Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for2025-05-01

2025/5, стр. 563 - 576

СИНКРЕТИЗЪМ НА ИЗРЕЧЕНСКИТЕ ПРИЗНАЦИ

Мариана Георгиева
OrcID: 0000-0002-8683-9565
E-mail: mv.georgieva7@gmail.com
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd.
1113 Sofia

Резюме:

Ключови думи: синкретизъм; изречение; характерен признак; български език; комуникация; лингводидактология

Резюме: Синкретизмът е обективно предопределен процес на признаково аранжиране на изреченската конструкция като прототип, разбира се. Обективността се осигурява от пресечната точка на двете оси на субектната езикова дейност – когнитивно креативна и комуникативно перспективна. Това сечение всъщност е феноменалната екстензия на когнициото от мисълта в езиковата и метаезиковата експликация през кръговрата съзнание, подсъзнание, емотивност. Посоката е от субекта с цялостната му иманентност навън, към експликацията в език и с език и напред, към другия субект. Векторът навън, към експликацията в език и с език, е по оста когнитивна креативност, а векторът напред, към другия субект, е по комуникативно перспективната ос.

Ключови думи: синкретизъм; изречение; характерен признак; български език; комуникация; лингводидактология

Когнитивната креативност на субекта на езика в дейността му с него (езика) се осигурява равнопоставено в комбинаториката си с оглед на комуникативната перспектива, разбира се. На синтактично равнище това осигуряване е прототип на изреченската парадигма. Инвариантите на изречението са модулите на иманентността на субекта на езика, на когнициото като феномен, което е философията на езика. Когнитивната комбинаторика модерира функциониращото съзнание. Мисленето е средоточието на тази функционалност. В нея се пресрещат подсъзнание, съзнание, емотивност. Отвъд това средоточие, отвъд мисленето е метафизичното. Отрицанието, като категория, диалектически е плод на метафизичното мислене, понеже действителността е резултат от развитие. С други думи, когнитивната интимност на субекта на езика обосновава закономерно сечението между подсъзнание, съзнание и емотивност и дейността на субекта с езика продуцира езиковите единици все едно на какво равнище. Във всеки случай на тази езикова продукция, условно казано, всяка отделна проекция в системата и структурата на езика превалира съответно на единица когнитивна комбинативност. Синтактичното равнище е най-високата степен на езиковата дейност именно заради изначалната комплексна природа на комбинаториката, веднъж, и затова заради комуникативната перспектива, която изважда на езиково равнище когнициото в проекцията на информационния обмен между субектите на езика, на второ място. Така за парадигмата от изреченски инварианти е важно да се подчертае равностойността на всеки един от признаците не само като налични при всеки инвариант, но и като равностойни всеки сам по себе си да модерира инварианти. Разликата е само в езиковата експликация за всеки от тях формално.

Изреченските дефинитивни признаци не са независими една от друга характеристики и затова някои позиции от изреченската парадигма са в известна степен оспорими, а други – противоречиви. Т.е. има видове прости изречения, анализът на които не е последователен именно от гледна точка на номинирането, или дефинирането им. Причината е както във факта, че всяко изречение притежава комплексно всичките тези признаци, така и във функционалната природа на признаците и тяхната субектно заложена същност. Предикативността, модалността, граматическата оформеност и интонацията са все продукт на субекта на езика в единицата негова езикова дейност. Това концептуално средоточие извежда пред скоби именно субекта и неговата когнитивна потребност.

Субектът и неговата когнитивна креативност – като архитектура, аранжимент, потенция (интенция, ретенция, претенция), всъщност предопределят парадигмата. Признаците на изречението са функция, но не параметър, или коефициент. Диалектиката разполага реда на съотнасяне на субекта, когницията му, общо казано, и функционалността на дефинитивния признак. Редът също, разбира се, има своята релевантност. Това е причина част от позициите в изреченската парадигма да са донякъде противоречиви или парадоксални. Релевантността се потвърждава имплицитно например от класификацията на изречението по цел на изказване. Целта на изказване е класификационен маркер, който категорично препраща към субекта на езика в единица езикова дейност с два вектора – когнитивна креативност и комуникативна перспектива. Целта на изказване презентира субекта на езика като когнитивна иманентност с векторна характеристика, което означава отношение в дълбинен план естествено. Този маркер за класификация е в равнопоставеност с останалите признаци по дефиниция заради по-горе посочената диалектически релевантност относно субектната принадлежност или все субектното предициране въобще.

