Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2020/3, стр. 272 - 280

ПОЛОНИСТИКАТА В ЧУЖДЕСТРАННИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЛЕКТОРА ПО ПОЛСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Магдалена Закшевска-Вердуго
OrcID: 0000-0002-2568-087X
E-mail: verdugo1@uniba.sk
Department of Slavonic Languages
Faculty of Arts
Comenius University in Bratislava
2 Gondova St.
811 02 Bratislava Slovakia

Резюме: В статията си авторката накратко представя лекторатите по полски език и литература в университетите по света. Обръща внимание върху дейността на Сдружението на полските и чуждестранните преподаватели по полски език и култура Bristol (Stowarzyszenie „Bristol“ Polskich i Zagranicznych Nauczycieli KulturyPolskiej i Języka Polskiego jako Obcego) и неговотометодическосъдействие при изучаването на полския език, литература и култура в чуждоезикова среда. Също така разглежда съвременния модел и условията на функциониране на лекторатите, които от 2017 г. се координират от Националната агенция за академичен обмен (Narodowa Agencja Wymiany Akademickiej, NAWA). Понататък авторката се спира върху работата на лекторатите по полски език в Словакия, като се съсредоточава главно върху дейността на лектората по полски език към Катедрата по славянски филологии във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава. За да се постигне актуална представа за работата на полските лекторати в съпоставителен план, се проследява дейността и на лекторатите по полски език в България.

Ключови думи: полският език по света; обучение по полски език в чуждоезикова среда; обучение по полски език в Словакия; обучение по полски език в България

Днес полският език се изучава във висши учебни заведения по всички континенти на света (с изключение на Антарктида), но не всички лекторати по полски език са координирани от Националната агенция за академичен обмен (Narodowa Agencja Wymiany Akademickiej, NAWA), която е държавна институция. В настоящата статия ще обърнем внимание на лекторатите по полски език в чужбина, чиято дейност се подпомага централно от държавните институции – преди време от Министерството на науката и висшето образование, а днес от споменатата агенция NAWA и реализираната от нея програма „Лектори“. Тази програма се отнася единствено за държавите, които имат сключени спогодби за културно и научно сътрудничество с полското правителство (Dąbrowska a kol., 2012: 32). Тук ще проследим историята и съвременното ѝ състояние, като от позицията на авторката – лектор в Университета „Коменски“ в Братислава, ще насочим вниманието си главно към дейността на полонистиката в словашките университети, а с оглед на преобладаващата читателска публика – и в българските университети.

История на полските лекторати по света

Първите публикации, посветени на обучението по полски език, датират от XVI век, когато са издадени полско-немски разговорници и учебник по полски език за чужденци от Пьотр Страториюс-Строенски. През този период възниква и първият лекторат в Академичната гимназия в Гданск (Kowalewski, 2011: 99). Продължителната и богата история на изучаването на полския език като чужд досега е била обект на редица изследвания1), затова ще разгледаме само лекторатите, развиващи дейност под егидата на правителството на Полската република. Първите сведения за тях откриваме в обобщенията от методическата конференция Język polski jako obcy, направени от Янина Вуйтович (1969: 149), която твърди, че през 1968 г. в 15 страни са работили 31 лектори2). По това време данните се обработват от Министерството на просветата и образованието3), което впоследствие няколко пъти променя своето име и структура. През 2006 г. с дейността на чуждестранните лекторати се ангажира Министерството на науката и висшето образование. От архивните материали научаваме, че например през акад. 2011/2012 г. работят 104 лектори по полски език в 97 учебни заведения в 31 държави4) (Dąbrowska a kol., 2012: 32). От 2017 г. насам лекторатите се администрират от нововъзникналата към Министерството на външните работи Национална агенция за академичен обмен (NAWA). Освен с избора и командироването на лектори по полски език в чужбина нейната дейност е насочена към глобализирането на полската наука чрез отпускане на стипендии, популяризиране на полския език и култура на изложения в чужбина, провеждане на летни семинари по полски език. През акад. 2019/2020 г. NAWA подкрепя работата на лекторите в 85 университета в 34 държави.

Въпреки очакваното нарастване на броя на лекторатите по полски език зад граница днес е налице тенденция към редуцирането им. По-нататък ще се опитаме да обясним причините за това положение.

