Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for21.53nagl

2021/5, стр. 477 - 485

НАГЛАСИ НА ОБУЧАВАНИТЕ КЪМ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТЕХНОЛОГИИ В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Георги Джумайов
OrcID: 0000-0003-4660-2923
E-mail: dzhumayov.georgi@gmail.com
Language High School “Plovdiv”
123 Bulgaria Blvd.
4000 Plovdiv Bulgaria

Резюме: Настоящото проучване има за цел да изследва нагласите към използването на технологии при изучаването на (чужд) език. Изследването също има за цел да определи колко време обучаваните прекарват в онлайн пространството, с каква цел използват световната мрежа и смятат ли, че компютърните и мобилните технологии могат да им помогнат в изучаването на чужд език.

Ключови думи: чужд език; компютърно подпомагано изучаване на език; мобилно асистирано езиково обучение; образователни технологии

1. Описание на изследването

Изследвани са 130 деветокласници от две езикови гимназии в Пловдив. Първата група ученици (78) са от Езикова гимназия „Пловдив“1) и изучават английски език като чужд език. Втората група ученици (52) са от Езикова гимназия „Иван Вазов“2) и изучават испански език като чужд език. За осъществяване на изследването са използвани съвременните технологии. Проведената анкета е създадена с помощта на „Гугъл“ форми. Целевата група е помолена доброволно и анонимно да попълни формулярите през смартфоните си. Изборът на смартфон се дължи на факта, че повечето български ученици разполагат с него, а училищата все още не могат да предоставят компютър, лаптоп или таблет за индивидуална работа в час. Трябва да се отчете фактът, че българското училище не е достатъчно дигитализирано и достъпът до интернет не е гарантиран повсеместно. В Стратегията за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката на Република България (2014 – 2020) се посочва, че „липсата на национална ИКТ инфраструктура за съхранение и обработка на образователна и научна информация е сериозна пречка пред развитието на ефективно образование“3). Важно е да се отбележи, че изследването е проведено през 2019 година, т.е. преди случилата се през 2020 година пандемия. Основна задача на анкетата бе да се изследват нагласите на съвременните ученици в България към използването на технологии в часовете по чужд език, колко често са в онлайн пространството, с каква цел, смятат ли, че технологиите могат да им помогнат в изучаването на чужд език.

2. Съдържание на анкетата

Изследването се състои от анкета, която съдържа четири въпроса към респондентите. Първият въпрос – „Кога сте онлайн?“, предлага четири варианта на отговор: винаги, често, рядко и никога. Вторият въпрос към анкетираните е „Използвате ли смартфон по време на час?“. В случай че отговорят положително на втория въпрос, посредством третия въпрос – „С каква цел?“, се очаква учениците да посочат съответната причина за използването на смартфон по време на час. Четвъртият въпрос – „Какво е Вашето мнение относно използването на технологии в час като средство за учене и преподаване на чужд език?“, предлага три варианта за отговор: 1) Технологиите са от съществено значение за изучаването на чужд език; 2) Технологиите биха могли да подпомогнат изучаването на чужд език; 3) Не мисля, че технологиите могат да помогнат за изучаването на чужд език.

3. Методи за анализ на данните

Изследването включва количествени и качествени данни. Количествените данни представляват номинални или ординални променливи и са представени в брой и проценти. За установяване на доминиращи тенденции е използван тестът на Фишер (Fisher’s exact test), по формулата (Eddington 2019, 15 – 51): където a, b, c, d са индивидуални наблюдения;

p = (a + b )! ( c + d )! ( a + c )! ( b + d )!a ! b ! c ! d ! N !

N е общият брой наблюдения;

! е факториел.

Резултатите са интерпретирани като статистически значими при допустимо ниво на грешка α = 0.05 (p < 0.05) от висока статистическа значимост при α = 0.01 (p < 0.01). Изборът на статистически методи е направен съобразно вида на данните, разпределението на променливи и задачите, ръководещи научното изследване (Ganeva 2016, 97 – 124).

4. Визуализация и анализ на резултатите

Изследването е осъществено с помощта на отговорите на 130 ученици, изучаващи чужд език. От тях 78 изучават английски език и 52 – испански език. В процентно отношение разпределението на учениците според изучавания чужд език е 60% с английски език и 40% с испански език.

