2017/6, стр. 615 - 630

ЗА ГЛАГОЛИТЕ С ОСОБЕНО ФОРМООБРАЗУВАНЕ В НЕМСКИЯ ЕЗИК И ВКЛЮЧВАНЕТО ИМ В СИНХРОННА КЛАСИФИКАЦИОННА СХЕМА НА ГЛАГОЛНИТЕ ФЛЕКСИОННИ ТИПОВЕ

Резюме:

Ключови думи:

2017/6, стр. 615 - 630

ЗА ГЛАГОЛИТЕ С ОСОБЕНО ФОРМООБРАЗУВАНЕ В НЕМСКИЯ ЕЗИК И ВКЛЮЧВАНЕТО ИМ В СИНХРОННА КЛАСИФИКАЦИОННА СХЕМА НА ГЛАГОЛНИТЕ ФЛЕКСИОННИ ТИПОВЕ

Емилия Денчева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. В статията са разгледани глаголи с особено формообразуване в съвременния немски език. Разликите в спрежението на тези глаголи са представени като закономерно следствие от определени развойни процеси. В заключение е направено предложение за включването на тези глаголи в единна класификационна схема на глаголните флексионни типове.

Keywords: verbs; morphology; German; legitimate consequence; single classification; verb exion types.

В статията ще бъдат разгледани глаголи, чието темпорално формообразуване се отклонява от това на двата основни типа спрежение – силно и слабо, или от регулярното спрежение в рамките на съответния основен клас. Такива глаголи са т.нар. „претеритопрезенциални“ глаголи, глаголът wollen, глаголът bringen, глаголите с т.нар. „обратен преглас“ (Rückumlaut), глаголите sein, gehen, stehen и haben, глаголът werden, както и глаголи, при които все още е налице т.нар. „граматическа смяна“ (grammatischer Wechsel) или липсва т.нар. „презентна променлива флексия“ (PrsensWechselexion). Разликите в спрежението на тези глаголи ще бъдат представени като закономерно следствие от текли в езика развойни процеси. Въз основа на тези диахронно обособили се флексионни особености в заключение ще бъде направено предложение за включването на глаголите с особено формообразуване в единна класификационна схема на глаголните флексионни типове, тъй като в редица синхронни класификации съществуват значителни различия и противоречия по отношение на субкласифицирането именно на такива глаголи2).

1. Глаголи с особено формообразуване в немския език

Обект на представяне в подглавите 1.1. – 1.7. ще са глаголите, които показват отклонение от двата основни флексионни типа по отношение на образуването на формите за претеритум и партицип претеритум. След това в подглавa 1.8. вниманието ще се насочи към един подклас в рамките на основния клас „силни“ глаголи, при който във 2. и 3. лице презенс индикатив липсва регулярната променлива флексия – i-преглас (i-Umlaut) или е-смяна (е-Wechsel, е-Hebung ).

1.1. Претеритопрезенциални глаголи

Към претеритопрезенциалните глаголи в немски днес се числят модалните глаголи können, dürfen, sollen, mögen, müssen, както и глаголът wissen. В по-старите периоди на езика броят им е бил по-голям. В основата на понятието „претеритопрезенс“ (или по-точно „перфектопрезенс“) е залегнало схващането, че в германския при една група от първично силни глаголи е настъпило развитие, при което индогерманските им форми за перфект са поели функцията да изразяват темпоралното значение „презенс“. Глаголните основи за презенс, аорист и перфект първоначално не са изпълнявали темпорални задачи, а са служели за спецификация на начина на действието. Презентната основа е представяла действието като незавършено (имперфективно), а аористната – като завършено (перфективно). Перфектната основа е обозначавала резултата от действието. Резултатът е могъл да важи за миналото или да има връзка с нас тоящето. Именно във втория случай перфектната основа е могла да се свърже с темпоралното значение „презенс“. Възникването на претеритопрезенциите от едното от значенията на индогерм. перфект в исторически граматики на немския език се илюстрира най-често на базата на готския глагол witan ‘зная’. Гот. wait ‘ich weiß’ спада към идг. перф. *woida2 и отговаря точно на перфектните форми стинд. vda, гр. oἶδa, стб. vědě ‘ich habe gesehen, ich weiß’. „Знаенето“ трябва да се разглежда като резултат на еднократния и отминал акт на „виждането, забелязването“ и същевременно като настъпило трайно състояние у субекта като следствие от този акт. Тук е налице трансформация от качествен вид – активното действие е преосмислено като настъпило в резултат на него състояние. Трансформацията води, в крайна сметка, до обособяване на новото значение.4)

Като образувания на базата на индогерманската перфектна основа, обозначаващи настъпило в настоящето състояние, които впоследствие стават част от темпорално ориентирана система, претеритопрезенциалните глаголи в немски показват при образуването на основните си форми двойствената натура на първични (силни) и производни (слаби) глаголи. Презентните им форми за ед. и мн. ч. носят характеристиките на силните глаголи – образувани са с отглас (Ablaut). Тези форми (като стари силни форми) позволяват съотнасяне на претеритопрезенциите към една от квантитативно-квалитативните отгласни редици (Ablautreihen), в които се разпределят силните глаголи. Ще приведа като пример глаголите wissen и dürfen с формите им за презенс 1./3. л. ед. и мн. ч. в старовисоконемски, за да може да се направи паралел със силни глаголи в претеритум 1./3. л. ед. и мн. ч.3 от същите отгласни редици, тъй като вследствие на фонетични промени днешните форми на глаголите (не само на претеритопрезенциалните) са променили съществено звуковия си облик.

Първа отгласна редица:

през. 1./3. л. ед. ч. weiz – мн. ч. wizzum (< ствн. wizzan, нем. wissen) прет. 1./3. л. ед. ч. reit – мн. ч. ritum (< ствн. rtan, нем. reiten)

Трета отгласна редица:

през. 1./3. л. ед. ч. darf – мн. ч. durfum (< ствн. durfan, нем. dürfen)

прет. 1./3. л. ед. ч. warf – мн. ч. wurfum (< ствн. werfan, нем. werfen)

Претеритопрезенциалните глаголи образуват в германски (след като старите им перфектни форми са заели темпоралното място на презенса) нови инфинитивни форми и форми за претеритум. Новата инфинитивна форма базира на перфектната коренна морфема с нулева отгласна степен (от която са и приведените по-горе презентни темпорални форми за мн. ч. wizzum и durfum). Така напр. инфинитивите на нем. wissen и dürfen гласят в ствн. wizz-an и durf-an. Новите форми за претеритум следват модела на слабите глаголи. При тях към коренната морфема се добавя дентален суфикс. Така напр. претеритумът на durf-an е durf-ta > dorf-ta чрез спадане (Senkung, Brechung) на u пред а. По същия начин се образуват и формите за партицип претеритум, но те възникват сравнително късно и по различно време при отделните глаголи от тази група. Напр. при нем. dürfen причастната форма (ge-)dorf-t, (ge-)durf-t е засвидетелствана чак в раннонововисоконемския период, когато парадигмата е запълнена при всички претеритопрезенции.

С оглед на начина на образуване на темпоралните форми за претеритум и партицип претеритум с дентален суфикс (отличителен белег на слабите глаголи), но на базата на коренна морфема с отглас (отличителен белег на силните глаголи), глаголният клас на претеритопрезенциалните глаголи може да се разглежда като „смесен“ клас, а прилежащите към него глаголи да бъдат терминологически специфицирани като „смесени“ глаголи.

1.2. Глаголът wollen

Особеностите във флeксионната парадигма на нем. глагол wollen произтичат от настъпила смяна на наклонението: исторически погледнато, флексионните форми за презенс индикатив при този глагол представляват форми за стар перфект оптатив на индогерм. -mi глагол. За сравнение може да се даде пример със съвременната немска глаголна форма ich möchte, която е в претеритум конюнктив, но има презентно значение. В презенс индикатив на глагола wollen в германския вместо очакваната нулева степен на силния корен wulстои пълната степен wel-, която по всяка вероятност е пренесена от стария индикатив (срв. напр. лат. vel-im, vel-is etc.). Към „новия“ индикатив презенс са образувани нови форми за конюнктив презенс и нов слаб претеритум.

Презентните форми на wellan/wellen, wollen в ствн. имат двояк характер: в ед. ч. всички форми са образувани от идг. корен (нормална степен) *wel‘wollen’, към който без тематична гласна са прибавени окончанието за оптатив перфект и т.нар. вторични лични окончания4 (срв. лат. vel-i-m, vel-i-s, vel-i-t). В ствн. форми е настъпила промяна на е в i (е-Wechsel, е-Hebung) и изпадане на съгласните в краесловието. Предполага се, че в презенс мн. ч. в парадигмата на силния глагол от идг. корен wel- са залегнали индикативните форми на слаб каузативен глагол, вторично образуван с помощта на -jan суфикс от същия идг. корен в отгласния му вариант *wol- (> герм. *wal-). При прехода към ствн. възникналата в герм. форма *wal-jan е претърпяла закономерното развитие, характерно за слабите глаголи, образувани с този суфикс – преглас на a в e и удвояване на съгласната -l- в -ll- пред j, така че в ствн. формата му е wellen (срв. днес нем. whlen).

За коренната гласна на новата претеритална форма ствн. wolta > нем. wollte има различни опити за обяснение: според Mettke (1993: 206) претериталната форма е образувана с дентален суфикс от герм. *wal- (< идг. *wоl- отгласна степен на силния корен *wel-). За звуковото развитие на герм. *wal-da в ствн. wolta се приема потъмняване на коренната гласна a в o след w. По-безпроблемно би било обаче, ако за база на новия претеритум се изходи от идг. нулева степен на коренната гласна *-l-, откъдето в герм. ще имаме *-ul-, а в ствн. -olслед спадане (Brechung) на u в o пред а на окончанието.7) В този случай в новата форма за претеритум бихме имали първоначалния звуков облик на коренната морфема за оптатив перфект, която именно впоследствие е послужила за основа на формите на глагола в индикатив презенс. Друго просто обяснение би било да се приеме, че претеритумът на ствн. глагол wеllen е аналогично оформен в процес на сближаване с глаголите от класа на претеритопрезенциите. При този процес звученето wolta в ствн. би могло да възникне по модела на претеритални форми, като ствн. mohta, solta, dorfta и т.н. По-новите форми с -o- след това може да са пренесени от претеритума във формите за презенс индикатив мн. ч. и в конюнктив.

Ако бъде уточнено, че под „смесени“ глаголи ще разбираме такива глаголи, които при образуването на темпоралните си форми показват характерни белези както на силните глаголи (образуване на формите с отглас на коренната гласна), така и на слабите (образуване на формите с добавяне на дентален суфикс), то тогава немският глагол wollen може да бъде причислен към тази група.

1.3. Глаголът bringen

Особеното при синтетичните форми за претеритум и партицип претеритум на глагола bringen е, че имат едновременно коренна флексия (отглас) и външна флексия – дентален суфикс. Това е свързано с факта, че този глагол е бил първоначално силен, но е придобил вторично и белези, характерни за формообразуването на слабия клас глаголи. Като силен глагол, bringen е спадал към трета отгласна редица, срв. формите:

идг. *bhrengh- *bhrongh- *bhrngh- *bhrnghгерм. *breng- *brang- *brung- *brungствн. bring-an5 brang brung-um brung-an

Силни форми в претеритум ед. и мн. ч. се срещат, макар и рядко, чак до раннонововисоконемския (срв. Ebert/Reichmann/Solms/Wegera, 1993: 252). Тъй като в процеса на езиковата еволюция силните форми за прет. и парт. прет. са приобщили и дентални суфикси9), bringen може да бъде причислен към класа на „смесените“ глаголи. В диахронен план по друг признак – изпадане на -n- (n-Schwund), глаголът може да се обедини в една група с нем. denken (срв. dachte, gedacht) и dünken (срв. вече остар. deuchte, gedeucht). При тези глаголи в германски назалът n в прет. и парт. прет. (срв. *branhta, *branht) търпи развитие във веларен звук (асимилация) пред изгласа -h- на корена и изчезва, а коренната гласна бива удължена компенсаторно (срв. гот. прет. brhta, парт. прет. *brhts).

Претеритумът се образува с отглас и дентален суфикс още в германски, срв. герм. прет. *branhtō (ht по 1. звукоизместване < идг. kt) > brhtō ( < anh) ствн. прет. brhta

Аналогично формата за парт. прет. ствн. е brht. Глаголът bringen е перфективен, затова партиципиалната форма първоначално се образува без gi-. Днес формата е унифицирана – gebracht.

1.4. Глаголи с т.нар. „обратен преглас“ (Rückumlaut)

От морфологична гледна точка, глаголите brennen, kennen, nennen, rennen, senden, wenden и denken образуват в съвременния немски език особена група, защото формите им за претеритум и партицип претеритум съдържат дентален суфикс, но същевременно се образуват с промяна на коренната гласна – e в презентната форма алтернира с а в претериталните форми, срв. brennen – brannte, gebrannt; kennen – kannte, gekannt и т.н. За граматици, които не отдават значение на характера на промяната, наличието на тази вариация в корена е достатъчно основание за разглеждането им като глаголи от „смесен“ тип, т.е. като глаголи, в чиито форми присъстват едновременно както характерните за силния клас неразчленими флексиви (коренни гласни с отглас), така и характерните за слабия клас разчленими флексиви (дентални суфикси). В резултат на това в съвременни немски граматики тези глаголи се появяват в една група с глаголи като bringen, wissen и модалните глаголи können, dürfen, sollen, mögen, müssen, wollen (срв. напр. Dreyer/Schmitt, 2000: 40). От друга страна, темпоралното формообразуване на brennen, kennen, nennen, rennen, senden, wenden и denken се поставя в един план с това на глаголи като mahlen, salzen и spalten, които имат силни форми само в партицип претеритум и küren, melken, sieden и backen, които без разлика в значението имат паралелни силни или слаби парадигми (срв. Engel, 1988: 401 сл.).

Според възникването си глаголите brennen, kennen, nennen, rennen, senden, wenden и denken не са силни глаголи, т.е. глаголи, чиито темпорални форми се образуват чрез отглас на коренната гласна. Тези глаголи са спадали към слабия клас на т.нар. -jan глаголи, който в германския (готския) и в по-ранните езикови периоди на немския е бил изключително многочислен. Суфиксът герм. -jan в ствн. се явява като -en (при някои глаголи с изглас на корена -r- като -ien, по-късно и тук се установява -en). В ствн. за презентните форми на слабите -en глаголи е характерна една комбинаторна промяна, обусловена от присъствието на j в суфикса – т.нар. преглас (Umlaut) на коренната гласна. В този период прегласът засяга само кратката гласна а, която се превръща в е (Primrumlaut). В следващия езиков период – средновисоконемския, i-прегласът обхваща и останалите гласни и дифтонги (Sekundrumlaut). Пред денталната съгласна в претериталните форми в определени случаи (при дългосрични и многосрични глаго -j- подлежи обаче много рано на синкопа, така че коренната сричка не е могла да получи преглас. Терминологичното обозначение на тези глаголи като глаголи с „Rückumlaut“ е унаследено от : 788 сл.). Той смята, че глаголите, които образуват претериталните си форми без преглас (като напр. ствн. brennen, ‘brennen’, branta; senten ‘senden’, santa), първоначално също са имали преглас, но по-късно той е бил премахнат и е възстановена първичната гласна. По-вероятно е обаче в претеритума на тези слаби глаголи (поради j-синкопа пред денталния суфикс) да се пази първичната гласна на герм. презентен корен (срв. гот. (in-)brannjan ‘in Brand setzen’, sandjan ‘senden’).

В средновисоконемски слабите глаголи с „обратен преглас“ (Rückumlaut) все още са отчетливо маркирани, тъй като за разлика от презентните им форми в претериталните липсва преглас. В раннонововисоконемски започва масивно уеднаквяване на коренните гласни в претеритум с тези в презенс. Това уеднаквяване в рамките на парадигмата същевременно представлява и системно уеднаквяване в рамките на класа слаби глаголи.

В съвременния немски език характерната за групата на глаголите с т.нар. „Rückumlaut“ особеност – преглас в презенс и отсъствие на преглас в претеритум и партицип претеритум, се среща само още при седемте глагола brennen, kennen, nennen, rennen, senden, wenden и denken.

При глаголите brennen, kennen, nennen и rennen днес не личи никаква тенденция за уеднаквяване гласежа на коренните гласни в презентните и претериталните форми. За разлика от тях при senden и wenden до старите форми без преглас sandte, gesandt и wandte, gewandt се развиха и претеритални форми с уеднаквени по презентната форма коренни гласни – sendete, gesendet и wendete, gewendet. Формите с „Rückumlaut“ и тези с уеднаквени коренни гласни в основните форми при senden са ясно разграничени по значение, срв. senden, sandte, gesandt ‘schicken’ спрямо senden, sendete, gesendet ‘ausstrahlen’. Формите wandte, gewandt на wenden постепенно излизат от употреба. Навсякъде в изрази като напр. den Blick zur Seite wenden; sich an jdn wenden; sich nach rechts wenden; sich mit seiner Kritik gegen jdn/etw. wenden, където преди стоеше wenden, wandte, gewandt, днес в прет. и парт. прет. се предпочитат по-новите форми wendete, gewendet.

Съвременните немски глаголи brennen, kennen, nennen, rennen, senden, wenden и denken не могат да бъдат класифицирани като „смесени“ глаголи, тъй като темпоралните им форми не отговарят на условието да са носители на белези, характерни и за двата основни класа – отглас и дентален суфикс. По начина на своето темпорално формообразуване тези глаголи са слаби глаголи, които са запазили до днес една фонетична особеност на част от първоначално особено многобройната група на герм. -jan глаголи – отсъствието на преглас във формите за претеритум и партицип претеритум.

1.5. Глаголи със суплетивно формообразуване – sein, gehen, stehen, haben Специфичното, което обединява глаголите sein, gehen, stehen и haben като морфологически обособена група, е свързано с начина на образуване на флексионните им форми от различни глаголни корени. В този смисъл, всички те показват суплетивно формообразуване в своята парадигма.

1.5.1. Флексионните форми на глагола sein базират на три корена: идг. *es/*s- ‘sein’ (срв. лат. es-t, s-unt), идг. *bheu/bhū- ‘wachsen, gedeihen’ (срв. лат. перф. fu-i), идг. *ues- ‘verweilen, wohnen’ (срв. ствн. wesan ‘sein’). Презентните форми на глагола sein са от идг. *es-/*s- и *bheu/bhū- (срв. напр. 1. л. ед. ч. през. bin < ствн. b-im: b < * bhū-, -im < immi < герм. *iz-m() < идг. *s-mi; 3. л. ед. ч. през. ist < герм. *s-ti < идг. *s-ti; 1./3. л. мн. ч. през. sind < ствн. sint < s-int < герм. *s-indi < идг. *s-nti), а формите за прет. и парт. прет. от идг. *ues(срв. напр. 1./3. л. ед. ч. прет. war < ствн. was, парт. прет. gewesen).

1.5.2. В парадигмата на нем. gehen и stehen участват различни корени: презентните форми на тези глаголи са от ствн. кратки инфинитиви gn/gn и stn/ stn.7 В раннонововисоконемски от gn и stn се развиват двусричните инфинитиви gehen и stehen. Съвременните форми на глагола gehen в прет. и парт. прет. – ging, gegangen, се извеждат от документирания в ствн. силен глагол gangan, gieng, giengum, gigangan. Формите на stehen в прет. и парт. прет. – stand, gestanden, съответстват на формите на ствн. силен глагол stantan, stuont, stuontum, gistantan. Регулярната форма в прет. ед. и мн. ч. на stehen в раннонвн. е stund-. Характерната за съвременния език нормирана форма stand в този период се среща много рядко.12) По-старата форма stund- е изтласкана от stand- през XVIII век. Формата в конюнктив прет. stünde се запазва до края на XIX век.8 Днес регулярната форма е stnde, но се среща и старата stünde.

1.5.3. Нем. глагол haben е поставен от Spitz (1966: 22) в една подгрупа с werden поради т.нар. от автора особеност „Konsonantenfortfall“ (изпадане на съгласни), срв. haben – er ha˅t и werden – du wir˅st. Проблемът е, че загубата на съгласни в презентните форми на haben – hast, hat, както и във формите в претеритум – hatte, hattest и пр., се дължи на причини, различни от тези при формата wirst на werden9.

Регулярните и отклоняващите се от тях флексионни форми на нем. haben могат да се обяснят като производни от две различни коренни морфеми: съдържащите -b- форми на глагола представляват форми на ствн. слаб глагол habn ‘haben, besitzen’, тези без -b- са от контрахирания инфинитив10 на този глагол hn. Следи от контрахирано формообразуване при haben днес имаме във 2./3. л. ед. ч. презенс индикатив и в целия претеритум.

1.6. Глаголът werden

Отклонението от парадигмата на силното спрежение при нем. werden е завършекът на формата за 1./3. л. ед. ч. прет. wurde на гласна, както при слабите глаголи (срв. machte). При всички останали силни глаголи изгласът на тази форма е консонантен (срв. напр. ritt, zog, warf, band и пр.). Също така при описателното образуване на перфект и плусквамперфект пасив формата на причастието е непрефигирана – worden, а не geworden. Тези особености имат своето историческо обяснение.

Нем. werden е силен глагол. Съвременният флексионен инвентар на werden в презенс достига крайната си точка на развитие в общи линии в края на раннонововисоконемския: В 1. л. ед. ч. през. инд. коренната гласна се изравнява с тази в мн. ч.16 и днес е werde. Формата за 2. л. ед. ч. през. инд. wirst възниква от синкопираната форма wirdst (по-старо wirdest) чрез асимилаторно изпадане на дентала между двете съгласни (срв. подобно развитие при раннонвн. ornung < ordnung17, срвн. hintbere > нем. Himbeere18). Изпадане вследствие асимилация има и при раннонвн. форми на werden като wern, wurn < werden, wurden.19

Възникването на съвременната форма за претеритум wurde може да се обясни с процеса на унифициране на претериталните окончания на силните и слабите глаголи (interparadigmatischer Ausgleich). При този процес окончанието за 1./3. л. ед. ч. прет. инд. на слабите глаголи е било пренесено в 1./3. л. ед. ч. прет. инд. на силните глаголи. Това пренасяне започва още в късния средновисоконемски, продължава през XV/XVI в., но през XVIII/XIX в. резултатите от него биват напълно заличени. Единственото изключение в съвременния език е формата ich/er wurde.

Днешната партиципиална форма worden на wеrden е продължение на ствн. форма без префикс gi-. По принцип причината за прибавянето на суфикса gi- при образуването на формата за партицип претеритум е перфективиращата функция на префикса. Чрез префигирането глаголното понятие се представя като завършено. Ето защо глаголи, които поначало имат перфективно значение, образуват причастната си форма в ствн. без добавянето на gi-: findan ‘finden’ – парт. прет. funtan; bringan ‘bringen’ – парт. прет. brht/ brungan; werdan – парт. прет. wortan (рядко gi-wortan). В срвн. без ge- се образуват напр. формите komen, funden, brht, troen, worden, често също и lzen ‘gelassen’, понякога geben (но и gegeben), nomen (но и genomen ‘genommen’). В раннонвн. префиксът отсъства много често при перфективните глаголи, но за разлика от ствн. и срвн. в този период парт. прет. без префикс образуват и глаголи, които нямат перфективно значение, напр. holen ‘geholfen’, bliben ‘geblieben’ и др. Префигирането с ge- при образуването на формата за парт. прет. става задължително едва през XVIII в. във връзка с усилията на граматиците за създаване нормативната уредба на езика.20 До днес единственото изключение се пази при формата worden.

1.7. Глаголи с граматическа смяна

При една голяма част от силните глаголи образуването на различните темпорални форми е свързано освен с отгласната вариация на коренната гласна и с регулярната смяна на звучни и беззвучни съгласни в изгласа на корена. Алтернацията на съгласни е обусловена от мястото на ударението в индогерманския и се проявява в етимологически свързани думи, както и при образуването на флексионни форми, срв. напр. leiden и leiten, dürfen и darben, heben и Hefe, ziehen и zog, gezogen, Zug и пр. В специализираната научна литература редуването на съгласни в изгласа на корена се обозначава като „граматическа смяна“ (grammatischer Wechsel). Генетическият произход на това (пра)германско явление е обяснен от датчанина Карл Вернер през 1877 г. Явлението е записано като закон, който гласи, че при първото звукоизместване възникването в герм. на звучните или беззвучни варианти f/ƀ, þ/đ, χ/ǥ, χw/ǥw в средисловието на думите от идг. p, t, k/k’, kw става според това дали в идг. ударението е стояло непосредствено преди или след тях. Това развитие се отнася и до алтернацията s – z (z = звучно s). По закона на Вернер в ствн. възникват следните алтернации на съгласни: f : b, d : t, h : g, h : w, s (беззв.): r.

