Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2014/1, стр. 47 - 55

ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ В ДРЕВНИЯ РИМ И ЕЗИКОВОТО МНОГООБРАЗИЕ В ИМПЕРИЯТА

Антон К. Оруш
E-mail: deltichko@abv.bg
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията е построена почти изцяло върху сведения от антични автори. Тя дава информация за възникването на идеята за обществена библитека в древноримски контекст, за основаването, разположението и развитието на по-известните римски обществени библиотеки, за това, как е организирано съхраняването и ползването на библиотечния фонд. От приложените цитати от римски автори читателят ще разбере какви са били читателите, какви съчинения са търсели и на какви езици. Дадени са и сведения за ,, длъжностната характеристика“ на древноримските библиотекари и за това, как точно те са обслужвали читателите. По този начин се оформя един панорамен поглед върху едно явление из древноримския обществен живот, съществуващо и до днес.

Ключови думи: libraries, ancient Rome, latin language, ancient greek language, books, volumina, liber, membrana, umbilicus, capsa, scrinium, armarium, pluteus, librarius, papyrus, notarii

Целта на настоящата статия е да запознае читателя с развитието и функционирането на обществените библиотеки в Римската империя, да даде сведения как образованият римлянин е работил с общодостъпни книги и какви ресурси е можел да намери в тези хранилища. Обществените библиотеки са поредното явление от античния живот, което и в момента виждаме около себе си. В други статии може да се намери механично изброяване, описание и класификация на римските обществени библиотеки. По-важно е да се покаже кое е общото между всички тях и как са работели те.

Разбира се, идеята за създаване на обществена библиотека не е римска. Едно сравнение между древноизточните и древноримските библиотеки по-казва следните прилики:

– библиотечната сграда обикновено е разположена близо до дворец или храм на божество и най-често се асоциира с него;

– обикновено се предпочита източното изложение. Архитектът Витрувий в ,, За архитектурата“ (VІ, 4) пише: ,, Библиотеките трябва да са обърнати на изток, защото за работа в тях е необходима утринна светлина, а не трябва да се повреждат и книгите. В сградите, гледащи на запад и на юг, между книгите се завъждат червеи, свитъците се навлажняват и плесенясват“;

– вътрешността на библиотеката обикновено е с пищна украса от произведения на изкуството.

Римските автори обикновено говорят за обществените библиотеки в множествено число, а никоя отделна библиотека не споменават като отделена от другите – напротив, винаги я мислят и пишат (а и ползват) като част от една по-голяма група. Известни са имената на девет римски обществени библиотеки, но не за всички имаме изчерпателни сведения. Това са библиотеката при Атриум Либертатис, при храма на Аполон, при портика на Октавия, при храма на Август, при Дома на Тиберий, при Храма на мира, тази на форума на Траян, на Капитолия и при храма на Ескулап (Boyd, 1913: 3). Традиционните два езика, на които са били комплектувани фондовете, са латинският и гръцкият, но ще видим, че има и изключения.

Когато през 47 г. пр. Хр. Юлий Цезар посещава Александрийската библиотека, той решава да основе подобна институция в Рим. Дори се опитва направо да заграби по-голямата част от фонда, но запаметеният от историята пожар попречва на намеренията му. Все пак бъдещият пожизнен диктатор успява да закара няколко хиляди свитъка в Рим и те са разположени в римския квартал Серапиум, където остават на разположение на читателите до 389 г., когато патриарх Теофил заповядва тези ,, езически остатъци“ да бъдат унищожени (Богдановая, 2006: 34).

