Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2014/5, стр. 608 - 618

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА РУСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ПРОЦЕС В НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК

Резюме:

Ключови думи:

1. Разпадане, развитие и повествователна среда

Обществените и политическите метаморфози, които преживява през последните двайсет години Русия, засегнаха и литературата.

Функцията на литературата в обществото се смени. Литературата сега не е вече пророчицата, не е въплъщението на богатствата на един велик език, не е самата красота, тя вече е издателска практика, парад на безродността и на публицистиката от площадите. Но интересното е, че смяната на функцията, смяната на ролята на литературата стана и върху държавно-чиновническата скала, и върху скалата на еснафа! В съзнанието на напредничавата част от обществото литературата, в частност прозата, си остава изключителна ценност. При това литературата полека-лека започва да се осъзнава като овеществяване на „повествователната среда“, тази велика биологична стихия – подобна на водата, въздуха, земята и огъня.

Краят на 1980-те и 1990-те години, както и началото на новия век, станаха време на системна криза в руската литература.

На първо място е налице етична криза. Вече можеше да се пише каквото щеш, затова започнаха да пишат каквото им падне. Налице е също така разпадане на стиловете и размиване на жанровете и на всичкото отгоре – криза на светогледа.

Но едновременно с разпадането в нашата литература се развиваха плодотворно нови стилове, осъзнаваше се необходимостта от разкриването на скрито съществуващи, но грубо отхвърляни от съвременната критика литературни школи, появи се и „извънжанровата“ литература. Всичко това обаче се случваше често без ръководещо етично начало. Или, обратното, с етично престараване: започнаха да подчиняват културата не толкова на религиозна мисъл – това вече е ставало в руската история и е давало добри плодове, – а започнаха да я подчиняват на църковна йерархия. През 1980 – 1990 – 2000 ни убеждаваха: има ли вяра – ще има и изкуство!

Разбирането за това, че културата и религията никога няма да се слеят в едно и че пътят им е различен, често липсва и сега. Точно затова сюжетонеизбежността на битието ни кара да се обърнем към „високата“ проза като към един от най-сигурните начини за създаване на онова особено състояние на света, което Павел Флоренски нарече „пневматосфера“ и което определи като „одухотворено окултуряване на всички сфери на живота“.

2. Петте потока

В последно време въпросът за това, що е художествена проза, се усложни и се обърка. Често към художествената проза без всякакво основание причисляват и чистата белетристика, и криминалното четиво, и мемоарно-биографичната и документално-хронологичната литература. От друга страна, нарочно „разединяват“ прозата с високата традиция, а нейните носители – руските класици, както и съвременниците, които държат на тази традиция, непрекъснато изхвърлят от „парахода на съвременността“.

Без да се задълбочаваме в оценката на разликите между сериозната проза и другите, „написани в проза“ текстове, ще кажем ето какво: всички руски съдбоносни въпроси, всички надежди за достойно бъдеще дойдоха от „високата“ проза.

Руският философ Семьон Франк в статията „Същност и водещи мотиви на руската философия“ (1925) пише: „В Русия най-дълбоките и значителни мисли и идеи бяха изказани не в систематични научни работи, а в литературна форма“.

Точно такава „висока“, или „сериозна“ проза, която е средство за улавяне на свръхмисли и свръхчувства, ще бъде разгледана тук.

От средата на 1990-те години прозата започна интензивно да се променя и придоби някои принципно нови черти. Стана възможно да се говори за новата проза на нова Русия като за знаково явление. При по-близко разглеждане се изясни: главният признак на новата проза стана нееднородността на основните течения, както и проявата в нея на няколко ясно различими школи на руско писане. За школите – в отделна статия. А сега – за основните потоци, или „макростилове“ на руската проза. Какви са тези потоци и накъде текат те?

Направленията потоци са всичко на всичко пет. Един от най-мощните е „новият реализъм“.

3. „Новият реализъм“

Днешният „нов реализъм“ (от няколко обозначени преди време от П. Басински и С. Казначеев имена трябва да бъде разпрострян върху значително по-голям кръг писатели), съхранил традициите на критичeския реализъм, придоби през последните 15 години нови качества. А от някои качества се освободи. Например той се освободи от „призрачния“ – тоест неконкретен – хуманизъм на „шестдесетниците“. От тяхната едностранчива, а значи неописваща цялата пълнота на света „идейност“. Освободи се и от магьосническите обятия на соцреализма. „Новите реалисти“ започнаха все по-активно да привличат извадени от чужда ракла и нехарактерни за стария реализъм средства, годни за изразяване именно на днешната действителност. Може да се каже: новият реализъм стана днес по-малко реален. В известна степен той стана именно онзи „символически реализъм“, за който писа някога академик В.В. Виноградов.