Съвременното състояние на лекторатите по полски език

С възникването си през 2017 г. новата институция си поставя за цел професионализацията на международните научни контакти и делегирането на лекторите в чужбина. Достъпът до информация между кандидатите за лекторски позиции, назначените лектори и NAWA се обезпечава от информационна система. Тя предоставя възможност за подаване на заявления на кандидатите лектори6), на отчети за дейността на лекторите, както и за сключване на трудови договори за следващата академична година. Създадена е възможност и за провеждане на събеседване с кандидатите за лектори посредством приложния софтуер Skype. Освен това лекторите са длъжни да участват в методическата конференция, която NAWA организира веднъж годишно. С участието си в нея те не само повишават квалификацията си, но и споделят опит с останалите си колеги. В рамките на конференцията се организира учебна екскурзия с цел усъвършенстване на знанията в областта на полските реалии.

Карта на лекторатите по полски език през академичната 2018/2019 година5)

NAWA полага усилия за включването на лекторите по полски език в списъка на официалните държавни лица в чужбина, които към момента обаче се оказват неуспешни. Лекторът получава необлагаема стипендия, предназначена за покриване на разходите по време на престоя му. Стипендията се изплаща на три пъти, а размерът ѝ се определя от специална таблица, като е различен за отделните страни. Важно е да се отбележи, че NAWA успя да гарантира социално и здравно осигуряване на лекторите, които не са служители на приемащите университети8). Също така покрива разходите за ваканционния период в размер на 50% от месечната стипендия на лекторите, които продължават своята дейност и през следващата академична година. Всичко това, както и намерението да се регулират отношенията с чуждестранните университети чрез сключване на директни трудови договори с лекторите, работи в полза на повишаване на качеството на обучение и равни условия на труд за всички лектори. С други думи, NAWA акцентира не толкова върху възможностите за разширяване на мрежата от лекторати, колкото до подобряване на сътрудничеството в рамките на вече съществуващите лекторати. Без съмнение, посочените факти оказват влияние върху намаляването на броя на лекторатите. Повлияна ли е от тях и дейността на полските лекторати в Словакия и България?

Полските лекторати в Словакия

Лекторатът по полски език в Университета „Коменски“ в Братислава има почти стогодишна история. Деветият поред лекторат по полски език в световен мащаб е основан през една и съща година с лектората в Прага (Dąbrowska, 2018: 24). Възниква само няколко години след създаването на Братиславския университет, който през 2019 г. чества стогодишния си юбилей. „През акад. 1923/1924 г. пристига първият полски лектор – д-р Йежи Погоновски от Краков“ (Pančíková, 2008: 417). От акад. 1928/1929 г. за цяло десетилетие тук постъпва доц. Владислав Бобек, който през 1942 г. загива в концентрационните лагери в Аушвиц (Obertová, 2017: 293). Сред най-добрите следвоенни лектори се откроява името на проф. Халина Янашек-Иваничкова (Pančíková, 2008: 417), благодарение на която през 1957 г. полонистиката се институционализира като самостоятелна специалност (Ivaničková, 1974: 60). В името на братиславската полонистика дълги години (1978 – 2011) работи проф. Марта Панчикова, една от основателките на Сдружението на полските и чуждестранните преподаватели по полска култура и полски език като чужд Bristol (Stowarzyszenie „Bristol“ Polskich i Zagranicznych Nauczycieli Kultury Polskiej i Języka Polskiego jako Obcego), което възниква през 1997 г. Сдружението подкрепя дейността на лекторите и преподавателите по полски език по целия свят9) и в Устава10) си формулира своите цели и задачи, които най-общо се заключават в популяризиране и насърчаване на обучението по полски език като чужд и развитието му най-вече в чуждестранните университети.