Иманентността на субектността като когнитивна потенция обяснява явлението емоционален, експресивен синтаксис и неразчленимостта като характеристика на изречението. В първия случай – при експресивния синтаксис, когнитивната потенция обхваща до поглъщане всички други признаци и се аксиоматизира до такава степен, че напуска територията на съзнанието и преминава в концентрирана до експресия емоционалност:

`Ти ли не знаеш?`;

`Кой не знай Чавдар войвода?`.

Във втория случай – при неразчленимостта, е обратно – аксиоматизираната когнитивна потенция „се вглъбява“, стига до такава иманентност, чиято дълбинност е трансценденсът, подсъзнанието, прототипът на мисълта и няма нужда от езиковата експликация в прецизирания синтактичен аспект – отношението, връзката, с други думи – позицията, контактът, дистанцията, които са обект на детайлен анализ по-нататък в работата:

`Да, да ...`;

`Глупости!`;

`Виж ти.`;

`Горкият той.`.

Признаците, по които се класифицира изречението и инвариантите му изграждат парадигмата, са разноредови по отношение на отнасянето и разполагането им в равнищата на езика като системно-структурно сечение и презентиране, но в онова диалектическо единство все пак, което е неоспоримо по силата на изходната точка, която е субектността по същество, т.е. субектът на езика като продуцент на езика. По-горе подчертаната характеристика на целта на изказване я извежда в своеобразна – относително съществена, но несъщинска, така или иначе, надредовост по отношение на предикативността, граматическата оформеност, модалността и интонационната завършеност (само при нарочна класификация в случая). Следва веднага да прибавим, че интонационната завършеност също се приписва на субекта на езика като функция на органичността на артикулацията и на гласа (вид експликация, или апликация). И целта на изказване, и интонационната завършеност са субектно иманентни характеристики, които диференцират изречението когнитивно. Интонационният контур като артикулационна величина – модулацията на гласа, е трансмисията изречение – комуникация. В писмената форма пунктуацията е метаинтонация, графиката на гласа. Затова например в писмената форма интонационната завършеност има за облигация пунктуационния знак. Графиката на пунктуацията е метаезик, а метаезикът отвежда именно към субектната дълбинност, каквато е когнитивната потенция на homo sapiens. Затова и една и съща езикова експликативност, от едно и също системно-структурно равнище, с една и съща конфигурация може да е изреченски инвариант, с различен смисъл, само по силата на пунктуационния знак дори и например.

Граматическата оформеност на изречението е езикова експликация, която също е функция от субектността (на други равнища, като друг етап на функционалната субектност). При граматическата оформеност когнитивната по-тенция на субекта е опосредствана формално. Тук иманентността, която е същността на целта на изказването и интонационната завършеност, е акумулирана в категориалните вариации на рефериране. Формалната опосредственост на когнитивната креативност прави допустимо граматическата оформеност да предполага в себе си, да генерира останалите признаци на класификация – по начин на изразяване на предикативността и по структура, по състав, според наличността или изпускането на някои от частите на изречението и така да акумулира интонацията и модулацията (вж. Gramatika … 1983, p. 43).

Модалността като дефинитивен признак се разполага между интонационната завършеност и граматическата оформеност на изречението. Модалността е сечението между когнитивната креативност и граматическата оформеност, между субектната иманентност и езиковата облигаторност на тази иманентност строго дълбинно и прототипно. Този признак може да се изразява както с езикови средства (утвърдителни и отрицателни частици – думи с несамостойна семантика, а със служебна функция или с експресия), така и с параезик (кимане с глава за утвърдителност или за отрицание; махане с ръка), който е алюзия на дълбинността на субектността като когнитивна потенция в начална точка – подсъзнание съзнание, метафизично мислене, емотивност. Относителната амбивалентност също е доказателство за граничната позиционираност в признаковата парадигма на изреченските инварианти. Двоичността на модалната облигация – език и параезик, от една страна, и логическа и езиковосубектна, от друга страна (по-нататък е анализът по този признак), и граничната позиция между иманентността на когнитивната креативност и граматическата оформеност предполагат такива парадоксални твърдения, каквито например са `отрицателно по форма и утвърдително по съдържание изречение` (`Не може да не дойде.`)

или пък `двойното отрицание` (`Никой не чете достатъчно.`).

