Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for23.303enan

2023/3, стр. 254 - 262

ЕНАНТИОСЕМИЯ – СИСТЕМАТИЗИРАНЕ И ВИДОВЕ В СРАВНИТЕЛЕН ПЛАН

Магдалена Николова-Цанева
OrcID: 0009-0001-9885-3567
E-mail: magi_n@abv.bg
University of Food Technologies
Plovdiv Bulgaria

Резюме: Статията разглежда феномена енантиосемия в лингвистиката – същността, появата и принадлежността му към някоя от следните групи: полисемия, омонимия или антонимия. Темата за енантиосемията е в полезрението на лингвистите повече от век и половина. В началото се е считало, че този феномен може да се наблюдава само в славянските езици, защото първите данни за явлението са на руски, чешки и български език. Понастоящем примери за енантиосемия са ексцерпирани на френски, немски, английски и други неславянски езици. Статията е опит да се класифицират различните подходи на изследване и да се опише нов вид енантиосемия в сравнителен план, който е наречен афиксална енантиосемия. В съответствие с даден контекст афиксалната енантиосемия изяснява семантиката на афикса, който е част от лексема.

Ключови думи: енантиосемия; антонимия; полисемия; афиксална енантиосемия

Темата за думи, изразяващи енантиосемия, или семантична противоположност, са обект на изучаване от учените още от древността. Първи с подобен вид теми се занимават философите Хегел (1929), Платон (1937), Бейкън (1937), Кант (Kant 1964), Аристотел (Aristotle 1961 – 1966) и др. Те разглеждат отрицанието и неговите прояви в езика на различни равнища.

В езикознанието думите, означаващи енантиосемия, са познати още като контроними (или контраними), селф-антоними, автоантоними, антагоними. Този езиков феномен започва да се разглежда доста широко от лингвистите преди около 150 години, като сред първите изследвания са разглеждани примери предимно от славянските езици. През последните 15 години има засилен интерес към ексцерпирането, описанието и изследването на примери в различните езици. Има изследвания – Шмелев (Shmelev 2012), Стаменов (Stamenov 2013), Клегер (Klegr 2013), Огнева (Ogneva 2016), които разглеждат енантиосемията в диахронен, синхронен, интерлингвистичен, когнитивен, концептуален, психологически план и т.н.

Цели на изследването

Целта на настоящото изследване е да систематизира множеството подходи за разглеждане на явлението енантиосемия от езиковедите в различните езици. Като към направената типологизация бихме искали да прибавим и още един вид, а именно – енантиосемия при употребата на различни афикси. Примерите, илюстриращи енантиосемия, са интересни за изследване и от гледна точка на обучението по английски език като чужд език. Ако не сe има предвид и противоположните значения на думите eнантиосеми, това би породило затруднения и объркване при боравенето с езика както при разговор, така и при извършване на писмени или устни преводи както от български на английски, така и от английски на български език.

В езикознанието въпросът за енантиосемията е доста спорен и има множество научни изследвания, опитващи се да определят това явление към едно или друго вече езиково обосновано такова. В българския език същността на енантиосемията е разгледана от Т. Балкански (Balkanski 1979). Той представя изследванията на Шерцъл (1884) и Абел (Abel 1885), Скиба (Skiba 1958) и Новиков (Novikov 1973). Явлението е разглеждано от различните лингвисти като принадлежащо към различни групи. Скиба го разглежда като вид полисемия, а Новиков – като вътрешнословна антонимия. От друга страна, Н.М. Шанский (Shanskij 1972) описва енантиосемията като особен вид омонимия. Шерцъл твърди, че „…корените на древните езици са могли да изразяват известно понятие само в общи черти, в неопределен вид, както напр. в детския език“. Езиковедът привежда множество примери от латински и руски език, като заключава, че: „енантиосемията в повечето случаи трябва да се смята за явление не със случайна, а логическа природа, при което от общото значение на старинната дума в напълно определен контекст са се развили две противоположни по своя характер значения“ (Balkanski 1979, p. 112).

