Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2014/5, стр. 566 - 573

ДИМИТЪР Г. ГАДЖАНОВ – ПЪРВИЯТ ДЪЛГОГОДИШЕН ЛЕКТОР ПО ТУРСКИ ЕЗИК В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

Милена Йорданова
E-mail: yordanova_milena@yahoo.com
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

През 2014 г. се навършват 140 години от рождението на д-р Димитър Гаджанов, името на когото остава записано в историята на филологията като преподавател и изследовател на турския език. Той е първият дългогодишен лектор по турски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „основоположник на турската диалектология в България“. Неговата преподавателска кариера започва през 1909 г. и продължава до оттеглянето му през 1935 г., след което неговата длъжност е заета от Гълъб Димитров Гълъбов (1892 – 1972). Въпреки че обучението по турски език в най-старото висше учебно заведение в страната започва три години по-рано (1906 г.), до заемането на длъжността „лектор“ от Д. Гаджанов то представлява едносеместриален избираем курс в Историко-филологическия факултет. Едва от учебната 1908/1909 г. придобива системен характер и през годините се развива успешно, с което се поставят основите за създаването в Софийския университет на първата дипломираща специалност с източен език – Турска филология (1952 г.).

Димитър Г. Гаджанов е роден на 3 март 1874 г. в град Гюмюрджина (тогава в пределите на Османската империя, а днес – в Гърция). Получава основно образование в родния си град, след което продължава обучението си в Одрин, където завършва турска гимназия (1892 г.). Висше образование придобива през 1895 г. в турското висше училище в Истанбул, където следва агрономически науки. След дипломирането си идва в столицата на България, където записва второ висше образование в Софийския университет. През 1899 г. завършва специалност „Славянска филология“. За съжаление, не са запазени точни сведения за темата на дисертационния му труд и кога и къде получава тази научна степен. Има категорични данни обаче, че това се е случило до началото на 1912 г., тъй като в публикация в Известията на Кралската академия на науките във Виена от тази година е отбелязано, че Димитър Гаджанов е „доктор“ (Anzeiger der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-historische Klasse. Wien, XLIX Jahrgang, 1912, Nr. III, pp.XVII).

Дипломираният филолог започва работа като учител в сливенската девическа гимназия, където преподава две години български и френски език (1901 – 1902 г.). През 1903 г. прекъсва преподавателската си дейност, тъй като е назначен в Министерството на външните работи като преводач („I степен драгоман“) с гръцки и турски език. На тази длъжност Димитър Гаджановостава до края на 1908 г., а от началото на 1909 г. започва преподавателската си дейност в Университета: първоначално като хоноруван лектор, а от 1910 г. – като редовен лектор по турски език. Паралелно с курсовете, които води в Софийския университет, преподава по съвместителство и в създадената през 1912 г. Военна академия, където „завежда“ курса по турски език. Междувременно активно сътрудничи на Военно-историческата комисия към Военното училище.

Владеенето на няколко езика на високо ниво, особено на книжовния и разговорния турски език (включително и доброто познаване на различни турски диалекти от Мала Азия и Балканите), както и солидното филологическо образование, придобито в Университета, стават предпоставка Димитър Гаджанов да бъде избран от Балканската комисия при Кралската академия на науките във Виена да осъществи пътуване в Североизточна България с цел проучване на турските говори (1910 г.).

Интерес предизвиква обстоятелството, че по времето, когато тази задача е възложена на Д. Гаджанов, в Европа има немалко учени, занимаващи се с диалектология и изучаващи турските говори. Въпреки това, както става ясно от писмата на професор Любомир Милетич, колегата му Ватрослав Ягич се обръща с молба да му препоръча млад учен, който да проведе експедиция в Североизточна България. Предимството на Д. Гаджанов е, че не само владее в достатъчно висока степен турски и арабски език, но и това, че е славист, тъй като основна задача на експедицията е да се „намерят славянски, а и други нетурски влияния“ в турските диалекти (ЛМВЯ, 1996: 263).

Професор Любомир Милетич е впечатлен от качествата на Димитър Гаджанов и оказва изключително голямо доверие на своя млад колега, като горещо го препоръчва със следните думи: „Той е добре ориентиран в турската литература и въобще би могъл да събере добър материал. Той би внимавал и за нетурските елементи в турските диалекти“ (ЛМВЯ, 1996: 265).

Експедицията в Североизточна България е проведена на два етапа (I: юли – септември 1910 г.; II: юли – септември 1911 г.). Резултатите от направените изследвания са публикувани в престижния философско-исторически том на Известията на Кралската академия на науките във Виена в две последователни публикации. Важно е да се отбележи, че немският текст на докладите е редактиран лично от проф. Ватрослав Ягич, а съдържанието е рецензирано от проф. Битнер.

В рамките на посочената експедиция в Североизточна България Димитър Гаджанов обхожда голям брой селища и местности в района на Шумен, Герлово, Лудогорието, Омуртаг, Тозлука, Провадия, Попово, Русе, Варна и др., като в публикациите си детайлно разглежда спецификите в говорите на местното население на всяко от тях. Българският турколог успява да разбере „всички деликатни различия“ и дава „сигурно описание на всички говори“ (ЛМВЯ, 1996: 295), регистрирани по време на обиколката му.