Парадоксът като феномен е аргументът в анализа да се приложи принципът на когнитивното съответствие, за да се пресрещнат всички признаци на изречението в когнитивната креативност на субекта на езика.

При всички случаи обаче всички признаци на изречението трябва да се разполагат най-напред в координатната система с пресечна точка субектът на езика (феноменалната нула – вж. Georgieva 2023, p. 8) и след това да се проектират относно субекта в субектно-предикатната структура. Феноменалната нула може да обясни случаи, при които един признак потиска друг или даже го неутрализира. Интересен е случаят да се квалифицира изреченски инвариант `несъщински въпрос` (`Кой знае?`)

или `риторичен въпрос` (`Виждаш ли?`) .

Признаковата парадигма следва да разположи изреченските инварианти категорично, първо, и убедително, безспорно, второ. В нито една признакова комбинаторика не може да се прескача от едно в друго езиково равнище (системно-структурно) и не може да се заличават, нито пренебрегват един или друг признак съответно. Интерактивният подход в анализа на изречението не само ще прецизира неговата парадигма и ще обясни наистина същността му като основна синтактична единица, но и ще балансира езиковото съзнание в двата вектора на неговата функционална провокация – рефлексия и рецепция. Балансът, естествено, е разбирането като феномен, или прототип на технологията на езика, определяна като комуникация.

Естествено обоснованият от субекта, като носител на езика, синкретизъм на признаци, които модулират и модерират основната синтактична единица в процеса на продуцирането, е основата, или първопричината, казано по друг начин, за различна комбинаторика на признаци. Във всеки случай доминантата е признаковата характеристика, а не езиковата експликация сама по себе си, все едно на какво равнище е подчертана тя. Това се отнася за класификацията на изречението. Синкретизмът от признаци се проявява като модулация и модерация, разбира се, и вътре в изречението – както по отношение на структурата субект – предикат, така и по отношение на състава – второстепенни части, разширени части, и тяхната квалификация като синтактична позиция. Дори усложняването на изречението – еднородни части, обособени части, вметнати части, е вид експликация, така да се каже, на синкретизъм, все този – на когнитивната потенциална ос (интенция, ретенция, претенция) на субекта на езика.

Сега наличната и валидна естествено класификация на изречението по изброените по-горе признаци съдържа в себе си инварианти, които някак се припокриват. Според Академичната граматика „в малко случаи с възклицателните изречения се изразява само някакво чувство, по-често с тях се и съобщава нещо, пита се, заповядва се, пожелава се нещо“ (Gramatika ... 1983, p 74). Такова категорично припокриване, или смесване с останалите инварианти по признака `цел на изказване` веднага снема валидността на парадигмата в позицията `възклицателни изречения` например. Минимизирането на диференциалния признак `изразяване на чувство` и разполагането на тези инварианти и сред останалите инварианти – съобщителни, въпросителни, подбудителни и желателни, доказва безспорната релевантност на интонационната характеристика като друг, отделен, самостоен в достатъчна степен класификационен признак. Тезата ни се подкрепя и от академичните аргументи, че „в тези случаи възклицателните изречения споделят главните формални особености на съобщителните, въпросителните, подбудителните и желателните изречения, но имат и някои специфични формални особености, на първо място всред които стои интонацията“ (маркирането в болд мое – М.Г.) (Gramatika... 1983, p. 74).