При образуване на темпоралните форми на силния клас глаголи граматическата смяна в ствн. все още е силно изразена. Съгласната в през. и прет. ед. ч. алтернира със съгласната в останалите две форми – прет. мн. ч. и парт. прет., защото в идг. формите за през. и прет. ед. ч. са носели ударение на коренната, а тези за прет. мн. ч. и парт. прет. – на крайната сричка, срв. напр.: sndan ‘schneiden’, sneid – snitum, gisnitan; ziohan ‘ziehen’, zôh – zugum, gizogan; furliosan ‘verlieren’, furlôs – furlurum, furloran.

Тъй като граматическата смяна не е от първостепенно значение за разграничаването на темпоралните форми на силните глаголи, още в ствн. започва процес за уеднаквяване изгласа на корените им. Такъв е случаят напр. със ствн. heen/hevan ‘heben’– huob, huobum, gihaban. Пълно изравняване на изгласа на коренната сричка в този период вече е настъпило напр. при sehen ‘sehen’ (< идг. sekw-), sah – shum, gisehan (по-стари swum, gisewan); lesen ‘lesen’, las – lsum, gilesan (по-стари lrum, gileran) и др.

Премахването на тази консонантна алтернация има своето продължение в следващите езикови периоди. При повечето глаголи с граматическа смяна се установява еднаква съгласна във всички основни форми, така напр. срвн. verliesen, verlôs – verluren, verloren > нем. verlieren, verlor, verloren; срвн. lhen, lh – liwen, geliwen > нем. leihen, lieh, geliehen и т.н.

По-рядко е изравняването само във формите за ед. и мн. ч. претеритум. В този случай граматическата смяна се запазва. В съвременния език има само няколко такива глагола (тук са взети предвид само непроизводните глаголи): schneiden, schnitt, geschnitten (< срвн. snden, sneid – sniten, gesniten); leiden, litt, gelitten (< срвн. lden ‘gehen; leiden’, leid – liten, geliten); ziehen, zog, gezogen (< срвн. ziehen, zôch – zugen, gezogen); sieden, sott, gesotten (< срвн. sieden, –

1.8. Силни глаголи с отклонения в презентната парадигма

За гласната в презентния корен на силните глаголи освен вътрешна флексия (съответната отгласна степен) е характерна и т.нар. „презентна променлива флексия“ (Prsens-Wechselexion22). По своята същност тя представлява промяна от фонемно-комбинаторен вид – i-преглас (i-Umlaut) или повдигане на е в i (e-Hebung, e-Wechsel).

В съвременния немски има силни глаголи, при които флексионните форми във 2. и 3. л. ед. ч. показват отклонение от регулярното спрежение на класа с преглас или с промяна на е в i.

1.8.1. Силни глаголи без преглас (i-Umlaut) във 2.,/3. л. ед. ч. презенс индикатив

В ствн. пред окончанията на силните глаголи за 2./3. л. ед. ч. през. инд. -s и -t стои свързващата гласна i (-i-s, -i-t). Това i предизвиква в ствн. и срвн. преглас при подходящи за това гласни. Така напр. коренната гласна a на глагола ствн. faran във 2./3. л. ед. ч. през. инд. се променя в e (Primrumlaut), така че формите в ед. ч. са ih faru, но du feris, er ferit. В срвн. прегласът обхваща и други гласни и двугласни (Sekundrumlaut), срв. напр. срвн. stôzen ‘stoßen’ – ich stôze, du stœzest, er stœzet; loufen ‘laufen’ – ich loufe, du löufest, er löufet и пр.

С течение на времето първоначално чисто фонетико-фонологическият преглас поема важни морфологически функции (граматикализация на прегласа). Една от тях е да маркира формите за конюнктив претеритум при силните глаголи, напр. ствн. ich/er nmi/wri > срвн. ich/er næme/wære, както и тези за 2./3. л. ед. ч. през. инд. Абсолютно правило за променлива флексия на базата на прегласа във 2./3. л. ед. ч. през. инд. в срвн. все още няма. Употребата на прегласа бива регламентирана едва в края на раннонововисоконемския.23

В съвременния немски като изключения от правилото за задължителна вът решна променлива флексия (в случая преглас) във 2./3. л. ед. ч. през. инд. трябва да се разглеждат двата глагола kommen и rufen. Това отклонение от общото правило може да се обясни като налагане на вид спрежение, характерно предимно за горнонемските диалекти.24

1.8.2. Силни глаголи без промяна на -e- в -i- (e-Hebung, e-Wechsel) във 2./3. л. ед. ч. презенс индикатив

Промяната повдигане на e в i е много ранна, настъпила е още в герм.: идг. е > герм. i пред i, j и назално съединение, ствн. също и пред u в следващата сричка. Силен глагол, като ствн. geban ‘geben’ в 1., 2. и 3. л. ед. ч., през. инд. се спряга по следния начин: ih gib-u, du gib-is, er gib-it (но в мн. ч. wir geb-um). В срвн. всички силни глаголи с коренна гласна е в инфинитив имат в през. инд. ед. ч. алтернативната i вътрешна флексия. Впоследствие в раннонвн. в 1. л. ед. ч. модификацията на гласната е премахната. Процесът се развива във връзка с морфологичното унифициране на флексионния модел на силните глаголи в 1. л. ед. ч., тъй като отклонението се среща само при глаголите с коренна гласна е в инфинитив, напр. срвн. ich gibe, nime > нем. ich gebe, nehme, както срвн. ich faru, нем. ich fahrе.

В съвременния немски без промяна на e в i се спрягат силните глаголи heben, gehen, stehen, както и глаголи като bewegen, scheren; melken, pegen и пр. При heben повдиганетo на е в i не е възможно, тъй като коренната гласна е е получена от а чрез преглас. Глаголът спада към т.нар. глаголи с j-инфикс в презенс, срв. герм. *hafjan > ствн. heen/hevan. Формата heben е получена чрез изравняване на граматическата смяна, срв. срвн. heben/heven, huob, huoben, gehoben > раннонвн. heben, hub, gehoben > нем. heben, hob, gehoben. Глаголите gehen и stehen са наследници на инфинитивните форми срвн. gn, stn. В ствн. и срвн. gn и stn се спрягат в презенс като атематичните mi-глаголи без съединителна гласна. Тъй като по тази причина в крайната сричка няма i, не може да настъпи и повдигането на коренната гласна е в i (e-Hebung, e-Wechsel). Премахването на алтернативната i вътрешна флексия при глаголи като melken и pegen се свързва с преминаването им от силния в слабия клас глаголи, а при такива като bewegen и scheren – с влияние на съответните омонимни слаби глаголи.

2. Предложение за включването на глаголите с особено формообразуване в немския език в синхронна класификационна схема на глаголните флексионни типове

В предходното изложение бяха разгледани глаголи в съвременния немски език, чиито флексионни парадигми показват отклонения от тези на двата основни класа – силни и слаби глаголи, или от регулярното формообразуване в рамките на единия или другия клас. Тези отклонения на синхронно равнище бяха представени като пряко следствие от историческото развитие на немския език. Остава да се покаже как диахронно оформилите се специфики в спрежението на тези глаголи могат да се включат в една обща класификационна схема на глаголните флексионни типове в синхронен план. За целта беше разработена идентификационна матрица, състояща се от два вида биполарни маркери – разграничаващи класовете маркери (или маркери с дистинктивна функция) и служещи за подразделянето вътре в класовете маркери (или маркери с редундантна функция). Като дистинктивни маркери при обособяването на отделните класове бяха използвани признаците ±вътрешна флексия (отглас) и ±външна флексия (дентален суфикс). Положителната и отрицателната позиция на биполарните маркери може да се запълва алтернативно (+вътрешна флексия, −външна флексия или −вътрешна флексия, +външна флексия) или в конфигурацията +вътрешна флексия, + външна флексия. По този начин за образуването на претеритума са предопределени принципно три флексионни възможности, което автоматично води до селектирането на три глаголни класа – силни глаголи, слаби глаголи и смесени глаголи (виж. класовете под I, II и III). По този начин синхронната класификационна схема придобива следния облик:

I. Силни глаголи:

Дистинктивни признаци: + вътрешна флексия (Inexion),

− външна флексия (Endungsexion)

II. Слаби глаголи:

Дистинктивни признаци:

− вътрешна флексия (Inexion),

+ външна флексия (Endungsexion)

III. Смесени глаголи:

Дистинктивни признаци: + вътрешна флексия (Inexion),

+ външна флексия (Endungsexion)

За подразделяне в рамките на класовете I – III послужиха следните маркери:

±променлива флексия в презенс (prsentische Wechselexion);

± обратен преглас (Rückumlaut);

± граматическа смяна (Grammatischer Wechsel);

±суплетивност (Suppletion);

±окончание 1./3. ед. ч., презенс индикатив (Endung 1./3. Sg. Prs. Ind.);

±окончание 1./3. ед. ч., претеритум индикатив (Endung 1./3. Sg. Prt. Ind.); префикс при партицип претеритум (Part. Prt. mit ge-Prfix).

С помощта на тези допълнителни признаци във всеки един клас бяха разграничени отклоненията от регулярния случай и бяха оформени подгрупи от глаголи с особено формообразуване. Резултатите са представени в следната таблица:

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Статията се базира на монографичното изследване на авторката. Виж. Dentschewa, 2011.

2. Критически проблемът е представен подробно в Dentschewa 2011: 9 – 21.

3. Формата е от идг. корен *ueid- ‘erblicken, sehen’ (срв. лат. vidēre ‘sehen’, рус. videt’ ‘sehen’), по-късно също и ‘wissen’, всъщност ‘gesehen haben’(срв. гр. ιδεĩν ‘sehen, erkennen’, εἰδέναι ‘wissen’).

4. Срв. в тази връзка Meid, 1971: 19.

5. В старо- и средновисоконемски силните глаголи все още са имали две форми в претеритум – съответно за ед. и мн. ч., образувани от две различни отгласни степени.

6. Разграничаването на първични и вторични окончания е от особено значение преди всичко за индийския. Първичните окончания стоят в индикатив презенс и футур, а вторичните – в оптатив, имперфект и аорист (срв. Hirt, 1932: 136).

7. Срв. Birkmann, 1987: 158.

8. В корена bring- е налице повдигане (Hebung) на е в i пред назално съединение.

9. Възможно е при това развитие силният глагол да е бил повлиян от герм. слаб глагол *brangjan (> ствн. brengen ‘bringen’). Виж. de Boor/Wisniewski, 1984: 123.

10. Въпросът е разгледан обстойно в Dentschewa, 2011: 42 – 46.

11. Формите с са характерни за алеманския и рейнско-франкския. Баварският и франкският имат основно форми с , по-рядко с . Срв. Braune/ Reiffenstein, 2004: 311.

12. Виж. Ebert/Reichmann/Solms/Wegera, 1993: 308.

13. Виж. Paul/Wiehl/Grosse, 1989: 273.

14. Виж. в по-натъшното изложение под 1.6.

15. Образуването на контрахирани форми (чрез изпадане на съгласната между две срички и удължаване на коренната гласна) е явление, характерно за средновисоконемския период. Най-често изпадат съгласните b, d, g, h и z (< герм. t) между две гласни, срв. habn > hn, slahеn ‘schlagen’> sln, lzеn ‘lassen’ > ln и пр.

16. Това развитие засяга глаголи, чиято коренна гласна в презенс е в нормалната степен e. Пред окончанието за 1. л. ед. ч. -u в ствн. коренната гласна e търпи повдигане в i (срв. ствн. ih wirdu, wirfu, nimu, gibu).

17. Виж. Ebert/Reichmann/Solms/Wegera, 1993: 92.

18. Виж. Mettke, 1993: 125.

19. Виж. Ebert/Reichmann/Solms/Wegera, 1993: 92.

20. Срв. Ebert/Reichmann/Solms/Wegera, 1993: 237.

21. Съгласната t в sôt е вследствие на втвърдяване в краесловието (Auslautverhrtung).

22. Причастната форма още в ствн. е giwesan. Регулярната форма *giweran (към ствн. wesan) не е засвидетелствана.

23. Виж. Ebert/Reichmann/Solms/Wegera, 1993: 253.

24. Срв. пак там: 254.

25. Срв. Ebert/Reichmann/Solms/Wegera 1993: 258; Erben, 1972: 79, заб. 257.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА:

Birkmann, T. (1987). Prteritoprsentia. Morphologische Entwicklungen einer Sonderklasse in den altgermanischen Sprachen. Tübingen: Max Niemeyer Verlag.

Braune, W. & Reiffenstein, I. (2004). Althochdeutsche Grammatik I. Lautund Formenlehre. 15. Au., bearbeitet von Ingo Reienstein. Tübingen: Max Niemeyer Verlag.

De Boor, H. & Wisniewski, R. (1984). Mittelhochdeutsche Grammatik. Berlin/New York: Verlag Walter de Gruyter.

Dentschewa, E. (2011). Morphologische Sonderklassen im Verbalsystem des Gegenwartsdeutschen und ihr sprachhistorischer Hintergrund (mit einem Vorschlag für ihre Einbeziehung in eine synchrone Klassifikation der verbalen Flexionstypen). Sofia: St. Kliment Ochridski.

Dreyer, H. & Schmitt, R. (2000). Lehr- und bungsbuch der deutschen Grammatik. Neubearbeitung. Ismaning: Max Hueber Verlag.

Ebert, P. Reichmann, O., Solms, H-J. & Wegera, K-P. (1993). Frühneuhochdeutsche Grammatik. Tübingen: Max Niemeyer Verlag.

Engel, U. (1988). Deutsche Grammatik. Heidelberg: Verlag Julius Gross.

Erben, J. (1972). Deutsche Grammatik. Ein Abriss. 11, völlig neubearbeitete Au. München: Max Hueber Verlag.

Grimm, J. (1893). Deutsche Grammatik, Band 1. 2. Au., neuer vermehrter Abdruck, besorgt von Wilhelm Scherer. Gütersloh: Druck und Verlag von C. Bertelsmann.

Hirt, H. (1932). Handbuch des Urgermanischen. Teil II: Stammbildungsund Flexionslehre. Heidelberg: Carl Winters Universittsbuchhandlung.

Meid, W. (1971). Das germanische Prteritum. Indogermanische Grundlagen und Ausbreitung im Germanischen. Innsbruck: Druck von H. Kowatsch.

Mettke, H. (1993). Mittelhochdeutsche Grammatik. 7. unvernderte Au. Tübingen: Max Niemeyer Verlag.

Paul, H., Wiehl, P. & Grosse, S. (1989). Mittelhochdeutsche Grammatik. 23.

Au., neu bearbeitet von Peter Wiehl und Siegfried Grosse. Tübingen:

Max Niemeyer Verlag.

Spitz, E. (1966). Die morphologische Klassifizierung der deutschen Verben.

In: DaF 3/4, S. 19 – 27.

FOR VERBS WITH SPECIALMORPHOLOGY IN GERMANAND THEIR INCLUSION IN ASYNCHRONOUS CLASSIFICATION SCHEME OFTHE VERB FLEXION TYPES

Abstract. The article deals with verbs with special morphology in modern German. The differences in the conjugation of these verbs are presented as a legitimate consequence of certain developmental processes. In conclusion, it is proposed to include these verbs in a single classification scheme of the verb exion types.

 Prof. Emilija Dencheva, DSc.

University of Sofia
15, Tzar Osvoboditel Blvd.

1000 Sofia, Bulgaria
E-mail: edencheva@uni-sofia.bg
E-mail: e_dencheva@yahoo.com

2025 година

Книжка 4

СТАРОАРМЕНСКИЯТ КОРЕН „БУЛХ“ И БЪЛГАРИТЕ В АРМЕНСКАТА ГЕОГРАФИЯ „АШХАРАЦУЙЦ“ (VII ВЕК СЛ.ХР.)

Петър Голийски

COGNITIVE-COMMUNICATIVE ASPECTS OF LANGUAGE FUNCTIONING IN OLDER ADULTS: BULGARIAN APPLICATION OF THE SCCAN

Kostadin Chompalov Dimitar Vesselinov Dobrinka Georgieva

СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

MARITIME ENGLISH FINAL ASSESSMENT OF FUTURE DECK OFFICERS AT THE NIKOLA VAPTSAROV NAVAL ACADEMY, BULGARIA

Galina V. Velikova

КОНЦЕПТУАЛИЗАЦИЯ НА ПРОСТРАНСТВЕНОСТТА В РУСКИЯ ЕЗИК ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА

Людмила Карпенко

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ СРЕДНОТО И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО ПРОБЛЕМ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Николай Бакалов, Милена Сахакян

ПРАВНИТЕ ЦЕННОСТИ КАТО КУЛТУРНО ЗНАЧИМИ ОРИЕНТИРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЧУЖД ЕЗИК НА СТУДЕНТИ ЮРИСТИ

Галина Шамонина, Боряна Костова

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova Madeleine Danova

ЕЗИКЪТ НА РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФОТОГРАФИИ: КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И МЕТОДОЛОГИИ

Александър Вътов

ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК: ИВАН ВАЗОВ ЗА ЧУЖДИТЕ ДУМИ, ПАДЕЖИТЕ, ЧЛЕНУВАНЕТО И ПРАВОПИСАНИЕТО

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Елица Дубарова-Петкова, Метанаративни техники в изграждането на романа „Човекът без качества“ от Роберт Музил. Бургас: Издателство ЛИБРА СКОРП, 2023, 227 стр., ISBN 978-954-471-992-0

ФИЛМЪТ „ЗАВЕДИ МЕ ВКЪЩИ“ В КОНТЕКСТА НА КИНОТО ЗА ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ

Боя Харизанова

Книжка 3

ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

УСВОЯВАНЕ НА СИТУАТИВНИТЕ ИЗРАЗИ В ТУРСКИЯ ЕЗИК В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ТУРСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК: МЕЖДУ ПРАГМАТИКАТА И КУЛТУРНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ

Харун Бекир

TECHNIQUES OF SHORTENING IN MARITIME ENGLISH

Galina V. Velikova

ЛИТЕРАТУРА БЕЗ КРИТИЦИ, ЧЕТЕНЕ ЗА УДОВОЛСТВИЕ, ПРЕПОДАВАНЕ ВСТРАНИ ОТ КАНОНА

Албена Вачева

ЗА НЯКОИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ФИЛМОВИЯ ПРЕВОД

Неда-Мария Панайотова

РЕФЛЕКСИЯ И ИНТЕРКУЛТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ (ВЪРХУ ПРИМЕРА НА ОБУЧЕНИЕТО НА СТУДЕНТИ ОТ РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН)

Виолета Добичина, Ирина Колева

КОНЦЕПЦИИТЕ ЗА ПАДЕЖА В НЯКОИ РУСКИ ГРАМАТИКИ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XVIII ВЕК

Енчо Тилев

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева Елена Крейчова Надежда Сталянова

ЗА ЙОРДАН РАДИЧКОВ – С ЛЮБОВ И ПРЕКЛОНЕНИЕ

Юлияна Стоянова

ЗА ТАЛАНТА ДА СЪЗДАВАШ ФОРМАТИ ЗА ТАЛАНТИ: НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ В ЕДНА СЛАБО ИЗСЛЕДВАНА ОБЛАСТ НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО

Илия Кожухаров

Книжка 2

THE LANGUAGE ISSUE IN UKRAINE: LEGAL AND EDUCATIONAL CHALLENGES IN THE BUDJAK REGION

Martin Henzelmann

LANGUAGE MATTERS: STABILITY AND/OR CHANGE OF PERSONALITY TRAITS IN BILINGUAL DAMPLE

Camellia Hancheva

ПРИЛАГАНЕТО НА МЕТОДИ, БАЗИРАНИ НА ДИГИТАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ, В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Петър Тодоров Наталия Йем Красимира Дешева

НЕЛИНЕЙНОСТЬ НОВОЙ РЕАЛЬНОСТИ В РКИ

Елена Стоянова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРЕДИМСТВА ПРИ ВНЕДРЯВАНЕ НА STEM/SТЕАМ ПРОЕКТИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Хилда Терлемезян Меглена Запрева

EDUCATIONAL GAINS OF DIGITAL TRANSFORMATION IN ACADEMIC LIBRARIES: THE CASE OF ISTANBUL UNIVERSITY’S DIJITALKTPİST PROJECT

Pervin Bezirci

ПОСТИСТИНАТА КАТО ЕЗИКОВ И КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН

Силвия Петрова

ЕТНОРЕЛИГИОЗНАТА ПОЛИТИЧЕСКА СУБКУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ – ИСТОРИЯ НА ВЪЗНИКВАНЕТО Ѝ, ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД НЕЯ (1878 – 1934)

Димитър Ганев

ДВЕ НАЧАЛА. СЛОВАШКИЯТ СЮРРЕАЛИЗЪМ И НЕГОВИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Славея Димитрова

ЗА ЛИДЕРСТВОТО В ОБРАЗОВАНИЕТО – С ФАКТИ И АРГУМЕНТИ

Лидерството в столичното образование. Успешни управленски практики. Съставители – Ваня Кастрева и Димитър Веселинов.

ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Обаянието Е. Т. А. Хофман. Faszination E.T.A. Homann. Съставител Светла Черпокова, София: Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, 2024, 423 стр., ISBN 978-619-7667-69-1

Книжка 1

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Димитър Веселинов

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДУМАТА (ИСТОРИЧЕСКИ И СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ)

Василка Радева , Владислав Миланов

ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова Михаела Москова

„ФЕЙСБУК“ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ

Петър Тодоров

DO DIGITAL CORPUS-BASED ENVIRONMENTS CONTRIBUTE TO THE ACQUISITION OF ENGLISH IDIOMS?