Възниква въпросът дали думите, проявяващи енантиосемия, в същността си са били отрицателни, а впоследствие са придобили положителнo значение, или обратното. И дали явлението се развива като израз на противоположни значения в една дума – полисемия, или е в резултат на омонимия.

Балкански определя като вътрешнословна енантиосемия думите, „които не са успели да заживеят като омоними, получени по семантичен път от разпадането на полисемията“ (Balkanski 1979, p. 114), а като междусловна енантиосемия – думите „...при които в опозиция се срещат две думи, получени от разпада на полисемията поради изчезване на междинното семантично звено или получени посредством морфологичния начин на словообразуване“ (Balkanski 1979, p. 114).

Балкански обобщава, че явлението енантиосемия стои на границата на лексикалните явления полисемия, омонимия, антонимия и синонимия, като то е преходът и връзката между тях.

Значението на енантиосемите може да бъде разглеждано само в определен контекст, което важи и за полисемията: „Многозначни думи. Това са думи, които имат две или повече значения…. Отделното значение на думата се нарича сема. … Многозначността не е проблем при разбирането, защото в контекста става ясно кое от значенията е използвано. … Многозначността се по-ражда в контекста и се коригира чрез контекста“ (Petrova 2009, p. 71).

Ст. Петрова разглежда различните антоними, като ги дели на речникови и контекстови.

„При речниковите поляризацията е заложена в основното им значение и те се схващат като антоними извън контекста. Контекстовите антоними се проявяват като думи с противоположно значение само в дадена употреба“ (Petrova 2009, p. 76).

Според Лайънз (Lyons 2001, pp. 460 – 470) антонимията е специфична част от по-голямо системно явление на равнището на лексикалната семантика, което той нарича „противоположност“. Е. Пернишка разглежда проявите на енантиосемия при категориите от съществителни имена.

Феноменът енантиосемия се разглежда и в изследването на Максим Стаменов Енантиосемията като феномен на езика (Stamenov 2013), където авторът описва някои изследвания на явлението енантиосемия в общолингвистичен план и го илюстрира с няколко примера от българския език.

Шмелев описва енантиосемията като „феномен, зависещ от основни принципи на познавателната способност и комуникацията“ (Shmelev 2012, p. 837). През 2012 г. той включва различни видове енантиосемия в изследването си Cognitive and communicative sources of enantiosemy. В резултат на изследването са описани няколко начина за получаване примери на енантиосемия: поляризация на значението на глагола; употреба на ирония; конвенционализация на дума с оценъчно значение; използване на обиден термин с противоположно значение; думи, произлизащи от един корен, но в различните езици придобили противоположно значение. Друг вид енантиосемия са примерите за темпорална метонимия и метафора, които описва Шмелев.

През 2013 г. Алис Клегер описва начините за образуване на енантиосемията, като включва и типологизация в изследването си на няколко вида енантиосемия: думи, получени от съществителни имена в резултат на конверсия от типа: to dust, to skin; колокативни енантиосеми – pole – north pole – south pole; to drink – to doctor a drink/to doctor a play, иронична енантиосемия – great, hopeful; антииронични енантиосеми – bad (He’s a bad man and deserves tobe punished. – (US slang) He’s a bad man on drums; евфемистични примери за енатиосемия – fair-trade – Trade carried on legally / dealing in contraband goods; конверсивни енантиосеми: to get — We got a kettle from herlast year. She always gets us practical presents; learn е също такъв глагол, който може да значи ставам по-добър, но и уча някого на нещо1 (Klegr 2013). Клегер описва fast като част от групата на несистемните енантиосеми. В единия случай е използван като прилагателно със семантика бърз, движещ се бързо, а в другия – със семантика застопорен на едно място.

Огнева отбелязва в своя труд On history of enantiosemy and its types, че съществуват различни подходи и видове енантиосемия. В гореспоменатия труд Огнева разделя енантиосемията в езика на няколко вида: граматическа – включваща разликата в преходността на глаголите и получените причастия от тях; фразелогична, където вътрешната форма се противопоставя на значението; синхронна енантиосемия, включваща интралингвистични примери, при които примерите са в рамките на един език, но семантиката на думите е противоположна; синхронна междуезикова енантиосемия – съществуването на противоположни значения в етимологично идентични думи в различни езици, които принадлежат на една група. Освен изброените видове Огнева включва още един вид енантиосемия – диахронна, която може да бъде както във вътрешноезиков план, така и да се наблюдава при различните езици. Примерите, които са използвани за илюстриране на енантиосемия в изследването ѝ, са от френски, немски, английски, руски, чешки и полски език (Ogneva 2016).

