Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2014/6, стр. 670 - 676

ДЕТЕТО, ИЗКУСТВОТО И ЧУЖДИЯТ ЕЗИК

Весела Белчева
E-mail: vbeltscheva@yahoo.com
University of Veliko Tarnovo
2 T. Tarnovski Str.
5003 Veliko Tarnovo Bulgaria

Резюме: В статията е направено обзорно представяне на ролята на изкуството в ранното чуждоезиково обучение. Предложени са конкретни идеи за интегриране на художествените творби в обучението по немски език, които са само една малка част от многото възможни методически решения за постигане на по-голямо единство между език, култура и творчество в съвременната парадигма на чуждоезиковото обучение.

Ключови думи: foreign language teaching, art, works of art, culture

Известно е, че традиционноточуждоезиково обучение е ориентирано към развитието и усъвършенстването на четирите основни умения – слушане, четене, писане и говорене, и въпреки че илюстрациите са се превърнали в неизменна част от съвременните учебници по чужди езици, в обучението пренебрегнато и недостатъчно оценено остава развитието на т. нар. петоумение – наблюдаването, а оттам и развитието на визуалната компетентност на учещите (вж. Hecke, Surkamp, 2010: 13 – 19). Развитието на тази компетентност е необходимо, тъй като човек е заобиколен в ежедневието си от множество картини, които осъзнато и/или неосъзнато възприема. Изграждането на визуална компетентност обаче не е експлицитно представено в учебния курикулум зачуждоезиково обучение. Поради своята важност то би следвало да се превърне в неизменна част от „каталога“ от цели на чуждоезиковото обучение както на деца, така и на възрастни, тъй като успешното участие в чуждоезиковата и интеркултурната комуникация предполага освен езикови и културологични знания, така също и умения за разбиране и активно прилагане на визуални форми, послания и символи от всякакъв вид в комуникативния процес. За съжаление, обща слабост на съвременните учебници по чужди езици, а и на чуждоезиковото обучение като цяло, е, че в тях липсват методически идеи за работа с художествените творби. Липсва също така и ясна методика, по която да протича работата с картини в учебния процес по чужд език, така че ефективно да бъде развита езиковата, интеркултурната и визуалната компетентност на учещите още от самото начало на чуждоезиковото обучение. Трябва да се има предвид, че формалното, декоративно присъствие на илюстрациите в учебниците далечне е достатъчно, за да бъдат изградени тези компетентности. Картините, подобно на текстовете, са послания, представящи, интерпретиращи и оценяващи действителността. За да могат учещите правилно да изтълкуват тези послания, е необходимо у тях да бъдат формирани траен интерес към нов визуален опит, готовност за съсредоточено наблюдаване, търпение и любопитство към новите детайли (вж. Badstübner-Kizik, 2005: 132). За съжаление, в практиката на ранното чуждоезиково обучение като че ли не се дооценява фактът, че всяко изкуство носи в себе си потенциални възможности за възпитание, образование, обучение на едни или други творчески навици, както и за общо развитие на личността (вж. Легкоступ, 2006а: 10 – 11). Общувайки с творбата, детето се учи да наблюдава, да концентрира вниманието си и да запомня. Това общуване с художествените творби несъмнено създава по-голяма експресивност и интерпретационна ангажираност на ранното чуждоезиково обучение. Изкуството, чрез своята социализираща, когнитивна, образователна, възпитателна, евристична и комуникативна функция стимулира малките ученици да реагират вербално и невербално и да изграждат езиково-когнитивни връзки на базата на художественото въздействие и възприятие (вж. по-подр. Легкоступ, 2006а: 20 – 24).

Въпреки че художествените творби не са намерили мястото, което всъщност заслужават в учебниците по немски език, смятаме че те успешно могат да бъдат интегрирани в чуждоезиковото обучение в началното училище. Разбира се, не бива да се забравя, че правилният подбор на художествените творби е важна предпоставка за успешността на това обучение. На децата не трябва да се представят сложни за възприемане и разбиране творби (символични, алегорични, асоциативни, абстрактни), както и творби, изпълнени с насилие, ужас и трагизъм. Само добре подбраните, достъпни за детето произведения на изкуството, могат да му помогнат да види света от различни аспекти, да развият неговия интелект, да стимулират наблюдателността и активността му в учебния процес и да разширят неговите знания (вж. Легкоступ, 2000: 54 – 56).

Пл. Легкоступ с право описва възприемането на художествените творби като пътешествие, което предлага много възможности, включително и вълнението да попаднеш в друга епоха. За да получи човек удовлетворение от това пътуване, му е нужен водач, който да фокусира вниманието му върху неща, които той иначе не би забелязъл. Според автора ролята на „водач“ в света на изкуството могат да изпълняват следните четири подхода (вж. по-подр. Легкоступ, 2006б, 2010).

