Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2017/2, стр. 158 - 165

НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН ЖАНР „ТРАНСЛИТ“

Мадлен Данова
E-mail: m.danova@sofia-uni.bg
Department of English and American Studies
Faculty of Classical and Modern Philology
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd. room 232
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Настоящата статия анализира начина, по който функционира новият хибриден жанр на биофикцията в постмодерната епоха. Този жанр е разгледан на фона на такива понятия като „транслитературата“ на Копланд, „историографската метафикция“ на Хатчън и „течната модерност“ на Бауман. Статията проследява и развитието на биографията като жанр и нейното използване в интригуващото заиграване между факт и фикция в съвременната литература. Специално внимание е отделено на биофикциите, които използват за основа живота и творбите на Хенри Джеймс – един от каноничните писатели в англоезичната литература, като по-подробно се анализира една от по-малко известните биофикции – романът на Ричард Лийбман-Смит „Момчетата Джеймс: Ново обяснение за живота на четирима отчаяни братя“ (2008). В статията се достига до заключението, че днешната „транслитература“ прекрачва времевите и пространствените граници, за да създаде пачуърк от фрагменти, съединени от силата на авторовото въображение.

Ключови думи: “TransLit”, biofiction, postmodern hybridization, Henry James

На 8 март 2012 г. Дъглас Копланд – авторът на нашумелия роман от началото на деветдесетте години на двадесети век „Поколението Х: Разкази за акселерираща култура“, публикува рецензия в New York Times Book Review за новия роман на Хари Кунзру – „Богове без хора“, терминът, който използва, за да опише жанровите характеристики на това произведение, както и на по-голямата част от съвременните постмодерни романи, е „транслит“. В първия момент думата ми прозвуча познато, но не като термин, с който да опишем литературен жанр, а като част от нашата всекидневна езикова реалност, в която всеки ден транслитерираме думите, написани с кирилица, за да можем бързо и лесно да ги използваме в електронното си общуване. Тази асоциация изведнъж свърза нашата българска реалност с това, което Копланд нарича „епоха, лишена от аура, в която всички епохи съществуват едновременно – състояние на една най-вероятно перманентна атемпоралност, предоставена ни с любезното съдействие на интернет“ (Coupland, 2012).

Какво обаче се крие под литературната проекция на този термин, който, за да избегнем многозначността на понятието, може би ще трябва да наречем транслитература? Според Копланд към този нов жанр трябва да причислим всички тези романи, „които пресичат историята, без да са исторически; прекосяват географията, без да променят психическото ни местоположение“. Нещо повече, транслитературата „срива времето и пространството в опита си да генерира наративно сцепление в съзнанието на читателя. Тя вписва съвременния читател в други места и времена, като не оставя никакво съмнение, че прави това от една безмилостно съвременна гледна точка, говорейки единствено и само за нашето крайно настояще“ (Coupland, 2012).

Така транслитературата сякаш се явява продукт и източник на това, което Зигмунд Бауман нарича „приватизация на амбивалентността“ – един вид хаотично продължение на модерността, при което индивидът сменя социалните си роли, като остава в едно непрекъснато състояние на флуидност, пораждащо номадската идентичност на съвременния човек, както и релативизацията на социалното, което Бауман дефинира с термина “liquid modernity”, а метафорично описва като „къмпинг, където всеки може да пренощува със своята каравана, стига да може да плати наема“ (Bauman, 2000:8).

Двата крайъгълни камъка на този нов жанр според Копланд са романът на Майкъл Кънингъм „Часовете“ (1998) и на Дейвид Митчъл „Облак Атлас“ (2004). Фактът, че избира да построи своята литературна къща, той нарича двете книги „палатковите стълбове на XXI век“, върху „раменете“ на една фикционализирана литературна биография и на една дистопия, ме накара да избера именно неговия термин за представянето на едно от най-интересните литературни явления през последните две десетилетия, а именно невероятния бум в писането и публикуването на романи за живота на писатели и на творци от различни исторически епохи. Предпоставено от това, което Копланд нарича епоха на постепохите, време, което няма свое собствено лице, няма форми, литературни, естетически, обществени, които да му придадат свой облик, или по-точно казано, епоха, от чийто zeitgeist е останало твърде много zeit и твърде малко geist, процъфтяването на жанра на фикционализираната литературна биография, която премахва границите между факт и фикция, се превръща в най-характерния белег на търсенето на нови стратегии на писане, които да набавят изгубената „аура на нашата интернет епоха“ (Coupland, 2012).

Литературната биография, без съмнение, е жанр, който се радва на хилядолетна традиция. Традиционно, нейните корени се търсят в Античността, като „Диалозите“ на Платон (IV в. пр.н.е) и „Успоредните животописи“ на Плутарх (I в. н.е.) се смятат за едни от най-добрите ѝ образци. Някои изследователи обаче, като Катрин Парк например, поставят началото на литературната биография далеч преди тези произведения, някъде в третото хилядолетие преди новата ера в Египет, Вавилон и Асирия (Parke, 2012: 21).

