Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2016/1, стр. 43 - 49

СПРАВЯ ЛИ СЕ ГУГЪЛ-ПРЕВОДАЧ С ПРЕВОДА НА ФРАЗЕОЛОГИЗМИ И ПОМОЩНИК ЛИ Е В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ?

Калин Василев
E-mail: kkvasilev@gmail.com
Department of Romance and Germanic Studies
New Bulgarian University
21 Montevideo Str.
1618 Sofia Bulgaria

Резюме: Целта на настоящата статия е да покаже ограничените все още възможности на автоматичния превод, при който преводът на синтактичните модели на настоящия етап показва несъвършенства. От направения експеримент стигаме до извода, че от методическа гледна точка поне на начално и средно ниво на обучение не бихме препоръчали на изучаващите новогръцки език да се възползват от услугите на Гугъл-преводач при превода на фразеологизми, освен на напреднал етап при наличие на много добри до отлични знания на изучавания език, както и познаване на психологията на носителите на езика. Несъвършенствата се забелязват особено често при превод на текстове от синтетични езици, към които принадлежи и новогръцкият език, независимо от тенденциите към аналитичност. Примерите, посочени в статията, насочват именно към проблемите от езиково и методическо естество.

Ключови думи: New Greek language, Google Translate, phraseological units, translation, foreign language, language learning

Гугъл-преводач е услуга на уебсайта www.google.bg, предназначена за автоматичен превод на части от текст или на уеб страница от един език на друг. В XXI век – века на новите технологии и динамично развитие, често се прибягва към услугата Гугъл-преводач, когато се появятза труднения при превода на даден израз, цяло изречение или цял текст от един език на друг. Дали обаче въпросната услуга би могла винаги да ни бъде от полза, що се отнася до превода на отделни лексеми, изречения или цял текст от български на гръцки език и обратно, ще се опитаме да разберем в настоящата статия. В нашия случай това е българският, който в едни ситуации е езикът-източник, а в други – езикът-цел, или с други думи, тук става дума за способността или неспособността на Гугълпреводач да дава адекватни преводи на отделни лексеми, изрази или изречения от или на български език. В настоящата статия със случайно подбрани примери ще се опитаме да разгледаме доколко гореспоменатата опция на уебсайта www.google.bg се справя с преводите на свободни и устойчиви словосъчетания.

Според Вунчев (2013: 23), препращайки ни към Чомски1) , ключов принцип при анализа на синтактичните особености на предикатите заема т. нар. принцип на проекцията, който гласи следното:

– Репрезентациите на всяко синтактично ниво на репрезентация са проекции на характеристиките на лексикалните единици, най-вече на техните субкатегоризационни характеристики и,

– Ако F е лексикална единица, тя е проектирана на всяко синтактично ниво на репрезентация (дълбинна структура, повърхнинна структура, логическа форма).

С други думи, бихме могли да кажем, че според същия автор семантичната информация до голяма степен определя синтактичната структура, т. е. вярната синтактична структура и много често невярното є лексикално запълване.

Не така обаче стоят нещата с Гугъл-преводач, където, ако не винаги, то доста често се забелязват грешки при превода от единия език на другия (в нашия случай от български на гръцки и обратно) на синтактично, граматично, а понякога дори на лексикално равнище. Като начало, подбрахме следните няколко свободни съчетания и изречения на български език, подадени на Гугъл-преводач като експеримент за превод (в скоби посочваме буквалния превод на преводните варианти на търсачката, след който следва коректният според нас превод):

1. Хубавата жена облече бяла рокля.

Google: Όμορφη γυναίκα ντυμένη λευκόφόρεμα. (Буквален превод: Хубава жена, облечена бяла рокля.)

Коректен превод: Ηόμο ρφηγυναίκα φόρεσε λευκόφόρεμα.

2. Пухкавият ми заек си изяде моркова.

Google: Χνουδωτό λαγουδάκι μου τρώτεκαρότα. (Буквален превод: Пухкаво зайче ми ядете моркови.)

Коректен превод: Οχνουδωτόςμου λαγόςέφαγετο καρότοτου.

3. Вчера пред парламента имаше много стачкуващи.

Google: Χθες δήλωσε στο κοινοβούλιο υπήρχαν πολλά εντυπωσιακά. (Буквален превод:

Вчера заяви в парламента имаше много впечатляващо.)

