Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2017/1, стр. 35 - 41

СЕМИОТИЧЕН ПОДХОД КЪМ ПРЕВОДИМОСТТА НА КУЛТУРАТА

Ирена Кръстева
E-mail: irenakristeva@hotmail.com
Department of Romance Studies
Faculty of Classical and Modern Philology
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.

Резюме: Семиотичното осветляване на преводимостта на културата внушава идеята за нейната относителна адекватност. То позволява разглеждането ѝ като своеобразно йерархизиране на няколко параметъра, приложими към анализа на превода от гледна точка на езиково-културната идентичност и междукултурния диалог.

Ключови думи: cultural translatability, culture, parameters of translatability, semiotics, translation

Съвременното преводознание се нуждае от метод, позволяващ последователна рефлексия по проблемите на преводимостта. Семиотичният подход предлага свой модел на това ключово културно явление, като изхожда от идеята за невъзможното му еднозначно дефиниране. Както би било опростенческо да се твърди, че един превод е по-добър от друг, ако това не се аргументира с конкретни анализи, така и преводимостта не може да бъде точно установена. Тя би могла обаче да бъде относително определена, като се посочат границите, в които се движи. В този смисъл, тя предполага структурно, културно, функционално, семантично или експресивно заместване на елементи от изходния текст с елементи от целевия език. И тъй като всеки текст е положен в културна традиция и контекст, тя трябва да отчита не само езиковата и интерпретативната, но и рецептивната страна на превода.

Преводимостта е особено важна за междукултурния диалог, защото въвежда разбирането като алтернатива на противопоставянето. Междукултурните отношения се направляват от различни намерения, които са модуси на преводимост. Следователно преводът не се свежда до езиковия пренос. Той е културен феномен, изискващ промяна в светогледа на дадена култура, за да я доближи до светогледа на други култури.

Относителна преводимост на културата. Концептуалното мислене на Петер Тороп – наследника на Юрий Лотман в Тартуската школа, съчетава семиотиката на културата и теорията на превода. То преодолява традиционното ограничаване на превода в автореференциалното разбиране за културата с определянето му като форма на метакомуникация. Последната предполага три типа преводимост: „преводимост като културно-езикова и поетическа характеристика на текста, преводимост на перцептивното или концептуалното единство на текста, преводимост като предвидимост на рецепцията на текста“ (Torop, 2010: 70).

Преводимостта на културата сблъсква няколко гледни точки. Социопсихологическият подход на Раймонд ван ден Брук избягва нейното монолитно представяне, като отчита културния опит и тематизира културните различия. Дискурсивният подход на Теун ван Дайк разглежда превода като преобразуване на езиковите елементи от един дискурс в друг. Историко-културологичният подход на Армин Пол Франк и Биргит Бьодекер анализира изходния и целевия език въз основа на няколко параметъра: степен на експлицитност, обхват, качествени съставки на културата, исторически параметри, типове текст, равнище на интегрираност на културните елементи в текста. Типологичният подход на Джеймс Холмс изучава стратегиите на превода, като взема предвид както езиковия контекст, литературната интертекстуалност и социокултурната ситуация, така и процесите на съхраняване и претворяване. Семиотичният подход въвежда „динамичното измерение в анализа на преводаческата дейност. От една страна, той разграничава семантичното и семиотичното значение [...] От друга страна, динамиката се постига, когато редом с понятието ‘семиотика’ се въведе понятието ‘семиозис’, тоест ситуацията и процесът на семиотизация. По този начин семиотиката на културата се свързва със семиозиса на културата“ (Torop, 2010: 62 – 67).

Семиотичният подход помага за схващането на относителната преводимост и адекватност на междусемиотичния превод. Кинематографичните адаптации на Една любов на Суан (1984) от Фолкер Шльондорф или Името на розата (1986) от Жан-Жак Ано не предават изцяло семиотичната многопластовост на романите на Марсел Пруст и Умберто Еко. Относителната преводимост се отразява на неопределеността и се влияе от динамиката на езиковата, текстуалната и културната комуникация. Възможността всеки текст да бъде „свободно“ прочетен и възприет от читателя, е безспорен културен факт, а преводимостта – „важен критерий за културна специфичност. Културата работи до голяма степен посредством преводаческата дейност, тъй като единствено включването на нови текстове позволява нейното обновяване и долавянето на нейното своеобразие“ (Torop, 2002: 593).

