Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2017/4, стр. 362 - 368

ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова
E-mail: lsu@libsu.uni-sofia.bg
Head of the University Library
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме: Текстът разглежда един по-особен вид книги – специални издания, които ни правят съпричастни към отдавна отминали събития и ни запознават с личности и идеи, белязали хода на историята и науката. Едни от най-любопитните екземпляри, търсени и колекционирани от библиофилите, са т. нар. „куриозитети“.

Ключови думи: specific books; famous personalities; events; specimen; bibliophile; curiosities

В ден като днешния, когато честваме най-светлия български празник и отдаваме почит пред великото делото на първоучителите, е особено подходящо да се говори за книгите. Но не за книгите, съпътстващи ежедневието ни, а за онези специални издания, които, оцелели през вековете и достигнали до нас, ни правят съпричастни към отдавна отминали събития, позволяват ни да се докоснем да значими личности и идеи, белязали хода на историята и науката. Тези книги, често труднодостъпни, пазени с особено внимание заключени в библиотечните трезори, защото в качеството си на книжовни паметници са част от световния културен патримониум. В основата на библиотечната история стои библиофилството, а едни от най-любопитните екземпляри, търсени и колекционирани от библиофилите, са т. нар. „куриозитети“.

„Книгата куриозитет“ е особен вид издание, стоящо на границата между музейния експонат и книгата, съчетавайки белезите на предмет (произведение на изкуството) и книжно тяло. Впоследствие това схващане се разширява и включва книги с поредица от „странности“, като необичайна форма или материали, върху които са отпечатани. Съществува и трето мнение, според което „куриозитети“ са книгите, носещи важна, любопитна информация и по-ради това не са достъпни за обикновения (масов) читател.

Типологията на куриозитета е изследвана най-задълбочено от представителите на френската библиоложка школа. Още в началото на ХVІІ в. френският библиотекар и писател Габриел Ноде (Gabriel Naudé, 1600 – 1653) в основополагащия си труд „Съвети за създаване на библиотеки“ подчертава факта, че има „полезни книги“, които не са преиздавани от много време и поради различни причини могат да бъдат безвъзвратно изгубени. Според него познаването и издирването на тези книги е необходимост, която трябва да намери своята теоретична мотивировка1) . По този начин той откликва на една твърде разпространена практика за търсене на особени издания, които по-знавачите на книгите започват да назовават с комплексния термин „редки и куриозни“. В зародилия се библиофилски дискурс, който описва и обобщава разнообразната практика по конкретизирането на явлението „раритет“, се въвежда и характеристиката „куриозност“. Книгата се превръща в своеобразен социален фетиш и през следващите няколко века се утвърждава като обединяващ, притегателен център за колекционери и любители. В този контекст трактатът на Габриел Ноде се появява като контрапункт на някои от модните тенденции от началото на ХVІІ в., които привилегироват един или друг тип книги. Куриозният раритет не е елемент на модата, а точно дефиниран обект, който се вписва в схващането му за енциклопедичния тип библиотека, отразяваща универсалната йерархия на познанието. По негово време под „раритет“ се разбира „необикновено или неординарно издание“, което е задължителна съставна част от библиотеките на висшата аристокрация. Габриел Ноде се противопоставя на излишния лукс при оформлението на книгите, тъй като той може да отклони вниманието на читателя от най-важната част – съдържанието. За него книгата е „рядка и любопитна“ – освен с формата си и с оригиналните идеи, които носи.

