Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for22.301etno

2022/3, стр. 215 - 223

ЕТНОНИМЪТ „БЪЛГАРИ“ В РАННОСРЕДНОВЕКОВНИТЕ АРМЕНСКИ ТЕКСТОВЕ

Петър Голийски
E-mail: golijski@uni-sofia.bg
Armenian and Caucasus Studies
Center for Eastern Languages and Culture
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Стандартната форма Bulghar, с която българите и Страната на българите (България) са записвани в средновековните арменски текстове, се налага като традиционна едва през XI век. Дотогава съществуват вариации на българския етноним, като най-старата форма от най-ранните арменски текстове е Bulkar, с „к“ вместо „gh“ (Мовсес Хоренаци. „История на арменците“, ок. 482 г.), с паралелни варианти Bolkar и Blkar в разширената редакция на географията „Ашхарацуйц“ на живелия през VII век Ананиа Ширакаци. Тази особеност на най-ранните арменски записи на името „българи“ слага край на спекулациите, че формата Bulghar в някои от преписите на историята на Мовсес Хоренаци е доказателство, че неговите „български откъси“ са късна интерполация, което, на свой ред, прави и спорна достоверността им. От друга страна, паралелните форми Bulkar, Bolkar и Blkar в „Ашхарацуйц“ са ценна податка, че различните прабългарски групи са изговаряли името „българи“ по различен начин. Което пък води до хипотезата за съществуването на диалектни различия между прабългарските племена през VII век, а може би и още по-рано.

Ключови думи: прабългари; „българи“; Мовсес Хоренаци; Ананиа Ширакаци; „Ашхарацуйц“; Bulghar; Bulkar; Bolkar; Blkar

Арменските средновековни историци и географи, за които, естествено, Армения е била от първостепенно значение, се интересуват също и от по-далечните народи и страни, обитаващи огромния ареал от Европа до Индия и Китай. Така в един момент в полезрението им попадат и българите (прабългарите), които до последната четвърт на VII век обитават земите, северно от Кавказ. Поради тази географска близост арменските ранносредновековни автори разполагат с почти непосредствени впечатления и оставят редица изключително ценни сведения за българите. Тези сведения имат не само важна историко-географска, но и филологическа стойност.

Стандартната за арменските текстове от XI век насетне форма на името на българите е Bulghark’ (Բուլղարք). В нея финалното -k’ представлява староарменски суфикс за множествено число, характерен не само за голям брой топоними и етноними в самата Армения, но и за староарменските названия на чужди народи, племена и страни. Преди XI век обаче в арменските текстове името на българите се среща в различни варианти и за съжаление, нерядко в руските, английските и френските1) преводи те биват стандартизирани или модернизирани във вида „булгары“, Bulgars, Bulgares, като по този начин бива унищожена ценна лингвистична и историческа информация.

Названието Bulghark’ е трудно преводимо на български, тъй като означава както „българи“, така и „страна/земя на българите“. Така например староарменската и средноарменската фраза „i Bulghars“ (ի Բուլղարս) буквално означава „при/в българите“, тоест „в страната на българите“. Може би най-близък по смисъл до арменското Bulghark’ би бил преводът „Българско“, по подобие на нашите остарели названия „Сръбско“ (т.е. Сърбия, земя на сърбите), „Влашко“, „Гръцко“, „Турско“ и т.н. Съвременните арменски форми Bulgharia (Բուլղարիա) „България“ и Bulgharats’iner (Բուլղարացիներ) „българи“ са възникнали през XVIII – XIX век.

Първият арменски автор, споменаващ българите, е Мовсес Хоренаци, известен на руски и като Мойсей Хоренский, а на английски – като Moses of Chorene/Khorene. Той завършва работата по своето фундаментално историческо съчинение „История на арменците“2) около 482 г., заради което получава прозвището „Баща на арменската историография“. Историята е разделена на три части или „книги“, като повествованието започва от времената след Потопа, от тримата синове на Ной и полулегендарните древни герои и царе на арменците, и приключва със събития от началото на V век сл.Хр. В книга II на историята си Хоренаци помества и две съобщения за българи, преселили се на територията на Армения по времето на цар „Аршак“.

„Разпускайки западните множества, самият той (цар Валаршак – П.Г.) слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд, които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд. И имената на селата, които били дадени според имената на братята и потомците му, са останали и до днес“ [Խորենացի. 1981. Գիրք Բ, գլուխ Զ].

