Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/4, стр. 457 - 462

ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване на полски език, литература и култура в Софийския университет

Панайот Карагьозов
Dean Faculty of Slavic Studies
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Статията представя историята на преподаването на полски език и култура в Софийския университет. Авторът описва подробно историческия контекст, в който се развиват ранните българо-полски отношения, академичния обмен между двете страни и съвременните възможности за изучавене на езика.

Ключови думи: Polish language, Polish Studies, Bulgaria, Poland, Sofia University, Slavic Studies

Историята на полско-българските отношения започва през 1444 г. с по-хода на крал Владислав ІІІ Ягело, посмъртно наречен Варненчик. По-късно, през XVII в., видни български католици, сред които Петър Богдан Бакшич (1601–1674), Петър Парчевич (1612–1674), Филип Станиславов и др., посещават най-могъщата славянска държава, за да търсят подкрепата є в борбата срещу общия враг – Османската империя. Южните славяни следят с възхита победите на полската войска над турската в знаменитите битки край р. Хочим (1621) и Виена (1683). До 1795 г. българите се надяват, че непобедимата полско-литовска Жечпосполита ще ги избави от турското робство, но за нещастие след третата подялба на страната им поляците споделят нерадостната съдба на поробените българи. След разгрома на Ноемврийското въстание (1830) и Пролетта на народите (1848) редица полски патриоти намират убежище в българските земи, а през есента на 1855 г. на инспекция на полския легион, подготвящ се за война с Русия в рамките на Османската армия в Бургас, пристига Адам Мицкевич (1799–1855). Един от най-храбрите български революционери – Гаврил Хлътев (1843–1876), остава в историята и в националното съзнание на българите с полския си псевдоним Бенковски (взет от паспорта на полския революционер Антон Бенковски). България тачи паметта на загиналите в Руско-турската освободителна война от 1878/9 г. полски войници и офицери.

С възстановяването на държавния суверенитет на България и Полша политическите и културните връзки между двата славянски народа се разширяват и задълбочават. Кулминация на тази близост е визитата на папа Йоан Павел ІІ (1978–2005) в България през май 2002 г. Посещението на Славянския папа свързва най-голямата с най-малобройната католическа общност на Стария континент и показва, че въпреки конфесионалните различия поляци и българи са неразривна част от еврохристиянската цивилизация.

В продължение на векове (понякога достигащата до безразсъдност) военна и политическа смелост на поляците, включваща войните им с мюсюлманите, въстанията срещу руснаците, съпротивата срещу фашисткия и комунистическия тоталитаризъм, а в най-ново време и отстояването на полските национални интереси в Европейския съюз, представляват за българите стимулираща аналогия. Или изказано с думите на Сенкевич – служи „за подкрепа на сърцата“.

Първите полско-български литературни взаимоотношения са провокирани от обществено-политическата обстановка. Писателите Михал Чайковски (1804–1886) и Зигмунт Милковски (1824–1915) (по-известни с псевдонимите Садък паша и Теодор Томаш Йеж) и Карол Бжозовски (1821–1904) в творбите си изобразяват български реалии. Въпреки че в повечето случаи релацията българи-турци всъщност означава поляци-руснаци, техните произведения запознават полската (и не само) общественост със ситуацията, в която се намират поробените южни славяни.

Възходящото проникване на полската литература в България започва в края на XIX в. Въпреки че ранните преводи са направени от руски език, Ив. Вазов (1850–1921) и К. Величков (1855–1907) включват в първите български литературни христоматии произведения от полски автори. През 1896 г. в първата българска историография на славянските литератури, предназначена за обучението по литература в българските гимназии, младият учен Йордан Иванов представя най-значителните полски писатели. В труда си Иванов умело разделя полската романтическа литература на „туземска“ и „емигрантска“. През 1916 г. Вазов започва стихотворението си Сенкевичу с паралела „Възкръсна Полша, а ти загина“ и завършва, като в стила на великия си предходник Христо Ботев предрича безсмъртие за твореца, който даде на света Quo vadis.

