Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2020/1, стр. 72 - 81

РУСКИЯТ КУРТОАЗЕН МАНИЕРИЗЪМ – АВАНГАРДЕН БЛЯСЪК В ПОСТМОДЕРНИСТКИ КОНТЕКСТ

Магдалена Костова-Панайотова
OrcID: 0000-0002-5174-7679
WoSID: E-1046-2014
E-mail: panayotova@swu.bg
South-West University Neofit Rilski”
66 Ivan Mikhajlov St.
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Статията разглежда едно явление от края на XX век в руската поезия, което се отличава със собствена философия и с импулса да възроди изящната словесност в руската литература, да възроди култа към красотата, към частния живот и насладата, в противовес на колективистичните послания на съветската епоха и дъха на тоталитарната зима. Външните прояви на творбите на поетите куртоазни маниеристи: цитатното многогласие, травестиите и мистификациите, саркастично-игровата сплав на стихотворенията им много напомнят постмодернистката деконструкция. Според нас обаче като амбиция, послания и вътрешен импулс това явление е късен авангард, реализиращ своите стремежи в постмодернистки интериор. Една от най-характерните черти и на късния авангард, както и на авангарда от 10-те години на XX век, е бунтарската нагласа на духа, търсенето на нови смислови хоризонти. Отхвърля се познатото и утвърденото. Скепсисът на това изкуство е свързан с недоверието към приетите мерки и категории, оттук отрицанието на закономерностите, утвърждаването на творческата импровизация, на произведението, родено в акта на четенето. Съхранява се и претенцията за значимост на словото по отношение на съдбата на културата и изкуството.

Ключови думи: авангард; модернизъм; постмодерен; руска поезия

Сред поетическите явления от края на XX век явление, развило оригинална поетическа философия и завладяващи публиката прояви, безусловно е куртоазният маниеризъм. Повече от 30 години след неговото възникване шумният успех на създателите на Ордена на куртоазните маниеристи продължава и днес, макар и с някои трансформации, в серия от поетически концерти в цяла Русия, покорявайки сърцата на хиляди.

Някои литературни критици виждат ключа към успеха на това направление в „пародийната версия на литературата, основана на отдавна забравената в Русия естетика на чистото изкуство“ (Cherkasskaya, 2013), разглеждат го като постмодерен феномен (Kovalev, 2015). Подобни заключения според нас обаче изхождат от външните прояви на един импулс, който има различни основания за поетите, формирали Ордена на куртоазните маниеристи, които имах щастието и привилегията да познавам, по времето, когато беше основан Орденът.

Вадим Степанцов, Виктор Пеленягре, Константин Григориев, Дмитрий Биков и Андрей Добринин са творците, които си поставят за задача да възродят поезията като изящна словесност, като идеал и игра на въображението, като езиков аристрокатизъм. След дъха на тоталитарната зима в руската поезия в техните творби нахлува дъхът на елинска жизнерадост и волност, съществувал в поетичните обединения от началото на века.

Годината е 1988, а в своя манифест, публикуван неслучайно на 22 декември 1988 г. – денят на зимното слънцестоене, най-тъмният и къс ден на годината, петимата поети декларират независимост на духа, изтънченост на формата и чувствата, естетизъм и изискана еротика и отхвърлят реализма като средство за изображение на явленията. Обявяването на реалистичното изкуство за единствено, смятат тези поети, е факт, който изкривява хората много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. В историческа перспектива техните идеи са продължение на идеята за „чистото изкуство“, изкуството, лишено от утилитаризъм. Ето какво твърди Манифестът: „Но какво е реализмът, ако не ласкателство, дитирамби на действителността. Тя, действителността, се гледа в огледалото на Реализ ма и на лицето ѝ се разлива безобразна… усмивка: „Да – аз съм! И няма нищо освен мене“. И реализмът не бърза да я разубеждава … Ако действителността копираше самата себе си, Дарвин нямаше да напише „Теория за произхода на видовете“. Гущерът нямаше да стане археоптерикс, ако не си беше въобразил, че е птица. Не действителността, а мечтата е измислила летенето. Да живее мечтата! Да живее възвишената лъжа!“ (Volshebnyj yad, 1989: 8).

Във всичките издания на поетите куртоазни маниеристи последователно и натрапчиво, в противовес на литературата от идеологизираните съветски издания се реализира една концепция: заедно със стремежа за възраждане на изтънчената литература, на „частния живот, изпълнен с наслади“ (Volshebnyj yad, 1989: 5), публичните им изяви много напомнят епатажа на футуристите: цялото им творчество мистифицира, използва травестии и пародии, а куртоазната любовна игра едновременно с това иронизира „възвишената лъжа“, изкуствените светове, които създава.