„В неговите [на Аршак] дни имало голямо безредие във веригата на великата планина Каукас, в страната на булгхарите и много от тях, като се отделили, дошли в страната наша и заживели за дълги времена под Кол, на плодородно и изобилно на хляб място“ [Խորենացի. 1981. Գիրք Բ, գլուխ Թ].

Тези два откъса са предизвиквали и предизвикват спорове около достоверността и датировката на описаните събития, която варира от 127 – 114 г. пр.Хр. до 423 – 428 сл.Хр. С оглед на факта, че самият Хоренаци изрично споменава, че сведенията в главата, в която се споменават българите, са взети от историята на сириеца Мар Абас Катина, живял през III век, и отчитайки историческия контекст, преселението на българите на Вунд се е случило най-вероятно при царуването в Армения на Валарш II (185 – 198 г.сл.Хр.) (Goliyski 2006, 37 – 88).

Широкият диапазон на датирането на преселението – от 127 – 114 г. пр.Хр. до 423 – 428 сл.Хр. – е резултат от тясно ограничени исторически анализи, и то невинаги достатъчно компетентни. Като текст обаче сведенията на Хоренаци също оставят място за различни времеви интерпретации. Така например в публикувания през 1981 г. староарменски текст на историята на Хоренаци и в двата откъса името на българите е записано като Bulghar (Բուլղար), тоест по стандартния от XI век насетне начин. Това дава основание на проф. Карен Юзбашян, специалист по средновековна арменска история, да заключи, че ако пасажите, в частност този, споменаващ българина Вунд, са дело на Мовсес Хоренаци, името на българите не може да се чете като „булгхар“, а единствено като „буллар“, тъй като през V век арменската буква „лад“ (Ղ) се е четяла като -Ł-. Затова Юзбашян смята, че този запис може да се чете като „булгхар“ (Bulghar), а не като „буллар“ (Bulłar), не по-рано от Х век, когато буквата „лад“ (Ղ) придобива фонетична стойност -gh-. С оглед на това Юзбашян заключава, че българските пасажи от историята на Мовсес Хоренаци са късна добавка, най-рано от X век.3) Което вече компрометира така описаните събития и древната епоха, в която те са се случили.

Юзбашян е прав, че записът Բուլղար не може да се чете като Bulghar преди Х век. В изданието на текста на Хоренаци от 1981 г. етнонимът „българи“ е записан именно с буквата „лад“ (Ղ) – Bulghark’ (Բուլղարք). Карен Юзбашян обаче мимоходом отбелязва, че съществува и друг запис на името на българите у Мовсес Хоренаци – Bulkar. Точно по този българите са записани в пасажа, публикуван от румънския арменист Влад Бънъцеану – Bulkar (Բուլկար) (Bănăţeanu 1958, 354). Че ръкописът, по който Бънъцеану превежда „българските откъси“ у Хоренаци, е по-стар от този на ереванското издание от 1981 г., личи най-малкото от една особеност. В ръкописа на Бънъцеану е запазен староарменският дифтонг -au- (աւ), докато в текста на ереванското издание от 1981 г. дифтонгът -au- (աւ) е заменен с -о- (օ). За първи път преходът au > o е регистриран в текст от 1007 г. от византийската провинция Македония (Одринска Тракия). Следващият такъв пример е от една паметна бележка на арменския католикос (патриарх) Петрос от 1046 г. (Muradyan 1982, 171 – 175). Замяната au > o става масова в арменските ръкописи през XII век. Следователно преписът на Хоренаци, по който е направено ереванското издание от 1981 г., е не по-ранен от XII век, докато преписът на Бънъцеану е по-стар. По тази причина формата Bulkar (Բուլկար) следва да се смята за автентична, присъствала в първоначалния текст на Хоренаци. Докато в ръкописа, по който е направено изданието от 1981 г., късният преписвач е „редактирал“ българския етноним в актуалната за своето време форма Bulghar (Բուլղար).