Но както отбелязва Богдан Богданов, най-голямо влияние върху развитието на този жанр в западноевропейската култура несъмнено оказва Плутарх, който стъпва върху добре познатите преди него хвалебствени биографии, прославящи живота на великите мъже в историята, непосредствено свързани с жанра на похвалната реч, и на биографиите, представящи описателно живота на великите поети и писатели, които обаче са били предназначени за ограничен кръг от познавачи (Bogdanov). Плутарх е първият, който използва съвсем целенасочено и двете, създавайки хибриден жанр: „Воден от практическата философия, в историята той се интересува не от маси хора и велики събития, а от конкретния човек. Неговата несъзнателна амбиция е да представи човека в житейска пълнота, от малката случка до великото събитие, да свърже великото и дребното, или по думите на Русо „той притежава тоя неподражаем дар да рисува великите люде в дребните дела“. Прекалено практически нравствен в изходния си пункт, историкът свършва с литература. Но неговите недостатъци на историк се възвисяват в качествата на прозаика“ (Bogdanov).

Тази аморфност на биографията като жанр се запазва до известна степен и през следващите векове на развитие на европейската култура, преминавайки през евангелистката традиция, житията на светците, Бокачо и неговата книга „Животът на Данте“, Вазари и неговите „Животоописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти“ до „Животът на Плутарх“ (1683) на Драйдън, където за първи път е използван терминът „биография“ в съвременното му значение на „историята на живота на конкретен човек“. Самата дума „биография“ е употребена за първи път от Дамаский (458 – 538), един от последните философи неоплатоници.

През XVIII век се ражда и най-известната фигура на биографа – Джеймс Бозуел, биографът на Самюъл Джонсън, с когото започва една традиция на особено отношение към биографите, особено от страна на писателите, които сякаш са ужасени от възможността някой да рови в най-потайните кътчета на живота им с извинението, че търси скрития смисъл на това, което създава въображението им. В книгата си „Литературната биография“ Майкъл Бентън изброява множеството негативни имена, с които се описва биографът: “scoundrel”, “voyeur”, “scavenger”, “jackal”, “vampire”, “garbage-collector”, който освен това изпитва така наречената „любов на биографа“, която е „обсебваща, собственическа, ирационална и дори перверзна“ и която в много случаи води до „брака на нарцисиста“, „паразитна малформация“, която е „натрапчива, тривиална, ирелевантна и донякъде неморална“ (Benton, 2009).

Ако използваме по-неутралния, научен дискурс на Пол де Ман, този тип писане е една „маска“ или „метафора“, което се концентрира върху празнините и времевите измерения на наратива, който се базира върху синтетичния начин на действие на паметта при изграждането на наративния авто-/биографичен субект. Именно невъзможността да се установи истината за този субект, който се проявява под множество маски както в литературните си творби, така и в автобиографичните си изповеди, е това, което довежда до разцвета на литературната биография, особено при Романтизма, като интересът към този жанр не стихва и до днес.

Граничната същност на този жанр, необходимостта, както казва Бентън, литературните биографи непрекъснато да навигират между Сцила – солидните исторически факти, и Харибда – водовъртежите на писателското въображение, го превръща и в едно от предпочитаните полета за постмодерния писател, който непрекъснато е изкушен от това, което Линда Хатчън нарича „постмодерна историографска метафикция“ (Hutcheon, 1988), която до голяма степен заличава разделението между историята, която разказва какво правят хората, и биографията, която разказва какви са хората, ако използваме определението на самия Плутарх.

Отличителните черти на постмодерната литературна биография или на биофикцията, както я наричат много от съвременните критици, са характерни и за транслитературата, така както я дефинира Копланд. Този нов литературен жанр използва струпването на няколко истории вътре в сюжета на романа, които обаче не са просто отделни разкази, а изграждат роман, който се отличава със солидна повествователна нишка, която макар и да се крепи понякога на съвсем ефимерни връзки, като откъс от мелодия, усещане, предизвикано от опиат, определен вид светлина или отличителен белег на пейзажа, винаги предполага спояване от страна на читателя, който притежава уменията, необходими да съедини пунктираните линии и да усети истинския букет от аромати на парфюма, както казва Копланд. За писателите това означава умение да пишат по различен начин, използвайки похватите на жанрове и епохи, които само пътуващите във времето могат да познаят.