Коректен превод: Χθες μπροστάαπότο Κοινοβούλιο2) ήταν πολλο ίδιαδηλωτές.

Пример 1): Тук има не само синтактични, но и две лексикално-семантични и граматически грешки – изпуснат е определителният член „η“ при словосъчетанието „хубавата жена“ (т. е. ηόμορφηγυναίκα), а при втората вместо спрегната глаголна форма в 3л. ед. ч. минало свършено време „φόρεσε“ (аорист на гръцкия глагол „φορώ/φοράω“ със значение „обличам, аз нося дреха“) е употребено перфектното страдателно причастие на транзитивния гръцки глагол „ντύνω“ ( обличам някого), което в български език съответства на миналото страдателно причастие, т. е. формата „ντυμένη“, което води до некоректния превод на български език, посочен по-горе.

Пример 2): В него забелязваме отново липса на определителен член и една некоректна, от гледна точка на превода, употреба на деминутивна форма на съществителното „заек“. Освен това в употребата на сказуемото се забелязват две грешки в едно, т. е. едновременно употреба на сегашно вместо минало свършено време и на 2л. мн. ч. вместо 3л. ед. ч. , а съществителното „καρότο“ (морков) е употребено в множествено число, което не съответства на зададената форма в единствено число.

Третият пример, подаден на Гугъл-преводач за превод, довежда търсачката до пълен абсурд, т. е. до пълно несъответствие на превода с подаденото съдържание. Пример 3) съдържа не толкова граматически, колкото синтактични и семантични грешки. В преводния вариант, предложен от Гугъл-преводач, се забелязва наличието на едно сказуемо в повече („δήλωσε“ – заяви), една неправилна употреба на предлог (вместо „μπροστάαπό“ – пред е употребен предлогът „σε“ – в, във) и вместо съществителното „απεργοί“ или „διαδηλωτέi“ (стачкуващи, протестиращи) е употребено наречието „εντυπωσιακά“, което означава „впечатляващо“, което пък въобще няма нищо общо със смисъла на това, което иска да каже търсещият помощ от Гугъл-преводач. В резултат на това въпросната услуга на сайта www.google.bg ни дава поредния грешен преводен вариант на гръцки, посочен по-горе.

Използвайки верните преводни варианти според нас задаваме на търсачката Гугъл-преводач трите изречения за (обратен) превод – от гръцки на български:

1. Η όμορφη γυναίκα φόρεσε λευκό φόρεμα.

Google: Красива жена носеше бяла рокля. (Буквален превод: Όμορφη γυναίκα φορούσε λευκό φόρεμα.)

Коректен превод: Красивата жена облече бяла рокля.

2. Ο χνουδωτός μου λαγός έφαγε το καρότοτου.

Google: The пухкав заекми изяде моркова. (Буквален превод: The χνουδωτός λαγός μου έφαγε το καρότο.)

Коректен превод: Пухкавият ми заек изяде моркова си.

3. Χθες μπροστά από το Κοινοβούλιο ήταν πολλοί διαδηλωτές.

Google: Вчера пред парламента имаше много протестиращи.

Пример 1): В превода на Гугъл-преводач имаме както липса на определителен член, така и употреба на несвършена, вместо свършена глаголна форма. Следователно правилният превод на зададения от нас пример е: „ Красивата жена облече бяла рокля“.

Пример 2): В този пример ставаме свидетели на още по-големи и куриозни преводни аномалии от страна на Гугъл-преводач. Тук, освен че позицията на притежателното местоимение „ми“ е променена, както и че в края на изречението е пропусната кратката форма на притежателното възвратно местоимение „си“, се появява и част на речта, която няма нищо общо с нито един от двата езика, които изследваме – определителният член в английски език “the”. Оттук следва, че правилният превод на втория пример е: „Пухкавият ми заек изяде моркова си“ или „Пухкавият ми заек си изяде моркова“.

Пример 3): Това е единственият пример на изцяло верен превод от страна на услугата Гугъл-преводач.

Преминаваме към нашите наблюдения върху възможностите на Гугъл-преводач да превежда фразеологизми от български на гръцки език и обратно. Казваме от български на гръцки и обратно, поставяйки акцент на българския, тъй като нашите обучаеми са негови носители и при превода от родния на чуждия език обучаемият се среща с трудно преодолими препятствия и особено при превода на фразеологични единици.