Такъв, освободен от унилата очерковост и втръсналата догматика (било то догматика партийна, или религиозна), нов реализъм ясно може да се проследи в разказите, повестите и романите на Виктор Астафиев, Леонид Бежин, Светлана Василенко, Вячеслав Дьогтев, Олег Ермаков, Олег Зайончковски, Афанасий Мамедов, Владимир Микушевич, Владислав Отрошенко, Олег Павлов, Захар Прилепин, Михаил Тарковски; и на по-младите Владимир Березин, Александър Иличевски, Александър Карасьов (Санкт-Петербург), Владимир Костин (Томск), Александър Киров (Каргопол), Дмитрий Новиков (Петрозаводск), Игор Фролов (Уфа) и др.

Да започнем от Виктор Петрович Астафиев. Човек би казал – за какво ни трябва да местим великия писател от обикновените реалисти при „новите реалисти“? Но работата е там, че за разлика от някои писатели, които удължават ли, удължават инерцията на „стария реализъм“, творчеството на Астафиев през 1990-те започна да придобива нови черти. Неговият „нов реализъм“, без да е пропит от тенденциозността и „поучителната“ скука (както това се случи в стария реализъм при Бондарев, Солженицин, отчасти и при Распутин), е по същество кондензиран поетически натурализъм. И още нещо – реализмът на Астафиев е реализъм, скрито алегоричен, с двойното огледало на гротеската и на изкривената от ужас насмешка. Напълно възможно е това да е насмешка над неумелото „документиране“ на хорските съдби и неуместността на такова неорганично „документиране“, получило разпространение в съвременната художествена проза. Новоастафиевският реализъм премества повестта му „Веселият войник“ върху релсите на лирико-ироничния епос и така проправя небивали пътища. С комплекта си от новации – и на първо място, с привидното несъответствие на темата и средствата за изразяването Ӝ – тази работа дълго ще привлича вниманието на литературните анализатори. Някои черти на „новия реализъм“ се провиждат и в романа на Астафиев „Проклети и убити“ (книга 1 – „Дяволската яма“, книга 2 – „Плацдарм“). Най-големият руски писател от втората половина на ХХ век сякаш е надникнал в литературното ни настояще и с печална усмивка е теглил под „стария“ реализъм дебела черта.

Владислав Отрошенко – автор на повестта „Инженерский город“ („Инженерският град“), както и на жанрово обновени „новелистични есета“, работи по друг начин, който навява мисълта за призрачността на битието и звучи с ехото на Гоголевия горестен смях. Освен това в прозата на Отрошенко явно се проследява „умна“, изследователска линия, а склонността му към търсене на „смешното“ в историята хвърля върху прозата му отблясъка на една бурлескова поетичност. Публикуваната през 2009 година „История песен. Рассказы о Катулле“ („История на песните. Разкази за Катул“) е забележителен пример на „народен постмодернизъм“, тоест на лишено от наукоподобно умуване, грубовато-насмешливо смесване на стилове, времена, истории! С гъше перо в ръка и с анекдотичен мит под мишница малко лукаво шества Владислав Отрошенко от новия реализъм към народния постмодернизъм!

Към новия реализъм, наистина от съвсем друг тип, трябва да бъде отнесена и прозата на Афанасий Мамедов. Романът му „Фрау Шрам“ [„шрам“ – белег; бел пр.], повестите „Хазарский ветер“ („Хазарски вятър“) и „У мента была собака“ („Имаше си ченгето куче“) (2010) са неща, изпълнени с рисувално изящество и нови вътрефразови движения. Тази лирико-епична проза, дълго учила се от западния „психологизъм“ и по ориенталски леко орнаментирана, се простира през древноеврейската притчовост към „другата“ проза (за нея вж. по-долу).