По време на Първата световна война (1916 г.) Д. Гаджанов участва в научна експедиция в Македония, където провежда изследвания върху местните говори и принадлежността на мюсюлманите от българските земи към различни течения в исляма. Научните му доклади, озаглавени „Мюсюлманското население в новоосвободените земи“ и „Изучаване на Македония в етнографско и диалектоложко (турски диалекти) отношение“, съдържат подробнисведения и за географското разпределение по области („окръзи и околии“) на живеещото в българските земи население, изповядващо исляма, както и научно обоснована информация за етническия му състав. Относно изповядването на отделни течения в исляма посочва регионите им на разпространение и главните различия между тях, като обвързва възникването им със съответни исторически събития. Информацията, съдържаща се в доклада, е обобщена в табличен и схематичен вид в края на текста, за да се илюстрира статистическата картина в селата в района на днешен Благоевград, Куманово, Скопие, Ниш, Прищина, Призрен, Дебър, Струга, Охрид, Битоля, Прилеп, Вардарска долина. Димитър Гаджанов акцентира не само върху названията и прозвищата на някои регистрирани групи население, но като филолог обръща особено внимание и върху езиковедския аспект на проучването, като предоставя данни за турските диалекти в района, които системно и акуратно регистрира.

„Теренните“ проучвания на Димитър Гаджанов продължават да бъдат актуални източници и в наши дни, тъй като в тях се съдържа богат фактологичен материал, събиран с особена вещина и прецизност, за турскоговорящото население в български земи.

В своите изследвания авторът убедително доказва на основата на анализираните данни, че не е задължително наличието на трихтомна взаимовръзка: езикова – етнична – религиозна принадлежност, за обясняване на етнолингвистичната ситуация в този район. На тази база се заема с коригирането на някои неточности в начините на подаване на статистическа информация за разпределението на населението по признаците етнос, религия, език, които до този момент са изготвяни единствено по признака религиозна принадлежност на съответното население (Гаджанов, 1993: 231).

Диалектоложките проучвания на Д. Гаджанов се отличават с оригиналност и съдържат обективен теоретико-практически принос за развитието на този тип изследвания. Неслучайно неговите постижения се оценяват като несъмнен принос в изследването на турската диалектология в европейски мащаб, тъй като те се открояват с „умелото разкриване (...) на взаимната обусловеност на характеристиките на изучаваните от него общности“ (Боев, 2004: 328). Диалектолозите, последователи на делото на Д. Гаджанов, остават удивени от принципите, залегнали при събирането и обработването на езиковите данни, както и от обективната методика при обобщаване на резултатите, прилагани в изследванията му. Интерес предизвиква обстоятелството, че българският учен е не само един от пионерите в турската диалектология – едно ново за началото на ХХ век направление в туркологията. Нещо повече – той прилага оригинална методика, основаваща се на научни принципи за определяне на елементите и етапите на изследването с цел ексцерпиране на релевантни данни, близо 20 години преди Първия международен конгрес на лингвистите в Хага (1928 г.) да отправи препоръки към диалектолозите да следват същите в основата си методи.

Изследванията на българския езиковед се отличават със задълбоченост и с висока научна стойност. Отделя се внимание на факта, че за акуратността на диалектоложкото изследване е нужно да се вземат предвид не само фонетичните различия, но и да се проучат обстойно морфологичните и лексикалните специфики в обособените наречия, за да се определи делението на съответните говори.

За адекватността на резултатите допринася и обстоятелството, че изследователят е завършил славянска филология, тъй като при теренните си проучвания отчита обективно и влиянието, оказано от българския език върху турските говори.

Освен в лингвистичен план изследванията на Д. Гаджанов, който с право се приема за основател на турската диалектология в България, са с голяма значимост и приложимост в историко-филологическите науки. Тъй като той прилага в работата си комплексния метод, публикациите му са безценен източник за учени, работещи в областта на етнологията и антропологията. Това се дължи на обстоятелството, че в тях се посочват автентични сведения „в културно […] и етнографско отношение“ (Гаджанов, 1993: 231) за местното население, като се представят обстойно данни, структурирани по система от обективно определени параметри: външен вид (ръст, телосложение, черти на лицето, тен, тембър и др.) и облеклото (носиите), а така също и характерни обичаи и традиции на населението, както и различни поверия и легенди, разпространени в проучените селища. Важна характеристика на тази информация е нейната научна достоверност, тъй като е събирана на място и без посредничеството на преводач. Наличието на подходящо подбран снимков материал на носиите от началото на ХХ век на турскоговорящо население от Североизточна България е доказателство не само за духа на епохата, но и за отвореността на учения към използване на нови технически средства за наблюдение и регистриране на бита на обследваното население.