Поетиката на маниеристите е еклектична, тя се формира в пресечните точки на няколко различни културни традиции и „сумрачният манеризм“ на XVI век е само косвено свързан с тежненията им. Според тях мисията на литературата винаги е била да очарова и завладява, а творбите им възраждат жизнерадостния патос на Ренесанса и на „епохата рококо с капризния й хедонизъм“ (пак там, с.7). Отпратките, играта, интертекстуалната природа на текстовете им, противоречивата им стилистика, която се движи между възхищението и иронията, очевидно се формират и под влияние на доминиращите тогава в литературата постмодерни практики. Изборът на триолетите, сонетите, мадригала и другите класически форми, които използват маниеристите, контрастира с разговорната стихия, в която често са сближени просторечия с високо слово. Епатажното поведение, постоянните публични представления, поетическата и концертната им дейност, множеството сайтове, в които енергията на екзотиката и епатажното се преплитат, отчетливо сближават проявите на маниеристите с футуристичните и имажинистките прояви, което признават и Скоропанова (Skoropanova, 2006), и Ковальов (Kovalev, 2015)

„Обичайте самите себе си“ повтарят след Пушкин куртоазните маниеристи и твърдят, че в руската литература времето на „малките хора“, на убогите теми е отминало. В творбите си те рисуват събитията такива, каквито трябва да бъдат според тях, а не такива, каквито са. Естетическата игра със словото и копнежът по осветените културни модели е в основата на това, което обединява творбите на Степанцов, Пеленягре, Добринин, Биков и Григориев. Безспорно техните безкрайни версификации се родеят с авангардните експерименти, макар самите поети да отхвърлят авангардисткия нихилизъм.

Тежненията към художествен синкретизъм по отношение на стиха са свързани с изключителното разнообразие на стихотворни размери и богатството на ритмични вариации. В сборниците „Волшебный яд любви“ (1989), „Любимый шут принцесый Грезы“ (1992), „Баллады и стансы“ на Вадим Степанцов (1995), „Красная книга маркизы“ (1995), „Услады киборгов“ (2001) и др. има поетични ескизи в най-разнообразни жанрове – романси, балади, сонети, станси, триолети, мадригали, рондо. За това говорят и много от заглавията на творбите „Алкеева строфа“ и „Два сонета“ на Дмитрий Биков, „Балада за моята кралица“ и „Карибско рондо“ на Вадим Степанцов, „Римско капричио“ и „Триолет“ на Виктор Пеленягре и т.н. В известен смисъл тези стихосбирки представляват сякаш набор от упражнения по версифициране. Обиграват се литературни форми, създадени през поетичната история на човечеството. Особено повторителен е жанрът на дружеското послание, възхождащ към изворите на класическата литература.

Сред основните антиномии на ХХ век е антиномията игра – откровение. Ако при авангардизма, според Ортега-и-Гасет, има стремеж да се „разглежда изкуството като игра и толкова“, като дело, лишено от всякаква трансцендентност, то за неотрадиционалистите играта е подчинена на висшия смисъл, на гениалната диктовка (Ortega i Gaset, 1991: 256).

В този аспект „играта“ е важна категория в поезията на куртоазните маниеристи. (Kostova-Panayotova, 2000: 228 – 233). Много от техните творби напомнят упражнения на перото и ума. Декоративна изисканост, пищна еротика и изтънченост на чувствата ще открием в стихосбирките им „Вълшебната отрова на любовта“ (1989), „Любимият шут на принцеса Грьоза“ (1992 ), „Балади и станси“ на Вадим Степанцов (1995), „Червената книга на маркизата“ (1995). Лирическият „Аз“ често е стилизиран.

Как сладко пребывать в объятьях голубицы!

Но одного понять ей-богу не могу,

Зачем же обзывать подонком и убицей

Столь преданного вам холопа и слугу?

(Volshebnyj yad, 1989:18)

Или

Нет ничего прекраснее на свете,

(Volshebnyj yad, 1989:72)

Тънката ирония и насмешка над измислените светове и прекрасните дами, създадени от поетичното въображение („Сантиментальна как корова, тупа как ревельский пастух“), присъстват непрекъснато в тези творби. Пародирани са „високите теми“ на поетическото изкуство. Но успоредно с пародийното се примесва и копнежът по старинните очертания на един класически свят, чиито стилизирани картини пазят своето очарование в очите на поетите.

