Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for22.541sbli

2022/5, стр. 491 - 498

СБЛИЖАВАНЕ И РАЗДАЛЕЧАВАНЕ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ И ТЕХНИТЕ ЕЗИЦИ

Иля Златанов
E-mail: Ilya.Zlatanov@gmail.com
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда взаимодействието на балканските народи в състава на многонационалните империи. Проследява се как широко разпространеното многоезичие и честото превключване от един език на друг в крайна сметка водят до образуването на Балканския езиков съюз. Констатира се как с нарастване на националното самосъзнание през XIX век и промяната на политическата конфигурация процесът на сближаване на балканските езици се прекъсва. Нещо повече, отделни регионални говори на някои езици, обединявани някога от общо наименование, заживяват самостоятелен живот. Но съществува и обратен процес – езици, изкуствено разделени по политически причини, възвръщат предишната си цялост.

Ключови думи: Балкански езиков съюз; конвергенция и дивергенция; политика; история

В многонационалната Османска империя народите са били организирани в миллети – конфесионални общности. В това османлиите следват византийската традиция, която юридически е неутрална спрямо народността – за разлика от вероизповеданието. Всички православни народи – гърци, българи, сърби, албанци, власи, и пр., са обединени в millet-i Rûm – „римски“ миллет. Европейските владения са наричани Rum ili – Римска земя, или Румелия.

Миллетите са имали известно самоуправление. В голямата кондика на Корчанската митрополия е регистриран рядък факт. През април 1728 г. в Бобощица се събрали на събор 58 делегати от вакъфските селища Бобощица, Корча и други, старейшини, търговци и духовни лица. Те решили да гонят от вакъфа всеки, който се обърне към османския съд и доносничи на властите, а не отиде да бъде съден от местните първенци (Pepo, 167 – 169). Принадлежността към миллета става по-важна от народността. Това косвено се потвърждава и от идиоматиката. От езика на заточениците е останал изразът „да се оплачеш на арменския поп“. В района на Диарбекир не е имало друго християнско население освен арменците. Но армено-григорианците не са православни и трудно биха застъпили за хора от „друга вяра“.

Основните миллети на Балканите са православните християни и мюсюлманите, във фолклора наричани „българи“ и „турци“. Всички извън тези две деноминации са били определяни като „трета вяра“:

„Както са вият тез змии, тъй да са вият, превиват за Рада турци, българи и трета вяра цигани!“; – Бре, Гьорге, луд българин, ти чул ли си бре, Гьорге, турчин свинско да яде. Как ще да ти разреша, свините да си изколиш, турци и българи да храниш и на трета вяра евреи.“

Според свидетелства на съвременници „думата българи рядко се чуваше тогава, наричахме се предимно християни“. И православните са били нещо като голяма супернация. Смяната на езика не води до смяна на миллета, докато смяната на вярата неизбежно те премества в друг миллет. Както пише във фермана на султан Мехмет Фатих от 1475 г., „Циганин мюсюлманин не бива да живее сред цигани неверници. Обаче ако упорства и продължава да живее сред неверници, той трябва да плаща джизие в същия размер както и неверниците“.

Тази система отключва многобройни възможности за смяна на езика и народността. Да почнеш да говориш на друг език, не те прави родоотстъпник. Езиковите контакти и многоезичието се ширят из Балканите. Владеенето на няколко езика е често срещано явление. В спомените си Марко Цепенков разказва за баща си:

За чудо големо, беше го научил алфавита до една недела и му пишал една книга на аджиата, како поздравление по гърчкьи, влашкьи, каравлашкьи, арнаутцкьи, турцкьи знаеше да сборуа фарси и сърбцкьи векье – цел сърбин беше – и му го дал на аджиата. (Tsepenkov 1998)

Това, в крайна сметка ,довеждат до образуването на Балканския езиков съюз: сходства в граматиката, синтаксиса, фонологията и речника на балканските езици, въпреки че те принадлежат към различни езикови семейства – славянско, романско, палеобалканско и др.

Въпреки че говорят на различни езици, хората от румския миллет ядат сходна храна, харесват една и съща музика, споделят много предразсъдъци и легенди. В преданието за Майстор Манол или в сходния сюжет за моста на Арта се използват едни и същи словесни формули: Ολημερίς το χτίζανε, το βράδυ εγκρεμιζόταν – Цел ден го градеа, а во нокьта ке се рушеше.

Огледалните съответки на пословиците са многобройни: гр. Με πορδες δε βαφεις αβγα – бълг. С пръдня боя не става; рум. Țara arde și baba se piaptănă (Земята гори, а бабата се реши) – сръбски „Село гори, а баба се чешља“, има албански и гръцки съответки.

