Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2018/2, стр. 135 - 144

ПРОБЛЕМИ И ОСОБЕНОСТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ ПО АРМЕНСКИ ЕЗИК

Петър Голийски
E-mail: p.golyiski@uni-sofia.bg
“Classical East” Department
Centre for Eastern Languages and Studies
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме: Текстът разглежда двете основни течения за етногенезиса на арменския народ – теорията за автохтонния произход или поне много древното присъствие на арменците на територията на Арменското плато, и теорията за миграцията им. Втората теория – с помощта на сведения от различни писмени източници, разглежда арменците като изселници от Балканите. Статията разглежда и редица лексикални влияния върху арменския език – от пласта от собствено арменски коренни думи, чиито основи могат да се възстановят или проследят чак до индоевропейския праезик, говорен преди хиляди години от предците на всички индоевропейски народи, до днес.

Ключови думи: ethno genesis; Armenian people; origin; migration; lexical influence; language

Етногенезисът на арменския народ и днес е обект на спорове и на различни хипотези и теории, някои от които спокойно влизат в графата на паранаучната фантастика. Накратко, две са главните течения в този спор: теорията за автохтонния произход или поне много древното присъствие на арменците на територията на Арменското плато и теорията за миграцията им. Втората теория, която е подкрепена от сведения от древни писмени паметници и източници и което е много важно – успява да систематизира като хронология тези сведения, разглежда арменците като изселници от Балканите. В полза на балканския произход на праарменците свидетелства още Херодот, който изрично споменава, че арменците са изселници от Фригия, а самите фригийци, преди да мигрират от Балканите, се назовавали бриги (Herodotus, Book VІІ: 73). През V век Стефан Византийски, цитирайки живелия през първата половина на ІV век пр.Хр. Евдокс, пише, че „арменците са народ от Фригия и по речта си приличат на фригийци“ (Russell, 1986). На границата на старата и новата ера географът Страбон съобщава, че един от другарите на Язон – Армен, бил родом от град Армения в Тесалия (Strabon, Book ХІ, chapter ІV: 8; chapter ХІV: 12), а около 685 г. арменският географ Ананиа Ширакаци лаконично отбелязва, че областта Македония има 6 планини и там е „великата Тесалия, откъдето [са] арменците“ [Շիրակացի: Եվրոպա, Ժ].

Първоначално мигриралите от Балканите праарменци се установяват в източно-североизточните части на Анатолия, където хетски писмени паметници от XIV – XIII век пр.Хр. споменават нееднократно за племенния съюз Хайса или Хайаса-Аззи (арменците и днес се самоназовават с името „хай“) и където от III век пр.Хр. насетне античните автори локализират страната Малка Армения в противовес на Велика Армения, намираща се източно от нея отвъд река Ефрат. В хода на мирни заселвания и инфилтрации, както и по пътя на заселване като военнопленници от урартските царе, към началото на VI век пр.Хр. на територията на рухналото царство Урарту възниква ранната арменска държава, на която е предначертано да играе ролята на геополитически наследник на Урарту. Съдбата обаче не дава възможност на младата държава да просъществува дълго независима и през 550 г. пр.Хр. Армения е включена в рамките на великата Персийска империя на Ахеменидите, като с това е поставен един 12-вековен период на силно иранско (мидийско, персийско, партско и пак персийско) влияние върху културата, държавните и политическите традиции и езика на арменския народ (Goliyski, 2013: 14 – 26).

Именно това много силно иранско влияние върху арменците е причината първите систематични научни занимания с арменския език да го отнесат към групата на иранските езици. Впоследствие обаче става ясно, че арменският език трябва да бъде обособен в отделна група, невлизаща в която и да е от големите групи на индоевропейското езиково семейство.