При обучението по английски език като чужд език и при изготвяне на различни преводи от и на английски или български език вариациите в значението на примерите за енантиосемия биха изменили изцяло семантиката на дадената дума, ако е взето под внимание само едното значение. Костадинова отбелязва: „Най-обикновеният начин за машинен превод е замяната на думи от един език с еквивалентните им на друг език, без да се поправя словоредът или без да се съблюдава различното значение, което придобиват думите, когато са в комбинация една с друга“2 (Kostadinova 2017, p. 22). Предвид противоположното значение на думите, представляващи явлението енантиосемия, при подобен вид превод може да се получи тотално объркване в значението, защото не е взет под внимание контекстът на изказването. Веселинов и Йорданова отбелязват, че „в комуникационния процес се формулират и изказват интенции, които трябва да бъдат уловени и адекватно декодирани, като сред възможните им интерпретации се избере тази, която е контекстуално мотивирана и доближаваща се до замисъла на говорещия“ (Veselinov, Yordanova 2019, p. 94).

Освен изредените видове енантиосемия и видовете енантиосемия според частите на речта, от които произлизат, установихме, че съществува и афиксална енантиосемия. Предвид това, че употребата на даден афикс може да промени значението на думата, и същата да се използва в ситуации, в които думата има и противоположно значение, считаме за естествено да присъединим този вид енантиосемия към гореспоменатите видове.

При образуването на антонимни двойки при глагола в българския език се наблюдават префикси, означаващи противоположност или противопоставеност: раз-, недо-, от-, из-, пре-, обез- и др. Част от тях представляват антонимни двойки или както М. Лакова ги описва, „глаголи с взаимно обратни по значение представки към един и същ глагол: за-/раз-, за-/от-/раз-, пре-/недо-, о-/обез-, на-/раз-“ (Lakova 1999, p. 58). Двойката о-/обез- също изразява антонимни отношения на думите, в които са включени дадените префикси, и е пример за биафиксална негация. Префикс о- има доста значения в българския език, като някои от тях са диаметрално противоположни: В състава на глаголи със значение:

1. действието се извършва в достатъчна степен, докрай: опера, одера, опека и др.;

2. действието приписва на обект някакъв признак: оприличавам, отъждествявам, обожествявам и др.;

3. действието показва придобиване на признак от субекта: оплешивявам, остарявам, одрипавявам и др.;

4. действието се разпространява върху цялата повърхност, от всички страни на предмета: обеля, ощавя, олющя и др.;

5. действието се извършва около предмета: окопавам, олепвам и др.;

6. действието е свързано с раждането на малки: окуча се, окотя се, отеля се и др.;

7. действието води до снабдяване на обекта (или субекта) с нещо: осоля, озахаря, и др.“ (www.onlinerechnik.com).

Префикс -о има доста употреби и значения, от които ще се спрем на две, изразяващи енантиосемия. Първото от тях означава: „действието се разпространява върху цялата повърхност, от всички страни на предмета“ (обеля, ощавя, олющя и др.) Противоположното му значение е: действието води до снабдяване на обекта (или субекта) с нещо (озахаря, окореня, окосмя и др.) Двете значения на префикс о- са противоположни. Докато едното означава премахване на нещо по цялата повърхност на предмета, то другото е точно обратното – снабдяване на обекта/субекта с нещо. На английски език глаголът обеля се превежда като to peel off, щавя, ощавя – to tan; лющя – олющя – to peel/skin; озахаря – to saccharify, to sugar, окореня – to take root, окосмя – to get hair. Глаголите от първата група на английски език се превеждат предимно с единична лексема, представляваща действието. Само при обелвам има и off, което илюстрира премахване на нещо. При втората група глаголи и на английски език е запазено значението на снабдяване на обекта/субекта с нещо чрез употребата на глаголи като get и take.