Пародийното снизяване на тематиката се постига, като за обект на много от стихотворенията си куртоазните маниеристи избират незначителни теми, „блестящи дреболии“, които традиционно не попадат в сферата на поетичното изкуство, като грима в „Проклятие на макияжа“ и нацапания сюртук в „Магьосница“ на Вадим Степанцов. Поезията на куртоазния маниеризъм е поезия на маската, поезия на играещия човек. Виждането за света, от гледна точка на играещия себе си човек, е в центъра на поетичните творби, в които лирическият герой се превъплъщава подобно на древния старец Протей, сменяйки маски и костюми, търсейки и обигравайки различни гласове. Романтичен мечтател, демоничен съблазнител, отегчен поет, уличен шут, изискан граф… Играещият себе си човек непрекъснато се изплъзва от застиналите форми на маските, от едностранчивите определения с лекотата на актьор, готов за нова роля.

Светът, който рисуват маниеристите, напомня декор. Той е театрален, до голяма степен бутафорен – изкуствени пещери, кинжали, сини салони, уединени беседки, кристални вази, валсове, Шуберт и шампанско: една културна вакханалия, напомняща за руския авангард от началото на века.

Възприемането на света като зрелище и игра е свързано с определена театрализация на възприятията. Героите напомнят маски на карнавал. Поетите рисуват любовната игра, любовта поза. Неслучайно актьорската тема присъства често в поетичните им творби. „Вся жизнь есть комедия масок. Наталья, в которой судьбой нам назначены роли“ – така започва нап ример едно стихотворение на Андрей Добринин (Ljubimyj shut, 1992: 78).

Изнежени денди, които правят грациозни реверанси, демонични съблазнители на невинни девици, дуелиращи се гвардейци, търсачи на чистата красота – в този свят на изтънчени чувства и безупречни маниери инвариантната маска е маската на младия безгрижник, на веселящия се човек, маска, възсъздаваща атмосферата на една бохемска безгрижна общност, където истината не е понятие, имащо стойност за героите на този сътворен свят.

В предизвикателно-скандален стил в своя Манифест куртоазните маниеристи твърдят, че поетите създават образите на дами, които „напомнят за това, че човек е създаден по образ и подобие на Бога и че ако Бог съществува, то той непременно е жена“ (Volshebnyj yad, 1989: 9). Оттам галерията от женски образи, която възражда култа по прекрасната Дама от времето на символистите, която има множество имена – Елен, Nadine, Юлия, Полина, Диана, Аелита, Роксана… В творбите на маниеристите се разкрива един синкретичен художествен свят, в който различните културни пластове са сплетени. Творците черпят както от Изтока, така и от западните литератури и руската класическа традиция. Редом и еднакво „свои“ се появяват в тези творби мечтателни пастири и купидони, маркизи и принцеси, Диана, Петрарка, Пиеро и Арлекин, Дориан Грей, Озирис и Изолда, Ромео и Жулиета – всички те са поетически свои близки, мечтани. Оживяват старинни кули, буколически острови, Помпей и Фуджияма, паркът Сан Суси и замъците на Швейцария.

Поетите като че ли се опитват да съчетаят всички съществували културни светове. Ценностната ориентация на маниеристите е свързана с предпочитанието към престижните светове на литературната традиция пред действителността на реалните обекти.

Традициите на барока, на френския класицизъм, на романтизма, руския фолклор и поезията на шотландските бардове се сплитат, създавайки един полифоничен свят, който възславя опиянението на живите човешки трепети. Стремежът към красивост и декоративност, в същото време, е съпроводен с усещането за изкусност и изкуственост, и с ирония по отношение на собствените изграждани светове.

Копнежът по осветените културни модели провокира високата степен на интертекстуалност в стиховете на поетите маниеристи. Цитатното многогласие в тях е свързано с игровото премерване, изпитание на литературни образци. В тази изключително цитатна лирика поетите разчитат на узнаваемото слово, на емблематични за литературната традиция цитати, сюжети и образи. Цитират се заглавия и подзаглавия на стихотворения („Полусонет за миналогодишния сняг“, „Това бе край морето“, „Спомен на поета за оставената му любима“), заглавия на романи („Възпитание на чувствата“, „В навечерието“, „Минало и размисли“, „Нежна е нощта“) и песни („Карибско рондо“, „Старинен мотив“), включително и емблемни за съветската култура „Я люблю тебя, жизнь“ и т.н. Много от тези цитати се явяват в трансформиран вид, указвайки важни семантични промени. Така „Укротител на доброто“ на Константин Григориев, посветено на поета Велик магистър Вадим Степанцов, несъмнено отвежда до „Укротител на зверовете“ на Гумильов и се явява реплика към него: поетът в представите на Григориев не е „укротител на зверовете“, а Аладин – вълшебник, творящ чудото на смеха, красотата и веселието.