Размиването между `целта на изказване` и `интонационната характеристика` в никакъв случай не е намаляване на релевантността или отстъп от дефинитивната им структурираща функция. Това безспорно е синкретизъм. Причината за синкретизма е обективно заложена и препраща към субекта на езика и неговата когнитивна претенция, която се обективира от органичността на интонирането (артикулация, глас) в комуникативната перспектива. Неслучайно представянето на възклицателните изречения в цитираната Граматика ... в края си препраща към „контекста и ситуацията“ (Gramatika... 1983, p. 78).

Подчертаването на интонацията („...се различават само по интонацията си...“), от една страна, и препратките и към граматическата им оформеност – начин на изразяване на предикативната структура, по състав, според наличността или изпускането на някои от частите на изречението, от друга страна, са необоснована, бихме казали, еклектика на анализа, която обезсмисля изреченската парадигма като цяло (Gramatika... 1983, pp. 75 – 78). С други думи, формално-функционалният подход е непродуктивен и защото същността на основната синтактична единица по дефиниция и философията на синтаксиса като езиково равнище, взети заедно, диалектически проявяват непригодността, естествената противоречивост на такъв подход. Дори номенклатурата му етимологически е достатъчна, за да се саморазобличи предвид крайно ограниченото място на формата сред множеството категориални признаци за класификация. Не е възможно да не се уплътнява който и да е анализ, още повече лингвистичният, като се държи сметка за диалектиката и причинно-следствените връзки между категориите и техните параметри на изразяване. Науката изисква методология. Ако се престъпи тази аксиома, няма теория, няма наука. В такъв случай се стига до регистър, който се самоунищожава от противоречия и се стига до посегателство и върху езика.

Не може да се обясни с нито един изследователски подход еклектичната терминологичност „във въпросителните по форма възклицателни изречения сказуемото ...“ (Gramatika... 1983, p. 75). И въпросителните, и възклицателните изречения според академичния синтаксис са инварианти на изречението по признака `цел на изказване`. Какво означава „въпросителни по форма“, не би било възможно да се обясни, в това число и от формално-функционална гледна точка. При това трябва непрекъснато да се подчертава, че всяко изречение има субектно-предикатна структура и синтактичните еквиваленти са съответно подлог и сказуемо. Оттук нататък каква е езиковата експликация на формално равнище, като специфика на останалите (извън синтаксиса) системно-структурни равнища, не е релевантен – от дефинитивна гледна точка – критерий в изграждане и представяне на класификационната рамка на изречението като основна синтактична единица.

Възклицателните изречения се диференцират на основата на изразяване на емоционалност. Извън емотивната когнитивно-комуникативна перспектива тези изречения губят самостойна дефинитивност. Това е достатъчно, за да се приеме емотивността като параметър за интонационна характеристика. Интонационната характеристика обаче е по-висок клас признак и е дефинитивно присъщ на изречението по принцип, отвъд инвариантността. Аналогично е положението например с граматическата оформеност – също дефинитивно присъща на всяко изречение по принцип. Както при граматическата оформеност се „слиза“ до признака `по изразяване на предикативната структура` или `състав`, така и при интонационната завършеност „се слиза“ до емотивно изречение, т.е. възклицателно. Ние смятаме, че е по-коректно, от гледна точка на когнитивния подход, да се прецизира с квалификацията `емотивни` и `неемотивни` изречения – по признака `интонация`.

Друг изреченски инвариант по този признак – `интонация`, е въпросително изречение:

`Сега?`;

`Днес?`;

`Ти?`,

`Да?` (вж. Граматика ... 1983: 60).

Двете позиции в корелацията – емотивна и въпросителна, са достатъчни, за да се приеме интонацията за класификационен признак на изречението. Интонацията е дефинитивен изреченски признак, който структурира в основна синтактична единица емоцията, както и да е езиковоекспликатно изразена тя на останалите системно-структурни равнища:

`Сега!`;

`Днес!`;

`Ти!`,

`Да!`.

Това структуриране е и възклицателно изречение собствено – освен като въпрос, както по-горе илюстрирахме.