Между 39 и 28 г. пр. Хр. (вероятно 13 април 39 г. според Овидий, ,, Фасти“, 621 – 4) е открита първата действителна обществена библиотека в Рим, наистина по идея на Цезар, но завършена след неговата смърт (44 г. пр. Хр.). Тя е отворена от неговия близък приятел Азиний Полион, но Цезар първоначално смята да повери изпълнението на тази задача на Варон. Плиний Стари в ,, Естествена история“ II, 9) пише, че библиотеката била ,, посветена изключително на нуждите на хората“. Разположена е на Atrium libertatis. Имала е два отдела: гръцки и латински. Изидор в ,, Начала“ (VІ, 2) пише, че библиотеката била украсена с бюстове на писатели и други орнаменти, средствата за които били почерпани главно от продажба на военна плячка след триумфа на Полион над партите и илирите през 39 г. пр. Хр. Пак според Плиний (VІІ, 30) в библиотеката дори била поставена статуя на Марк Теренций Варон, и то по времето, когато бил още жив.

Макар да е вярно, че Рим заема идеята за създаване на обществени библиотеки от по-ранни цивилизации и повтаря характерните черти на Пергамската, Александрийската и други древноизточни библиотеки, римският гений едоразвил тамошните решения и ги е издигнал до степен, значително превъзхождаща образеца. Например методът, който римляните въвеждат за съхраняване и каталогизиране на заглавията, е по-опростен и ефективен.

Текстовете се съхраняват, записани върху развиващи се свитъци (volumina), дълги 20, 30 или 40 стъпки. За удобство по-дългите съчинения се разделят на няколко свитъка. Едно произведение е можело да има копие и на папирус, и на пергамент. На един свитък са били записвани поетически творби, малки трактати, епитомета, възпоменателни разкази, кратки официални постановления и други подобни. Един по-дълъг свитък е наричан liber (книга), а късите – libellus (книжка). Всяка от трите ролки, независимо от различната дължина, образува библиотечна единица. Книжният свитък се залепва за тънка пръчка. Той се съхранява в отвесно положение, а подаващият се отгоре край се нарича umbilicus. Самата изписана кожа на пергамента носи името membranа, а от пръчката висяло малко листче със заглавие – titulus. Съдържанието е index, а при съхранение свитъкът се завързва с тънка връв – lorum (Boyd, 1913: 27). Марциал в своя епиграма и Катул в свои стихотворения (съотв. ІІІ, 2 и ХХІІ, 7 – 8) описват такива свитъци.

Така оформени, книгите се подреждат заедно в групи за по-бърз достъп, от които всяка влиза в състава на по-голяма с по-обемно място за съхранение. Това са:

– capsa – кутия с достатъчни размери да побере повече свитъци в изправено положение, с капак на панти отгоре (понякога с възможност за заключване);

– scrinium – вместилище с подобно описание, но с по-големи размери и в повечето случаи временно. Поема по-голям брой ролки;

– armarium – библиотечен шкаф, съдържащ рафтове, често разделени на участъци, на които свитъците се поставят хоризонтално, и то така, че лентичката със заглавието да е към отвора. По този начин лесно се намира търсеното заглавие;

– loculamentum, forulus, nidus – термини, синоними на armarium;

– pluteus – бюро за четене. Такива обаче са се намирали само в някои библиотеки (Boyd, 1913: 28).

Шкафовете са се подреждали около стените на библиотечното помещение, но не само. В ,, Диалози“ ІХ, 6 Сенека говори с презрение за литературната снобария сред богатите римляни, които притежавали хиляди и хиляди свитъци, които подреждали в шкафове до тавана около всички стени в дома си. Те са били преди всичко на латински, рядко гръцки. Това обаче все още не е било най-голямата крайност, защото при разкопки във Вилата на папирусите в Помпей през 1754 г. е открито помещение, в което, след като четирите стени са били запълнени, един шкаф е разположен в средата на стаята. По подобен начин са се подреждали и обществените библиотечни шкафове, като при по-големи помещения са се оформяли и коридори.

Както забелязва Ланчани (Lanciani, 1868: 195), Ватиканската библиотека в днешно време представлява вярно повторение на вътрешността на най-представителните римски обществени библиотеки – вратите са изсечени в стените, така че, когато са отворени, да разкриват внушителните редици с антични документи.