Преминаването към исляма автоматично те изключва от миллета, към който си принадлежал, макар че може да носи облаги на лично ниво. Изразът „потурчи се“ придобива значението „изчезна, изгуби се“. Защото понятията „турчин“ и „мюсюлманин“ функционират като синоними. На много места ислямизираното население е наричано „домашни, наши турци“, за разлика от анадолците.

Въпреки това културният обмен между народите продължава. Според свидетелството на Антони Георгиев прокарването на ясни разграничителни линии между онова, което наричаме „българска национална култура“, и турската култура се оказва трудно, а в редица случаи и невъзможно. Нещата във всички области – от яденето, което ядем, през думите, които казваме ежедневно, до специфичната за Балканите култура на любов-омраза между комшии – са толкова преплетени, че прокарването на ясни граници е обречено (Georgiev et al. 2012).

Докъм ХVІІІ и началото на ХІХ век балканските народи са солидарни и обединени от православната си вяра. В гръцката завера Филики етерия има много българи от Молдова и Украйна, а Васил Априлов и Николай Палаузов правят значителни дарения за организацията. Населението от Македония взима живо участие в заверата и се въодушевява от гръцки идеи. Там е имало добри елински училища, които са разнасяли и езика и славата елинска между българите. Влахът Даниил Михаил Хаджи от Москополе, Албания, издава четириезичен речник на „ромейски, влашки, български и арванитски“, с който се надява да убеди албанците, арумъните и българите да изоставят „варварските си езици“ и да учат само гръцки.

Гръцки училища е имало в много градове из България, Румъния и Албания. Преобладаващата част от ранните ни обществени, църковни, просветни и литературни дейци са възпитаници на гръцките училища. От тази епоха са останали такива термини, като молив, тетрадка, даскал. През този период престижът на гръцкия се издига. Редица термини, свързани с урбанистичната култура и с образованието, се заемат от гръцки. Тогава се казва мáтима вместо урок, калимера и калиспера са ежедневни изрази, съответстващи на съвременните английски good morning и good afternoon. Но обучението се е натъквало на определени трудности. Атанас Шопов описва следния случай:

„Заедно с нашето пристигане аз забележих, че идат по брега на езерото десетина селски деца с торбички през рамо. Попитах какви са тия деца и по-лучих отговор, че това са мънастирските ученици от околните албански села; те дохождат в мънастирското училище да се учат на книга.

– На какъв език им се предава? Попитах.

– На гръцки, ми отговориха.

– Е говорят ли те гръцкия език?

– Не, и дума не разбират.

– Е, добре, как се споразумява с тях учителят?

– По български.

По-после се запознах със священника, който служеше и за манастирски учител. По причина че не говореше по арнаутски, той си служеше с българския език, за да разправя гръцката книга на албанските деца, които говореха и по български“. (Shopov 318).

Процесите на смяна на езика протичат до края на османския период. Васил Кънчов пише за ситуацията в Македония:

„Власите са се погръчали, побългаряли, а нейде и поарнаутяли; но обратни случаи са голяма рядкост. Ако влахиня се омъжи за грък, или за българин, обикновено тя се погръча или побългарява. Ако влах се ожени за гъркиня, то цялата му къща бездруго се погръча. Изобщо казано власите в Македония са елемент най-лесен за претапяне, подир тях идат българите, арнаутите и най-упорити в това отношение остаят гърците“ (Kanchov 1900, 108).

Наполеоновите войни издигат националното съзнание на народите в Централна и Източна Европа. Балканските народи не остават встрани от тези процеси. Първото сръбско въстание под водачеството на Караджордже е неуспешно, но през 1815 година следва Второ сръбско въстание и Белградският пашалък получава автономия. С хатишерифите от 1830 и 1833 г. статутът на сръбското автономно княжество окончателно е регулиран от турската власт.

През 1814 г. в Гърция се основава тайната организация Филики Етерия, чиято цел е освобождението на Гърция. В резултат на Гръцката революция през периода 1821 – 1832 на картата се появява независима гръцка държава.

Успоредно с развитие на националното самосъзнание в балканските езици започват да се развиват процеси на диференциация, на така нареченото връщане към корените: ако преди ХІХ век езиците са вървели към сближаване, след това започва период на раздалечаване.