Синкретични са и „въпросителните да-изречения“ (Gramatika... 1983, pp. 55 – 56). Този инвариант препотвърждава актуалната признаковост на интонацията. Самостойността на признаковостта личи и в превалирането на хипотезите на отговора на тези да-въпроси – положителен (утвърдителен) и отрицателен. Въпросът

`Да?` може да има отговор естествено

`Да.`, но е възможен и другият, диалектически контрапунктов отговор:

`Не.`.

Наличието и на двете вариации по логическата модалност (отношението на изреченския смисъл към действителността), а не по собствено езиковосубектната (когнитивната интенция) в отговора е друго своеобразно доказателство за релевантността на интонацията като признак за класификация на изреченски инварианти, макар и в минимума на корелативната двойка, какъвто е случаят с емотивните и въпросителните изречения. Превалирането е естествено.

Синкретични са изречения, при които интонацията придава когнитивнокомуникативната стойност на думата (думите), без граматическата им характеристика да експлицира субектно-предикатната структура в класическа езикова конструкция. Тези изречения притежават предикативност, само че тя е имплицитна – в съзнанието на субекта на езика, но не е езиково изразена, защото е силна и всеобхватна. Субектът на езика предава своята когнитивна креативност като доминирана експресия в една или друга емоция. Тук релевантна е концентрираната до такава степен рефлексия, че емоцията на субекта я поглъща и превалира самодостатъчно на комуникативно равнище като усилена до структурираща самодостатъчност интонация. Органичността е усилена и гласът, чиято метаграфика е пунктуационният знак (!), сугестира. `Ти` е другият субект и това е безспорно от граматиката на думата – второто лице с езикова експликация местоимение. Субектът на езика – `аз` и `ти`, е предициран във всеки случай. Доказателството е така или иначе наличието на някаква езикова експликативност със знаците и на метаезика – графиката на пунктуацията например като метаезик, колкото и минимизирана да е тази езикова експликативност и в какъвто и компресиран вид да е като съотносимост на съответните системно-структурни равнища. Рефлексивността на тази предикация като факт (действие, състояние) в субекта на езика е до степен на емоционален изблик и това е достатъчно за обслужената когнитивна по-тенция. Нейната транслация в комуникативния обмен е екстраезикова, интонационна преди всичко – преди останалата граматика дори. Всичко това се е имплицирало единствено и само в съзнанието. Натоварената имплицитност се споделя като компресия от емоцията. Този естествен потенциал на човека – логос и психе, се балансира. Естественото равновесие ангажира различно експликативността – невинаги и само в език. Спира се до иманентността на звука, до гласа. Може да се отиде и още по-далеч – отвъд езика, само при метаезика – поглед, мимика, жест. Например наративите `в очите ѝ се четеше преданост`; `завъртя глава в знак на несъгласие`; `изпиваше го с поглед`; `разбраха се без думи`; `мълчалив отказ` и т.н.

При необслужената рецепция на някакъв факт, сегмент действителност субектът на езика продуцира въпрос – попълване на информация. Когнитивната креативност се стимулира с още информация. Синкретичните въпроси също се разполагат в емоционалния ресурс на субекта на езика и затова не притежават езикова експликация на предикативната структура. С други думи, синкретичните въпроси са постпредикативна рефлексия и затова екстраезикова експликация, каквато е интонацията. Интонацията е гласът, но отвъд думата или преди нея. Интонацията е гласът на границата между съзнанието и подсъзнанието или отвъд съзнанието, при съкровената имплицитност – при душата. Тази иманентна импликация пренарежда когнитивните приоритети през признаковите характеристики на основната синтактична единица, всичките – функции на субекта на езика в дейността му в комуникативния обмен, което изважда емоцията като концентрирано акумулирано знание за нещо. Емоцията като екстериорно за съзнанието знание подлага на съмнение утвърдеността с нейната пестелива езикова експликация

`Да` и я превръща във въпрос:

`Да?`.

Всъщност рецепиирана от субекта на езика предикация с утвърдителна модалност се трансформира от когнитивната претенция екстраезиково единствено с вокализираната експресивност на изненадата или пък съмнението. Това е природата на когнициото всъщност в неговата динамична актуалност. Този опит за анализ на синкретичните въпроси на принципа на когнитивното съответствие и при неизменна връзка със субекта на езика в дейността му с езика някак естествено препраща към езиковите експликации на модалността например.

