Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for23.431ezik

2023/4, стр. 385 - 393

ЕЗИКЪТ И МОДЕРНИЗМЪТ (Върху творби на Петко Тодоров)

Цветан Ракьовски
SCOPUS: 57218878896
E-mail: crakiovsky@abv.bg
Department of Literature
Faculty of Philology
South-West University “Neofit Rilski”
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Статията анализира езика на идилиите и драмите на Петко Тодоров. По мнението на рецензентите от началото на ХХ в. тези произведения се отличават с изкуствен език, който на много места става неразбираем. Причините се коренят в два фактора – умишлено архаизирана лексика и объркан синтаксис. Петко Тодоров използва огромен брой турски думи, погрешно вярвайки, че те ще създадат народно звучене на разказа или драматургичното действие. От друга страна, той преработва структурата на изреченията си и много често те завършват с глагол. Тези две стратегии – да се даде място на архаични, остарели думи и да се забави действието, като се утежни синтаксисът, водят до размиване на смисъла, защото архаичните думи вече не са познати на рецепиента и защото никой не говори като героите от идилиите и драмите от типа на „Зидари“ или „Змейова сватба“.

Ключови думи: модернизъм; проблеми на повествованието; структурни особености

След близо 145 години от рождението му все още не признаваме, че Петко Тодоров е извънсистемен автор; че неговите драми – заради езика си – са несценични, а разказите му, незнайно защо определени от автора си като „идилии“, може да приемем като пример за пакостната роля на необузданата стилизация, която би трябвало да произведе модернистични ефекти... Но не е.

Извънсистемен автор е П. Ю. Тодоров, защото творческите му продукти не се вписват никъде: т. нар. идилии не са идилии – защото се оказва, че пасторалната селска среда не е хармонична, носи в себе си конфликта между гусларя (певеца, мечкаря, змея) и патриархалната общност около него. Но идилиите не са и разкази на селска тематика (вж. Елин-Пелиновите разкази, излизали по същото време). Причината? В тях няма социални сюжетопораждащи мотиви (като в „Закъснялата нива“), но го няма и романтичния слайс на „Кумови гости“ или пък „Сълза Младенова“.

От друга страна, драмите не са драматургични поради анемичното си действие и спънатия синтаксис на диалога. Но тези драми са трудни за сценография и защото в тях има интровертни типове, има самодиви, змейове, страшни хайдути, билярки (жени, занимаващи се с билки). А те говорят странно. И не само те! Казано иначе, драмите и разказите на Петко Тодоров имат проблеми с езика. Проблеми, създадени от целенасоченото изцеждане на динамиката и сочността от него. Това ги прави доста нечетливи художествени творби, които по инерция поставяме в групата на модернизма. Така че на въпроса „с какво са модерни Петко-Тодоровите текстове?“ – отговорът трудно се формулира.

Трудностите, породени от езика на Петко Тодоров, стават все по-отчетливи след 1908 г., когато д-р Кръстьо Кръстев, Христо Тодоров, Никола Атанасов в свои рецензии коментират как разказват идилиите, издадени в 1908 г. Важно е да се отбележи, че идилиите още преди тази година пораждат интереса на изтъкнати чужди преводачи. До 1910 г. дванайсет от тях са преведени на немски, полски, френски, руски и украински език. Дори някои от важните идилии са превеждани на два и повече езика: „Мечкар“ – на френски, полски и руски, „Гусларева майка“ и „Певец“ са преведени на немски и украински, а „Борба“ – на украински и руски. Преводите са съвременни на изданието „Идилии“ (1908), поместени са в престижни списания още след появата им по страниците на българската литературна периодика.

Украинският и руският превод са резултат от частните и чисто литературните връзки на Петко Тодоров с такива автори като Олга Кобилянска и Володимир Гнатюк. В писмо до него Кобилянска споменава, че идилиите съдържат нещо „увлекателно, ново, поетично и свежо“ (Todorov 1981, p. 565). От друга страна, преводите на немски език са резултат от близкото познанство на Тодоров с известния славист Георг Адам. Той публикува преводите си в специализирани издания като немскоезичните „Литературно ехо“ (12, № 21 – 22), „Списание за литература“ (№ 15), вестник „Денят“ (1903, № 81). По-късно Георг Адам съставя сборника „Скици и идилии“ от Петко Тодоров, Лайпциг, 1919.