Но съвременната биофикция притежава и още една отличителна черта – демитологизирането на своите герои, поставянето под съмнение на величието и дори съществуването на фигури като Шекспир, Джейн Остин, Дикенс, Байрон, Шели, Леонардо да Винчи, което я превърна от „Пепеляшка“ на литературната наука, гледана с насмешка от критиката като „биографична заблуда“ и застрашена от линчуване, след като теорията обяви „смъртта на автора“, в най-често обсъждания жанр от началото на XXI век.

Как всичко това се случва във фикционализираните биографии на американския писател Хенри Джеймс?

Двата текста, които най-често привличат вниманието на критиците и предизвикват спорове и несъгласия през последните години, са излезлите в една и съща година, 2004, романи на Дейвид Лодж – „Авторът! Авторът!“, и на Колм Тойбин – „Майсторът“. И двата романа избират за свой център един конкретен момент от живота на Хенри Джеймс – провала, който претърпява писателят в опитите си да превземе лондонската сцена през деветдесетте години на XIX век, завършили с позорното му освиркване от публиката на премиерата на пиесата му „Гай Домвил“ през 1895 г. Но това е една много малка част от биографичните романи за Хенри Джеймс. В моята книга The Jamesiad: Between Fact and Fiction: The Postmodern Lives of Henry James анализирам 9 от тези романи, излезли през последните две десетилетия, но броят им е значително по-голям. В настоящото изследване обаче реших да се спра на едно много по-малко обсъждано от тях, романа на Ричард Лийбман-Смит „Момчетата Джеймс: Ново обяснение за живота на четирима отчаяни братя“ (The James Boys: A Novel Account of Four Desperate Brothers) .

Действието на романа събира на едно място две от най-значимите семейства на Америка. От една страна, са интелектуалците Джеймс, сред които най-изявени са двамата по-големи братя: Уилям Джеймс – един от основоположниците на модерната психология, преподавател в Харвард и учител на редица от представителите на американския модернизъм, и Хенри Джеймс – писателят, на когото са се опитвали да подражават почти всички писатели модернисти. От другата страна, са братята Джеймс – Джеси и Франк, най-известните престъпници от Дивия запад. В романа на Лийбман-Смит те се оказват неочаквано свързани, тъй като Джеси и Франк са всъщност изгубените по-малки братя на Уилям и Хенри, Уилки и Боб, които заминават още непълнолетни да се бият в Гражданската война и след като дезертират, се превръщат в страшните главатари на най-известната и търсена банда престъпници в американската история. Хенри Джеймс, който като начинаещ писател е получил договор за публикуване на очерци за пътуванията си из Америка, се оказва един от пътниците заедно с Елена Хайт – дъщеря на измисления петролен магнат Аса Хайт от Хартфорт, във влака, Number 4 Pacific Missouri Express, който бандата е решила да обере. В първия момент Хенри е очарован, че ще може да опише едно такова преживяване, но когато бандитите му взимат не само парите, но и дневника и разкриват истинската му самоличност на писател пред другите пътници, той започва да се чувства доста некомфортно. Както казва фикционалният Хенри: „От банков обир, толкова обещаващ отначало като вълнуващ откъс от историята на Дивия запад, това започва да се превръща във внушителен литературен провал“ (Liebmann-Smith, 2008, Chapter 1, Section 2, para. 22). Още повече че след като разпознава по-малките си братя, той става заложник на бандата и е принуден да участва в следващия голям удар – станалия печално известен в историята обир на Northfield Minnesota Bank, който подготвят. Ударът се проваля и слага край на бандата и когато след неуспеха всеки трябва да се спасява, братята се оказват в Харвард, където Джеси и Франк минават за учени, дошли на посещение при Уилям. Всичко завършва с разкритието за тяхната истинска самоличност по време на гала-събитието, на което Аса Хайт трябва да дари пари за новата лаборатория по приложна психология на Уилям, но Джеси и Франк решават, че това може да бъде поредният голям удар, и открадват парите. При последвалото преследване, което по нищо не отстъпва на най-добрите екшън филми на Холивуд, единственият загинал е Елена Хайт – дъщерята на магната, която е била обект на желание не само от страна на Хенри, но и на Уилям и Джеси, както и близка приятелка на Алис Джеймс – единствената дъщеря в литературното семейство Джеймс. Всъщност сюжетът е много по-заплетен, но това кратко описание е достатъчно да илюстрира невъзможността да се раздели фикция от факти и да се разплете кълбото от множество повествователни линии, които изграждат времето и пространството на романа. Усложнението идва и от използването на съвременната гледна точка за събитията, както фикционалните, така и тези от живота на реалните исторически фигури, които непрекъснато се илюстрират с коментарите на биографите – Леон Едел за Хенри, Линда Саймън за Уилям, Джийн Строс за Алис, Джейн Майер за Уилки и Боб, Т. Джей Стайлс и Тед Ийтмън за Джеси и Франк.

