Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2019/5, стр. 529 - 536

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Лиляна Лесничкова
E-mail: l.lesnichkova@uni-sofia.bg
Modern Hungarian Language
Department of Classical Philology
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция.

Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книгата на Йонка Найденова „Унгарски имена на български. Транскрипция, съответствия“, издадена от издателство „Изток-Запад“ в края на 2018 г., е поредната впечатляваща изява на родната унгаристика. Пpез пocледните деcетилетия унгаристиката в България oтбелязвa знaчими уcпеxи в oблacттa нa теopиятa и пpaктикaтa нa пpевoдa, иcтopиoгpaфиятa, литеpaтуpoзнaниетo, езикoзнaниетo и се утвърждава все по-убедително в научното и културното пространство на нашата страна. Ha фoнa нa това динaмичнo и възxoдящo, кaтo цялo, paзвитие появата на книгата е навременна и необходима. Тя се включва в поредицата от публикации и свързаната с тях полемика по въпросите на предаването на чуждите имена на български (вж. Андрей Данчев, Българска транскрипция на английски имена. Теория и практика. София, 1979, с последвали три преработени и допълнени издания – 1982, 1995, 2010 г.; Иван Кънчев, Българска транскрипция на испански имена, София, 2000, 2015; Борис Парашкевов, Българска транскрипция на немски имена, София, 2015; Милена Нецова, Система на английските фамилни имена, София, 2016).

Особено актуален днес е въпросът за предаването на унгарските собствени имена на български, от една страна, предвид все по-разрастващото се значение на двустранните връзки и на културния диалог между българи и унгарци, от друга – поради разностилието и липсата на единна практика в изписването на унгарските имена. Сериозни отстъпления от правописните норми на съвременния български книжовен език и от днешните правила за транскрипция се наблюдават както в преводаческата практика, така и в средствата за масова информация и комуникация, в справочни издания, библиотечни каталози и др. За съжаление, и днес могат да се приведат немалко примери за отклонения от общовъзприети правила за транскрипция. Ето няколко от последните месеци: „...протестърите на Сорос обявиха на демонстрацията, че лидерът на ДК Ференц Гюрчани (вм. Дюрчан), „Йоббик“ (вм. Йобик), „Моментум“, ЛМП и социалистите ще изготвят обща листа за европейските парламентарни избори“ (в. „Дума“ от 9.01.2019 г.); Гьорг Шомйо (вм. Дьорд Шомьо), Приказка за това кой как обича (www.youtube. com/watch); „Заместник-председателят на „Фидес“ Гергели Гюляс (вм. Гергей Гуяш) подчерта, че...“ (https://news.bg).

Допускани къде поради недобросъвестност, инерция или вкоренени навици, къде поради непознаване на правилата, поради самонадеяност или пренебрежение към всякакъв вид предписания, наблюдаваните слабости, колебания и неточности стават барометър за актуалните проблеми при предаването на унгарските имена на български. Налагат и необходимостта от задълбочена преоценка на някои явления в нашата езикова практика, от по-отчетливо извеждане на критерии и установяване на правила за по-адекватно предаване на унгарските имена в българския език с цел уеднаквяване на тяхната транскрипция и изграждането на по-близка и вярна представа за изговора и изписването им на български.

Водена от желанието да се преодолеят разнопосочните решения, неустановеността и непоследователността при транскрибирането на унгарските имена на български, нашата видна унгаристка Йонка Найденова си поставя амбициозната задача да създаде ръководство за единна българска транскрипция на унгарски имена, като представи осъвременена и прецизирана система от принципи за транскрипция в съответствие със съществуващата нормативна рамка и с някои утвърдени традиции в общественото пространство.

Книгата, която по своята организация има характер и на справочник, впечатлява c yмелoтo cъчетaвaне нa теopетичнa кoнцептyaлизaция и пpaктичеcкa пpилoжимocт, c пocледaвaтелнaтa целенacoченocт нa aнaлизa, кaтo cе зaпoчне oт избopa нa интеpпpетираните аспекти и cтpyктypиpaнетo нa съдържанието и cе cтигне дo пoдбopa нa илюcтpaтивния мaтеpиaл.

В композиционно отношение изданието се състои от увод, две части (теоретична и речникова) и приложения, които улесняват читателя при необходимостта от бърза справка за предаването на основните лични и фамилни имена на унгарските селищни имена както в Унгария, така и извън нейните граници. В обобщителна таблица са изведени основните принципни правила за транскрибиране на унгарските гласни и съгласни звукове. Специално внимание е отделено на изписването (слято, полуслято, т.е. с тире, разделно) и транскрипцията на съставните собствени имена: Magyarország – Унгария, Észak-Magyarország – Северна Унгария, Atlantióceán – Атлантически океан, Bartók-rádió – радио „Барток“, Vas megye – окръг Ваш, Balaton tó – (езерото) Балатон.