Yana Chankova, Natalia Bassisa

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

„ВЕГЕТАРИАНКАТА“ НА ХАН КАНГ – ОТВЪД КАФКИАНСКАТА ПРИКАЗКА ЗА ОБСЕСИИТЕ, СВОБОДАТА И СМЪРТТА

Магдалена Костова-Панайотова

WOMEN AS PROTAGONISTS IN LITERARY WORKS: HESTER PRYNNE, ANNA KARENINA, AND KATHARINA BLUM

Fatlum Jashari, Vjollca Dibra

CULTURAL AND SOCIO-ECONOMIC DIMENSIONS OF VOTE BUYING: A CASE STUDY OF ELECTORAL PRACTICES IN BULGARIA

Stoycho P. Stoychev

БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК В РЕСПУБЛИКЕ МОЛДОВА (ОБЩЕСТВЕННЫЙ СТАТУС, ШКОЛЬНАЯ ПЕДАГОГИКА, ПРАВОВАЯ СИТУАЦИЯ)

Мартин Хенцельманн

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

ДЖИНДЖИФИЛОВИ ЦЕЛУВКИ. СИЛАТА НА ЛИЧНИЯ ИЗБОР И ПЪТЯТ КЪМ ЩАСТИЕТО

Мира Велкова

2024 година

Книжка 6

ЕЗИКОВИТЕ КОНТАКТИ И ТЕХНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

Иля Златанов

ПРЕВКЛЮЧВАНЕ НА ЕЗИКОВИЯ КОД КАТО ФЕНОМЕН НА МЕЖДУЕЗИКОВОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ: ВЪРХУ ПРИМЕРИ ОТ БЪЛГАРСКИ И ТУРСКИ ЕЗИК

Исмаил Оркун Атасой Гюлсюм Сонгюл Ерджан

SPECIFICS OF PEDAGOGICAL SPEECH IN DISTANCE LEARNING

Natalya Zhadko

THE PARENTS‘ PERSPECTIVE: OVERCOMING THE CHALLENGES AND DISCOVERING THE BENEFITS OF EARLY SECOND LANGUAGE ACQUISITION

Maria Mladenova

УЧЕБНО ПОСОБИЕ ПО ЧЕТЕНЕ НА ТЕКСТОВЕ ПО КОЗМЕТИКА (ВЪРХУ МАТЕРИАЛ ОТ РУСКИ ЕЗИК)

Ирена Петрова

К ВОПРОСУ О ПЕРЕВОДЕ ПОЭТИЧЕСКИХ ТЕКСТОВ В РОМАНЕ ЕВГЕНИЯ ВОДОЛАЗКИНА „ЧАГИН“

Антония Пенчева

КОМПЮТЪРНИТЕ ИГРИ С МИТОЛОГИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ – БЯГСТВО ОТ РЕАЛНОСТТА ИЛИ НОВ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ХОРИЗОНТ

Елица Миланова

ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

ПОДХОДИ ЗА ПРОМЯНА В КАЧЕСТВОТО НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ (НСУЦЖ 2014 – 2020)

Светлана Александрова

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

РОДНОЕЗИКОВОТО И ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ – ЕДИННА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Димитър Веселинов

Книжка 5

ANALYSIS OF THE MORPHOLOGICAL AND LEXICAL ASPECTS OF THE TURKISH SECTIONS IN THE WORK “THE SECOND JOURNEY OF BACHO KIRO”

Abidin Karasu

ЗА ЖИВОТНИТЕ И ХОРАТА (ЛИНГВОКУЛТУРОЛОГИЧЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ СРЪБСКАТА И ХЪРВАТСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ)

МОРФОФОНОЛОГИЧНИ, ФОНОСИНТАКТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНИ АСПЕКТИ НА СЛОВНОТО УДАРЕНИЕ В ИСПАНСКИЯ ЕЗИК

Милена Маринкова

ПОЛОЖИТЕЛНА УЧЕБНА СРЕДА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ДИГИТАЛНА И МЕДИЙНА ГРАМОТНОСТ

Данаил Данов

ИНТЕГРИРАНЕ НА МУЗИКА В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Анна Георгиева

СПЕЦИАЛИЗИРАН ИКОНОМИЧЕСКИ НЕМСКИ ЕЗИК В ТЕКСТОВ ВИД ГОДИШЕН ДОКЛАД (GESCHFTSBERICHT)

Силвия Василева

СТРАТЕГИИ ЗА ПРОГНОЗИРАНЕ В ПЕЧАТНИТЕ МЕДИИ В РАМКИТЕ НА ДИСКУРСНО-ИСТОРИЧЕСКИЯ ПОДХОД: АНАЛИЗ НА НОВИНИТЕ ЗА ФЕМИЦИД

Гюлсюм Сонгюл Ерджан Нур Бану Елбюлкен Исмаил Оркун Атасой

СРАВНЕНИЕ НА РЕФЕРЕНТНИ ЕЗИКОВИ РАМКИ ЗА РАЗЛИЧНИ ПО ТИПОЛОГИЯ ЕЗИЦИ В ИЗПИТНИТЕ СИСТЕМИ ПО ИТАЛИАНСКИ И КИТАЙСКИ КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Антония Цанкова Радея Гешева

В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева Димитър Веселинов

НОВ УЧЕБНИК ПО РУСКИ ЕЗИК ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДУХОВНИ УЧИЛИЩА

Диана Боримечкова

Книжка 4

ДИНАМИКА НА ЕЗИКОВИТЕ ПРОЦЕСИ, КНИЖОВНИ НОРМИ И ЯВЛЕНИЯ В ПРОЦЕС НА ПРЕУСТРОЙСТВО ИЛИ КРИЗИ НА ОБЩУВАНЕТО В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

Владислав Миланов

ЗА НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА И НЕЙНОТО ТЪЛКУВАНЕ В РИМСКОПРАВНИ ТЕКСТОВЕ

Малина Новкиришка-Стоянова

A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov Dobrinka Georgieva

ВЕРБАЛНА И НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ МЕЖДУ ТРЕНЬОР И ОБУЧАЕМИ ПО ВРЕМЕ НА ЗАНЯТИЯ ПО ПЛУВАНЕ С ДЕЦА СЪС СОП

Биляна Рангелова Красимира Дешева, Петър Тодоров

ПЕДАГОГИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЧУЖД ЕЗИК: ПРЕДИМСТВА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Ирена Димова, Пламен Цветков, Михал Павлов

ДЕБАТЪТ КАТО ФОРМА НА УБЕЖДАВАЩА КОМУНИКАЦИЯ В УНИВЕРСИТЕТСКОТО ОБУЧЕНИЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Мария Нейкова

О «ПЕРЕНОСНОМ» УПОТРЕБЛЕНИИ МЕСТОИМЕНИЯ «Я»

(НА МАТЕРИАЛЕ РУССКОГО ЯЗЫКА) Золян Сурен Тигранович

ЛИНГВОКУЛТУРОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРЕВОДА НА ШЕГИ И АНЕКДОТИ

Неда-Мария Панайотова

ЗА ЕДИН ПРИНОС КЪМ ИСТОРИЯТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ ЕЗИК В КРАЯ НА XIX – НАЧАЛОТО НА ХХ В.

Весела Белчева

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

NEW APPROACH TO SOCIO-PHONETIC STUDIES OF AMERICAN SPONTANEOUS SPEECH PROSODY IN GENDER-AGE PARADIGM

Viktoriia Olinchuk

Книжка 3

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА РЕЧЕВАТА ПАТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Юлияна Стоянова

ВЪЗПРИЕМАНЕ И ОЦЕНКА НА ТЕКСТ – РЕАЛНО ИНТЕРВЮ И ИНТЕРВЮ С ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Деспина Василева

АСПЕКТУАЛНИ ОСОБЕНОСТИ НА НЯКОИ ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В ПРЕВОД НА ИТАЛИАНСКИ (ПО КОРПУС ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ)

Д-р Десислава Давидова

РАЗВИВАНЕ НА ИНТЕГРИРАНИ КОМУНИКАТИВНИ УМЕНИЯ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ПОСРЕДСТВОМ ВИДЕОПРОЕКТИ

Доц. д-р Хилда Терлемезян

LANGUAGE LEARNING FOR SPECIFIC PURPOSES IN HIGHER EDUCATION – EXPERIENCES AND TRENDS

Prof. Dimitar Veselinov, Dr. Tsvetanka Dilkova

УСВОЯВАНЕТО НА СЛАВЯНСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД КАТО УСЛОВИЕ ЗА УСПЕШНА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЕЖАНЦИТЕ (ЗА СИТУАЦИЯТА НА УКРАИНСКИТЕ МЕДИЦИ В ЧЕХИЯ)

Елена Крейчова, Тереза Бояновска Надежда Сталянова

ДИСКУРСЪТ ЗА ЕТИЧНОТО ВЕГАНСТВО КАТО МОДЕЛ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ

Гл. ас. д-р Силвия Петрова

МАНИПУЛАТИВНА УПОТРЕБА НА МЕТАФОРИ В ИКОНОМИЧЕСКИ МЕДИЙНИ СТАТИИ

Доц. д-р Владимир Досев

ANCIENT TRANSLATIONS AND REVIEWS OF THE HOLY SCRIPTURES IN THE GREEK LANGUAGE. CONTRIBUTION TO THE HISTORY OF BIBLICAL TRANSLATIONS

Ivana Peshic

РОМАНИТЕ НА ДИМИТЪР ДИМОВ – ПРОЧИТИ В КОНТЕКСТ

Доц. д-р Надежда Стоянова

Книжка 2

ЗА АРАБСКОТО ПОНЯТИЕ „ХУРИИ“ (хур ʻин) И НЕГОВИТЕ РЕПРЕЗЕНТАЦИИ В БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

Доц. д-р Галина Евстатиева

ЗА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ СЪСТОЯНИЯ И ТЕХНИТЕ СИНТАКТИЧНИ ПРОЯВИ

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Марина Джонова

TECHNIQUES OF SHORTENING IN MARITIME ENGLISH

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА НА АУДИОКНИГИТЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Д-р Теодора Генова, проф. д-р Магдалена Гарванова

КИТАЙСКА МИТОЛОГИЯ И ТРАНСМЕДИЕН СТОРИТЕЛИНГ

Елица Миланова

МЕЖДУ ОМИР И CHATGPT (БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО ЯВЛЕНИЕ ЛИ Е ИЗКУСТВЕНИЯT ИНТЕЛЕКТ СПРЯМО СЛОВОТО)

Д-р Николай Ценков

ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВ – МЕЖДУ СЛАВЯНСКИЯ И ЗАПАДНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН КАНОН

Проф. д-р Людмил Димитров

НОВАТОРСТВО В СЪВРЕМЕННИЯ МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ

Рая Живкова-Крупева и Тодор Шопов, Бъдете всички едномислени… Социолингвистика на интеркултурализма

Книжка 1

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНОВАТИВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Проф. д.ф.н. Димитър Веселинов

REFLECTIONS ON WORKING FOR THE COUNCIL OF EUROPE

Michael Byram

СИНТАКТИЧНИЯТ ПАРАДОКС ‘ЕДНОСЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ’

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

DEVELOPING MATERIALS FOR ASSESSING READING LITERACY AND COMPREHENSION OF EARLY GRADERS IN BULGARIA AND ITALY

Prof. Vito Pirelli Prof. Svetla Koeva

РОЛЯТА НА ДИГИТАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ПРИ ПРЕПОДАВАНЕТО НА СЛОВАШКАТА ФОНЕТИКА В СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

Доц. д-р Величко Панайотов

РОМАНИТЕ НА САЛМАН РУШДИ В ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА ПОСТМОДЕРНИЗМА ПРЕЗ ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

Проф. Иван Иванов

БЕЗПОКОЙСТВО НА ГОТИЧЕСКОТО РОДСТВО: ЖАНРОВА И ЕСТЕТИЧЕСКА РАЗНОРОДНОСТ В РОМАНА „ЕЛИКСИРИТЕ НА ДЯВОЛА“ ОТ Е. Т. А. ХОФМАН

Доц. Огнян Ковачев

ОБЪРКАНИ ВЪВ ВРЕМЕТО (НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ НАЙ-НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ РОМАНИ)

Проф. д.ф.н. Магдалена Костова-Панайотова

РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Доц. Детелин Лучев, гл. ас. д-р Максим Гойнов, проф. Десислава Панева-Маринова, проф. Радослав Павлов, доц. Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, гл. ас. д-р Ева Пацовска-Иванова

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРИСТИЧНИ ЕЗИКОВЕДСКИ ЧЕТЕНИЯ“, ПОСВЕТЕНА НА 100-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. МИРОСЛАВ ЯНАКИЕВ

Проф. д-р Йовка Тишева

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ – КЪМ ЕЗИКА И КУЛТУРАТА ЧРЕЗ ЛИТЕРАТУРА

Доц. д-р Недда Бояджиева

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Антоанета Робова, „Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит“,

2023 година

Книжка 6

ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Проф. Мариана Георгиева

НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ УПОТРЕБАТА НА КЛИШЕТАТА В БЪЛГАРСКАТА И В РУМЪНСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Доц. д-р Владислав Миланов

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕСКИ СИМУЛАЦИИ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЧУЖД ЕЗИК

Проф. д-р Милена Йорданова, гл. ас. д-р Михал Павлов

КАТЕГОРИЯТА ЕВИДЕНЦИАЛНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ГЛАГОЛ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ КАТО ЧУЖД

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова

(WHAT) SHOULD WE BE VIGILANT WHEN TEACHING WORD FORMATION IN ENGLISH TO BULGARIAN ENGLISH PHILOLOGY STUDENTS?

Prof. Dr. Alexandra Bagasheva

TRANSLATING LINGUISTIC THEORIES INTO PRACTICAL SOLUTIONS FOR ESP MATERIALS DESIGN: FROM DISCOURSE ANALYSIS TO TEACHING POLITICAL DISCOURSE

Boryana Kostova

СТИХОСБИРКАТА „ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР“ ОТ НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ – АВАНГАРД И „РОДНО“

Гл. ас. д-р Биляна Борисова

АССОЦИАТИВНЫЕ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ О ПАМЯТИ В РУССКОЙ И КИТАЙСКОЙ ЛИНГВОКУЛЬТУРАХ

Ольга Барабаш, Ли Шутянь

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Проф. д.н. Димитър Веселинов

ИДЕИ ЗА НАЧАЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОСТМОДЕРНИЗЪМ

Годишно съдържание сп. „Чуждоезиково обучение“, том 50 (2023 г.) Annual Contents Chuzhdoezikovo obuchenie-Foreign Language Teaching Journal, vol. 50 (year 2023) СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 112 Книжка 2 / Number 2: 113 – 224 Книжка 3 / Number 3: 225 – 340 Книжка 4 / Number 4: 341 – 444 Книжка 6 / Number 6: 545 – 672 APPLIED LINGUISTICS / ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА 10 – 29: Changes in the Ex

Книжка 5

ЗА МИСИЯТА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИКОВЕД

Доц. д-р Владислав Миланов

ЕТНОЛИНГВИСТИЧНИ ПРОЕКТИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Мария Добрикова

ДИФЕРЕНЦИРАНО ПРЕПОДАВАНЕ В ЧАС ПО ЧУЖД ЕЗИК – СЛУШАНЕ С РАЗБИРАНЕ И ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ ЧРЕЗ LEARNINGAPPS

Николина Искърова

ЛИТЕРАТУРА И КИНО В ЕПОХАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА – ФРАГМЕНТИ ОТ ДЕБАТА ЗА КУЛТУРНАТА ХИБРИДИЗАЦИЯ ПРЕЗ XXI ВЕК

Иван Иванов

ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ ОБРАЗА НА ИМЕНИЕТО В РУСКИЯ РЕМИНИСЦЕНТЕН ТЕКСТ

Проф. Людмила Карпенко

ПЛОДОТВОРНО МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЧЕТИРИ УНИВЕРСИТЕТА В ОБЛАСТТА НА ДИГИТАЛНАТА ХУМАНИТАРИСТИКА

Доц. Величко Панайотов

НУЧО ОРДИНЕ 18 ЮЛИ 1958 – 10 ЮНИ 2023

Сава Славчев

НОВ РЕЧНИК НА ЛЕКСИКАТА В БЪЛГАРСКИ РЪКОПИС ОТ СРЕДАТА НА ХІХ ВЕК

Маргарет Димитрова

ДА СЕ ПОДРЕДИ НЕПОДРЕДИМОТО

Мартин Колев

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ И МНОГОЕЗИЧИЕ

Биляна Радева

Книжка 4

ПРОНИЦАЕМОСТТА НА ФОРМИТЕ НА КОНКЛУЗИВА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Красимира Алексова

МЕСТОИМЕНИЯТА – МЕЖДУ КОГНИЦИЯТА И ГРАМАТИКАЛИЗАЦИЯТА

Мариана Георгиева

УЧЕБНИКЪТ ПО НЕМСКИ ЕЗИК НА Д-Р БОТЮ ШАНОВ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Доц. д-р Весела Белчева

IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, Assoc. Prof. ; Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, Assist. Prof. ; Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, Assoc. Prof. ; Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, Assoc. Prof. ; Kurmanayeva Dina Kassimbekovna, Assoc. Prof.

ЕЗИКЪТ И МОДЕРНИЗМЪТ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

КАК СЕ ПРАВИ ПОКАЗАЛЕЦ?

Александър Иванов

КОМУНИЗЪМ И ХРИСТИЯНСТВО: КАНОНИЗАЦИЯТА НА ОТЕЦ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Гл. ас. д-р Сирма Данова

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА ЕЗИЦИТЕ ВИСОК ВАЛИРИАН И КЛИНГОНСКИ

Ас. д-р Петър Тодоров

МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ

Стефана Димитрова

Книжка 3

ON THE USE OF FOCUSSING CONSTRUCTIONS BY BULGARIAN STUDENTS OF ENGLISH

Dr. Yana Chankova, Assoc. Prof., Krassimir Spasov, PhD Student

MORPHOLOGICAL PATTERNS OF LOGISTICS TERM FORMATION. DERIVATION

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

ЕНАНТИОСЕМИЯ – СИСТЕМАТИЗИРАНЕ И ВИДОВЕ В СРАВНИТЕЛЕН ПЛАН

Д-р Магдалена Николова-Цанева

ОБЩИЕ ТРУДНОСТИ РАЗНЫХ КАТЕГОРИЙ ГОВОРЯЩИХ ПРИ УПОТРЕБЛЕНИИ РУССКИХ ИМЕН СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫХ И ИМЕННЫХ СЛОВОСОЧЕТАНИЙ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

ФОРМИРАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ – ФАКТОР ЗА УСПЕШНО ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ

Галя Христозова

КНИЖНИНАТА НА БЪЛГАРИТЕ КАТОЛИЦИ В ХРИСТОМАТИЯ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ЛИНГВОДИДАКТИКАТА И КУЛТУРОЛОГИЯТА

Магдалена Абаджиева, Марияна Цибранска-Костова

L´HISTOIRE DES TUDES FRANAISES UNIVERSITAIRES EN SLOVAQUIE

Jana Truhlřov

УВОД В РЕЧЕЗНАНИЕТО: НОВ ОПИТ ЗА РАЗГАДАВАНЕ НА HOMO LOQUENS

Проф. д.ф.н. Юлияна Стоянова

ФОРМИРАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ И РАЗБИРАНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ

Доц. д-р Анна Георгиева

НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Проф. д.н. Милена Кирова

Книжка 2

SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova , Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE Bilyana Mihaylova Universit de Sofia (Bulgarie)

Rsum. L’article examine l’origine des mots dsignant ‘rire’ dans les langues indo-europennes. Les changements smantiques sont analyss partir de la relation ‘A’ > ‘rire’, A tant le sens source. Les descendants d’une seule racine ayant le sens premier ‘rire’ sont rpandus dans plusieurs langues indo-europennes : la racine *smey-. Comme on pouvait s’y attendre, la source la plus frquente des mots pour rire sont certaines notions primaires lies des sons diff

СТРЕСЪТ КАТО ОСНОВЕН ФАКТОР ПРИ СИМУЛТАННИЯ ПРЕВОД. АНАЛИЗ И ИЗСЛЕДВАНЕ ЧРЕЗ ALIVE BIOFEEDBACK

Гл. ас. д-р Иванка Сакарева

ИНТЕРАКЦИОНЕН АНАЛИЗ НА ЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ЕПИЗОДИ В ДИАЛОЗИ ОТ СИСТЕМИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЧУЖД ЕЗИК (ФРЕНСКИ И АНГЛИЙСКИ): ОСОБЕНОСТИ НА КОМУНИКАЦИЯТА В ПОЛЗА НА УЧЕЩИТЕ ЧУЖД ЕЗИК

Магдалена Маркова, Кристин Димитрова-Трендафилова

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina , Sergey A. Letun , Evgenia Rozenfeld

НЕРАЗБИРАЕМИТЕ СКИТАЛЧЕСТВА НА ДУШАТА („ЕВРОПА В СЕПИЯ“ И „ЛИСИЦА“ НА ДУБРАВКА УГРЕШИЧ)

Магдалена Костова-Панайотова

АМИАН МАРЦЕЛИН И ЗАПАДНОАРМЕНСКИЯТ КОНСОНАНТИЗЪМ

Петър Голийски

ЩРИХИ ОТ ЕПИСТОЛАРНАТА ТЕОРИЯ ЗА „ДОБРОТО ПИСАНИЕ“ НА „КРАСНИ ПИСМА“ В „СЛАВЕНОБОЛГАРСКИЙ ПРЕДРУЧНИЙ ПОСЛАТЕЛНИК ЗА НАСТАВЛЕНИE НА БОЛГАРСКИТЕ ЮНОШИ“ (1835) ОТ НЕОФИТ БОЗВЕЛИ И ЕМАНУИЛ ВАСКИДОВИЧ

Мария Мицкова

Книжка 1

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНО ПОЛУВЕКОВИЕ

Проф. д.ф.н. Димитър Веселинов

CHANGES IN THE EXPERIENCE OF STUTTERING FOLLOWING INTENSIVE PROLONGED SPEECH AND NON-AVOIDANCE TREATMENTS

Dobrinka Georgieva , J. Scott Yaruss , Rositsa Stoylova

ВАРИАНТИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА МУЗИКАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В НАЧАЛНИЯ ЕТАП

Доц. д-р Пенка Тодорова Кънева

ДИДАКТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ И УСВОЯВАНЕ НА ИСПАНСКИ ЕЗИК ЗА СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ В СФЕРАТА НА ИХТИОЛОГИЯТА

Ас. Михал Павлов

ЛИТЕРАТУРА, НАПИСАНА ОТ БЪЛГАРИ В ЧУЖДИ СТРАНИ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА XXI ВЕК

Проф. д.н. Милена Кирова

БЕЗОТЦОВЩИНА/БЕЗМАТЕРЩИНА Късните пиеси на А. П. Чехов като цикъл

Проф. д-р Людмил Димитров

ТУРСКАТА КУЛИНАРНА ТЕРМИНОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ

Иля Златанов

КАТАСТРОФАТА: ЕЗИКОВИЯТ ПОРТРЕТ НА МЕДИЙНАТА СЕНЗАЦИЯ. МАНИПУЛАТИВНИ И КОМУНИКАТИВНИ СТРАТЕГИИ ПРИ ОТРАЗЯВАНЕТО НА КАТАСТРОФИ В БЪЛГАРИЯ

Д-р Маргарита Гергинова

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВИДНИЯ ВЪЗРОЖДЕНСКИ УЧИТЕЛ И КНИЖОВНИК НАЙДЕН ГЕРОВ (23 февруари 1823 – 9 октомври 1900)

Проф. д-р Милена Йорданова

2022 година

Книжка 6

ДИАЛЕКТНИ НАИМЕНОВАНИЯ НА ПРОЛЕТНИТЕ МЕСЕЦИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Доц. д-р Владислав Миланов

ПЪЛНИ И КРАТКИ ФОРМИ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА В РУСКИ И ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТСТВИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Елена Иванова , проф. д.ф.н. Максим Стаменов

(НЕ)ПРИОБЩЕНИЯТ ХУМОР: УЧЕБНИКЪТ СРЕЩУ АНКЕТАТА

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina , Elena G. Tareva , Dimitrina Lesnevskaya

ИДЕЯ, ИДЕАЛ, ИДЕОЛОГИЯ

Сава Славчев

АВТОРЪТ ЗА СЕБЕ СИ. ЛИТЕРАТУРНИ АВТОПОРТРЕТИ

Доц. д.н. Маргарита Серафимова

НЯКОЛКО ЩРИХА ОТ ЛИНГВИСТИЧНАТА ВСЕЛЕНА НА РОМАН ЯКОБСОН (1896 – 1982)

Стефана Димитрова

ДВАНАДЕСЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН ЕСЕНЕН НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФОРУМ „СЪВРЕМЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ – ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ“

Доц. д-р Катя Гетова

ЮРИДИЧЕСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕКВИВАЛЕНТНОСТТА НА ТЕРМИНИ

Дафина Костадинова

Книжка 5

ANTONYMY IN ENGLISH AND BULGARIAN MARITIME TERMINOLOGY

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

PITCH VARIATION FOR CHINESE SYLLABLES OF DIFFERENT INFORMATION LOAD (BASED ON COMMERCIAL AND SOCIAL RADIO ADS)

Svetlana V. Androsova , Veronika G. Karavaeva , Zianwen Zhang

ПРИЛАГАНЕ НА МУЛТИЛИНГВИЗЪМ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИНЖЕНЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Д-р Цветелина Вукадинова , проф. д-р инж. Сеня Терзиева , доц. д-р инж. Юлияна Яворова

РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ В КАНДИДАТПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ДЕБАТИ

Антоанета Начева

УЧЕБНИ РЕЧНИЦИ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Проф. д-р Милена Йорданова

СБЛИЖАВАНЕ И РАЗДАЛЕЧАВАНЕ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ И ТЕХНИТЕ ЕЗИЦИ

Иля Златанов

ГРАВЬОРЪТ В ЛИТЕРАТУРАТА

Ас. Сава Славчев

38 ПОМОЩНИК-УЧИТЕЛИ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЩЕ ПРЕПОДАВАТ В БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА И УНИВЕРСИТЕТИ ПРЕЗ УЧЕБНАТА 2022/2023 Г.

Дафина Костадинова

XXV МЕЖДУНАРОДНАЯ НАУЧНАЯ КОНФЕРЕНЦИЯ «РУСИСТИКА И СОВРЕМЕННОСТЬ»

Людмила Карпенко

В ПАМЕТ НА ДОЦ. АННА ЛИЛОВА

Анета Евтимова

НОВ КЛАСИЧЕСКИ ТРУД ПО БЪЛГАРСКА ДИАЛЕКТОЛОГИЯ

Доц. Владислав Миланов

Книжка 4

ПРЕДИКАТИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ФАЗИСНАТА ДЕРИВАЦИЯ: БЪЛГАРСКО-РУСКИ ПАРАЛЕЛИ

Доц. д-р Марина Джонова Гл. ас. д-р Светлозара Лесева Проф. д-р Елена Иванова

ТОНАЛЬНЫЕ КОНТУРЫ РУССКИХ ДА-НЕТ- ВОПРОСОВ В УСЛОВИЯХ БОЛГАРСКОЙ ИНТЕРФЕРЕНЦИИ

Татьяна Алексиева

WERBUNG IM WIRTSCHAFTSDEUTSCH-UNTERRICHT

Dr. Gergana Fyrkova, Assoc. Prof.

ДЕРИВАЦИОННОТО ПОЛЕ НА ЛЕКСЕМАТА WIND

Павлина Петкова

ИМА ЛИ МЯСТО МУЗИКАТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЧУЖД ЕЗИК?