Подреждането на авторите е било азбучно. В Corpus inscriptionum graecarum (CIG 6047) е запазен надпис: ,, Списък на драмите на Еврипид – под портрета му“. Била е разпространена практика отделът за даден автор да се украсява с восъчния му портрет. Карл Дяцко в статията си ,, Библиотеките“ (PaulyWissowa, 1891) съобщава за каталог на философски произведения, открити на папирус в близост до Александрия. Вероятно подобно изброяване е копирано и от римските библиотекари. Каталогът се е означавал с думата index. За ефективността на системата на подреждане намеква Вописк (Tacitus VIII, 1), когато говори за точното местоположение в Улпиановата библиотека на свитък, съдържащ сенатско постановление.

Един преглед на съдържанието на някои римски обществени библиотеки би ни осведомил по въпроса какво са обичали римляните да четат, какво им е било предлагано и на какви езици.

Първоначалната цел на Цезар е библиотеките да предлагат изключително правна литература, в тях да се съхраняват сенатски решения и фондовете да бъдат от сборници от закони, които да се ползват и от администрацията на Август. В библиотеката при Атриум Либертатис са събрани много свитъци, които се занимават с древните и съвременните положения от обичайното право. В библиотеката на вече споменатия Азиний Полион са се намирали и много повече прозаически и поетически съчинения. Поезията е била преди всичко от станалите тогава вече класически латински автори. Например Овидий в ,, Тъги“ (III, 59 – 72) говори, че малката му книжка със стихове ,, търси вход“ в три обществени библиотеки – на Атриум Либертатис, при храма на Аполон и на портика на Октавия. Популярността на поезията през Августовия период (има запазени дори готварски рецепти в стъпка от това време) иде да ни покаже, че вероятно поезията е била пълноценно представена в римските обществени библиотеки. Съдържанието на библиотеката при храма на Аполон е било най-разнообразно, защото Дион Касий съобщава, че тя е приютявала ,, цели хранилища с книги“ (III, 1). Ясна характеристика на многообразието на библиотеката дава Хораций (Писма, I, 3, 15 – 20), когато говори за свой приятел, поет-плагиат, който е заплашен от това, ,, птиците, на които Аполон дава подслон“, да литнат обратно и ,, да поискат обратно своите пера“ (тоест преписаните стихове). Според Светоний (Август, 29) черните портици с надпис ,, гръцка и латинска библиотека“ добавил Август. Тоест, двата езика на фонда са били латински и гръцки.

Сведението на Овидий в ,, Тъги“ (III, 1, 59 – 72) ни указва две важни неща за фонда: че свитъците с поезия са били още първоначално замислени като преимуществена част от фонда на библиотеката и че списъкът с творби на авторите се е обновявал при всяко новоизлязло от тях произведение.

В тази библиотека са се съхранявали и записи на речи. Това става ясно от думи на Марк Аврелий до Фронтон (Ad Frontonem IV, 5), където той казва, че е чел някои речи на Катон и заръчва на приятеля си да каже на своя роб да му донесе тези речи по възможно най-бързия начин от библиотеката при храма на Аполон.

От сатирите на Ювенал (І, 128) е видно, че и в Аполоновата библиотека са се съхранявали законови актове. Антична схолия към тази статия съобщава: bibliothecam iuris civilis et liberalium studiorum in templo Apollinis Palatini dedicavit Augustus – ,, Август посвети библиотеката при храма на Аполон на Палатина на гражданското право и заниманията със свободни изкуства“.

В библиотеката са съхранявани също така и пророчески книги, измежду които най-ценните са т. н. Сибилински книги, поставени там по заповед на Август в два позлатени пиедестала под статуята на Аполон. Езикът на Сибилинските книги е латински, но богат с много архаични, предкласически форми. Фактът, че с тях са се съветвали само при много сериозни бедствия за държавата, и то задължително след решение на комисията на квиндецемвирите, е доказателство за тежестта на авторитета им.