Първият въпрос „Кога сте онлайн?“ предлага четири възможни отговора: винаги, често, рядко, никога. И при двете групи участници преобладава отговорът „често“ – 75.50% от участниците, изучаващи английски език (p < 0.001, при α = 0.01) и 67% при участниците, изучаващи испански език (p < 0.001, при α = 0.01). Отговор „винаги“ са дали 18% от групата с английски и 25.50% от тази с испански. Процентът на участниците, които рядко ползват интернет, е много нисък и при двете групи: 5% от участниците, изучаващи английски език, и 7.50% от изучаващите испански език. Отговор „никога“ се среща само при 1.5% от групата с английски и не фигурира при групата с испански. Като цяло, се установи, че и в двете групи мнозинството от участниците „са онлайн“ винаги или често, а тези, които рядко или никога не ползват интернет, са изключение. Резултатите са обобщени във фигура 1.

Фигура 1. Разпределение на отговорите на въпроса „Кога сте онлайн?“

Въпросът с присъствието онлайн на учениците не е зададен самоцелно. Интересува ни възможността да бъдат използвани съвременните средства за комуникация максимално ефективно в обучението при изучаването на чужд език. Резултатите от отговорите на петия въпрос от анкетата са възможна предпоставка за осъществяване на обучение в електронна среда. Присъствието на учениците онлайн винаги или често има своите потенциални възможности. Учениците от гимназиите работят уверено с електронните устройства. Виртуалната среда за тях е предпочитана, защото е позната и достъпна. Учениците познават интерфейса и функционалностите на различни системи, включително и на тези за обучение, знаят как да защитят потребителското си име, как да създават личен профил, как да общуват с другите през дадена система.

Следващите два въпроса (№ 2 и 3) са свързани с използването на смартфон. Първо, участниците трябва да отговорят с „да“ или „не“ на въпроса „Използвате ли смартфон по време на час?“. Ако отговорът им е положителен, следващият въпрос – „С каква цел?“, изисква да посочат причина за използването на смартфон по време на час. Процентното разпределение на отговорите относно използването на смартфон по време на час е илюстрирано във фигура 2.

** Статистически значима разлика при ниво на грешка α = 0.01

Фигура 2. Разпределение на отговорите на въпроса „Използвате ли смартфон по време на час?“

При групата с английски език 74% (N = 58) от анкетираните използват смартфон по време на час, докато останалите 26% (N = 20) са отговорили, че не използват. Процентната разлика от 48% е статистически значима според теста на Фишер (p < 0.001, при α = 0.01). В групата с испански език 86% (N = 44) са отговорили положително и 14% (N = 7) отрицателно, със статистически значима разлика от 72% (p < 0.001, при α = 0.01). Причините за използване на смартфон по време на час са анализирани тематично и обобщени в таблици. В тях са включени обясненията на всички участници, които дават положителен отговор на предишния въпрос – „Използвате ли смартфон по време на час?“. Общият брой на отговорите надвишава броя на анкетираните, които използват смартфон поради факта, че в някои от тях се установи повече от една причина.

Сред участниците с английски език 58 заявяват, че използват смартфон в час. Сред тях най-честата причина за използване на смартфон в час е учебна, посочена в 28 от отговорите (таблица 1). Търсене на информация се обособява като отделна причина: споменава се в 16 отговора, без да става ясно дали информацията е свързана, или няма връзка с учебния час. Най-често използваните ключови изрази включват: „да проверя информация“, „да търся нещо“, „информативна“, „да открия някаква информация“. От скука, за забавление е следващата посочена причина, открита в 16 от отговорите. Участниците, които изтъкват тази причина, използват квалифициращи думи и изрази като „скука“, „отегчение“, „да не заспя“, „да отбия време“, „да си цъкам, когато ми е скучно“ и други подобни. За превод на думи или проверка на значение в онлайн речник се обособява в отделна категория поради това, че се определя много конкретна цел, различна от останалите. Тази причина е включена в отговорите на шестима участници. Последната причина, свързана с ползване на социални мрежи и онлайн приложения, фигурира в четири отговора, където се споменават следните онлайн средства – „Инстаграм“ (Instagram), „Геймс“ (Games), „Фейсбук“„ (Facebook) и Ютюб“ (YouTube).

