Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2012/6, стр. 611 - 617

КРЪГЛА МАСА „БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА ПОЛИТИКА В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ“, ПЛОВДИВ, 2 НОЕМВРИ 2012 Г.

Резюме:

Ключови думи:

На 2 ноември 2012 г. в рамките на организираната от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ международна конференция под надслов „250 години История славянобългарска“ бе проведена кръгла маса на тема „Българската езикова политика в условията на глобализация и европейска интеграция“. Център на дискусията бяха проблемите, поставени в издадения сборник със същото заглавие, в който се представят резултатите от проучванията на двугодишния научен проект „Българската националноезикова политика и концепции за езиково и литературно наследство в условията на европейска интеграция и глобализация“ към фонд „Научни изследвания“ при Пловдивския университет (2011–2012) с ръководител проф. дфн Диана Иванова. Сборникът съдържа 18 статии на участници в проекта от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и на български и чуждестранни специалисти от други университети и научни центрове (от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Кирило-Методиевския научен център при БАН, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Масариковия университет в Бърно, Университета в Упсала – Швеция, и Познанския университет „Адам Мицкевич“). Освен участниците в проекта и авторите в сборника в дискусията се включиха учени и преподаватели от МГУ „М. В. Ломоносов“ – Москва, Института за български език – БАН, както и студенти от Пловдивския и Софийския университет.

Без съмнение кръглата маса се превърна в едно от големите събития на конференцията не само поради факта, че срещна в Пловдив български и чуждестранни учени от различни поколения, работещи по проблемите на българската езикова политика в страната и извън нейните граници. Тя предостави контактна зона, в която натежалите в общественото пространство актуални проблеми, засягащи съвременното състояние и бъдещето на българската националноезикова доктрина, да бъдат зададени на глас и да бъдат чути от присъстващите представители на МОМН Александър Трингов – началник на отдел „Общо образование“ към дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“, и Станимир Цветков – гл. експерт в отдел „Качество на училищното образование“ към Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование.

Като медиатор на дискусията и ръководител на представения проект, проф. Д. Иванова очерта основните рамки в работата на кръглата маса и насочи вниманието на присъстващите към актуалността и значимостта на темата в европейски и национален план. Като основен проблем в нейното въведение се очертаха съотношението, противопоставянето и търсенето на баланс между езикова политика, основана на концепцията за отстояване на националноспецифичното, и езикова политика в съгласие с новите тенденции на европейска интеграция и глобализация, между следването и доразвиването на традициите в тази област и актуализирането им в съответствие с новата социокултурна и езикова ситуация.

Дискусията протече в три основни тематични кръга, като в първия – Корени на българската езикова политика – ресурси от историческото минало, бяха представени тезиси, разглеждащи различни аспекти от историята на проблема, но обединени около общата теза за съществуването на българска езикова политика в условията на бездържавност. Проф. Д. Веселинов (София) отвори кръглата маса с доклада „Езици и етноси в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски“, в който постави акцент върху знаковата роля на Паисий като родоначалник на българската национална идея за възраждане и на българската националноезикова доктрина. Заложена още от Паисий, идеята за езика е част от общата идентификационна, политическа и културна програма на Българското възраждане, защото чрез нея всички компоненти на националната идентичност стават значими – ето защо лингвоцентричният поглед на Възраждането издига в култ грижата за езика, очертавайки основните насоки на предосвобожденската езикова политика.

В полза на тази теза бяха основните аргументи в докладите на М. Мицкова (Пловдив) („Възрожденската езикова политика. Въпроси на правоговора в предговорите на книги в периода 20-те – 70-те години на ХIХ в.“) и на П. Линдгрен (Швеция) („Изповедите на един „ероеретiк“ (за идейно-философските корени на езиковата програма на Иван Добровски в сп. „Мiрозренiе“), които представиха нови акценти върху ролята за възрожденския предговор, възрожденския печат и възрожденското училище за прокарване на единна езикова политика в условията на бездържавност. Хронологията на релацията държава – власт – език бе проследена от др Б. Борисов (Пловдив) в доклада „Езикът и властта (ресурси от миналото и настоящето на езика)“, в който се засегна актуалната тема за институционалната власт на езика като обединител на нацията и символ на самата държавност и последвалите опити на държавата за прокарване на единна езикова политика в образователните програми.

В последното изложение от тази част – „Съвременна българска езикова ситуация с оглед на темата за езиковата чистота“, доц. Н. Николова (Шумен) представи и друг ракурс на съотношението, като обърна внимание на властта на обществото при осъществяване на инициативи на грижа за езика. Проблемът бе разгледан от гледна точка на интеракцията между обществото и специалистите езиковеди в ситуации, осъзнати като езикова опасност.