Библиотеката при портика на Октавия вероятно е била най-достъпната римска обществена библиотека, с най-голямо разнообразие от литература. Въпреки че не се споменава често от авторите, тази библиотека може да бъде срещната в някои надписи (поместени в CIL VI), свидетелстващи за голямата є популярност. Скръбта на Октавия по принесения в жерта неин син Марцел и болката на Август по загиналия му племенник допринасят институцията да стане известна като един вид библиотека-паметник на синовната обич. Това е третата библиотека, в която Овидий прави опит да внесе свои стихове (III, 59 – 72). Тук се съхранява разнообразна колекция от римски и гръцки свитъци в поезия и проза. Император Домициан допринася изключително много за обогатяването на фонда є, след като изпраща библиотекари и преписвачи до Александрия да препишат папируси оттам и по този начин да възстановят изгорелите книги по време на пожара, подпален от Нерон в Рим (64 г.). Тези книги вероятно са били на гръцки език. Множество надписи (CIL VI) свидетелстват за обособени гръцки и римски отдел.

Три откъса от латински автори ни указват, че библиотеката при Дома на Тиберий е била хранилище на значително количество книги – Марк Аврелий, Авъл Гелий и Вописк. Книгите са били с ораторска проза (речи), а според Гелий и съчинения на Корнелий Непот (XIII, 20. 1). Вописк съобщава (Probus II, 1), че тази библиотека, а и онази на Траяновия форум е била предпочитана за занимания с документи и писма на властта, а също и разнообразни други съчинения. Точно в този момент той събирал данни за живота и обществената кариера на Проб и е работил с ресурси от тези две библиотеки, а в други също е намерил данни, но не така важни. Следователно Тибериевата библиотека е съдържала книги с ораторска, историческа и политическа проза. Тъй като е била разположена близо до една от държавните резиденции, е лесно обяснимо голямото наличие на държавни актове и документи за частния живот на хората. Вьофлин (Woefflin, 1891: 497) определя библиотеката като scrinia praefecturae urbanae – хранилище, архив, на градската префектура. Достъпът до някои от държавните документи обаче не е бил свободен. Ланчани (Lanciani, 1868: 316) пише, че ,, за разглеждане на историческите записи е било необходимо специално разрешение от римския префект и когато Вописк е поискал да напише своята биография на Аврелиан, той е трябвало да получи одобрение за ползване на архивите от Юний Тибериан, префект през 291 г.“. Тази библиотека е била от едноезичните – книгите са били почти само на латински.

Библиотеката при Храма на мира е съдържала литературна критика, граматика, писма и други филологически трудове. Сведения за това ни дава отново Авъл Гелий, според когото ,, писмата на Синий Капитон, много учен мъж, са събрани в книга и се съхраняват, мисля, в библиотеката при Храма на мира“ (V, 21. 9). Фондът на тази библиотека вероятно е бил най-големият от всички изследвани в Рим. Тук важно сведение намираме отново в книгата на Ланчани ,, Руини и разкопки в Древния Рим“. Той, след като отчита данните от преброяването на римското население през 74 г., на нови градски карти и на други проучвания, съобщава, че ,, всички документи, създадени след тези финансови и геодезически операции, били поставени в пожароустойчива (тоест не дървена – А. О. ) сграда, построена нарочно за целта и разположена на югозападната част на форума, при Храма на мира, между него и Виа Сакра. От всички римски обществени библиотеки тази с най-голямо право заслужава названието ,, държавен архив“. Интересно сведение за езиковия обхват на фонда ни дава Йосиф Флавий (Bell. Jud. VІІ, 5. 7), който съобщава, че взетата плячка от Йерусалим по време на Веспасиановите походи също се съхранява в библиотеката, а между тези неща са били и хебридски ръкописи. Интересно е да се узнае повече за тези ръкописи, защото те са от съвсем малкото обществени книги в Рим, които не са на латински или гръцки.