Доц. д-р Пенка Тодорова Кънева

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ – ЦЕЛ НА ИНЖЕНЕРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, И ИНСТРУМЕНТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СРЕДА

Цветелина Вукадинова , Сеня Терзиева , Юлияна Яворова

ЧЕРНИЯТ МОНАХ НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ И НЕГОВИТЕ ГОТИЧЕСКИ СЪБРАТЯ

Доц. д-р Огнян Ковачев

„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Гл. ас. д-р Соня Александрова-Колева, доц. д-р Мая Тименова-Коен

ЗА ЕДНО СОЦИОЛИНГВИСТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАДПИСИ В ГРАДСКОТО ПРОСТРАНСТВО В КОНТЕКСТА НА МНОГОЕЗИЧИЕТО И ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА

Весела Белчева, Свилен Станчев

Книжка 3

ЕТНОНИМЪТ „БЪЛГАРИ“ В РАННОСРЕДНОВЕКОВНИТЕ АРМЕНСКИ ТЕКСТОВЕ

Петър Голийски

КОНЦЕПТУАЛЬНАЯ МОДЕЛЬ HARD SKILLS VS SOFT SKILLS В СТРУКТУРЕ ФУНКЦИОНАЛЬНОЙ ГРАМОТНОСТИ

Проф. д.п.н. Жадько Н.В. , акад. Безруких М.М.

REFLECTIONS ON SOME INSTANCES OF TRANSLANGUAGING IN WRITTEN BULGARIAN DISCOURSE

Dr. Maria Kolarova

РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин , Бернгард Бремер , Татьяна Курбангулова , Татьяна Лыпкань

THE BENEFITS OF LEXICAL APPROACH IN QUIZLET-BASED VOCABULARY LEARNING

Dr. Olha Chaikovska, Assoc. Prof.

GAMIFICATION IN LANGUAGE TEACHING AT THE UNIVERSITY LEVEL: LEARNER PROFILES AND ATTITUDES

Dr. Denitza A. Charkova, Assist. Prof.

КУЛЬТУРНАЯ ИНФОРМАЦИЯ В РОМАНЕ А. С. ПУШКИНА «ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН»: СТРАТЕГИИ И СПОСОБЫ РЕТРАНСЛЯЦИИ В ПОРТУГАЛЬСКИХ ПЕРЕВОДАХ

Василиса Данилова, Ирина Тивьяева

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ДУМА, ВЪВЕДЕНА ОТ ХРИСТО БОТЕВ

Димитър Веселинов

В ПАМЕТ НА ИВАН КАСАБОВ (1952 – 2022)

Проф. Мони Алмалех

КАРТИНА НА НАЙ-ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ НА ОБЩАТА ПСИХОЛИНГВИСТИКА

Проф. д-р Велка Попова

Книжка 2

РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ И ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Проф. д-р Гергана Дачева

КАЛКИ ОТ ФРЕНСКИ В БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Гл. ас. д-р Яна Сивилова

АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

СИНТАКТИЧЕН ПРАВОПИС – СЛЯТО И/ИЛИ РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ. КОГНИТИВНИ РАЗМИСЛИ

Проф. д.н. Мариана Георгиева

ФУНКЦИОНАЛЕН ПОДХОД ПРИ КОНСТРУИРАНЕ НА СИСТЕМА ОТ УПРАЖНЕНИЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (С ОГЛЕД НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СТРАНАТА И В ЧУЖБИНА)

Проф. д-р Ангел Петров

ДРУГАТА РУСКА ТРОЙКА. СЛУЧАЯТ ДОСТОЕВСКИ

Людмил Димитров

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

(М. Ондатджи „Английският пациент“)

МЕДИЦИНСКИ КОНОТАЦИИ В ПОНЯТИЕТО „КРИЗА“

Ивета Ташева

НОВ УЧЕБНИК ПО РУСКИ ЕЗИК ЗА НАЧИНАЕЩИ (НИВО А1+)

Валентина Георгиева

НОВО ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА НАПРЕДНАЛИ

Биляна Тодорова

Книжка 1

КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

LANGUAGE TRANSFER AND PROBLEMS OF TEACHING BUGARIAN FOR SLAV STUDENTS

Nadezhda Stalyanova , Elena Krejcova

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна Логинова, Екатерина Сергеевна Теребова, Надежда Николаевна Усцова, Александра Григорьевна Макарова, Людмила Викторовна

ЛИНГВОКОГНИТИВНИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ И СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА НЕМСКИТЕ ЛЕКСИКАЛНИ ЕДИНИЦИ, СЪДЪРЖАЩИ СУФИКСОИДА -WEISE

Елена Николова-Кискинова

LES ARCANES DU POUVOIR DANS LA RPUBLIQUE DE DOUMARIE DANS MORT D’UN POÈTE (1981) DE MICHEL DEL CASTILLO

Alain Vuillemin

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов , Валентина Черняк , Надя Чернева

ПРОФ. ДИМИТЪР ВЕСЕЛИНОВ НА 60 ГОДИНИ

Михал Павлов

ЗА ИГРАТА КАТО ФЕНОМЕН В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Живка Илиева

2021 година

Книжка 6

СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗМ «АВАНС» В РУССКОМ И БОЛГАРСКОМ ЯЗЫКАХ: СОПОСТАВИТЕЛЬНЫЙ АНАЛИЗ

доц. Ольга Барабаш, доц. Антония Пенчева

DECODING COLOUR WORDS IN ENGLISH MARITIME AND NAVAL TERMINOLOGY

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

К ВОПРОСУ О СОДЕРЖАНИИ ФУНКЦИОНАЛЬНОЙ ГРАМОТНОСТИ

Проф. д.п.н. Жадько Н.В., акад. Безруких М.М.

ЗА НЯКОИ МЕТОДИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНОТО ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ ЗА ПРОФЕСИЯТА

Д-р Силвия Василева

ПУБЛИЧНАТА РЕЧ КАТО ЛИНГВИСТИЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД ПРЕВОДАЧА И ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Доц. д-р Владислав Миланов

ТВОРЕЦЪТ ПЕТЪР ДАЧЕВ В СПИСАНИЕ „ПЛАМЪК“

Д-р Кремена Митева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

НОВО ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА НАПРЕДНАЛИ

Сталянова, Н., Крейчова, Е. & Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология (български език като чужд за напреднали). София: Парадигма, 100 с, ISBN 978-954-326-445-2.

Книжка 5

ОТКЛОНЕНИЯ В УСВОЯВАНЕТО НА УДАРЕНИЕТО ОТ СТУДЕНТИ МЕДИЦИ ОТ СЛАВЯНСКИ СТРАНИ И ПОДХОДИ ЗА ТЯХНОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ

Д-р Теодора Вълова

ЭФФЕКТИВНЫЕ СРЕДСТВА И МЕТОДЫ ОНЛАЙН-ОБУЧЕНИЯ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ: ПО МАТЕРИАЛАМ АНКЕТИРОВАНИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛЕЙ

Доц. Ольга Васильевна Анциферова, проф. Леонид Викторович Московкин

НАГЛАСИ НА ОБУЧАВАНИТЕ КЪМ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТЕХНОЛОГИИ В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Д-р Георги Джумайов

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИНСТРУМЕНТИ ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДЕСТРАННИ УНИВЕРСИТЕТИ

Д-р Петър Тодоров

КАФЕ И КАФЕНЕТА В ГРАДСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА ЕВРОПА, ОРИЕНТА И БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р Цвета Тодорова

PEACE LINGUISTICS: ЛИНГВОДИДАКТИЧЕСКИЙ АСПЕКТ

Проф. Валерий Ефремов

В ПАМЕТ НА ПАЛМИРА ЛЕГУРСКА

Проф. Мони Алмалех

ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ УЧИТЕЛ ДОБРИ ВОЙНИКОВ И НЕГОВОТО ДЕЛО

Бойчева, К., 2013. В поприще за свобода народна. Хроника на един живот, посветен на българската свобода. София: Рал Колобър, 309 с. ISBN: 9789542948254

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4

РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

THE RISE OF TRANSLATION STUDIES IN BULGARIA

Irena Kristeva

НЕМСКИТЕ ЛЕКСИКАЛНИ ЕДИНИЦИ, СЪДЪРЖАЩИ СУФИКСОИДА -WEISE, И ТЕХНИТЕ ЕКВИВАЛЕНТИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Елена Иванова Николова-Кискинова

СТРУКТУРА ПЕДАГОГИЧЕСКОЙ РЕЧИ НА ЗАНЯТИИ В ЭЛЕКТРОННОЙ СРЕДЕ

Проф. Наталья В. Жадько

ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПСИХОЛОГИЗАЦИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПРОЦЕС

Д-р Даниела Боянова-Минкова

STUDENTS’ PERCEPTIONS OF THE EFFECTIVENESS OF ONLINE DISTANCE LANGUAGE TEACHING IN HIGHER EDUCATION DURING THE COVID-19 PANDEMIC

Assist. Prof. Dr. Denitza A. Charkova, Prof. Dr. Elena Somova

INTRODUCTION OF ONLINE LANGUAGE CORPORA INTO FUTURE TRANSLATORS’ AND INTERPRETERS’ TEACHING

Dr. Elena Zelenina, Assoc. Prof.

УНИВЕРСАЛЬНЫЕ СМЫСЛЫ В РУССКИХ РОМАНАХ ХХІ ВЕКА

Проф. д.н. Дмитрий Поль, Алексей Манчев

СТАРОБЪЛГАРСКОТО ЮРИДИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ПРЕВОДИТЕ НА ПЕТЪР ОДЖАКОВ: АКСИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ

Проф. д.н. Марияна Цибранска-Костова

ЮБИЛЕЕН СБОРНИК 150 ГОДИНИ ЧИТАЛИЩЕ „СЪГЛАСИЕ 1869“

Мария Ловджиева

LA LITTRATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX DFIS DE LA TRADUCTION ET DE LA RCEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3

ЦИФРОВАЯ КОММУНИКАЦИЯ И ПРОБЛЕМЫ ПЕРЕВОДА (НА МАТЕРИАЛЕ БОЛГАРСКИХ И РУССКИХ СЕТЕВЫХ ТЕКСТОВ)

Людмила Карпенко

LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

РАЗВИТИЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ И КОМУНИКАТИВНИ УМЕНИЯ НА СТУДЕНТИ В ИНЖЕНЕРНИ ДИСЦИПЛИНИ

Цветелина Вукадинова , Сеня Терзиева , Младен Попов

ИНТЕГРИРАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО DUOLINGO FOR SCHOOLS В ОБУЧЕНИЕТО ПО ТРЕТИ ЕЗИК

Петър Тодоров

ЗА НЯКОИ ПО-ТИПИЧНИ ОСОБЕНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ПРОЦЕСА НА ПРЕПОДАВАНЕ И ИЗУЧАВАНЕ НА ИСПАНСКИ ЮРИДИЧЕСКИ ЕЗИК ЗА ЧУЖДЕНЦИ

Радомира Видева

ONLINE COLLABORATIVE WRITING: A TOOL FOR ENHANCING STUDENTS’ BUSINESS SKILLS AND CROSS-CULTURAL AWARENESS

Aneta Stefanova

СОВЕРШЕНСТВОВАНИЕ ИНОСТРАННОГО (РУССКОГО) ЯЗЫКА В ШКОЛЕ ПОСРЕДСТВОМ ПОСЛОВИЦ И ПОГОВОРОК

Маржана Каролчук

ДЕСЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН ЕСЕНЕН НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФОРУМ НА ДЕПАРТАМЕНТА ЗА ИНФОРМАЦИЯ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УЧИТЕЛИ

Петър Петров

ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В ТУРСКИЯ ЕЗИК: ОПИТ ЗА МОРФОСИНТАКТИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Йорданова, М., 2020. Морфосинтаксис на прилагателното име в турския език. (Рецензенти: проф. д-р Ирина Саръиванова, проф. д-р Стоянка Кендерова; научен редактор: проф. д.ф.н. Димитър

ЗА ЕДИН СТОЙНОСТЕН И ПОЛЕЗЕН ТРУД

Кирилка Демирева

РЕЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СТУДЕНТИ СЛАВИСТИ – ВТОРА ЧАСТ (О – Я)

Сталянова, Н. & Крейчова, Е., 2020. Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. О – Я. София: Парадигма. 118 с. ISBN: 978-954-326-425-4

Книжка 2

АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

TRANSLATING NONCE WORDS (A CORPUS STUDY BASED ON A NOVEL)

Dr. Svetlana Nedelcheva

ОПЫТ ПРЕПОДАВАНИЯ УСТНОГО ПЕРЕВОДА МАГИСТРАНТАМ-ЛИНГВИСТАМ В РЕЖИМЕ ДИСТАНЦИОННОГО ОБУЧЕНИЯ

доц. Ирина Тивьяева, доц. Альбина Водяницкая

МОТИВАЦИИ И ЗАТРУДНЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ УЧЕНИЦИ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Георги Джумайов

МЕТОДЪТ „ГЛОБАЛНИ СИМУЛАЦИИ“ ПРИ ПРЕПОДАВАНЕ НА ИСПАНСКИ В СФЕРАТА НА ИХТИОЛОГИЯТА

ас. Михал Павлов

DIACHRONIC ANALYSIS AND DEICTIC MEANS OF FRENCH BENEVOLENCES AND CURSES

Dr. Nargiz Seidova

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ОБУЧЕНИЕТО ПО СЛОВАШКИ ЕЗИК В ИТАЛИЯ В КОНТЕКСТА НА СЛОВАШКО-ИТАЛИАНСКИТЕ КУЛТУРНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

доц. Дагмар Крочанова

ЗА ЕЗИКА НА ЛИЧНИТЕ АКАДЕМИЧНИ ДОКУМЕНТИ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Кожухаров, А., 2021. Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 204 стр. ISBN 978-619-7428-55-1.

ЕЗИКОВИТЕ „БИСЕРИ“ И ТЯХНАТА МНОГОПЛАСТОВА МОТИВИРАНОСТ

Тинчева, Н., 2019. Езиковите гафове. Лингвистични, дискурсни и когнитивни аспекти на езиковите „бисери“. София: POLIS, 183 стр. ISBN: 978-954-796-080-0

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

МОТИВАЦИОНЕН И ЕТНОКУЛТУРЕН ПОТЕНЦИАЛ НА КОНЦЕПТА ВОДА В СЛАВЯНСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

Мария Добрикова

ви се дават пари за книги – няма проблем, купувате си кафе или сладкиш и сядате в една от многото кафе-книжарници, където има по един екземпляр от всяка книга за четене на място, или просто сядате на пейка в парка и снимате с телефона си специалния баркод и слушате забавна история или част от книга, докато си почивате. Споменатото отношение и преклонение пред словото е проекция на създаденото от и

ГЛАГОЛЫ И ДОПОЛНЕНИЯ КАК МОДЕЛЬ ОПИСАНИЯ СОДЕРЖАНИЯ МЕТАПРЕДМЕТНЫХ КОМПЕТЕНЦИЙ В ОЖИДАНИЯХ И ПРЕДСТАВЛЕНИЯХ УЧАСТНИКОВ РЫНКА ТРУДА

Весманов С. В., Жадько Н. В., Весманов Д. С., Акопян Г. А.

„ЧЁРНЫЕ ДЫРЫ“ В ПОНИМАНИИ – К ВОПРОСУ ОБ ОСЛОЖНЕНИИ ТЕКСТА ПЕРЕВОДА В ДЕТСКОМ ВОСПРИЯТИИ

Эдита Манастерска-Вионцек

ИЗКОВАВАНЕТО НА АЗ-А – УНИВЕРСАЛЕН ЧУЖДЕНЕЦ

Анна Мой („Черен ориз“)

К ВОПРОСУ О РУССКОЯЗЫЧНОЙ ЛИТЕРАТУРЕ КАК ФАКТОР СОХРАНЕНИЯ ВИТАЛЬНОСТИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Ивелина Тодорова

ХРИСТАКИ ПАВЛОВИЧ И НЕГОВИТЕ УРОЦИ ПО ПИСМОПИСАНИЕ В „ПИСМЕННИК ОБЩЕПОЛЕЗЕН“ (1835)

Диана Иванова

РОМАНЪТ КАТО ИСТОРИЯ, ИСТОРИЯТА КАТО РОМАН

Морис Фадел

МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Данов, Д. (2020). Дигитализация и образование: иновативност,

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

ЖЕСТОВЕТЕ КАТО ПАМЕТ НА КУЛТУРАТА

Маджаров, Джени. (2017). От избор на владетел до детска игра:

2020 година

Книжка 6

„РАЗБИРАМЕ“ ЛИ ЕЗИКА? ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЧЛЕНУВАМЕ?

Мариана Георгиева

БЪЛГАРСКИТЕ ЕДИ-МЕСТОИМЕНИЯ И ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТСТВИЯ НА РУСКИ ЕЗИК

Елена Иванова, Петя Осенова

ПРОБЛЕМЫ ВЫЯВЛЕНИЯ И АНАЛИЗА МЕЖЪЯЗЫКОВЫХ ПАРАЛЛЕЛЕЙ В РУССКОЙ И БОЛГАРСКОЙ ЮРИДИЧЕСКОЙ ТЕРМИНОЛОГИИ (НА МАТЕРИАЛЕ УГОЛОВНОГО ЗАКОНОДАТЕЛЬСТВА РОССИИ И БОЛГАРИИ)

Ольга Владимировна Барабаш, Антония Иванова Пенчева, Митрохин Максим Александрович

ТЕХНОЛОГИЯ ФОРМИРОВАНИЯ ГИПЕРТЕКСТОВОЙ КОМПЕТЕНЦИИ В КОНТЕКСТЕ ОБУЧЕНИЯ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ В ВУЗЕ

Северова Наталья, Бартош Дана, Харламова Мария, Стоянова Елена

INFLUENCE OF SPOKEN LANGUAGE AND THE ROLE OF SYNTACTIC REPETITIONS ON THE CREATION OF TYPICAL SYNTACTIC CONSTRUCTIONS IN ILYAS AFANDIYEV’S DRAMAS

Flora Namazova

РУССКИЙ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЙ РОМАН ХХI ВЕКА: ТРАДИЦИЯ, НОВАТОРСТВО

Алексей Манчев

100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

В ПАМЕТ НА ПРОФ. ЕЛЕНА ХАДЖИЕВА

Рени Манова

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5

РАЗГОВОРНАТА ЛЕКСИКА ЗА ЧАСТИ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО В БЪЛГАРСКИЯ И В ПОЛСКИЯ ЕЗИК

Петър Сотиров

УРОК-СКАЗКА В ОБУЧЕНИИ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ

Галина Шамонина, Мая Муратова

ТЕАТЪРЪТ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ПРОГРАМИ ПО АНГЛИЙСКА ФИЛОЛОГИЯ

Иван Лацко

БОЯ, ЦВЯТ, КОЛОРИТ. РАЗВИТИЕ НА ИДЕЯТА ЗА ЦВЯТ В ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН

Иля Златанов

ВИДЕОСРЕЩА МЕЖДУ СТУДЕНТИТЕ БЪЛГАРИСТИ ОТ БРАТИСЛАВА И ЛЮБЛЯНА, ПОСВЕТЕНА НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Миглена Михайлова-Паланска, Милен Малаков

ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Золян, С. (2020). Юрий Лотман: О смысле, тексте, истории. Темы и вариации. Москва: Издательский Дом ЯСК. ISBN: 978-5-907117-81-5

γ

те и българските медии (печатни и елек- тронни) в сравнение с предшественика си, където текстовете обхващат тематиката до 2000 г. В новото издание срещаме текстови паралели до началото на 2020 г., потвърж- дение на думите на авторката в предговора (стр. 5), че „…автентичният текст на ак- туална тематика е най-добрият стимул за произвеждане на реч“. В структурно отношение освен от предговор учебникът се състои от из- ползвани съкращения (стр. 7), списък на използваната

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

ВЫРАЖЕНИЕ ЭМОЦИЙ И РЕАГИРОВАНИЕ НА НИХ КАК ОБЪЕКТ ОБУЧЕНИЯ НА УРОКАХ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

Дарья Коврижкина, Леонид Московкин

ЭЛЕКТРОННЫЕ РЕСУРСЫ КАК ПОМОЩНИК ПРИ ИЗУЧЕНИИ РУССКОГО ЯЗЫКА В НОВЫХ РЕАЛИЯХ

Денис Букин

г. (Videnov, 1997: 155), не са много. Определено „длъжници“ спрямо раз-

Книжка 4

РЕЦЕПЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА РЕЧ ОТ СТУДЕНТИТЕ ЧУЖДЕНЦИ

Владислав Миланов

ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

МЕДИЙНИТЕ И ОБЕКТИВНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА НОВА ЗЕЛАНДИЯ В СЛОВАКИЯ

Джон Петер Батлер Барер

УНГАРИСТИКАТА В ЧУЖДЕСТРАННИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ И СТАТУТЪТ Ѝ В УНИВЕРСИТЕТА „КОМЕНСКИ“ В БРАТИСЛАВА

Катарина Мисадова

ИСТОРИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО УНГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЛЕКТОРА И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ

Силард Шебок

CONTEMPORARY TENDENCIES IN LINGUODIDACTIC STUDIES

Raya Zhivkova-Krupeva

ВИТАЛИЙ ГРИГОРЬЕВИЧ КОСТОМАРОВ (1930 – 2020)

Антония Пенчева

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

ФОРМИРОВАНИЕ МЯГКИХ НАВЫКОВ И УМЕНИЙ В ПРОЦЕССЕ ОСВОЕНИЯ ПРОДУКТИВНЫХ ИННОВАЦИОННЫХ ТЕХНОЛОГИЙ

Леонид Московкин, Галина Шамонина

АФФЕКТОНИМЫ В СОВРЕМЕННОМ РУССКОМ ЯЗЫКЕ

Валерий Ефремов

К ПРОБЛЕМЕ ФОРМИРОВАНИЯ РИТОРИЧЕСКОЙ КУЛЬТУРЫ ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ВЫСШЕЙ ШКОЛЫ

Людмила Лунева

ФРАЗЕМЬI С КОЛОРАТИВНЫМ КОМПОНЕНТОМ В МЕТОДИКЕ ПРЕПОДАВАНИЯ РУССКОГО ЯЗЬIКА КАК ИНОСТРАННОГО

Надя Чернева, Боряна Тенчева

Книжка 3

МОЖЕМ ЛИ ДА ПОГЛЕДНЕМ В БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК?

