Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/4, стр. 478 - 488

ХРИСТО БОТЕВ ЗА КНИГИТЕ, ЕЗИКА, ПРЕВОДА И ПРЕВОДАЧИТЕ

Анна Ангелова
E-mail: anna@libsu.uni-sofia.bg
Library of the Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1035 Sofia, Bulgaria

Резюме: Представена е оригиналната позиция на Христо Ботев за книгите, езика, преводите и преводачите. Реконструирана е картината на преводаческата дейност в България през погледа на един от забележителните български дейци на националното ни Възраждане. Анализирана е българската преводаческа традиция от първата половина на 70-те години на ХІХ в. въз основа на критичните бележки и рецензии, публикувани от Хр. Ботев.

Ключови думи: Botev, books, translation, translators, Bulgarion language

В пъстрата мозайка на българската възрожденска книжнина след „Неделника“ на Софроний и поредица от минеи, часослови и псалтири се появяват буквари, граматики, землеописания и математики. Д-р Петър Берон публикува своя Рибен буквар – „слънцето на българското школо“, който проправя пътя на новобългарското образование и „сам за себе си образува епоха“, както сполучливо отбелязва А. Теодоров–Балан. След прочутия буквар ще видят бял свят първият български вестник, първото списание, първите речници, граматики и разговорници по чужди езици. Наред с плахите и нескопосани опити на родните стихоплетци на полето на българската книга работят признати ерудити, като Г. Пърличев и В. Друмев. С оригиналните си творби Г. С. Раковски, Л. Каравелов, П. Р. Славейков и Иван Вазов полагат основите на новата българска литература. Появяват се множество преводи или побългарени варианти на антични поети и модерни европейски автори като Алeксандър Дюма, Евгени Сю, Виктор Юго, Даниел Дефо, Силвио Пелико, Жорж Санд и др. Българският книжовник – монах, учител, печатар, книжар, вестникар, стихоплетец и преводач, поет и учен, „ образ невъзможен“ – бунтовник и водач, превръща в своя житейска съдба оцеляването, развитието и разпространяването на българската книга. Сред тази пъстра плеяда от неуморни радетели и творци в полето на българската книжовност единствен гениалният поет Христо Ботев надскача границите на родното културно пространство.

Развитието на българската книжнина и въобще на цялостния културен живот в ареала на българската територия за поета, журналиста, критика и преводача Христо Ботев не е периферна, а изключително злободневна тема. Културната проблематика и книгата, която стои в нейния център, той коментира – ярко, неповторимо, безкомпромисно. Създател на гениална поезия и блестяща журналистика, Ботев се нагърбва с непосилната задача на критик на българската книга, воден единствено от своите високи художествени критерии, които се стреми да внуши на читателите.

На страниците на вестник „Будилник“ (1873) се появява рубриката „Книжевност“, която с променено заглавие „Книжевни известния” остава като постоянна рубрика и на страниците на в. „Знаме“ (1874–1875). В нея Ботев прави преглед на цялостния културен живот чрез различни по своя характер материали: отзиви за новоизлезли български книги (авторски и преводи), вестници и списания, обяви за предстоящи издания, театрални постановки. В рубриката намират място и съобщения за създаването на училища, отварянето на печатници, дипломирането на български студенти в чужбина, както и за дейността на читалищни и училищни настоятелства, библиотеки и други културни прояви от най-различен характер.

Към своите читатели Ботев е безкрайно честен и рецензира само текстове, с които е имал възможност да се запознае. Упоменаването на дадено заглавие не дава право на автора и да го коментира. Често срещани в рубриката са фразите: „не можем да кажем своето мнение, защото още не сме прочели сичкия материал“; „ ние не сме видели тая книжка и не можеме нищо да кажеме за нея“; „когато излезе тая книжка под печат, ний ще да поговориме за нейното съдържание и ще видиме до каква степен тя отговаря на целта“. По повод на току-що публикувана книга със стихове отбелязва – „Ние твърде малко стихотворения сме чели от г. Иванова и за това не можеме още да съдиме за таланта на тоя певец“. Когато някъде си позволи коментар, след като обяви предварително, че не е видял материала, Ботев „изказва предположениия“, без да си позволи да даде окончателна оценка.