1. Личен подход, или какво привнасям от себе си?

Този подход е свързан с отговор на въпроси от типа: Какви са първите ми реакции към творбата? Защо творбата ме кара да се чувствам или да мисля така? За какво ми напомня творбата? Защо ми напомня за това? С какво мога да свържа творбата?

2. Пред творбата, или за какво се отнася тя?

Този подход е ориентиран към съдържанието на творбата и към отговор на въпросите: Какво е заглавието на творбата? Какво представя тя? За какво се отнася? Какво се случва? Изобразени ли са символи, които разпознавам?

3. Пред творбата, или какво мога да видя?

Този подход предполага отговор на въпроси, свързани с качеството на творбата, напр. Какви цветове и форми е използвал творецът? Защо е избрал точно тези цветове и форми? Какво е тяхното въздействие? и т. н.

4. Контекст, или съотнасяне на творбата към по-широк смисъл.

Тълкуването на художествената творба в контекста на личната биография на твореца и на културно-историческата обстановка, в която е създадена, несъмнено може да допринесе за по-доброто є разбиране. Удачни при прилагането на този подход са въпросите: Кога е създадена творбата? Къде е създадена? От кого е създадена? Как гледат хората на творбата днес? (вж. Легкоступ, 2010: 64 – 72).

Разбира се, за да се постигне оптимално взаимодействие между децата и художествените творби, е необходимо да се използват по-елементарни въпроси, които да са съобразени с възрастта на учещите. Така например учителят по чужд език би могъл да подпомогне учениците да видят същественото в творбата чрез въпроси от типа „Какво е искал да ни разкаже художникът“, „Защо е нарекъл така творбата си“, „Как би нарекъл ти картината“, „За какво...“, „Защо...“ (вж. Легкоступ, 2000: 67 – 68). Обсъждането на творбата трябва да бъде съобразено с чуждоезиковите възможности на малките ученици, затова при необходимост може да се прибегне до родния език и/или до помощта на учителя. И макар в ранното чуждоезиково обучение да съществува осезаемо несъответствие между желанието на децата да споделят впечатленията си от творбата и ограничените им възможности да направят това със средствата на изучавания чужд език, учителят трябва непрекъснато да поощрява тяхното желание за говорене.

Независимо от факта, че децата притежават ограничени знания по изучавания чужд език, смятаме, че художествените творби успешно могат да бъдат интегрирани в ранното обучение по немски език (вж. също Blell/Hellwig, 1996; Hellwig, 2000; Badstübner-Kizik, 2007, 2010; Scholz, 2007):

1. като средство за семантизация на лексика по предвидена за изучаване тема, напр.: растителен и животински свят, годишните времена, облекло и външност, части и състояние на човешкото тяло, храна и напитки, обзавеждане на стаята и дома, цветовете, развлечения и хоби;

2. като средство за стимулиране на говоренето на чуждия (немски) език.

Задаването на насочващи въпроси за кратко описание на предмети, лица и явления подпомага изграждането на асоциативни връзки удецата, стимулира ги да изразят емоциите си от дòсега с творбата и да дадат личната си оценка за емоционалното є въздействие. Подходящи за целта са въпросите от типа:

– Wer ist auf dem Bild?

– Wie sehen die Personen aus?

– Wer macht was?

– Was passiert (wem)?

– Wie viele (z.B. Bäume, Gegenstände, Personen) befinden sich auf dem Bild?

– Wie findest du das Bild?

– Woran erinnert dich das Bild?

– Warum gefällt es dir (nicht)?

3. като нагледна основа за измислянето на истории, свързани с художника и/или съдържанието на творбата, напр. :

– Erstellt einen Steckbrief des Künstlers und / oder der dargestellten Person.

– Findet eine passende Überschrift für das Bild.

– Worüber reden die Personen auf dem Bild? Wo und wann spielt die dargestellte Geschichte?

– Welchen Beruf hat die dargestellte Person?

– Was ist hier vor einigen Minuten passiert? / Was wird gleich passieren?

4. като нагледна основа за минидиалози на чуждия език, свързани със съдържанието на творбата, напр.: Was macht das Mädchen auf dem Bild? Wie wirkt das Mädchen auf dem Bild (glücklich, gut gelaunt, traurig, ruhig…)? (Bildvorlage z.B. Kinderbildnis, Wilhelm List 1915);

5. като нагледна основа за различни игри на чуждия език, напр.:

– Wer findet die meisten Gegenstände auf dem Bild? (Bildvorlage z.B. Vincents Schlafzimmer in Arles, 1888);

– Wer findet am schnellsten 10 unterschiedliche Farben auf dem Bild? (Bildvorlage z.B. Der blaue Mond-Atlantis-Flucht ins All, Friedensreich Hundertwasser);