Че в първоначалния текст на историята на Хоренаци името на българите е било записано като Bulkar, личи и от историята на Йовханнес Драсханакертци (845/850 – 929 г.). Йовханнес е арменски католикос (патриарх) в периода 898 – 929 г. и покрай дейността си на църковен предстоятел и дипломат той съставя и една „История на арменците“. В нея Драсханакертци споменава за група евреи, които били „напуснали обиталищата си в [страната на] булкарите, населяващи клисурите на Ковкас, дошли и се заселили в подножията на Кол. Двамина от тях, измъчвани поради това, че не почитали езическите богове, били посечени заради бащината си вяра, както светият Йелиазар и синовете на Шамовон“ (Draskhanakerttsi 1996, 30). Сведението на Драсханакертци е ценно, на първо място, защото споменава българите в Кавказ в контекста на събития, случили се, докато Армения е все още езическа (тоест преди 301 г.), поради което евреите са били принуждавани да се кланят на старите богове. На второ място, информацията в откъса е важна, защото в него българският етноним отново е записан като Bulkar – с -к-, а не с -gh-. По собственото му свидетелство Драсханакертци е познавал и ползвал историята на Мовсес Хоренаци. Това позволява да се допусне с голяма доза сигурност, че в преписа на Хоренаци, с който Драсханакертци е разполагал, първоначалната форма Bulkar(Բուլկար) не е била „осъвременена“ и в този си вид тя е влязла в съчинението му.

Реконструирането на първоначалната форма Bulkar (Բուլկար) в текста на Хоренаци парира опитите българските сведения в него да бъдат определени като късна интерполация. Тази реконструкция легитимира историята на Хоренаци като заслужаващ доверие извор, в който българите са споменати още през II век северно от Кавказ, две столетия преди хунското нашествие западно от Волга, с което традиционно се свързва появата на българите в Източна Европа.

Вторият ключов по отношение на вариациите на етнонима „българи“ арменски извор е географията „Ашхарацуйц“ (буквално „Светопоказател“). За неин автор се смята Ананиа Ширакаци (ок. 610 – ок. 685 г.). Ширакаци има разностранни, почти енциклопедични научни интереси – той е математик, астроном и географ, автор е дори и на една история. Бидейки представител на умиращото антично знание, Ширакаци смята, че Земята не е плоска, а кръгла и дори опитва да изчисли обиколката ѝ. Въпреки това убедеността, че Земята не е плоска, както смятал светилото на античната географска наука Клавдий Птолемей, не попречва на Ширакаци да състави своята география, стъпвайки на сегментното разделение на Птолемей по континенти и добавяйки актуални за времето сведения.

Днес „Ашхарацуйц“ е известна в две редакции – кратка и разширена. Кратката редакция на географията е запазена в няколко преписа, публикувани в по-редица от издания между 1668 и 1877 г. Последното издание, това от 1877 г., е дело на Керовбе Патканов (Патканян) и съдържа староарменския текст на географията и руския му превод. Разширената редакция е достигнала до нас само в едно копие, чийто староарменски текст с успореден френски превод е публикуван през 1881 г. във Венеция от Арсен Сукри.

В двете редакции на „Ашхарацуйц“ българите фигурират като Булхи (Shirakatsi 1668, 40 – 42), Бушхи (Shirakatsi 1881, 26), Буши (Shirakatsi 1877, 9) северно от Кавказ и като Бушх и Бхух (Shirakatsi 1881, 42 – 43) в Средна Азия, в някогашната област Тохаристан. Но освен по този изопачен начин в разширената редакция на „Ашхарацуйц“ българите са споменати и под добре познатото им име:

„[Втората] река се нарича Псеукрос, която отделя Поспорон от същинската граница, при която е градчето Никопс. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар, Дучибулкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар. Сега са чужди на Птломеос тези имена. И от планината Дзиакан избягал синът на Худбадр. И между булгхарите и морето Понтос живеят народите гарши, кути и алани чак до [града] Писинун в крайбрежната страна на авазите, където са апшилите и апхазите, чак до техния крайбрежен град Севаступолик и отвъд него, чак до реката, която се нарича Дракон, тоест Змей, която извира от алуаните и тече между апхазите и страната Йегр“ (Shirakatsi 1881, 25).