Поради сложната историческа съдба на арменския народ и арменската държавност арменският език е търпял редица лексикални влияния през последните 2600 г. Освен пласта от собствено арменски коренни думи, чиито основи могат да се възстановят или проследят чак до индоевропейския праезик, говорен преди хиляди години от предците на всички индоевропейски народи, в арменския език е запазен известен набор от думи, заети от заварените в Мала Азия племена и от заварените урартци. Голяма част от тези думи и днес се употребяват във всекидневната реч. Много повече са за заемките от народи, с които арменците са имали тесни контакти или които са упражнявали политическа власт над Армения през периода VI век пр.Хр. – XX век сл.Хр. Така например общият брой на иранските корени, заети в арменския, е 996. Те се наблюдават още в първите писмени паметници на арменски език от V век, след като през 405 г. св. Месроп Маштоц изобретява арменската азбука. Тематично те обхващат целия спектър от живота на човека. Но ако се отчете и фактът, че тези корени участват и в много производни думи, броят на иранизмите в арменския език достига 4 – 5 хиляди и повече. Под ирански заемки се разбират заемки от староперсийски и особено от партски и средноперсийски (пехлеви), доколкото заемките от фарси (новоперсийски) са много малко. Съществува и хипотеза, че думите в арменския, окончаващи на „-ндз“ като например gandz („хазна, съкровищница“), brindz („ориз“) и др., са от мидийски произход, но липсата на документирано запазена мидийска лексика прави тази хипотеза възможна, но не и доказана (SchmittBailey, 1986). Отделно на това и днес в арменската именна система има голям брой древни ирански лични имена, а през Античността и Ранното средновековие арменската аристокрация носи почти изцяло ирански имена. Такива, срещащи се и днес ирански имена, са например Артавазд, Арташир, Бабген, Михран, Вардан, Нерсес, Хосров, Карен и др.

На второ място като количество в арменския език са заетите корени от старогръцки и средногръцки. Техният брой е 918, а този на латинските корени, навлезли в (старо)арменския език с гръцко посредничество, е 151. Повечето от тези заемки са от областта на литературата, философията, науките и разбира се, християнската терминология.

На трето място са заемките от арабски. Общият брой на арабските корени в арменския език се изчислява на 702, разпределени в най-различни сфери на живота. Арамейските (сирийските) заемки в староарменския са 211 корена. Интересен факт е, че повече от търговската терминология в староарменския е именно от арамейски (сирийски) произход. Сред заетите в староарменския сирийски корени са обаче и редица религиозни и църковни термини, като например „проповед“ (k’aroz), „езичник“ (het’anos), „свещеник“ (k’ahanay), „жрец“ (k’urm), „пости“ (tsom), „йеромонах“ (abełay), „Сатана“. Причина за това е, че първоначално християнството в Армения се разпространява от Сирия от сирийски мисионери, а впоследствие се засилва ролята на гръкоезичните мисионери и на гръцкия като църковен език (допреди 405 г.).

Въпреки многовековното съседство на арменците с грузинците грузинските заемки в арменския език са твърде малко на брой – общо 57 корена. Учудващо малко са тюркските корени заемки, като се има предвид, че арменците се намират с повече или по-малко продължителни прекъсвания под тюркска (селджукска и османска) власт между края на XI и началото на XX век. В съвременния книжовен арменски език турските заемки са само около 170, обаче това е на фона на огромния брой турски заемки в арменските диалекти – около 4000.

Най-екзотични са средновековните заемки в арменския от старофренски и латински чрез френско посредничество. Те навлизат в арменския език от Киликийска Армения, която поддържа през XII – XIV век тесни връзки с кръстоносните държави в Леванта, където официалните езици са старофренски и латински. Такива заемки са например kardinal (от старофр. cardinal), marağaxt, „маршал“ (от старофр. mareschalt), paron, „барон, господин“ (от старофр. baron) и някои други.

Освен заемките от Античността и Средновековието значително място в лексикалното богатство на арменския език имат и навлезлите в ново и най-ново време чуждици. От новите заемки в арменския език най-многобройни са руските. Причините са отново исторически – от 1828 до 1991 г. Армения под една или друга форма е под руска или руско-съветска власт. Това води до силно навлизане на русизми в арменския език, особено през съветския период. За руските заемки в арменския обаче е характерно, че те в огромната си част не са собствено руски думи, а думи от западноевропейските езици, преминали в арменския с руско посредничество.

Броят на руските заемки обаче, за разлика от заемките, навлезли през Античността и Средновековието, не е постоянен. След 29 септември 1991 г., когато Армения обявява независимостта си, руското влияние започва да отслабва. За четвърт век в страната се е родило и израсло поколение, което вместо руски изучава английски или други западни езици и което все по-малко знае и ползва руски. В резултат на това и на разпадането на Съветския съюз редица руски заемки от периода 1920 – 1990 г. вече не се употребяват и се срещат само в книги, издавани преди 1990 г.

В противовес на руските заемки, след 1990 г. броят на тези от английски се увеличава. Ако например стари английски заемки от периода 1945 – 1990 г. са думи като buldozer (от англ. bulldozer), basketbol (от англ. basket-ball), boykot (от англ. boycott), keks (от англ. cakes), matč (от англ. match), sportsmen (от англ. sportsman), futbol (от англ. football), сред новите английски заемки, активно навлизащи в арменския език през последните 10 – 15 години, са например internet „интернет“ и heğavorum „хеджиране“ (от английското hedge – „финансова операция на един пазар за намаляване на риска от загуба на друг пазар“).