Както е известно, фразеологичните единици са устойчиви съчетания от лексеми, които, според Кръстев, не могат да бъдат преведени буквално от един език на друг и които „говорещият и пишещият могат да ги съставят и изменят по свое желание, могат свободно да ги произвеждат и употребяват (2010: 267 – 268)“. Те „... са носители на едно общо значение, на един общ смисъл, който не се определя от смисъла на думите, които ги съставят“ (пак там). Симеонидис (Συμεωνίδηi, 2000: 13) описва фразеологизмите като съчетания от лексеми, „чието значение не се определя от значението на компонентите, които ги съставляват, а е тясно свързано с новото цяло, което се получава“. Подобна дефиниция ни дават Анастасиади-Симеониди и Ефтимиу (Αναστασιάδη-Συμεωνίδη&Ευθυμίου, 2006: 10), според които фразеологизмите са „устойчиви съчетания от две или повече думи, т. е. съчетания, в които езиците нямат свободата да заместват думи с техни синоними или една структура с друга, и чието значение в общи линии не може да се предвиди, т. е. не е равнозначно на сбора от значенията на компонентите, които ги съставляват“. По думите на Калдиева-Захариева (2005:34) „... под фразеологизъм се разбира следното: устойчива, разделно оформена езикова единица, представляваща семантична цялост, свързана с определен метафоричен образ и обикновено емоционално-експресивно оцветена, която изпълнява вторична номинационна роля в езика“. Пашов (2011: 257 – 258) определя фразеологизмите или идиомите като „несвободни словосъчетания“, които имат характер на „съставни думи“ с недостатъчно ясен от съвременна гледна точка строеж: немили-недраги, върви му по гайдата, мед ми капе, хвърлил съм му око, без да ми мигне окото, вода от девет кладенеца, гоня Михаля и др. Според автора разликата между свободните и устойчивите словосъчетания е на ниво синтаксис, т. е. „словосъчетанието, както личи от названието му, е съчетание от думи, съединение на най-малко две самостойни думи, т. е. думи, които имат свое собствено значение. От само себе си се разбира, че съставките на словосъчетанието трябва да се свържат помежду си по правилата на съответния език и че трябва да образуват смислово и граматическо единство“.

Ето какво ни предложи за преводни варианти на три гръцки фразеологизма въпросната услуга на уебсайта www.google.bg:

1. Βάζω τις φωνές.

Google: Сложих гласовете. (Буквален превод: Слагам гласовете.)

Коректен превод: Надавам вой.

2. Με Την Ψυχή Στο Στόμα.

Google: Душа в устата. (Буквален превод: С душата в устата.)

Коректен превод: За малко да ми излезе душата.

3. Τάζω λαγούς με πετραχήλια.

Google: Обет зайци с откраднал. (Буквален превод: Обещавам зайци с патрахили.)

Коректен превод: Свалям звезди от небето.

В първите два примера Гугъл-преводач ни предлага почти буквален превод на подбраните от нас фразеологизми, като в пример 1) е допусната граматическа грешка, т. е. вместо сегашно време е употребен аорист, а при пример 2) дори от формална гледна точка не се получава смислена синтагма. Преводните им еквиваленти в българския език са съответно: пример 1) – „започвам да крещя“ (букв. „слагам гласовете“), и пример 2) – „за малко да ми излезе душата“ (букв. „с душата в устата“). В пример 3) обаче, който на български се превежда „свалям звезди от небето“, дори църковният термин „патрахил“ не е намерил своето съответствие на български език.

Следвайки принципа за превод от български на гръцки език и обратно, подбрахме следните примери, които подадохме на Гугъл-преводач:

1. Без да ми мигне окото.

Google: Χωρίς να ανοίξετε μια τρίχα. (Буквален превод: Без да отворите един косъм.)

Коректен превод: Χωρίς δεύτερη σκέψη./Στο άψε-σβήσε./Χωρίς καν να το σκεφτώ.

2. Изкара ми ангелите.

Google: Από Τους Αγγέλους Μου. (Буквален превод: От ангелите ми.)

Коректен превод: Μου Άλλαξε Τα Φώτα.

3. Слагам си главата в торбата.

Google: Βάλτε το κεφάλι σας σε μια τσάντα.(Буквален превод: Сложете си главата в една чанта.)

Коректен превод: Βάζω το κεφάλι μου στον τορβά.