Михаил Виденов

СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

MODERN APPROACHES TO FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Danail Danov

„ВЪТРЕ И МЕЖДУ ДВА СВЯТА“ (КАДЗУО ИШИГУРО „БЛЕДИЯТ ИЗГЛЕД КЪМ ХЪЛМОВЕТЕ“ И „ОСТАТЪКЪТ ОТ ДЕНЯ“)

Магдалена Костова-Панайотова

ПОЛОНИСТИКАТА В ЧУЖДЕСТРАННИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЛЕКТОРА ПО ПОЛСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Магдалена Закшевска-Вердуго

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

КУЛТУРАТА КАТО ПРОДУКТ И ЗНАНИЯ ПРИ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Димитриос Румпос

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

ЕРОС И АГАПЕ КАТО ЛИТЕРАТУРНИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ

Стоянова, Ю. (2018). Eрос и Агапе. Литературни превъплъщения.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2

A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

METAPHOR IN LOGISTICS TERMINOLOGY

Galina V. Velikova

LANGUAGE COMPONENTS OF CLUTTERING – A THEORETICAL OVERVIEW

Dobrinka Georgieva

DESAFÍOS DE LA FORMACIÓN DEL PROFESORADO UNIVERSITARIO EN ESPAA EN EL SIGLO XXI

Mercedes Blanchard Gimnez

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИЯ ЛЕКТОР

Зузана Обертова

СЛОВЕНСКИЯТ МОДЕЛ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ЕЗИК И КУЛТУРА В ЧУЖДЕСТРАННИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ И НЕГОВАТА ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА

Саша Войтехова Поклач

ЛЕКТОРАТЪТ ПО СЛОВЕНСКИ ЕЗИК ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА УНИВЕРСИТЕТА „КОМЕНСКИ“ В БРАТИСЛАВА В КОНТЕКСТА НА СЛОВАШКО-СЛОВЕНСКИТЕ КУЛТУРНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Светлана Кмецова

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова Димитър Веселинов

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ПРЕДЛОЗИ В РУСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Делева, Н. (2020). Пространствените предлози в руския и българския език (лексикографски аспект), София: издателство „Парадигма“. ISBN 978-954-326-415-5

Книжка 1

НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКТИВНЫЙ РУССКО-БОЛГАРСКИЙ СЛОВАРЬ СОЧЕТАЕМОСТИ

Надежда Делева

СЛОВАКИСТИКАТА В ЧУЖБИНА И ЛЕКТОРАТИТЕ ПО СЛОВАШКИ ЕЗИК И КУЛТУРА ПО СВЕТА

Милослав Войтех

СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И ТЯХНАТА РОЛЯ В (ЧУЖДО)ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ ПРЕЗ XXI ВЕК

Георги Джумайов

«РОЗА ПРЕОБРАЖЕНИЯ» – ПОЛИЛОГ АЛЕКСЕЯ ВЕСЕЛОВСКОГО, ВЯЧЕСЛАВА ИВАНОВА И ВААНА ТЕРЬЯНА

Сурен Золян

РУСКИЯТ КУРТОАЗЕН МАНИЕРИЗЪМ – АВАНГАРДЕН БЛЯСЪК В ПОСТМОДЕРНИСТКИ КОНТЕКСТ

Магдалена Костова-Панайотова

ЧУЖДЕСТРАННИЯТ ЛЕКТОР КАТО МОСТ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ И КУЛТУРИТЕ

Мария Добрикова

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

СЪВРЕМЕНЕН ПОДХОД ПРИ ПОСРЕЩАНЕ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД МОРСКОТО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ

Валентин Василев

2019 година

Книжка 6

TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

THE PREFIX NA- IN BULGARIAN VERBS: A COGNITIVE LINGUISTIC APPROACH

Svetlana Nedelcheva

ATTITUDES OF BULGARIAN LANGUAGE TEACHERS TO DIGITAL COMPETENCE

Tatyana Angelova

ЛЕКСИКАЛНА ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНА РЕЧ НА НОСИТЕЛИ НА РУСКИ ЕЗИК

Аглая Маврова

TRANSLANGUAGING AS A NORM IN MULTILINGUAL EDUCATION: AN EXAMPLE FORM POLAND

Piotr Romanowski

ЗА НЯКОИ ПРЕВОДИ НА РОМАНА „ТЮТЮН“ НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Милена Катошева

LA MISE EN ESPACE DES FORMULES STROTYPES DANS LE DISCOURS POLITICO- MDIATIQUE: STRATGIE D’ATTRACTION

Wajdi Belgacem

НЕСТОР МАРКОВ И НЕГОВИЯТ ПРИНОС В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК

Мария Ловджиева

ПО ПОВОД ТАЗГОДИШНОТО ИЗДАНИЕ НА „МЕЂУНАРОДНИ САЛОН СТРИПА“ В БЕЛГРАД

Антоанета Алипиева

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5

EINE EXEMPLARISCHE STUDIE ZUR NUTZUNG VON ANGLIZISMEN IM AUFMACHERARTIKEL EINER DEUTSCHEN TAGESZEITUNG

Hans W. Giessen

ЕЗИКОВА ТЕОРИЯ И ЕЗИКОВА РЕАЛНОСТ – КАТЕГОРИИТЕ ВИД, ВРЕМЕ, НАКЛОНЕНИЕ И ЗАЛОГ В УЧЕБНИТЕ ПОМАГАЛА ПО НОВОГРЪЦКИ НА ГРЪЦКОТО СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ

Борис Вунчев, Елена Чаушева

SPEECH DISFLUENCIES OF PRESCHOOL-AGE CHILDREN WHO DO AND DO NOT STUTTER

Yulia O. Filatova, Dobrinka Georgieva

ЯВЛЕНИЕ ЛЕКСИЧЕСКОЙ ПАРОНИМИИ КАК ЛИНГВОДИДАКТИЧЕСКАЯ ПРОБЛЕМА

Елена Стоянова

SHORTENING IN THE LANGUAGE OF THE NAVY

Galina V. Velikova

РЪКОПИСНИЯТ БЪЛГАРО-ИТАЛИАНСКИ РЕЧНИК НА П. МАУРИЦИО ДА КАСТЕЛАДЗО ОТ 1845 Г.

Магдалена Абаджиева, Марияна Цибранска-Костова

К ВОПРОСУ О ЯЗЫКЕ ХУДОЖЕСТВЕННОГО ТЕКСТА РУССКОГО РОМАНА ХХІ ВЕКА

Алексей Манчев

ЛЕТЕН СЕМИНАР ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО НОРВЕЖКИ ЕЗИК В УНИВЕРСИТЕТА В ОСЛО

Иван Й. Тенев

ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zbornk Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4

ЗА СИНТАКТИЧНИЯ АСПЕКТ НА ОПРЕДЕЛЕНОСТТА

Мариана Георгиева

МЯСТОТО НА ЕСЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Мария Добрикова

ON THE PRINCIPLE OF TRADUCTOLOGICAL RELATIVITY: RE-INTERPRETING SCHLEIERMACHER

Suren Zolyan

ИЗУЧАВАНЕТО НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Мария Мицкова

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРАКТИКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Анатоли Дешев

ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

ФОРМИРОВАНИЕ МЕЖКУЛЬТУРНОЙ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ИЗУЧЕНИИ ИНОСТРАННОГО ЯЗЫКА В ХОДЕ УРОКА-ИССЛЕДОВАНИЯ

Леонид Московкин, Наталья Афанасьева

ТЕАТР КАК КУЛЬТУРНЫЙ КОД РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов

БАЛЬНЫЕ ИГРЫ В ОБУЧЕНИИ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ

Надя Чернева

O ПЕСНЕ НА УРОКЕ РУССКОГО ЯЗЫКА

Надя Чернева

ВСЕМИРНАЯ ПАУТИНА КАК ИНСТРУМЕНТ ПРЕПОДАВАТЕЛЯ XXI ВЕКА

Денис Букин

Книжка 3

ФОНЕТИКО-МОРФОЛОГИЧНА И СЕМАНТИЧНА АДАПТАЦИЯ НА ОБЩИТЕ ЛЕКСИКАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД В БЪЛГАРСКИЯ И ВЪВ ФРЕНСКИЯ ЕЗИК

Милена Йорданова, Димитър Веселинов

СРАВНИТЕЛЬНОЕ ИССЛЕДОВАНИЕ ОКУЛОМОТОРНОЙ АКТИВНОСТИ ПРИ ЧТЕНИИ У ДЕТЕЙ МЛАДШИХ КЛАССОВ С РАЗНОЙ СТЕПЕНЬЮ СФОРМИРОВАННОСТИ НАВЫКА ЧТЕНИЯ

Безруких Марьяна Михайловна Иванов Владимир Вячеславович

ГЛАГОЛНИТЕ КАТЕГОРИИ ВИД, ВРЕМЕ, НАКЛОНЕНИЕ И ЗАЛОГ В УЧЕБНИЦИТЕ НА ГРЪЦКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Борис Вунчев

ИЗГРАЖДАНЕ НА СОЦИОЛИНГВИСТИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ В КОНТЕКСТА НА СМЕСЕНОТО ОБУЧЕНИЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ

Теодора Вълова

LANGUAGE POLICIES AND LANGUAGE EDUCATION IN THE PERIOD OF SULTAN ABDLHAMID II: EXAMPLES FROM THE YILDIZ PALACE LIBRARY COLLECTION

Pervin Bezirci

НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

АНТОН НИКОПИТ И НЕГОВИЯТ ПРЕВОД „УЧЕНИЯ ЗА ДЕЦАТА“ (1850) В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРО-ГРЪЦКИТЕ КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Диана Иванова

THE DOCTRINAL COMPLEX IN THE CYRILLO- METHODIAN HERITAGE (HISTORY TEACHING SLAVIC LANGUAGES)

Liudmila Karpenko

МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ,,БЪЛГАРИСТИЧНИ ЕЗИКОВЕДСКИ ЧЕТЕНИЯ“

Йовка Тишева, Маргарита Гергинова

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2

ПАРОНИМИЯТА КАТО ИЗТОЧНИК НА ЛЕКСИКАЛНИ ТРУДНОСТИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОРВЕЖКИ ЕЗИК

Иван Й. Тенев

КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

ПЛАНИРАНЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ УРОК ПО ЧУЖД ЕЗИК В КОНТЕКСТА НА ДИГИТАЛНАТА СРЕДА НА XXI ВЕК

Данаил Данов

ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ КАЗУСИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПОДГОТОВКА НА СТУДЕНТИ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Мария Нейкова

РУСКИЯТ ФУТУРИСТИЧЕН ВЗРИВ: ЗАУМЪТ – ПРОВОКАЦИЯ И ИДЕОЛЕКТ

Магдалена Костова-Панайотова

КОГНИТИВНЫЕ ОСНОВЫ КОГЕРЕНТНОСТИ ОБРАЗНЫХ СРЕДСТВ ХУДОЖЕСТВЕННОГО ТЕКСТА

Григорий Токарев

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В УНИВЕРСИТЕТА ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Димитър Веселинов

МЕТОДЪТ НА ФРАНЦ АН В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА XIX – НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

Весела Белчева

LA JOURNE INTERNATIONALE DE LA FRANCOPHONIE

Yuri Sterk

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

„ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ УЧИТЕЛЯ“ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УНИВЕРСИТЕТСКАТА ПОДГОТОВКА НА УЧИТЕЛИ ПО НЕМСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Забине Брахман-Босе

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

ГЛАЗОДВИГАТЕЛЬНАЯ АКТИВНОСТЬ ПРИ ЧТЕНИИ У ДЕТЕЙ МЛАДШИХ КЛАССОВ С РАЗНОЙ СТЕПЕНЬЮ СФОРМИРОВАННОСТИ НАВЫКА ЧТЕНИЯ

Безруких, Марьяна Михайловна Иванов, Владимир Вячеславович

LA BULGARIE ET SON EUROPANISATION À TRAVERS LA LANGUE FRANAISE

Martin Henzelmann

СОВРЕМЕННЫЕ ПАРАДИГМЫ ЛИНГВИСТИКИ И ИХ ЗНАЧЕНИЕ ДЛЯ ПРЕПОДАВАНИЯ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

Людмила Карпенко

ПОСЛОВИЦЫ НА УРОКЕ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО В ИТАЛЬЯНСКОЙ АУДИТОРИИ

Оксана Беженарь, Мануэла Павоне

THE “ENCHANTING BACKGROUND” OF THE SHORT FORM LITERATURE

Irena Kristeva

ФАНТАЗИИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО – ГЕНЕАЛОГИИТЕ

Георги Вълчев

ДУМИ ЗА СБОГОМ В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.Ф.Н. ИВАН КУЦАРОВ (4.02.1942 – 31.01.2019)

Вера Маровска, Диана Иванова

ТВОРЕЦЪТ В ЛИТЕРАТУРНАТА НАУКА

Сава Славчев

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universittsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година

Книжка 6

ТЮРКОЛОГИЯТА В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ПРЕЗ ХХІ ВЕК

Димитър Веселинов

ЧУЖДОЕЗИКОВА СУГЕСТОПЕДИЯ ЗА ВЪЗРАСТНИ: УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ И УЧЕБЕН ПРОЦЕС

Галя Матева

КУЛЬТУРНЫЙ ОБЛИК СЛОВА: О СОСТАВЛЯЮЩИХ ЛИНГВОКУЛЬТУРНОГО УРОВНЯ

Григорий Токарев

ЗА МОЯ ПЪРВИ „СТАЖ“ В МОНПЕЛИЕ И ОЩЕ НЕЩО...

Йорданка Добрева

В ПАМЕТ НА ПРОФ. ХАЙРИЕ МЕМОВА-СЮЛЕЙМАНОВА

Милена Йорданова

СЕМИНАР „ЕЗИКЪТ НА ГЕОПОЛИТИКАТА В ЕПОХАТА НА ПОСТИСТИНАТА“

Даниела Кох-Кожухарова

ТРЕТА МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „КОМПЮТЪРНАТА ЛИНГВИСТИКА В БЪЛГАРИЯ“ – ТРАДИЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова

НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING BULGARIAN EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XLV / VOLUME 45, 2018 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 112 Книжка 2 / Number 2: 213 – 224 Книжка 3 / Number 3: 225 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 464 Книжка 5 / Number 5: 465 – 576 Книжка 6 / Number 6: 577 – 680 7 – 8 EDITORIAL / КЪМ ЧИТАТЕЛЯ APPLIED

Книжка 5

PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

ДИАХРОННО РАЗВИТИЕ И СЪЩНОСТ НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАКЛОНЕНИЯ В ИНДОЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ

Биляна Михайлова, Никола Кръстев

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОЕТИЧНИ ТЕКСТОВЕ В СЪВРЕМЕННИТЕ УЧЕБНИ СИСТЕМИ ПО ИСПАНСКИ ЕЗИК

Венета Сиракова

REFLECTIONS ON APPROACHES TO LANGUAGE AND CULTURE AND THEIR RELEVANCE TO PUBLISHING AND LIBRARIANSHIP DURING SULTAN ABDLHAMID II PERIOD: ISTANBUL UNIVERSITY’S RARE BOOKS LIBRARY

Pervin Bezirci

ОТ ПРИКАЗКАТА КЪМ НОВЕЛАТА И ОБРАТНО, ИЛИ РАЖДАНЕ НА ИТАЛИАНСКАТА ЛИТЕРАТУРНА ПРИКАЗКА С „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ“ НА ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ

Петя Петкова-Сталева

ИЗСЛЕДВАНЕ „ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ“

Мирослав Янакиев

В ПАМЕТ НА ПРОФ. КАМЕН МИХАЙЛОВ (1954 – 2018)

Панайот Карагьозов

ЧЕТЕНЕ НА РОМАНА НА ДИМИТЪР ДИМОВ „ТЮТЮН“ НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ

Милена Катошева

ВЕКЪТ НА СТРУКТУРАЛИЗМА

Живко Христов

ИСТОРИИ ЗА ЦАРЕ И ФИЛОСОФИ, ПИСАТЕЛИ И ШПИОНИ

Ангелина Вачева

Книжка 4

СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

ИТАЛИАНСКИ СТАРОПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ

Анна Ангелова

ДОЦ. Д-Р ЕВДОКИЯ МЕТЕВА – КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛКА, ИЗСЛЕДОВАТЕЛКА И НАША УЧИТЕЛКА

Илиана Чекова, Ангелина Вачева

УНИВЕРСИТЕТЫ-УЧАСТНИКИ

МОЛОДЫЕ РУСИСТЫ ЕВРОПЫ В МИРЕ РУССКОГО ЯЗЫКА И КУЛЬТУРЫ

Галина Шамонина

ИГРА С ЯЗЫКОМ И О ЯЗЫКЕ, ИЛИ ОБ ЭКОЛОГИЧЕСКОЙ ЛИНГВИСТИКЕ

Валерий Ефремов

СЛОВАРИ НОВЫХ СЛОВ: ПРОБЛЕМЫ И ПЕРСПЕКТИВЫ

Валерий Ефремов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

КИНОТЕХНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИИ РУССКОМУ ЯЗЫКУ: ТЕОРЕТИЧЕСКИЕ ОСНОВЫ, ОСОБЕННОСТИ ОРГАНИЗАЦИИ

Леонид Московкин, Светлана Маркова

КАЛИНКА НА УРОКЕ РУССКОГО ЯЗЫКА

Надя Чернева

ФЕНОМЕН БАЛА В ЗЕРКАЛЕ ОБУЧЕНИЯ РУССКОМУ ЯЗЫКУ И РУССКОЙ КУЛЬТУРЕ

Надя Чернева

МОБИЛЬНЫЕ ПРИЛОЖЕНИЯ ДЛЯ ИЗУЧЕНИЯ РКИ

Денис Букин

ОПРЕДЕЛЕНИЯ ПОНЯТИЯ «МЕТОД ОБУЧЕНИЯ»

Леонид Московкин

Книжка 3

КОМУНИКАТИВНОTO ПОВЕДЕНИЕ НА СЪБЕСЕДНИКА В EКСПАНЗИЯТА НА ДИАЛОГИЧНАТА ЕДИНИЦА

Донка Мангачева

F2 TRANSITION MEASUREMENT IN BULGARIAN ADULTS WHO STUTTER AND WHO DO NOT STUTTER

Gergana Padareva-Ilieva, Dobrinka Georgieva

СУГЕСТОПЕДИЯ: КАК ДА РАЗКРИЕМ РЕЗЕРВИ В ПРОЦЕСА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Галя Матева

LA NARRATIVA CARTOGRÁFICA DE ANTONIO MUOZ MOLINA EN LOS MISTERIOS DE MADRID Y LA NOCHE DE LOS TIEMPOS

Arantxa Fuentes Ros

БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

РОЛЯТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ИТАЛИАНСКИТЕ НАУЧНИ ИЗДАНИЯ ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА ФОНДА НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

Анна Ангелова

„ЕЗИК СВЕЩЕН...“ И ЕЗИКОВА КУЛТУРНА ПАМЕТ

Мариана Георгиева

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

II МЕЖДУНАРОДНЫЙ МОЛОДЕЖНЫЙ ФОРУМ „МОЯ ИНИЦИАТИВА В ОБРАЗОВАНИИ“ В ВАРНЕ

Галина Шамонина, Раиса Богданова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

– 560; Scheglo, 2007). Това предвидимо съчетание често служи като ядро,

Книжка 2

ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

ПРОБЛЕМИ И ОСОБЕНОСТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ ПО АРМЕНСКИ ЕЗИК

Петър Голийски

ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН И НЕЙНОТО МЯСТО В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Илка Бирова

УСВОЯВАНЕ И УЧЕНЕ НА ВТОРИ ЕЗИК: ПЕДАГОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Тодор Шопов

СКАНДИНАВСКИЯТ СЕВЕР И ЕВРОПА – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ (VIII – XXI ВЕК)

Вера Ганчева

ЗНАКИ РОССИЙСКОЙ КУЛЬТУРНОЙ ИДЕНТИЧНОСТИ В СЛОГАНАХ КОММЕРЧЕСКОЙ РЕКЛАМЫ

Татьяна Романова

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX В. – МЕЖДУ КАНОНИЧНОТО И МОДЕРНИСТИЧНОТО

Весела Белчева

РЕГИОНАЛНА ФРАНКОФОНСКА СРЕЩА ПО ВЪПРОСИТЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ

Радостина Георгиева

ТЮРКОЛОГИЯТА ДНЕС

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINFHRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1

ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

БЪЛГАРСКИЯТ НЕ Е СРЕД МАЛКИТЕ ЕЗИЦИ

Татяна Дикова

АНАЛИЗЪТ НА РАЗГОВОРА – ТЕОРИЯ НА ПРАКТИКАТА

Донка Мангачева

и своеобразните техники, заложени в ранните разработки в областта (напр. Schegloff & Sacks, 1973). Подходът в АР е изцяло индуктивен – ученият не проверява предварително формулирани тези и хипотези, а построява теория въз основа на внимателно проучване на реалната последователност в поведе- нието. Затова, на пръв поглед, сякаш липсват изрични предписания за „пра- вилно“ провеждане на АР освен напъ

eTWINNING В ПОЛЗА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Теодора Вълова

„ТАРТЮФ“ – ДЪРВОТО НА СЪВЕСТТА, КОГАТО КЪЩАТА СЕ ОКАЖЕ ТЯСНА

Даниела Борисова

РОЗЕТСКИЯТ КАМЪК НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева

ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЕЗИКОВОТО И ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ ЗА РАЗВИВАНЕ РЕЧТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Мирослав Янакиев

АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ТЮРКОЛОГИЯ

София Шигаева-Митреска

ПРОФ. Д-Р ГАЛИНА ШАМОНИНА БЕ НАГРАДЕНА С МЕДАЛ „ПУШКИН“

Димитър Веселинов

ПРОФЕСОР ПАВЛИНА СТЕФАНОВА НА 70 ГОДИНИ

Елена Савова

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). Mwić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. ДИМИТЪР ЗАШЕВ

Боян Знеполски

2017 година

Книжка 6

ЗА ГЛАГОЛИТЕ С ОСОБЕНО ФОРМООБРАЗУВАНЕ В НЕМСКИЯ ЕЗИК И ВКЛЮЧВАНЕТО ИМ В СИНХРОННА КЛАСИФИКАЦИОННА СХЕМА НА ГЛАГОЛНИТЕ ФЛЕКСИОННИ ТИПОВЕ

Емилия Денчева

УНИВЕРСИТЕТСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ОТ ЗНАНИЕ КЪМ КОМУНИКАЦИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

DER BULGARISCHE GELEHRTE UND POLITIKER PROFESSOR IVAN SHISHMANOV (1862 – 1928) UND DIE PANEUROPISCHE BEWEGUNG

Rumjana Koneva

РЕКОНСТРУКЦИЯ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА ВСЛЕДСТВИЕ ПОЯВЛЕНИЯ ТЕСТАТИВНОГО КОМПОНЕНТА В СЕМАНТИКЕ СИХНОМОРФЕМЫ Х

В славянской компаративистике не подвергалось сомнению положение, согласно которому славянский праязык имел в распоряжении две сихномор- фемы, содержащие в своей семантике претеритный компонент (претеритный семон, претеритон) . Это, во-первых, морфема х, восходящая к праиндоев- ропейской морфеме, называемой обычно «формативом сигматического ао- риста». Во-вторых, это морфема л, претеритон которой трудно трактовать как континуант общеиндоевропейского семона. Судьба сихноморфем х и

СОЦИОЛИНГВИСТИТЕ НИ СЪБУДИХА ОТНОВО

Катя Исса

ДИМИТЪР СТЕФАНОВ – ЖИВОТ В ПОЕЗИЯТА И ПОЕЗИЯ В ЖИВОТА

Радост Рачева

СЕМИНАР „ИНОВАТИВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ“

16 – 18 септември 2017 г. УОБ на УНСС в Равда Даниела Кох-Кожухарова, Калина Братанова

КАТЕГОРИЯТА ПОСЕСИВНОСТ И НЕЙНИТЕ ПРОЕКЦИИ В СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Йорданова, Милена. (2016). Морфосинтактични аспекти на категорията посесивност в съвременния турски език. София. 192 с. Данаил Данов

ЦАРИГРАД И БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА

Милена Йорданова

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МОДЕРНИЗМА

Бойка Илиева

МОЛОДЕЖНЫЙ ФОРУМ «МОЯ ИНИЦИАТИВА В ОБРАЗОВАНИИ» – ПРОСТРАНСТВО ОБУЧЕНИЯ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ

Раиса Богданова

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING BULGARIAN EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XLIV / VOLUME 44, 2017 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 216 Книжка 3 / Number 3: 217 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 488 Книжка 5 / Number 5: 489 – 608 Книжка 6 / Number 6: 609 – 720 APPLIED LINGUISTICS / ПРИЛОЖНА ЛИНГВИС

Книжка 5

ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

АНАЛИЗЪТ НА РАЗГОВОРА: ОТ СОЦИАЛНИЯ РЕД ДО ЕЗИКА

Донка Мангачева

ДРАМАТУРГИЧНИТЕ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Мария Нейкова

MAKING MUSEUMS OUR EDUCATIONAL PARTNERS

Elena Sayanova

НОМАДСТВОТО НА ЕКСТРАТЕРИТОРИАЛНИЯ ПИСАТЕЛ В ПОРТУГАЛСКИЯ АВТОБИОГРАФИЧЕН КОРПУС НА ЖОРЖЕ ЛИСТОПАД

Яна Андреева

О СМЕШАННОМ ХАРАКТЕРЕ ВСЕХ ЯЗЫКОВ

И. Бодуэн де Куртене

ВИКТОРИАНСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪДЕЩЕТО ЗА ВЕК НАПРЕД

Цвета Тодорова

ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННАТА ТЮРКОЛОГИЯ

Милена Йорданова

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

НОВАТОРСКО ПО ДУХА СИ ПРОУЧВАНЕ

Силвия Ботева

Книжка 4

ПОТЕНЦИАЛЬНЫЕ ЯВЛЕНИЯ В ГРАММАТИКЕ СОВРЕМЕННОГО РУССКОГО ЯЗЫКА (ВТОРИЧНЫЕ ИМПЕРФЕКТИВЫ)

Борис Норман

ИГРОВИ МОДЕЛИ ЗА ОБУЧЕНИЕ В КОМПЮТЪРНА СРЕДА

Николина Искърова

ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

«РЕВНИТЕЛИ РУССКОГО ЯЗЫКА» В БОЛГАРИИ

Елена Петренко

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, Danile & Marie-Hlne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

УЧАСТНИКАМ IX МЕЖДУНАРОДНОЙ КВАЛИФИКАЦИОННОЙ ШКОЛЫ ВАРНЕНСКОГО СВОБОДНОГО УНИВЕРСИТЕТА ИМ. ЧЕРНОРИЗЦА ХРАБРА Уважаемые преподаватели и студенты, Дорогие друзья, Я счастлива поздравить Вас с открытием IX Меж- дународной квалификационной школы «Современ- ные педагогические технологии в обучении РКИ». Этот форум, ставший уже традицией, создан и проводиться Варненским свободным университетом «Чернориз