Друга страна на новия реализъм развива Леонид Бежин. Бежин е хронист на епохата, но един своеобразен хронист: художествен! Неговият роман-епопея „Сад Иосифа“ („Градината на Йосиф“) учудва с небивалата в наше время детайлизация и подробност в описанията на действителността. Без да изпуска, подобно на Лев Толстой, нищо, ала и с една акварелна прозрачност, съобразяваща се с опита на Борис Зайцев – пресъздава Бежин в двутомния си роман „историята на един арест“. И в други романи, като: „Калоши счастья“ („Галошите на щастието“), „Мох“ („Мъх“) (2009), „Деревня Хэ“ („Село Хе“) (2010), в повестите „Чары“ [„чары“ – чар, обаяние, бел. пр.], „Руфь“ („Руф“) – Бежин загрижено обновява една от най-ценните и през последните години с ожесточение отхвърляна традиция на „класическия реализъм“ – традицията на нарочно забавеното, повече езиково, даже „синтактично“, развитие на образността и сюжета. Новата повествователност на Бежин заслужава сериозно внимание като една отобновяваните възможности на прозата.

Продължавайки разговора за този поток на прозата, не може да не отбележим тежнението на „новите реалисти“ към гранични състояния на света и човека, което по-рано бе присъщо предимно за прозата на романтизма.

Но не толкова голямата форма – романите и повестите, носят в себе си признаците на „новия реализъм“. Тези свойства ярко проличават и в малката форма. Както в края на 1930-те години в СССР (тогава притиснати от мощта на държавното книгоиздаване, а сега – от диктата на големите частни издателства и от нашествието на псевдороманови форми) новациите, прозренията и експериментите тихо, странишком се преместиха в разказите и новелите.

Не може да не отбележим още един стремеж на новите реалисти. Вече не към жанр, а към качество: към жесток натурализъм, който често не се нуждае от никаква форма (може би защото сам по себе си е форма на мислене). Без да даваме тук несполучливи примери, ще споменем пределно натуралистичните, но непрестъпващи границата на художествеността разкази на Вячеслав Дьогтев и младия Андрей Минеев от цикъла му разкази „Тёмный лес“ („Тъмната гора“).

Да кажем също и за „опоетизирания“ натурализъм, който използват такива нови прозаици като Владимир Костин (пример е разказът му „Остров людоедов“ („Островът на людоедите“) от книгата „Годовые кольца“ („Годишни кръгове“) и Дмитрий Новиков с разказа „В сетях твоих“ („В твоите мрежи“) (тук поетиката на северната школа на руското прозаично писане добре се съвместява с „медицинската аутопсия“ на днешните ни проблеми).

Необходимо е да отбележим и Захар Прилепин. Разказът му „Грях“ според някои критици е близък до романтичния реализъм на Горки. Обаче в смисъл на жесткост в подхода, на известно „умишлено“ пренебрегване на художествеността, с по болшевистки сантиментално-безпощадни нападки върху предмети и явления – Прилепин далеч изпревари Горки. Подобни са тенденциите в романите на Прилепин „Паталогии“ и „Санькя“. Новият реализъм тук се проявява в умишлено култивираните „неправилности“ на езика и съзнанието.

А ето го и Олег Зайончковски. Той е остранен (по термина на Шкловски) реалист. В романите и повестите: „Прогулки в парке“ („Разходки в парка“), „Сергеев и городок“ („Сергеев и градчето“), „Петрович“, неочаквано се показаха черти от „производствените романи“ на 1970-те. Но ритмите на прозата у Зайончковски са доста разнообразнии това придава на обикновените му теми и обикновените му хора нови багри и значимост.

Трябва да назовем и едно съвсем ново име. Това на Александър Киров с пределно натуралистичните, плътни, народно-сказови и при това обгърнати от едва доловим мистичен воал разкази и повести от книгите „Митина ноша“ („Митиното бреме“) (2009) и „Последний из миннезингеров“ („Последният от минезингерите“) (2010).

4. Мистико-метафорическа проза

Още един плодотворен поток на руската проза от 2000-те са текстове, пронизани с нишката на метафоризма, скитащи от скритата мистика към люшкащата се реалност. Потокът се нарича така, защото самият мистицизъм най-често е метафора, а всяка едророманова метафора съдържа в себе си явен мистицизъм!

Писателите, които по различен начин акумулират в себе си тази сдвоена тенденция, са Людмила Петрушевска, Юрий Мамлеев, Тимур Зулфикаров, Вячеслав Пиецух, Анатолий Ким, Сергей Сибирцев, и по-младите Максим Гуреев, Сергей Солоух, Алексей Торк. Малко по-настрани са Асар Епел и Григорий Петров – стоящи на границата на реализма и „магизма“ на словото.