Преводимостта е обусловена от динамиката на отношенията между означаващото и означаемото. Следователно зависи от доминантата на превода, дефинирана от Роман Якобсон като „съществения компонент на дадена художествена творба“, чиито „правила установяват и преобразуват останалите компоненти. Доминантата гарантира целостта на структурата“ (Jakobson, 1981: 751). Тази „концептуална основа на преводаческата дейност може да се намира в изходния текст, преводача или приемащата култура“ (Torop, 2010: 70). Отнасянето ѝ към изходния текст е от съществено значение за анализа на превода, защото на нея се позовават стратегиите и решенията на преводача. Тя предполага избор на елементите от оригинала, които трябва да бъдат съхранени на всяка цена или пожертвани с минимални поражения за творбата.

В тази връзка, нека разгледаме преводаческите решения на Умберто Еко в неговата версия на Силви от Жерар дьо Нервал. Италианският семиотик много добре съзнава, че неминуемо трябва да се откаже от някои елементи на изходния текст, за да запази инвариантна съществената му информация. И тъй като новелата на Нервал изисква да се предаде преди всичко нейното естетическо въздействие, предизвиканият от нея „ефект на мъгла“ се превръща в доминанта по смисъла на Якобсон и Тороп. Еко, разбира се, се старае да съхрани, доколкото е възможно, лексиката на оригинала, без да смята това за задължително условие, защото е разбрал, че естетическото въздействие на романтичната творба зависи до голяма степен от нейната музикалност. Така ритъмът и звучността стават поддоминанти в неговия превод.

Изборът на доминантите е важен за хода на превеждането. „Анализът на преводния процес и сравнителният анализ на изходния и целевия текст са необходими както за определянето на различните типологични възможности на преводаческата дейност, така и за научното установяване, че не съществува абсолютен или идеален превод, че въз основа на един-единствен изходен текст могат да бъдат създадени редица потенциално различни, но равностойни целеви текстове“ (Torop, 2010: 78 – 79). Фазите на преводния процес не просто показват хронологичната последователност на преводаческата работа, а дават представа за нейната насоченост и така позволяват да се определи доминантата в превода. Проблемът се усложнява поради факта, че текстът не е затворен в себе си, а е част от определено интертекстуално поле. Той е предшестван и следван от други текстове в културното пространство. Вписан е в цялостното творчество на своя автор и в литературното течение, към което той принадлежи. Затова би било много трудно да се превеждат романите на Морис Бланшо, без да се познават френският литературен контекст и културна традиция, или поетичните творби на Новалис, без да се вземат предвид характеристиките на немския романтизъм.

Културологично-семиотичното осветляване на проблемите на превода внушава идеята за множественост и невъзможност за затварянето му в еднаединствена „идеална“ версия. Този модел на преводния процес, който включва текста в различните кръгове на собствената му система от концентрични кръгове, се характеризира с процесуалност и фазовост. Процесуалността предполага транспозицията на съдържателното равнище на изходния текст, последвана от прекодирането му в изразното равнище на целевия текст. Фазовостта е двустепенна. Първата степен е анализът на оригинала с оглед неговото разбиране, а втората – синтезът в превода. Съчетаването на тези две ключови понятия прави възможно извеждането на семиотичния модел на превода според отношението на преводача към формата и съдържанието на оригинала и към читателя. С други думи, въз основа на доминантата.

Параметри на преводимостта. Естонският семиотик разглежда преводимостта като своеобразно йерархизиране на шест параметъра – език, време, пространство, текст, творба и социополитическа манипулация (Torop, 2010: 71 – 78) 1, които следва да бъдат приложени към анализа на превода както в даден език-култура, така и в междукултурния диалог. Той включва в езика граматичните категории, реалиите, разговорния етикет, асоциациите, светогледа и дискурса. Граматичните проблеми на превода са свързани с наличието или отсъствието на категориите род, число, вид на глагола и пр. Реалиите се предават с транскрипция, неологизми, калки, приблизителен или обяснителен превод. Разговорният етикет предполага избор между формалния и неформалния начин на обръщение и произтичащите от това употреби на местоимения, титли, собствени или фамилни имена. Асоциациите действат както на словесно, така и на знаково и символно равнище. Светогледът също може да се окаже препятствие за превода. Изречението He kisses his daughter on the mounth (англ.), преведено като Той целуна дъщеря си по устата, би могло да бъде разбрано в погрешната посока на инцестните отношения от непознаващия съответната култура и светоглед читател. Вине и Дарбелне предлагат то да се преведе на френски език с адаптационен превод Il serra tendrement sa fille dans ses bras (Той нежно прегърна дъщеря си), като се потърси „ситуационната еквивалентност“ (Vinay, Darbelnet, 2004: 53). Струва ми се, че все пак вариантите Той целуна дъщеря си по челото (бузата) или просто Той целуна дъщеря си са по-удачни за ситуацията. Що се отнася до дискурса, той е свързан с използваните стилистични регистри както в социокултурен, така и в жанров план.