Поради твърде широкия диапазон и многостранен характер на Ботевата рубрика настоящата статия ще се ограничи само до преглед и анализ на отзивите и оценките, които Ботев прави на новоизлезлите български книги – оригинални и преводни, както и на отношението му към заявените от авторите намерения чрез обявите за предстоящи публикации. Поставяйки книгата и книгоиздаването в центъра на рубриката, е любопитно да се проследи кои автори и кои заглавия привличат вниманието му. С особена острота Ботев разглежда широк кръг от проблеми, визиращи съдържанието на книжовната продукция, езика на предлаганите текстове (особено преводните), стилистиката и художествените внушения на литературните творби, качествата на научната литература, новооткритите издателства и книжарници и дори цената на книгите.

Обемът на рубриката варира от няколко реда, написани почти стенографски и поднесени на читателя като комюнике, до обширен преглед на коментираните факти и събития, който се разпростира на страниците на два поредни броя. Освен към широката читателска аудитория Ботев се обръща директно и към онази специфична категория от творци, която създава книгите и естествено попада във фокуса на вниманието му – „Чуйте, български романисти, стихотворци, драматурзи и черни-книга преводачи“ (Будилник, бр. 1, 1873). А над всичко Ботев поставя качеството на книгата. Качеството, което го кара горчиво да възкликне – „Толкова книгопродавници има у нас и толкова книги са напечатали до сега, а добрите и полезните съчинения се четат у нас на пръсте! Браво книжаре! Браво спекуланти!“ ( Знаме, бр. 2, 1874). Качеството на текста на преводите (художествени или научни) за Христо Ботев е неразривно свързано с подбора, осъществяван от автора или издателя-книжар. Ето защо качеството като функция на подбора е невъзможно, докато се „издават само оние преводи и съчинения, които им се дават или даром, или на малка цена“, или пък са дело на „някое заслужено, но може би, и глупаво перо“. Решението на проблема е очевидно – „ние рекомандуваме по-добър вкус и по-сполучлив избор“ (Знаме, бр. 5, 1875).

Що се отнася до ролята на критиката и необходимите качествата на критика, Ботев няма никакви съмнения или колебания. Неговото верую е „голата истина“. От критика, пише той, „се изисква само една гола истина, а казана ли е тая истина хладнокръвно или нехладнокръвно, пристрастно или безпристрастно, това зависи от темперамента на критикът. Не секи може да бъде хладнокръвен към злото, което разпространяват в нашата литература, от една страна невинната глупост, а от друга глупавото убеждение, че тая глупост като е невинна, не треба да се закача“ (Знаме, бр. 5, 1874).

Рубриката „Книжевни известия“ присъства на страниците на в. „Знаме“ от първия брой на вестника, който излиза на 8 декември 1874 г., до последния, отпечатан на 3 август 1875 г. В духа на възрожденската практика на страниците на Ботевите вестници намират място поредица от „обявления“ и „известия“, които имат за цел набирането на спомоществователи и предварителни абонати или огласяват намеренията на авторите. Заявените, но неосъществени авторски намерения, освен като демонстрация на авторските желания и приоритети, са надлежно свидетелство и за предпочитанията на читателите. Коментарите и рецензиите, излезли изпод безкомпромисното перо на поета, могат да се обединят в няколко основни групи: преглед на известията, манифестиращи авторските намерения; обявите за набиране на подписници и спомоществователи; оценки за новоизлезлите преводи и техните преводачи; преглед на новоизлезлите книги (учебна, научна и канонична/религиозна книжнина); индиректни оценки за автори и книги.

Първото издание на рубриката на страниците на в. „Будилник“ започва с коментар на обявеното от Васил Стоянов намерение да издаде „ненаписаното си“ статистическо съчинение, носещо гръмкото заглавие „За подлеците на ХІХ век“, което той определя като оригинално, изключително важно съчинение с философско-политически характер. Скептичен спрямо намеренията на автора, Ботев е категоричен – „Това съчинение е обогатено с много нови и интересни изследования, които г. Стоянов има намерение да сънува някоя нощ“.

