Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2022/2, стр. 140 - 150

СИНТАКТИЧЕН ПРАВОПИС – СЛЯТО И/ИЛИ РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ. КОГНИТИВНИ РАЗМИСЛИ

Резюме:

Ключови думи:

Важно е да се отбележи, че феноменалността на езика е част от неговата каноничност. Тя обаче не може да се пренася в методологията на изследването и изучаването му. Прекомерната традиционност в който и да е метод на изследване на граматиката я превръща в канон. Това е неправилно и точно това пречи на формирането на стабилно езиково съзнание и на изграждането на висока езикова култура. Интерактивната наука днес изисква методология, която трябва да навлезе в изследване и на същността на езика като предмет на науката, без да спира и да се фокусира само до неговата форма и в нейната функционалност като лексико-граматическа линеарност. Езикът не може да разгърне феноменалността си в такава линеарност. Т.е. речнико-граматическата линеарност са двете оси на координатната система на езиковата функционалност. Третата ос обаче на езика като феномен на цивилизованост е най-важната, ключова. Това е човекът – homo sapiens, и съзнанието като механизъм на и за познание. Тази трета ос и нейната природа и специфика корелират с когнитивистиката и налагат когнитивизма с ключово място в методологията на лингвистиката.

Човешкото съзнание, като езикова матрица, е третата ос в координатната система на езика и каквото и да е разполагане само в другите две оси – речник и граматика, е с риск от определена относителност. Тази относителност твърде често и лесно граничи даже с недостоверност. При такова положение остава недоизяснен феноменалният характер на езика и неговата каноничност се пренася неоправдано и неправомерно в граматичната му характеристика. Оставането в линеарността на форма и функция без преминаване през съзнаването като осмисляне придава на нормата на езика стигматичност и я оттласква от съзнанието ни. Дистанцията език – съзнание като непълна или неточна методология и осакатена само до две от естествено трите оси координатна система препятства, разбира се, изграждането на стабилно и функционално езиково съзнание. Неговата социална проекция е културата ни за езика (езикова култура).

Тезата ни е обоснована и в никакъв случай не може да се атакува като самоцелна или невярна. Едно от основанията ни е например неточното определяне ведно на слято, полуслято и разделно писане на думи.

Първо. В някои от случаите това не са думи, а са словосъчетания. Словосъчетанията не са единици на речника (лексиката). С други думи, дума и словосъчетание са единици, категории от различен парадигматичен ред, от различни равнища на езиковата система и структура. Съвместяването им в каквато и да е единност е еклектика и причина за недостоверност на анализ, на метод на изследване, на изводи.

Второ. Всички пособия по езикова култура стигат и до класификация по морфологична принадлежност, и до синтактична функционалност на думите и на словосъчетанията. Както морфологичната класификация, така и синтактичната функционалност се привеждат като обяснения избирателно, а не последователно. Подходът и подборът не се основават на принцип, защото не се прилага методология за целта. Свободното прибягване до формални критерии (морфологична класификация) и до функционални позиции (синтактична категориалност) разполага предлаганото обяснение в схоластиката. Това е лингвистична догма. Езикът обаче не се поддава на догмата заради феноменалната си природа. Всички опити да се скрие изследователската схоластика в лингвистичната догма, рушат езиковото ни съзнание и правописната ни култура в случая със слятото, полуслятото и разделното писане. В тази троична вариативност има по малко от лексика, морфология и синтаксис. Точката на пресичане на диахронията и синхронията е словообразуването като своеобразна аналитико-синтетична диалектика, мимолетен синкретизъм в езиковия развой, най-общо казано.

Трето. Категоричното езиково съзнание и високата култура за езика изискват ясното разделение между словообразуване и синтаксис. Словообразуването е лексикален процес. Разбира се, че в него може да се съдържат и морфологични и синтактични механизми, но те са именно методологична компонента, а не равноредови величини от един парадигматичен или синтагматичен ред. В последното, трето основание е скрито обяснението за парадоксите на слятото, полуслятото и разделното писане и за своеобразното неизменно отклонение от нормата, т.е. грешката.

Разделението между словообразуване и синтаксис и съответно обяснението на принципа за слято, полуслято или разделно писане на думи и словосъчетания може да се постигне като изследователска позиция само когато се държи сметка и за третата ос в координатната система на езика – човешкото съзнание. Всичко това се постига с прилагането на когнитивния подход. Синтактичният правописен принцип категорично въвежда в оборот когнитивния подход, тъй като основната синтактична единица, както и нейните съставящи (синтактична дума и словосъчетание например) са вариативни за носителя на език във връзка с неговата комуникативна потребност като модус. Само това дори е крайно достатъчно основание, за да се изведат от лексиката сложните думи, чийто правопис е синтактично обоснован. Лексикализацията на тези синтактични единици е силно относителна. Т.е. те са синтактични продукти и е продължителен и нестабилен заедно с това процесът на придобиване на речников статут.

