Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2020/4, стр. 361 - 369

УНГАРИСТИКАТА В ЧУЖДЕСТРАННИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ И СТАТУТЪТ Ѝ В УНИВЕРСИТЕТА „КОМЕНСКИ“ В БРАТИСЛАВА

Катарина Мисадова
OrcID: 0000-0002-7763-2183
E-mail: katarina.misadova@uniba.sk
Department of Hungarian Language and Literature
Faculty of Arts
Comenius University
2 Gondova St.
811 02 Bratislava 1 Slovakia

Резюме: Авторката представя накратко историята на обучението по унгарски език, литература и култура по света. Разглежда съвременния модел и условията нафункциониранена лекторатитепо унгарскиезикв чуждестранните университети, чиято дейност се координира от Института „Балаши“ (Balassi Intézet). Той осигурява методическо съдействие при обучението по унгарски език, литература и култура в чуждоезикова среда. В статията се обръща внимание върху статута на унгаристиката в Университета „Коменски“ в Братислава – представят се специалностите и курсовете по унгарски език и култура и научноизследователската дейност на преподавателите от Катедрата по унгарски език и литература.

Ключови думи: унгаристиката в чужбина; лекторати и катедри по унгарски език в чуждестранните университети; унгаристиката в Университета „Коменски“ в Братислава

Началото на обучението по унгарски език и литература в чужбина се поставя през XIX век и е тясно свързано със сравнителноисторическото изследване на езика. Благодарение на типологичните си особености унгарският, като един от угро-финските езици, предоставя различни възможности за съпоставка с други езици. Ето защо още в началото на XIX век изучаването му се предлага в редица престижни европейски университети. Във Виенския университет унгарският започва да се изучава като избираем предмет от 1806 г., а през 1848 г. тук е основана самостоятелна катедра по унгаристика. За първи път през 1853 г. в Карловия университет в Прага също е въведено обучение по унгарски език и литература. През 1950 г. възниква специалността „Унгаристика“1), която и днес продължава съществуването си в рамките на Катедрата по средноевропейски изследвания. Проучванията в областта на генетичното родство между езиците допринасят за утвърждаването на унгарския език в Хелзинкския университет през 60-те години на XIX век, а от 1894 г. – и в Университета в Упсала. Унгарският лекторат в Париж е основан през 1907 г., а в Берлин – през 1916 г.

Обучението по унгарска филология в чужбина се разгръща през първата половина на ХХ век, когато с далновидното съдействие на унгарската културна дипломация в 12 държави и в повече от 40 университета се полагат основите на унгарски лекторат или катедра по унгарска филология. В Словакия, където от края на Първата световна война живее многобройно унгарско малцинство2), началото на унгаристиката се поставя в Университета „Коменски“ през 1923 г., а през 1959 г. е основана Катедрата по унгарски език и литература. През втората половина на ХХ век унгарският език, литература и култура започват да се изучават и в други висши учебни заведения. През 1960 г. се създава Катедра по унгаристика във Висшия педагогически институт в Нитра, такава съществува и в Университета „Матей Бел“ в Банска Бистрица в периода 1998 – 2016 г. През 2004 г. започва дейността си Катедрата по унгарски език и литература в Университета „Янош Шейе“ в Комарно, а през 2011 г. е създаден Институтът за унгарски език и култура в Прешовския университет.

Първият курс по унгарски език в България се води в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в началото на 40-те години, а самостоятелна катедра по унгаристика е основана през 1983 г. През 70-те години унгарският започва да се изучава и в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където през 1985 г. е открита специалност по унгарски език. От 70-те години унгарски език се учи също във Варна, от 1990 г. – във Враца и Хасково, а от 2002 г. – и във Велико Търново (Takács, 1990: 192; Antal, 2010: 36 – 37; Misad, 2019: 214).

Днес в 26 страни по света и в 55 висши учебни заведения 55 гост-преподаватели четат лекции по унгарски език и култура. Освен изучаването на езика – в зависимост от изискванията на чуждестранния университет – обучението включва и лекции по езикознание, литература, история и история на изкуствата. Към настоящия момент в Словакия обособени катедри по унгарски език и литература има в Университета „Коменски“ в Братислава, Университета „Константин Философ“ в Нитра и Университета „Янош Шейе“ в Комарно. В Прешовския университет развива дейност Институтът за унгарски език и култура. Към днешна дата в България унгарски език и култура се изучава единствено в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специалността „Унгарска филология“ предлага обучение в бакалавърски и магистърски програми в рамките на Катедрата по класическа филология.

