Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2019/4, стр. 343 - 351

МЯСТОТО НА ЕСЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Мария Добрикова
E-mail: maria.dobrikova@uniba.sk
Department of Slavic Studies
Faculty of Arts
Comenius University in Bratislava
2 Gondova St.
814 99 Bratislava Slovakia

Резюме: Целта на текста е да посочи ефективното приложение на есето като една от формите на оценка на знанията на чуждестранните студенти българисти в първи курс от бакалавърска степен на обучение в рамките на предмета „Увод в историята на българския език и литература“. Авторката, въз основа на собствения си опит, посочва, че посредством есето е възможно дори в група студенти с различно ниво на езикова компетентност да се провери не само дълбочината на теоретичните знания за българския език и култура, но и да се установи мотивацията на студентите за техния избор да следват българска филология.

Ключови думи: есе; български като чужд език; езикови компетенции; междукултурни компетенции

За есето е типична жанровата многополюсност. От една страна, то принадлежи към научния стил, при което често се припокрива и с публицистичния и реторичния стил. От друга страна, тъй като може да съдържа поетична образност, алюзии, алегории, метафори, метонимии, персонификации и други белетристични средства, то се определя като наративна литературна форма. Въпреки че не става дума изключително за термин от областта на литературознанието, тълкуване на понятието есе се среща във всички речници на литературоведските термини1), имайки предвид факта, че то е много тясно свързано със стилистиката, главно с художествения стил като литературоведска категория. Следователно става въпрос за литературен жанр, който се намира на границата на публицистиката, литературата и специализирания стил.

Д. Веселинов и А. Ангелова – автори на Речник на френските думи в българския език, дефинират лексикалната единица есе съгласно двете издания на българските речници на чуждите думи от 1982 и 2003 г. по следния начин: „1. литер. Малко литературно произведение, обикновено с философско-критически характер, в което в сбита форма се излагат възгледи по някой въпрос. 2. В научната литература – изложение в по-свободна форма, което не се придържа строго към системния научен метод (РЧД, 1982)“ и също така „литер. 1. Кратко и достъпно изложение на естетически, философски или социални проблеми в художествена форма: очерк. 2. Литературно изложение на разсъждения и виждания по някаква тема (РЧД, 2003)“ (Vesselinov & Angelova, 2015: 374).

Тясноспециализираният словашки Slovnik literarney teorie („Речник на литературната теория“) характеризира есето и като „рефлексивно-белетристично разсъждение, разказ или коментар с по-дълбок смисъл за формулиране на отношение по темата и с изразителен реторичен метафигурен релеф на композицията..., при което композиционната гледна точка на есето не е само автентичното отношение на автора, но често най-вече субективизирана (психомотивационна) интерпретация на съвремието или на проблематиката на ценностите..., която генерира изразителни антропоморфни решения на картината, обяснения или дескрипция на темата“ (Valchek, 2000: 154). Есето също се интерпретира като „разсъждение, в което духовито се представя специализирана, най-вече културна (литературоведска и философска) проблематика“ (Findra, Gombala & Plintovich, 1987: 105), евентуално се дефинира като „художествено оформено разсъждение по актуални въпроси от обществения, културния, научния или икономическия живот“ (Slovnik suchasneho slovenskeho yazika, 2006: 902).

Във връзка с характерните атрибути на есето, които посочихме само накратко, е разбираема дискусията дали е подходящо този жанр да бъде включен в процеса на обучение още в основното училище, и ако е така, в кой клас това би било най-подходящо (Garusheva, 2000: 46 – 51). В средните училища и в университетите, най-вече в предметите от хуманитарната област и областта на обществените науки, студентите имат практически опит с есеистичния стил, и то не само от англо-американска среда, където този жанр представлява част от класификационния процес с дълга традиция. Примарната цел на автора на есето е адекватно да представи усвоените знания и по креативен начин да презентира субективно становище по анализираната тема, при което не става въпрос за неговото тривиално описание. Информацията, с която авторът (в нашия случай студентът) работи, той се стреми да трансформира в собствени мисли, становища и мнение, като в тяхна подкрепа представя убедителни аргументи, базира се на резултати от изследвания и научна литература в дадената област, с което доказва, че се ориентира добре в конкретната проблематика, и едновременно с това демонстрира способност да полемизира конструктивно и да мисли критично. Учениците, готвещи се за матура, и студентите на университетите с филологическа насоченост, които имат развити езикови, комуникативни и интерпретационни компетентности, например в часовете по литература са свикнали да дискутират, да изразяват култивирано своите чувства и становища и да пресъздават творчески придобитата фактографска информация в есеистична жанрова форма.