В пример 1) се натъкваме на опит да се преведе буквално изразът с едва ли не синонимен антоним, т. е. вместо глагола „κλείνω“ („затварям“, „мигвам“) е употребен неговият антоним „ανοίγω“ („отварям“), съществителното „око“ е преведено „τρίχα“, което на гръцки означава „косъм“. Също така определителният член е заменен с неопределителен. На гръцки език според нашите справки не съществува пълно съответствие на въпросния фразеологизъм, по-ради което като коректен превод сме дали изрази, които се доближават до семантиката на българския фразеологизъм, например„Χωρίς καν να το σκεφτώ“ (Без дори и да помисля).

Пример 2) ни предлага гръцки превод, който не покрива лексикално дори българския фразеологизъм, например изпуснат е глаголът „изкара“. В гръцкия език аналогичният в семантично отношение фразеологизъм „μουάλλαξεiταφώτα“ (букв. „промени ми светлините“) е много далече в лексикално отношение от българския аналогичен по семантика фразеологизъм.

В пример 3) гръцкият превод, който ни предлага Гугъл-преводач на български език, показва, че в корпуса на търсачката липсват думи от говоримата реч като съществителното „торба“ (οτορβάi), заемка и в български, и гръцки от турски език (torba), което е подменено с по-модерната дума „чанта“. В превода на Гугълпреводач не съответстват времето и наклонението на глагола „слагам“ <сложете, смесва се употребата на определителния с неопределителен член в гръцки език – явление, забелязано и в един от по-горните примери („пухкавото ми зайче“).

От казаното дотук следва, че на този етап Гугъл-преводач все още не може да бъде помощник при преподаването и превода на фразеологични единици, тъй като почти винаги не предлага адекватни аналогии, а това би объркало изучаващите съвременен гръцки език, и все още е далече от психологическия аспект при превода. Както вече подчертахме, обучаемите биха могли да се допитват ориентировъчно до търсачката, ако разполагат с отлични знания по езика и ако познават добре психологията на носителите на съвременния гръцки език. Дори и в такъв случай в чуждия език може да се сблъскаме с най-невероятни ситуации на употреба на фразеологизми от хилядолетната история на гръцкия народ или от богатата литература от древността до наши дни.

БЕЛЕЖКИ

1. Chomsky N. (1981). Lectures on government and binding. Dordrecht: Foris.

2. В новогръцкия език съществителни имена, означаващи институции, като парламент, община и т. н., се изписват с главна буква.

ЛИТЕРАТУРА

Αναστασιάδη-Συμεωνίδη Α. & Ευθυμίου Α. (2006). Οιστερεότυπεi εκφράσειi και η διδακτική τηi Νέαi Ελληνικήi ωi δεύτερηi γλώσσαi. Αθήνα: Εκδόσειi Κώδικαi.

Вунчев, Б. (2013). Семантични и синтактични особености на активните интранзитиви в новогръцкия език. София: Св. Климент Охридски.

Калдиева-Захариева, Ст. (2005). Проблеми на съпоставителното изследване на българската и румънската фразеология. София: Марин Дринов.

Кръстев, Б. (2010). Граматика за всички. Популярно описание на българския език. София: Наука и изкуство.

Пашов, П. (2011). Българска граматика. Пловдив: Хермес.

ΣυμεωνίδηiΧ. (2000). Εισαγωγή στην ελληνική φρασεολογία. Αθήνα: Εκδόσειi Κώδικαi.

REFERENCES

Anastasiadi-Symeonidi, A & Efthimiou, A. (2006). Oistereotypes ekfraseis kai ι didaktiki tis Neas Ellinikis os defteris glossas. Athens: Ekdoseis Kodikas.

Vunchev, B. (2013). Semantichni i sintaktichni osobenosti na aktivnite intranzitivi v novogratskia ezik. Sofia: St. Kliment Ohridski.

Kaldieva-Zaharieva, St. (2005). Problemi na sapostavitelnoto izsledvane na bulgarskata i rumanskata frazeologia. Sofia: Marin Drinov.

Krastev, B. (2010). Gramatika za vsichki. Populiarno opisanie na bulgarskia ezik. Sofia: Nauka i izkustvo.

Pashov, P. (2011). Bulgarska gramatika. Plovdiv: Hermes.

Symeonidis, H. (2000). Eisagogist in elliniki fraseologia. Athens: Ekdoseis Kodikas.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.