Първият маркер, че продължителността е приключила и е налице стабилизация до лексикализация, е морфологично обоснованият правопис. Това са онези сложни думи, при които строежът се постига със свързваща гласна, с отделянето на други морфеми, с които се постига тяхната морфологична структура. Вторият маркер се отнася до граматикализацията. При тези думи граматикализацията е единна, категорично хомогенна и се проявява толкова силно, че езиковото съзнание не се ангажира някак двойствено, да кажем. Граматическите значения на тези сложни думи са единно постигнати и се изразяват в категорични граматични категории без каквато и да е размитост или двойственост. Третият маркер е неоспоримата лексикализация като речников канон, така да се каже. Тези думи имат установен във и за езиковото ни съзнание денотат и десигнат и затова правописът им е нормативно стабилен. Може да се каже и по друг начин. При тези сложни думи е завършена синтактичната компресия като процес на технология в мисленето ни, овладяна от езиковото ни съзнание и установила се в него като рефлективен механизъм.

Словообразувателната структура на сложните думи, за които са налице тези три маркера, посочени по-горе, е постигната с морфологични средства и граматикализацията им е хомогенна. Това са сложни думи с морфологично обоснован правопис и са самостоятелни и пълноценни лексикални единици. Позицията им в Речника е нормативно канонична. Техният правопис не затруднява и езиковото съзнание ги обслужва методично вярно. Културата ни ги притежава съгласно нормата на езика. Ние владеем тези езикови единици като част от нашето знание за езика в речниковия му състав със съответната граматикализация. Когнитивният анализ на правописа им проявява технологията на работа на езиковото ни съзнание и принципа на изграждането му като част от културата, характеристика на homo sapiens-а. Морфологичният принцип на правопис на сложните думи е, разбира се, синхронна характеристика. За целите на когнитивния анализ и заедно с това и в съответствие с неговите принципи е важно да се обърне внимание и на диахронията естествено като изпълнена диалектика. Водени от цитираната в началото на настоящата работа теза на Гивон, че днешната морфология е вчерашният синтаксис, а днешният синтаксис е утрешна морфология, може да приемем, че честотата на синтактична функционалност в комуникацията като сечение на модус и рефлексия ведно е тривиализирала словосъчетанието за нуждите на когнитивната перспектива до степен, при която езиковото съзнание се автоматизира и разполага конструкцията като единица значение в лексикона, в равнището на лексиката. Естествено при тази своеобразна компресия вследствие на аксиоматичната комбинативност на определена съчетаемост от две думи едната е основна и доминира като граматикализация на формата. Доминирането е предпоставено от ключовата за езиковото съзнание семантика, която се дообогатява от синтактично позиционирания контакт с другата дума от словосъчетанието. Например душ-кабина/ кабина с душ/ кабина за душ. Синтактичната честотност на рефлексията се превръща в обогатен речник, в езиково съзнание с още една единица за оборот по-нататък в процеса на когнитивната креативност. Този когнитивен анализ всъщност по-казва диалектиката на езиковата функционалност въобще през извадката на микрокомуникативен сегмент в триизмерен срез като спирала на мисленето и съзнанието в homo sapiens-а. Постигнатото и освен това утвърдено познание на практика напуска равнището на креативния синтаксис и се установява в архива на лексикона, речниковия запас, където се изграждат ресурсите на нашето съзнание за езика. С тези изградени ресурси креативната когнитивна потенция ще формира модус и ще тренира рефлексията до акумулиране на нови езикови ресурси и обогатено езиково съзнание с култура с всички вектори на функционалност.

Доказателство на нашата теза за когнитивната природа на правописа на сложните думи и на словосъчетанията в езика ни – слято, полуслято и разделно, и за непреодолимата диалектика като сечение на диахрония и синхрония е дублетността в някои от случаите. Дублетността е изявата на мига, в който диахронията не е преминала в синхрония, а синхронията не е с толкова честотност, че да се архивира като част от лексикона на обогатеното с ново познание в езикова единица съзнание. Дублетността е най-силното и ярко изразяване на мембраната на нашата рефлексия като динамична потенция на съзнанието и във връзка с паметта като негова статична характеристика. Дублетността валидира безспорната приложимост и актуалност на когнитивния подход, защото изразява верифициращата роля на носителя на езика, на човека в постигането на честотност на синтактичния конструкт в неговия микровариант. Синтактичната дума и словосъчетанието като микросинтаксис не са усвоили единица реалност, за да се постигне значение на езиковата форма, което съзнанието да канонизира като речникова единица, речников запас на съзнанието в унифициран вид – единство на форма и значение.