На английски език префикс, който изразява енантиосемни отношения, е префикс over-. Префикс over-, чиято семантика значи прекален, прекомерен, може да се прибавя към глаголи, причастия и по-рядко към съществителни имена. Анализът показва, че в повечето случаи префиксът over- със споменатото значение съответства на българския префикс пре-. Повече от половината от изследваните лексеми се превеждат с префикс пре-: overboil – преварявам, overbrim – препълвам, overbuild – презастроявам, и др.

Разглеждайки префикс over- и начините му за превод на български език, се установява, че в изолирани случаи over- може да се преведе с представките не-/недо-, напр.: overlook – недоглеждам, overpowering – непреодолим и др., въпреки че семантично префиксът е свързан с изразяване на противоположно значение

При няколко примера на английското over- съответства българската представка под-, напр.: oversew – подшивам, overstitch – подръбвам, подшивам, като префиксите, сами по себе си, са в антонимни отношения.

Заключение

В заключение можем да отбележим, че от направения анализ на различните начини за класификация стигаме до извода, че енантиосемията е все по-често наблюдавано явление не само в славянските езици, както се е смятало преди, но и в други езици – френски, немски, английски и др. Разнопосочни са начините на разглеждане на това явление в днешно време – синхронни, диахронни, според частите на речта, вътрешноезикови, междуезикови, когнитивни, граматични, психологически и др. Тук прибавяме и още един вид – енантиосемия на афиксите, чрез който се получават противоположни значения на думата в зависимост от семантиката на използвания афикс и конкретния контекст. Според нас това не са единични случаи, тъй като подобно явление е описано при префикси както на български, така и на английски език в настоящото изследване и би могло да се работи в тази насока и при останалите езици, при които се наблюдава енантиосемия на лексикално равнище, породена на енантиосемни отношения при самите афикси.

БЕЛЕЖКИ

1. Примерите са по Клегер

2. Преводът е мой.

3. www.t-rechnik.info.

4. Longman dictionary of contemporary English. 2002.

ЛИТЕРАТУРА

ABEL, C., 1885. Uber die Gegensinn der Urworte, Sprachwissenschaftliche Abhadlungen. Leipzig.

ARISTOTLE, 1961 – 1966. Aristotle. Works. Including Categories, De Interpretatione. Prior and Posterior Analytics. London: Oxford University Press.

АВРАМОВА, Ц., 2003. Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век. София: Херон Прес. ISBN:954-580-143-3.

BACON, F., 1937. Essays, Advancement of learning, New Atlantis and other pieces. New York: Doubleday, Doran and Company.

БАЛКАНСКИ, Т., 1979. Явлението енантиосемия в съвременния български език – Български език, № 2, с. 111 – 119.

BOHMEROVA, A., 1997. Enantiosemy as a Lexical and Semantic Phenomenon in English. – In: Philologica XLVI. Zborník Filozofickej fakulty Univerzity Komenskеho, pp. 11 – 22. Bratislava: Univerzita Komenskeho.

VESELINOV, D.; YORDANOVA, M., 2019. Comparative compatibility. Orbis linguarum, vol. 17, vol. 17, no 2, pp. 93 – 99. DOI:10.37708/ezs. swu.v17.i2.10. 10, pp. 93 – 99.

KANT, I., 1964. Critique of Pure Reason. Lоndon: Macmillan.

KLEGR, A., 2013. The limits of polysemy: enantiosemy. Linguistica pragensa vol. 2, pp. 7 – 23.

KOSTADINOVA, D., 2017. Bulgarian interferences in English Texts for specific purposes [Monograph]. Blagoevgrad: South West University Publishing House.

ЛАКОВА, М., 1999. Някои извънморфологични особености на българските глаголи. Български език, кн. 4 – 5, с. 54 – 74.

LYONS, J., 2001. Semantics. London: Cambridge.

НОВИКОВ, Л., 1973. Антонимия в русском языке (Семантический анализ противоположности в лексике). Москва.