Обявата на г-н Нейчов, с която оповестява намеренията си да издаде преведената от него „История на Каталина и Югурта“ от Салустий, провокира Христо Ботев, защото според него тя показва „колко му струва кожата, де се е учил и какъв ще му бъде преводът“. Той категорично не одобрява избраното от Нейчов произведение, който се е „учил в Европа само с романи и е напълнил главата си с такива Пол де Коковски идеали, от които, като дойде в скитска България, не може да реализува ни един от тях, защото в нашата дива земя няма такъв баща, такава община, която да даде някому 20 хил. гроша, за да отиде да доведе любовницата си от Париж из някое <café chantant>“ и категорично отсича „такива романи са вредни, такива идеали са непостижими...“ (Будилник, бр. 1, 1873). В същия брой има кратък, изпълнен със сарказъм отзив за печатница на „букурещките мандарени“, в която се е „турила под печат книгата:<Верую > на пиениците и <10-тях заповеди> на кръчмаря“. Езикът на превода не се разглежда, но тематиката на книгата е подложена на унищожителна критика – „Тая книга ще се изпечата с черно неготинско вино, което пият повечето владиците. Ний препоръчваме тая книга на еснафът на св. Архангела; защото виното е родило велики човеци, а ти, български народе, за да станеш велик, трябва най-напред да бъдеш горчив пиеница“.

В рубриката се открива и съжалението на Хр. Ботев за едно неосъществено негово намерение. Става въпрос за желанието му да издаде съчинението на генерал Липранди „Восточний вопрос и Болгария“ (1868). Наред с ясно доловимите разочарование и горчивина Ботев, като оценява важността на съчинението и политическия момент, все пак намира решение – „През миналата година през февруария ние бяхме обавиле, че ще да издадем на български език съчинението на руския генерал Липранди..., но ние не можахме да съберем потребното число пренумеранти, щото да покрием барем разноските на печатът, затова и не издадохме това полезно съчинение“ и продължава „но сега когато восточният въпрос навлиза в нова фаза и когато нуждата от подобни съчинения захвана да се усеща още повече, ние – за да не изгуби и трудът ни, – са решихме да следваме обнародването на това съчинение в подлисникът на вестникът си (от идущият брой) и после да го отпечатаме на особена книга“. И веднага след това заявява: „Ние мислиме, че с товаспомоществователите ще бъдат удовлетворени“ (Знаме, бр. 9, 1875).

Явно Ботев следи с интерес новите руски заглавия и полага усилия да превежда възможно най-бързо на български актуалните съчинения. В бр. 15 на „Знаме“ от 9 май 1875 г. той отбелязва появата в руската литература на „две знаменити и важни за нас съчинения“, а именно „Турците и техните жени, султанът и неговият харем“ от майор Осман-бей и книгата, издадена от неговата майка Мелек ханъм, „Тридесет години в турските хареми“. На пръв поглед изборът на подобно заглавие изглежда странен и поради това за читателите, които не биха обърнали внимание на подобни заглавия, Ботев пояснява, че става въпрос за книга, написана от жената на Великия везир Мехмед-паша, която е играла важна роля в турския дипломатически и по-литически живот, и защото „тия две книги разкриват сичката гнилост на турския социален живот и твърде пластически показват де лежи коренът на злото, което препятствува на Турция да се възроди да живее...“. Освен това „тия съчинения са написани с един лек, жив и пикантен език и имат пълно право на гражданственост и в нашата бъдна литература“. Но въпреки възторга си Ботев е предпазлив при осъществяването на заявените намерения и подхожда прагматично – „По-напред ние ще да издадем съчиненнието на Осман-бей и ако то са приеме от нашата читающа публика до толкова благосклонно, щото да си посрешне барем разноските, то ще да издадеме и съчинението на майка му“ (Знаме, бр. 15, 1875).

Често оценките на Ботев за качествата на отделни заглавия и автори са индиректни и се появяват при разглеждането на друг, съвършено различен случай. Така например по повод на статия на г-н Стайков, публикувана във в. „Напредък“, в която той критикува качествата и избора на „Периодическо списание“, Ботев си позволява да му даде „следующия съвет“ – „ Заемете Граматиката на Груева, Логиката на Берона, Словесността на Войникова и Христоитията на Райна Поповича (тия произведения са гениални за вас) и научете са по-напред да четете, да пишете и да мислите...“ ( Знаме, бр. 2, 1874).