Дискусията по проблемите, поставени в тази тематична група, премина под общия знаменател на въпроса за приемствеността в общите тенденции в езиковата политика от преддържавния период до наши дни. В този аспект интерес предизвика докладът на д-р Б. Борисов, тъй като отношението между езика и властта – властта на езика и институционалният статус на книжовния език в текстовете на българското законодателство се оказаха благодатни за анализиране и обсъждане теми. В контекста на представените факти и анализи проф. Д. Веселинов изложи мнението си за наложителността от прерастване на българската езикова политика в езикова доктрина, в която последователното преминаване и хронологичното следване и развитие на приетите концепции може да осигури бъдеще, единност и стабилност по отношение на основните принципи в съвременната българска езикова политика.

Разисква се и въпросът за приемане/неприемане на специален закон за езика. В дискусията се включиха проф. Д. Иванова и проф. Св. Коева от ИБЕ – БАН, които споделиха своя опит от предишни изследвания, в които се установява, че официалният статут на книжовния език е заявен в около 100 законови текста. Като заключение в техните изказвания се наблегна на нуждата не толкова от закон за българския език, колкото от единна работа от страна на политици, общественици и учени по проблемите на българския език и българската езикова политика. Като един от аспектите на новите стъпки, които МОМН предприема в тази насока, беше обсъден новият Закон за началното и предучилищното образование. Представителите от Министерството Ал. Трингов и Ст. Цветков представиха добрите страни от приемането на Закона, в който целите на българското предучилищно и училищно образование са предефинирани в съответствие с навлизането на информационните, комуникационните технологии и новите предизвикателства пред традиционните образователни модели и традиционните форми на общуване.

Във връзка с обсъждания закон за езика и промяната на изискванията на съвременната езикова ситуация под влияние на интернет и навлизането на много чужди думи, най-вече англо-американизми, премина и обсъждането на доклада на доц. Н. Николова.

Докладите във втората част на дискусията – Езикови политики в контекста на европейска интеграция, бяха обединени от проблематика, свързана с 1) обществения дебат по въпросите на европейската интеграция и глобализация; 2) езиковата политика в България и извън страната: институционална, гражданска и национална; и 3) политиката на чуждоезикова компетентност и преводаческите практики.

Ценни наблюдения във връзка с дейностите, които (не) осъществява българската държава за популяризиране на българския език и за отстояване на българската културна идентичност по света, сподели доц. Ц. Иванова (Велико Търново) в доклада „За българския език в чужбина и за ролята на българската държава (между традициите и съвременната реалност)“. Основната теза на авторката бе положена в обхвата на разбирането за необходимостта от нова държавна концепция по отношение на езиковите политики зад граница. Въпроси, свързани с езиковата политика, но в областта на превода, бяха център на внимание в изложението на др Ю. Чакърова (Пловдив) на тема „Преводът и локализацията в контекста на езиковата политика“. Отчитайки факта, че процесите на глобализация променят и облика на превода, се обърна внимание на новите тенденции в транслатологията, в която все по-често се говори за локализация и интернационализация на продукт, а не само за превод на текст.

Дискусията около проблемите на езиковата политика зад граница, българските училища извън страната, както и въпросът за задграничната ни българистика и за българските лекторати се превърна в един от ключовите моменти на цялата кръгла маса. Докладът на Ц. Иванова предизвика бурна реакция от страна на всички участници, като държавната политика беше разкритикувана заради пасивността, мълчанието и незаинтересоваността си по отношение на някои от тези проблеми. За добрите традиции от миналото и грижата, която българската държава е полагала за поддържането на лекторатите и разпространението на българската култура зад граница, се изказа проф. И. Платонова (Москва). За съжаление съвременното състояние на преподаването на българския език в чужбина съвсем не е същото: закриват се редица български лекторати или местата остават незапълнени; с разформироването на Центъра за българистика непосредствено след 1989 г. ясно се усеща липсата на обединяваща институция, която да координира прокарването на единна концепция за преподаването на българския език в чужбина, а също и да спомага при планирането и финансирането на учебна и помощна литература. Своя опит споделиха проф. Д. Иванова, доц. Н. Николова и доц. Ц. Иванова.

Въпросите на превода, поставени в доклада на д-р Ю. Чакърова, бяха разгледани с особено внимание поради актуалността на проблематиката и поради инвазията на англо-американизмите в съвременния език. Въпросът за локализирането и превода на български на чужд софтуер, както и на понятийния инструментариум на огромни интернет-корпорации като Гугъл, се посрещна с голям интерес.