Вариантът Bulghark’ (Բուլղարք), както стана дума в началото, не е възможен преди Х век, което е сериозна индикация, че самата разширена редакция на „Ашхарацуйц“ не е по-ранна. Това също така подсказва, че записът на българската племенна група Купи-булгхар (Кубански българи) отразява късна етническа реалия, пак от Х век. Тези българи са споменати и в персийската анонимна география „Худуд ал-Алам“ от 982 г. като В.н.нд.р/Н.нд.р.:

„§ 50. Източно от нея (от страната на хазарите – П.Г.) има стена, простираща се между планините и морето, и за останалата част от морето и някои части от реката Атил; на юг от нея е Сарир, на запад от нея – планини; на север от нея – Б.радхас (Буртас) и Н.нд.р. Това е много приятна и благоденстваща страна с големи богатства. Оттам идват крави, овце и безчет роби... § 52. Източно от нея (от страната на Б.радхас) е река Атил; на юг от нея – хазарите; на запад от нея – В.н.нд.р; северно от нея – тюркските печенеги.... § 53. Източно от нея (от страната на В.н.нд.р – П.Г.) са Б.радхас; на юг от нея – хазарите; на север от нея – Маджгхари. Те (В.н.нд.р) са страхливи, слаби, бедни и притежават малко блага“ (Hudud al-'Alam 1980, 161, 162).

Яков Федоров и Гаджи Федоров локализират земите на В.н.нд.р „в Източното Приазовие, включвайки десния бряг на река Кубан в нейното долно течение, където се намирала Велика България на Кубрат“ (Fedorov & Fedorov 1978, 69 – 70).

Останалите три племенни групи – Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, Чдарболкар – могат да се смятат за реалии от VII век. Дали те са фигурирали в недостигнал до наши дни текст на „Ашхарацуйц“, залегнал в основата на разширената редакция на географията, или пък нейният автор е почерпил сведението за трите племена от друг източник, може само да се гадае. Във всеки случай записът с -к-, а не с -gh- в „булкар, блкар, болкар“ издава архаичността на тези форми и насочва към епохата преди Х век.

Но записите „булкар, блкар, болкар“ имат не е само историческа, но и огромна филологическа стойност, защото трите форми показват, че самите древни българи (прабългари) са произнасяли по различен начин общоетническото име „българи“ – с „у“, „о“ и „ъ“. Тоест тези варианти са индикатор за наличие през VII век (а може би и по-рано) на диалектни различия сред прабългарската общност. Наред с това най-вероятно племенната група Олхонтор е произнасяла името „българи“ с неударено „ъ“, доколкото в „Ашхарацуйц“ „блкар“ е записано с две съседни съгласни. При изговор те водят до произнасянето на скрито интерконсонантно неударено „ъ“, което обаче не се пише. Ако „ъ“ в „блкар“ е било ударено, авторът на разширената редакция на „Ашхарацуйц“ без проблем е можел да го предаде с помощта на арменската буква „Ը“ („ъ“).

Анализът на записа „блкар“ води и до едно друго предположение. По общо мнение Олхонтор-блкар са идентични със споменатите от Теофан Изповедник уногундури, племето, което Аспарух довежда на Дунава. При това положение бих си позволил хипотезата, че старобългарската форма „блъгари“, дала новобългарското „българи“, е възникнала под прякото влияние на начина, по който самите Аспарухови българи са изговаряли името си – с „ъ“.

Не по-малко интересна е и формата „болкар“ в Чдар-болкар. Тази българска група е обитавала района на днешен Дагестан, на север от Източен Кавказ. След като през 552 г. персийският шаханшах Хосров І Ануширван нанася тежко поражение на племената, обитаващи на север от източните склонове на Кавказ, той преселва част от тях в Югоизточна Армения и в земите на Кавказка Албания, влизащи днес в границите на Азербайджан (Goliyski 2006, 340 – 388). Съдейки по някои топонимични податки, сред тези хора е имало и източнокавказки българи.

Най-известният от българските топоними в Азербайджан е река Булгар-чай („Българска река“), течаща през Муганската равнина. Булгар-чай обаче е тюркско название, докато по-старото персийско име на реката е Болгару, което е съкратен вариант на персийското Болгар-руд, тоест „Българска река“. В миналото в района на Муган са били известни и други български топоними – Болгар, Болгаркент, Болгар-кок-тепе. Наред с това през ХІХ век едно от подразделенията на племенната общност кенгерли в Азербайджан се е наричала болгарлъ (Geybulaev 1986, 33). На югоизток, близо до Ленкоран около Талишките планини, пак в миналото е съществувало и селище на име Болхар (Ashurbeyli 1983, 63).