Възприемайки световната съкровищница като част от собственото си културно съзнание, а отделното творчество като част от културния развой на човечеството, куртоазните маниеристи смятат, че зачеркването на миналото е белег за литературно безсилие и на почетно място в своя пантеон поставят Пушкин. В статията „Руската Ерата 1) и куртоазният маниеризъм“ в сборника „Любимый шут принцесы Грезы“ (1992) те твърдят, че театралността и травестиите в творбите им не означават, че куртоазният маниеризъм е спектакъл с преобличания, а настояват, че той е състояние на душата, еманация на творческия дух (Rossijskaja Erata, 1992: 17).

За да бъдеш куртоазен маниерист, не е необходимо да живееш в мраморен дворец, смятат поетите, както бедните испански идалго и полските шляхтичи не са загубили чувството си за съсловна гордост. От позицията на този духовен аристократизъм поетите маниеристи твърдят, че в широкия смисъл на разбирането за тяхното направление почти всички големи герои на литературата – Дон Кихот, Дон Жуан, Фауст, Кандид, Печорин, Евгений Онегин, Дориан Грей… – са замислени и изобразени като куртоазни маниеристи.

Разбира се, тези твърдения биха могли да срещнат множество възражения, но поетите не държат да им вярват. Със стиховете си те се стремят да доставят удоволствие, защото измислицата, доставяща наслада, според тях е по-поучителна от реалния водопровод (Rossijskaja Erata, 1992: 15).

Въплъщението на човека в маската, символизираща условността и играта в творбите на тези поети, е търсещото им присъствие в универсума на културата, където недовъплътеното „Аз“ открива своите двойници.

В този смисъл, виждането за света като театър и обиграването на различни лица в поезията на куртоазните маниеристи е осъществяване на стремежа на душата за сливане със света, защото именно театралният жест обозначава онази линия, зад която се чувства несъвпадането на „Аза“ и „не-Аза“. Театрализацията на света е възможността за съзерцаване на пъстрото битие, което не е „Азът“, но което „Азът“ съзидава като частица от всемира.

Днес критиците и литературоведите признават мащабността на едно явление, което започва като на шега с играта на рицарски Орден. „Оригиналният групов имидж“ (Skoropanova, 2001), който създават, стремежът им да наложат нов тип поведение, пародията на аристократизма, сами по себе си, не са нови, защото иронични, еротически, лирични жанрове е имало винаги в литературата. Майсторството и оригиналността на поетите от Ордена на куртоазните маниеристи се състоят в синтеза на тези жанрове, както и в синтеза на декаданс и постмодерни практики. Като амбиция и вътрешен импулс обаче според нас това явление е късен авангард, реализиращ своите стремежи в постмодернистки интериор. Освен официалните сайтове на Ордена и на всеки от членовете му днес той се разклонява и в различни филиали и с нови членове, продължават поетическите концерти, макар някои от основателите му да се отдръпнаха, като Дмитрий Биков, други вече не са между живите. Самата идея за Ордена на куртоазните маниеристи освен към рицарските ордени от миналото хилядолетие отпраща, както те самите отбелязват, и към „Ордена на имажинистите“ (1918 – 1926), начело на който стои „Върховен съвет на Ордена на имажинистите“ (А. Мариенхоф, Рюрик Ивнев, В. Шершеневич, С. Есенин и художниците Г. Якулов и Б. Ердман).

Една от най-характерните черти и на късния авангард е бунтарската нагласа на духа, търсенето на нови смислови хоризонти. Скеписисът на това изкуство е свързан с недоверието към приетите мерки и категории, оттук отрицанието на закономерностите и плановете, утвърждаването на творческата импровизация, на произведението, родено в акта на четенето. Всичко това характеризира творбите на куртоазните маниеристи. Както в други късни авангардни версии, и в тяхното разбиране за литературата тя оживява като съпротивата срещу етикетните прояви на културата. Като алтернатива на тези етикетни прояви, творците възславят изящната словесност, чистото изкуство, не колективното живеене, а „частния живот, пълен с чувствени наслади“; „безкрилите, безполови двуноги“ противопоставят на поета с чувството за собствено достойнство и независимост на духа (Manifest, 1989: 5). В този смисъл, макар във външните си прояви да се отказва от преобразувателните си тежнения, с виждането за действителността в нейната незавършеност и променливост, тяхното творчество, както и късният авангард, съхранява надеждите за промяна. Съхранява и претенцията за значимост на словото по отношение на съдбата на културата и изкуството. Чрез външно незначителното, чрез неочакваното, чрез алогичното и маргиналното те се стремят към невъплътимото.