– “Ich sehe was, was du nicht siehst und das ist…” (Bildvorlage z.B. Früchte des Südens, Pierre-Auguste Renoir 1881);

– Bildpuzzle: Was gehört zusammen? Bringt die einzelnen Bildausschnitte in einen Zusammenhang;

– “Lebende Bilder”: Übernehmt die Rolle der dargestellten Person und stellt die Bildsituation nach. Achtet vor allem auf Sitz- und Kopfhaltung, Blickrichtung, Gestik und Mimik (Bildvorlage z.B. Der Tanz in der Stadt, Pierre-Auguste Renoir 1882 – 1883);

6. като средство за трениране на възприятията и вербализирането им на чуждия език, напр.: Welche Wörter charakterisieren am besten die Personen auf dem Bild? Wie wirken die Personen? Welche Figur gefällt mir am besten? Warum? Welche Wörter passen (nicht) zum Bild? Findet gleiche Farben oder Gegenstände auf 2 unterschiedlichen Bildern;

7. средство за развитие на фантазията и креативността на учещите, напр.: Was höre (fühle, rieche) ich, wenn ich das Bild betrachte? Mit welcher Figur nehme ich (nicht) gern Blickkontakt auf? Warum? Welche Assoziationen löst das Bild aus? Wo würde ich gerne in diesem Bild sein?

За да се поддържа трайно интересът на малките ученици към художествените творби, в класната стая може да се оформи художествен кът с произведения на известни творци – немски, австрийски, френски, български и др. Този художествен кът би осигурил постоянен и свободен достъп на децата до художествените творби и траен контакт с тях. Учещите могат да допринесат за „обзавеждането“ на художествения кът, като сами подберат творби, които им харесват. Този кът може да стане още по-привлекателен, ако в него присъстват собствени рисунки на учениците, които те са създали под въздействието на художествената творба. Поставянето на детето в ролята на „съавтор“ на творбата го приобщава към изкуството, учи го да цени труда на художника и го стимулира по-свободно да изразява емоциите си с думи от чуждия език. От учителя се очаква дискретно да направлява действията на малките ученици и да не ограничава тяхната творческа свобода, тъй като съпреживяването и тълкуването на творбата е индивидуално за всяко дете. Вниманието на педагога трябва да бъде фокусирано върху анализа на детските рисунки и върху сравнението им с дразнителя, т. е. художествената творба (вж. Легкоступ, 2000: 70). Освен създаването на художествен кът децата, с учителска и родителска по-мощ, могат да организират изложба на тема „Така художниците виждат Германия/ Австрия/България“, която да съдейства за междукултурното взаимодействие: чрез художествените творби относително лесно могат да бъдат преодолени езиковите бариери и по непринуден начин да се събуди у децата любопитство и интерес към чуждата култура, както и да се възпита уважение към другостта, към ценностите и начините на поведение, характерни за чуждата култура (вж. Volkmann, 2002: 43).

Интегрирането на художествените творби още в първите часове на интеркултурно ориентираното обучение по чужди езици е особено необходимо, тъй като тази най-първа „среща“ с културното многообразие може да бъде осъществена именно чрез умелото интегриране на изкуството в ранното чуждоезиково обучение – с помощта на художествените творби може да се постави подходяща основа както за развитието на комуникативната компетентност, така и за развитието на интеркултурната компетентност на децата, и то в контекста на едно много по-оживено, оригинално, креативно, отворено към учещите чуждоезиково обучение (вж. по-подр. Badstübner-Kizik, 2006: 8).

ЛИТЕРАТУРА

Легкоступ, Пл. (2000). Детето и творбата. Изобразителното изкуство и детските изобразителни способности. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“.

Легкоступ, Пл. (2006а). Изобразително изкуство. Възпитателни, терапевтични и корекционни аспекти. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Легкоступ, Пл. (2006б). Изкуството и обучението по религия. Велико Търново: Фабер.

Легкоступ, Пл. (2010). Стилове и основни етапи в европейското изкуство. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“.

Badstübner-Kizik, C. (2005). Hinsehen, Zuhören und Fragen – “Alte” Medien und “vergessene” Kompetenzen? In: Blell, G., R. Kupetz (Hrsg.) Fremdsprachenlernen zwischen Medienverwahrlosung und Medienkompetenz. Frankfurt a. M. et al.: Peter Lang.

Badstübner-Kizik, C. (2006). Fremde Sprachen – fremde Künste? Bild- und Musikkunst im interkulturellen Fremdsprachenunterricht. Das Fallbeispiel Deutsch als Fremdsprache in Polen. Gdansk.

Badstübner-Kizik, C. (2007). Bild- und Musikkunst im Fremdsprachenunterricht. Zwischenbilanz und Handreichungen für die Praxis. Frankfurt a. M.: Peter Lang.