Науката за езика в нашето съвремие отдавна изисква интердисциплинарност на първо място като методология, естествено. Инертното историческо привързване към формално-функционалното описание не е резултативно решение. Такава привързаност към формално-функционалното описание за сметка на ключовото място на човека като носител на езика и на неговата когнитивна креативност препятства езика и го обрича на застой, внимателно казано. Подобна изследователска и нормативна традиционност препятства и носителите на езика да го усвояват и да придобиват култура на езиковото си съзнание. Случаите на вариативност на слято и разделно писане и на полуслято и разделно писане или пък на слято и полуслято писане доказват силата на езика и правото на езиковото съзнание да реши коя е пресечната точка на трите вектора на координатната система на употребата. Нормата е продукт на натрупана честота и на обогатено като култура езиково съзнание. Тя не е схизма. Нормата не може да пренебрегва диалектиката. Това обяснява вариативността на правописни принципи. Синтактичният принцип на писане е изцяло територия на потребителя в действие, така да се каже. Невъзможно и нелогично е речникът да подчини синтаксиса, където властва когнитивната креативност и потенция за комуникативна перспектива. Синтактичната норма е друга по природата си и лексикалната нормативност не може да я преодолее или измести.

Затова речникът не може да съдържа като единица словосъчетанието. Това е парадокс, за който нито една футурология не може да даде перспектива. Спорът `дума` или `словосъчетание`, защото слято или разделно писане като нормативна дилема е аналог на този спор, не може да се канонизира от, за и в Речника. Т.е. Речникът не е верификаторът. Това означава изключително право на субекта на езика в случая на употребата да избере един от двата варианта съобразно своята когнитивна креативност, съобразно модуса си да разполага думите и да ползва взаимоотношението им като значение за целите на своята познавателна или просто комуникативна потребност. Неслучайно обосновката за слято или разделно писане се изразява в синтактичния тест, да го наречем, за възможност за употреба в самостойна, синтактична позиция, функция – категорична като постпозиция по отношение на квалифицираната (пояснявана) дума. Ако едната дума – обикновено наречие – може да се употреби при трансформация в постпозиция, то тя е част от словосъчетание, а не от съставна дума: силно въздействащи, а не силновъздействащи, защото може да се конструира въздействащи силно; бързо развиващ се, а не бързоразвиващ се, защото може да се напише (или каже) „... срв. напр. развиващ се бързо град“. В първия случай се приема, че това е словосъчетание, а не е сложна дума (силно въздействащи). Във втория случай „това е съчетание от наречието бързо и сегашното деятелно причастие развиващ се. Те не представляват смислово единство.“1).

Според нас тези обяснения за правописа – слято или разделно – не са убедителни. Те могат да бъдат ревизирани. Аргументите ни се разполагат в две групи – формални и съдържателни. Формалните аргументи са налице в страниците на изданията, които са категоризирани като официални и нормативни съответно. Съдържателните аргументи за ревизията на предлагания за валидиран правопис са в анотациите на този правопис.

На първо място, в „Официалния правописен речник на българския език“ например бавноразвиващ се е слято написано в рубриката „Слято писане“, „Прилагателни имена“. Абзацът 53. 18 валидира слятото писане на „сложни прилагателни имена, в които главната основа е основа на причастие, а като подчинена основа са използвани различни части на речта“ (OPR 2012, 56). Тук трябва да прибавим разделното писане на бавно прелитащ: „55. 6: Разделно се пишат съчетания от наречие и прилагателно име (причастие), когато не представляват смислово единство.“ (OPR 2012, 64). За изчерпателност на формалните аргументи отбелязваме и препратката от 55. 6 към „Слято писане“, 53.17.1, където пише, че „съчетания от наречие и прилагателно име (причастие) се пишат разделно, когато не представляват смислово единство. особено опасен, ...свободно падащ ...“ (OPR 2012, 56). И бавно, и бързо са наречия за начин. По какъв критерий се отрежда слятото писане с бавно и разделното с бързо, още повече като се прибави фактът, че са корелативна двойка антонимно отношение. Как тази особеност на семантичното противопоставително отношение се преодолява от стигмата, че бързо развиващ се е съчетание и наречието и причастието в този случай „не представляват смислово единство“, а бавноразвиващ се е сложно прилагателно име, но бавно прелитащ също „не представлява смислово единство“. Т.е. бавно може да образува сложно прилагателно име със сегашно деятелно причастие, но може и да не представлява смислово единство със сегашно деятелно причастие, както и бързо не представлява смислово единство със сегашно деятелно причастие. Важно е да се обърне внимание, че бавно и бързо се държат различно дори при едно и също сегашно деятелно причастие – развиващ се. Ето ги формалните парадокси.

Първо, едно и също наречие се пише ту слято, ту разделно все при сегашно деятелно причастие.

Второ, при едно и също сегашно деятелно причастие наречия за начин от семантична корелативна, антонимна двойка се пишат различно – едното слято, другото – разделно.