По повод на излизането на книгата на Ф. Минье „Животът на Франклина“, Ботев препоръчва на печатарското дружество „Промишление“, което издава книгата – „Хиляди пъти е по-добре и по-полезно да издава подобни съчинения, нежели да си харчи парите за различни „Телемахи“ и „Османски истории“ (Знаме, бр.5, 1875).

В рецензията си в брой 15 от 9 май 1875 г. Ботев коментира излизането на български език на съчинението на Джон Дрепер – „Съкратена история на умственото развитие на Европа“, което Атанас Илиев превежда от съкратеното руско издание на Дмитрий Писарев (1840–1868). Оценявайки достойнствата на книгата, Ботев не пропуска случая отново да напомни на читателите, че „наместо да четат различни <Геновеви>, <Телемахи> и <Потайности>, тие би принесли голяма полза на себе си, ако се занимаваха с подобен род книжки“. Преводът на Ат. Илиев получава пълното му одобрение – „ние рекомандуваме“, а самото съчинение е оценено като „поучително и необходимо” (Знаме, бр. 15, 1975).

Появата на различни по своя характер нови заглавия преводна литература и езика на преводите Ботев наблюдава с особен интерес. По повод излизането на български на прочутия роман на Жорж Санд Ботев гневно изригва унищожителна критиката към преводача – „ Г-н Балабанов е превел от французски език романът „Дяволското блато“. Преводът е глупав, смешен и варварски; за това г. Балабанов добре ще стори да не умножава гюбрето в нашата и така вече препълнена с глупости литература“ (Знаме, бр. 3, 1874).

Творбата на Силвио Пелико „Темниците ми“, преведена от френски от Драган Цанков, е оценена положително – „Книгата е полезна и поучителна“ пише Ботев, „но едно което се нам не харесва, е именно това което в нея са похвалва и от г. Цанкова и от Сен-Марк-Жирардена. Това нещо е оная религиозна философия, която ви учи „как скептикът захванал да вярва, как политическият затворник са предал на волята божия и как става търпелив, безпристрастен и даже милостив към неприятелите си“. И сичко това направила темницата!“ Въпреки скептичното отношение към философията на творбата Ботев препоръчва книгата – „Както и да е ние рекомендуваме тая книга на своите читатели” (Знаме, бр. 5, 1875).

Висока оценка получават две книги, преведени от Сава Бобчев. Преводът му от френски език на книгата „Животът на Франклина“ от Ф. Минье е оценен като „полезна книга“ (Знаме бр.5, 1875), както и преводът му на „Ловци на растенията“ от Майн Рид, за който се съобщава на станиците на 16 февруари (Знаме, бр. 9, 1875). Издателството също получава одобрението на поета – „Ние не можем да не похвалим дружеството за тези два превода“ (Знаме бр.5, 1875), а на вниманието на издателя П. Карапетров посочва факта, че „при сичкото гладко писание на младия писач“ в обявлението за книгата „ние срещаме няколко фрази, които нямат никак място и даже са доволно смешни“. Ботев обръща специално внимание върху цената на книгата – „Книгата е полезна и евтина (предплатена 8 гр. а непредплатена 12 гр.), за това вярваме, че ще да привлече вниманието на бълг. читающа публика“ (Знаме, бр.9, 1875).

„За парите“ – съвместен превод от руски език на Ст. Стамболов и Ф. Симидов, е оценен положително и по отношение на езика, и по отношение на съдържанието на книгата – „Тая книжка е написана с един лек и удобопонятен език и по съдържанието си заслужава да се прочете от народът. Види се, че преводачите са знаели какво да изберат за превод и как да постъпят с предметът си. Цената и е 1 грош турски лири“ (бр. 11).