Вниманието към идилиите на Петко Тодоров е провокирано не само от екзотиката на една маргинална литература. Има и друг, важен мотив. В първите години на ХХ век Европа е обхваната от интерес към славистиката. Той се обяснява със стремежа да се даде съдържание на понятието „европейска литература“. С други думи, това е опит различните литературни процеси да се осмислят в перспективата на общи европейски естетически идеи. Преводачите няма как да усетят проблем с езика на Петко-Тодоровите идилии. Точно обратно – в цитираното писмо до автора неговата дългогодишна приятелка и идеен съмишленик Олга Кобилянска казва, че тези сюжети „се четат така живо“ (Todorov 1981, p. 565).

Но езикови трудности има – и това е важен акцент в рецензиите, съпътстващи тома с „Идилии“ (1908):

„Накрай и две думи върху езика на „Идилиите“. Той е невъзможен. Аз искрено бих се удивлявал на оня читател, който без мъка и главно без яд в душата би могъл да чете П. Тодорова. Това е някакъв варварски език...“ (Stoyanov 1909, p. 289)1.

Идилиите и драмите на П. Ю. Тодоров говорят особен език – това е общ топос за авторите на няколко подробни прегледа и рецензии (Божан Ангелов, Велико Йорданов, Никола Анастасов, д-р Кръстьо Кръстев, Георги Константинов). Те споделят общо мнение, че езикът на идилиите и на драмите „Змейова сватба“, „Зидари“, „Страхил страшен хайдутин“ е изкусен, дори изкуствен до степен на стилизация. Той „прилича на езика на стихотворната поезия, а не на говоримата реч“ (Konstantinov 1943, p. 230).

Станало е така поради намерението на автора да опакова една съвременна идея в корсета на традиционен език (фолклорен според него). Така П. Ю. Тодоров разбира модернизма – той трябва да бъде национално определим (но се е получил по фолклорному селски оцветен) и универсален (но е артикулиран с безброй турцизми). Иначе казано, авторът разработва един психологически случай (разочарование, отчуждение, комплексираност, егоцентризъм), който е поставен в клиширани битови (селски) форми на живот. Остава неизяснен въпросът – това ли е тоталната атмосфера, в която се води частният живот в началото на новия век. Така изглежда идеята за индивидуализма, на която настояват адептите на българския модернизъм около сп. „Мисъл“. Единият от тях – д-р Кръстев – слага точната диагноза: „Днешното наше изкуство, което се домогва до националността, е „фатално“ свързано с формите на селския бит“ (Krastev 1987, p. 121)2.

Много от идилиите, както и драмите на Петко Тодоров претендират, че са основани върху фолклора – език, колорит, традиции. За създаването на т. нар. национални сюжети авторът разчита на етническите знаци – обстановка, семейна среда, патриархални отношения и йерархии, поверия и пр. Но те не са успели да произведат естествени обстоятелства, защото имат вид на части от един параден костюм, според ефектния израз на Никола Атанасов. Чак тогава, в тази изградена форма, драматургът „започва да лепи образа на своя модерен герой. И излиза едно смешение, което разваля художествената илюзия“ (Аtanasov 1910, p. 455).

Според главните идеолози на модерното боравене с националната старина – Пенчо Славейков и д-р Кръстев – фолклорът трябва да изплете романтичната атмосфера (да даде мотив), от която да се надгради вече не патриархалната индивидуалистична душа на един различен от средата си, неспокоен Аз: самотен, отчужден, несретен, но горд. Такава ще да е била творческата идея на Петко Тодоров. Обаче, спирайки се на фолклорния интериор, той опитва да надхвърли познатия реализъм, т.е. да заобиколи и еманципира своите сюжети от социалното или иначе казано – от „врявата на деня“. Но преодолявайки тази врява, идилиите и драмите заглъбват в сантименталното. Т.е. персонажите не са модерни герои, а несретници, бягащи от всички и от себе си. Правилно е мнението на Божан Ангелов: това е „малък герой“ и той „няма нищо общо с онзи героизъм, който се вдъхновява от някоя идеология или от някоя велика страст“ (Angelov 1909, p. 531).