Според нас такава вариативност на правописа не може да се препокрива с норма. Що се отнася до различната анотация за правописа в тези случаи, то тя също е някак си неубедителна и незавършена. Не е обозначен критерият за границата между сложно прилагателно име с такива съставящи и оставането на тези съставящи в дистанция, която се потвърждава от препозиционирането им. Само че нито дистанцията между две думи като изписване, нито препозиционирането им една спрямо друга могат да бъдат основание за отсъствие на смислово единство. Още повече това не е вярно в случая с допълненото с град тяхно постпозициониране. Семантичният контакт между съставящите се налага обективно и не може да бъде преодолян от рецепцията, още по-малко да е недостъпен за нея. Верифицирането на различен правопис при такива случаи е по-близо до стигмата, но не може да е норма. Ревизията на правописа е езикова коректност. Нормата не се изразява във вариативност и каквато и да е противоречивост. Противоречивостта е отстъп, а вариативността се разполага при дублетността.

На второ място, съдържателните аргументи се разполагат в свободното и непоследователно ползване на категориите смислово единство, съчетание от категории, класове думи, словосъчетание, сложна дума, съставна дума. Това от една страна. От друга страна, озадачава употребата „не представляват смислово единство“ в обяснение на разделно писане на две думи като контрапункт на слятото писане. Как съчетание от две думи не прави смислово единство и доказателството за това е размяната на позициите – препозиция и постпозиция?

Всичко това изисква да се каже, че преди всичко е рефлексията и рецепцията на езиковото съзнание. Защото наричаното като смислово единство естествено семантично взаимодействие между елементите в едно съчетание от думи се разполага в изречението. За нуждите на когнитивната потребност и комуникацията като естествена функция на езика всеки семантичен контакт е сегмент от смисъла като комуникативен аналог на изречението. Неговите съставящи са словосъчетанието, синтагмата. Разположени като позиции в изречението, думите, разбира се, присъстват с категориалните си характеристики по класове, каквито са и например наречието и причастието, в това число и сегашното деятелно. Това е така именно защото се реализират взаимоотношения помежду им по двойки и кумулативно – по повече думи, множества. Тези взаимоотношения са граматически осигурени семантични контакти. Т.е. ангажиментът с морфологичната характеристика на думите – наречие и сегашно деятелно причастие, и със синтактичната им функционалност и верификация (позиция/постпозиция) във всички случаи извежда предмета на правописа, така да се каже (сложната дума – при слято писане, и словосъчетанието – при разделно писане) от лексикологията и го поставя еднозначно и изцяло в граматиката (морфология и синтаксис). Този факт не е маловажен. Обръщаме внимание, че не е случайно присъствието на синтаксиса като правописен принцип, редом с морфологичния, фонетичния и традиционния. Не е случайно обаче и това, че основен правописен принцип в съвременния български език е морфологичният.

Синтактичният принцип на писане извежда като водеща синтактичната функционалност. Доминирането на синтактичната функция спрямо лексикалната семантика си има своята вариативност. Силната доминация привнася още семи в значението на лексемата. При този процес може да се стигне до нова лексема. Тя се пише слято или полуслято в зависимост от характера на новата, комплексна семантика и от силата на семантичния контакт, който е произтекъл: отдясно, железо-бетон, бръснаро-фризьорски, заместник-директор, тук-там, горе-долу. Възможно е да има и разделно писане на лексемната единица – една дума от два разделно написани компонента, и това е така наречената съставна дума (например някои имена – собствени, прозвища и пр.): Велико Търново, Народно събрание, бай Ганьо, Стара планина.

Синтактичният принцип обосновава разделното писане като правопис при словосъчетания, за които семантичният контакт е толкова силен и честотен, че се съизмерва с отделените и разделени семантики на елементите им и им съперничи в когнитивната ни култура на носители на езика. Това е естествено от гледна точка на природата и развоя на езика въобще и е един от начините за образуване на нови думи. Такъв процес обаче е продължителен и има своите етапи, отвъд които настъпва и необратимостта. За това например едно от свидетелствата е и дублетността като явление.

Предвид на вариантите на слято и разделно писане и на колебанията между тях за правописа в определени случаи трябва да се подчертае още веднъж, че по принцип слятото писане валидира лексемната единица със съответния морфологичен строеж. Затова морфологичният правописен принцип е основен, а пък фонетичният и традиционният обясняват уговорените изключения в правописа на българския език като наследство от минали етапи в правописа и принципите му. Свидетелството е „Официален правописен речник на българския език“.

Всичко това не просто е основание, но изисква да се държи сметка за общото и различното по отношение на лексикология, морфология и синтаксис, когато обясняваме правописа на една дума. Комплексната характеристика винаги определя правилното писане и е философията и същността на нормата като езикова характеристика.