Освен граматическото време, което осигурява вътрешното единство на текста, времевият параметър предполага културно маркираното и историческо време, в чиито рамки се различават авторовото и събитийното време. Дилемата дали да се запази, или да се премахне дистанцията спрямо момента на написване на текста, се очертава като основна трудност в авторовото време най-вече когато става въпрос за класически творби (Одисея на Омир или Божествена комедия на Данте). Предаването на събитийното време е проблематично, когато в оригинала се редуват различни епохи (Орландо на Вирджиния Улф) или повествователното време не съвпада с хронологичния ред на събитията (Силви на Жерар дьо Нервал). Културно маркираното време се свързва с наличието или отсъствието на стилистични белези на културна стратификация. То е особено съществено при преводи, които не разграничават отчетливо литературните регистри и излагат на риск от заличаване стилистичните особености на изходния текст. Тъй като голяма част от разговорите на руската франкофилска аристокрация в романа Война и мир на Лев Толстой се водят на френски, превеждането му на този език потенциално застрашава запазването на неговата специфичност. Преводаческите стратегии за предаване на времето се движат между историзирането, архаизирането, модернизирането и неутрализирането.

Пространството може да бъде социално, географско или психологическо. Социалното пространство се отнася до различните социолекти и професионални говори. Особено трудни за превеждане са тайните езици като арго или сленг. Красноречив пример за това е „неовавилонският“ език в Сините цветя на Реймон Кьоно: „Onivati oder onivatipa“ – „Отивашли или неотивашти“, „itamissaesté“ – „месатаприключил“. Географското пространство засяга най-вече предаването на диалектите и типичните за даден ареал езикови практики. Доста спорно в това отношение е решението на руската преводачка Елена Костюкович да преведе латинските цитати от Името на розата на църковнославянски, защото подменянето на западните богословски практики с източни създава изкривена представа за духовността на бенедиктинските манастири през Средновековието. Нарушаването на психологическото пространство в превода неминуемо се отразява на текстуалното единство. Затова и потокът на съзнанието в Одисей на Джеймс Джойс се превръща в тест за адекватността на целевия текст. Стратегиите за превеждане на пространството са конкретизирането на възприятието чрез визуализация или локализация (Стефан Бобчев премества мястото на действието в Die Wasserflut am Rheine на Кристоф фон Шмид от Рейн вДунав2), натурализирането (църковнославянският в руския превод на Името на розата), екзотизирането (запазването на реалиите иглу, прерия, юрта) или неутрализирането (вместо иглу – къща, вместо прерия – степ, вместо юрта – палатка).

Параметърът на текста се занимава с поетиката и техниката на творбата, тоест с жанра, хронотопите и стилистиката. Шатобриан предлага своя версия в проза на Изгубения рай на Милтън, която въпреки безспорните си достойнства не се съобразява с жанра на оригинала. Що се отнася до хронотопните равнища, в литературните творби нерядко се преплитат свързаният с повествованието хронотоп на интригата с душевността на персонажите – психологически хронотоп, с проявените в избраната лексика авторови идеи – метафизичен хронотоп. Като пример за хронотоп на интригата отново бих посочила запазването на объркаността на събитията и глаголните времена в превода на Умберто Еко на новелата Силви от Жерар дьо Нервал, за психологически хронотоп – монолога на Моли Блум от Одисей на Джеймс Джойс, а за метафизичен – специфичната лексика на Сините цветя от Реймон Кьоно. Стратегиите за превеждане на този параметър са свързани със съхраняването или разрушаването на йерархията на елементите и равнищата на изходния текст. Те зависят от решението да преводача дали да се съобрази, или да пренебрегне неговата структурна и езикова последователност.