Уводната част на книгата дава представа за състоянието на транскрипцията на унгарските имена в България. Въпросите на транскрипцията са представени в контекста на тяхното историческо и теоретическо осветляване, при отчитане на съотношението между езикова нормативност, традиция и обществена практика, както и на фактори, свързани с културата на двуезичието и с предаването на чуждите имена въобще. Посочени са отделни обективни и субективни причини, които оказват влияние върху проблематиката. Различните условия и обстоятелства извеждат на преден план различни подходи, придават им различна значимост и лягат в основата на някои несъобразности, дори заблуди, при изписването на унгарските имена у нас, напр. Александър Петйофи вместо Шандор Петьофи (Petőfi Sándor), Коломан Микшат вместо Калман Миксат (Mikszáth Kálmán), Михаил Бабит/Бабис вместо Михай Бабич (Babits Mihály), Андрея Ади вместо Ендре Ади (Ady Endre), Напой, Бизанц, Беч вместо Неапол (Nápoly), Византия (Bizánc), Виена (Bécs) и др.

Теоретичната част предлага систематичен обзор на спецификите на унгарската фонетична и фонологична система (класификация и отличителни характеристики на унгарските гласни и съгласни звукове, фонетични закони, като вокална хармония, асимилация, удвояване на съгласни и др.) като отправна точка за установяване на функционалните отношения, респективно възможните съответствия между фонемните системи на двата езика и извеждане на принципите за транскрибиране на унгарските имена на български. Авторката отлично познава досегашните приноси по изследваната проблематика в българската и унгарската наука. Задълбочено анализира съществуващите практики на транскрибиране, с примери и аргументи убеждава читателя в недостатъците и слабостите на някои от тях. На базата на аргументирания критичен прочит на теоретични концептуални постановки на наши и чужди автори са направени собствени анализи и обобщения, допълнени с предложения за нов подход в случаите, когато коректността към езиковите факти и тенденциите в развитието на науката за транскрипция изискват преосмисляне и корекция на битуващи в публичното пространство примери и практики за предаване на унгарски имена на български. Оттласквайки се от някои остарели представи, Найденова създава систематизиран и обстоен набор от правила за адекватно предаване на унгарските имена на български: чрез тяхното транскрибиране (Győr – Дьор, Kölcsey – Кьолчеи) или транслитериране (застъпено значително по-рядко в сравнение с транскрипцията: Nagy – Наги), чрез превод (Margithíd – мостът „Маргит“, Rákóczi nemzetközi gyors – международен експрес „Ракоци“, Piroska – Червената шапчица) или в установената си по традиция форма (Nagy László – Ласло Наги, Drávaszabolcs – Дравасоболч). Водеща тенденция при избора на решение за предаването на имената е да се възпроизвежда максимално оригиналният им гласеж, но в духа на българската книжовна норма.

Предложеният подход към системата на транскрибиране и принципите, на които той е базиран, отразяват особеностите на унгарската фонетика, фонология и графика, без да влизат в разрез с фонетичните правила в българския език. Изведените критерии не са плод само на субективни преценки и предпочитания, а са съобразени с утвърдените в българския език правила за транскрибиране, с общите указания, регламентиращи правописа и транскрипцията на чуждите собствени имена: нормативните изисквания за българската транскрипция на чуждите собствени имена, посочени в кодифициращия книжовноезиковата норма „Официален правописен речник на българския език“ (С., БАН, 2012), както и инструкциите, залегнали в двете наредби на Министерството на териториалното развитие и строителството („Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език“ и „Правила за транскрипция и правопис на унгарските географски имена“ от 1999 г.). Представените в книгата основни принципи при транскрибиране на унгарски имена на български са подложени на широко обсъждане в Колегиума на специалност „Унгарска филология“ при Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, а за прецизирането на отделни постановки и случаи на предаване на имената помага и консултацията с преводачи и други специалисти по чужди литератури, както и със специалисти лингвисти.

Специално внимание авторката отделя на някои словоредни особености при предаването на унгарските собствени имена на български, разполага ги в широк илюстративен контекст, като примерите са не само от литературата, но и от публицистиката, рекламата, ежедневното общуване. Различия с българския език се установяват по отношение на мястото на личното име и фамилията (Petőfi Sándor – Шандор Петьофи), на ранга, титлите, длъжностите и името (Áder János köztársasági elnök – президентът Янош Адер, Kis Jenő akadémikus – академик Йеньо Киш, Mindszenty József bíboros – кардинал Йожеф Миндсенти), на наименованието и поясняващата го дума (Duna folyó – река Дунав, Csepel-sziget – остров Чепел, Gellért Szálló – хотел „Гелерт“, Marshall-terv – план „Маршал“).