УНИВЕРСИТЕТЫ-УЧАСТНИКИ

ПРОФЕССИОНАЛЬНАЯ МЕТОДИЧЕСКАЯ ПОДГОТОВКА МОЛОДЫХ РУСИСТОВ В ЕВРОПЕ

Галина Шамонина

УЧЕБНЫЕ ТЕКСТЫ: АНТИНОМИИ И ТИПОЛОГИИ

Леонид Московкин

ПОНЯТИЕ «ВЛАДЕНИЕ ЯЗЫКОМ» В РОССИЙСКОЙ МЕТОДИЧЕСКОЙ ЛИТЕРАТУРЕ

Леонид Московкин

НАУЧНО-ПОПУЛЯРНЫЙ ТЕКСТ XXI ВЕКА: ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯ ПУБЛИЦИСТИКА

Валерий Ефремов

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

РУССКИЙ ЯЗЫК ИНТЕРНЕТА: МЕМЫ И АГРЕССИЯ

Валерий Ефремов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ, ИЛИ НАИВНАЯ ИНТЕРНЕТ-ЛЕКСИКОГРАФИЯ

Валерий Ефремов

ТАНЕЦ И ЛИНГВОДИДАКТИКА

Надя Чернева

O ЛИНГВОКУЛЬТУРОЛОГИЧЕСКОМ ПОТЕНЦИАЛЕ РУССКОГО НАРОДНОГО ТАНЦА

Надя Чернева, Любима Иванова

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

НОВЫЕ ИНТЕРНЕТ-ТЕХНОЛОГИИ В ПРЕПОДАВАНИИ РКИ

Денис Букин

КУЛЬТУРОЛОГИЧЕСКИЙ ПОДХОД К ИЗУЧЕНИЮ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО ИЛИ КУЛИНАРНАЯ ЛИНГВОКУЛЬТУРОЛОГИЯ

Денис Букин

Книжка 3

ИМЕННИ ФРАЗИ С АДНОМИНАЛЕН ДЕМОНСТРАТИВ В АНАФОРИЧНА ФУНКЦИЯ В НОВОГРЪЦКИЯ ЕЗИК В СЪПОСТАВКА С ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ИМЕННИ ФРАЗИ

Ирина Стрикова

LE DISCOURS DE LA PRESSE CRITE FRANCOPHONE ALGRIENNE: ANALYSE DES INNOVATIONS LINGUISTIQUES

Iddou Samira

ОПИСАНИЕ НА КУРС ПО МЕЖДУКУЛТУРНО РАЗБИРАНЕ

Рая Живкова-Крупева

L’INNOVATION PDAGOGIQUE

Jamal El Kafi

ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ОРИЕНТАЦИИ В КУЛТУРАТА И В ЕЗИКА

Палмира Легурска, Иля Златанов

рен процес преодолява ситуацията на разкол в националните литератури, включително и чуждестранния ъндърграунд (А. Чагин). Инакомислието като концепт, емиграцията като творческа стратегия в условията на мно- гоезичие водят към формиране на трансконтинентална литература, към литература на „европейския дом“ (А. Барсуков). На фона на очевидното укрепване на позицията на съвременната литература прозвуч

РАННО ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ: УСМИВКАТА ИМА ЗНАЧЕНИЕ

Екатерина Софрониева

ЛИНГВОДИДАКТИЧЕСКИ РЕТРОСПЕКТИВИ, ИЛИ ЗА ДВА БЪЛГАРСКИ УЧЕБНИКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК ОТ 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

Весела Белчева, Свилен Станчев

LES SLAVES: COURS INAUGURAL AU COLLÈGE DE FRANCE

Adam Mickiewicz

COLLOQUE INTERNATIONAL «LE COURS DE LINGUISTIQUE GNRALE ET LES SCIENCES DU LANGAGE EN EUROPE ORIENTALE» (LAUSANNE, LE 13 AVRIL 2016)

Emilie Wyss, Richard Medlinger, Aude Medico

EXPRIENCE ET AVENIR DU STRUCTURALISME

Tomš Hoskovec

С ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛОТО НА РАДКА НИНОВА (1932 – 2015)

Константин Караиванов

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

НОВА КНИГА В ОБЛАСТТА НА УЧИЛИЩНАТА ПЕДАГОГИКА

Книжка 2

ИМА ИЗХОД ОТ ЕЗИКОВАТА ИНВАЗИЯ

Димитър Веселинов

КЪМ ВЪПРОСА ЗА АДЛОЗИТЕ В СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ ЕЗИК

Милена Йорданова

ИНСТРУМЕНТИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ

Рая Живкова-Крупева

THE BULGARIAN VERSION OF THE OFFICIAL JOURNAL OF THE EUROPEAN UNION. LINGUISTIC APPROACHES

Martin Henzelmann

ЕЗИКОВИ МОДЕЛИ ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ

Екатерина Софрониева

ПРОБЛЕМНО ОБУЧЕНИЕ, ЕЛЕКТРОННО УЧЕНЕ И МОБИЛНИ ТЕХНОЛОГИИ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Мария Нейкова

НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН ЖАНР „ТРАНСЛИТ“

Мадлен Данова

ЗА ЕЗИКА КАТО ОРГАНОН

Тодор Шопов

БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЦАРИГРАД – МЕЖДУ ИСТОРИЯТА И СПОМЕНИТЕ

Мария Михайлова-Мръвкарова

ЕДИН ВЕК СТРУКТУРАЛИЗЪМ

Петя Тодорова

КИТАЙСКИТЕ ПАРАЛЕЛКИ НА 138. СУ „ПРОФ. ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ“

Магдалена Кръстева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1

НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Уважаеми колеги,

ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

РУССКИЙ ЗА РУБЕЖОМ: ЯЗЫК И ФУНКЦИИ

Сурен Золян

ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО СПЕЦИАЛИЗИРАН ЧУЖД ЕЗИК

Мария Стамболиева

СЕМИОТИЧЕН ПОДХОД КЪМ ПРЕВОДИМОСТТА НА КУЛТУРАТА

Ирена Кръстева

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ И СОЦИАЛНИ ТРАНСФОРМАЦИИ: МЕДИЙНА ПЕДАГОГИКА И МЕДИЙНА ГРАМОТНОСТ

Данаил Данов

ПОЕТИЧНИЯТ УЧЕБНИК ПО ФРЕНСКИ ЕЗИК НА МИЛКА ПЕТРОВА- КОРАЛОВА И ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ

Димитър Веселинов

ТЕОРЕТИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ЛИНГВИСТИКА (ПРЕДВЪЗРАЖДАНЕ И ВЪЗРАЖДАНЕ)

Диана Иванова

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

СЪСТЕЗАНИЕ ПО ДЕБАТИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК, СОФИЯ 2017

Марияна Филипова

CILEX: INNOVER, MOTIVER, INSPIRER. UN RÊVE DEVENU RALIT

Colette Pawlonka, Maciej Pospiech

ВИСОКО ДЪРЖАВНО ОТЛИЧИЕ ЗА ПРОФ. КОНСТАНТИН КАЦАРОВ

Венелин Цачевски

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година

Книжка 6

ТЕРМИНОЛОГИЧЕСКАЯ ОППОЗИЦИЯ ТУРЕЦКИЙ – ТЮРКСКИЙ В БОЛГАРСКОМ И ФРАНЦУЗСКОМ ЯЗЫКЕ

Димитр Веселинов, Милена Йорданова

СЪДЪРЖАТЕЛНИ АСПЕКТИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ПРОГРАМИ ПО КЛАСИЧЕСКИ ЕЗИЦИ И КЛАСИЧЕСКА ДРЕВНОСТ НА БАЛКАНИТЕ (СЪРБИЯ И РУМЪНИЯ)

Борис Вунчев, Мирена Славова, Йоана Сиракова, Люба Радулова

ДИГИТАЛНИ МЕДИИ И РАБОТА С ХУДОЖЕСТВЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Елена Савова

ФРЕНСКОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА РЕЗИДЕНЦИЯ ЕВКСИНОГРАД

Цвета Тодорова

РОЛЯТА НА ПРЕВОДАЧА КАТО КУЛТУРЕН МЕДИАТОР: ПРЕДАВАНЕ НА ДУМИ ОТ ХИНДИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Елена Георгиева

ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

БОГАТСТВО НА МНОГООБРАЗИЕТО

Николай Кънчев

„ЕВРОПА И НЕЙНИТЕ ГРАНИЦИ В СОЦИАЛНИТЕ И ХУМАНИТАРНИТЕ НАУКИ“ – ВПЕЧАТЛЯВАЩО МЕЖДУНАРОДНО НАУЧНО СЪБИТИЕ

Николина Цветкова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING BULGARIAN EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XLIII / VOLUME 43, 2016 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 120 Книжка 2 / Number 2: 121 – 232 Книжка 3 / Number 3: 233 – 344 Книжка 4 / Number 4: 345 – 504 Книжка 5 / Number 5: 505 – 616 Книжка 6 / Number 6: 617 – 736 ACADEMIC SPEECH / АКАДЕМИЧНО СЛОВО 23

года превращает в неудобные термины Osmanlı ‘османец, османлия’

Книжка 5

СЪВРЕМЕННО РАЗВИТИЕ НА МОДЕЛА ЗА АНАЛИЗ НА РАЗГОВОРИТЕ

Магдалена Маркова

ОБУЧЕНИЕ ПО ПРЕВОД НА ПОЕТИЧEН ТЕКСТ – ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Венета Сиракова

EL PENSAMIENTO POLÍTICO DE PÍO BAROJA

Jordi Morillas

ПЪРВАТА НЕМСКА ЧИТАНКА КАТО ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКОТО МЕТОДИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Весела Белчева

ОРИЕНТАЛИСТЪТ МАРИЯ МИХАЙЛОВА- МРЪВКАРОВА ОТБЕЛЯЗВА СВОЯ ЮБИЛЕЙ

Милена Йорданова

ПЪРВИ СЛАВЯНСКО-РОМАНСКИ КОЛОКВИУМ „БЪЛГАРСКО-ФРЕНСКИТЕ КУЛТУРНИ ОТНОШЕНИЯ“

Мартин Хенцелман, Кристоф Оливер Майер

ЛЯТНА ШКОЛА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИЯ ЕЗИК, КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Димитър Веселинов

РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4

ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

LE DIALOGUE PDAGOGIQUE EN TANT QU’OUTIL DE LA MDIATION COGNITIVE EN CLASSE DE LANGUE. CAS DES LÈVES EN DIFFICULT D’APPRENTISSAGE

Jolanta Sujecka-Zając

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

КОНЦЕПТ „КАПУСТА“/„ЗЕЛЕ“ В РУССКОЙ И БОЛГАРСКОЙ ЛИНГВОКУЛЬТУРАХ

Ирина Манова

ДЕСЕТ ГОДИНИ ИНСТИТУТ „КОНФУЦИЙ“ КЪМ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

Димитър Веселинов, Божидара Дончева

ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Мария Стойчева. (2016). Европейска идентичност (теоретични дилеми

08.30 – 9.25 Регистрация участников 9.30 – 11.00 Круглый стол 11.00 – 11.15 Перерыв на кофе/чай 11.15 – 12.15 Торжественное открытие Школы 12.15 – 13.45 Круглый стол 15.00 – 16.30 Лекция 19.00 – 23.00 Вечер дружбы 22 августа 2016 года, понедельник 08.30 – 9.25 Регистрация участников 9.30 – 11.00 Круглый стол Шамонина Г.Н. «Молодые русисты – важная часть Русского мира» 11.00 – 11.15 Перерыв на кофе

ИННОВАЦИИ В МЕТОДИЧЕСКОЙ ПОДГОТОВКЕ МОЛОДЫХ РУСИСТОВ

Галина Шамонина

ПРОДУКТИВНЫЕ ИННОВАЦИОННЫЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИИ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ

Леонид Московкин

ПОЛИКУЛЬТУРНОЕ ОБРАЗОВАНИЕ И МЕЖКУЛЬТУРНЬІЙ ТРЕНИНГ – АСПЕКТЬІ ТЕОРИИ И ПРАКТИКИ

Надя Чернева

РУССКИЙ ЯЗЫК В СОВРЕМЕННОМ МИРЕ

Валерий Ефремов

ИННОВАЦИОННАЯ ПОДГОТОВКА БУДУЩИХ УЧИТЕЛЕЙ РУССКОГО ЯЗЫКА: ИГРА «ПИШЕМ УЧЕБНИК»

Леонид Московкин

НОВЫЕ ТИПЫ СЛОВАРЕЙ КАК ИСТОЧНИКИ ЛИНГВОКУЛЬТУРОЛОГИЧЕСКОЙ ИНФОРМАЦИИ

Валерий Ефремов

СЕТЕВЫЕ ИНСТРУМЕНТЫ ПРЕПОДАВАТЕЛЯ РКИ

Денис Букин

С ПЕСНЕЙ ВЕСЕЛО ШАГАТЬ… (ПЕСЕННАЯ ТЕХНОЛОГИЯ КАК ФОРМА ИЗУЧЕНИЯ РКИ)

Денис Букин

ПО-РУССКИ: В ДИАЛОГЕ КУЛЬТУР

Надя Чернева

ГЕНДЕРНЫЕ СТЕРЕОТИПЫ В РУССКОЙ РЕКЛАМЕ

Валерий Ефремов

ПОЧЕМУ МЫ ТАК ГОВОРИМ? (КРАТКИЙ ЭКСКУРС В ИСТОРИЮ ФРАЗЕОЛОГИИ)

Денис Букин

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ, ИЛИ О ФОРМАХ НАИВНОЙ ЛИНГВИСТИКИ В ИНТЕРНЕТЕ

Валерий Ефремов

Книжка 3

РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА „РЕЧНИК НА ФРЕНСКИТЕ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК“

Димитър Веселинов

ТЕОРИЯТА НА ЛЕКСИКАЛНИТЕ ФУНКЦИИ НА И. МЕЛЧУК И ПРИЛАГАНЕТО

Палмира Легурска

SYSTÈME D’EXERCICES SUR LA MACROSTRUCTURE DU TEXTE

Anelia Brambarova

А. АХМАТОВА, „ПОСЛЕДНЯЯ СКАЗКА ПУШКИНА“

Сурен Золян

ХІV МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И МЕЖДУКУЛТУРНО ОБУЧЕНИЕ“

Мартин Хенцелман

ШЕСТИ ФРАНКОФОНСКИ ФЕСТИВАЛ „СОЛЕЙ“ В СОЗОПОЛ

Мария Петкова

КОМУНИКАЦИЯТА В КЛИНИКА – ЕЗИКОВО И ИНТЕРКУЛТУРНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ЧУЖДЕСТРАННИЯ СТУДЕНТ ПО МЕДИЦИНА

Йовка Тишева

ЭТНООРИЕНТИРОВАННАЯ ОСОБЕННОСТЬ ЛЕКСИКИ: НЕМЕЦКО-РУССКИЕ СООТВЕТСТВИЯ

Невмержицкая Елена Викторовна

Книжка 2

НЕВРОНАУКИТЕ В ПОМОЩ НА ПРЕПОДАВАНЕТО НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ

Таня Димитрова

ПРЕВОДЪТ – ПРОЦЕС НА ТРАНСКОДИРАНЕ

Ирена Кръстева

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО КЛАСИЧЕСКИ ЕЗИЦИ И КЛАСИЧЕСКА ДРЕВНОСТ НА БАЛКАНИТЕ (ГЪРЦИЯ, МАКЕДОНИЯ, СЪРБИЯ, РУМЪНИЯ)

Борис Вунчев, Мирена Славова, Йоана Сиракова, Люба Радулова

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE TEXTUAL COMPETENCE OF BULGARIAN STUDENTS IN ENGLISH AS A FOREIGN LANGUAGE, AND IN BULGARIAN

Albena Nikolova

БЪЛГАРСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В РОДНИНСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ ПРИ ГАГАУЗИТЕ

Емил Боев

СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

АКТУАЛНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В ЛИНГВИСТИКАТА В ПОЛЗА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Красимира Алексова

НОВ ЦЕНЕН ЛЕКСИКОГРАФСКИ ТРУД

Гинка Георгиева

ПАТРОНEН ПРАЗНИК В ПРОФИЛИРАНАTA ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(19.09.1933, ЛЕНИНГРАД – 21.10.2015, МОСКВА)

КОНЦЕПТ КАК ЛИНГВОДИДАКТИЧЕСКАЯ КАТЕГОРИЯ

Аглая Маврова

Книжка 1

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, С началото на 2016 г. започна четиридесет и третата година на списание „Чуждоезиково обу- чение“. В периода на излизането си то се утвър- ди като едно от най-авторитетните периодични издания в България, насочени към проблемите на лингводидактиката и езикознанието, което не се ограничава с традиционни и общоприети концепции, а се отличава с новаторски дух и стремеж да представя дин

VOCALIRE: LES 7500 MOTS ESSENTIELS POUR L’ENSEIGNEMENT DU VOCABULAIRE FRANÇAIS OU SON AUTO-APPRENTISSAGE EN AUTONOMIE (COLLEGES, LYCEES, FRANÇAIS LANGUE SECONDE OU ETRANGERE)

Jean-Claude Rolland, Jacqueline Picoche

ЗА НЕИЗБЕЖНОТО ЗАВРЪЩАНЕ НА ГРАМАТИКАТА

Евгения Вучева

ЧУЖДИТЕ ЕЗИЦИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ

Антония Радкова

СПРАВЯ ЛИ СЕ ГУГЪЛ-ПРЕВОДАЧ С ПРЕВОДА НА ФРАЗЕОЛОГИЗМИ И ПОМОЩНИК ЛИ Е В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ?

Калин Василев

ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРЕДСТАВАТА ЗА ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО НЕМСКИ ЕЗИК ОТ 60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ В.

Весела Белчева, Свилен Станчев

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

ДИДАКТИКА И ПРЕВОД. ШКОЛСКИЯТ МЕТОД „ПСИХАГОГИЯ“ И СИНОНИМНИТЕ БИНОМИ В БЪЛГАРСКАТА ПРЕВОДНА ПРАКТИКА ПРЕЗ РАННИЯ XIX ВЕК

Драгомира Вълчева

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

ЧТО МОЖЕТ ОБЪЕДИНЯТЬ Л. ТОЛСТОГО И ИНТЕРНЕТ?

Евгения Жеймо

2015 година

Книжка 6

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА В ЛИНГВИСТИКАТА

Майя Пенчева

ЗА НЯКОИ ПРОЯВИ НА СЕФАРАДСКО- БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИКОВ КОНТАКТ

Искра Манолова Добрева

ОБУЧЕНИЕТО ПО СЪВРЕМЕННИ ЕЗИЦИ В РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ

Весна Продановска

ЗА НЯКОИ ОТ ОСНОВНИТЕ ТЕРМИНИ ПРИ ПРЕПОДАВАНЕТО НА ХИМИЯ НА АНГЛИЙСКИ, ФРЕНСКИ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Дамяна Грънчарова, Дафина Костадинова

НАЦИОНАЛНАТА ОЛИМПИАДА ПО НЕМСКИ ЕЗИК – ВХОД ЗА ТЪРСЕНИ СПЕЦИАЛНОСТИ В БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Емилия Денчева

FORD’S RENDERING OF THE NATURE OF WAR IN PARADE’S END

Asparouh Asparouhov

ПАРИЖКИТЕ БУКИНИСТИ И СОФИЙСКИЯТ ИМ АНАЛОГ

Цвета Тодорова

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО СОЦИОЛИНГВИСТИКА

Катя Исса

ПЪРВА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКА СЛАВИСТИЧНА СРЕЩА

Ина Христова

СТО ГОДИНИ БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА В БРАЗИЛИЯ

Боян Недев

SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

ЕЗИКОЗНАНИЕТО В РУСИЯ ПРЕЗ ХVІІІ ВЕК

Димитър Веселинов

ВСЕКИ НАМИРА СВОЯ МОТИВ ДА ИЗУЧАВА ЧУЖД ЕЗИК

Антони Стоилов

РУССКИЙ ЯЗЫК ДЛЯ УЧИТЕЛЕЙ- ПРЕДМЕТНИКОВ: СОВРЕМЕННЫЕ СПОСОБЫ УСОВЕРШЕНСТВОВАНИЯ ЯЗЫКА И РЕЧИ В ПРОЦЕССЕ ПРЕПОДАВАНИЯ

Наталия Гетьманенко, Ольга Иванова

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING BULGARIAN EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XLII / VOLUME 42, 2015 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 112 Книжка 2 / Number 2: 113 – 229 Книжка 3 / Number 3: 231 – 352 Книжка 4 / Number 4: 353 – 484 Книжка 5 / Number 5: 485 – 603 Книжка 6 / Number 6: 604 – 720

Книжка 5

АКЦИОНАЛНОСТ НА ДИАЛОГИЧНОТО ЕДИНСТВО С НАЧАЛЕН ПОДБУДИТЕЛЕН ИЗКАЗ

Донка Мангачева

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ГРАМАТИЧЕН МИНИМУМ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Милена Йорданова

ПОГЛЕД КЪМ СВЕТА НА ЖЕНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ САЛОНИ

Цвета Тодорова

LA REPRÉSENTATION DES FEMMES DANS L’AFFICHE SUISSE (VISION FANTASMÉE, IDÉALE OU VIRTUELLE)

Brigitte Grass

ЗА НАЗВАНИЕТО МУНДРАГА

Емил Боев

ЛВОВСКАТА БЪЛГАРИСТИКА ОТ НОВО ВРЕМЕ

Олга Сорока

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ“ – СЕГЕД 2015

Камен Михайлов

„ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО СЪВРЕМЕННИ ЕЗИЦИ“ ОТ ТОДОР ШОПОВ И ЕКАТЕРИНА СОФРОНИЕВА – ПРЕГЛЕД НА КНИГАТА

Тодор Шопов, Екатерина Софрониева. Изследвания в обучението

СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

САМОРЕГУЛИРАНОТО УЧЕНЕ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ АКАДЕМИЧНАТА СРЕДА И ПОКАЗАТЕЛ ЗА КАЧЕСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Сеня Терзиева, Ивана Радонова. Саморегулирано учене

НА НАШИХ ГЛАЗАХ ПОЯВЛЯЕТСЯ КУЛЬТУРА ТЕКСТИНГА

Валерий Ефремов

ОБУЧЕНИЕ ГРАМОТНОМУ РУССКОМУ ПИСЬМУ ДЕТЕЙ, ДЛЯ КОТОРЫХ РУССКИЙ ЯЗЫК НЕРОДНОЙ

Андрей Остапенко, Вячеслав Гузеев

[International Scientiﬁ c Conference of Bulgaristics Readings “ – Sеgеd

Книжка 4

ЧЕСТО ДОПУСКАНИ ГРЕШКИ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА КОХЕЗИЯТА ПРИ ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Десислава Тодорова

ПЕДАГОГИЧЕСКИЯТ БЛОГ И ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ В БЪЛГАРСКИЯ ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОНТЕКСТ

Ели Дечева

РЕЗЮМЕТО – ЕДНА ОТ ЦЕЛИТЕ В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

ПРЕВОД И ПРОМЯНА В РАЗБИРАНЕТО ЗА НОРМА

Дария Карапеткова

ПОСТИЖЕНИЕ НА ХАКАСКАТА ЛИНГВИСТИЧНА И ИСТОРИКО-ЕТНОГРАФСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

Емил Боев

80-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ НА ПРОФ. СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Мони Алмалех,

ОФИЦИАЛЕН СТАРТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА МАРОКАНСКИТЕ СТУДЕНТИ В БЪЛГАРИЯ

Страшимир Найденов

ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

КУЛТУРИТЕ НА ЛУЗОФОНСКИТЕ СТРАНИ

Яна Андреева

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

СОВРЕМЕННЫЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИЕ ТЕХНОЛОГИИ В ПРОФЕССИОНАЛЬНОЙ ПОДГОТОВКЕ МОЛОДЫХ РУСИСТОВ

Галина Шамонина

УНИВЕРСИТЕТЫ – УЧАСТНИКИ В ШКОЛЕ

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ЭКСКУРСИОННАЯ ТЕХНОЛОГИЯ В ПРЕПОДАВАНИИ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

Леонид Московкин

СЛОВАРЬ В ИНТЕРНЕТЕ: СОЦИОКУЛЬТУРНЫЙ АСПЕКТ

Валерий Ефремов

ОСНОВНЫЕ ВОПРОСЫ ЛЕКСИЧЕСКИХ ТРУДНОСТЕЙ В РУССКОМ КАК ИНОСТРАННОМ (НА ФОНЕ СЛАВЯНСКИХ ЯЗЫКОВ)

Денис Букин

Книжка 3

ОБНОВЯВАЩИ ПОСТИЖЕНИЯ НА СТРУКТУРНАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ ОТ БЛИЗКОТО МИНАЛО

Ангел Ангелов

ЗА ДРАМАТИЗАЦИЯТА В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Мария Врагова-Иванова, Илка Бирова

ФОРМИРОВАНИЕ ИНФОРМАЦИОННОЙ КУЛЬТУРЫ УЧАЩИХСЯ В ПРОЦЕССЕ ОБУЧЕНИЯ РУССКОМУ ЯЗЫКУ

Маргарита Цой, Инна Стыркас

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА РЕЦЕПТИВНИТЕ И ПРОДУКТИВНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ПРИ ИЗУЧАВАНЕ НА СТАРОГРЪЦКАТА ДРАМА В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Екатерина Каралеева