Ще коментирам пак повествователната процедура, определена по-горе като „стилизация“. С малки изключения сюжетите на Петко-Тодоровите творби са селски – в традиционната среда на селския свят стават съвсем непатриархални неща:

– неудовлетворена от селския живот мома тръгва подир циганин мечкар;

– селска хубавица пристава на змея, който е откровен циник;

– безскрупулна мома си краде любовник;

– самотник гуслар осъзнава, че е орисан да бъде нещастен тук, в село;

– горделива мома „литва пряко тилилейските усои“ в ръцете на Слънцето;

– нещастно влюбен младеж избягва от дома си и от село;

– група зидари, за да спазят поверието за устойчивост на строежа, зазиждат невинна девойка...

Героите обаче говорят език, който няма общо със селския свят, нито е естествен за фолклорната среда, за която претендира сюжетът. Според д-р К. Кръстев в „Идилиите“ (1908) се е провела необичайна и тотална езикова чистка: „пред нас е не простата и безизкусна реч на селянина, а една стилизирана във всички свои елементи индивидуална реч, каквато живият език не познава“ (Krastev 1909, pp. 661 – 662).

С едно уточнение – този изкуствен език на модерните герои (Христо, Змеят, Цена, Бойко, Калина) с нищо не е по-различен от езика на поддържащите персонажи (Марта билярката, баба Цена, дядо Милан, гусларевата майка, слънчовата майка). Те говорят с едни и същи думи и еднакъв словоред. Разликата и в действията им. А това обърква читателя и зрителя.

Стилизацията се захранва от енергията на две структурни процедури – работата на архаичната лексика и макароническия синтаксис.

Архаичната лексика е повсеместен знак, който тормози четенето и разбирането. В идилиите и в драмите прелива от думи с турски произход. Ето няколко: абраш (белезникав), аянин (управител), изин (позволение), кабзамалин (бирник), мезлиш (общински съвет), ошур (данък), праснак (тестяна закуска), сермия (капитал), сугарен (непораснал) и пр. Тук съм отделил само 9 думи, но трябва да подчертая – подобни на тях са стотици. Може би Петко Тодоров се е подчинил на идеята, че традиционният патриархален свят в сюжета му е терминиран задължително от българско-турски езикови хоризонти. Обаче той пропуска да се съобрази с един факт – към 1908 г., времето на първия том на „Идилии“, читателят изживява културния процес на разделението на езиците. В този процес отмира, просто изчезват нуждата от турските думи и средата, в която те виреят. Тази лексика е изгубила своя контекст.

За трийсетина години след Освобождението турцизмите бързо губят активните си позиции в общуването. Те се превръщат в пасивен фонд, който има по-скоро експресивни функции, отколкото семантични. Това се отнася с двойна сила в общуването с литературен текст. От друга страна, градският тип живот започва да доминира и това налага логично отчуждаване и от думи, които имат по-скоро селски контексти (трем, фитария, подявка и пр.).

След още няколко десетилетия поредното издание на Петко-Тодоровите идилии и драми (1948) вече по неизбежност е подсигурено с Речник на „непознати думи“. Нека подчертая – това не са остарели, а непознати думи, с които се сблъсква читателят от средата на ХХ век. Към тези години преждевременно остарелият език на идилиите и драмите (вж. по-горе рецензията на Хр. Стоянов) вече е станал семантична енигма, защото е нечетлив. Регистратор на този процес е Речникът – само от един том с избрани творби на Петко Тодоров редакторът е открил 192 непознати думи. Те са загубили своята лингвистична цена на средство за общуване, защото българският читател отдавна е забравил какво е „припор“, нито помни българските значения на турските думи „зарф“ или „ошур“. С пълно право можем да очакваме, че всяко следващо издание (1957, 1979 – 1981 и пр.) ще се нуждае от все по-обемен Речник с непознати думи.

Убеден съм, че в българската литература Петко Тодоров е единственият автор, който умишлено и последователно архаизира езика на своите текстове. Със сигурност това е била творческата му задача – свидетелства откриваме в странния му литературен дневник (воден от 1911 г.). Там пише, че майсторството „се състои в обработката и нюансировката“ на творбата (Todorov 1981, p. 323). По този начин, обработвайки лексиката, Петко Тодоров архаизира изказа, придава му древност, като го въдворява в процедурата на фолклорната му функция – такъв е неговият подход към модернизма. Авторът е убеден, че Бойко, Грозданка, Цена, Калина, Змеят и Койка са в своята културна среда. В нея те трябва да общуват чрез езика ѝ, както и да живеят обстоятелствата ѝ (обособени от цикличното битие в такта между делник – празник и пр.). Но модерната идея е да се открои тяхното различие, защото те са над живота в този патриархален подреден свят. Петко-Тодоровите странни персонажи са отчуждени индивиди, които имат свой свят, живеят по свои вътрешни норми.