В следващото издание на рубриката Ботев обръща внимание на читателите върху два нови романа, които се предлагат от издателя г-н Никола Тодоров, „който от няколко години насам се е заел да издава на български език романи и повести“. Това са „Тайните на инквизицията“ от В. Фереал, преведена на български от Н. Михайловски, и романът „Цариградските потайности“, превод от П. Р. Славейков. По отношение на романа на Фереал Ботев е категоричен – „Тайните на инквизицията са произведение слабо и недостойно да се превожда“, а преводът на „Цариградските потайности“ е само споменат, без да изказва мнение относно качествата на самото произведение или работата на преводача. Но оценката за тези две творби, пък и въобще за подобни литературни произведения, е дадена и чрез анализа на работата на издателя. Тръгвайки от анонса на издателя, който явно е определял предложените на читателите романи като (полезни и поучителни), Ботев споделя с читателите отношението си към предлаганите творби и разсъждава върху качествата на литературните творби, които би следвало да се предлагат на българския читател. Целта на издателя сама по себе си определя като „похвална“, но поставя под съмнение полезността на предлаганите четива, защото „ако за френският народ могат да бъдат (полезни и поучителни) романите даже и на Пол-де Кока, а за нас не ще да има смисъл даже и Гетевият (Фауст)“. Ботев категорично не е съгласен с избора на издателя, тъй като според него „романите, повестите, разказите и въобще чисто литературните произведения трябва да се приравняват или по-право да кажем да отговарят на стремленията и на характерът на онзи народ, на езикът на когото се пишат и или превождат тие“. Поради това той смята, че на българите „сега засега“ са нужни такива художествени творби, „ които имат съвременен и общочовешки интерес“. Именно поради това Ботев определя като полезна литературата на тези народи, „които са били или са сега в такова положение, в каквото сме и ние“ и апелира към издателите и преводачите да „превождат това, което има смисъл и за нашия народ“.

Удовлетворителна оценка и препоръка към читателите да прочетат книгата получава Атанас Илиев за превода си от руски език на „Съкратена история на умственото развитие на Европа“. Както отбелязва Христо Ботев, книгата е съкратен вариант на „Десперовата теория от знаменития руски писател-революционер Писарев“. Тя е „съчинение поучително и необходимо за секи един човек“ и заради съдържанието си „заслужава особено внимание от страна на секи един от нашите учители и интелигентни младежи“ (Знаме бр.15, 1875).

Положителна оценка получава и преводът на творбата на Н. Костомиров – драмата „Кремуций Корд“. Тази книга, която „описва обществения разврат в Рим по времето на тиранинът Тиберия е твърде интересна и поучителна за секи един народ...Тя ще излезе на големина от 5 печатни листа и цената є ще бъде един франк“.

С един кратък, но възторжен отзив в брой 23 от 27 юли 1875 г., Ботев посреща излизането на „една твърде забележителна книга“ – съчинението на А. Дозон „Български народни песни“, в която „песните са преведени на француски с един обяснителен словар на краят“. Излизането на книгата на Дозон дава повод на Ботев да я „рекомандува“ възторжено на редакторите на сръбските вестници и да я използва като безспорен аргумент в защита на автентичността на българския характер на песните, събрани и публикувани от братя Миладинови.

Ботев отделя специално внимание на новата учебна и научна литература. Нуждата от такава литература му е добре позната, както и качествата, които тя трябва да притежава.

Трудът на руския историк Дмитрий Иловайски „За славянското произхождение на дунавските българе“, излязъл на български език през 1875 г., Ботев оценява като „добросъвестен труд“, който „окончателно разбива тюрко-финската теория на немската и на елинската историография“. Това е една от причините, поради която горещо „рекумандува тая книга на нашата читающа публика, а особено на нашите учители и историци“.

В същия брой има кратко съобщение за направения от П. И. Берковски превод от чешки език на един учебник по геометрия от Ф. Санд. Заглавието на книгата не се споменава. Сам преводач на учебници по математика, Ботев не оценява качествата на превода или достойнствата на книгата, а обръща внимание на необходимостта от подобни учебници: „Добре ще да направят нашите книжаре, ако напечатат тоя учебник, защото за геометрията у нас като речи няма никакви учебници“ (Знаме, бр.6, 1875).