Badstübner-Kizik, C. (2010). Kunst und Musik im Deutsch als Fremd- und Zweitsprache-Unterricht. In: Krumm, H.-J. Deutsch als Fremd- und Zweitsprache: ein internationales Handbuch. Berlin/New York: Walter de Gruyter, 1596 – 1601.

Blell, G., K. Hellwig (Hrsg.) (1996). Bildende Kunst und Musik im Fremdsprachenunterricht. Frankfurt a. M.: Peter Lang.

Hecke C., C. Surkamp (2010). Zur Theorie und Geschichte des Bildeinsatzes im Fremdsprachenunterricht. In: Hecke C., C. Surkamp (Hrsg.). Bilder im Fremdsprachenunterricht. Neue Ansätze, Kompetenzen und Methoden. Tübingen: Gunter Narr. 9 − 24.

Hellwig, K. (2000). Bildkunst im Fremdsprachenunterricht – auch interkulturell? In: Fremdsprachenunterricht 5, 329 – 336.

Scholz, I. (2007). Medien. Bilder. In: Drumm, J. (Hrsg.). Methodische Elemente des Unterrichts. Sozialformen, Aktionsformen, Medien. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht 2007, 186 – 206. www.pedocs.de/ volltexte/2010/1458/pdf/Drumm_Elemente_Scholz_Bilder_W_D_A. pdf [27.1.2012]

Volkmann, L. (2002). Aspekte und Dimensionen interkultureller

Kompetenz. In: L.Volkmann (Hrsg.). Interkulturelle Kompetenz: Konzepte und Praxis des Unterrichts. Tübingen: Narr.

REFERENCES

Legkostup, Pl. (2000). Deteto i tvorbata. Izobrazitelnoto izkustvo i detskite izobrazitelni sposobnosti. Veliko Tarnovo: UI „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.

Legkostup, Pl. (2006a). Izobrazitelno izkustvo. Vazpitatelni, terapevtichni i korektsionni aspekti. Sofiya: UI „Sv. Kliment Ohridski“.

Legkostup, Pl. (2006b). Izkustvoto i obuchenieto po religiya. Veliko Tarnovo: Faber.

Legkostup, Pl. (2010). Stilove i osnovni etapi v evropeyskoto izkustvo. Veliko Tarnovo: UI „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.

Badstübner-Kizik, C. (2005). Hinsehen, Zuhören und Fragen – “Alte” Medien und “vergessene” Kompetenzen? In: Blell, G., R. Kupetz (Hrsg.) Fremdsprachenlernen zwischen Medienverwahrlosung und Medienkompetenz. Frankfurt a. M. et al.: Peter Lang.

Badstübner-Kizik, C. (2006). Fremde Sprachen – fremde Künste? Bildund Musikkunst im interkulturellen Fremdsprachenunterricht. Das Fallbeispiel Deutsch als Fremdsprache in Polen. Gdansk.

Badstübner-Kizik, C. (2007). Bild- und Musikkunst im Fremdsprachenunterricht. Zwischenbilanz und Handreichungen für die Praxis. Frankfurt a. M.: Peter Lang.

Badstübner-Kizik, C. (2010). Kunst und Musik im Deutsch als Fremd- und Zweitsprache-Unterricht. In: Krumm, H.-J. Deutsch als Fremd- und Zweitsprache: ein internationales Handbuch. Berlin/New York: Walter de Gruyter, 1596 – 1601.

Blell, G., K. Hellwig (Hrsg.) (1996). Bildende Kunst und Musik im Fremdsprachenunterricht. Frankfurt a. M.: Peter Lang.

Hecke C., C. Surkamp (2010). Zur Theorie und Geschichte des Bildeinsatzes im Fremdsprachenunterricht. In: Hecke C., C. Surkamp (Hrsg.). Bilder im Fremdsprachenunterricht. Neue Ansätze, Kompetenzen und Methoden. Tübingen: Gunter Narr. 9 − 24.

Hellwig, K. (2000). Bildkunst im Fremdsprachenunterricht – auch interkulturell? In: Fremdsprachenunterricht 5, 329 – 336.

Scholz, I. (2007). Medien. Bilder. In: Drumm, J. (Hrsg.). Methodische Elemente des Unterrichts. Sozialformen, Aktionsformen, Medien. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht 2007, 186 – 206. www.pedocs.de/ volltexte/2010/1458/pdf/Drumm_Elemente_Scholz_Bilder_W_D_A.pdf [27.1.2012]

Volkmann, L. (2002). Aspekte und Dimensionen interkultureller

Kompetenz. In: L.Volkmann (Hrsg.). Interkulturelle Kompetenz: Konzepte und Praxis des Unterrichts. Tübingen: Narr.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.