Авторката на настоящата статия е двадесетата поред лекторка по полски език в Катедрата по славянски филологии във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава. Учебните часове в рамките на лектората са между 17 и 19 седмично. Те са предназначени за студентите от специалността „Средноевропейски изследвания“, която е изучавана от много чуждестранни студенти и обучението се провежда на английски език. За придобиване на магистърска степен студентите полагат държавен изпит по първи чужд език (полски, словашки или словенски) на ниво C1 и по втори чужд език на ниво B1, а също и изпит по полска, словашка или словенска литература. През настоящата академична година в петте курса на специалността са записани общо 48 студенти, други 16 посещават факултативно лекторатите по полски, словашки и словенски език. От следващата академична година полският език ще бъде един от петте славянски езика, които се предлагат в комбинация от два езика в специалността „Славянски изследвания“. Акредитацията на програмата „Полски език и култура“, която се изучава в рамките на специалността „Писмен и устен превод“, е все още активна, но последните приемни изпити за нея са се провели през акад. 2014/2015 г. Срокът ѝ изтича през 2023 г., но се предполага, че условията на предстоящата акредитация ще бъдат по редица причини по-строги, затова обучението по полски език най-вероятно ще функционира само в рамките на останалите програми.

Лекторати по полски език съществуват още в Прешовския университет и Университета „Матей Бел“ в Банска Бистрица. Лекторатът в Прешовския университет е открит през акад. 1969/1970 г. (Vojteková). Полският език тук се е изучавал в рамките на различни специалности, а днес, подобно на Братиславския университет, е част от специалността „Средноевропейски изследвания“. В нея през акад. 2019/2020 г. 19 студенти изучават полски език. Към настоящия момент доц. Габриела Олхова е петднадесетата поред полска лекторка, изпратена в Университета в Прешов.

Лекторатът в Банска Бистрица възниква през 1997 г. със съдействието на братиславската полонистка проф. Марта Панчикова (Račáková, 2015: 107). През акад. 2019/2020 г. най-младият полски лекторат предлага обучение в единствената по рода си в Словакия специалност „Полска филология“, в която се подготвят преводачи от и на полски език. От 2012 г. към лектората развива дейност и Центърът по полски език и култура (Olchowa, 2018: 653, 657), който през миналата година беше изправен пред заплахата от затваряне, но благодарение на подкрепата на Посолството на Полската република в Словакия продължи съществуването си. Към днешна дата в Университета „Матей Бел“ 11 студенти следват полска филология, отделно около 40 други студенти посещават курсовете по полски език, а осмата поред лекторка е д-р Божена Котула.

Обучение по полски език се предлага и в Университета „Константин-Философ“ в Нитра, в Катедрата по средноевропейски изследвания. Курсовете се водят от д-р Милан Йозек. Лекторатът обаче не е под егидата на NAWA.

Независимо от различните „турбулентни състояния“, които ги съпровождат, всички полски лекторати в Словакия засега „оцеляват“. Следващото предизвикателство пред тях е свързано с покриването на изискванията на новата акредитация, на която ще бъдат подложени всички висши учебни заведения в Словакия. Нагласите за бъдещето трябва да са оптимистични, тъй като с оглед на географското положение владеенето на полски език е от важно значение. Полша непрекъснато поддържа контакти с южната си съседка в областта на политиката, икономиката и културата. За абсолвентите, придобили високо ниво на владеене на полския език, няма да е трудно да се реализират в международните концерни, които не липсват в столицата на Словакия.

Лекторатите по полски език в България

Въпреки че населението ѝ е по-голямо от това на Словакия, в България действат само два полски лектората под егидата на NAWA. От друга страна, по-ложението е разбираемо, тъй като България и Полша не са съседни държави11).

Лекторатът в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е основан през 1938 г., като деветнадесетият лекторат по полски език в света. След по-вече от 30 години, през 1970 г. полски език започва да се изучава и в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. През акад. 1973/1974 г. врати отваря лекторатът във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (първоначално в рамките на двустранна спогодба с Ягелонския университет). През 1979 г. се поставя началото на лектората в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (Dąbrowska, 2018: 24 – 25).

За съжаление, в два от изброените лектората днес не се обявяват места за лектори по полски език. В Шуменския университет курсовете по полски език за студентите по българска и руска филология, както и в други филологически специалности, са преустановени през акад. 2017/2018 г., като преди това са редуцирани от три на един семестър (Koleva & Atanasova, 2018). Вместо полски започва да се изучава словашки език.