Тук възниква въпросът: каква е ролята на странния тромав език, след като той не може, сам по себе си, да илюстрира достоверността на една индивидуална драма. На свой ред, към този архаичен език се добавя и макароническият синтаксис. Той също е неестествен орнамент на литературната фикция.

Другата енергия за стилизацията идва от странния синтаксис. По-горе отбелязах, че ядро на творчеството според Петко Тодоров е обработката – той обаче не разбира обработката като редакция, а като вкарване на езика в някакъв изконен регистър. Петко Тодоров е убеден, че тази изконна среда е фолклорът. Той обаче бърка, защото фолклорният човек едва ли говори с този тежък синтаксис, с който се влачат думите в идилиите и драмите му. Една справка би ни убедила, че никой фолклорен приказен жанр, нито песните в тяхното функционално разнообразие разказват своите сюжети с изречения, чийто синтаксис затиска логиката. Резултатът е: „изкуствен, симетричен и почти ритмуван стил, който се точи тъй монотонно и досадно, че на човека става мъчно за писателя и изкуството“ (Angelov 1909, p. 530).

Подобно насилие върху езика, водещо до изкуственост и неясен смисъл, коментира критикът Велико Йорданов. Той рецензира драмата „Страхил страшен хайдутин“ и обобщава, че често езикът на тази драма става двусмислен, дори парадоксален, защото Петко Тодоров насилва синтаксиса (Yordanov 1906), като поставя едно определение между две определяеми:

„Само да те погледнех и в гората мъжка сила щеше да омекне“ („Страхил страшен хайдутин“) – определението „мъжка“ може да се отнесе както към „гората“ (гората мъжка), така и към „сила“ (мъжка сила).

Не са изключения синтактични, а оттам и семантични безсмислици от типа: „В сън несвесен сам стар побащим балкана юнака да приспива“.

Става нещо като натрупване на лексикален баласт, който товари изказа и така променя или тормози не само фразата и нейния смисъл. Натрупването бави динамиката на интригата. Това може да се забележи дори и в драматургичния диалог – освен повествователя с такъв език разговарят и персонажите в идилиите, и действащите лица в драмите. Резултатът е, че героите стават мудни, анемични – трудно вземат решения, давейки се в съмненията си, което е изговорено ето как: „Човек е като дърво: дето е покарал издънка, там ще да си никне... Не е той вятър стиховит, кога му скимне да повей – не е: дето го свара свари да легне, да стане“ [„Несретник“] (Todorov 1957, p. 110). За тази затормозена динамика допринасят и етимологичните фигури („свара свари“). Ще ги открием в „Радост“, „Самодива“, „Нехранимайка“ и в останалите емблематични идилии. Причината е в самата структура на етимологичната фигура, която в основата си е повторение.

Подобна „обработка“ потиска персонажния ресурс. Героите в идилиите и в драмите са кухи и предсказуеми, за което причина е затормозеният изказ. Така обработката, която трябва да сглоби автентичен художествен свят, не приближава, а отдалечава идилиите и драмите от фолклорната стилистика. Езикът им няма общо с фолклора, защото е изкуствен.

Синтаксисът на идилиите има и още една особеност – странната изреченска структура. Много често авторът манипулира с двусъставни изречения:

„Дай му ширина в душата, цял свят в нея да вмести“ [„Орисници“] (Todorov 1957, p. 18).

„Откъсна ли една от хоро – на жълта дюля ще мяза“ („Гусларева майка“] (Todorov 1957, p. 100).

Двусъставно изречение като „Не може вечер да се прибира с жена си: да орат, да жънат и свят да въдят“ поставя второто изречение в ролята на допълващо, дублиращо смисъла на първото. Подобно повторение може да наречем синонимно, но то създава нещо като плеоназъм, респективно – смислов излишък. В тази изреченска конструкция почти винаги глаголът демонстративно стои на финала. Да го кажа и по друг начин – разказвачът гради един свят от обстоятелства, които поглъщат действието. Т.е. знакът за движение (действие) е задушен от словесно обилие, което създава внушение за застинал свят. Вина за това има двуплановостта: „Той не може с другите да се свие“ – „като охлюв къща да гледа“: в това сложно изречение второто е отглас, ехо на първото. Подобна организация на повествованието и диалога е повсеместна и тя е причината още в началото на ХХ век идилиите и драмите на Петко Тодоров да имат репутация на анахронизъм.