Налагането на куриозитета като основна характеристика продължава през втората половина на ХVІІ в., когато много от ценителите на книгите започват да събират и да изграждат библиотеки в този дух – независимо от острите критики на някои ерудити, които назовават това течение с епитети като „библиомания“ или „складове за куриозитети“. По този начин се очертават рамките на две противоположни тенденции, които са отражение на две теоретични виждания – от една страна, на ползвателите на добрите книги (утилитарност), а от друга страна – на колекционерите на куриозни книги (нетрадиционност, необичайност, лукс и изящност). На практика, първите публични търговe през ХVІІІ в. узаконяват „куриозитета“ като съпътстваща характеристика на рядката и ценна книга и поставят началото на библиофилския поглед към раритета. Това събитие определя и профилирането в рамките на традиционната библиотека на колекционен фонд, разпределен в т.нар. „кабинети с избрани книги“ и в „кабинети с куриозитети“. Това са колекции, формирани на принципа на отхвърлянето според емпирични показатели (полезен – неполезен, необходим – излишен, сериозен – фриволен, обикновен – луксозен). Включването на раритетите в тези колекции става въз основа на два критерия – текстуалноантологичен (т.е. съдържателно-компонентен) и орнаментален (екземплярноиндивидуален, т.е. формален на ниво екземпляр). Според първия критерий колекцията от редки и ценни книги е антология на определена част от човешкото познание, съдържаща ограничен брой екземпляри (до 1000) от издания без оглед на тяхната поредност. Предпочитат се издания на латински и гръцки класици, придружени с коментар. Вторият критерий е с подчертана библиофилска насоченост, чието съдържание варира в зависимост от конкретните тенденции – формат, издръжливост и цвят на текстоносителя, материални характеристики на подвързията, украса (външна и вътрешна). Сред формалните характеристики по това време особено място заема аксесоарният потенциал на книжното тяло, който позволява на читателя да индивидуализира екземпляра, допълвайки го с художествени елементи.

През ХVІІІ в. започва процесът на комерсиализация на рядката и куриозна книга, разглеждана като предмет на изкуството или луксозен атрибут. Това, естествено, води до промяна на начините на възприемането и оценяването на книгата, като постепенно се обособяват два субекта – групата на специализираните търговци (антиквари или книжари) и на колекционерите. Появяват се първите описи и каталози на определени търсени заглавия, в които се наблюдава опит за предефиниране и остойностяване на куриозната книга. Този процес е свързан с класифицирането и систематизирането на печатните издания, които първоначално се изграждат върху тематичен признак, впоследствие допълнен с данни за подвързията, хартията, състоянието и произхода. По този начин понятието „раритет“ прибавя към темпоралната си характеристика и първите библиоложки параметри. Книгата се разглежда в своята битийност на екземпляр със собствена история, като качествата „рядкост“ и „ценност“ се тълкуват чрез куриозността в два аспекта – относителна куриозна рядкост и абсолютна куриозна рядкост. Идеята за относителност е резултат от появата на нов субект в културното пространство – книжаря издател, който преобръща пазара с осъвременени издания, част от които са с библиофилска стойност. През 1763 г. известният издател и книжар Г.Ф. Дьобюр-младши (G. F. Debure le Jeune, 1732 – 1782), възприеман от съвременниците си като всепризнат авторитет, въвежда в обращение комплексното понятие „рядка и особена книга“2) . Новото по-нятие разглежда книгата през призмата на нейната съдържателната и формална (типографична) характеристика. Дьобюр успява да неутрализира противопоставянето между преценката на ерудитите, които определят стойността на изданието според неговото съдържание и реалната му аукционна цена, основана преди всичко на типографските особености. Така например сред факторите, които определят „куриозитетността“, Жан-Жозеф Рив (Jean-Joseph Rive, 1730 – 1791) измества на втори план материалните характеристики на книгата за сметка на оригиналността, коректността и прегледността на изложените авторови идеи3) .

В началото на ХІХ в. пазарното търсене се налага като обективен критерий за стойността на куриозната книга. В този аспект куриозността вече се определя от конфигурацията на колекционерското търсене като допълнение на принципите за рядкост и ценност.