Както пише италианският автор Тиробоски, цитиран от Гарбели (Garbelli, 1894: 153 – 154), ,, римляните много желаели да направят разнообразна библиотечна колекция и след като намерили в Йерусалим множество книги, изписани с непонятни символи на непознати езици, веднага решили, че е нужно да ги закарат всичките в Рим и ги опазили по-добре от много други видове плячка от същия този поход“. Вярно е, че римският гений винаги е бил акумулиращ и асимилиращ. Според Гарбели обаче теория в този смисъл конкретно за йерусалимските книги е напълно неиздържана. Той възразява с две основания. Първото е, че въпреки че тези свитъци са били запазени по време на всички изпитания, сполетели империята от Веспасианово време нататък, е наивно да се мисли, че римляните – неприятели на всички други чужди езици освен гръцкия и латинския, са ги пазили толкова стриктно. По-вероятно е, ако намерят подобни книги, веднага да ги обявят за варварски ивече взели ги под свое владение, да ги унищожат незабавно. Така че запазването им в библиотеката може да бъде сериозно обсъждано.

Съществуването на нито една римска библиотека не е толкова ясно доказано, както на император Марк Улпий Траян. Могат да се приведат множество доказателства из латинските автори, както и немалък брой археологически документи, които разкриват съществуването на гръцки и латински отдел, които са се ползвали паралелно. Литературни сведения предоставят Дион Касий, Авъл Гелий, Вописк и Сидоний Аполинар.

Библиотеката на Траян надминавала всички останали по оборудване и ефективност. Това е следствие не само от наличието на двуезичен фонд, но и от тематичното му богатство – исторически документи, сенатски решения, дневници из дворцовия живот и т. н. Според Дион Касий (LXVIII, 16), Траян ,, също съоръжил колекция от книги“ след изграждането на част от форума си. Бележка на Авъл Гелий ни осведомява и за съдържанието на част от фонда. В ,, Атически нощи“ (XI, 17) се отбелязва, че авторът и негови приятели били насядали в библиотеката и обсъждали някои въпроси, когато случайно се натъкнали на сборника древни държавни актове Edicta veterum praetorum, което зачели с интерес. Вописк отбелязва разнообразието на историческите данни, които могат да бъдат получени тук. Ресурси, които нему са били важни като на хроникьор, са били представени на гръцки или латински език. Както пише самият автор (Probus ІІ, 1), ,, аз взех в ръцете си гръцките книги и вече имах всички сведения, които ми бяха необходими“. Част от книгите не са били върху традиционните свитъци, а и върху ленено платно, тъй като в същия пасаж Вописк отбелязва, че негов приятел го посъветвал, ако не може да намери в гръцките книги всички сведения, които са му необходими, да попита за ленените книги, които Траяновата библиотека ще му предостави винаги когато по-желае. Тези libri lintei съдържали не само механични записи на всекидневните дейности на императора, но също важни писма от неговата кореспонденция (Vopiscus, Tacitus VIII, 1). Там се е съхранявал и запис на сенатско решение, надлежно подписано от Траян, което Вописк цитира на горното място в подкрепа на автентичността на своя теза.

На много гръцки и латински надписи сме задължени, защото те ни предоставят сведения за това, което днес наричаме ,, библиотечно-информационно обслужване на читателите“. Знаем немалко неща за управлението, за римските библиотекари, за техните задължения, както и други подробности.