В арменския поддържат присъствие и заемки от други европейски езици, като френски, немски, италиански, навлезли през втората половина на XIX и първата четвърт на XX век. Такива са например avangard (от фр. avant-garde), balet (от фр. ballet), kartofil (от нем. kartoffel), štab (от нем. stab), vagon (от нем. waggon), aria (от ит. aria), mandolin (от ит. mandolino), makaron (от ит. maccaroni), sonat (от ит. sonata) и др. Общият брой думи в словното богатство на арменския език, включвайки в него диалектните и разговорните, е около 200 000, а речниковият запас на книжовния арменски език наброява около 150 000 думи.

За разлика например от българския език, в който постепенно се е стигнало да отпадане на падежите, в арменския език те са се запазили. Това важи както за източноарменския език, който е официален в Република Армения, така и за западноарменския, който се говори основно в арменската диаспора на Запад и от близо век е спрял да се развива. Навсякъде, където по-нататък в статията стане дума за „арменски език“, под него се разбира съвременият източноарменски език. Нещо повече, от времето на първите писмени паметници, съставени на староарменски език (известен още като класически арменски или грабар) около първата половина и средата на V век, та до днес в арменския език не се забелязват тенденции към отпадане на падежите. За сметка на това падежите в староарменския (грабар) са претърпели сериозна еволюция и промени в новоарменския (ашхарабар), като в някои случаи те са драстични. В съвременния арменски език падежите са 7 на брой, като напоследък броят им е сведен до 6, след като винителният падеж е „разжалван“ и „разпределен“ към именителния и дателния падеж поради съвпадението на окончанията му за неодушевени премети с именителния и за одушевени с дателния:

Именителен падеж (ուղղական հոլով) – изразява подлога в изречението.

Родителен падеж (սեռական հոլով) – изразява принадлежност.

Дателен падеж (տրական հոլով) – показва най-общо предмета или обекта, върху който/когото пада действието.

Винителен падеж (հայցական հոլով) – изразява прякото допълнение в изречението.

Творителен падеж (գործիական հոլով) – обозначава предмета/ оръдието, с което се извършва действието.

Изходен падеж (բացառական հոլով) – изразява местопроизход, изходно място на придвижване и материал, от който е изработен даден предмет.

Местен падеж (ներգոյական հոլով) – показва мястото, където (в което) се извършва действието.

Поради това, че в българския език отсъстват падежи, и заради това, че след 1989 г. у нас руски почти не се изучава, една от най-големите трудности пред българските студенти, изучаващи арменски език, е прилагането на падежите и осмислянето на тяхната роля и функция в изречението. Точно по тази причина преди поотделното занимание с всеки падеж задължително на студентите трябва да се разясни що е това падеж. Основните трудности, пред които арменските падежи изправят българските студенти, са следните.

1. Голяма трудност за студентите е различаването и съответно употребата на родителен падеж и дателен падеж. Двата падежа имат еднакви окончания, но както стана дума по-горе, дателният падеж показва най-общо предмета или обекта, върху който/когото пада действието, докато родителният падеж изразява принадлежност. Поради еднаквите окончания в двата падежа за студентите първоначално е трудно да установят разликата между „дадох книгата на Карен“ (в смисъл на „дадох някаква книга на Карен да я чете“) и „дадох книгата на Карен“ (в смисъл на „дадох книгата, която не е моя, на някакво трето лице, но която поначало принадлежи/е собственост на Карен“). В случая с родителния падеж за поясняване на смисъла най-добре е да се прибегне до съдържащ остатъци от падеж български превод във вида не на „дадох книгата на Карен“, а на „дадох Кареновата книга“.

Друг начин при превод от арменски на български за разпознаване и разграничаване на родителния от дателния падеж (и който непременно трябва да се казва на студентите) е да се следи за наличието на задпоставения определителен член „-н“. Обикновено той присъства в думи и лични имена, склонени в дателен падеж, но не и в родителен.