В брой 12 на вестника от 28 март 1875 г. Ботев коментира даденото от Н. Начов обявление (в. Напредък, бр. 30, 1875) за предстоящото публикуване на изготвено от него „Ръководство по зоология“. Хр. Ботев подчертава, че според автора „тая книга ще се състои от 20 печатни листа на осмина и ще бъде украсена с 320 хубави фигури в текстът“, безспорно важни качества, които трябва да притежава един учебник, но си запазва правото да бъде по-конкретен в оценката си – „Когато видиме трудът на г. Начова, ние ще се да покажеме доколко той отговаря на рекомендацията...“. Тук Ботев отново ни изненадва, като разглежда авторското обявление в качеството му на рекламен продукт, призван да осъществи маркетинга на книгата – „По тая рекомендация се види, че зоологът има и книжарски способности, т. е. знае как и с какво да привлече българската публика“.

Обявлението на И. А. Богоров във вестник „Източно време“, с което „обажда на българският свят, че е турнал под печат една твърде полезна книга под заглавие „Селски лекар“, привлича погледа на Ботев, който, оценявайки нуждата от подобно издание и отчитайки неговата несъмнена полезност, в отзива си акцентира върху езика на автора и върху цената на книгата. Към езика на автора е крайно критичен, с подобаваща доза ирония – „Селският лекар ще да бъде потребен и полезен за секиго, но като е написан на чисто български, т. е. богоровски, <народен език>, не вярваме, че ще може да се разбира от секиго“. Високата цена на книгата Ботев разглежда като допълнителна пречка за изпълнение на предназначението є: „Освен това цената на тая книга е 26 гроша предплатени! Кой селянин е в състояние да плати толкова пари?“. А „Селски лекар“ на Богоров, подчертава авторът, „ както се види от самото му заглавие, е назначен за бедния клас на <българският свят>“. Ето защо Ботев препоръчва „книгите за народът“ да се издават „от дружества, а не от спекуланти“.

Благосклонно е посрещнато обявеното от Стойо Николов желание да издаде книгата „За животните, които са полезни за полетата и за горите“ от П. Аникиев, която той е превел от руски: „Тая книжка е твърде полезна за нашите селяне земеделци, защото ще да унищожи у тях онова множество предрасъдъци, които ги карат да изтребят даже и такива животни, които в другите страни хората купуват и развъждат нарочно“.

Лекциите по хигиена на д-р Д. Начев, издадени в самостоятелна книга, озаглавена „Понятие за хигиената“ (1875), са посрещнати радушно и благосклонно. Ботев определя езика на книгата като „доста понятен и увлекателен”, а предвид изложената материя и подчертава, че „с особено удоволствие прочетохме лекциите на младия доктор и учител“ като същевременно изказва съжалението си от факта, „че г. Начев не е дал по-широки размери на своя твърде интересен предмет“, но дори и в „този обем е изказал множество популярни истини, които са така необходими на българина”, който, обобщава Ботев, „знае да работи, но незнае да живее“ (Знаме, бр. 21, 1875).

В полезрението на Хр. Ботев попада и обявлението за книгата на Еме Мартен, която ще излиза на български в превод на А. Шопов със заглавие „Образованието на человеческия род или по(за) возпитанието на жените“. Съчинението е определено като „действително важно“, но препоръката, с която го предлага авторът, е обект на сериозна критика, защото е „някак си прекалена, неуместна и на места даже глупава“. Ботев съветва преводача да не бъде толкова разточителен към подобни съчинения и идеи, които „от ден на ден линеят пред новият възглед на човечеството и на неговото робство иневежество“, защото нито авторът на съчинението, нито преводачът „могат увери вече светът, че нещастията на народите се заключават в необразованието и в грубостта на жените“. Ето защо лечението трябва да се търси в различна посока, защото други „са причините и друг е лекът, който трябва да употреби човекът, за да излезе от робството а следователно и из невежеството...“ (Знаме, бр. 21, 1875).

Няколко заглавия с нравствено-религиозна тематика също са обект на внимание от страна на Христо Ботев. Към съчиненията с религиозен характер, които намират място в рубриката, както и към техните автори и преводачи, Ботев е изключително критичен, явно воден от дълбокото си вътрешно убеждение, че подобни четива са безполезни.

