Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for23.562dase

2023/5, стр. 527 - 532

ДА СЕ ПОДРЕДИ НЕПОДРЕДИМОТО

Мартин Колев
E-mail: martinpkolev@gmail.com
Faculty of Slavic Studies
Sofia University “St. Kl. Ohridski”
15 Tsar Osvoboditel Blvd
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Да се напише днес история на българската литература от първите две десетилетия на XXI век, е дело рисковано, амбициозно, трудоемко ‒ дори леко налудно във вдъхновения възрожденски смисъл. Става въпрос за огромна литературна продукция, чиято жанрова, тематична, стилистична разноликост и дифузност е видима дори с просто око ‒ в скорошно интервю проф. Милена Кирова казва по този повод, че „българската литература не познава период на по-динамично, по-разнообразно, по-променливо време на развитие“1. Без обичайния за работата на литературния историк времеви подстъп от няколко десетилетия, този трудно обозрим океан от заглавия трябва да бъде преплуван и пресят собственоръчно, след което да бъде въдворен в придирчивите ограждения на литературноисторическия наратив с равни дози ерудиция за досегашното и интуиция за предстоящото. Поначало такъв проект трябва да бъде позициониран върху динамичната, лиминална плоскост на едно съставено от многобройни подвижни части, все още флуидно и непостоянно днес. Сполучливо е, в тази връзка, решението на дизайнера на изданието Иво Рафаилов да колажира на корицата фотографии на емблематични за периода автори, но трудно разпознаваеми и пикселизирани. Така се създава алюзията за незаредено напълно компютърно изображение, чиято яснота и смисъл тепърва ще се проясняват с хода на времето.

Както си личи и по заглавието, „Българската литература през XXI век (2000 ‒ 2020), част 1“ (Kirova 2023) представлява само първа част на проучването ‒ тоест възприемането на неговия цялостен образ също тепърва предстои. Тази част се занимава главно с първото десетилетие на новия век. Тя обаче започва с обемна глава, посветена на предходното емблематично десетилетие, която е показателно озаглавена „Докога продължават 90-те години? Дългият двайсети век“. Различните начини, по които литературните тенденции на 90-те години се разгръщат, резонират и заглъхват впоследствие, биват проследени в отделни части, фокусиращи се върху белетристиката и поезията от първото десетилетие на XXI век. Последната, доста обширна част от книгата разглежда подробно развитието на драматургията през целия период ‒ от 90-те години, та чак до „подстъпа към третото десетилетие ‒ време за леко писане“. Тази част е особено приносна поради оскъдното количество налична театрална критика и се стреми да щрихира контурите на една празнина от литературната и културната история на разглеждания период, да упъти и улесни усилията на бъдещите литератори и изкуствоведи.

Но как може да се ориентира изобщо един изследовател в рамките на такъв богат, разногласен и хаотичен период? Като конструира методологията на изследването съобразно разглеждания обект, гласи подходът на Кирова. Изключвайки един по един възможните методологически подходи, които би могла да използва ‒ постъпателно-хронологически, тематично-типологически, микроисторически и т.н., тя обосновава решението си да прибегне до своеобразна микстура от тях, до една трансгресивна методология, която да обхване „необузданото поведение“ (Kirova 2023, p. 15) на разглеждания материал. Действително до края на книгата се запазва впечатлението, че този подход не просто е удачен в случая, но навярно е и единственият възможен. И ако задачите, които Кирова си поставя с това изследване, са поначало трудоемки, тя ги усложнява допълнително с едно свое решение ‒ да се противопостави (отново) на традиционния каноноцентричен режим на българската литературна история с присъщия му рефлекс към утвърждаване на „генералска линия“. „Българската литература през XXI век“ обръща внимание както на високата, така и на популярната литературна продукция, като все пак поставя една необходима разграничителна линия между популярната и масовата литература.