Обаче тъй като горното правило не е без изключения, винаги е най-добре да се обръща внимание на словореда, който в двата случая е различен. Когато става дума за „дадох книгата на Карен“ в дателен падеж (в смисъл на „дадох някаква книга на Карен да я чете“), изречението следва да бъде с конструкция „yes girk’ǝ tvetsi Karenin“, а когато става дума за „дадох книгата на Карен“ в родителен падеж (в смисъл на „дадох Кареновата книга“), изречението следва да бъде с конструкция „yes Kareni(n) girk’ǝ tvetsi“.

2. Друг голям проблем и трудност при чуждоезиковото обучение на арменски език е словоредът, и особено словоредът при падежите. Обикновено в арменския език глаголът е в края или към края на изречението и за да схване смисълът, преводачът трябва „да чака“ глагола или да изчете изречението, докато стигне до него. Едновременно с това в дългите изречения не само че често има вметнати части, отделени със запетая или с пояснително тире, които при превод не се превеждат на български по реда, в който са на арменски (а „на разбъркано“), но и се употребява поредица от падежи, свързани последователно един с друг и всеки от които пояснява предходната склонена дума. По този начин в едно дълго изречение падежите „излизат“ един от друг по подобие на сегментите на кукла матрьошка. Затова при превода на такива конструкции обикновено се започва отзад напред. Ето един условен пример като илюстрация:

„Шефът на агенция А към министерството на здравеопазването на Република Армения посети университетската болница „Хераци“.

На арменски изречението се конструира по следния начин:

«Հայաստանի Հանրապետության առողջապահության նախարարության կործակալության Ա պետը «Հերացի» համալսարանական հիվանդանոցը այցելեց:» Транслитерацията на кирилица е по следния начин, като са по-чернени и подчертани всичките случаи на падежи по схемата „матрьошка“:

„Хайайстани Ханрапетутян арогхджхапахутян нахарарутян горцакалутян А петъ „Хераци“ хамалсаранакан хиванданоцъ айцелец“.

В буквален превод от арменски, запазвайки изходния словоред, изречението е следното:

„На Арменската (род. п.) Република (род. п.) на здравеопазването (род. п.) на министерството (род. п.) на агенция (род. п.) А шефът посети „Хераци“ университетската болница.“

Изречения с такива конструкции и словоред са често явление в арменските текстове, особено в публицистиката и журналистиката. За да се справят с тях, студентите трябва внимателното да се вглеждат къде какъв падеж има, но най-вече помага практическият опит с подобни текстове.

3. Трети сериозен проблем и трудност при чуждоезиковото обучение на арменски език е многофункционалността на падежите и множеството частни случаи в тях. Например изходният падеж поначало изразява местопроизход, изходно място на придвижване и материал, от който е изработен даден предмет. Същевременно обаче той се прилага и в конструкции от типа на „не съм го виждал от 1 месец“ или „не сме се виждали с/от години“.

Творителният падеж пък освен че обозначава предмета/оръдието, с което се извършва действието, се използва и в конструкции от типа на „купих хляб за 100 драма“, буквално „купих хляб със 100 драма“. Или пък фразата „по този начин“ се изразява „с този начин“.

Едновременно с това студентите винаги трябва да отчитат при превод от български на арменски, че когато изразяват предмет или оръдие на действие, падежът е творителен, но когато се изразява съвместност на действието (например „бях там с брат ми“) конструкцията е „дателен патеж + следлога „със“ или в случая „притежателно местоимение + дателен патеж + следлога „със“.

Друга тънкост на арменския език е изразяването на прякото допълнение в изречението. След като винителният падеж беше „разформирован“ и „разпределен“ към именителния и дателния, ако прякото допълнение е неодушевен предмет, то се скланя в именителен падеж, който няма падежни окончания. Ако обаче предметът е одушевен, той получава окончанията на винителния падеж. При превод студентите трябва много бързо да съобразяват това и бързо да „превключват“ от единия падеж към другия.

4. Още една специфика, и то отново свързана със системата на арменските падежи, е, че в арменския език има известен брой от думи, които в родителен и дателен падеж, както и в творителен и изходен, не се скланят по стандартния начин, приемайки съответните падежни окончания, а имат отделни неправилни форми.

Така например думата hayr („баща) в родителен падеж (и в дателен) не получава стандартното окончание „-i“ (hayri), както би следвало, а има отделна неправилна форма hor („бащин“, „на бащата“). Думата k’uyr („сестра“) в родителен (и дателен) падеж вместо очакваното k’uyri има отделна неправилна форма kroč („сестрин“, „на сестрата“). За да стане ситуацията още по-заплетена, тези неправилни форми се появяват само при скланяне на думите в единствено число, докато скланянето в множествено се подчинява на стандартното правило за прибавяне на окончанието „-i“ към думата, приела преди това суфикс за множествено число – hayr+er+i, а не – hor+er+i.