Людмила Петрушевска в романа си „Номер один, или в Садах других возможностей“ („Номер едно, или в Градините на други възможности“), в повестта „Время ночь“ („Време нощ“), в синкретичната си работа „Карамзин. Деревенский дневник“ („Карамзин. Селски дневник“), всборника „Где я была. Рассказы из иной реальности“ („Където бях аз. Разкази от друга реалност“) еволюира от твърд натурализъм именно към мистико-метафорическа проза. Обособеното слово на Петрушевска, често независимо от волята на автора, създава особен стил, който може да се нарече реалистичен абсурдизъм. При това приказното „абсурдче“ у Петрушевска е почти винаги по-съдържателно и по-интересно от реалността. Интересно е и това, че въпреки мнението на повечето критици драматургията на Петрушевска израсна от нейната проза, а не обратно. (Същото е – и отново въпреки общоприетото мнение, при Чехов: пътят на разказа към сцената е пътят, по който минават и класикът, и съвременният автор!)

Към същия литературен поток трябва да отнесем романите и разказите на Юрий Мамлеев, който възглавява, както се смята, школата на „метапрозата“ (термин на Сергей Сибирцев) или както смята той самият – школата на метафизическия реализъм.

Юрий Мамлеев е майстор на ковчези, създател на таласъми и в същото време чувствителният поет създаденеповторим гротескно-иреален стил. Скандал и мрачна философия съпровождат неговите уроди и вурдалаци. Но ги съпровождат не просто в гроба! Съпровождат като онези „странстващи и пътешестващи“ – в „голямото неизвестно“. Интересен е ранният му роман „Шатуны“ („Скитници“), интересни са и последвалите го книги „Бунт луны“ („Бунтът на луната“) и „Блуждающее время“ („Блуждаещо време“). Една от най-добрите му последни книги е „Чёрное зеркало“ („Черното огледало“). Тя се състои от „три цикъл“: 1. „Конец века“ („Краят на века“), 2. „Центральный цикл“ („Централен цикъл“), 3. „Американские рассказы“ („Американски разкази“). Като един руски Едгар По, по евразийски с жадни очи, но и със забележимо безразличие, донесено от индийската философия – ни гледа Мамлеев от страниците на „Черното огледало“! Като използва реалистични похвати и ги насища с метафизично съдържание, той постига ефекта на внушаемост. Внушението става чрез изпитание, чрез въпрос. Тъй като по израза на М. Хайдегер „Метафизиката е питане, в което ние се опитваме да обхванем с въпросите си съвкупното цяло…“.

Още един представител на това „сложно-съчинено“ течение (съчинено от самия живот, а не от външни теории) е Тимур Зулфикаров. Той пише стихови романи и поеми в проза с причудлив руско-азиатски маниер. Евразийската тематика вкупом с изисканата орнаменталност не е нещо ново за руската проза. Обаче не може да не се признае: жанрът на асоциативните поеми в проза, в които се засрещат Насредин Ходжа и Сталин, таджикски дервиши и краймосковски просяци, е силно обновен стилистично.

Неповторима, пълна с чудесни народни думички и великолепни превръщения е „странническата“ проза на открития след 2000 година Григорий Петров. Тук новото е във връщане на чисто сказовия маниер, който сега е наситен не само с народно-примитивни изрази, а и с метафори от символистки тип, както и с религиозни образи. Особено релефно качествата на „новия сказ“ се проявяват в такива работи на Петров, като „Остров прокаженных“ („Островът на прокажените“), „Царство земное и небесное“ („Царство земно и небесно“), „Мать Кирсанаплотника“ („Майката на Кирсан дърводелеца“).

Ето го и Вячеслав Пиецух, прозаик с Гоголеви корени и похвати на Зошченко. Интересен у Пиецух (основно в разказите, но също и в романите) е, на първо място, метафоричният дидактизъм.

Много творби на мистико-метафорическата проза се изместват по посока на споменатия вече „символически реализъм“, което придава на този втори поток от съвременната руска проза голяма достоверност, прави го плодотворен и небезинтересен за доста широк кръг от читатели.