Параметърът на творбата се отнася до разбирането на оригинала и произтичащите от това изкривявания: погрешна интерпретация, свръхинтерпретация, редуктивна интерпретация. Бележките и коментарите на преводача са стратегиите на този параметър. Тороп основателно отбелязва, че само непосредствено свързаните със стратегията на изходния текст коментари имат място в него. Самоцелните бележки3) са една от най-често срещаните прояви на преводаческо насилие и на несъзнателната амбивалентност непрекъснато да се обяснява непосилната задача на преводача (Cordonnier, 1995: 31 – 32). Така се нарушава ритъмът на текста, разкъсва се пространството му, добавя се несъществуваща информация. Освен това проличават културните и езиковите пропуски на преводача, който предполага, че читателят непременно страда от същата интелектуална недостатъчност. И не на последно място се проявява неговото желание да се постави в метапозиция спрямо оригинала и да впечатли читателя. Самоцелните бележки са симптом на съперничество с автора и воля за налагане, но и доказателство за безсилие. Подобна стратегия се обръща срещу самия преводач: „Преводачът сам става жертва [...] От една страна, объркването на критика и превод може само да навреди на последния. [...] От друга страна, анотацията противоречи на литературността в превода: [като] ‘чисто обозначение без плътност’, бележката остава строго инструментална“ (Hersant, 1995: 49).

Социополитическата манипулация засяга цензурирането или тенденциозността. Преводът отговаря на господстващите нагласи в обществото и възпроизвежда неговата ценностна система и модели. Това крие опасност от приспособяване на изходния текст към очакванията на целевата култура. Превеждането на le clan Verdurin (кланът Вердюрен) като кръжокът Вердюрен от Лилия Сталева в Пътуване към Суан на Марсел Пруст вероятно се дължи на съзнателно или несъзнателно съобразяване с управляващия интелектуалната дейност през 70-те години на ХХ век логократизъм. Не бих изключила и възможността решението да е плод на редакторска или издателска намеса.

Шестте параметъра на преводимостта подлагат на изпитание културноезиковата компетентност на преводача. Те предполагат умения за ориентиране в конкретната ситуация и за определяне на отношението към проявяващите се в нея както на текстуално, така и на лингвистично равнище, взаимодействия между език и култура. При това въвличат преводача в мрежата на социалните отношения и дискурси. Преводът е обусловен от разбиранията за преводимост на целевата общност, която оказва натиск за съобразяването му с нейните норми. Колкото по-големи и многопластови са целевите общности, толкова по-многобройни, a нерядко и протоворечиви, са техните очаквания.

Оспорването на преводимостта би означавало отричане на междукултурния диалог. Разбира се, преводът никога не е напълно еквивалентен на оригинала. Ала неговите несъвпадения, разминавания и отклонения не са непременно показателни за некомпетентността или недобросъвестността на преводача. Те могат да произтичат от различията в културата или светогледа и да насочват към смисъла, който се ражда в установяването на връзки между думите и нещата. И тъй като не съществува монолитна култура, преводът отговаря на потребността от обмен между различните слоеве или йерархични равнища на една и съща култура в перспективата на тъждественото и различното.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Примерите са мои – И.К.

2. Христофор Шмид, Наводнение на Дунав, побългарил Стефан Бобчев, Цариград, издание на Българското печатарско дружество „Промишление“, 1871.

3. Такива са бележките от типа: „Рим, столицата на Италия“, „Данте Алигиери (1265 – 1321), италиански поет, литературен теоретик и политически мислител“, „Оксфорд юнивърсити прес, Оксфордското университетско издателство в Англия“.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Cordonnier, J.-L. (1995). Traduction et culture. Paris: Hatier/Didier.

Hersant, Y. (1995). N.d.T (pp. 41 – 51). In: Durand-Bogaert, F. (Ed.). Violence et traduction. Sofia: EHESS & US.

Jakobson, R. (1981). PoetryofGrammarandGrammarofPoetry(pp. 751–756). In: Selected Writings, 3. The Hague: Mouton.

Torop, P. (2002). Translation as translating as culture. Sign Systems Studies, 30 (2), 593 – 605.

Torop, P. (2010). La traduzione totale. Tipi di processo traduttivo nella cultura. Milano: Hoepli.

Vinay, J. P. & Darbelnet, J. (2004). Stylistique comparéee du français et de l’anglais. Paris: Didier.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.