Техният словесен багаж няма допирни точки с езика на фолклора. Българската национална старина въобще не борави с подобна езикова среда. Авторът умишлено подбира архаични думи или турцизми, оплита ги в объркани изречения и така спъва сюжетната динамика. Но и убива жизнеността на литературния човек. Така идилиите трудно обясняват защо той е несретник. В усилено градената декоративна селска среда „несретник“ си остава само поза.

Този декоративен селски свят се оказва затворен и неразбираем за читателя от началото на ХХ век. Той обаче единствен може да възпроизведе ореола на романтизма с неговата идеология, че отделният чудак е надмогнал тривиалната си среда и опитва да се еманципира от нейните регламенти. Драмата на такъв литературен човек е, че осъзнава своята скованост, пригвозденост към традицията. И се оказва такъв персонаж – отчужден, но пасивен.

БЕЛЕЖКИ

1. Подчертаването е на автора.

2. Статията не е публикувана приживе.

ЛИТЕРАТУРА

АНГЕЛОВ, Б., 1909. Идилиите на П. Ю. Тодоров. Демократически преглед, г. VІІ, кн. 5, с. 531 – 532.

АТАНАСОВ, Н., 1910. Драмата на един модернист. Българска сбирка, г. ХVІІ, кн. 7, с. 452 – 474.

ЙОРДАНОВ, В., 1906. „Страхил страшен хайдутин“. Българска сбирка, г. ХІІІ, кн. 1, с. 33 – 41.

КОНСТАНТИНОВ, Г., 1943. Нова българска литература. София: Хемус.

КРЪСТЕВ-МИРОЛЮБОВ, Кр., 1909. Петко Тодоров. („Идилии“). Демократически преглед, г. VІІ, кн. 6, с. 661 – 662.

КРЪСТЕВ, Кр., 1987. Драмата „Змейова сватба“. Литературна мисъл, кн. 10, с. 121 – 122.

СТОЯНОВ, Хр., 1909. В тишината на живота (П. Тодоров. „Идилии“). Съвременник, г. І, кн. 5, с. 289 – 290.

ТОДОРОВ, П., 1948. Избрани произведения (Ред. Цв. МИНКОВ). София: Български писател.

ТОДОРОВ, П., 1957. Събрани произведения в 3 тома. Т. 1 (Ред. Н. ФУРНАДЖИЕВ). София: Български писател.

ТОДОРОВ, П., 1981. Събрани съчинения в 4 тома. Т. 4 (Ред. Л. ГЕОРГИЕВ). София: Български писател.

REFERENCES

ANGELOV, B., 1909. Idiliite na P. Yu. Todorov. Demokraticheski pregled, vol. VII, no 5, pp. 531 – 532. [In Bulgarian].

ATANASOV, N., 1910. Dramata na edin modernist. Balgarska sbirka, vol. XVII, no 7, pp. 452 – 474. [In Bulgarian].

YORDANOV, V., 1906, “Strahil strashen haydutin”. Balgarska sbirka, vol. XIII, no 1, pp. 33 – 41. [In Bulgarian].

KONSTANTINOV, G., 1943. Nova balgarska literatura., Sofia: Hemus. [In Bulgarian].

KRASTEV-MIROLYUBOV, K., 1909. Petko Todorov. (“Idilii”). Demokraticheski pregled, vol. VІІ, no 6, pp. 661 – 662. [In Bulgarian].

KRASTEV, K., 1987. Dramata “Zmeyova svatba”. Literaturna misal, no 10, pp. 121 – 122. [In Bulgarian].

STOYANOV, H., 1909. V tishinata na zhivota (P. Todorov. “Idilii”). Savremennik, vol. I, no 5, pp. 289 – 290. [In Bulgarian].

TODOROV, P., 1948. Izbrani proizvedeniya (ed. Cv. MINKOV.). Sofia: Balgarski pisatel [In Bulgarian].

TODOROV, P., 1957. Sabrani proizvedeniya v 3 toma. T. 1 (ed. N. FURNADZHIEV). Sofia: Balgarski pisatel [In Bulgarian].

TODOROV, P., 1981. Sabrani sachineniya v 4 toma. T. 4 (ed. L. GEORGIEV). Sofia: Balgarski pisatel [In Bulgarian].

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.