Библиотекарите са били организирани в няколко ранга. Надписът в CIL VI, 2132 съдържа следното: Q. Veturius Callistatus v(ir) e(gregius) ...pro(curator) rat(ionum) summ(arum) privatarum bibliothecarum Augusti n(ostri) et procurator eius. Вероятно procurator rationum (ratio – ,, разум“, но и ,, сметка“) е управителят и на записите за имперските финанси – разбира се, в тези библиотеки, където ги е имало. Хиршфелд обаче е на мнение, че този служител вероятно е бил специалист, подчинен на главния прокуратор на библотеката – procurator bibliothecarum. Един гръцки надпис (CIG, 5900) говори за някой си Юлий Вестин като прокурист на римските библиотеки, куратор на музей и преди това първосвещеник в Александрия, личен секретар на император Хадриан (както по-късно биографът Светоний Транквил) и филолог. В CIL, III, 431 е казано: ... procurator bibliothecar(um) Graec(arum) et Latin{arum) ab epist(ulis) Graeciis). Що се отнася до заплатата на библиотекарите, CIL, X, 7580 ни осведомява, че длъжността главен прокуратор (тоест – главен библиотекар) е носела заплата от 60 000 сестерции. Смята се, че прокураторът на библиотеки е получавал по-нисък доход от прокуратор на други институции.

В запазен латински надпис (Revue archeologique 1884: 1: 285; цит. по: Boyd, 1913: 43) се споменава на длъжност procurator a bibliothecis, но не се знае дали това е същата длъжност като коментираната горе. Magister a bibliotheca се среща в надпис от корпуса на Теодор Момзен (CIL VІ, 6857). Понякога прокуристът се нарича просто bibliotheca и до него се добавя името на институцията. Позицията след неговата длъжност е vilicus a bibliotheca. Това са най-обикновените, редови служители-библиотекари, без ръководни функции. Някои длъжности – например тези по украсата на помещенията със статуи и восъчни фигури и тяхното поддържане, са били поверявани на освободени роби (CIL, VI, 8679). Такъв човек може да изпълнява и длъжността medicus a bibliothecis (CIL, VI, 8907). Това е бил нещо като щатен лекар на библиотеката, който да се грижи за здравето на библиотекарите и посетителите. Фактът, че е запазен надпис в негова чест, показва, че ,, героят“ в него е бил сериозен в работата си.

Много надписи толкова често говорят за librarius, че стават ясни и неговите задължения – това е образован служител, изпълняващ редица по-маловажни технически задачи, като насочване на читатели, носене, подреждане и преписване на книги например. Между другото, в CIL, VI, 9525 е записано името на Рубрия Хелвия – libraria – библиотекарка. Единствено тук се споменава за жена библиотекарка.

В CIL, VI, 6314,2 се говори за librarius a manu – секретар на библиотечния персонал, но не е ясно с какво се е занимавал този служител. Но е лесно да се предположи, че разнообразният фонд на римските библиотеки и дейностите по неговото комплектуване са изисквали присъствие на други служители, като различни видове секретари, преписвачи (notarii), книжници, чиновници. В CIL VІ, 7629 scrinarius е човек, който си занимава с чистенето на книжните шкафове.

Би могло още много да се говори и пише за общественото отношение към библиотечните служители, за техните индивидуалности, за обучението им и умствената нагласа, тъй като римската литература ни дава обилни сведения за това. Подобен преглед обаче излиза извън рамките на тази разработка.

ЛИТЕРАТУРА

Богданова, И. Ф. (2006). Библиотеки – от античних до электронных. Минск. ЗНУ, 2007.

Boyd. E. C. (1913). Public libraries and literary culture in ancient Rome. Chicago. Univ. of Chicago Press.

CIG: Corpus Inscriptionum Graecarum.

CIL: Corpus Inscriptionum Latinarum.

Garbelli,Filippo. (1894). Le biblioteche in Italia all’epoca romana. Milano. U. Hoepli,.

Lanciani, Rodolfo. (1868). Ancient Rome in the Light of Recent Discoveries. Boston and New York. Houghton Mifflin Company.

-Wissowa. (1891). Real-Encyclopädie. Lepizig. Rohle,.

Revue archeologique, 1884, 1, 285.

Woefflin. (1891). Sitzungsberichte. Akad. Miinchen.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.