Комплексният подход може да се приложи и в случая на проблемното писане на бавно и бързо развиващ се и бавно прелитащ и свободно падащ, т.е. в случаите на всъщност разколебано уж нормативно валидиране на правопис на наречие и сегашно деятелно причастие. Всеки път неизменно се означава наречие и сегашно деятелно причастие, обаче слято написаните случаи са речникови единици – има ги в Словника, а разделно написаните естествено ги няма в страниците на Речника – те остават като контрапункт в правилата за слято и разделно писане, които се разполагат между Предговора и Словника. Без правило за това решение. Ние смятаме, че такова раздвояване не може да съществува. Тези случаи са идентични до неоспоримост и тяхното правилно писане следва да е едно и също – разделно.

Дали мястото на всички случаи на наречие и сегашно деятелно причастие е в Словника, или е в Правилата за разделно писане, между Предговора и Словника? Нека да не предпоставяме как е правилното писане в тези случаи, да следваме в обяснението си характеристиката им. Започваме от обяснението на слятото писане като „сложни прилагателни имена, в които главната основа е основа на причастие ...“, но „прилагателно име (причастие)“ е част от обяснението за разделното писане в комбинацията им с наречие. Важно е да се прецизира дали сложното прилагателно име с главна основа на причастие наистина е прилагателно име, или причастието се употребява като прилагателно име. Това, че присъства в Словника, не е достатъчно условие за целите на валидирането на такава хипотеза. Причината за една такава недостатъчност е ясна и достъпна за разбиране. В Словника няма като речникови единици причастия (в това число и сегашни деятелни причастия). Правилно няма такива речникови единици – те са така или иначе форми на глагола (синтактични „продукти“ от глагола в режима на предицирането). При това положение да се припознае като сложно прилагателно име конструкция с главна основа причастие, е някак неубедително. Повече от сигурно е, че е налице разликата между прилагателно име като морфологичен клас и употреба на причастието като прилагателно име. Употребата, или комуникативната функционалност на думата с нейната морфологична категориална характеристика е аналог на синтактична позиция, функция. Затова наречието при сегашното деятелно причастие (в случая бързо и бавно – за начин) като квалификант е отделна синтактична употреба, позиция – несъгласувано определение (Времето стигна на бързо пишещия ...), и естествено се пише разделно. Колебанието слято или разделно писане се дължи точно на смисловото единство между наречието и сегашното деятелно причастие. Предвид на смисловото единство в изречението като комуникативно натоварена синтактична единица и етапите на честотата на употребата на едно или друго словосъчетание с това смислово единство е валиден синтактичният принцип в правописа – като същност. Силното смислово единство ведно с честотността водят до такова семантично съединяване, което разколебава езиковото ни съзнание в правописа. Т.е. ние възприемаме семантичния контакт между двете думи като единна нова семантика, чиято комплексност оправдаваме като сложна дума. Вярно е, че образуването на сложни думи минава като технология на мисленето от синтаксиса в лексикологията, но това е продължителен процес. Точно продължителността му заличава синтактичните проекции на морфологичната категориалност – изчезва граматиката, така да се каже, за да се прояви лексикологията като презентация на новата единица.

Преди това обаче употребата на една форма като друга не е нова форма, друга форма. Така субстантивираната употреба на прилагателно име не е съществително име. Вярно е, че морфологията и синтаксисът са двете части на граматиката и частите на речта се реализират като морфология в синтаксиса и затова са плаващи някои категории, но това е все още само вътре в морфологията и точно заради синтаксиса. Неслучайно съставят граматиката и затова протича за това граматикализация. Така например числителното име в употребите си притежава в някои случаи категориалната характеристика на прилагателното име (втората книга), както и субстантивация дори (втората е учебник), а пък местоимението може да е наречие, съюз (тук компромисът `съюзна дума` като търсена коректност в компромиса между два морфологична класа думи в синтактичната им употреба е улеснен откъм правопис). Вярно е обаче и това, че лексикализацията е друго равнище в езика с други характерни процеси и принципи. Дифузията в граматиката не може да се ползва с екстраполация за дифузия граматика – речник в случаите на синтактичния правописен принцип. Ние смятаме, че дифузията граматика – речник, или така наричаната лексикализация не е лесна, обозрима и субективно и обективно бързо подвластна процесуалност в езиковата диалектика.

В заключение, синтактичните словосъчетания се пишат отделно във всички случаи, когато главната съставка (основа) е граматична форма, а не самостойна лексикална единица. Трябва да се прави разлика между граматична форма, синтактична функция и лексикална единица. Разликата се оправдава от процесите граматикализация и лексикализация, от една страна, и граматика и лексика като езикови равнища, от друга.

БЕЛЕЖКИ

1. Езикови справки 2022: Езикови справки по интернет. Стр. 3 и 4. ЛИТЕРАТУРА

ОПР, 2012. Официален правописен речник на българския език. БАН.

Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София:

Просвета. 56; 64.

REFERENCES

OPR, 2012. Ofitsialen pravopisen rechnik na balgarskiya ezik. BAN. Institut za balgarski ezik „Prof. Lyubomir Andreychin“. Sofia: Prosveta. 56; 64.

2025 година
Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Елица Дубарова-Петкова, Метанаративни техники в изграждането на романа „Човекът без качества“ от Роберт Музил. Бургас: Издателство ЛИБРА СКОРП, 2023, 227 стр., ISBN 978-954-471-992-0

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева Елена Крейчова Надежда Сталянова

Книжка 2
ЗА ЛИДЕРСТВОТО В ОБРАЗОВАНИЕТО – С ФАКТИ И АРГУМЕНТИ

Лидерството в столичното образование. Успешни управленски практики. Съставители – Ваня Кастрева и Димитър Веселинов.

ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Обаянието Е. Т. А. Хофман. Faszination E.T.A. Homann. Съставител Светла Черпокова, София: Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, 2024, 423 стр., ISBN 978-619-7667-69-1

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov Dobrinka Georgieva

О «ПЕРЕНОСНОМ» УПОТРЕБЛЕНИИ МЕСТОИМЕНИЯ «Я»

(НА МАТЕРИАЛЕ РУССКОГО ЯЗЫКА) Золян Сурен Тигранович

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
ЗА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ СЪСТОЯНИЯ И ТЕХНИТЕ СИНТАКТИЧНИ ПРОЯВИ

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Марина Джонова

TECHNIQUES OF SHORTENING IN MARITIME ENGLISH

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

НОВАТОРСТВО В СЪВРЕМЕННИЯ МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ

Рая Живкова-Крупева и Тодор Шопов, Бъдете всички едномислени… Социолингвистика на интеркултурализма

Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Доц. Детелин Лучев, гл. ас. д-р Максим Гойнов, проф. Десислава Панева-Маринова, проф. Радослав Павлов, доц. Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, гл. ас. д-р Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Антоанета Робова, „Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит“,

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Проф. Мариана Георгиева

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕСКИ СИМУЛАЦИИ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЧУЖД ЕЗИК

Проф. д-р Милена Йорданова, гл. ас. д-р Михал Павлов

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Проф. д.н. Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, Assoc. Prof. ; Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, Assist. Prof. ; Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, Assoc. Prof. ; Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, Assoc. Prof. ; Kurmanayeva Dina Kassimbekovna, Assoc. Prof.

ЕЗИКЪТ И МОДЕРНИЗМЪТ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

КАК СЕ ПРАВИ ПОКАЗАЛЕЦ?

Александър Иванов

Книжка 3
ON THE USE OF FOCUSSING CONSTRUCTIONS BY BULGARIAN STUDENTS OF ENGLISH

Dr. Yana Chankova, Assoc. Prof., Krassimir Spasov, PhD Student

НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Проф. д.н. Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova , Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE Bilyana Mihaylova Universit de Sofia (Bulgarie)

Rsum. L’article examine l’origine des mots dsignant ‘rire’ dans les langues indo-europennes. Les changements smantiques sont analyss ‡ partir de la relation ‘A’ > ‘rire’, A tant le sens source. Les descendants d’une seule racine ayant le sens premier ‘rire’ sont rpandus dans plusieurs langues indo-europennes : la racine *smey-. Comme on pouvait s’y attendre, la source la plus frquente des mots pour rire sont certaines notions primaires lies ‡ des sons diff

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina , Sergey A. Letun , Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНО ПОЛУВЕКОВИЕ

Проф. д.ф.н. Димитър Веселинов

2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina , Elena G. Tareva , Dimitrina Lesnevskaya

АВТОРЪТ ЗА СЕБЕ СИ. ЛИТЕРАТУРНИ АВТОПОРТРЕТИ

Доц. д.н. Маргарита Серафимова

Книжка 5
ANTONYMY IN ENGLISH AND BULGARIAN MARITIME TERMINOLOGY

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

ПРИЛАГАНЕ НА МУЛТИЛИНГВИЗЪМ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИНЖЕНЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Д-р Цветелина Вукадинова , проф. д-р инж. Сеня Терзиева , доц. д-р инж. Юлияна Яворова

ГРАВЬОРЪТ В ЛИТЕРАТУРАТА

Ас. Сава Славчев

Книжка 4
ПРЕДИКАТИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ФАЗИСНАТА ДЕРИВАЦИЯ: БЪЛГАРСКО-РУСКИ ПАРАЛЕЛИ

Доц. д-р Марина Джонова Гл. ас. д-р Светлозара Лесева Проф. д-р Елена Иванова

WERBUNG IM WIRTSCHAFTSDEUTSCH-UNTERRICHT

Dr. Gergana Fyrkova, Assoc. Prof.