Не е подминат и въпросът за нуждата или отказа да се превеждат „говорещи“, „значещи“ наименования (улици, площади, църкви и т.н.), които са потенциално преводими. Макар че географските и личните имена принципно не се превеждат, ясно са откроени случаите, изискващи превод. Става дума предимно за географски термини, номенклатурни названия на институции, природни забележителности, приказни герои, прозвища, имена на владетели и папи и др.: Dunántúl – Заддунавие/Трансдунавие, Halászbástya – Рибарски кули/Рибарски бастион, Budapesti Nemzetközi Vásár – Будапещенски международен панаир, Hyüvelyk Matyi – Малечко Палечко, Nagy Lajos – Лайош Велики, Árva Bethlen Kata – Ката Бетлен Сирота, Retteget Iván – Иван Грозни, Szent II. János Pál – Свети Йоан Павел II.

Достойнство на книгата е, че авторката подлага на преоценка, прецизира и осъвременява някои принципни постановки, заложени както в двете наредби за транскрипция и правопис на чуждите имена на български език, така и в собственото си помагало „Българска транскрипция на унгарски имена“, излязло три години по-рано в поредицата „Унгарски тетрадки“ на университетската специалност по унгаристика. Практиката да се изписват (ьо) и (ю) след шушкави съгласни, отдавна е отхвърлена от Института за български език при БАН като несъстоятелна. В издаденото през 2015 г. помагало Й. Найденова все още се придържа към нея, позовавайки се на Наредба № 6. В настоящата книга, която по същество е преработен и разширен вариант на помагалото, авторката прави крачка напред, като подчертава изрично, че „според днешните постановки съобразно развитието на науката за транскрипция (ь) не се пише след буквите (ш), (ж), (щ), също и (ч), т.е. Фелшо и Фелшойорш, Шумег, Чокмьо (а не: Фелшьо, Шюмег, Чьокмьо)“. Като отклонение от нормата посочва името на писателя Дежьо Костолани, което – подобно на Ласло Наги – може да се предава така, както е придобило легитимност в българска среда.

Както по казуса с предаването на палаталните (закръглени) гласни (ö), (ő), (ü), (ű) след шушкава съгласна (ж, ч, ш, щ), така и по редица други дискусионни въпроси (напр. предаването на унгарската гласна (а), която е задна, широка и лабиална (Tamás – Тамаш/Томаш, Nagy – Над/Нод, Szabadka – Сабадка/Сободка); транскрибирането на двойните лични и фамилни имена от типа Nemes Nagy Ágnes – Агнеш Немеш-Над, Papp Sándor Zsigmond – Шандор-Жигмонд Пап, Annamária – Анна-Мария, Cs. Szabó László – Ласло Ч.-Сабо, Kiss M. Attila – Атила М.-Киш) Йонка Найденова препоръчва да се спазват българските нормативни правила. Двойствеността, наблюдавана в практиката за предаване на някои унгарски имена на български, следва да бъде преодолявана в посока на коректните от гледище на българския език транскрипции за сметка на фонетично неиздържаните. Решението обаче дали да се зачитат традицията и съществуващата практика, или те да се коригират с цел приближаване към съвременната книжовноезикова норма, невинаги е лесно и създава условия за дублетност. Така, въпреки категорично заявената от авторката позиция, на места се забелязва известна непоследователност: името Dessewffy например се среща транскрибирано като Дежьофи (с. 24, 66) и Дежофи (с. 150); Sőtér/ Seöter – Шьотер (с. 23) и Шотер (с. 42, 155); Felsőőrvidék – Фелшьойорвидек (с. 76), но Felsőörs – Фелшойорш (c. 166); Csökmő – Чокмьо (c. 163), но Csabacsűd – Чабачюд (с. 41, 162). Интересни решения предлагат и някои съставни имена, напр. Szíjjártó – Сийярто, който често се предава като Сиярто.

Тези и други примери показват, че процесът на изместване на по-старите и необосновани форми от новите тепърва ще се утвърждава в писмената практика у нас. Успехът на това важно начинание по постигане на сравнително уеднаквена транскрипция зависи от волята на транскрибиращите и тяхното чувство за отговорност. Безспорен остава ангажиментът за повече информираност, за справка в подкрепа на дадено решение, „за надлежно прилагане и спазване на общоприети правила и книжовни норми“, както настоява авторката.