СКРИТАТА ИСТОРИЯ НА ДУМИТЕ, ИЛИ ГЛУХ ЛИ Е ГЛУПАКЪТ

Биляна Михайлова

ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ФИЛОЛОГИЯ – КЛАСИЧЕСКА И НОВА“

Константина Лунин

НАУЧНИЯТ ЕВЕРЕСТ – МЕЧТА ИЛИ ЖИВА РЕАЛНОСТ

Магдалена Панайотова

ЧЕТВЪРТИ ФРАНКОФОНСКИ ФЕСТИВАЛ „СОЛЕЙ“

Мая Венева

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

ХУДОЖЕСТВЕННЫЕ ФРАЗЕОЛОГИЗМЫ С КОМПОНЕНТОМ РОДСТВА КАК ПРОБЛЕМА ПЕРЕВОДА С РУССКОГО ЯЗЫКА НА БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК

Елица Миланова

НЕКОТОРЫЕ СОВРЕМЕННЫЕ СТРАТЕГИИ РАБОТЫ С ТЕКСТОМ НА ЗАНЯТИЯХ РУССКОГО ЯЗЫКА В ШКОЛЕ И В ВУЗЕ

Катя Ганева, Милена Стойкова

К ВОПРОСУ ВОСПРИЯТИЯ СОВРЕМЕННОЙ ЛИТЕРАТУРНОЙ СКАЗКИ (ЧИТАЕМ СКАЗКУ «ЗЕРКАЛЬНЫЕ ЧАРЫ» ВСЛЕД ЗА АВТОРОМ

Жанна Толысбаева

Книжка 2

ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

МНОГОЕЗИЧИЕТО КАТО ЕЗИКОВА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И УЧЕБНИТЕ СТРАТЕГИИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Цветанка Дилкова, Сеня Терзиева

APPRENDRE À COMPRENDRE ET ÉLABORER DES TEXTES: DIX ACTIVITÉS SUR LEUR SUPERSTRUCTURE

Анелия Бръмбарова

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ ДА ВОДЯТ ДИАЛОГ НА ЕЖЕДНЕВНИ ТЕМИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Галина Дишкова

ЗА ПРОИЗХОДА И ХОДА НА МОДЕРНИЗМА В ИСПАНОЕЗИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА

Даниела Кох-Кожухарова

ОТВЪД БАРИЕРАТА НА ЕЗИКА ИЛИ ЗА ИЛЮСТРАЦИЯТА В РАННОТО ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ

Весела Белчева

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

АКАДЕМИЧНА ЛЕКСИКОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В ТРИ ТОМА

Ванина Сумрова

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

доц. д-р Анна Павлова (23.06.1941 – 30.01.2015)

О ПЕРЕДАЧЕ СЛОВ – РЕАЛИЙ ПРИ ПЕРЕВОДЕ ХУДОЖЕСТВЕННОГО ТЕКСТА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ИНТЕГРАЦИЯ МЕДИАОБРАЗОВАНИЯ В УЧЕБНЫЕ ПРОГРАММЫ СРЕДНЕЙ ШКОЛЫ

Елена Саянова

Книжка 1

СТИЛЬ РЕЧИ СОЗДАЕТ ОБЩЕСТВЕННЫЙ НАСТРОЙ

акад. Людмила Вербицкая

ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕДНО ЛИНГВОПРАГМАТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ И ТЯХНАТА ДИДАКТИЧЕСКА ЗНАЧИМОСТ

Донка Мангачева

ТЕРЦИУМ КОМПАРАЦИОНИС И ПРЕПОДАВАНЕТО НА СПЕЦИАЛИЗИРАНА АНГЛИЙСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ

Валентина Георгиева

LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

КАЗУСЕН ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЧУЖД ЕЗИК НА СТУДЕНТИ ОТ ИНЖЕНЕРНО-ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИАЛНОСТИ

Сеня Терзиева, Петър Антов, Таня Панчева

БЪЛГАРИЯ 1885: „СЪЕДИНЕНИЕТО“ НА ЕЗИЦИТЕ

Анна Ангелова

Учебникът се състои от два дяла: граматика и упражнения. В първия дял се разглеждат разделите фонетика, морфология и синтаксис на българския език. Специално внимание се отдава на словообразуването, което е обособено в от- делен раздел. Названията на граматичните категории са дадени на турски език, като се посочва и преводът им на български език, което улеснява ползването им в учебния процес. Автор

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Унгаристични изследвания. 30 години специалност „Унгарска филоло- гия“. Състав. Й. Найденова, Л. Лесничкова, И. Маркова. София, Издателство „Изток-Запад“, 2014, 303 с.

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

като чужд език. Въвеждането на някои от понятията от автора с изясняване на обема и съдържанието им е свързано не само с учебния процес по отделен предмет. То се съотнася и до организацията на университетското образова- ние, с критерии за качество, с актуални параметри, а оттам и индиректно, но сериозно с качеството на образование и с рейтингите на университетите, с конкурентоспособността и съизме

Добри практики за взаимодействие в интеркултурна среда между родители, уче- ници и учители чрез формите на извънкласна дейност / Янка Божкова Представени са все по-гъвкави форми за мотивиране на обучаваните и превръщане на училището в привлекателна среда за малцинствата. 6/2014: сп. „Математика и информатика“ Математически модели на реални процеси и приложения на системите за компю- търна алгебра

Нов учебник по методика на чуждоезиковото обучение [A New

READ IN THE LATEST ISSUES OF AZ BUKI JOURNALS /

GUIDE FOR AUTHORS / УКАЗАНИЯ

2014 година

Книжка 6

СЪПОСТАВИТЕЛНО-ТИПОЛОГИЧНИ И КОНТРАСТИВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Палмира Легурска

ЗА ВНИМАТЕЛНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЧУЖДОЕЗИКОВИ И ПРИВНЕСЕНИ ОТ ДРУГИ ЕЗИЦИ ОНОМАСТИЧНИ ТЕРМИНИ

Пело Михайлов

БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ДЕТЕТО, ИЗКУСТВОТО И ЧУЖДИЯТ ЕЗИК

Весела Белчева

ПРИНЦИПИ НА ПРАКТИЧЕСКОТО РАЗРАБОТВАНЕ НА ДИГИТАЛИЗИРАНИ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Милен Шипчанов

ПАМЕТТА ЗА ЦАР САМУИЛ В БЪЛГАРСКАТА И ЧУЖДЕСТРАННАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Елена Янакиева, Юлия Карадачка

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ГРАМАТИКА:

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО „АВТОР – ЧИТАТЕЛ“ КАТО ЛИНГВОКУЛТУРЕН ПРОБЛЕМ

Vassileva, Irena (2006) Author-Audience Interaction. A Cross-Cultural Perspective. St. Augustine: Asgard-Verlag. 270 стр. Том 316 от поредицата: Sprachen und Sprachenlernen, Band 316, editor: Heinrich P. Kelz

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

521 – 541: Методи на обучение по правопис на български и английски език в началните класове [Methods of Teaching Bulgarian and English Spelling in the 1st – 4th Grade] / Даниела Йорданова, Пенка Кънева / Daniela Yordanova, Penka Kaneva 542 – 556: Разработване на дигитализирани учебни материали в чуждоезиковото обучение [Development of Digital Learning Materials for Foreign Language Education] / Ми

Книжка 5

TYPOLOGIZATION OF CONTRASTED MULTIWORD ENGLISH-BULGARIAN TERM PAIRS

Dimana Keremidchieva

ГЕНДЕРНЫЙ ПОДХОД К ИССЛЕДОВАНИЮ РОССИЙСКО-КИТАЙСКОГО МЕЖКУЛЬТУРНОГО ДИСКУРСА

Ольга А. Нестерова

МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ ПО ПРАВОПИС НА БЪЛГАРСКИ И АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ

Даниела Йорданова, Пенка Кънева

РАЗРАБОТВАНЕ НА ДИГИТАЛИЗИРАНИ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Милен Шипчанов

ГРЪЦКИ ГРАМАТИКИ, СЪСТАВЕНИ ОТ БЪЛГАРИ ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Борис Вунчев

ДИМИТЪР Г. ГАДЖАНОВ – ПЪРВИЯТ ДЪЛГОГОДИШЕН ЛЕКТОР ПО ТУРСКИ ЕЗИК В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

Милена Йорданова

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния трансфер. София: Изток-Запад, 2012, 440 с. VIII с. Илиана Владова

ЛИНГВОКУЛЬТУРОЛОГИЧЕСКИЙ АСПЕКТ В ИЗУЧЕНИИ И ПРЕПОДАВАНИИ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

Раиса Лопухина

И ВРЕМЯ

языке», «Культура русской речи в XXI веке», «Украина», «Славяно- фильство и западничество сегод- ня», «Современный учебник по русскому языку: каким он должен быть?», «Русская школа за рубежом: опыт, проблемы, перспективы», «Кавказский пленник: неизвестный Лермонтов». В работе примут участие известные политические и общественные дея- тели, руководители министерств и ведомств, представители объединений со-

ПЕРВЫЙ ПЕДАГОГИЧЕСКИЙ ФОРУМ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА РУСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ПРОЦЕС В НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК

Борис Евсеев

Книжка 4

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ ИНЖЕНЕРНИТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ ОТ ПРОФЕСИОНАЛЕН АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Сеня Терзиева, Веселина Коларски

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА МАЛКИТЕ УЧЕНИЦИ ПРИ ОВЛАДЯВАНЕ НА АНГЛИЙСКИЯ ПРАВОПИС?

Пенка Кънева

ЛАТИНСКИЯТ ЕЗИК В МЕДИЦИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

Янко Илиев, Ивана Икономова

ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

СИНОНИМЕН РЕЧНИК С АНТОНИМИ

Надя Делева

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

СРАВНЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК

Борян Янев. Образните сравнения с антропоцентричен характер в бъл-

8.50 – 9.25 9.30 – 11.00 11.15 – 12.45 14.00 – 15.30 Экскурсия по университету Круглый стол (часть первая) проф. д-р Шамонина Г.Н., д-р Почеканска С.Г. «Молодые русисты - важная часть Русского мира» Круглый стол (часть вторая) проф. д-р Шамонина Г.Н., д-р Почеканска С.Г. «Молодые русисты - важная часть Русского мира» Лекция проф. д.п.н. Московкин Л.В. «Основные направления современной методики» 16

VI MЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА „СЪВРЕМЕННИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО РУСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД“, ПОСВЕТЕНА НА 5-ГОДИШНИНАТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКИЯ ЦЕНТЪР

Проф. д-р Галина Шамонина, ръководител на проекта

О ФОНДЕ

Фонд «Русский мир» был создан 21 июня 2007 года. Учредителями фонда от имени Российской Фе- дерации являются Министерство иностранных дел Российской Федерации и Министерство образова- ния и науки Российской Федерации. Председателем правления фонда является Пред- седатель Комитета по образованию Государствен- ной думы РФ, декан факультета государственно- го управления МГУ, главный редактор журнала « Стратегия России», председатель правления НКИ БРИКС Вячеслав Алексеевич Никонов, а

УЧАСТНИКИ В VI МЕЖДУНАРОДНОЙ КВАЛИФИКАЦИОННОЙ ШКОЛЕ „СОВРЕМЕННЫЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИИ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ”

Посвященной 5-ой годовщине создания Русского центра

ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ МОСКОВКИН Образование студент (1973–1978) кандидат педагогических наук (1989) доцент (1994) доктор педагогических наук (2000) профессор (с 2007) Кандидатская диссертация «Пути формирования у иностранных студентов умений самоконтроля русской речи» (1989 г.). Докторская диссертация «Оптимизация обучения иностранных студен- тов-нефилологов грамматическому аспекту русского языка» (20

КАРУСЕЛЬ МАСТЕР-КЛАССОВ БОЛГАРСКИХ УЧИТЕЛЕЙ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

«Учимся учить забавно: русский язык на разных этапах обучения» В нестандартную форму карусели включено несколько мастер-классов, представляющих хорошие практи- ки в обучении русскому языку как иностранному (РКИ) в Болгарии. Для участия приглашены ведущие учителя русского языка, чьи учени- ки добиваются успехов на олимпи- адах и международных конкурсах в области изучаемого языка. Для них творческие навыки - одни из самых необходимых навыков успешно

РИТОРИКА СОВЕТСКОГО ПЕРИОДА: КРАТКИЙ ОЧЕРК

ÌÈÐ ÐÓÑÑÊÎÃÎ ßÇÛÊÀ

НОРМАЛИЗАЦИЯ РУССКОГО ЯЗЫКА ПЕРВОЙ ПОЛОВИНЫ XVIII ВЕКА И ЕЕ ОТРАЖЕНИЕ В УЧЕБНОЙ ЛИТЕРАТУРЕ

Леонид Московкин

ПРОЕКТ МНОГОЯЗЬІЧНОГО ТЕРМИНОЛОГИЧЕСКОГО СЛОВАРЯ-ГЛОССАРИЯ

ÌÈÐ ÐÓÑÑÊÎÃÎ ßÇÛÊÀ

ИГРА КАК МЕТОД ОБУЧЕНИЯ ДЕЛОВОЙ РЕЧИ СО СТАЖЕРАМИ-ИНОСТРАНЦАМИ

Денис Букин

КУМУЛЯТИВНАЯ СКАЗКА В ОБУЧЕНИИ ДОШКОЛЬНИКОВ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ (НА ПРИМЕРЕ СКАЗКИ «РЕПКА»)

Анна Деянова-Атанасова

Книжка 3

NARRATIVES UND ARGUMENTATIVES SCHREIBEN IM SPANNUNGSFELD VON TEXTKOMPETENZ UND INTERKULTURALITÄT

Plamen Tsvetkov

ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ЖУЛ ВЕРН И КАРЛ МАЙ ЗА БЪЛГАРИЯ

Веселин Радков

ВИДНИ ТЪРНОВСКИ УЧИТЕЛИ ПО ЧУЖДИ ЕЗИЦИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО ДО НАЧАЛОТО НА XX В.

Весела Белчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЮРИЙ ВЛАДИМИРОВИЧ ЩЕКА - ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗТЪКНАТИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ ПО СЪВРЕМЕНЕН ТУРСКИ ЕЗИК

Милена Йорданова

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

ОБЩИЕ ЧЕРТЫ ИННОВАЦИОННЫХ ТЕХНОЛОГИЙ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Леонид Московкин

ТРУДНЫЕ СЛУЧАИ РУССКОЙ ОРФОГРАФИИ: ПРАВОПИСАНИЕ НАРЕЧИЙ

Людмила Бармина

Книжка 2

СЛОВЕСНАТА РЕАКЦИЯ: АКТ И/ИЛИ ЕФЕКТ?

Донка Мангачева

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ENGLISH LANGUAGE TEACHING TENDENCIES IN PRE-SCHOOL AND PRIMARY SCHOOL EDUCATION

Rumyana Todorova

ИНТЕРАКТИВНО ОБУЧЕНИЕ ПО СПЕЦИАЛИЗИРАН АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В ИНЖЕНЕРНИ СПЕЦИАЛНОСТИ

Таня Панчева

CONTRASTIVE TEACHING, COMPARATIVE TEACHING AND LANGUAGE AWARENESS ENHANCEMENT. ANALYSIS OF A CONTRASTIVE AND COMPARATIVE TEACHING LINGUISTIC EXPERIMENT

Boryana Ruzhekova-Rogozherova

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ВИДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ФРЕНСКАТА ИНДОЕВРОПЕИСТИКА

Биляна Михайлова

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

ШЕСТА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ДЕМОКРАЦИЯ, РАЗНООБРАЗИЕ, ДОСТОЙНСТВО. КАНАДСКОТО ПРОСТРАНСТВО“

Ирена Василева

ОБУЧЕНИЕ ИНОСТРАННОМУ ЯЗЫКУ КАК ПРОЦЕСС СОТВОРЧЕСТВА, СОТРУДНИЧЕСТВА И СОПЕРЕЖИВАНИЯ

Галина Шамонина

Книжка 1

КАТАЛОГИЗАЦИЯ ЛЕКСИКИ ДЛЯ СОПОСТАВИТЕЛЬНЫХ ЦЕЛЕЙ

Палмира Легурска

СЪВРЕМЕННИ КОНЦЕПЦИИ ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ НА КНИЖОВНИЯ ЕЗИК В ЕВРОПЕЙСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО СЛЕД 50-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

Марчела Мурадян

QUELQUES IDÉES D’APPROCHE DES DOCUMENTS AUTHENTIQUES EN CLASSE DE FLE

Анелия Бръмбарова

ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ В ДРЕВНИЯ РИМ И ЕЗИКОВОТО МНОГООБРАЗИЕ В ИМПЕРИЯТА

Антон К. Оруш

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

АКТУАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ФИЛОЛОГИЯТА И ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Радияна Дринова

НИКОГА ТОЛКОВА МНОГО

Стоян Буров

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

150 YEARS OF ROMANIAN PHILOLOGICAL AND LIBRARIANSHIP EDUCATION AT THE UNIVERSITY OF BUCHAREST

Elena Tîrziman

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ТРУДНОСТИ ФОРМИРОВАНИЯ ГРАММАТИЧЕСКИХ НАВЫКОВ ПРИ КОММУНИКАТИВНО- ДЕЯТЕЛЬНОСТНОМ ПОДХОДЕ

Лилия Вохмина

ДИДАКТИЧЕСКИЙ ПОТЕНЦИАЛ ЭТНОКУЛЬТУРНОЙ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИИ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ

Галина Шамонина

ния, духовных ценностей народа. Уместны такие упражнения, как составление культурного словаря по теме, работа со словарями. На втором этапе происходит составление „русской картины“, осуществляется активная учебная работа с текстами на русском языке, посвященных выбранной теме с предоставлени- ем возможности сравнивания двух традиций – родной и русской, нахождения общего и разного, составления срав

THE DIDACTIC POTENTIAL OF THE ETHNOCULTURAL TECHNOLOGY IN TEACHING RUSSIAN AS A FOREIGN LANGUAGE

2013 година

Книжка 6

РУСКИТЕ ТЕМПОРАЛНИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ ДИСТАНЦИОННА ГЛЕДНА ТОЧКА

Ирина Георгиева

ВЕРБАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ: ЦЕЛИ, АКТОВЕ И СТРАТЕГИИ

Донка Мангачева

FÖRDERUNG DES SELBSTSTÄNDIGEN FREMDSPRACHENLERNENS

Невена Султанова

ХУМАНИСТИЧНА ЛИНГВИСТИКА И ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ

Ирина Перянова

ПОНЯТИЕТО ВРЕМЕ И НЯКОИ ГЛАГОЛНИ КАТЕГОРИИ В НОВОГРЪЦКИЯ ЕЗИК

Борис Вунчев

ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

ДНЕВНИЯТ РЕД НА КОЦЕПТУАЛНИТЕ МЕТАФОРИ

Ishpekova, Rositsa. (2012). Policing the Naughty Newbies: Conceptual metaphors in Financial Times’ reports on corruption and organized crime-related events in Bulgaria. Sofi a: Unison Art. 150 p. ISBN: 9789549247541

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

ВИСОКОФУНКЦИОНАЛНО И МОДЕРНО

Хаджиева, Е., Влахова, Р., Гарибова, Н., Дачева, Г., Асенова, А., Шушли- на, В. & Велкова, Й.

КОНСТАНТИН ПОПОВ НА 90 ГОДИНИ

Милена Попова

ПРОФЕСОР ИВАН К. ДОБРЕВ НА 70 ГОДИНИ

Милена Йорданова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Димитър Веселинов

О НЕКОТОРЫХ ПОДХОДАХ К РАБОТЕ В КЛАССЕ С УГЛУБЛЕННЫМ (ИНТЕНСИВНЫМ) ИЗУЧЕНИЕМ РУССКОГО ЯЗЫКА

Елена Станева

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING EDUCATIONAL JOURNAL

ГОДИНА XL / VOLUME 40, 2013 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENT СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 136 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 137 – 280 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 281 – 424 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 425 – 584 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 585 – 760 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 761 – 880 ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА / APPLIED LINGUISTICS 9–26: Les Moyens Syntaxiques du rheme en russe [Syntactic Properties of the Rheme in Russian] / Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel 145–172: Текст как мультисемантический объект [Text

Книжка 5

КАК СЕ ПРАВЯТ СЪПОСТАВИТЕЛНИ ЛЕКСИКАЛНИ АНАЛИЗИ

Палмира Легурска

СЕМАНТИЧЕН АНАЛИЗ НА МЯСТОТО НА АБЛАТИВА И ЛОКАТИВА В ПАДЕЖНАТА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЮРКСКИ ЕЗИЦИ

Милена Йорданова

DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

СОЦИОКУЛТУРНИ И ОБРАЗОВАТЕЛНИ СПЕЦИФИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО РУСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ

Аглая Маврова

ПРОЕКТЪТ НА ИВАН Д. ШИШМАНОВ ЗА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА КУЛТУРА И ЗАЛОГЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЕСТЕТИКА

Татяна Стойчева

УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ АРХИВИ КАТО ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИСТОРИЯТА НА ФИЛОЛОГИИТЕ

Илонка Колева

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПЪРВА КАЗАХСКА ГРАМАТИКА В ЕВРОПА

ЧУЖДОТО БЪЛГАРСКО. НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ПРИСЪСТВИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В НЕМСКОЕЗИЧНИ ТЕКСТОВЕ ОТ ХІХ ВЕК

Николай Чернокожев. (2012). България. Стереотипи и екзотика. София:

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

МАТУРАТА ПО НЕМСКИ ЕЗИК – АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Галина Павлова, Гергана Боянова

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

УВАЖАЕМИ ГОСТИ И УЧАСТНИЦИ В ИНИЦИАТИВАТА „ОТВОРЕНА ЛИНИЯ“

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ДО УЧАСТНИЦИТЕ В МАЙСТОРСКИЯ КЛАС НА ПРОЕКТА „ОТВОРЕНА ЛИНИЯ“

ЛЕКТОРЫ проф. Наталия Кулибина Государственный институт русского языка им. А. С. Пушкина – Современные интерактивные технологии обучения речевому общению. проф. Лилия Вохмина Государственный институт русского языка им. А. С. Пушкина

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОБЛЕМА ОБУЧЕНИЯ ПОНИМАНИЮ ТЕКСТОВ НА ИНОСТРАННОМ (РУССКОМ) ЯЗЫКЕ В СВЕТЕ ОБЩЕЕВРОПЕЙСКИХ КОМПЕТЕНЦИЙ

Наталья Кулибина

ИНОЯЗЫЧНОЕ ОБУЧЕНИЕ В ЕВРОПЕ– ХАРАКТЕРИСТИКА И ТЕНДЕНЦИИ

Димитър Веселинов

ния или новую текстовую информацию (известное в психологии вероятност- ное прогнозирование), механизмы, способствующие обработке информации, ассоциативность мышления и т.д. Традиционное репродуктивное обучение, осуществляющееся посредством усвоения готового типа информации, ус- тупает место творческому (поисковому) обучению. Языковая личность с по- мощью учебника конструирует собственное учебное с

Книжка 4

СТРУКТУРНО-СЕМАНТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЛОЖНИТЕ СЪСТАВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ, КОНСТРУИРАНИ С ПОДЧИНИТЕЛНИЯ СЪЮЗ ДОКАТО В СЪПОСТАВИТЕЛЕН ПЛАН С ТЕХНИТЕ ФРЕНСКИ ФУНКЦИОНАЛНИ ЕКВИВАЛЕНТИ

Николай Михов, Даниела Кожухарова

ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИЗУЧАВАНЕ НА ГЛАГОЛНИТЕ ВИДОВИ ФОРМИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ СТУДЕНТИ ЧРЕЗ ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ

Мария Жерева

МУЛТИМЕДИЙНИ ИГРИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Николина Искърова

ХРИСТО БОТЕВ ЗА КНИГИТЕ, ЕЗИКА, ПРЕВОДА И ПРЕВОДАЧИТЕ

Анна Ангелова

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

КРАЛИ МАРКО ВЪВ ФЕЙСБУК

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

PROF. VERA GANCHEVA TURNS 70 HER PROFESSIONAL WAY AS A BRIDGE BETWEEN CULTURES

Chief Assist. Nadezhda Mihaylova, PhD

SIEBEN EUROPÄISCHE NATIONEN IM „FLOW“

Barbara Bernzen

V ÞÁÈËÅÉÍÀß ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

„Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè â îáó÷åíèè ÐÊÈ“

Поздравления / Greetings

Програма / Programme

V ЮБИЛЕЙНАЯ МЕЖДУНАРОДНАЯ КВАЛИФИКАЦИОННАЯ ШКОЛА „СОВРЕМЕННЫЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИЕ

Галина Шамонина

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ (род. 21.07.1956, г. Ярославль), специалист в об- ласти методики обучения русскому языку как иностранному, доктор педагогических наук, про- фессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания Санкт-Петербург- ского государственного университета, директор секретариата Международной ассоциации пре- подавателей русского языка и литературы (МА- ПРЯЛ).