Паралелно с развитието на идеята за комерсиалната стойност на книгата, тя все по-малко се разглежда като предмет. Във връзка с това в библиоложката практика започват да се открояват определени издания, които придобиват статут на знакови (фарови) книги. Това са изданията, които маркират посоките на развитие и имат изключително значение при обособяването на дадена научна област или имат фундаментална роля в историко-културното и социалното развитие на обществото. Фаровите издания принадлежат както на съответните национални култури, така и на световния патримониум. Но дори и сред общопризнатите раритети се наблюдава диференцираност според тяхната степен на знаковост:

– не всички „Елзевири“, „Делфини“ или „Алдини“ се ползват с еднакъв интерес и имат идентичен статут;

– определена част от първите печатни издания на творби на антични автори не се търсят поради текстологични или типографски несъвършенства. Стойността на подобен тип книги се свързва с новопоявилото се понятие editio optima (най-добро издание), което се противопоставя на editio prima (първо издание) и започва да олицетворява новото виждане за куриозитетност.

През 1819 г. Антоан-Огюстен Реноар (A. A. Renouard, 1766 – 1853) разглежда стойността на книгата през призмата на характеристиките: качество и красота4) . В този смисъл, качеството е присъщо само на коректно издадените общокултурни шедьоври, а красотата на екземпляра е функция от неговата материална реализация. След създаването на Дружеството на френските библиофили през 1820 г. като задължителни елементи при идентифицирането на куриозитетните издания се включват степента на запазеност, състояние и произход на книгата и една нова куриозитетна характеристика – билиофилската йерархизация на отделните екземпляри. Параметрите на остойностяването напускат границите на изданието и все повече се концентрират върху конкретния екземпляр.

Очертава се и ролята на библиотечния интерес, като елемент при формиране на стойностната характеристика на книгата. Той доразвива в теоретичен план утвърдилата се библиофилска позиция за абсолютна и относителна куриозитетна стойност по отношение на изданието и отделния екземпляр, въвеждайки параметрите „време“, „място“, „ползвател“. Според темпоралния параметър и най-обикновената книга след години може да се превърне в раритет. Локативният параметър определя степента на дадено куриозно издание според отдалечеността му от мястото на издаване. Промяната на читателския вкус води и до различно търсене на отделни куриозитети: непълни издания, които съдържат само част от текста на съчинението; издания на веленова хартия; издания, отпечатани със значително по-широки полета от общоприетите бели полета; първи печатни издания на известни манускрипти, инкунабули и др.

Като относително търсени куриозитети известният библиофил Жак-Шарл Брюне (Jacques-Charles Brunet, 1780 – 1867) определя: многотомни издания – печатни извори; листови издания; краеведски издания; истории на научни дружества, университети и академии, биографии на учени и писатели, каталози на обществени и лични библиотеки; първи отпечатъци на илюстровани издания; книги на редки езици. За такива куриозитети той приема първите издания от продукцията на известните издатели и печатари от ХVІ до ХVІІІ в.; издания с художествени шрифтове и ръчно рисувани илюстрации; поръчкови издания, както и издания, публикувани под фалшиви заглавия.

Съчинението на Шарл Нодие (Charles Nodier) „Аналитично описание на една прекрасна колекция от книги“, обнародвано през 1844 г., поставя началото на теоретичното изследване и моделиране на библиофилските колекции. Независимо от критиките той успешно дефинира, въз основа на богатия си личен опит като библиотекар и „романтичен библиоман“, някои от основните параметри на библиофилската практика, ориентирана към събиране на книжовни паметници на определени езици. По този начин куриозитетността се разширява с принципа – езикова репрезентативност5) .