Проф. Д. Веселинов и проф. Д. Иванова изказаха мнение за нуждата от държавна езикова политика в това отношение, тъй като новите технологии са неизменна част от живота на младите и преводът на отделни термини и продукти навлиза дълбоко в техния език, а д-р Ю. Чакърова защитаваше тезата, че в някои случаи локализирането не зависи от държавната политика, а е маркетингов подход на съответната чужда фирма/ корпорация. В спора се намеси и проф. Св. Коева, която представи някои въпроси, които стоят на дневен ред за обсъждане в ИБЕ – БАН по отношение на траслитерирането и изписването на български език на имената на продукти, които не са запазена марка.

В третата тематична част на дискусията – Българският книжовен език и неговите употреби – образователен, масмедиен, политически дискурс, се разгледаха промените в социокултурната ситуация в края на ХХ и първите десетилетия на ХХI в. С приемането на България в ЕС се поставят нови изисквания за гъвкавост и адаптивност на изследователските методи и подходи в методиката на езиковото обучение по роден и по чужд език. Въпросът за съотношението между теоретичната и практическата граматика в обучението бе анализиран от доц. В. Маровска (Пловдив). В изложението си „Светът в езика: дидактико-практическата и теоретическата граматика и принципите на чуждоезиковото обучение“ тя разгледа въпроси, свързани с явлението референция и връзката му с чуждоезиковото обучение, като за пореден път доказа тезата, че не може да съществува една-единствена практическа българска граматика за чужденци, а отделни практически граматики и учебници, в чието съставяне да се търсят съществуващите паралели между два естествени езика – родния за обучаваните и новоизучавания. Образователният дискурс на българската езикова политика беше център на внимание и на следващия доклад – „Езикова политика и комуникативно ориентирано обучение по български език“, изнесен от Ф. Бойкова (Пловдив). В него се дадоха положителни оценки на новите образователни концепции на МОМН, свързани с въвеждането на системата за стандартизирано национално външно оценяване след края на определен образователен етап, както и на доминиращия в образователната система принцип на комуникативността. Върху промените в езика от последните две десетилетия, засягащи официалната сфера на общуване в политическия и масмедийния дискурс, се спря др Н. Сталянова (София). Отразявайки тенденцията за съзнателни прояви извън границите на книжовната нормативност, в доклада си „Новата фразеология и клишето в българския политически език“ авторката анализира някои лексеми, които поради твърде честа употреба постепенно загубват образността си и придобиват статус на клише.

Дискусията в тази тематична част премина в търсене на допирните точки между държавната образователна политика и езиковата политика, осъществявана в българското образование по роден и по чужд език. Докладите на доц. В. Маровска и на Ф. Бойкова поставиха въпроси, чийто отговор предизвика незабавната реакция от страна на представителя на МОМН Ал. Трингов.

От една страна, бяха подкрепени инициативите и новите образователни концепции за комуникативната насоченост на програмите и учебниците по роден и чужд език в началното и средното училище. От друга страна, участници като проф. Д. Иванова и доц. Ц. Иванова посочиха отсъствието на внимание от страна на държавата върху проблемите на висшето образование, което, от своя страна, рефлектира върху масовото незачитане и непознаване на книжовните нормив политическия и масмедийния език.

В края на дискусията се включиха и студентите от Софийския университет, които зададоха на г-н Ал. Трингов актуалния въпрос за разделянето на предмета Български език и литература в две отделни учебни дисциплини и съответно за нуждата от отделни учители по двата предмета. Представителят на Министерството отговори, че подобен проект съществува и е в процес на обсъждане.

Перспективи и препоръки:

1. На кръглата маса за пореден път се акцентира върху необходимостта от създаването на национална езикова доктрина, която да осигури приемствеността, последователността и стабилността на осъществяване в езиковата политика.

2. В хода на дискусията се стигна до извода за наложителността от спешни мерки и водене на стабилна и последователна езикова политика в образованието – както в началното и средното, така и във висшето.

3. Кръглата маса отново повдигна въпроса за създаването на специализиран сайт за достъп на информация, свързана с преподаването на българския език зад граница, и за поместването в него на нужната методическа и организационна информация, както и за нуждата от създаването на методическа библиотека по български език като чужд.

На кръглата маса по проблемите на езиковата политика в условията на глобализация и европейска интеграция се потърсиха решения на много актуални въпроси, свързани с миналото, настоящето и бъдещето на българската езикова политика. Наред с неоспоримите научни приноси на докладите, общественият принос на пловдивския форум се състои и в това, че срещна науката и властта в един много продуктивен диалог. Можем само да се надяваме, че проблемите, предложенията и препоръките, които бяха представени и анализирани, ще намерят скорошно решение от страна на държавните институции за подобряване на съвременната езикова политика.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.