Лекторите по унгарски език в чуждестранните университети

През XIX и първата половина на XX век преподавателите по унгарски език и култура в чуждестранните университети се назначават чрез конкурс или по покана. Първият лектор Сенде Ридъл преподава унгарски език в Карловия университет в периода 1854 – 1860 г., като предлага на студентите си курс по икономически унгарски и съвременна унгарска литература. За мястото на лектор Ридъл се явява на конкурс в Министерството на религията и образованието, като защитава своите квалификационни умения и компетентности пред комисия от професори от тогавашния Пещенски университет.

За присъствието на унгаристиката в чуждестранните университети безспорна заслуга има Роберт Грагер, който благодарение на международния си авторитет и подкрепата на унгарската и немската научна общност в периода 1916 – 1923 г. работи в Берлинския университет като преподавател по унгарски език, литература и история. Ръководството на Университета е възнамерявало да даде по-широк простор на обучението по унгарски език, и затова възлага на Грагер създаването на самостоятелна катедра по унгарски език и литература. Съвсем скоро към новата катедра възниква научен институт, който предлага отлични условия за сътрудничество между унгаристите. Така се заражда един нов, и до днес предпочитан, модел на обучение по унгарска филология в чужбина: лектор с дългогодишен педагогически опит, който преподава унгарски като чужд език, и гост-професор, който води езиковедските или литературоведските дисциплини на унгарски (или на международен) език.

Мобилността на лекторите и гост-професорите по унгарски език и култура в чуждестранните университети се изгражда върху двустранни спогодби и се смята за успешно средство за развитие на културната дипломация. От унгарска страна първоначално спогодбите са подписвани от Министерството на религията и образованието, после – от Министерството на културата, а впоследствие – от Министерството на външните работи. Министерството на културата стига до заключението, че е необходимо да се създаде организирана мрежа от лектори и гост-професори, в резултат на което през 1969 г. възниква Унгарският лекторски център. Неговата основна задача е да подкрепя преподаването на унгарски език като чужд зад граница. Освен да поддържа контакти с лекторите и гост-професорите, Центърът осигурява учебници и други образователни средства за лекторатите в чужбина. През 1989 г. правоприемник на Унгарския лекторски център става Международният център по унгаристика. Той предлага на своя ръководен орган – Министерството на външните работи на Унгария – да създаде нова система за избор на лектори и гост-професори, да поддържа контакти със специалистите и институциите, популяризиращи унгарския език и култура зад граница, да допълни липсващите учебници и помагала, както и да създаде информационна база данни за целите на обучението по унгарски език в чужбина. През 2002 г. Международният център по унгаристика и Унгарският езиков институт3), поддържащ обучението на чуждестранните студенти в унгарските университети, се сливат в Институт „Балаши“, чийто учредител – Министерството на образованието на Унгария – освен досегашните задължения възлага и допълнителни задачи, включително организацията на международни изследователски програми с унгарска тематика и представянето на резултатите от провеждането им. Още от основаването си Институтът се заема с организирането на различни образователни курсове: по унгарска култура и реалии за чуждестранни младежи с унгарски корени, по унгарски език за чуждестранни студенти, за които унгарският не е майчин език; за млади чуждестранни преводачи, които превеждат съвременна унгарска литература. Благодарение на опита с посочените курсове Институтът „Балаши“, който от 2006 г. е част от Секретариата за културна и научна дипломация към Министерството на външните работи и търговията на Унгария, издава и изпраща за нуждите на унгарския език в чужбина учебници и учебни помагала, онагледяващи различни аспекти от езиковото обучение (Maróti, 2017: 34 – 35; Nádor, 2017: 477 – 479).

