Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2015/4, стр. 387 - 392

ПРЕВОД И ПРОМЯНА В РАЗБИРАНЕТО ЗА НОРМА

Дария Карапеткова
E-mail: d_karapetkova@yahoo.it
Department of Romance Studies
Faculty of Classical and Modern Philology
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Устойчивостта във времето е сред ключовите критерии за определянето на значимостта на езиковите явления. До неотдавна това наблюдение позволяваше да не се отдава съществено внимание на тенденциите в говоренето на младите, тъй като обикновено те се разглеждат като продукт от краткотрайни и немеродавни въздействия. Някои устойчиви направления на развитие в последно време обаче започнаха да се наблюдават в начина, по който новите поколения ученици и студенти гледат на езика, и тъкмо те ще станат обект на настоящата статия в светлината на преводаческата дейност. Понякога те намират отражение в превода на художествена литература, и по-специално в употребата на езиковите регистри. Какъв е начинът университетското обучение да остане в крак с новата ситуация?

Ключови думи: translation, еducation, literature, style, editing

В последните години висшето образование в направление „Филологии“ у нас получи задачата да актуализира и развие методите си по отношение на подготовката на млади преводачи1) . Засиленият международен обмен на материали, както и изискването за ритмично осъвременяване в разнообразни сфери на познанието придаде допълнителна значимост на функцията, която филологическата подготовка изпълнява при произвеждането на кадри, подготвени да се изправят срещу предизвикателствата на художествения и специализирания превод. В тази сфера на обучение има традиционно важни аспекти, които се нуждаят от постоянно модернизиране: материална и техническа база, библиографски справочен материал, възможности за контакт с реална работна ситуация. Наред с тези фактори е нужно преподавателите да вземат под внимание и още едно обстоятелство, което неминуемо обуславя резултатите от тяхната работа: динамиката в равнището на езикова компетентност на техните студенти.

Когато става дума за засягащи езика явления, е трудно и в много случаи непредпазливо изводи да се правят в момента. Дълготрайността на езиковите явления във времето е един от основните формални критерии за тяхната значимост. Доскоро беше възможно с този аргумент да се избягва сериозното подхождане към вълните от тенденции в езика на най-младите, като те се разглеждаха предимно като резултат от мода и от актуални, но нетрайни въздействия. Напоследък обаче започват да се наблюдават трайни посоки на развитие в начина, по който младите хора се отнасят към езика. След малко ще бъде разгледано по какъв начин това формира нови изисквания към обучението по превод.

Преди това обаче е нужно да се направи уточнението, че следващите разсъждения се основават на наблюдения от един сравнително малък по мащаб контекст и засягат някои протичащи в момента процеси сред млади хора, които се обучават в областта на хуманитаристиката в най-висшата степен на образователната система. Наблюденията са извършени върху студенти от София и други големи градове на България, които изучават италианистика и се готвят за учители и преводачи от италиански на български език, както и върху младежи с по-различни, макар и сходни специалности. Тъй като тяхното обучение включва теоретични и практически въпроси от областта на художествения и специализирания превод, студентите активно участват в дискусии, които засягат както изучавания от тях чужд език, така и родния за тях български език. На фона на относително устойчивия модел на поведение спрямо обекта им на работа, характерен с плавен ритъм на еволюция съгласно системата на езиково обучение и изискванията на пазара, в последните няколко години се наблюдават изменения, които по интензитет и мащаби не се вписват в ритъма, с който обичайно поколенията се променяха по-рано.

Без съмнение, част от причините за това имат политически характер. България е пълноправен член на Европейския съюз от 2007 г. До падането на Берлинската стена през 1989 г. чуждоезиковите въздействия в страната се филтрираха основно чрез посредничеството на руския, който голяма част от българите ползваха свободно и на който четяха както световна класика, така и техническа и друга литература, ако тя липсваше в български превод. Ако приемем, че руският е оказвал влияние върху българския поради тази тясна близост, то все пак не е било твърде разтърсващо, след като става дума за два славянски езика с редица сходства.

След края на комунистическия режим България получи пряк достъп до продуктите на култури, с които не беше имала възможност да контактува така отблизо дотогава. Отварянето на Запад разнообрази културните и езиковите модели, с които страната влезе във все по-силно взаимодействие. От една страна, това доведе до разчупване и модернизиране на самия български език. От друга, необходимостта от наваксване в опознаването на непреведени досега образци от световната литература доведе до рязко увеличаване на преводната продукция. Нарасна и обменът в областта на нехудожествените текстове, като всичко това постепенно увеличи нуждата от подготвени специалисти в областта на все повече европейски езици. Ролята на преводачите стана особено важна, тъй като не бива да се забравя, че за държава с рядък национален език като българския преводът е неизбежно един от жизненоважните канали за вписване в глобалната култура.