Само един пример за това как функционира това преплитане на различни епохи, времена и дискурси в романа. Още в самото начало на пътуването на Хенри във влак Number 4 Pacific Missouri Express той си мисли колко неадекватен е за работата на журналиста, която е поел:

Колкото и да се опитваше – пише неговия биограф Леон Едел, – Хенри Джеймс никога не можа да се научи да говори като журналист. В такива ситуации от човек, владеещ добре дар словото, той сякаш изведнъж се превръщаше в човек, който цял живот е заеквал... По-добре да остави всичко това на Марк Твен. Идеята на Хенри за „понасяне на несгоди“ беше всеки хотел с по-малко от две звезди и истината, която сякаш го бодеше в очите, щом погледнеше навън към мисурския пейзаж, който биографът на Джеси Джеймс Т. Джей Стайлс бе описал като наподобяващ „чердже, избутано в ъгъла: набрано, смачкано, набраздено от пропасти“, беше, че цялата тази равнина... буквално го караше да се чувства сякаш всеки момент ще повърне (Liebmann-Smith, 2008, Chapter 1, Section 1, para. 2).

Хенри Джеймс наистина се е опитвал да бъде журналист, като пише очерци за „Ню Йорк Трибюн“ през 1875 и 1876 г., но те не са за Дивия запад, а за преживяванията му в Париж, които по-късно са събрани и публикувани от Едел и Линд през 1957 г. (James, 1957). В действителност той прекарва последните месеци на 1875 г. и по-голямата част от 1876 г. в Париж, а за Коледа на 1876 г. вече е в Лондон. Така че неговото фикционално пътуване с влака от Канзас сити до Роки Кат през юли 1876 г. никога не се е случило. Но именно това измислено събитие задвижва цялата верига от събития в романа на Лийбман-Смит. Докато отиването на Хенри в Париж в романа е само за да избяга от преследвачите си след провала на обира на банката в Минесота.

Така, още от самото заглавие, читателят е подканен да мисли за жанровия дуализъм, както го нарича Бентън, на литературната биография, тъй като колокацията „ново обяснение“ съдържа в себе си самата дума за роман (фикция) и за обяснение (факти). Бентън представя по следния начин този дуализъм, използвайки транзакционната теория на Розенблат за литературната творба.

Ако използваме този модел обаче, излиза, че биографичният текст се основава на „история“, която е дадена, т.е непроменлива – documentary ‘histoire’, само начините, по които се разказва – narrative ‘récit’, са различни, докато читателят „чете“ по два различни, но едновременно протичащи начина – еферентно, т.е. свързано с уталитарни цели, които са изцяло извън текста, и естетически, т.е. съсредоточено върху преживяването по време на четенето.

Това, което предполага транслитературата, са не просто различни истории, които могат да бъдат разказани на базата на живота на един или друг писател, а именно преминаването на времевите и пространствените граници, в които сме свикнали да разглеждаме този живот. Имено това се случва и в романа на Ричард Лийбман-Смит. Вместо да изгради един общ наратив, независимо дали фикционален, или фактологичен, авторът избира да създаде един пачуърк, който не само наподобява изкуството на американския юрган, но премахва всякакви повествователни граници.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Benton, M. (2009). Literary Biography. Oxford: John Wiley and Sons.

Bauman, Z. (2000). Liquid Modernity. Cambridge: Polity Press.

Bogdanov, B. Plutarch – a Biographer and Moralist. [Богданов, Б. Плутарх – биограф и моралист], http:// bogdanbogdanov.net/pdf/109.pdf.

Cunningham, M. (1998). The Hours. New York: Farrar, Straus and Giroux.

Coupland, D. (2012). Convergences: ‘Gods Without Men,’by Hari Kunzru, a review published in March 8, 2012, New York Times Book Review.

Danova, M. (2011). The Jamesiad. Between Fact and Fiction: The Postmodern Lives of Henry James. Sofia: Polis.

Hutcheon, L. (1998). A Poetics of Postmodernism: History, Theory, Fiction. New York and London: Routledge.

James, H. (1957). Parisian Sketches. Letters to The New York Tribune 1875 – 1876. Edited with an Introduction by Leon Edel and Ilse Dusoir Lind. New York: New York University Press.

Liebmann-Smith, R. (2008). The James Boys: A Novel Account of Four Desperate Brothers. New York: Random House Publishing Group.

Lodge, D. (2004) . Author, Author! London: Secker and Warburg.

Mitchell, D. (2004). Cloud Atlas. New York: Random House.

Parke, C. N. (2002). Biography: Writing Lives. New York: Routledge.

Rosenblatt, L. (1978) The Reader, The Text, The Poem: The Transactional Theory of the Literary Work. Carbondale: Southern Illinois University Press.

Tóibín, C. (2004). The Master. New York, London: Scribner.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.