С един твърде полемичен стил, граничещ на места със сарказъм (Знаме, в бр. 14, 1875), Ботев посреща обявата за предстоящата поява на книжния пазар на „Катехизически беседи“ на Йоан Яхонтов, преведени на български от Серафим св. Сливенски, и превода от руски на Д. Душанов на „Кратко тълкование на божествената литургия“ от Йоан Николски. За превода на Сливенски пише – „Тая книга ще да се състои от 26 до 30 печатни листа и ще да обема 32 < доста нравствени (?) беседи>. Не шегуват се хората!“ и продължава „България скоро ще да се преобърне на манастир, а българският народ на подстригани послушници. Давай, народе пари за глупости, давай бели пари за черни дни! А „неуморимият труженик на педагогическата литература“, преводача Душинов, напътства: „защо ли не преведе и следующето знаменито съчинение – „О глупостех и безумий болгарских мудрословеснейших и мусикословеснейших ослов прослепителей“, като обобщава, че това творение „би било полезно за нашите учители и свещеници“.

Съставеният от г. Мусевич „Евангелски словар“ е оценен двузначно, защото е ясно, че подобна „черковна книга“, която „ако и да не е превод е съставена по образът на други подобни книги, които се намират на другите езици“. Авторът е категоричен, че „тая книга ще бъде полезна на ония невежи, които не знаят евангелието, но искат да блеснат с текстове от него“.

Особена чувствителност проявява Ботев към езика, на който се пише в българските книги, списания и вестници. Тук авторът не пести критиките си – „езикът на места доволно варварски“; „варварска ритмическа проза“; „народни песни, които са народни само за това, щото са написани с български букви (не думи)“. (Знаме. бр. 8 за календара на Данов), но има и добри примери, които острото перо на поета, не подминава, където езикът е „лек, жив и пикантен“; „лек и удобопонятен“ или „доста понятен и увлекателен“. Няма как да прости и пуризма на Богоров. Тук иронията му стига своята върхова форма – „написан на чисто български, т. е. богоровски”, или отбелязва, че авторът е „направил още по-голям прогрес в обработванието на езика си, т. е. изковал е още няколко чисто богоровски думи“.

През краткия тригодишен период (1873–1875 г.), когато Ботев списва своите „Книжовни известия” в българското културно пространство се появяват общо 287 книги, които Ботев не е могъл да види или да получи информация за тях. Той спира вниманието си само върху 25 заглавия. Прегледът на Ботевата рубрика потвърждава тезата за доминиращата роля на преводните и побългарени книги за сметка на твърде ограничения брой оригинални български съчинения при изграждането на масива от българската книжовна продукция през ХІХ в.

Днес българската старопечатна книга, оценена от изследователите по достойнство, като „своеобразен библиографски комплекс“, в качеството си на културен паметник е национален патримониум, пазен ревностно в десетки книгохранилища. Христо Ботев е част от формирането на този патримониум, но той е повече от участник, той се опитва да бъде коректив. Ботевата скала за оценяване е проста и ясна, без дълги обяснения и неразбираеми за читателите фрази. Той определя качествата на книгите еднозначно – „ добра“, „полезна“, „рекомандуваме“, „важна“, „знаменита“ и по-рядко използва разширените оценки: „полезна и поучителна“, „твърде полезна“; „твърде интересна и поучителна“; „ действително важно“; „ забележителна книга“, „твърде забележителна книга“.

Приел ролята на критик, той с пълна сила разгръща своя огнен темперамент. Не познава „бледословието”, „сладкото перо” му е неприсъщо – не търпи възражения, не използва полутонове. Удивителен е енциклопедизмът на Ботевия кръгозор – от евангелия, през аритметики, лекции по хигиена, медицина, полезните животни, мемоари на ханъма, календари та чак до върхове на възрожденската ни литература, той показва завидна подготовка и знания. Всеки негов ред има някакъв особен ритъм, в който се усеща едно постоянно надбягване с времето. Той е винаги ясен, остър и категоричен в оценките си – често яростно безкомпромисен. Дали е бил прав – невинаги. На гениите е позволено! Но дори и днес неговите оценки ни карат да се замисляме и да се връщаме към често позабравените страници на възрожденските творци – ролята на критика е блестящо изпълнена.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.