Появата на ключовия за литературоведския речник на Кирова термин „генералска линия“ ни подсказва, че можем да разчитаме настоящото изследване и като продължение на нейни предишни трудове. Органична в това отношение изглежда връзката с най-скорошния и навярно най-мащабен изследователски проект на Кирова ‒ тритомната „Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ (2016 ‒ 2020). В „Българската литература през XXI век“ обаче ще открием следи от различните професионални интереси и посоки на развитие, които асоциираме с името Милена Кирова. Особено забележимо е присъствието на Кирова като литературен критик, защото тази книга е резултат от нейното дългогодишно писане на критически рецензии ‒ но и от актуалната невъзможност за безпроблемното им обединяване в едно книжно тяло. Кирова изтъква, че настоящото проучване се позиционира в несигурната, все още недооформена територия между две научни оптики: „Написана с амбицията да бъде литературна история, тази книга ще се прочете като критика, защото нейното вчера […] все още е днес“ (Kirova 2023, p. 13). Това леко парадоксално обстоятелство предоставя и една допълнителна възможност на заинтересувания читател извън главните цели на проучването ‒ възможността да наблюдава отблизо, в „лабораторна обстановка“ деликатните и комплексни операции, чрез които оперативната критика се преформатира в литературна история. Благодарение на опита си в двете области Кирова успява в доста случаи да установи слепите петна на критическото наблюдение ‒ както чужди, така и свои ‒ и да помести разискваните явления в по-широкообхватен и обективен, панорамен модел на наблюдение. Така от сравнителната дистанция на настоящето Кирова оспорва редица утвърдени критически представи от близкото минало: за липсата на социална линия в прозата, отразяваща бурните промени от началото на Прехода; за внезапното възраждане на жанра на разказа в края на първото десетилетие на XXI в.; за заглъхването на поезията след „големия взрив“ през 90-те години на предходния век и др. Тези наблюдения могат да се разглеждат и като частен случай на един характерен диалектически подход на Кирова, който е често наличен в работата ѝ. Това е нейното впечатляващо умение да съчетава активното участие в конструирането на актуалния литературоведски дискурс със способността за (само)рефлексивно обглеждане на този процес отстрани, с остра чувствителност към устойчивите интерпретативни клишета, които при по-внимателен прочит се разпадат. Подобно на детето от приказката на Андерсен, авторката не се свени да се провикне, че царят е гол.

В немалка степен, тази нова литературна история продължава и доразвива реторико-дискурсивната стратегия, позната от тритомната история на Кирова. Резултатът е един изключително четивен научен текст, който понякога даже буди подозрението, че е по-увлекателен от произведенията, за които разказва. Този текст подмамва с „иронично находчивата разговорност“ (Stoycheva 2018, p. 384) на своето звучене и основателно оставя впечатлението, че „[т]екстът Кирова е текст на човека Милена със своята ерудиция и непосредственост“ (Stoichkova 2021, p. 381). Бих добавил ‒ и текст на Кирова като преподавател, защото в неговото занимателно сладкодумие откриваме премислено и опитно конструиран подход, който знае как да презентира сложни и понякога суховати проблеми по разбираем начин, будейки любопитството на читателя слушател. Между панорамните части, описващи широкомащабни тенденции и изброяващи многобройни имена и заглавия, предвидливо са поставени микроисторически „спирки“ ‒ подглави, посветени на частни случаи, като драматургията на Яна Борисова, поезията на Кирил Кадийски и Георги Борисов, един любопитен психоаналитичен прочит на Виктор Пасков и др. Част от този дискурсивен подход са и колоритните, увлекателни подробности от културологичен, социологичен и пр. тип, с които литературно-историческият разказ гарнира изложението си в бележки под линия, вътрешнотекстови вметки с анекдотичен характер и др. Чрез тях текстът се стреми да образова, без да натяква разнопосочната си ерудиция, и да предостави максимално количество синтезирана информация ‒ независимо дали става въпрос за литературните мистификации около Кадийски и Христо Калчев, или за библейската етимология на думи като „апокрифен“, „вулгарен“, „ад“.

Подобни бележки, и особено една глава, посветена на литературата с религиозна тематика и християнски послания, ни напомнят и за другото академично амплоа на авторката ‒ за Кирова като библеистка. По сходен начин можем да отчетем в текста и присъствието на Кирова като феминистка. То е видимо едновременно на макрониво (например в подглавата, разглеждаща т. нар. проект „Нова женскост“ през 90-те години), но и на микрониво, в находчиви наблюдения, разпръснати из цялата книга ‒ например способността на жени авторки от старото поколение, като Донка Петрунова и Весела Люцканова, за по-умело приспособяване към изискванията на постсоциалистическия литературен пазар (Kirova 2023, p. 41). Изобщо, отчетлив е стремежът на изследването да репрезентира маргинализирани авторски гласове, да осветлява периферни сектори от литературния и културния живот, които обикновено остават в сянка. Важна и новаторска в това отношение е главата „Каузи на непопулярно-различното“, която отделя внимание на явления като екологичната поезия (Димитър Кенаров), гей поезията (Николай Атанасов, Николай Бойков) и поезията, създадена от автори с „източни корени“ (Васил Чапразов, Хайри Хамдан, Азиз Таш). Кирова отчита присъствието на такива явления – бели лястовици тъкмо през първото десетилетие на века, чийто интелектуален климат описва като „по-разнообразен, по-разкрепостен и по-толерантен“ от идващото след него, като следствие от „недоизчерпания трансформативен потенциал на 90-те“ (Kirova 2023, p. 163). Всъщност трансформативният потенциал на първото демократично десетилетие, заедно с начините, по които той бива перципиран, оползотворяван, манипулиран и в крайна сметка ‒ изчерпан, изпъква като една от главните теми, които занимават изследването, ако ли не и като Главната.