Таблица 1. Основни причини за ползване на смартфон по време на час при групата с английски език

Цел/причинаИлюстративен цитатБрой отговорис определенапричина1) Учебна„Използвам смартфон вчасмногорядко исамоза учебницелипод ръководството научител.“282) Търсененаинформация„Проверявам информацияили поглеждам часа.“163) Отскука,зазабавление„Някой път простоучителите сеопитват да теотегчатсвсичкивъзможни средства. Тогаваразно-образявам часаси стелефон.“164) Запревод на думиили проверка назначениев онлайнречник„Да проверя даденадума вgoogletranslatе.“65) Заползване на социалнимрежи ионлайн приложения„…Ами най-често проверяване насоциалните мимрежи.“4

Четиридесет и четири от участниците с испански език заявяват, че ползват смартфон в час. Общият брой на отговорите надвишава броя на анкетираните, които използват смартфон, поради факта, че в някои от тях се споменава повече от една причина.

Подобно на групата с английски език, при участниците с испански език най-често споменаваната причина за ползване на смартфон в час е учебна. Тя фигурира в отговорите на 18 от анкетираните (таблица 2). От скука, за забавление е втората най-често срещана причина, посочена в 17 от отговорите. Участниците, които изтъкват тази причина, използват изрази като „става ми скучно“, „доскучава ми“, „да се разсейвам“, „ако знам урока или ако ми е станало прекалено скучно“, „да отбия време“. Следващата причина – за ползване на социални мрежи и онлайн приложения, фигурира в 10 от отговорите. Ключови изрази, свързани с тази причина, включват: „да се разсейвам в инстаграм или фифа“, „да се ровя из социалните мрежи“, „Инстаграм“/„Нетфликс“, „да отговарям на съобщения“. Най-рядко срещаната причина за ползване на смартфон при участниците с испански език е търсене на информация. Тя фигурира в 5 отговора с ключови изрази „търсене на информация“ или „да проверя нещо“.

Таблица 2. Основни причини за ползване на смартфон по време на час при групата с испански език

Цел/причинаИлюстративен цитатБрой отговорис определенапричина1) Учебна„Да правим електронни тесто-ве и задачи.“182) От скука, за забавление„Доскучава ми от безсмисле-ните скороговорки на някои„учители.“173) За ползване на социалнимрежи и онлайн приложения„Да си играя или се ровя из соци-алните мрежи.“104) За информация„Да проверя нещо, което меинтересува.“5

Смятаме, че е обективно възможно да се предположи като отговор почти стопроцентовото участие на смартфон в часовете. Отдаваме по-малкия процент – 80%, посочен в анкетата от двете целеви групи, на уточнението във въпроса по време на час, тъй като редът в училище не разрешава употребата на смартустройства. Но в днешната ситуация смартфонът, таблетът, лаптопът по време на час вече четири месеца (март – юни 2020 година) са неизменен елемент от процеса на обучение и от провеждането на учебните занятия. Положителен факт е, че според данни на Института за изследвания в образованието 75% от учителите в начален и прогимназиален етап и 87% – в гимназиален етап, имат повече от 6-годишен опит при използването на цифрови устройства и интернет в училище за целите на учебния процес4).

Изводът е, че необходимостта от това да бъдеш онлайн по време на час, става естествена. Учебната цел, с която мнозинството от участниците в анкетата мотивират употребата на дигиталното устройство по време на час, сега (2020) се превръща в задължителна за всички.

Четвъртият въпрос в изследването „Какво е Вашето мнение относно използването на технологии в час като средство за учене и преподаване на чужд език?“ изисква от участниците да изберат един от следните три отговора: Технологиите са от съществено значение за изучаването на чужд език; Технологиите биха могли да подпомогнат изучаването на чужд език; Не мисля, че технологиите могат да помогнат за изучаването на чужд език. Резултатите представят процентното разпределение на отговорите на анкетираните в двете групи: с английски език и с испански език (фигура 3). За да се определят доминиращите отговори, е направена съпоставка на пропорциите чрез теста на Фишер.