Сред дълги прения в Гърция взима връх школата, отстояваща архаизираната езикова норма. Този език е наречен катаревуса – пречистен – и просъществува в Гърция до 1976 година, когато живият народен димотики окончателно го измества от всички сфери. Според свидетелството на немския езиковед Густав Вайганд:

„… литературният гръцки език до такава стенен е различен от народния, че грък или аромън от Южна Македония, който не е учил в училище, не може да разбере нито дума. Моят прислужник, който владееше гръцкия народен език като майчиния си аромънски, веднъж, когато четях вестник, ме помоли да му прочета нещо. Прочетох му и когато свърших, той каза „добре, кажи ми сега на „ромайка“ (народен гръцки) за какво се разказваше“ (Kala, tora na mu pes s-ta rumaika, ti theli na pi).

Българските автори заменят многобройните турски и гръцки заемки с църковнославянски и руски думи. В „Рибния буквар“ Петър Берон е принуден да пояснява новите славянски думи с по-популярни турски: „Слон сиреч фил, обезяна сиреч маймун“. По време на борбите за църковна независимост започват да се превеждат и собствените имена от гръцки произход. Появяват се имена като Желязко, Божидар, Камен, Недялко, Любка, Венко вместо Сидер, Тодор, Петър, Киряк, Агапия или Стефан. В една черква дори ликът на Исус Христос носи надпис Спас Помазаник.

През XVIII в. сред образованото население на Войводина и сръбската диаспора в другите части на Хабсбургската империя се използва славено-сръбски език – компромис между руския църковнославянски и народните сръбски говори. Към 70-те години на ХІХ век употребата му се прекратява след сключването на Виенския книжовен договор. За база на книжовния сръбски език се взимат източнохерцеговинските говори, които са сравнително по-близо до речта на хърватите. В резултат книжовните езици на българи и сърби се раздалечават.

През XIX век румънският език започва да се прочиства от български, турски и унгарски думи, като на тяхно място се въвеждат заемки от романските езици. Според изследването на Мариус Сала върху 2581 думи от съвременния език, латинските елементи в румънски език сега са 71,66%, като по-малко от една трета са пряко наследени от латински. Френските заемки са 22,12 %, италианските – 3,95 %, а книжните латинизми са 15,26 % (Sala et al. 1988)

След Балканската война Турция окончателно се разделя с европейските си владения. Новите държави са изградени на принципа на националностите. На мястото на многонационалните империи са създадени национални държави, в които има основна етническа група и малцинства.

Нарасналото национално самосъзнание на балканските народи се отразява и в прекръщаването на селищни имена, така че те да се изчистят от следите на чуждо присъствие. В Румъния паралелно с латинизацията на езика се извършва и отмяна на унгарските и немските имена на селищата. Темешвар става Тимишоара, Херманщат или Нагьсебен става Сибиу, древният трансилвански Белград, наричан на унгарски Гюлафехервар, „възкресява“ латинското си име Алба Юлия.

В периода 1926 – 1928 година в Гърция също се извършва елинизация на топонимите: Дедеагач – Александруполис, Гюмюрджина – Комотини, Воден – Едеса. Името на село Дупяк, Костурско, идва от пещерите (дупки), разположени до селото. Името е преведено на гръцки – Диспилио, буквално „две пещери“. На Преспанското езеро се намира село Нивици. Новото му гръцко име обаче не е превод, а цялостна смяна на концепцията: Псарадес, „рибарски мрежи“.

Преговорите в Лозана довеждат до размяна на населението между Гърция и Турция. Преходът не е бил лесен за голяма част от малоазийските гърци, тъй като те не можели да говорят на гръцки и имали много конфликти с местните, които ги наричали „турско семе“.

Българизира се и нашата географска карта. Веднага след Освобождението Хаджиолу Пазарджик и Орхание стават съответно Добрич и Ботевград. Найголямото прекръщаване се извършва през 1934 година. Балбунар и Аккадънлар стават съответно Кубрат и Дулово, Енидже Казълагач – Елхово, Ортакьой – Ивайловград, Кошукавак – Крумовград, Кавакли – Тополовград, Станимака се преименува в Асеновград, Василико се превежда като Царево. През 1906 г. гръцката част на Анхиало е опожарена в отговор на андартското клане в Загоричани и по-късно градът е преименуван в Поморие.

След основаването на съвременната държава Турция през 1932 г. е създадена Асоциацията за турски език (TDK). Една от задачите на новосъздадената асоциация е да започне езикова реформа, която да замени заемките от арабски и персийски произход с турски еквиваленти. Поради тази внезапна промяна в езика по-възрастните и по-младите хора в Турция започват да се различават в речниците си. Докато поколенията, родени преди 40-те години на ХХ век, са склонни да използват по-старите термини от арабски или персийски произход, по-младите поколения предпочитат новите изрази. Езикът на турците в другите балкански страни не е засегнат от реформите и затова се различава от книжовния турски.