Можем да констатираме, че и без подробно изброяване на доводите в подкрепа на това, че есето, поради своята почти неограничена дължина и пластичност на тематичните области, е идеално методично-дидактично средство и при обучението по чужди езици. Разбира се, при университетското обучение е важно на какво ниво от Европейската референтна рамка студентите владеят изучавания език. Естествено е по-високата степен на езикова компетентност да им дава възможност да се изразяват по много по-сложни и софистицирани теми. Тази предпоставка е валидна най-вече за студентите, изучаващи английски, немски, испански или руски език, при които се предполага висока езикова и интеркултурна компетентност, тъй като в първи курс от бакалавърската степен повечето им лекции и семинарни упражнения се провеждат на езика на изучаваната филология. Есеистично насочени работи могат да бъдат писани на чужд език в по-горните курсове и от студенти, които влизат в университета дори без минимални познания по езика, който са решили да учат. След първи курс практически не е възможно да се очаква студентите да се справят с есеистичния стил на чуждия език, тъй като нямат достатъчен речников запас. Още повече че за приемните изпити във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава не се изискват познания по арабски, гръцки, фински, холандски, шведски, португалски, а също и по т.нар. малки славянски езици, сред които е и българският.2)

Българският лекторат в Университета „Коменски“ в Братислава има почти 100-годишна история, а българистиката като самостоятелна специалност е институционализирана през академичната 1966/1967 година с идването на професор Иван Буюклиев – първия официален лектор по български език3). Обучението по българистика вече дълги години се осъществява по преводаческата специализация Български език и култура в комбинация с програма по словашки, руски или друг, неславянски език. От академичната 2016/2017 година се реализира още една изцяло славистично насочена програма – Славянски изследвания, която предлага на кандидатите възможност да изберат два от пет езика (български, хърватски, полски, словенски, сръбски)4). Българистите от двете специалности посещават няколко предмета заедно, като единият от тях за първи курс бакалавърска програма е „Увод в историята на българския език и литература“. В рамките на този предмет освен задължителния тест, активното участие в час, интерпретирането на най-важните исторически моменти при раждането на българската цивилизация, култура и писменост студентите получиха задача да съчинят есе на тема „Мястото на българския език сред славянските и балканските езици“. Темата, за българите съвсем ясна и разбираема, в чуждоезиковата среда донесе много интересни и неочаквани резултати.

Още преди самия поглед към студентските работи трябва да споменем някои факти. Студентите, които през тази академична година следваха първите два семестъра от специалността „Българистика“, представляват най-многобройната група през цялата история на тази специалност. Но те представляват вътрешно диференцирана общност – не само поради това, че част от тях учат български език в рамките на специалност „Превод и устен превод“, друга част – в рамките на филологически насочена славистична специалност, а един студент – в рамките на специалност с втора специализация „История“, но също и поради факта, че техните езикови и интеркултурни компетенции преди влизането им в университета бяха също така много диференцирани.5) По тази причина те писаха есета на словашки, само украинката Марина Жакарова имаше възможност да предаде есе на руски език, тъй като засега на руски се изразява по-добре, отколкото на словашки. Част от тяхната задача беше изискването студентите да включат в своите текстове възможно най-много знания, които са усвоили в часовете по българска граматика (фонетика, фонология и морфология), по странознание на България, история на България, практическите упражнения по български език, а също и от предмета „Увод в историята на българския език и литература“. В работите прави впечатление най-вече колко фактографски, културологични, исторически и географски факти са усвоили студентите. Тук не е възможно подробно да анализираме всички текстове, ще споменем само тези, в които студентите са включили някои оригинални или неочаквани композиционни елементи.