5. На смяна на постмодернизма – полистилистика

Значителномясто и по обем на публикациите, и по въздействие върху умовете на читателите през 1990-те и 2000-те години заемаше постмодернизмът. Обаче в началото на 2010-те този литературен поток, понякога свеждащ словото до степента на злобно забавление, започна да чезне. Оказа се илюзия и онова, което предсказваха на постмодернизма. А му предсказваха ни повече, ни по-малко – пълно завладяване на умовете на читателите в Русия. Говореше се приблизително така: епохата на постмодернизма у нас е и в политиката, и в обществения живот. Ала пренасянето на термина „постмодернизъм“ върху обществото и историята е абсолютно некоректно. Историята си има свои закони и тене съвпадат толкова със законите на развитие на литературата (и цялото изкуство). Освен това „похотта на търсенията“ (Ал. Блок), както и тъповато-болезнените търсения на новост, вече доведоха това течение до един постмодернистки стандарт (сходно явление в американската литература посочваше Вячеслав Вс. Иванов).

Постмодернизмът в Русия, ако приложим към него израза на Херберт Маркузе, е „еуфория в условията на нещастие“. И вече се виждат опитите на найяростните сред постмодернистите – Сорокин, Елизаров и други – тихичко да се срастват с реализма.

Но има и друга тенденция. Да речем, същият Александър Проханов с романите „Господин Гексоген“ („Господин Хексоген“), „Идущие в ночи“ („Вървящи в нощта“), „Теплоход „Иосиф Бродский“ („Корабът „Йосиф Бродски“), или Едуард Лимонов с романите „316 пункт В“, „История его слуги“ („Историята на слугата му“) – обратното, с нетърпеливо треперене се стремят да бъдат зачислени на щат при постмодернистите. Какво е това: данък на модата ли, или хипнозата на „господстващия“ стил? А може би загуба на вътрешната писателска правда? Неувереност, че ядрото на стилистическата правда ще бъде намерено в близките години?

Като пример за постмодернистки успехи може да назовем романа и поестта „Ананасная вода для дамы“ („Ананасна вода за дама“) на Виктор Пелевин, „Венерин волос“ [„Венерини коси“ – преведен така на български, бел. пр.] и „Урок каллиграфии“ („Урок по калиграфия“) на Михаил Шишкин, някои страници от „Дня опричника“ („Деня на опричника“) на Владимир Сорокин. Но вижте колко странно! Вместо да определят постмодернизма като поредица от похвати, а не като „голям стил“, достатъчен брой литературни критици продължават и днес да вещаят за постмодернизъм извън литературата. Може би точно защото предчувства несъстоятелността на собствените си, изкуствено предизвиквани усилия за покоряване на Русия, постмодернизмът се премести почти в пълен състав в политиката. Смятам, че това е просто копнеж на нашите критици за реална политическа, а не „призрачна“ литературна власт!

Пренасянето на принципи, характерни за литературата и изкуството, в политиката е също толково неплодотворно, както и в случая с историята. Макар че наивно-политическото бълнуване по инерция продължава в литературата. Като, да речем, в един от романите на Валерий Залотуха „Великий поход за освобождение Индии“ („Великият поход за освобождаването на Индия“). В този роман изпращат Ленин да се лекува в Индия, там той се превръща ту в козел, ту в костенурка, а двойникът на Ленин, някой си Шишкин, пие чай в Кремъл със Сталин и Троцки, играе с тях на „поддавки“ [„поддавки“ – игра на шашки, в която печели този, който пръв загуби всички пулове; преносно – угажда с отстъпки; бел. пр.], а после погребват този тайнствен Шишкин в Мавзолея. Написано е чевръсто, но в такива конструкции няма нито художествен, нито някакъв друг смисъл.

Много по-продуктивен е постмодернизмът там, където той се прилага като отделен похват: за да нюансира напълно реалистични или мистико-метафорични конструкции, да подчертае„полистилистиката“ на текста или да посочи дискретността на житейски прояви и образи. Такъв плодотворен постмодернизъм има в книгите на Андрей Битов (в частност, в последния му роман „Учитель симметрии“ („Учителят по симетрия“), у Саша Соколов, Евгений Попов, Анатолий Корольов, в романите на Павел Крусанов „Укус ангела“ („Ухапването на ангела“) и „Мёртвый язык“ („Мъртъв език“).

Извод: постмодернизмът пресъхва. На смяна идва полистилистиката!