Подчинявайки се на тези закономерности, думата „баща“ в ед.ч. в изходен падеж не се скланя, както би се очаквало, чрез добавяне на окончанието „-its“ към основата hayr, а основата, към която се добавя това окончание, е неправилната форма на „баща“ hor в родителен/дателен падеж – horits („от бащата“). И съответно по аналогия за образуване мн.ч. на изходен падеж важи стандартното правило за добавяне на „-its“ към правилната форма на думата със суфикс за мн.ч. – hayr+er+its, а не hor+er+its.

5. Един вид „компенсация“ за трудностите, които арменските падежи поставят пред чуждоезиковото обучение, е липсата на родове в арменския език и оттам и липсата на съгласуване по род при падежите (за разлика например от руския език). Едновременно с това в арменския език няма и съгласуване на съществителните, когато те са предшествани от бройни числителни. Например на арменски не се казва „20 хляба“, а „20 хляб“, не „5 ножа“ а „5 нож“ („20 hats“, а не „20 hatser“; „5 danag“, а не „5 danagner“).

6. Може би сред най-малките проблеми, които арменският език поставя пред чуждоезиковото обучение, е различният дизайн на главните и малките букви. Обикновено странични хора ме питат „Ама те не пишат ли на кирилица?“. И когато им отговоря с „не“ и им покажа с какви букви пишат арменците, следва озадачено цъкане с език, което прераства в отчаяно махване с ръка, когато им спомена, че арменските букви са цели 39 на брой. Но проблемът с различния дизайн на арменските главни и малки букви до някаква степен е аналогичен на този в кирилицата и латиницата.

Когато св. Месроп Маштоц изобретява арменската азбука през 405 г., в нея има само главни букви, а най-старият арменски ръкописен шрифт е т.нар. Йеркатагир (букв. „Желязно писмо“), характеризиращ се с големи, заоблени и тумбести букви. През XII век се появяват малките букви в новия арменски ръкописен шрифт, известен като Болоргир (букв. „Кръгло писмо“). Между XIII и XVII век болоргирът е масовият шрифт на арменските ръкописи и с едни или други вариации заляга в основата на арменските печатни шрифтове от средата на XIX век насам. Точно появата на новия шрифт Болоргир задава и сериозните разминавания в дизайна на арменските главни и малки букви. Например печатната малка буква „п“ („пе“) изглежда като պ, докато главната изглежда като Պ. Печатната малка буква „т“ („тюн“) изглежда като տ, докато главната изглежда като Տ. Печатната малка буква „дж“ („дже“) изглежда като ջ, докато главната изглежда като Ջ. Печатната малка буква „дз“ („дза“) изглежда като ձ, докато главната изглежда като Ձ. Печатната малка буква „ч“ („ча“) изглежда като չ, докато главната изглежда като Չ и т.н.

В заключение може да се каже, че арменският език е сред трудните езици не само заради словното си богатство, но и заради граматиката си. Разбира се, той е много по-лесен от езиците на Далечния изток или от арабския. По-лесен е и от турския, въпреки че турците употребяват латиница. Но пък е по-труден от фарси (новоперсийски). Впрочем при липса на мотивация, труд и старание за изучаване и най-лесният език става труден.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Goliyski, P. (2013). Armenia i iranskiat sviat I–V vek. (Kulturni, sotsialnopoliticheski i ezikovi vrazki). Sofia. [Голийски, П. (2013). Армения и иранският свят І – V век. (Културни, социално-политически и езикови връзки). София].

Russell, J. R. (1986). Armenia and Iran III. Armenian religion. (accessible December 2017 at http://www.iranica.com/articles/armenia-iii).

Schmitt, R. & Bailey, H. W. (1986). Iranian influences in Armenian Language. (accessible December 2017 at http://www.iranicaonline.org/ articles/armenia-iv).

Strabon. (1964). Geografia v 17 knigah. Moskva. [Страбон. (1964). География в 17 книгах. Москва.]

(1990). Herodotus. Istoria. Tom 2. Sofia. [(1990). Херодот. История. Том 2. София.]

Շիրակացի. – Աշխարացոյց Մովսեսի Խորենացւոյ յաւելածովք նախնեաց. Վենետիկ, 1881 [Shirakats’i. – Ashkharats’uits’ Movsisi Khorenats’woy yawelatsovk’ nakhneats’. Venetik, 1881].

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.