С информацията за видовете, образуването и правописа на унгарските собствени имена Найденова обогатява представите на читателя за спецификата на унгарския език, а характеристиката на селищните имена в Унгария и извън сегашните ѝ граници хвърля светлина върху изпълнената с превратности история на унгарския народ, дала отражение върху употребата на традиционните наименования на унгарските области и селища в Карпатския басейн. Тези дълбоко свързани с унгарската историческа и културна памет названия изискват адекватно претворяване на български език, затова авторката им посвещава специални страници, като обвързва въпроса за българските им съответствия с ценна лингвострановедска и социокултурна информация. Наблюденията върху преводаческата практика показват, че когато в преводи от унгарски и въобще в български текстове с унгаристична тематика присъстват географски обекти с унгарското си име, е уместно след транскрибираното унгарско понятие (селище, област и пр.) да се посочи и днешното му наименование. Например: Pozsony – Пожон (дн. Братислава), Kassa – Каша (дн. Кошице, Словакия), Kolozsvár – Коложвар (дн. Клуж-Напока в Румъния), Vajdaság – Вайдашаг (дн. Войводина в Сърбия), Újvidék – Уйвидек (дн. Нови Сад в Сърбия), Erdély – Ердей (дн. Трансилвания в Румъния) и мн. др.

Втората (речникова) част на книгата е с ясно изразен практико-приложен характер. Словникът включва унгарски собствени имена – думи и словосъчетания – от най-различни области. Подборът е направен с оглед на трудностите при произнасянето и правописа на имената, респективно при предаването им на български. Водещ принцип при представянето на имената в речника е първо да се посочва транскрипцията на унгарското име, а след нея българското му съответствие. Срв.: Lánchíd – Ланцхид, Верижен мост; Liszt Ferenc tér – Лист Ференц тер, пл. „Ференц Лист“; Skála Áruház – Шкала Арухаз, универмаг „Шкала“ и др. Интерес представляват и специфичните словосъчетания (напр. Луца, Микулаш и производните им), предаването на някои чужди имена, заглавия на творби, литературни герои, марки и др.

С настоящата си книга Йонка Найденова ни представя концептуално осмислена разработка, която е pезyлтaт oт дългoгoдишнo ycъpднo диpене и тъpпеливo oбмиcляне. Впечатляваща е всеобхватността на изданието. Проучена е значителна по обем унгарска и българска специализирана литература; издирен, систематизиран и критично осмислeн е богат илюстративен материал, като най-многобройни са примерите от преводаческата практика. Изследователският, преводаческият и преподавателският опит, който авторката е натрупала през годините, ѝ позволява да навлезе дълбоко в изследваната проблематика и да създаде труд както с научни достойнства, така и с безспорна практико-приложна стойност. Постиженията на унгаристката са както в цялостното осмисляне на теорията и практиката на предаването на унгарските имена на български, в обединяването на лингвистичните, културологичните и прагматичните аспекти на този процес, така и в осветляването на нерешените въпроси. За адекватното представяне на унгарските собствени имена не е достатъчно да се познават само общоприетите правила и книжовните норми. Изискват се задълбочени по-знания за историята и културата на унгарския народ, съчетани по подходящ начин с интердисциплинарното обглеждане на проблематиката.

По своя характер и разработка книгата на Йонка Найденова е първи опит за по-обстойно и систематизирано представяне на унгарските имена на български. Авторката разклаща установени модели, предлага корекции на съществуващи досега транскрипции. Тя не само формулира проблематичните случаи, но и посочва пътища за тяхното преодоляване, подсказва решения за широк кръг от въпроси, свързани с начините за адекватно предаване на унгарските собствени имена и географски названия на български, а не само за един или друг аспект на транскрибирането им. Направените препоръки относно правописа и превода на унгарските имена на български, както и речникът с конкретни решения, освен всичко друго, подпомагат и университетското обучение в специалност „Унгарска филология“. Заедно с това книгата на Йонка Найденова допринася за установяването на приемственост в теоретичните принципи в методологията на междуезиковата транскрипция у нас и несъмнено е ценен справочник не само за унгаристи, преводачи и редактори от унгарски език, но и за всички, които се интересуват от въпросите на езиковата култура, от проблемите, свързани с предаването на чуждите имена на български. Подпомагайки конкретната преводаческа практика и междукултурния диалог, книгата запълва сериозна празнина в българската справочно-лингвистична литература въобще.

Najdenova, J. (2018). Hungarian names in Bulgarian. Transcription. Matches [A magyar nevek bolgár átírása]. Sofia: East-West Publishing House.

ISBN 978-619-01-0374-4

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.