Силно впечатление прави есето на Марина Жакарова, което е цели шест страници и е наситено със специализирана лингвистична информация. То е изградено върху сравнение на исторически и съвременни морфологични и лексикални особености на българския и руския език в широк славянски контекст, като между другото посочва:

„Для носителей русского языка болгарский – один из самых понятных и простых в изучении языков. Этому способствует близость лексики, фонетики и графики (кириллица). К примеру, доктор филологических наук, профессор Татьяна Миронова а также профессор В. Троицкий утверждают, что: «по исследованию лингвистов, 55 процентов русского языка восходит к церковнославянскому. И грамматика у нас общая, процентов на 70. Большинство из нас даже не догадывается, что говорит на чистом церковнославянском, используя привычные слова и обороты»...

Oтличия болгарского языка формировались на протяжении веков под влиянием исторических событий. На сегодняшний момент эти особенности не только сильно отличают болгарский от всех других славянских языков, но и делают его уникальным в своем роде.

Алжбета Душекова припомня няколко ключови исторически момента в развитието на българската цивилизация и култура. Тя открива и паралели между български и английски, който също изучава в рамките на своята специалност „Превод и устен превод“:

„Развитието на английския език е подобно на това на българския език например поради това, че дълги години в България се е използвал турски или гръцки език, на територията на днешното Обединено кралство за повече е 300 години е доминирал френският език. Интересна особеност на българския език е гласната ъ [ӑ], която се произнася като тъмен заден звук, много подобен на английската гласна шва, която обаче съществува само във фонетичния запис и за разлика от български в английски не съществува като буква...

Българският език като че ли има две семейства – не принадлежи само към славянските езици, но и към групата езици, наречена балкански езиков съюз. Държавите, културите и езиците, които заобикалят България – Гърция, Албания, Македония, Румъния, Сърбия, Турция – това са езици, с които българският има доста общи черти. Има нещо наше и едновременно с това и нещо екзотично. Това ми харесва най-много при изучаването на български: отваря ни вратата не само към нашата, славянската, но и към други култури.“

Студентката Моника Костова, която е от български произход, озаглави своята работа Моят майчин език и пише, че това е една от причините, поради които е решила да следва български. Нейното есе е пъстра мозайка от интересни факти за България. Тя припомня българската гастрономия, изброява български ястия, дори посочва рецептите за мусака, баница и шопска салата. Обръща внимание на типични български празници, известни черноморски и планински курорти. Признава силната си емоционална връзка с Рилския манастир, тъй като е била кръстена там и патронът на България св. Иван Рилски е роден в село Скрино също като нейната баба. След завършване на университета тя вижда своите възможности за реализация по следния начин:

„Избрах български език, защото виждам големи възможности да се реализирам, например като преводачка, или бих могла да работя като екскурзовод. В чужбина също има много фирми, които имат контакти с България и със сигурност имат нужда от сътрудници, които владеят български език.“

От формалните и неформалните разговори по време на часовете, но и от събитията извън университета не беше ставало дума, че освен Моника още някой от студентите има роднински връзки в България. От есето на Луция Сършньова изненадващо се разбра, че това се отнася и нея:

„В България, в черноморското градче Обзор, имаме познати, с които през лятото прекарваме прекрасно. Обичам тази страна не само заради милите хора, с които се запознавам всяка година по време на ваканцията, но най-вече заради семейните корени, които стигат чак до там... Българска кръв тече във вените ни до денднешен, и това беше причината за моето решение да уча български език. Нашето семейство много се зарадва на решението ми, още повече че това е била и мечтата на моята майка преди няколко години. Избрах да следвам български език със сърцето си, и мога да кажа, че досега не съм съжалила нито веднъж.“