И при все че можем да определим подхода на Кирова като напредничав за родните литературоведски тенденции и близък до актуални, глобални насоки на развитие, проследяването на неговата генеалогия като че ли ни отвежда обратно до един образцов тъкмо за класическите ни културни традиции възрожденски плам ‒ и обратно до главния, диригентски глас в тази полифонична симфония, гласа на Кирова като литературен историк. Визирам отчетливия стремеж (и) на това изследване да комбинира зоните на личен изследователски интерес с потенциалната им колективна полза, с практиката „на ползу роду“. „Българската литература през XXI век (2000 ‒ 2020), част 1“ е задвижвана както от амбицията „да се подреди неподредимото“ ‒ отвъд „относителната стабилност на традиционни представи, например жанр и поколение“ (Kirova 2023, p. 257), присъщи на предходни периоди ‒ така и от усилието да се изведат нови възможни посоки на проучване, да се очертаят примамливи зони на литературно исторически интерес, които биха привлекли вниманието на бъдещите изследователи на тази нова литература. Сходна мотивация откривам и в амбицията на книгата да събере на едно място възможно най-голямо количество представителна за разглеждания период литературна продукция, заедно със статистически данни, факти от културния и политическия живот и т.н. Кирова отбелязва, в тази връзка (в цитираното интервю по „Дарик“), че е била мотивирана от желанието си да представи литературния живот на периода отвъд „високата оптика на каноноцентричното мислене“, заради която обикновено „истински интересните явления ‒ забавните, разнообразните ‒ остават отдолу скрити“. Допълнителна мотивация представлява и нарастващият в хода на проучването скептицизъм към колективната съвременна нагласа, че „дигиталното пространство ще съхрани информацията во веки веков“ (Kirova 2023, p. 10).

Откриваме погледа на литературния историк и в многобройните, ползотворни, понякога изненадващи асоциативни връзки, които изследването установява между различни автори и произведения, понякога далеч отвъд ограниченията на конкретно проучваните десетилетия. Те варират от частни наблюдения (като сходството на драматургичните герои на Иван Кулеков с Душко Добродушков) до отчитането на по-мащабни нагласи ‒ например склонността на новата българска литература да провижда в отчайващото време на Прехода повторение на смутния период непосредствено след Освобождението, за който „З. Стоянов пише, че „днес не е време за идеали, ами за гечинмек“, а Вазов описва хората „с тесни чела и широки джобове“ (Kirova 2023, p. 197).

Още много може да се каже за това разнолико и навременно издание, но вероятно неговият действителен лик ще се оформи едва с излизането на предстоящата втора част. По думите на проф. Кирова, тя ще се занимава главно с второто десетилетие на новия век и дори ще засегне настъпващите промени в литературната ситуация през първите две години на третото десетилетие. Да се подреди неподредимото, звучи като парадоксална, леко абсурдна задача ‒ но тъкмо такъв е и периодът, в който имаме късмета да живеем, четем и пишем.

БЕЛЕЖКИ

1. Дарик, 2023. Проф. Милена Кирова ‒ Българската литература през XXI век [интервю]. Дарик радио [23.04.2023 г.]. https://youtu.be/2-cEpKUbj9g, [дата на посещение 8.6.2023].

ЛИТЕРАТУРА

КИРОВА, М., 2023. Българската литература през XXI век (2000 ‒ 2020), част 1. София: Colibri.

СТОИЧКОВА, Н., 2021. Съвременната литературна история. Между концептуалната конструираност и методологическата хетерогенност, между богатата ерудираност и езиковата непосредственост, между традициите и иновациите. Литературата, год. XV, кн. 26, с. 378 ‒ 392.

СТОЙЧЕВА, Св., 2018. Приписки на Светлана Стойчева към книгата на Милена Кирова „Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Част 2. В: Литературата: удоволствия и предизвикателства. Юбилеен сборник в чест на професор Милена Кирова, с. 370 ‒ 385. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Acknowledgments. This study is financed by the European UnionNextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

REFERENCES

KIROVA, M., 2023. Balgarskata literatura prez XXI vek (2000 ‒ 2020), chast 1. Sofia: Colibri.

STOICHKOVA, N., 2021. Savremennata literaturna istoria. Mezhdu kontseptualnata konstruiranost i metodologicheskata heterogennost, mezhdu bogatata erudiranost i ezikovata neposredstvenost, mezhdu traditsiite i inovatsiite. Literaturata, vol. XV, no. 26, pp. 378 ‒ 392.

STOYCHEVA, Sv., 2018. Pripiski na Svetlana Stoycheva kam knigata na Milena Kirova „Balgarska literatura ot Osvobozhdenieto do Parvata svetovna voyna. Chast 2“. In: Literaturata: udovolstvia i predizvikatelstva. Yubileen sbornik v chest na profesor Milena Kirova, pp. 370 ‒ 385. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.