От началото на ХХ в. библиофилските тенденции се определят от т. нар. „нова библиофилия“, чийто основоположник е Фернанд Вандерем (Fernand Vandérem, 1864 – 1939). Той свързва куриозитетността, от една страна, с библиофилските параметри, а от друга – библиофилията с господстващите литературни течения, и извежда на преден план колекционирането на първи издания. Поради тази причина за него понятието колекция се оказва тясно и лансира виждането за „културно-библиофилна библиотека“. Тази библиотека от художествени куриозитети се изгражда върху антологична основа и групира оригинални литературни издания, свързани с модернистичните тенденции. Теоретичните залози на „новата библиофилия“ надхвърлят темпоралните граници на модернизма и се разпространяват върху цялата литературна продукция, като основен приоритет е историко-културната стойност на екземпляра, носещ белези на автора или притежателя (автографи, бележки, дарствени надписи, авторски или редакторски корекции), които го превръщат в уникален екземпляр. Новата библиофилия разглежда куриозитетността като функция на форма и съдържание, съчетани с особеностите на литературния (книжовен) артефакт (бил той уникат, раритет или куриозитет). Тази тенденция разширява обхвата си през втората половина на ХХ в. и включва първите и прижизнени издания в областта на науката.

В рамките на европейската традиция се вписва и виждането на основоположника на българското библиотекознание и дългогодишен директор на Университетската библиотека – академик Стоян Аргиров6) . В лекциите му, четени в Университета през учебната 1924/1925 г., при определянето на раритетите той въвежда обобщаващото понятие „забележителна книга“7) , чрез което дефинира изданията както според тяхната формална характеристика, така и по отношение на съдържанието им. Спирайки се подробно на различните причини, които определят една книга като „забележителна“, той подчертава, че тя „може да бъде забележителна – защото е от твърде ранен произход...; защото е написана или издадена от някой особено прочут автор или издател; защото разглежда някой много особен предмет или начинът на разглеждането е много особен; защото се отличава от другите книги по своята великолепна и скъпа или пък с особен вкус изработена външност; защото произлиза от някоя прочута печатница..., или пък защото е писана или печатана върху необикновен материал и най-после, защото е имала някоя странна съдба или напомня за забележителни събития и лица“8) .

Днес най-старите и устойчиви културни институции – библиотеките, съществуващи без прекъсване в продължение на шест хилядолетия, са изправени пред трудни решения и множество проблеми. Трудно е да гадаем какво ги очаква в бъдеще. Само допреди 15 години експерти упорито ни убеждаваха че библиотеките на бъдещето ще бъдат библиотеки без книги, и ни демонстрираха лавици с наредени дискове. Слава богу, това не се случи. Дори и най-некачествената хартия има живот поне 300 години, докато електронните носители се превръщат в непотребна вещ само след две-три години. Библиотеките, разбира се, ще продължат да се променят, като предлагат все повече ел. книги, ел. списания и все по-широк достъп до различни бази данни. Така постепенно традиционната библиотека се превръща и в място за достъп до информационни ресурси, обучение и социални контакти. Този процес е необратим. Убедена съм обаче, че библиотеката ще запази основната си мисия – да бъде пазител. Пазител на книжовното наследство. Защото, който не познава миналото, няма бъдеще. Що се отнася до съдбата на традиционната книга, въпреки многото нови и вехти пророци, които вещаят нейната смърт, все по-убедително се чуват гласовете на тези, които вярват „че слуховете за нейната преждевременна смърт са силно преувеличени“.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Naudé, G. Advis pour dresser une bibliothèque. Paris, 1627.

2. G. F. Debure le Jeune. Bibliographie instructive ou Traité de la connaissance des livres rares et singuliers”. Paris, 1763.

3. Rive, Jean-Jos. La chasse aux bibliographes mal-advisés. Londres (Paris), 1789.

4. Renouard, Antoine-Augustin. Catalogue de la Biblothèque d’un amateur. Paris, T. 1 – 4, 1819.

5. Вж. Nodier, Charles. Description raisonnée d’une jolie collection de livres. (Nouveaux mélanges). Paris, 1844.

6. За общотеоретичните възгледи на Ст. Аргиров вж. Младенова, М. Библиотекознанието в България от Освобождението до средата на 40-те години на ХХ век: История, теория, практика. София (2007): 63 – 79.

7. Срв. фр. “livre remarquable”.

8. Аргиров, Ст. Учение за библиотеката: Лекции. (Ръкопис). Каса УБ.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.