Семейните връзки не са единствената мотивация, заради която студентите избират да следват български. Например Янка Ленчешова – абсолвентка на руската билингвална гимназия, е била заинтригувана от привлекателните и динамични тонове на българската популярна музика. Студентката Луция Джонгова е избрала да следва български, защото в родното ѝ населено място Иванка на Дунава са се заселили българи градинари (между тях и нейните предци), които от средата на XIX век са започнали да идват на територията на днешна Унгария, Австрия и Словакия. Въпреки че става въпрос за хора, които са се прехранвали с физически труд и само в изключителни случаи са заемали ръководни позиции, трябва да се отбележи, че именно тази българска миграционна вълна има най-големи заслуги за позитивния образ на българите в Централна Европа, където етнонимът българин и досега е прототип на работлив и целеустремен човек.6)

И работите на други студенти, които не цитирахме, са по свой начин уникални. В заключение на текста, в който искахме да представим тезата, че есето, дори без добро владеене на чуждия език, трябва да има своето стабилно място при класификацията на знанията на студентите, завършващи първа година филологически специалности, посочваме част от есето на Луйза Лаударова. Нейното искрено признание и духовити метафори нямат нужда от коментар.

„Кълбета вълна, които хващат погледа със своята пъстроцветност, говорят с уникален глас в кафявата кошница на моята баба и искат да привлекат вниманието на света – така мога да опиша славянските езици. Своеобразни, с обща основа, от която диша историята.

Първият ми контакт с българския език е още от моето детство. Като ученичка получих книжката на Йордан Радичков Ние, врабчетата...

Моята следваща среща с българския език беше в момента, когато избирах университет. Следвам специалност Славянски изследвания – комбинация словенски и български език, които в Словакия се изучават само в Университета „Коменски“ в Братислава. Въпреки че първоначално исках да уча комбинация словенски и сръбски език, обстоятелствата промениха това мое решение в полза на българския език. Трябва да призная, че изпитвам респект към българския език. Никога преди това не се бях сблъсквала с кирилицата, защото в гимназията учех английски и немски....

С течение на времето съм благодарна, че не ме отблъсна фактът, че не зная абсолютно нищо за България и българския език и заради това обучението ми ще бъде малко по-трудно.

След една година следване за мен България е страната на живота, цветовете, вкусната храна, щедростта и народните обичаи. В бъдеще ми се иска да я посетя, защото още отсега зная, че от кошницата на баба ми съм извадила най-шареното кълбо вълна – кълбото България.

БЕЛЕЖКИ

1. Сравни напр.: Baldick, Ch. (2008). The Concise Oxford Dictionary of Literary Terms. Oxford: Oxford University Press; Shipley, J.T. (1979). Dictionary of World Literary Terms. Forms. Technique. Criticism. Boston: The Writer; Nikolyukin, A.N. (2003). Literaturnaiya enciklopediya terminov i ponyatiy. Moskva: NPK – “Intelvak” [Николюкин, А.Н. (2003). Литературная энциклопедия терминов и понятий. Москва: НПК – „Интелвак“] и т.н.

2. Единственото училище в Словакия, където се преподава на български език, е Българското основно училище и гимназия „Христо Ботев“ в Братислава. То е основано през 1948 г., възможността за гимназиално образование датира от 1990 г.

3. Проф. д-р Иван Буюклиев (1934 – 2014) през 1966 г. е бил на стаж в Карловия университет в Прага и в Университета „Коменски“ в Братислава. По препоръка на братиславските слависти Ян Станислав, Шимон Ондруш и Винцент Бланар той остава във Философския факултет на Университета „Коменски“, където работи четири години като лектор по български език. Там под ръководството на професор Станислав защитава дисертация Структура на относителните изречения в Супрасълския сборник (1970). След завръщането си в България през 1991 г. той инициира възникването на самостоятелна специалност „Словакистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която дотогава съществува само под формата на лекторат (Dobrikova, 2016: 178).