ОГНЕВА, С., 2016. K вопросу об истории и рассмотрения еннатиосемии и ее тинах. Russian linguistic bulletin, vol. 3, no 7, pp. 102 – 106.

ПЕТРОВА, С., 2009. Българска граматика. Основни правила. София.

СКИБА, Ю., 1958. К вопросу о так называемой антонимической омонимии в славянских языках. Науков и записки, Чернишовицкий у-т, т. 31, Вып. 7, с. 165 – 168.

STAMENOV, M., 2013. Enantiosemy as a Phenomenon of Language (in Bulgarian). In: Slavjanskite ezici otblizo, pp. 157 – 165. Sofia.

SHMELEV, A., 2012. Proceedings of the 10th World Congress of the International Association for Semiotic Studies (IASS/AIS), pp. 837 – 844. Universidade da Coruña (España/Spain). ISBN: 978-84-9749-522-6.

ШАНСКИЙ, Н., 1972. Лексикология современного руского языка. Москва.

REFERENCES

ABEL, C., 1885. Uber die Gegensinn der Urworte, Sprachwissenschaftliche Abhadlungen. Leipzig.

ARISTOTLE, 1961 – 1966. Aristotle. Works. Including Categories, De Interpretatione. Prior and Posterior Analytics. London: Oxford University Press.

AVRAMOVA, C., 2003. Slovoobrazuvatelni tendencij pri sashtestvitelnite imena v balagarskiq I cheshkiq ezik v kraq na XX vek. Sofia: Heron Press. ISBN:954-580-143-3. [in Bulgarian].

BACON, F., 1937. Essays, Advancement of learning, New Atlantis and other pieces. New York: Doubleday, Doran and Company.

BALKANSKI, T., 1979. Iavlenieto enantiosemiq v savremenniq balgarski ezik. Balgarski ezik – Bulgarian language, no 2, pp. 111 – 119.

BOHMEROVA, A., 1997. Enantiosemy as a Lexical and Semantic Phenomenon in English. – In: Philologica XLVI. Zborník Filozofickej fakulty Univerzity Komenskеho, pp. 11 – 22. Bratislava: Univerzita Komenskeho.

KANT, I., 1964. Critique of Pure Reason. Lоndon: Macmillan.

KLEGR, A., 2013. The limits of polysemy: enantiosemy. Linguistica pragensa vol. 2, pp. 7 – 23.

KOSTADINOVA, D., 2017. Bulgarian interferences in English Texts for specific purposes [Monograph]. Blagoevgrad: South West University Publishing House.

LAKOVA, M., 1999. Niakoj izvanmorfologichni osobenosti na balagrskite glagoli. Balgarski ezik – Bulgarian language, no 4 – 5, pp. 54 – 74.

LYONS, J., 2001. Semantics. London: Cambridge.

NOVIKOV, L., 1973. Antonimiq v russkom qzaike (Semanticheskij analiz protivopolojnosti v leksike). Moscow.

OGNEVA, S., 2016. K vaprosu obb istorij I rasmotreniq enantiosemij i ee tipah. Russian linguistic bulletin vol. 3, no 7, pp. 102 – 106.

PETROVA, S., 2009. Balgarska Gramatika. Osnovni pravila. Sofia.

SKIBA, J., 1958. K voprosu o tak nazaivaemoj antinomicheskoj omonimij v slavqnskih, qzyikah. Naukov I zapiski [Chernishovitskiju universitet], Vol 31, no 7, pp. 165 – 168.

SHANSKIJ, N., 1972. Leksikologia sovremennogo ruskogo yzaika. Moscow.

STAMENOV, M., 2013. Enantiosemy as a Phenomenon of Language (in Bulgarian). In: Slavjanskite ezici otblizo, pp. 157 – 165. Sofia.

SHMELEV, A., 2012. Proceedings of the 10th World Congress of the International Association for Semiotic Studies (IASS/AIS), pp. 837 – 844. Universidade da Coruña (España / Spain). ISBN: 978-84-9749-522-6.

VESELINOV, D.; YORDANOVA, M., 2019. Comparative compatibility. Orbis linguarum, vol. 17, i2. 10, pp. 93 – 99.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.