Именно такава полистилистика (тъй наричаха стила на композиторите Шнитке, Губайдулина и Денисов през 1970-те, а ние ще се постараем да пренесем този термин върху нашето време, като го изпълним с ново, вече литературно съдържание) – текстове, в които се „скачват“ нов реализъм, мистико-метафорически реализъм и постмодернизъм, съществуват у редица писатели.

Ето я Татяна Толстая. Плодотворни са преди всичко не романите Ӝ, а разказите Ӝ, есеистичните очерци и очерци - есета: „Политическа коректност“, „Бонжур, мужик, пошёл вон!“ („Бонжур, мужико, пръждосвай се! “), „Главный труп“ („Най-важният труп“), „Ряженые“ („Кукери“). Съчетавайки измислица с реалност, журнализъм с висока проза, Толстая постига не „живописен“ ефект, а възникване на непланирани смисли и асоциации, които се раждат само в разломите на прозата и не са характерни толкова за други видове изкуство. Естетически постмодернизъм, преминаващ в плодотворна полистилистика – това е скритата същност на прозата на Толстая.

И у Владимир Маканин в последните му романи – започвайки от „Андеграунд“ („Ъндърграунд“) и завършвайки с романите „Асан“ и „Две сестры и Кандинский“ („Две сестри и Кандински“) – има плодотворна смесица на стилове. От изповедалността на ранните работи през студеничката остраненост на по-късните притчи Маканин стига до сюжети, впечатляващи с философската си съдържателност. При това романите му обхващат света с едно ново фасетъчно или „многофрагментно“ зрение, което е характерно само за предсказателите и насекомите.

Едно от ярките открития от постсъветския период е прозата на Анатолий Гаврилов. Гаврилов е писател от „задържаното поколение“. Той е наследник на Чехов, но го наследява на ново винтче от спиралата. Книгата с разкази и повести „Берлинска флейта“ продължава голямата Чехова реформа на руската проза. Тоест продължава създаването на голям задтекст и надтекст при външно все по-оскъдни изразни форми. Късият разказ, като нов начин на виждане на света, работа с „монтажни звена“ по принципите, заложени от С.Айзенщайн и Тарковски – ето това е лирико-гротескната проза на Анатолий Гаврилов!

Интересна проза с елементи на полистилистика има Михаил Бутов (романа „Свобода“), Игор Вишневецки (повестта „Ленинград“), Олег Зоберн (разказите от сборника „Шырь“ („Ширине“) .

Блестяща вариация на тема „полистилистика“ създаде в романа си „Последнее утро Бабра“ („Последното утро на Бабър“) (2009) Олег Клинг. Този „виртуален“, по определение на самия автор, и естествено още незабелязан от критиката роман, с главен герой на име Дърво, и точно предсказан държавен глава на име Бабър – може да бъде възприет като сочещ: „Ето един от плодотворните пътища на руската проза!“.

6. „Друга“ проза

Четвъртият поток е потокът на остранената или „другата“ проза. Такава проза култивира в себе си „други“, несвързани с руското съзнание, с руската менталност стремежи и надежди. Чистите представители на потока не са много. Това са хора, които свързват себе си с някоя от културите или религиите: будистка, индуистка, юдейска, суфистка и др. Частично в този поток влизат с прозата си Виктор Пелевин, Юрий Мамлеев, Дмитрий Липскеров, Зуфар Гареев. Отзвуци от „друга“, „ендемична“ проза могат да се чуят в творбите на Андрей Волос, Валерия Нарбикова, Дина Рубина, Ефраим Севела, Асар Епел.

Представителите на тази традиция са като пеперуди ендемити, влетели при нас от едно ярко и привличащо, но все пак чуждо битие. Приятно е да ги разглеждаш. Може да ги колекционираш. Но съдбата на прозата, като един от крайъгълните камъни на съвременното руско съзнание, вероятно ще определят не те.

7. „Най-нов реализъм“

Петият поток все още само се заражда. Бих определил този поток като найнов или онтологически реализъм.