КРУГЛЫЙ СТОЛ Г. ШАМОНИНА, С. ПОЧЕКАНСКА „Мы - важная часть Русского мира“ с участием Национального издательства образования и науки ‚Аз Буки“ при МОН Республики Болгарии Участники школы: преподаватели русского языка, студенты, которые гото- вятся войти в профессию, руководители Русских центров, созданных при под- держке Фонда «Русский мир», являются, бесспорно, важной частью Русского мира и расска

ОСНОВНЫЕ НАПРАВЛЕНИЯ МЕТОДИКИ ОБУЧЕНИЯ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ: СТАНОВЛЕНИЕ, СОВРЕМЕННОЕ СОСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВЫ РАЗВИТИЯ.

Леонид Московкин

РАССКАЗ А. П. ЧЕХОВА «СТУДЕНТ»: ЛИНГВОКУЛЬТУРОЛОГИЧЕСКИЙ АНАЛИЗ И ВОЗМОЖНОСТИ ПРЕЗЕНТАЦИИ В ИНОСТРАННОЙ АУДИТОРИИ

Максим Шишков

О ПРЕЦЕДЕНТНЬІХ ЕДИНИЦАХ РУССКОЙ НАРОДНОЙ СКАЗКИ

Надя Чернева

УЧИМ РУССКОМУ С НУЛЯ (НАЧАЛЬНЫЙ ЭТАП ОБУЧЕНИЯ)

Денис Букин

Българ(к)ите на Сосюр. Един поглед след време [The Bulgarians of Sau-

Книжка 3

ДИСКУРСЪТ: НАСОКИ ЗА ЛИНГВОДИДАКТИКАТА

Донка Мангачева

ОТИМЕННИЯТ ГЛАГОЛ В СЪВРЕМЕННИЯ ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК

Милена Владимирова

ЕЗИКОВАТА ИГРА – ЛИНГВОДИДАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Илка Бирова

РАЗВИВАНЕ НА МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ В ПРОЦЕСА НА ИНТЕНЗИВНО ОБУЧЕНИЕ ПО АНГЛИЙСКИ В VIII КЛАС

Николина Цветкова

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ПОЛ И ЕЗИК: ПОВЕДЕНЧЕСКИ И ЕЗИКОВИ МОДЕЛИ

Елена Хаджиева, Ася Асенова

“METHINKS YOU ARE MY GLASS”: REPLICATED SELVES IN SHAKESPEAREAN COMEDY

Evgenia Pancheva

ИЗ ПРАБЪЛГАРСКОТО ЕЗИКОВО НАСЛЕДСТВО

Емил Боев

РЕТРОСПЕКТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЕДНА ФИЛОЛОГИЧЕСКА ИНСТИТУЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Reﬂ ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ХОРИЗОНТИ НА ПОЗНАНИЕТО“

Яна Андреева

ПРОФ. Д-Р КИРИЛ ТОПАЛОВ НА 70 ГОДИНИ

Редакционна колегия

ПОСЛОВИЦЬІ И ПОГОВОРКИ КАК ЕДИНИЦЬІ ЛИНГВОКУЛЬТУРЬІ В ПРОСТРАНСТВЕ МЕЖКУЛЬТУРНОГО

Чернева Надя

СЦЕНАРИЙ НА 23 ФЕВРАЛЯ ДЛЯ ДЕТЕЙ

Баженова Татьяна

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2

ТЕКСТ КАК МУЛЬТИСЕМАНТИЧЕСКИЙ ОБЪЕКТ (ОПЫТ ФОРМАЛИЗАЦИИ) (К 90-ЛЕТИЮ СО ДНЯ РОЖДЕНИЯ Ю.М. ЛОТМАНА)

Сурен Золян

СМЕЖНЫЕ ЯЗЫКОВЫЕ ЯВЛЕНИЯ И СПЕЦИФИКА ОМОНИМИИ В ОБЩЕЙ КРИПТОТИПНОЙ СИСТЕМЕ ЧАСТИЦ И ОКОНЧАНИЙ: СКРЫТЫЕ КОДЫ КОММУНИКАТИВНОГО ПРОЦЕССА

Илия Солтиров

КОРЕЛАЦИЯТА ПОЛ:ЕЗИК ПРИ ИЗБОРА НА СИНТАКТИЧНИ ФАКТИ В ПРАКТИКИТЕ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Елена Хаджиева

РЕТОРИКАТА И ИЗУЧАВАНЕТО НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ: ТРАДИЦИИ, НОВОСТИ И ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ

Иванка Мавродиева

FOOD AND SOCIO-CULTURAL IDENTITY

Irina Perianova

ИЗ ПЕСЕННОТО ТВОРЧЕСТВО НА ГАГАУЗИТЕ ОТ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Мария Михайлова-Мръвкарова

ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

ОТ ТРАДИЦИОННИТЕ КАТЕГОРИИ КЪМ КОГНИТИВНА ПЕРСПЕКТИВА В АНГЛИЙСКАТА МОРФОЛОГИЯ

Svetlana Nedelcheva. English Morphology – Traditional and Cognitive

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

ЕЗИКЪТ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО

Михаил Виденов

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ / RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Димитър Веселинов

РУССКИЙ ЯЗЫК ДЛЯ МИГРАНТОВ В САНКТ-ПЕТЕРБУРГЕ

Лысакова, Ирина

ВОЗМОЖНОСТИ СОВЕРШЕНСТВОВАНИЯ РИТОРИЧЕСКОЙ КУЛЬТУРЫ ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ВУЗА В УСЛОВИЯХ ПОВЫШЕНИЯ

Лунева, Людмила

Книжка 1

Скъпи приятели, „Чуждоезиково обучение“ навършва 40 го- дини от излизането на първия си брой. Само година след като стана част от Национално из- дателство за образование и наука „Аз Буки“, най-старото, излизащо без прекъсване българ- ско лингводидактическо научно издание е из- цяло с нов имидж. За ползата от промяната във формата и съ- държанието говорят непрекъснато растящият брой абонати, читате

les indications fournies par les marqueurs fonctionnels sont défi cientes. Le plus souvent le sens même des éléments et les relations sémantiques sont suffi sants pour lever l’ambiguité. Lorsque le contenu lexical est insuffi sant (p.ex. Мать любит дочь /mère aime fi lle/), le contexte et l’intonation jouent un rôle déci- sif. Les questions liées à la corrélation de deux niveaux syntaxiques, gramm

лингвистика означава съвместно съществуване на два езика в съзнанието на едно лице, което притежава възможности за превключване на кодовете (Виденов, 2000: 213). Независимо от различните схващания по отношение на билингвизма – дали става дума за естествен билингвизъм, когато се усво- ява втори език предимно в естествена среда паралелно с родния език, или за изкуствен, при който се изучава чужд ези

course. And this leaves no room for passion. On this account, passion goes hand in hand with spontaneity and immediacy. I fi nd this a rather simplistic scheme, since there are so many instances of pas- sionless spontaneity and so many examples of passionate theorizing in the business of reading literature. So there is no guaranteeing that by dissociating themselves from theory, teachers of litera

превод на английски език в том I на сп. „Глиф“ през 1977 ( Derrida, 1977a). В том II на същото списание Сърл публикува статия, озаглавена: „Преповтаряне на раз- ликите: Отговор към Дерида“. Той е убеден, че Дерида атакува идеите на Остин, и смята за свой дълг да се произнесе в негова защита. Сърл започва изложението си дипломатично и продължава категорично: „Би било погрешно, струва ми се, начинът

û що-годý изучванието му в нашитý учили-

номическите науки. След завръщането си в Русия се записва в историческия семинар на прочутия руски славист О. М. Бодянски, който завършва през 1845

от съдбата му на страдащ за родината си полски емигрант патриот. Мно- го полезни са цитираните думи на Чеслав Милош, че „Конрад представя стереотипа на полската политическа чувствителност“ и че в крайната си политическа нагласа (например в скандалната статия „Самодържавието и войната“, където Конрад грубо омаловажава Русия и руските военни ус - пехи, вкл. и през Руско-турската война от 1877–1878)

енциклопедисти в Рим, Целз произлиза от знатен род; добрата му реторска школовка и ерудицията му в различни сфери на знанието личат в единстве- ната запазена част от Artes – осемте книги на За медицината, която е най- ранният достигнал до нас медицински трактат на латински език. Изборът на изследване на И. Станкова е може би най-подходящото въведение в антична- та техническа литература, тъй като а

както авторите посочват в предговора си (с. 5). Неизбежните разминавания в тази сфера, произтичащи от езиковата асиметрия дори между близкородствени езици, каквито са славянските, изправя авторите пред редица сложни и нееднозначни реше- ния. Езиковият материал в него е групиран в 22 теми, които последователно се изу- чават от студентите в първи и втори курс на специалността Словакистика. Тъй като

поднесе и Н. Пр. Ставрос Амвросиу – посланик на Република Кипър в София. Бяха прочетени и поздравителни адреси от името на катедрите с изучаване на новогръцки език в Пловдивския и Великотърновския университет. В емоцио- нално слово дългогодишният ръководител на специалността от основаването є до 2008 г. проф. д-р Стойна Пороманска разказа за първите стъпки на специ- алността и трудностите на начал

Нов турско-български писмовник: За употребление в българските учили- ща / Нареден от С. Д. Попова и Ив. П. Чорапчиева = Bulgar etfalina mahsus insa-i cedid / Tuna vilayeti matba’asi mutercimleri Stoyil ve Yovanco’nun tertib eyledikleri isbu insa-i cedid bu kere ikinci def’a olarak matba’a-i vilayette’tibba olunmustur. В Търново и др.: Издава книгопродавница Момчилова и сие в Търново и Русе, 1873,

Современная русская орфоэпия и орфофония [Contemporary Russian

Методы обучения в истории преподавания русского языка как иност-

Метафора как модель национального мировидения [The Metaphor as a

Современные педагогические технологии в обучении русскому языку

В НОВИТЕ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“

УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS

/ Аспарух Аспарухов / Asparuh Asparuhov

2012 година

Книжка 6

ТЕОРИЯ СОЦИАЛЬНОГО ВООБРАЖАЕМОГО КОРНЕЛИУСА КАСТОРИАДИСА И ПРОБЛЕМА ЗНАКА ТЕОРИЯ СОЦИАЛЬНОГО ВООБРАЖАЕМОГО КОРНЕЛИУСА КАСТОРИАДИСА И ПРОБЛЕМА ЗНАКА

Сурен Золян

LINGUISTIC FEATURES RELATED TO STUTTERING EVENTS IN BULGARIAN CONVERSATIONAL SPEECH

Gergana Padareva-Ilieva Dobrinka Geogrieva

ВЪЗМОЖНОСТИ НА ВИРТУАЛНИТЕ УЧЕБНИ СРЕДИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО И НА ЧУЖД ЕЗИК

Анелия Кременска

ТУВЕ ЯНСОН: ПЪТУВАНЕ С ЛЕК БАГАЖ ПО НЕЛЕКИЯ ПЪТ ОТ ИЗКОННИТЕ КУЛТУРНИ ТРАДИЦИИ ДО ПОСТМОДЕРНИЯ КУЛТ

Росица Цветанова

ЕДИН ВЕК ОТ ИЗДАВАНЕТО НА УЧЕБНИК ПО ОСМАНСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Владислав Ропев

Петров, Ангел. Проблеми на комуникативно ориентираното обучение по български език. Булвест 2000, София, 2012, 264 с.

Димитър Веселинов

Шопов, Тодор. Говорят на други езици. Увод в педогогическата социолингвистика. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, 223 с.

Йорданка Симеонова

Михайлова-Мръвкарова, Мария. Кримскотатарско-български речник. Балчишки говор. София: Авангард Прима, 2012. 294 с.

Милена Йорданова

ПРЕМИЕРА НА НОВАТА КНИГА НА ПРОФ. ДФН МАРИЯ КИТОВА-ВАСИЛЕВА

Валентина Славова

НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ТЮРКОЛОГЪТ ПРОФЕСОР ГЕОРГ ХАЗАЙ НА 80 ГОДИНИ

Милена Йорданова

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЮБИЛЕЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПОВОД 50-ГОДИШНИНАТА НА ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ – ФИЛИАЛ СМОЛЯН

Диана Янкова

ИЗЛОЖБА В ЧЕСТ НА АУГУСТ СТРИНДБЕРГ

Стефан Богданцалиев

ПОГЛЕД КЪМ „СЕКЦИЯ ЛИХТЕНЩАЙН“

Емилия Стайчева

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

КРЪГЛА МАСА „БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА ПОЛИТИКА В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ“, ПЛОВДИВ, 2 НОЕМВРИ 2012 Г.

Мария Мицкова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

АКАДЕМИЧЕН КАЛЕНДАР ЗА 2012 Г.

01.02. 2012 г. Международна конференция „Славянските етноси, езици и култури в

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING EDUCATIONAL JOURNAL

ГОДИНА XXXIX / VOLUME 39, 2012 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENT

ЗА ГЛАГОЛИТЕ С ОСОБЕНО ФОРМООБРАЗУВАНЕ В НЕМСКИЯ ЕЗИК И ВКЛЮЧВАНЕТО ИМ В СИНХРОННА КЛАСИФИКАЦИОННА СХЕМА НА ГЛАГОЛНИТЕ ФЛЕКСИОННИ ТИПОВЕ

ЗА ГЛАГОЛИТЕ С ОСОБЕНО ФОРМООБРАЗУВАНЕ В НЕМСКИЯ ЕЗИК И ВКЛЮЧВАНЕТО ИМ В СИНХРОННА КЛАСИФИКАЦИОННА СХЕМА НА ГЛАГОЛНИТЕ ФЛЕКСИОННИ ТИПОВЕ

СТАРОАРМЕНСКИЯТ КОРЕН „БУЛХ“ И БЪЛГАРИТЕ В АРМЕНСКАТА ГЕОГРАФИЯ „АШХАРАЦУЙЦ“ (VII ВЕК СЛ.ХР.)

COGNITIVE-COMMUNICATIVE ASPECTS OF LANGUAGE FUNCTIONING IN OLDER ADULTS: BULGARIAN APPLICATION OF THE SCCAN

СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

MARITIME ENGLISH FINAL ASSESSMENT OF FUTURE DECK OFFICERS AT THE NIKOLA VAPTSAROV NAVAL ACADEMY, BULGARIA

КОНЦЕПТУАЛИЗАЦИЯ НА ПРОСТРАНСТВЕНОСТТА В РУСКИЯ ЕЗИК ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ СРЕДНОТО И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО ПРОБЛЕМ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ПРАВНИТЕ ЦЕННОСТИ КАТО КУЛТУРНО ЗНАЧИМИ ОРИЕНТИРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЧУЖД ЕЗИК НА СТУДЕНТИ ЮРИСТИ

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

ЕЗИКЪТ НА РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФОТОГРАФИИ: КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И МЕТОДОЛОГИИ

ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК: ИВАН ВАЗОВ ЗА ЧУЖДИТЕ ДУМИ, ПАДЕЖИТЕ, ЧЛЕНУВАНЕТО И ПРАВОПИСАНИЕТО

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

ФИЛМЪТ „ЗАВЕДИ МЕ ВКЪЩИ“ В КОНТЕКСТА НА КИНОТО ЗА ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ

ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

УСВОЯВАНЕ НА СИТУАТИВНИТЕ ИЗРАЗИ В ТУРСКИЯ ЕЗИК В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ТУРСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК: МЕЖДУ ПРАГМАТИКАТА И КУЛТУРНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ

TECHNIQUES OF SHORTENING IN MARITIME ENGLISH

ЛИТЕРАТУРА БЕЗ КРИТИЦИ, ЧЕТЕНЕ ЗА УДОВОЛСТВИЕ, ПРЕПОДАВАНЕ ВСТРАНИ ОТ КАНОНА

ЗА НЯКОИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ФИЛМОВИЯ ПРЕВОД

РЕФЛЕКСИЯ И ИНТЕРКУЛТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ (ВЪРХУ ПРИМЕРА НА ОБУЧЕНИЕТО НА СТУДЕНТИ ОТ РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН)

КОНЦЕПЦИИТЕ ЗА ПАДЕЖА В НЯКОИ РУСКИ ГРАМАТИКИ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XVIII ВЕК

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

ЗА ЙОРДАН РАДИЧКОВ – С ЛЮБОВ И ПРЕКЛОНЕНИЕ

ЗА ТАЛАНТА ДА СЪЗДАВАШ ФОРМАТИ ЗА ТАЛАНТИ: НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ В ЕДНА СЛАБО ИЗСЛЕДВАНА ОБЛАСТ НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО

THE LANGUAGE ISSUE IN UKRAINE: LEGAL AND EDUCATIONAL CHALLENGES IN THE BUDJAK REGION

LANGUAGE MATTERS: STABILITY AND/OR CHANGE OF PERSONALITY TRAITS IN BILINGUAL DAMPLE

ПРИЛАГАНЕТО НА МЕТОДИ, БАЗИРАНИ НА ДИГИТАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ, В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

НЕЛИНЕЙНОСТЬ НОВОЙ РЕАЛЬНОСТИ В РКИ

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРЕДИМСТВА ПРИ ВНЕДРЯВАНЕ НА STEM/SТЕАМ ПРОЕКТИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

EDUCATIONAL GAINS OF DIGITAL TRANSFORMATION IN ACADEMIC LIBRARIES: THE CASE OF ISTANBUL UNIVERSITY’S DIJITALK T PİST PROJECT

ПОСТИСТИНАТА КАТО ЕЗИКОВ И КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН

ЕТНОРЕЛИГИОЗНАТА ПОЛИТИЧЕСКА СУБКУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ – ИСТОРИЯ НА ВЪЗНИКВАНЕТО Ѝ, ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД НЕЯ (1878 – 1934)

ДВЕ НАЧАЛА. СЛОВАШКИЯТ СЮРРЕАЛИЗЪМ И НЕГОВИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

ЗА ЛИДЕРСТВОТО В ОБРАЗОВАНИЕТО – С ФАКТИ И АРГУМЕНТИ

ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДУМАТА (ИСТОРИЧЕСКИ И СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ)

ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

„ФЕЙСБУК“ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ

DO DIGITAL CORPUS-BASED ENVIRONMENTS CONTRIBUTE TO THE ACQUISITION OF ENGLISH IDIOMS?

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

„ВЕГЕТАРИАНКАТА“ НА ХАН КАНГ – ОТВЪД КАФКИАНСКАТА ПРИКАЗКА ЗА ОБСЕСИИТЕ, СВОБОДАТА И СМЪРТТА

WOMEN AS PROTAGONISTS IN LITERARY WORKS: HESTER PRYNNE, ANNA KARENINA, AND KATHARINA BLUM

CULTURAL AND SOCIO-ECONOMIC DIMENSIONS OF VOTE BUYING: A CASE STUDY OF ELECTORAL PRACTICES IN BULGARIA

БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК В РЕСПУБЛИКЕ МОЛДОВА (ОБЩЕСТВЕННЫЙ СТАТУС, ШКОЛЬНАЯ ПЕДАГОГИКА, ПРАВОВАЯ СИТУАЦИЯ)

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

ДЖИНДЖИФИЛОВИ ЦЕЛУВКИ. СИЛАТА НА ЛИЧНИЯ ИЗБОР И ПЪТЯТ КЪМ ЩАСТИЕТО

ЕЗИКОВИТЕ КОНТАКТИ И ТЕХНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

ПРЕВКЛЮЧВАНЕ НА ЕЗИКОВИЯ КОД КАТО ФЕНОМЕН НА МЕЖДУЕЗИКОВОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ: ВЪРХУ ПРИМЕРИ ОТ БЪЛГАРСКИ И ТУРСКИ ЕЗИК

SPECIFICS OF PEDAGOGICAL SPEECH IN DISTANCE LEARNING

THE PARENTS‘ PERSPECTIVE: OVERCOMING THE CHALLENGES AND DISCOVERING THE BENEFITS OF EARLY SECOND LANGUAGE ACQUISITION

УЧЕБНО ПОСОБИЕ ПО ЧЕТЕНЕ НА ТЕКСТОВЕ ПО КОЗМЕТИКА (ВЪРХУ МАТЕРИАЛ ОТ РУСКИ ЕЗИК)

К ВОПРОСУ О ПЕРЕВОДЕ ПОЭТИЧЕСКИХ ТЕКСТОВ В РОМАНЕ ЕВГЕНИЯ ВОДОЛАЗКИНА „ЧАГИН“

КОМПЮТЪРНИТЕ ИГРИ С МИТОЛОГИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ – БЯГСТВО ОТ РЕАЛНОСТТА ИЛИ НОВ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ХОРИЗОНТ

ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

ПОДХОДИ ЗА ПРОМЯНА В КАЧЕСТВОТО НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ (НСУЦЖ 2014 – 2020)

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

РОДНОЕЗИКОВОТО И ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ – ЕДИННА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

ANALYSIS OF THE MORPHOLOGICAL AND LEXICAL ASPECTS OF THE TURKISH SECTIONS IN THE WORK “THE SECOND JOURNEY OF BACHO KIRO”

ЗА ЖИВОТНИТЕ И ХОРАТА (ЛИНГВОКУЛТУРОЛОГИЧЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ СРЪБСКАТА И ХЪРВАТСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ)

МОРФОФОНОЛОГИЧНИ, ФОНОСИНТАКТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНИ АСПЕКТИ НА СЛОВНОТО УДАРЕНИЕ В ИСПАНСКИЯ ЕЗИК

ПОЛОЖИТЕЛНА УЧЕБНА СРЕДА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ДИГИТАЛНА И МЕДИЙНА ГРАМОТНОСТ

ИНТЕГРИРАНЕ НА МУЗИКА В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

СПЕЦИАЛИЗИРАН ИКОНОМИЧЕСКИ НЕМСКИ ЕЗИК В ТЕКСТОВ ВИД ГОДИШЕН ДОКЛАД (GESCHFTSBERICHT)

СТРАТЕГИИ ЗА ПРОГНОЗИРАНЕ В ПЕЧАТНИТЕ МЕДИИ В РАМКИТЕ НА ДИСКУРСНО-ИСТОРИЧЕСКИЯ ПОДХОД: АНАЛИЗ НА НОВИНИТЕ ЗА ФЕМИЦИД

СРАВНЕНИЕ НА РЕФЕРЕНТНИ ЕЗИКОВИ РАМКИ ЗА РАЗЛИЧНИ ПО ТИПОЛОГИЯ ЕЗИЦИ В ИЗПИТНИТЕ СИСТЕМИ ПО ИТАЛИАНСКИ И КИТАЙСКИ КАТО ВТОРИ ЕЗИК

В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

НОВ УЧЕБНИК ПО РУСКИ ЕЗИК ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДУХОВНИ УЧИЛИЩА

ДИНАМИКА НА ЕЗИКОВИТЕ ПРОЦЕСИ, КНИЖОВНИ НОРМИ И ЯВЛЕНИЯ В ПРОЦЕС НА ПРЕУСТРОЙСТВО ИЛИ КРИЗИ НА ОБЩУВАНЕТО В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

ЗА НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА И НЕЙНОТО ТЪЛКУВАНЕ В РИМСКОПРАВНИ ТЕКСТОВЕ

A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

ВЕРБАЛНА И НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ МЕЖДУ ТРЕНЬОР И ОБУЧАЕМИ ПО ВРЕМЕ НА ЗАНЯТИЯ ПО ПЛУВАНЕ С ДЕЦА СЪС СОП

ПЕДАГОГИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЧУЖД ЕЗИК: ПРЕДИМСТВА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

ДЕБАТЪТ КАТО ФОРМА НА УБЕЖДАВАЩА КОМУНИКАЦИЯ В УНИВЕРСИТЕТСКОТО ОБУЧЕНИЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

О «ПЕРЕНОСНОМ» УПОТРЕБЛЕНИИ МЕСТОИМЕНИЯ «Я»

ЛИНГВОКУЛТУРОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРЕВОДА НА ШЕГИ И АНЕКДОТИ

ЗА ЕДИН ПРИНОС КЪМ ИСТОРИЯТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ ЕЗИК В КРАЯ НА XIX – НАЧАЛОТО НА ХХ В.

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

EDUCATIONAL GAINS OF DIGITAL TRANSFORMATION IN ACADEMIC LIBRARIES: THE CASE OF ISTANBUL UNIVERSITY’S DIJITALKTPİST PROJECT

СПЕЦИАЛИЗИРАН ИКОНОМИЧЕСКИ НЕМСКИ ЕЗИК В ТЕКСТОВ ВИД ГОДИШЕН ДОКЛАД (GESCHFTSBERICHT)

L´HISTOIRE DES TUDES FRANAISES UNIVERSITAIRES EN SLOVAQUIE