„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Гл. ас. д-р Соня Александрова-Колева, доц. д-р Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин , Бернгард Бремер , Татьяна Курбангулова , Татьяна Лыпкань

Книжка 2
РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ И ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Проф. д-р Гергана Дачева

АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

(М. Ондатджи „Английският пациент“)

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна Логинова, Екатерина Сергеевна Теребова, Надежда Николаевна Усцова, Александра Григорьевна Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов , Валентина Черняк , Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

К ВОПРОСУ О СОДЕРЖАНИИ ФУНКЦИОНАЛЬНОЙ ГРАМОТНОСТИ

Проф. д.п.н. Жадько Н.В., акад. Безруких М.М.

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

НОВО ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА НАПРЕДНАЛИ

Сталянова, Н., Крейчова, Е. & Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология (български език като чужд за напреднали). София: Парадигма, 100 с, ISBN 978-954-326-445-2.

Книжка 5
В ПАМЕТ НА ПАЛМИРА ЛЕГУРСКА

Проф. Мони Алмалех

ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ УЧИТЕЛ ДОБРИ ВОЙНИКОВ И НЕГОВОТО ДЕЛО

Бойчева, К., 2013. В поприще за свобода народна. Хроника на един живот, посветен на българската свобода. София: Рал Колобър, 309 с. ISBN: 9789542948254

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

УНИВЕРСАЛЬНЫЕ СМЫСЛЫ В РУССКИХ РОМАНАХ ХХІ ВЕКА

Проф. д.н. Дмитрий Поль, Алексей Манчев

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В ТУРСКИЯ ЕЗИК: ОПИТ ЗА МОРФОСИНТАКТИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Йорданова, М., 2020. Морфосинтаксис на прилагателното име в турския език. (Рецензенти: проф. д-р Ирина Саръиванова, проф. д-р Стоянка Кендерова; научен редактор: проф. д.ф.н. Димитър

РЕЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СТУДЕНТИ СЛАВИСТИ – ВТОРА ЧАСТ (О – Я)

Сталянова, Н. & Крейчова, Е., 2020. Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. О – Я. София: Парадигма. 118 с. ISBN: 978-954-326-425-4

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ЕЗИКА НА ЛИЧНИТЕ АКАДЕМИЧНИ ДОКУМЕНТИ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Кожухаров, А., 2021. Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 204 стр. ISBN 978-619-7428-55-1.

ЕЗИКОВИТЕ „БИСЕРИ“ И ТЯХНАТА МНОГОПЛАСТОВА МОТИВИРАНОСТ

Тинчева, Н., 2019. Езиковите гафове. Лингвистични, дискурсни и когнитивни аспекти на езиковите „бисери“. София: POLIS, 183 стр. ISBN: 978-954-796-080-0

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Данов, Д. (2020). Дигитализация и образование: иновативност,

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

ЖЕСТОВЕТЕ КАТО ПАМЕТ НА КУЛТУРАТА

Маджаров, Джени. (2017). От избор на владетел до детска игра:

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Золян, С. (2020). Юрий Лотман: О смысле, тексте, истории. Темы и вариации. Москва: Издательский Дом ЯСК. ISBN: 978-5-907117-81-5

γ

те и българските медии (печатни и елек- тронни) в сравнение с предшественика си, където текстовете обхващат тематиката до 2000 г. В новото издание срещаме текстови паралели до началото на 2020 г., потвърж- дение на думите на авторката в предговора (стр. 5), че „…автентичният текст на ак- туална тематика е най-добрият стимул за произвеждане на реч“. В структурно отношение освен от предговор учебникът се състои от из- ползвани съкращения (стр. 7), списък на използваната

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

ЕРОС И АГАПЕ КАТО ЛИТЕРАТУРНИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ

Стоянова, Ю. (2018). Eрос и Агапе. Литературни превъплъщения.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова Димитър Веселинов

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ПРЕДЛОЗИ В РУСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Делева, Н. (2020). Пространствените предлози в руския и българския език (лексикографски аспект), София: издателство „Парадигма“. ISBN 978-954-326-415-5

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

РЕКОНСТРУКЦИЯ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА ВСЛЕДСТВИЕ ПОЯВЛЕНИЯ ТЕСТАТИВНОГО КОМПОНЕНТА В СЕМАНТИКЕ СИХНОМОРФЕМЫ Х

В славянской компаративистике не подвергалось сомнению положение, согласно которому славянский праязык имел в распоряжении две сихномор- фемы, содержащие в своей семантике претеритный компонент (претеритный семон, претеритон) . Это, во-первых, морфема х, восходящая к праиндоев- ропейской морфеме, называемой обычно «формативом сигматического ао- риста». Во-вторых, это морфема л, претеритон которой трудно трактовать как континуант общеиндоевропейского семона. Судьба сихноморфем х и