Статутът на унгаристиката в Университета „Коменски“ в Братислава

Обучението по унгарски език и култура в Словакия, подобно на останалите държави, е свързано с университетското образование. От най-дълго време унгарски се изучава във Философския факултет на Универитета „Коменски“, където през 1923 г. се провеждат първите лекторски упражнения. В рамките на т. нар. Семинар по унгарски език през 1928 г. е създадена специалността „Унгарска филология“, като единственият ѝ преподавател е словашкият литературен историк и критик Павол Буйнак. След избирането му за професор през 1930 г. Семинарът по унгарски език се преобразува в катедра с един преподавател, който чете лекции по история на литературата и сравнителна граматика на угро-финските езици. Поради недоброто му владеене на унгарски обаче курсовете се водят на словашки език. След кончината на проф. Буйнак сравнителна граматика започва да преподава Ян Бакош – основателят на словашката ориенталистика, а литературоведските дисциплини се поемат от заслужилия педагог и директор на Унгарската гимназия в Братислава – Франтишек Янчович. Като хоноруван преподавател по унгарски език през 1937 г. е назначен учителят от Унгарската гимназия Войтех Цвенгрош, а също и историкът Даниел Рапант, който чете лекции по история на унгарския народ и език. В зависимост от езиковата си подготовка преподавателите са ползвали унгарски или словашки език. След Втората световна война обучението по унгаристика е прекъснато, но през 1948 г. е възобновено в рамките на т. нар. „унгарска подкатедра“ към Катедрата по словашки език.

Единственият ѝ преподавател – Ференц Шима, води лекции на унгарски по история на унгарския език и унгарска диалектология от 1950 г., докато литературоведските дисциплини продължават да се провеждат на словашки език. След закриването на Висшия педагогически институт в Братислава през 1959 г. немалък брой унгарски студенти и педагози отиват в Университета „Коменски“. Тук под ръководството на историка и литературовед Андор Шаш възниква Катедрата по унгарски език и литература, която и до днес съществува като самостоятелно университетско звено. През същата година в Катедрата започват своята педагогическа и изследователка дейност трима литературоведи: абсолвентката по унгарска филология на Карловия университет Ярослава Пашиакова, която преподава световна литература и е с интереси към чешкоунгарските литературни взаимоотношения; литературоведът, организатор на литературния живот и изследовател на образованието Лайош Турцел; Лайош Гарай, който проучва унгарско-словашките литературни контакти и превежда на редица унгарски писатели на ХХ век. От т.нар. „унгарска подкатедра“ в новосъздадената катедра идва Ференц Шима. По-късно към нея се присъединяват още двама езиковеди: през 1961 г. – Иштван Якаб, чиито научни интереси са в областта на дескриптивната граматика и езиковата култура; през 1962 г. – Ласло Земан, който се занимава със стилистика и с теоретически и приложни въпроси на словашко-унгарския специализиран и художествен превод. От 1969 г. в Катедрата преподава литературният историк Шандор Чанда, който изучава проблемите на унгарската литература в Чехословакия между двете световни войни и словашко-унгарските литературни взаимоотношения (Sima, 1967: 57; Csanda, 1983: 15; Turczel, 2002: 49). От самото основаване на Катедрата гост-преподаватели от Унгария4) подпомагат дейността на местните преподаватели.

След закриването на Висшия педагогически институт в Словакия липсва висше учебно заведение, което да подготвя учители за унгарската образователна система. По тази причина през първата академична година от дейността си – 1959/1960, Катедрата по унгарски език и литература се фокусира върху образованието на бъдещи педагози по унгарски език и литература. Освен тази специалност, която е актуална и днес, през акад. 2009/2010 г. е открита специалността „Устен и писмен превод“ в комбинация от два езика, единият от които е унгарски. През акад. 2013/2014 г. е поставено началото на специалността „Редакторска и издателска дейност“. С оглед на специфичните изисквания и в трите специалности Катедрата предлага комплексно филологическо образование. В педагогическата специалност се подготвят учители по унгарски език и литература за основните и средните училища, в които се изучава унгарски език. Специалността „Редакторска и издателска дейност (на унгарски език)“ е приспособена към изискванията на унгарските издателства на литература и периодика в Словакия, както и за нуждите на различни творчески и културни институции. В специалността „Устен и писмен превод“ се обучават бъдещи преводачи от и на унгарски език, които намират реализация в обществени и културни институции, както и в словашките медии. Педагогическо-изследователските задачи в Катедрата днес се осъществяват от четирима литературоведи, трима езиковеди и един гост-професор от Унгария. Ищван Ланштяк преподава общо езикознание и социолингвистика, изследванията му са свързани с унгарско-словашките езикови контакти. Катарина Мисадова води лекции по дескриптивна лингвистика и правопис, изследователската ѝ дейност засяга съпоставителното описание на унгарския и словашкия, както и въпросите на образованието на малцинствата и издаването на учебна литература. Силард Шебок преподава теория и практика на превода и унгарски като чужд език, научната му дейност е свързана с въпросите на метаезика, езиковите идеологии и езикознанието. Анико Полгар преподава унгарска литература на ХХ век и детска литература, нейните научни интереси са насочени в областта на художествения превод. Золтан Чехи води лекции по стара унгарска литература, теория на литературата и творческо писане, проучва унгарско-латинските литературни взаимоотношения. Той също е поет и преводач на художествена литература, много негови стихотворения са преведени и на български език. Анико Душикова чете лекции по унгарска литература на XIX век, на която и в сравнение със словашката литература посвещава изследователската си дейност. Пал Саз преподава съвременна унгарска литература и творческо писане, научната му работа обхваща проблемите на унгарската и словашката литература и средноевропейската еврейска литература. Гост-професор в момента е Орсоя Надор, чиято научноизследователска област е унгарският език като чужд.