Фигура 3. Разпределение на отговорите на въпроса „Какво е Вашето мнение относно използването на технологии в час като средство за учене и преподаване на чужд език?“

** Статистически значима разлика при ниво на грешка α = 0.01 И в двете групи участници – с английски и с испански език, значимо доминира отговорът „Технологиите биха могли да подпомогнат изучаването на чужд език“ (p < 0.001, при α = 0.01). Отговорът изразява мнението на 75.6% от изучаващите английски език и на 66.7% от изучаващите испански език. Следващият по честота отговор е: „Технологиите са от съществено значение за изучаването на чужд език“. Този отговор изразява мнението на 20.5% от изучаващите английски език и на 31.3% от изучаващите испански език. Последният отговор – „Не мисля, че технологиите могат да помогнат за изучаването на чужд език“, е посочен само от 3.9% от английската група и от 2% от испанската група.

Почти всички анкетирани смятат, че технологиите биха могли да подпомогнат и са от съществено значение при изучаването на чужд език. Този резултат доказва своята истинност в сегашната ситуация на онлайн обучение. Ученето виртуално и от разстояние е практически пример за използването на технологиите като средство за овладяване на чужд език.

Наложената поради обстоятелствата през март 2020 година форма на обучение определено доказва необходимостта от използването на електронната среда. Съвременните технологии се превърнаха в ключов инструмент за провеждане на обучението в края на учебната 2019/2020 г. Наличните учебни ресурси в дигитален формат (например от Националната електронна библиотека5)) могат да бъдат използвани като своеобразен дигитален учебник, както и да бъде дадена практическа възможност за интегриране на учениците в различна, но достъпна за тях среда. В повечето гимназии дистанционното обучение онлайн се извършва със съчетаване на синхронни видеоуроци с платформи за асинхронни инструменти. Такъв е днешният модел на чуждоезиково обучение от разстояние.

Предизвикателството е предимно за учителите – в необходимостта от прецизно овладяване на различните функционалности, които предлагат електронните платформи, и в придобиването на умения за използване на различни платформи (например облачни) и интернет инструменти за образование в онлайн среда за създаване на „работещи в образованието“ мобилни и компютърни приложения. Днешният модел на обучение предполага и наличието на известна зависимост от развитието на технологичната инфраструктура, която би могла да окаже влияние върху качеството на обучение.

5. Обобщение

Въпросът „Кога сте онлайн?“ е зададен, за да се провери колко време целевите групи прекарват в интернет. В потвърждение на предварителните очаквания отговорите винаги и често са с най-висок процент, защото виртуалната среда е предпочитана, позната и достъпна за съвременните ученици. Това е доказателство, че чуждоезиковото обучение не трябва да отбягва тази среда, а да използва максимално ефективно нейните възможности.

Следващите два въпроса – №2 (Използвате ли смартфон по време на час?) и №3 (С каква цел?) – са свързани с използването на смартфон. При групата с английски език 58 от общо 78 анкетирани отговарят положително на първия въпрос, а при групата с испански език те са 44 от общо 52 души. Смартфонът и други устройства – например таблет и лаптоп, са съществен елемент от процеса по чуждоезиково обучение.

Почти всички участници в проучването споделят мнението, че технологиите биха могли да подпомогнат или са от съществено значение за изучаването на чужд език. Проведеното през 2019 учебна година изследване показва ключовата роля на съвременните технологии в образованието, което беше илюстрирано на практика през 2020 година, когато целият учебен процес бе изведен в онлайн пространството.

БЕЛЕЖКИ

1. https://www.eg-plovdiv.com/bg/

2. http://egiv-plovdiv.bg/bg/3. https://www.mon.bg/upload/6543/strategia_efektivno_ ikt_2014_2020.pdf

4. https://nmd.bg/gotovnost-na-utchilishtata-i-semeystvata-za-utchene-v-onlayn-sreda/

5. https://e-learn.mon.bg/

ЛИТЕРАТУРА

Ганева, З., 2016. Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра.

Eddington, D., 2019. Statistics for Linguists: A Step-by-Step Guide for Novices. Newcastle upon Tyne: Cambridge Scholars Publishing.

REFERENCES

Eddington, D., 2019. Statistics for Linguists: A Step-by-Step Guide for Novices. Newcastle upon Tyne: Cambridge Scholars Publishing.

Ganeva, Z., 2016. Da preotkriem statistikata s IBM SPSS Statistics. Sofia: Elestra.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.