Експериментирайки с различни идеи, с поетиката, с начина, по който изкуството бива възприемано, променяйки представата за самото него, куртоазните маниеристи се борят с образцовостта на литературното творчество, борят се със застиването му в реликвени форми.

Авангардистката менталност, която предполага активност, учи на действеност чрез самото поведение на твореца, възпроизвежда неспокойството, стремежа към бунт и деструкция. Затова именно чрез иронията и пресътворението изкуството, носещо духа на експеримента, на евристичните пориви, създава почва за нови творчески идеи, утвърждава вечно обновяващото се начало, преобразява и самите начала на литературата и културата.

БЕЛЕЖКИ

1. Куртуазните маниеристи смятат, че на руска почва музата на любовната поезия Ерато трябва да се нарича Ерата.

ЛИТЕРАТУРА

(1989). Волшебный яд любви. Альбом галантной лирики. Москва: Прометей.

Ковальов, П. (2015). Куртуазный маньеризм как постмодернисткий феномен новой классики. Ученые записки Орловского государственного университета, жол. 1, N64.

Костова-Панайотова, М. (2000). Куртуазният маниеризъм – изкуството на играещия човек в края на века. Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София: Св. Кл. Охридски.

(1992). Любимый шут принцесы Грезы. Москва: Столица.

(2001). Услады киборгов: сборник стихотворений. Москва: АСТПресс. 400 с.

Ортега-и-Гасет. (1991). Эстетика. Философия культуры. Москва.

(1997). Орден куртуазных маньеристов: Стихи / Ред. Сокол Г. Ф. Москва: Моск. гос. музей.

(1992). Российская Эрата и куртуазный маньеризм. Любимый шут принцесы Грезы. Москва.

Скоропанова, И. (2001). Русская постмодернистская литература: Учеб. пособие 3–е изд., изд., и доп. Москва: Флинта.

Скоропанова, И. (2006) Киберманьеризм. Болгарская русистика, бр. 3 – 4.

Черкаская, А. (2013). Куртуазный маньеризм: особенности рифменного дискурса, автореферат на дисертация. Орел.

(1995). Красная книга маркизы. Венок на могилу всемирной литературы. Москва: Александр Севастьянов.

REFERENCES

(1989). Volshebnyj yad ljubvi. Moskva: Prometey.

Kovalev, P. (2015). Kurtuaznyj manierizm kak postmodernistkij fenomen novoj klassiki. Uchenie zapiski Orlovskogo gosudarstvennogo universiteta, 1, N64.

Kostova-Panayotova, M. (2000). Kurtoaznijat manierizmym – izkustvo na igraeshtiyat chovek ve kraya na veka. Krayat na hilyadoletieto: nostalgii, razdeli i nadezhdi. Sofia. Sofia University Press.

(1992). Ljubimyj shut princesy Grezy. Moskva: Stolica.

(1989). Manisfest kurtuaznogo manierizma. Volshebnyj jad ljubvi. Albom galantnoj liriki. Moskva: Prometey.

(2001). Usladyj kiborgov sbornik stihotvorenij, Moskva: AST Press.

Ortega i Gaset. (1991). Estetika. Filosofija kultury. Moskva.

(1997). Orden kurtuaznyh maneristov. Stihi. Moskva: Moskovskiy Gosudarstvennoy muzey V. Sidura.

(1992). Rossijskaja Erata I kurtuaznyj manierizm. Ljubimyj shut princesyj Grezy. Moskva.

Skoropanova, I. (2001). Russkaja postmodernistkaya literature: Ucheb. posobie, 3 izdanie. Moskva: Flinta.

Skoropanova, I. (2006). Kibermanerizm. Bolgarskaja rusistika, Sofia, vol. 3 – 4.

Cherkasskaja, A. (2013). Kurtuaznyj manierizm: osobennosti rifmennogo diskursa, avtoreferat disertacii, Orel.

(1995). Krasnaja kniga markizyj. Venok na mogilu vsemirnoj literaturyj, Moskva. Alexandr Sevastyanov.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.