко = скисать б. млякото прокисва
Р. хлеб = черстветь/плесневеть б. хлябът мухлясва; става твърд
Р. одежда = изнашиваться б. дрехата се износва
Р. каблук = стаптываться б. токът (на обувката) се изтрива
Р. нервы = истрепаться/сдают б. нервите поддават/късат се
Р. здоровье = портиться/пошатнуться б. здравето се разклаща
Р. дисциплина = портиться/рушиться/падать/расшатывать Б. дисцип
лината се разваля
Р. аккумулятор = садиться б. акумулаторът се изтощава

Според И. Мелчук в лингвистичното описание трябва да влиза описанието на всички релевантни параметри за представяните думи (Melchuk, 1967: 1353).

Как могат да се използват предложените параметри в едноезични тълковни и двуезични речници. И. Мелчук предлага при съставянето на речници съзнателно да се подбират значенията на параметрите и да се разполагат в речниковата статия по целесъобразност – от най-разпространените към по-малко разпространените. По такъв начин могат да се различават значенията на думите и съответно в различни контексти преводните съответствия ще бъдат различни.

Лексикалните параметри могат да се използват при работа по лексика при обучението както по роден, така и по чужд език. Да се овладее лексиката, означава не просто да се знае определено количество думи, но и за всяка от тях и по дадено количество съчетания. Така за всеки 1000 думи могат да се овладеят 22 000 съчетания (Melchuk, 1967: 1357). Например подобен модел е изработен за „Активен речник на френския език за българи“ ( Веселинов, 2003: 110 – 119).

Дадените по-горе значения по смисъла ‘развалям се’ са подходяща илюстрация за съществуващите клишета в двата книжовни езика – руския и българския. В днешния исторически момент в текстовете и на двата езика се наблюдават примери за рушенето на клишетата или за контаминация на определени значения и техни изрази, например б. изпълнява роля и има значение – изпълнява значение.

Също така семантичните параметри могат да се използват и при решаване на задачи от областта на машинния превод при търсене на преводен еквивалент на дадена многозначна дума. В този смисъл, списъкът на еквивалентите по дадено значение може да се разшири в сравнение с традиционните двуезични речници.

В теоретичен план, владеенето на лексикалните параметри е свързано с моделирането на това как даден смисъл може да се изрази по различни начини, разглеждани като синонимни.

БЕЛЕЖКИ

1. Авторката реферира основните моменти от статията на И. А. Мельчук. К вопросу о „внешних“ различительных элементах: семантические параметры и описание лексической сочетаемости. To honor Roman Jakobson, 1967. Mouton, The Hague-Paris, 1340 – 1361.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Veselinov, D. (2003). T ransformirane na rechnikovata statiya ot „Aktiven ucheben rechnik na frenskiya glagol” za balgari. Sapostavitelno ezikoznanie, 2003, 3, 110 – 119. [Веселинов, Д. (2003). Трансформиране на речниковата статия от „Активен учебен речник на френския глагол“ за българи. Съпоставително езикознание, 2003, 3, 110 – 119.]

Melchuk, I.A. (1967). K voprosu o „vneshnih” razlichitelynayh elementah: semanticheskie parametray i opisanie leksicheskoy sochetaemosti. To Honor Roman Jakobson. Mouton, The Hague-Paris, 1340 – 1361 [Мельчук, И. А. (1967). К вопросу о „внешних“ различительных элементах: семантические параметры и описание лексической сочетаемости. To Honor Roman Jakobson. Mouton, The Hague-Paris, 1340 – 1361]

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.