Освен в Софийския университет от 1991 г. полска филология се изучава и в Пловдивския университет (Zięba), към която интересът в последните години е занижен. По тази причина от 2017 г. тук не се изпраща полски лектор, а часовете с малкото на брой студенти се водят от местен преподавател.

Както се вижда, от четири действащи лектората остават само два – в София и Велико Търново. Полонистиката в Софийския университет продължава успешното си развитие в рамките на специалността „Славянска филология“. Към днешна дата 50 студенти са избрали да следват полска филология, а д-р Жанета Павлович е тяхната полска лекторка.

Първоначално и във Великотърновския университет се е изучавала славянска филология с профил полски, хърватски или сръбски език (Iwanowa, Grigorowa, 2013: 57), а днес е заменена от лингвистика с английски или немски език в комбинация със славянски език. Според предоставените данни от сегашната лекторка д-р Виргиния Мирославска полският, като един от предлаганите славянски езици, се изучава от 24 студенти. Други 14 студенти посещават избираемите курсове по полски език.

Изводи и перспективи

След направеното изложение можем да обобщим, че въпреки инициативите на сдружението Bristol и акцента му върху първостепенното значение на полските лекторати в чужбина, както и ролята на NAWA за издигане на професионалното равнище на лекторатите, най-вероятно златните години на обучението по полски език като чужд в европейските университети са вече в миналото. И докато в Китай броят на лекторатите в последно време се е увеличил на 10, в Словакия и България, подобно на други държави, на заден план остават класическите специалности като „Полска филология“. Изучаването на полския език става част от новите специалности „Средноевропейски изследвания“, „Лингвистика“, „Славистика“ и др.

Не бива да смятаме наблюдаваните тенденции за обезпокояващи, тъй като те са съобразени с изискванията на пазара на труда. Оставаме с надеждата, че тези реформи в бъдеще няма да доведат до липсата на добре подготвени полонисти и преводачи извън границите на Полша.

БЕЛЕЖКИ

1. Срв. Kowalewski (2011); Dąbrowska, A., Kto, gdzie, kiedy i dlaczego uczył (się) dawniej języka polskiego jako obcego? [online] rjp.pan.pl/ index.php?option=com_content&view=article&id=1372:kto-gdzie-kiedyi-dlaczego-uczy-si-dawniej-jzyka-polskiego-jako-obcego-prof-annadbrowska101&catid=109&Itemid=81

Miodunka, W. (1997), Stan aktualny i przyszłość promocji języka polskiego w świecie. In: Przegląd Polonijny, 3.

2. Й. Вуйтович представя конкретни данни: в Англия – 1 лектор, България – 2, Чехословакия – 1, Дания – 1, Финландия – 1, Франция – 8, Индия – 1, Югославия – 3, Норвегия – 1, ГДР – 4, ГФР – 2, Румъния – 1 , Швеция – 2, Унгария – 1, Италия – 2. Авторката споменава и за лекторат в Пекин, но не го посочва в списъка.

3. Така по това време се е наричало министерството, което е следяло за дейността на лекторатите в периода 1966 – 1972 г. Впоследствие настъпват структурни промени, а между 2006 и 2017 г. с тази задача се заема Министерството на науката и висшето образование.

4. Данни за най-високия брой действащи лекторати в отделните държави: Русия – 18, Украйна – 13, Франция – 9, Италия – 7, България – 4, Великобритания – 4, Белгия, Чехия, Молдова, Румъния, Словакия и Унгария – по 3.

5. Вж. на: nawa.gov.pl/jezyk-polski/program-lektorzy

6. Необходимо е кандидатите за лектор по полски език да отговарят на следните изисквания: да са полски граждани, да имат завършено висше образование в областта на хуманитарните или обществените науки, специализация или докторантура по полски език като чужд и минимум три години стаж по специалността (от които минимум 1 година в чужбина), владеене на езика на приемащата страна (Програма „Лектори“ 2020/2021) (Regulamin programu Lektorzy 2020/2021) [online] nawa.gov.pl/jezyk-polski/ program-lektorzy/regulamin).

7. Точка 2.3.3 от Програмата „Лектори“ 2020/2021.

8. Не всички лектори в чужбина работят при равни условия. Например в Словакия са назначени на трудов договор от местния университет и получават средства за наем на жилище. На други места лекторът получава единствено стипендията от NAWA и допълнителни средства от местния Полски културен институт.