Освен посочените специалности Катедрата предлага и обучение по унгарски език като чужд. От 80-те години на миналия век за студентите по архивистика унгарският е задължителен предмет в бакалавърската учебна програма на специалността, тъй като до 1918 г. голяма част от документите на територията на Словакия са на унгарски и тяхното обработване изисква основни познания по езика. Обучението по унгарски за студентите по архивистика е разделено на две части: през първите четири семестъра се изучават основни граматически явления, усвоява се основна лексика, като паралелно се преподава терминология на архивистиката. През втория етап студентите превеждат на словашки архивни текстове, като по този начин опресняват речниковия си запас, повтарят и задълбочават знанията си по граматика, запознават се с типични за писмения стил езикови конструкции и благодарение на архивните документи се докосват до отделни периоди от историята на Австро-Унгария. След шестсеместриален курс на обучение по унгарски език повечето студенти могат да работят с архивни документи и да ги превеждат на словашки език (Szabómihály, 1990: 105; Misad, 2011: 136 – 137).

През акад. 1990/1991 г. към Катедрата възниква специалността „Унгарска филология“, за чието развитие в периода 1993 – 1997 г. значително допринася един от най-изтъкнатите словашки унгаристи – Рудолф Хмел. Новата специалност е предназначена за млади хора с интереси към унгарския език и култура, чийто майчин език е различен от унгарския. Във филологическата специалност студентите изучават отделни лингвистични и литературоведски дисциплини, получават основни познания по история на Унгария и история на унгарската култура, изкуство и мисъл. След обществено-политическите промени през 1989 г. се наблюдава засилен интерес към унгарския и сред студентите от други специалности, затова Катедрата организира курс по унгарски език. В него се записват предимно студенти по история, политология, история на изкуствата, философия, които заради унгарския контекст на специалностите си искат да получат поне основни познания по унгарски език. След началото на XXI век обаче интересът към унгаристиката и курсовете по унгарски език намалява до такава степен, че през 2010 г. Катедрата преустановява предлагането им (Misad, 2019: 215).

Освен на студентите по архивистика днес членовете на Катедрата преподават унгарски като чужд език и на студентите от специалност „Средноевропейски изследвания“, които са не само от Словакия, но и от чужбина, главно от страните от Вишеградската четворка. В бакалавърската степен на специалността обучението се води на английски език, в магистърската – на словашки. Студенти изучават два средноевропейски езика, като в зависимост от предпочитанията си избират между полски, унгарски, немски и словенски език. Досега с унгарски език са се дипломирали студенти с майчин чешки, полски и украински език, които освен задължителните курсове са посещавали и курса по странознание на гост-професора от Унгария.