Публикационната дейност на Димитър Гаджанов включва и множество статии в разнообразни периодични издания като в. „Реч“, „Балканска трибуна“, „Камбана“, „Мир“ и др. Наред с това българският турколог активно сътрудничи с научнопопулярни материали на турски вестници, издавани както в пределите на България, така и в Истанбул.

Паралелно с това Д. Гаджанов превежда на български език редица важни за историята на България и Балканите османски източници. Така например на него дължим превода на части от пътеписа на Евлия Челеби, които се отнасят до българските земи.

Д-р Димитър Гаджанов е филолог, който поставя основите на системното преподаване на турски език в първия български университет – „Св. Климент Охридски“. Изследванията му в областта на туркологията и османистиката, и особено върху турската диалектология, са основополагащи за развитието ù в България.

Научните публикации на Д. Гаджанов високо се ценят от неговите съвременници, за което свидетелстват множество факти. Подкрепа на това твърдение се намира в писмата на професор Любомир Милетич до професор Ватрослав Ягич, както и в обстоятелството, че единствените запазени в Университетската библиотека на Софийския университет екземпляри от отпечатъците на „Турски източници за новата ни история“ (1915 г.) и на докладите от Известията на Кралската академия на науките във Виена (1911 г. и 1912 г.) са от личната библиотека на академик Иван Шишманов. Вече повече от век изследванията на Димитър Гаджанов запазват своята актуалност и остават неизменен източник на информация и възхищение за изследователите.

Основни публикации на Димитър Г. Гаджанов

Гаджанов, Д. (1909): Пътуването на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII век. – сп. Периодическо списание на Българското книжовно дружество. София, кн. LXX, год. XXI, 1909, св. 9 – 10, с. 639 – 724. [превод от турски]

Gadžanow, D. G. [Sitzung der philosophisch-historischen Klasse vom 08. Februar 1911] Vorläufiger Bericht über eine im Auftrage der Balkan-Kommission der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien durch Nordost-Bulgarien unternommene Reise zum Zwecke von türkischen Dialektstudien. – Anzeiger der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-historische Klasse. Wien, XLVIII Jahrgang, 1911, Nr. V. pp. 28 – 42.

Gadžanow, Dr. D. G. [Sitzung der philosophisch-historischen Klasse vom 24. Januar 1912] Vorlage des zweiten vorläufiger Berichtes über die ergänzende Untersuchung der türkischen Elemente im nordöstlichen Bulgarien in sprachliger, kultureller und ethnographischer Beziehung (Unternommen im Jahre 1911). – Anzeiger der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-historische Klasse. Wien, XLIX Jahrgang, 1912, Nr. III, pp. 11 – 20.

Гаджанов, Д. (1912): Кратки етнографически бележки. – Сборник в чест на професор Л. Милетич по случай 25-годишната му книжовна дейност (1886 – 1911) : От учениците му. София: Царска придворна печатница, 1912. с. 104 – 117.

Гаджанов, Д. (1915): Турски източници за новата ни история. – Сборник на Българската академия на науките, кн. III, клон историко-филологичен и философско обществен. София: Държавна печатница, 1915. с. 1–69.

Гаджанов 1916: Гаджанов, Димитър. Мюсюлманското население в новоосвободените земи.– Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. София, 1916. 52 с.

Гаджанов, Д. (1916): Изучаване на Македония в етнографско и диалектоложко (турски диалекти) отношение. – Ограничено издание на Географския институт за официална България през 1916г.

Гаджанов 1925: Гаджанов, Димитър. Мохамедани православни, мохамедани сектанти в Македония. – сп. Македонски преглед, год. I, кн. 4, 1925. с. 59 – 66.

Гаджанов, Д. (1993): Мюсюлманското население в новоосвободените земи. – Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. (съставител, предговор и бележки: Петър Христов Петров). София: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993. // София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 231 – 283. [второ издание] (първо издание – 1916 г.)

ЛИТЕРАТУРА

Боев, Е. (2004): Турската езикова практика в Омуртаг и района. – Град Омуртаг и Омуртагският край. История и култура. Т. 3. (Съставител: Мирослав Тошев; Научни редактори: Велко Тонев, Мирослав Тошев). Велико Търново, с. 326 – 376.

ЛМВЯ, (1996): Любомир Милетич до Ватрослав Ягич. Писма 1896 – 1914. (Съставителство, превод от хърватски, уводна статия, обяснителни бележки Румяна Божилова). София: Академично издателство „Проф. Малин Дринов“.

REFERENCES

Boev, E. (2004): Turskata ezikova praktika v Omurtag i rayona. – Grad Omurtag i Omurtagskiyat kray. Istoriya i kultura. T. 3. (Sastavitel: Miroslav Toshev; Nauchni redaktori: Velko Tonev, Miroslav Toshev). Veliko Tarnovo, s. 326 – 376.

LMVYA, (1996): Lyubomir Miletich do Vatroslav Yagich. Pisma 1896– 1914. (Sastavitelstvo, prevod ot harvatski, uvodna statiya, obyasnitelni belezhki Rumyana Bozhilova). Sofiya: Akademichno izdatelstvo „Prof. Malin Drinov“.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.