9. На интернет страницата на Bristol www.bristol.us.edu.pl/czlonkowie.php фигурират около 250 членове.

10.Вж. на: www.bristol.us.edu.pl/statut.php

11. Контактите между Полша и България датират още от Късното Средновековие, като особено активни, главно в областта на културата, са през по-следното столетие (срв. Karagyozov, 2013: 457).

12. Вж. на: www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_ po_slavyanski_filologii/specialnosti/bakalav_rski_programi/fakultet_po_ slavyanski_filologii/slavyanska_filologiya/kvalifikacionna_harakteristika

REFERENCES

Dąbrowska, A. (2018). Byli przed nami, uczyli przed nami. Nauczanie języka polskiego jako obcego (jpjo) – spojrzenie diachroniczne, In: Polonistyka na początku XXI wieku. Diagnozy. Koncepcje. Perspektywy, Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 15 – 43.

Dąbrowska, A., Miodunka, W. & Pawłowski A. (2012). Wyzwania polskiej polityki językowej za granicą: kontekst, cele, środki i grupy odbiorcze, Warszawa: Ministerstwo Spraw Zagranicznych. Departament Dyplomacji Publicznej i Kulturalnej.

Ivaničková, H. (1974). Polonistyka na Uniwersytecie Komeńskiego w Bratysławie (Słowacja). In: Biuletyn Polonistyczny, 17/53, 57 – 69.

Iwanowa, C.N. & Grigorowa, M. (2013). Polonistyka na Uniwersytecie Wielkotyrnowskim. In: Postscriptum Polonistyczne, 12 (2), 57 – 67.

Koleva, K. & Atanasova, D.-D. (2018). Nauczanie języka polskiego i kultury polskiej na Uniwersytecie Szumeńskim, In: Polonistyka na początku XXI wieku. Diagnozy. Koncepcje. Perspektywy, Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 662 – 667.

Kowalewski, J. (2011). 80 lat nauczania języka polskiego jako obcego. In: Studia Migracyjne – Przegląd Polonijny, 37/3, Kraków, 99 – 124.

Obertová, Z. (2017). Władysław Bobek – polonista, slovakista, slavista. In: Slobodník, M., Glossová, M. (Eds.). 95 rokov Filozofickej fakulty UK. Pohľad do dejín inštitúcie a jej akademickej obce. Bratislava: Univerzita Komenského v Bratislave, 292 – 305.

Olchowa, G. (2018) Nowe wyzwania polonistyki zagranicznej w XXI wieku na przykładzie Słowacji. In: Polonistyka na początku XXI wieku. Diagnozy. Koncepcje. Perspektywy, Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 653 – 661.

Pančíková, M. (2008). Nowe programy studiów na polonistyce w Bratysławie. In: Miodunka, W. & Seretny, A. (Eds.). W poszukiwaniu nowych rozwiązań. Dydaktyka języka polskiego jako obcego u progu XXI w., Kraków: Wydawnictwo Uniwersytetu Jagiellońskiego, 417 – 420.

Račáková, A. (2015). Historia polonistyki na Uniwersytecie Macieja Bela w Bańskiej Bystrzycy. In: Postscriptum Polonistyczne, 15 (5), 105 – 11.

Vojteková, M. O polonistyce w Preszowie na Słowacji. Historia i współczesność [online] www.bristol.us.edu.pl/wykladowcy_na_swiecie. php?a=13

Wójtowicz, J. (1969). Nauczanie języka polskiego jako obcego – ogólnopolska konferencja metodyczna w dn. 27 – 29 maja 1968 w Opatowie pod Kępnem. In: Poradnik Językowy, 3.

Zięba, A. Polonistyka na Uniwersytecie w Płowdiwie [online] www.bristol. us.edu.pl/wykladowcy_na_swiecie.php?a=48

Karagyozov, P. (2013). Polonistikata v Balgariya: po povod 60-ata godishnina na samostoyatelnoto prepodavane na polski ezik, literatura i kultura v Sofiyskiya universitet. Chuzhdoezikovo Obuchenie – Foreign Language Teaching, 40 (4), 457 – 462. [in Bulgarian]

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.