Модалността е относителна дълбинност на въпроса като когнитивна необходимост, протектира го заради комуникативната перспектива като когнитивна удовлетвореност. `Да` е дума, граматическата парадигма на която посвоему утвърждава доминацията на когнитивната ни креативност като субекти на езика. Да-формите – отличителна черта на българския език и балканизъм, „се използват в съобщителни, въпросителни, подбудителни и желателни изречения, като значението им е различно в различните видове въпросителни изказвания ...“ (вж. Nitsolova 2008, p. 409). `Да` е модална частица (вж. Nitsolova 2008, p. 478). Частицата е дума без самостойно значение и с относителна морфологична характеристика. Тя не може да бъде част на изречението, но функционира в изречението като специфична езикова експликация. Тя явно презентира нещо присъщо на субекта на езика. Езикова експликация, но без семантика и без морфология собствено означава продукт на субекта, който не е ментален. За това доказателството са квалификациите на `да` модална, утвърдителна. Този продукт на субекта е емотивен или когнитивен в иманентния смисъл на когнитивното. И в двата случая е налице фина субектност, строго съкровена, където е авторефлексивността, дълбинността на аз-а. Подобно вглъбяване на субекта по посока на когнитивната креативност естествено препокрива и синтезира признаците като маркери на когнитивната потенция. Затова е вариативно присъствието на тези езикови експликати без собствено значение и собствена морфология. Те са свободните валенции на когнитивната креативност на субекта на езика – от хипотезата до утвърждаването и назад (`да бе`, т.е. не е `да` като че ли). Те са когнитивната потенция, експлицирана в букви до минимума, който през формалната несамостойност обслужва когницията. Тази алтернатива е удобна презентация на доминиращата до самостойност концентрирана когнитивна креативност. На синтактично равнище това са интонационно преведени в комуникацията емоция или дефицит като потребност, каквито са синкретичното възклицателно или синкретичното въпросително изречение.

Това е експлицираната аксиоматична когнитивност на субекта на езика, която е дълбинността на синтаксиса, или протосинтаксис. Интонацията, като релевантен за изречението само от дума и даже само от дума без собствена семантика и морфологична характеристика признак, е апликацията на когнитивната потенция на субекта на езика в неговата дейност с езика. Думите без семантика и морфология и синкретичните изречения презентират когнитивния код на езика и неговата философия. Така се доказва недостатъчността на формата и функцията да стигат до самостойност или да доминират до абсолюти. Филтърът е когнитивната съкровеност на субекта на езика, на аз-а. Вън от този филтър езикът е нестабилен и двузначен и неясен дори.

Когнитивната креативност на субекта на езика естествено се обслужва от съзнанието, където се модулира феноменът частиците `да` и `не` да бъдат всъщност езиковата експликация на диалектическите категории `утвърждаване` и `отрицание`. Тъй като тези логически категории са в основата на изразяване на логическата модалност на изречението като основна синтактична единица – продукт на субекта на езика, утвърждаващото `да` и отричащото `не` са изречения. Това са синкретични изречения и техният смисъл е когнитивната интенция на субекта на езика в езиковата му дейност. Синкретизмът означава покрита от всепоглъщащата и всеобхватна модалност – както като крайно минимизирана (също синкретична) езикова експликация, така и относно референцията по този начин на останалите дефинитивни признаци. Синтактичната категория в резултат от тази дейност е `модалност`.