Мощни двигатели на взаимното опознаване на поляци и българи са основаните през 1918 г. Българо-полско и Полско-българско културно дружество. Сп. Полско-български преглед и неговото приложение Полска библиотека стават активни популяризатори на полската история и съвременност. С течение на времето полската литература става една от най-добре представените чужди литератури в България. Преведени и публикувани в големи тиражи (а някои от които многократно преиздавани!) са най-значимите произведения не само на полските класици, но и на съвременните полски прозаици, поети и драматурзи. Сред шедьоврите на българското преводаческо изкуство са Трени на Ян Кохановски (1530–1584), Пан Тадеуш на А. Мицкевич, романите на Хенри Сенкевич, Болеслав Прус, Елиза Ожешкова, Стефан Жеромски, Владислав Реймонт, Веслав Мишливски, Ришард Капушчински, стиховете на Ярослав Ивашкевич, Юлиан Тувим, Чеслав Милош, Вислава Шимборска и пр. Сред най-изявените преводачи се нареждат Ивав Вазов, Дора Габе, Елисавета Багряна, Христо Вакарелски, Владислав Икономов, Димитър Пантелеев, Иван Вълев и много други.

Началото на българската академична полонистика е свързано с основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в който през 1888 г. е открита специалността славянска филология. Полско-българските академични контакти са особено интензивни в периода между двете световни войни, когато видните български филолози Стефан Младенов (1880–1963), Боян Пенев (1882–1927), Иван Леков (1904–1978), Кирил Мирчев (1910–1975), Любомир Андрейчин (1910–1975), Кую Куев (1908– 1993), Петър Динеков (1910–1992) и др. специализират в полски университети. Завръщайки се в родината си, част от тях дават мощен тласък на преподаването на полски език в Софийския университет, където от 1938 г. полският език е един от задължителните езици за студентите слависти, българисти и русисти.

Характерна черта на българската полонистика е, че от самото є начало е неразривно свързана със славистиката и българистиката. Важно е да се отбележи, че студентите слависти следват паралелно и българска филология и получават диплома, позволяваща им да преподават български език и литература на всички образователни равнища. След последните промени в сферата на българското висше образование славистиката остана една от малкото специалности, чиито абсолвенти завършват направо т. нар. „магистратура след средно образование“ със степен „магистър по славистика и българистика“.

Полският език, литература и фолклор се изучават в рамките на задължителните за всички специалности на Факултета по славянски филологии съпоставителни курсове по сравнителна граматика на славянските езици, история на славянските литератури и славянска етнография и фолклор (напоследък преименувани на антропология). След Втората световна война интегралната филологическа специалност славянска филология се разделя на руска (1946), българска (1953) и славянска филология (1953). Въпреки че причините за тази диференциация са повече идеологически отколкото академически, обособяването на самостоятелна славянска филология с три основни профила – полонистика, бохемистика и сърбохърватистика се отразява изключително благоприятно на преподаването на полски език в Софийския университет. Полският става задължителен за студентите полонисти отначало в продължение на осем, а понастоящем в продължение на десет семестъра. Двусеместриалното изучаване на полски език остава задължително за студентите българисти и русисти. През различни периоди полски език изучават студенти от Географския (в специалността „География на туризма“), Историческия и др. факултети на Софийския университет.

Едва ли има други чуждестранни университети, в които преподаването на полски език е толкова внушително. В специалността славянска филология студентите на Софийския университет изучават езика на Кохановски, Мицкевич и Мрожек в неговата практическа, теоретическа, историческа и преводаческа съвкупност. Практически полски език се изучава със следния седмичен хорариум през съответните семестри: І и ІІ семестър по 8 ч.; ІІІ – 6 ч., ІV – 8 ч., V, VІ, VІІ и VІІІ – 6 ч. През последната – пета година на магистърската програма – студентите имат 90 учебни часа практически полски език. По време на следването е застъпено теоретическото преподаване на полски език под формата на фонетика и фонология (30 лекционни часа), морфология (30 лекционни + 30 семинарни), словообразуване и лексикология (30/15), стилистика (30), прагматика (30) и историческа граматика (60/15) и история на полския език (60/15). Избирателната езиковедска специализация през ІХ–Х семестър включва още 135 лекционни часа. Сумарно студентите полонисти имат 1080 часа практически полски език и 465 часа теоретически дисциплини. Освен това (пряко и опосредствано) полски се преподава в часовете по теория и практика на превода (60/3) и сравнителна граматика на славянските езици (60/60).