Този реализъм често е изтъкан от отвъдни явления, но осмислени и после оформени като истинска реалност. Освен това в него, в сравнение с критическия реализъм, съществено нарасна безсъзнателният дял. Такива нови черти събират в прозата си – Валерий Попов от Петербург и Нина Горланова от Перм, тук са – Юрий Козлов с романите „Колодец пророков“ („Кладенецът на пророците“), „Реформатор“ и „Закрытая таблица“ („Затворената таблица“), и Максим Гуреев с „Московски часослов“. Някои черти на най-новия реализъм се забелязват в споменатия „Ъндърграунд“ на Владимир Маканин, у Людмила Улицка в „Зелената шатра“, у Юрий Арабов в романа „Биг-бит“, у Дмитрий Галковски в откъси от „Безкрайна безизходност“ („Бесконечный тупик“) и в публикуваните му понякога разкази… Тук може да отнесем и Иля Бояшов от Петербург. Той е един от най-необикновените и талантливи представители на този нов литературен поток. В романите му „Путь Мури“ („Пътят на Мури“), „Танкистът, или Белый тигр“, „Каменная баба“ („Каменната жена“) виртуалната реалност съседства с реалността на нашия всекидневен – тясно свързан с историята – живот. Особено ярко чертите на най-новия реализъм се проявяват в романа на Бояшов „Танкист, или Белый тигр“ („Танкистът, или Белия тигър“). Тук има абсолютно мистични персонажи, породени от военния ад, тясно обвързани с персонажи от напълно реалната 1943 година…

Един от изходите към нови възможности на прозата е във връщането и преосмислянето на жанрове, в частност, към руската (починала още през двайсетте години на ХХ век) новела. Извънжанровата проза ще се мерне тук-там и ще си отиде! Просто има недоосмислени, не докрай анализирани жанрове. Именно избухналата в хаоса на последните години „памет на жанра“ (термин на М. Бахтин) – може да стане още една вълшебна пръчица за нашата литература. Това се отнася също и за възраждането на изконно руския жанр на повестта. Ще се позова на собствения опит. Повестта „Красный рок“ („Червена съдба“) (2011) [на Б. Евсеев – бел. пр.] е пропита несъзнателно – това се изясни вече след като бе написана – с традициите на староруската повест-притча и воинската повест. В нея се разказва за днешна Москва, част от действието се развива вътре в Кремъл. Но при това през страниците на днешната повест се провиждат „книгите за мъчения“ от XVI – XVII век. Фантасмагория ли е това? Ни най-малко: просто една усложнена реалност или – онтологически реализъм.

Още слабо се виждат кълновете на най-новия реализъм. Но може да се каже, че това е същият онзи руски реализъм, който еволюира през „символическия реализъм“ и метафизическия – към онтологическия реализъм. При това еволюцията води не до травестиране и осмиване на свръхреалното (както това е характерно за постмодернизма), а осъществява братски връзки между живата екология на планетата, светците и ангелите, осмисляни не като нещо отвъдно и митично, а като реално присъстващо в нашия живот.

Кризата на руската проза завършва. Но засега има малко истинска животворна новост в текстовете. Съществува страх от края на кризата! Нека литературата да е вяло течаща, отколкото слабо прогнозирана… Тук, разбира се, възниква въпрос от друго естество: за творческото поведение на писателя (термин на М. Пришвин). Няма ли творческо поведение един писател – смело, независимо – няма и велики замисли. Няма ли велики замисли – няма и велики книги. В Русия дълго нямаше велики книги – престанаха да се появяват качествени идеи, помагащи на съвременното общество свободно да диша и правилно да се развива.

Руската проза ще излезе от кризата и затова, че беше и ще остане преди всичко търсене на изгубената правда! Отново Семьон Франк: „Руснаците, освен думата „истина“, на която съответства немската „Wahrheit“, имат и едно друго понятие, станало първа и единствена тема на размислите и духовните им търсения. Това понятие се изразява с непреводимата дума „правда“. Руският мислител, от обикновения богомолец до Достоевски, Толстой и Владимир Соловьов, винаги търси „правдата“, той иска не само да разбере света и живота, а се стреми да осъзнае основния религиозно-нравствен принцип на вселената, за да преобрази света, да се пречисти и спаси“.

Руският писател винаги е мислител. А „високата“, в добрия смисъл, философска проза е най-голямата „търсачка“ на съвременността. Тази „търсачка“ избистря нашите потайни мисли, опазва от всякакви нашествия образите на времето, както и символите на новата, страстно търсена руска правда, която не може да бъде уловена изведнъж!

Превод от руски: Таня Атанасова

Mr. Boris Evseev Union of Writers - Russia

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.