СЕМИНАР „ИНОВАТИВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ“

16 – 18 септември 2017 г. УОБ на УНСС в Равда Даниела Кох-Кожухарова, Калина Братанова

КАТЕГОРИЯТА ПОСЕСИВНОСТ И НЕЙНИТЕ ПРОЕКЦИИ В СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Йорданова, Милена. (2016). Морфосинтактични аспекти на категорията посесивност в съвременния турски език. София. 192 с. Данаил Данов

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Мария Стойчева. (2016). Европейска идентичност (теоретични дилеми

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(19.09.1933, ЛЕНИНГРАД – 21.10.2015, МОСКВА)

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING BULGARIAN EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XLII / VOLUME 42, 2015 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 112 Книжка 2 / Number 2: 113 – 229 Книжка 3 / Number 3: 231 – 352 Книжка 4 / Number 4: 353 – 484 Книжка 5 / Number 5: 485 – 603 Книжка 6 / Number 6: 604 – 720

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

доц. д-р Анна Павлова (23.06.1941 – 30.01.2015)

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Унгаристични изследвания. 30 години специалност „Унгарска филоло- гия“. Състав. Й. Найденова, Л. Лесничкова, И. Маркова. София, Издателство „Изток-Запад“, 2014, 303 с.

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО „АВТОР – ЧИТАТЕЛ“ КАТО ЛИНГВОКУЛТУРЕН ПРОБЛЕМ

Vassileva, Irena (2006) Author-Audience Interaction. A Cross-Cultural Perspective. St. Augustine: Asgard-Verlag. 270 стр. Том 316 от поредицата: Sprachen und Sprachenlernen, Band 316, editor: Heinrich P. Kelz

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния трансфер. София: Изток-Запад, 2012, 440 с. VIII с. Илиана Владова

И ВРЕМЯ

языке», «Культура русской речи в XXI веке», «Украина», «Славяно- фильство и западничество сегод- ня», «Современный учебник по русскому языку: каким он должен быть?», «Русская школа за рубежом: опыт, проблемы, перспективы», «Кавказский пленник: неизвестный Лермонтов». В работе примут участие известные политические и общественные дея- тели, руководители министерств и ведомств, представители объединений со-

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

СРАВНЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК

Борян Янев. Образните сравнения с антропоцентричен характер в бъл-

О ФОНДЕ

Фонд «Русский мир» был создан 21 июня 2007 года. Учредителями фонда от имени Российской Фе- дерации являются Министерство иностранных дел Российской Федерации и Министерство образова- ния и науки Российской Федерации. Председателем правления фонда является Пред- седатель Комитета по образованию Государствен- ной думы РФ, декан факультета государственно- го управления МГУ, главный редактор журнала « Стратегия России», председатель правления НКИ БРИКС Вячеслав Алексеевич Никонов, а

КАРУСЕЛЬ МАСТЕР-КЛАССОВ БОЛГАРСКИХ УЧИТЕЛЕЙ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

«Учимся учить забавно: русский язык на разных этапах обучения» В нестандартную форму карусели включено несколько мастер-классов, представляющих хорошие практи- ки в обучении русскому языку как иностранному (РКИ) в Болгарии. Для участия приглашены ведущие учителя русского языка, чьи учени- ки добиваются успехов на олимпи- адах и международных конкурсах в области изучаемого языка. Для них творческие навыки - одни из самых необходимых навыков успешно

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

ДНЕВНИЯТ РЕД НА КОЦЕПТУАЛНИТЕ МЕТАФОРИ

Ishpekova, Rositsa. (2012). Policing the Naughty Newbies: Conceptual metaphors in Financial Times’ reports on corruption and organized crime-related events in Bulgaria. Sofi a: Unison Art. 150 p. ISBN: 9789549247541

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

ВИСОКОФУНКЦИОНАЛНО И МОДЕРНО

Хаджиева, Е., Влахова, Р., Гарибова, Н., Дачева, Г., Асенова, А., Шушли- на, В. & Велкова, Й.

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING EDUCATIONAL JOURNAL

ГОДИНА XL / VOLUME 40, 2013 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENT СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 136 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 137 – 280 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 281 – 424 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 425 – 584 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 585 – 760 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 761 – 880 ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА / APPLIED LINGUISTICS 9–26: Les Moyens Syntaxiques du rheme en russe [Syntactic Properties of the Rheme in Russian] / Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel 145–172: Текст как мультисемантический объект [Text

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

V ÞÁÈËÅÉÍÀß ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

„Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè â îáó÷åíèè ÐÊÈ“

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

АКАДЕМИЧЕН КАЛЕНДАР ЗА 2012 Г.

01.02. 2012 г. Международна конференция „Славянските етноси, езици и култури в

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.