Равнопоставеността на дефинитивните признаци модерира изреченски инварианти. Превръщането на тази обвързана от субекта, като носител на езика и негов продуцент по право, равнопоставеност и равностойност на изреченските признаци в принцип е първата ос на диференциране на изреченските инварианти. Може да се отбележи, че това е когнитивната ос, векторът на когнитивната креативност. Втората ос закономерно е комуникативната перспектива, векторът на обмена. При него закономерно пък се превръща в принцип споделената субектност – аз и ти. Комуникативната перспектива – кръговратът рефлексия – рецепция, разполага субекта на езика в двете позиции – първо и второ лице, съобразно стимулираната когнитивна креативност през говорене и слушане. Пресичането на осите обосновава релевантността на всеки признак спрямо всяка от осите – когнитивна и комуникативна. Двата принципа – когнитивна креативност и споделената субектност, изграждат изреченската парадигма. Двоичността – и на осите, и на споделената субектност, подрежда съответствия, създава симетричност. Например целта на изказване като признак от когнитивната ос (интенция, строго субектна модалност тоест) разполага изречението като съобщение, въпрос, подтик, желание, възклицание (емоция, изблик, удовлетвореност, да речем). Тази подредба се обръща, завърта при проекцията във втората ос – комуникативната, където споделената субектност предлага на въпроса отговор. Отговорът може да бъде съобщение, въпрос, подбуда, желание, възклицание просто защото това са вариантите на целта на изказване като когнитивна креативност на втория субект на езика. Например въпросителното изречение

`Тръгваш ли?` може да има следните инварианти за отговор:

1.`Тръгвам. (Да.)`;

2. `Да тръгна ли?` (`Тръгвам ли?`);

3.`Ти кажи!`;

4. `Иска ми се.` ;

5.`Тръгвам!`.

Примерът е илюстративен за целите на тезата ни и затова предлага изчерпателно хипотезите. Сечението между когнитивна креативност и комуникативна перспектива може да продуцира въпросително изречение с една-единствена езикова експликация от думи с различна лексико-граматична характеристика без въпросителна семантика, в това число дори лично име и съюз:

`– Моля?` (З. Карабашлиев);

`– Ницше?` (З. Карабашлиев);

`– Сава?`

`– Да.` (З. Карабашлиев);

`– Е, и?` (Вл. Зарев);

`– Сериозно?` (Вл. Зарев);

`– И ...?` (Г. Господинов).

Може експресивна частица да изчерпва граматичната оформеност на съобщително изречение:

`– Ха. Вие!` (З. Карабашлиев).

Потиснатата като съобщена регистрация емотивност и натовареното с експресия като възклицателно изречение лично местоимение за второ лице, множествено число презентират синкретизма на признаковата парадигма като критериален ред за изреченската характеристика. Синкретизмът обаче подчертава самостойността на интонацията да моделира в изречение дори една дума, все едно дали тя е със самостойна семантика и категориална характеристика, т.е. е емотивна, или пък модална без морфологична структура:

`– Не!` (Вл. Зарев).

Споделената субектност и пресрещането на две когнитивни креативности аргументират философията на езика в синтактичното му равнище като актуална функционалност. Това равнище е естествената екстензия на семантики, на категориални характеристики, на граматична облигация. Така частиците апликират емотивността на субекта на езика или просто неговата когнитивна потенция и модулация. Затова не само че сами са достатъчни като езикова експликация за изречение, но и придобиват аксиоматичен статут на категориално значение по този начин и по принцип. Такъв е случаят с частиците `да` и `не`. Тези думи битуват като езиково изразено утвърждаване или отрицание. Вариативната им синтактична функционалност от думи за изразяване на модалност с двата знака плюс и минус до основна единица, изречение представя семантиката на утвърждаващата и отричащата когнитивна интенция на субекта на езика, на аз-а. Модалната им семантика не се губи, когато те се използват за образуването на граматични форми или в словообразуване (думи с негативна семантика или с отсъствие на признак, думи с уточняващо значение, сложни и съставни служебни думи).