Тези процеси, които според мнозина протекоха за стресиращо кратък период, получиха нещо като кулминация около и след приема на България в ЕС. Съюзът е наднационално формирование, в което многоезичието е основна ценност, и това далеч не се изчерпва с взаимното познаване на националните литератури. Хармонизирането на законодателството с това на ЕС и огромното количество документация, която трябваше да бъде преведена основно от английски, френски или немски за няколко години, внесе шоково в българската лексика понятия, много от които непознати или трудно преводими с наличните в езика ресурси. Нещо подобно се случи и в почти всички останали области на живота и беше съпроводено с бум на компютризацията и използването на мрежата. Различните по-коления реагираха различно на тези процеси. Повечето възрастни хора останаха извън дигиталния свят и бяха изолирани от най-новите явления в обществения живот, които трудно разбират включително и на ниво понятия. Средните поколения се стараят да са в крак с изискванията на новия тип общуване, като пазят и най-доброто от „неконтаминирания“ облик на езика. За най-младите в повечето случаи този предишен облик е чужд и непознат. Това вероятно е свързано с факта, че по данни на Националния статистически институт2) за 2012 г. в България 73,6% от населението във възраст 55 – 64 години не ползва чужди езици, докато 52,4% от хората между 25 – 34 години ползват поне един чужд език. Тези, които са съвременници само на новите етапи от общественото развитие в страната, все по-често нямат сетива за част от богатството на традиционната българска лексика и избират чуждици или неологизми при наличие на приемлива алтернатива с български и славянски произход. На синтактично ниво редица конструкции, които предишните поколения активно са ползвали, вече отсъстват от фоновото познание на младите, звучат им изкуствено и чуждо. Този факт не следва да предизвиква учудване: от най-ранна възраст те са засипани с поток от информация под формата на музика, интернет съдържание и софтуер, преводна литература, реклама, медийни продукти, които са преобладаващо чуждоезични или преработени чрез превод. За младите в най-голяма степен е задължително владеенето на поне един чужд език – дори и ако нямат висше образование – и те отговарят на това изискване, като четат литература и ползват активно всякакви ресурси в чуждоезичен оригинал. Това ги прави силно конкурентни на международния пазар, защото традиционно високото равнище на чуждоезиково обучение в България се съчетава с гъвкавост и големи възможности за адаптиране в интернационален контекст. Обратната връзка от страна на работодателите (издатели, собственици на преводачески агенции, редактори и т. н.) парадоксално показва, че те одобряват много повече подготовката на младите си служители по чуждия език, отколкото представянето им на родния, който самите младежи считат за даденост, когато той не е обект на избраното от тях специализиране.

Какви са оплакванията на работодателите? На първо място, буквалният превод и тенденцията за пренасяне на чужди конструкции в българския. Когато става въпрос за специализиран превод, това не звучи като голям проблем, защото в редица области се наблюдава стремеж към опростяване и уеднаквяване на изказа именно с цел по-лесното преминаване от един език към друг. Най-опасно изглежда перспективата от нарастването на работата в режим на т. нар. постедитинг. Машинният превод към по-редки езици често произвежда текстове на ръба на приемливото. Те не само са трудни за редактиране, но и повдигат нелишения от основание въпрос дали няма да сведат надолу прага на търпимост към иначе нетърпими за системата на езика цел формулировки? Независимо от всичко това е факт, че младите хора са потопени в интернационална езикова и културна среда и това видимо се отразява на изразните им навици. Те все по-често допускат и в официални документи употребата на латиница в съставен от тях самите български текст на кирилица, пропускат да транскрибират и превеждат имена, понятия и изрази, които всъщност са преводими. В собствения им стил на изразяване навлизат цели сегменти на езиците, с които са запознати. Отказът от търсене на еквивалент може да се дължи на престижа на чуждото, но също и на някаква форма на езикова леност. И двете са обясними с масовото нахлуванена вносни продукти и услуги със съответните рекламни кампании (с оригинални или локализирани послания), отварянето към чуждестранния пазар, трудовата миграция в чужбина, нетърпението да се изчака официалният превод и директното ползване на чуждоезиков материал. Част от студентите, изучаващи италиански език, признават, че предпочитат да ползват английски като език-посредник запревод и консултация, като редуцират поради това употребата на български източници.