Acknowledgements. Статията е публикувана в рамките на проекта APVV-17-0254 и научноизследователската работа на Форума на Института за изследване на малцинствата при Катедрата по унгарски език и литература към Философския университет на Университета „Коменски“ в Братислава.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. В средновековния латински език унгарците са означавани с Hungarus. Затова науката за унгарците, техният език, история и култура се нарича унгаристика. Поради недоброто име, с което се ползва политическо движение със същото име, още през 20-те години на ХХ век унгарски учени заменят унгаристиката с унгарология. Не всички са съгласни с промяната, тъй като според тях между двата термина има значителна разлика – с унгарология се подчертава научният характер на специалността, докато с унгаристика, без да се подлага на съмнение научният ѝ характер – самата изследователска област (Rákos 1986: 323).

2. След подписването на Трианонския договор през 1920 г. и промяната на държавните граници в Словакия живеят 650 597 унгарци, което е 21,7 % от нейното население. Според данни от преброяването през 2011 г. в Словакия живеят 458 467 унгарци, или 8,5 % от населението на страната (Gyurgyík 2011: 3 – 5).

3. Целта на основания през 1950 г. Унгарски езиков институт е да подготвя желаещите да следват в Унгария чуждестранни студенти за приемни изпити и за овладяване на учебния материал, преподаван на унгарски език.

4. Обикновено престоят на гост-професора е четиригодишен. Като резултат от добрата оценка за работата на преподавателя или от липсата на кандидати за позицията престоят му може да бъде удължен.

REFERENCES

Antal, Zs. (2010) A bulgáriai Veliko Tarnovo-i Szent Cirill és Metód Egyetem magyar lektorátusának bemutatása. In: THL2, 11 (1 – 2), 36 – 45.

Csanda, S. (1983) A Komenský Egyetem Magyar Tanszékének filológiai munkássága. In: Róna, J. (Eds.) Hungarológiai oktatás régen és ma. Budapest: Tankönyvkiadó, 1983, 15 – 18.

Gyurgyík, L. (2012) Népszámlálás 2011. Fórum Társadalomtudományi Szemle, 14 (2) 2012, 3 – 14.

Magyari, Z. (1931) A magyar tudományos nagyüzem megszervezése. Nyolc év a magyar tudományos élet kormányzatában. Budapest: Danubia Könyvkiadó.

Maróti, O. (2017) Semmiből világokat? 60 éves a Balassi Intézet, a magyar mint idegen nyelvi és származásnyelvi oktatás legtöbb hallgatót fogadó műhelye. In: THL2, 18 (1 – 2), 29 – 44.

Misad, K. (2011) A magyar mint idegen nyelv/hungarológia oktatása a pozsonyi Comenius Egyetemen. In: THL2, 12 (1 – 2), 133 – 139.

Misad, K. (2019) Nyelvhasználat kétnyelvű környezetben. Somorja: Fórum Kisebbségkutató Intézet – Gramma Nyelvi Iroda.

Nádor, O. (2017) A magyar nyelv külföldi megismertetése, vonzereje. In: Tolcsvai Nagy, G. (Eds.) A magyar nyelv jelene és jövője. Budapest: Gondolat Kiadó, 2017, 465 – 483.

Rákos, P. (1986) Hungarológia: a dolog és a szó. Hungarológiai Értesítő, 8 (1 – 2), 321 – 328.

Sima, F. (1967) Beszámoló a Csehszlovák Szocialista Köztársaságban folyó magyar nyelvészeti kutatásokról. In: Imre, S.– Szathmári, I. (Eds.) A magyar nyelv története és rendszere. Budapest: Akadémiai Kiadó, 1967, 54 – 58.

Szabómihály, G. (1990) A magyar nyelv oktatása szlovák levéltáros hallgatók részére. In: Giay, B. (Eds.). A hungarológia oktatása. Budapest: Nemzetközi Hungarológiai Központ, 1990, 104 – 106.

Szilvási, A. (2010) A magyar mint idegen nyelv/hungarológia műhelyei Szlovákiában. In: THL2, 11 (1 – 2), 16 – 23.

Takács, Gy. (1990) Magyar mint idegen nyelv oktatása Bulgáriában. Az oktatás céljai és szintjei. In: Egyed, O. – Giay, B.– Nádor, O. (Eds.).

Hagyományok és módszerek. Budapest: Nemzetközi Hungarológiai Központ, 1990, 192 – 201.

Turczel, L. (2002) A magyar szakos tanárképzés helyzete Pozsonyban és Prágában 1922 és 1959 között. Irodalmi Szemle, 45 (9), 40 – 50.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.