Занятия по полски език в миналото са водили изтъкнатите учени Ив. Леков, Л. Андрейчин, К. Куев, С. Радева, Бл. Лингорска и др. Понастоящем щатни преподаватели по полски език в Катедрата по славянско езикознание са колегите Л. Куева-Шверчек, Ив. Гугуланова, Д. Денчева, В. Делева. От 1954 г. до днес незаменима роля при обучението на софийските полонисти играят изпращаните от Полша лектори. Като носители на езика и висококвалифицирани специалисти те осигуряват не само перфектното усвояване на полската граматика, произношение и лексика, но също така и актуална информация за полската култура, литература и обществен живот. Поради липса на място и време, за съжаление, не мога да изброя всички заслужили полски колеги, но не мога да не спомена първите и последните от тях: З. Митрос, Т. Домбек, Х. Ожеховска, Й. Майхровски, В. Галонзка, Й. Суйецка, А. Швед, Жанет Павловска, Дорота Фатер и др. Лекторати по полски език има и в университетите на Пловдив, Велико Търново и Шумен.

Преподаването на полска литература се осъществява от Катедрата по славянски литератури. Студентите навлизат в полонистиката чрез 60 лекционни часа по исторически и културни реалии на Полша. След това преминават курс по сравнителна история на славянските литератури (75/60), чийто „гръбнак“ представлява полската художествена словесност, а в трети и четвърти курс задълбочено се запознават с историята на полската литература (210/210). Литературоведската специализация в последния курс на обучението предвижда още 210 часа по сравнително славянско литературознание, развитие на полската обществена мисъл и най-нова полска литература. В миналото история на полската литература са преподавали изтъкнатите полонисти Б. Пенев, Емил Георгиев, К. Куев, П. Динеков и Боян Биолчев. Сега лекции и упражнения изнасят Калина Бахнева, Панайот Карагьозов и Камен Рикев.

Освен в СУ „Св. Климент Охридски“ в рамките на специалността славянска филология полски език, литература и култура се изучават в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, като техните учебни планове наподобяват програмите на най-стария български университет. Десетилетия наред под различни форми полският език се изучава в морските туристически центрове Варна и Бургас.

Мощен популяризатор на полския език представлява Полският институт (преди това Полски културен и информационен център) в София, който традиционно предлага курсове по полски език за начинаещи и напреднали. В продължение на почти половин век, чрез филмите, беседите и канените от Полша дейци на литературата, науката и културата, Институтът бе за българите отворен прозорец към Полша и свободния свят.

На прехода от ХХ към XXI век издаването на полски книги, поставянето на полски пиеси и прожекцията на съвременни полски филми в България забави развойната си динамика. За щастие през последните години своевременното превеждане и публикуване на полски произведения по-степенно се възстановява. С приобщаването на България към Европейския съюз се откриват големи възможности за академичен обмен на студенти и преподаватели и разширяване на цялостното полско-българско сътрудничество. Основното предизвикателство, пред което са изправени полската българистика и българската полонистика е подготовката на висококвалифицирани преводачи за Европейската комисия и останалите европейски институции. Предизвикателство, с което Софийският университет без съмнение ще успее достойно да се справи.

ЛИТЕРАТУРА

Светомир, Иванчев. (1981). Полската филология в България. In: Od Wisly do Maricy. Kraków.

Wencze, Popowa. (1981). Jezyk polski w Bulgarii. In: Od Wisly do Maricy. Kraków.

Преводна рецепция на европейските литератури в България. Славянски литератури. (2002). София

Bulgarzy na Uniwersytecie Jagielonskim w okresie miedzywojennym. (2002). Kraków.

Василенва-Карагьозова, Светлана. (2003). Славистика в Софийском университете. In: Histoire de la slavistique. Le role des institutions. Paris.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.