4. Тези славянски езици се преподават в Катедрата по славянски филологии, обучението по специалност „Руска филология“ се реализира в Катедрата по русистика и източноевропейски изследвания.

5. Една студентка е българка по произход, двама студенти са завършили Българското основно училище и гимназия „Хр. Ботев“ в Братислава, осем са без никакви познания за писмената и говорима форма на българския език и една студентка е дошла да учи в Словакия от Украйна.

6. В словашкия език тази представа е част от езиковата картина на света под формата на деетнонима българин със значение „градинар, човек, отглеждащ зеленчуци“, който и до днес се използва за назоваване на хора, отглеждащи зеленчуци или продавачи на зеленчуци от български произход, а също и в сравнението pracovať (robiť) ako Bulhar (работи, бъхти се като българин) със значение „работи усилено, неуморно [в градината, на полето и др.]“.

ЛИТЕРАТУРА

Dobrikova, M. (2016). Vpliv Yana Stanislava a slovenskey slavistiki na zhivot a diyelo bulharskeho slavistu. Ad honorem Ivan Buyukliev (pp. 177 – 184). In: Yan Stanislav a slovenska slavistika. Bratislava: Slavistitski ustav Yana Stanislava SAV.

Добрикова, М. (2018). Между традиции и перспективи. Българистиката във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава в навечерието на 100-годишния ѝ юбилей. Eзиков свят/ Orbis linguarum, 16 (1), 7 – 15.

Findra, Y., Gombala, E. & Plintovich, I . (1987). Slovnik literarnovednih terminov. Bratislava: Slovenske pedagogitske nakladatelstvo.

Гарушева, П. (2000). „За“ и „против“ есето в училищния курс на обучението по български език и литература. Български език и литература, 2, 46 – 51.

Valchek, P. (2000). Slovnik literarney teorie. A – J. Bratislava: Vydavatelstvo Spolku slovenskih spisovatelov.

Веселинов, Д. & Ангелова, А. (2015). Речник на френските думи във българския език. Том 2. Л – Й. София: Св. Климент Охридски.

Slovnik suchasneho slovenskeho yazika. A–G. (2006). Buzashyova, K. & Jaroshova, A. (Eds.). Bratislava: VEDA, vydavatelstvo Slovenskey akademie vied.

REFERENCES

Dobrikova, M. (2016). Vpliv Yana Stanislava a slovenskey slavistiki na zhivot a diyelo bulharskeho slavistu. Ad honorem Ivan Buyukliev (pp. 177 – 184). In: Yan Stanislav a slovenska slavistika. Bratislava: Slavistitski ustav Yana Stanislava SAV.

Dobrikova, M. (2018). Mezhdu traditsiy i perspektivi. Balgaristikata vav Filosofskiya fakultet na Universiteta „Komenski“ v Bratislava v navecherieto na 100-godishniya y yubiley. Ezikov svyat/Orbis linguarum, 16 (1), 7 – 15.

Findra, Y., Gombala, E. & Plintovich, I . (1987). Slovnik literarnovednih terminov. Bratislava: Slovenske pedagogitske nakladatelstvo .

Garusheva, P. (2000). „Za“ i „protiv“ eseto v uchilishtniya kurs na obuchenieto po balgarski ezik i literatura. Bulgarski ezik I literatura / Bulgarian language and literature, 2, 46 – 51.

Valchek, P. (2000). Slovnik literarney teorie. A – J. Bratislava: Vydavatelstvo Spolku slovenskih spisovatelov.

Vesselinov, D. & Angelova, A. (2015). Rechnik na frenskite dumi vav balgarskiya ezik. Tom 2. L – J. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Slovnik suchasneho slovenskeho yazika. A–G. (2006). Buzashyova, K. & Jaroshova, A. (Eds.). Bratislava: VEDA, vydavatelstvo Slovenskey akademie vied.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.