Модалната семантика на частиците по принцип, изглежда, обяснява и оправдава аксиоматичната им морфологична форма. Освен това признаването на делексикализираната природа на някои от тях и произходът им от други части на речта със самостойна семантика и категориална характеристика дават основание да се приеме, че това са думи, които апликират когнитивната креативност на субекта на езика в актуалността на неговата дейност. Екстензията на когнитивно иманентната субектност е причина думите с модална семантика, които доминират морфологично като частици, да варират в орбитата на неизменяемите думи между самостойната и несамостойната тяхна семантика. Те са с различни вектори в изреченската единица – интро- (в отделните синтактични позиции), екстра- (като признакова облигаторност). Този езиков ресурс експлицира авторефлексия и затова премоделира значението на думите с рефлективна семантика, както и техните позиции:

`Ти даже ще отидеш.` / `Даже ти ще отидеш.` /`Ти ще отидеш даже.` `Даже?`

`Даже!`

`Днес например времето стана приятно за разходка.` / `Например днес времето стана приятно за разходка.` / `Днес времето стана приятно например за разходка.` / `Днес времето стана приятно за разходка например.`

`Например?`

`Например.`

Когнитивната иманентност на субекта на езика приобщава думите до изречение и прави от думата изречение. Сечението между когнитивно креативната ос и комуникативната ос разполага изреченския инвариант преди всичко и най-вече с оглед на субектната езикова дейност. Коректното отчитане на всички признакови характеристики не препятства квалифицирането на изреченския инвариант по определен признак. Обяснението е в дефиницията, разбира се, където тези структуриращи основната единица в синтаксиса признаци са разположени равностойно и едновременно. Този факт предполага, разполага и налага инвариантите в класификационна парадигма. Затова смятаме, че не е коректен анализът на въпросително изречение като инвариант по цел на изказване да съдържа като че ли троична „квалификация“ („въпросителните по форма възклицателни изречения ...“), както вече бе цитирано.

Пресечната точка на двете оси на субектната езикова дейност – когнитивно креативна и комуникативно перспективна, е феноменалната екстензия на когнициото от мисълта в езиковата и метаезиковата експликация, през кръговрата съзнание, подсъзнание, емотивност. Органичността на функционалното съзнание и материализацията на мисълта ни в артикулация или писмо придават на всеки един от признаците самостойност и затова равностойност да образува изречение.

За нас така представеният опит за анализ на синкретизма в синтаксиса на принципа на търсене и отчитане на когнитивното съответствие при всеки един от дефинитивните признаци е критериална рамка за класификация на изречението като основна синтактична единица. Разбирането за и на синкретизма като субектна когнитивно креативна парадигма с комуникативна проективност, където естествено се позиционира фокусът на втория субект, също на езика, се разполага неизбежно и в анализа на изречението като конструкция само по себе си – позиции и синтезиране на смисъл.

ЛИТЕРАТУРА

ГЕОРГИЕВА, М., 2023. Когнитивни аспекти на изречението. София: БАН, ИБЕ „Проф. Любомир Андрейчин“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-5873-2.

ГОСПОДИНОВ, Г., 2020. Времеубежище. Пловдив: Жанет 45.

ГРАМАТИКА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК, 1983. Том 3: Синтаксис. София: БАН, ИБЕ. Издателство на БАН, с. 43, 55 – 56, 60, 74 – 78.

ЗАРЕВ, ВЛ., 2022. Объркани в свободата. София: Хермес.

КАРАБАШЛИЕВ, З., 2023. Рана. София: Сиела.

НИЦОЛОВА, Р., 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 409, 478.

REFERENCES

GEORGIEVA, M., 2023. Kognitivni aspekti na izrechenieto. Sofia: BAN, IBE “Prof. Lyubomir Andreychin”, University Press “St. Kliment Ohridski”. ISBN 978-954-07-5873-2.

GOSPODINOV, G., 2020. Vremeubezhishte. Plovdiv: Janet 45 [in Bulgarian].

GRAMATIKA NA SAVREMENNIYA BALGARSKI KNIZHOVEN EZIK, 1983. Vol. 3: Sintaksis. Sofia: BAN, IBE, Publishing House of BAN, pp. 43, 55 – 56, 60, 74 – 78 [in Bulgarian].

KARABASHLIEV, Z., 2023. Rana. Sofia: Ciela [in Bulgarian].

NITSOLOVA, R., 2008. Balgarska gramatika. Morfologiya. Sofia: University Press “St. Kliment Ohridski”, pp. 409, 478 [in Bulgarian].

ZAREV, Vl., 2022. Obarkani v svobodata. Sofia: Hermes [in Bulgarian].

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.