Нека разгледаме няколко примера. Реклама в метрото ни призовава: Виж Арр-а!, където англоезичното съкращение на application (приложение), изписано с латиница за разлика от останалата част от фразата, е членувано с чисто български определителен член, който дори е част от самата дума. Друга реклама, този път телевизионна, ни предлага One touch джар оупънър – а всъщност просто отварачка за буркани. Денят на разпродажбите в голям столичен търговски център е представен като „твоят сега или никога ден“. Все по-естествено за младите звучи въпросът „Нужда от помощ?“, много по-близък до „Need help?“ и по-лесен в сравнение с традиционното образуване на въпросителни изречения с типична за българския въпросителна частица ли, която дори може да променя акцента във въпроса в зависимост от разположението си. Затова все по-обичайно можем да чуем как някой е започнал „да ходи в нечии обувки“, при положение че на български съвсем не съществува подобен израз за „влизане в нечие положение“. Все по-разпространената корпоративна стилистика на изразяване по интернационален модел, задължителна особено в международните фирми, „заразява“ и неформалното говорене на податливите млади служители, като разпростира тази тенденция в разнородни типове контекст.

Това понякога създава сериозни затруднения в обучението по превод на университетско равнище, когато се работи с автентични художествени текстове: тогава се наблюдават отрицателни резултати по-специално при работата със стилови регистри. Негативната тенденция е за стремеж към по-елегантен и обработен вариант на превода, отколкото оригиналът предполага. (Интересно е, че по-рядко се случва обратното: занижаване на стиловия регистър.) Така полученият превод не е задължително грешен. Неговите недостатъци сесъстоят не в изопачаването на факти, а в лишаването от колоритния привкус на разговорното, на фамилиарното. Отделно от това понякога страда синтаксисът, когато оригиналът използва маркиран словоред или техники, които отправят емоционални послания или акцентират върху елемент от изречението чрез синтактични конструкции и те биват „изгладени“ в превода. Този „целомъдрен“ подход е сигнал за специално разбиране за това как трябва да звучи един „художествен“ превод. Отчасти и тук можем да търсим обяснение в някои установени практики – например изискването на някои телевизионни канали за смекчаване на репликите с вулгарен привкус в превода на субтитри, за каквото съобщаватпреводачите от италиански.

Изброените дотук явления са, разбира се, екзотика на фона на традиционната преводаческа практика, която залага на установени професионални стандарти и безспорни правила. Всъщност именно благодарение на тях сме в състояние да отчетем отклоненията и тенденциите, които изглеждат необичайни за нейния контекст. Независимо дали тези явления ще се запазят, или ще отшумят във времето, те са предизвикани от въздействието, което преводът във всичките си прояви оказва върху един рядък език, жаден и отворен за външни стимули.

Любопитно е, че в културата, която се изразява на редки и сравнително слабо разпространени езици, често съществува съзнание за застрашеност под напора на преводната продукция. Литературните и културните среди в България са загрижени за политиката по отношение на подкрепата за националната литература. Може да се остане с впечатление, че книгите от български автори са малко на фона на публикуваните преводни книги. Отново по данни на НСИ обаче за 2013 г. съотношението между оригинална и преводна литература е 5275 към 1578 заглавия, като при художествената литература те са 1480 към 862, т. е. има категоричен превес на оригиналната. Тази тенденция като че ли е в контраст с усещанията в обществото. Обяснението на подобен парадокс вероятно е в отзвука и престижа на чуждестранното, както и във финансирането на преводи от редица други езици по програми и грантови схеми. Благодарение на адекватна политика от страна на съответните държави в България има бум в популярността на скандинавска, турска, сръбска литература например, наред с традиционните присъствия на големите европейски езици. Това навежда на мисълта, че основният недостиг за България са преводачи българисти, които да работят за популяризирането на български автори на чужди езици. Разнообразната и качествена художествена литература, която български автори създадоха в последните години, осигурява богат материал за превод и обещава реализация на специалистите, които биха инвестирали усилия в овладяването на български език.

В заключение, изложените дотук разсъждения очертават пред обучението във филологическите специалности следните перспективи. На първо място – нуждата от отчитане на нарастващия брой явления на езикова интерференция, които се наблюдават в самостоятелната реч на младите и които намират отражение в извършваните от тях преводи от чужди езици. Също така изискването да бъде изработено съзнание за авторитет и първостепенност на езиковата норма на целевия език, когато неспазването є би довело до деформиране на посланието и некоректна преводаческа практика. Не по-малко важно: упражняването в разграничаване на стилови регистри, усвояването на техните специфики и на умения за възпроизвеждането им е изключително съществено за художествения превод. Усъвършенстването на тези аспекти е по силите на онези обучаващи се, които притежават нужната чуждоезикова компетентност в съчетание със зрялост и изработен усет за нюансиране в изразните средства. Именно затова тъкмо университетското обучение е в състояние да съобрази методиките си с изискванията на подобно предизвикателство.

БЕЛЕЖКИ

1. Статията е разработена в рамките на инициативата „Норма и нарушението є в различните им проявления“ на катедра „Романистика“, ФКНФ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, подкрепена от Фонд „Научни изследвания“.

2. www.nsi.bg

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.