След Втората световна война се полагат основите на македонската книжовна норма, базирана върху говорите на Велес, Прилеп и Битоля. Македонската азбука е приета на 3 май 1945г., а месец по-късно, на 7 юни, е одобрен и новият правопис.

След разпадането на Югославия през 1991 година наименованието сърбохърватски език е изоставено и вместо него се използват различни имена на езиците: сръбски, хърватски, босненски и даже черногорски, който има редица фонетични и морфологични различия от сръбския. Въпреки голямата близост на езиците, обединявани някога от общото наименование сърбохърватски, хората, които ги говорят, ги считат за отделни езици поради множество фактори: исторически, културни, социални, икономически. Колкото до термина сърбохърватски език, сред хърватските лингвисти има практически единно мнение, че този „език“ е идеологическо-политическа конструкция, която никога не е съществувала в действителност.

Има примери и за обратното – сближаване на изкуствено разделени езици. Името на молдовския език е тясно свързано с политическия статут на региона, тъй като по време на дългите периоди на управление от Русия и Съветския съюз официалните лица наблягат на името на езика като част от отделянето на молдовците от онези, които се идентифицират като румънци. През 2003 г. молдовският парламент приема закон, който определя „молдовски“ и „румънски“ като названия на един и същ език.

Процесите на раздалечаване и сближаване са в постоянна динамика. В български се наблюдава известна реабилитация на турцизмите. През османския период турският език е бил научаван от българите в процеса на разговорно общуване и думите са били „натаманявани“ според контекста. За това турските думи рядко влизат по основното си значение. Nazlanmak на турски е ‘кокетирам’, докато назлъндисвам се значи ‘колебая се, не мога да се реша’. Българите не са имали досег с високия османски език. Това, което са чували, е било грубоватата простонародна реч. Затова много турски думи в български имат не само различно значение, но и принизена стилистична окраска. Те са повод за шеговити мними преводи „на турски“ от типа чадър бабаит (парашутист), баир будала (турист), джангър чекмедже (грамофон) и подобни.

Днес, когато вече не са останали хора, родени като поданици на султана, турският произход на много думи е забравен. Те често се възприемат като „традиционни“ и народни. Много турцизми се радват на умилително отношение и се смята за по-художествено да се каже, че къщата има два ката (тур. кat), вместо два етажа, още повече че последното е по-лесно разпознаваема чуждица (фр. étage). Някои турски думи направо се възприемат като български еквивалент на чуждици, например разговорното късмет (тур. oт aр. kısmet) вместо книжното шанс (фр. chance).

ЛИТЕРАТУРА

КЪНЧОВ, В. 1900. Македония. Етнография и статистика. София: Бълг. Книжовно Д-во, с. 108.

ГЕОРГИЕВ, А., АЛЕКСИЕВ, Б. и др., 2012. Турците в България: история, традиции, култура. София.

MARIUS SALA (COORD), MIHAELA BÎRLĂDEANU, MARIA ILIESCU, LILIANA MACARIE, IOANA NICHITA, MARIANA PLOAE-HANGANU, MARIA THEBAN, IOANA VINTILĂRĂDULESCU, 1988. Vocabularul reprezentativ al limbilor romanice. București: Editura Științifică și Enciclopedică.

PEPO, P. Materiale dokumentare, Vol. I, p. 167 – 169.

ЦЕПЕНКОВ, М., 1998. Фолклорно наследство, Том 1,. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

ШОПОВ, А., 1893. Из живота и положението на българите във вилаетите. Пловдив, с. 318.

REFERENCES

KANCHOV, V. 1900. Makedonia. Etnografia i statistika. Sofia: Balg. Knizhovno D-vo, s. 108.

GEORGIEV, A., ALEKSIEV, B. i dr., 2012. Turtsite v Bulgaria: istoria, traditsii, kultura. Sofia.

MARIUS SALA (COORD), MIHAELA BÎRLĂDEANU, MARIA ILIESCU, LILIANA MACARIE, IOANA NICHITA, MARIANA PLOAE-HANGANU, MARIA THEBAN, IOANA VINTILĂRĂDULESCU, 1988. Vocabularul reprezentativ al limbilor romanice. București: Editura Științifică și Enciclopedică.

PEPO, P. Materiale dokumentare, Vol. I, p. 167 – 169.

TSEPENKOV, M., 1998. Folklorno nasledstvo, Tom 1. Sofia: Prof. Marin Drinov.

SHOPOV, A., 1893. Iz zhivota i polozhenieto na balgarite vav vilaetite. Plovdiv, s. 318.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.