Общото между всички тези топоними е наличието в тях на „о“ вместо очакваното „у“ – „болгар“, а не „булгар“. Тези форми не са възникнали под влияние на руското „болгары“, а са стари названия. И те съвпадат с варианта „болгар“ в Чдар-болкар, част от които били разселени през VI век от персите в земите на днешен Азербайджан. С други думи, автентичността на засвидетелстваните в разширената редакция на „Ашхарацуйц“ варианти „булкар, блкар, болкар“ не би трябвало да вдъхва съмнения.

От XI век, както вече стана дума, в арменските текстове се налага формата Bulghark’ (Բուլղարք) и колебания в записа на етнонима „българи“ вече не се наблюдават. Въпреки това тук-там все още могат да се открият някои вариации. Но те не идват от ранносредновековната писмена традиция, а са резултат на влияние на разговорната реч на арменските книжовници или на тяхната недостатъчна грамотност.

БЕЛЕЖКИ

1. Както е например във френския превод на разширената редакция на географията „Ашхарацуйц“, където вариантите на името „българи“ за заменени със съвременното френско Bulgares [Շիրակացի, 1881, френски превод, р. 34].

2. Обикновено заглавието се превежда на руски и на английски като „История на Армения“. Причината за това е изтъкнатата по-горе взаимозаменяемост в староарменския на топонимичните и етнонимичните названия. Но тъй като през Средновековието в Армения, а и в Европа, монарсите се смятат за владетели не на страни/държави, а на народи, исторически и смислово по-правилно е заглавието на съчинението на Хоренаци да се превежда като „История на арменците“.

3. Становището си Юзбашян формулира в писмена бележка до моя покоен учител, колега и приятел Агоп Орманджиян.

ЛИТЕРАТУРА

Извори

ШИРАКАЦИ, 1877. Армянская географiя VІІ века по Р.Х. (Приписывавшаяся Мойсея Хоренскому). Санкт Петербург, староарменски текст

HUDUD AL-'ALAM, 1980. Hudud al-'Alam. The Regions of the World. A Persian Geography, 372 A.H. – 982 A.D. Translated and explained by V. Minorsky. London: Oxford UP. [1970, Reprint 1980].

ԴՐԱՍԽԱՆԱԿԵՐՏՑԻ, 1996. Յովհաննու կաթողիկոսի Դրասխանակերտցւոյ Պատմութիւն Հայոց. Երևան

ԽՈՐԵՆԱՑԻ, 1981. Մովսիսի Խորենացւոյ Պատմութիւն Հայոց. Երևան.

ՇԻՐԱԿԱՑԻ, 1668. Գիրք աշխարհաց եւ առասպելաբանութեանց որ է աղուէսագիրք ի Հայրապետութեան Տեառն Յակօբայ Կաթողիկոսի Սրբոյ Էջմիածնի: Յամսթէլօտանում ի թուոյ Փրկչոն

ՇԻՐԱԿԱՑԻ, 1881. Աշխարացոյց Մովսեսի Խորենացւոյ յաւելածովք նախնեաց. Վենետիկ

Публикации

АШУРБЕЙЛИ, С. 1983. Государство Ширваншахов (VІ – ХVІ вв.). Баку

ГЕЙБУЛАЕВ, Г. 1986. Топонимика Азербайджана. Баку

ГОЛИЙСКИ, П. 2006. Българите в Кавказ и Армения (ІІ – Х век). София

ФЕДОРОВ Я; ФЕДОРОВ, Г. 1978. Ранние тюрки на Северном Кавказе. Москва

BĂNĂŢEANU, V. 1958. La plus ancienne mention arménienne à propos des Bulgares colonisés dans l’Arménie. In: Studia et Acta Orientalia. № 1. Bucarest

ՄՈՒՐԱԴՅԱՆ, Հ. 1982 Հայոց լեզվի պատմական քերականություն. Հատոր 1. Երևան

REFERENCES

Primary sources

SHIRAKATSI, 1877. Armianskaya geografia VII veka AD (Pripisiyvavshaysya Moyseya Khorenskomu). Sankt Peterburg. Classical Armenian text

HUDUD AL-'ALAM, 1980. The Regions of the World. A Persian Geography, 372 A.H. – 982 A.D. Translated and explained by V. Minorsky. London: Oxford UP. [1970, Reprint, 1980]

DRASKHANAKERTTSI, 1996. Yovhannu kat’ołikosi Drasxanakertts’woy patmut’iun Hayots’. Yerevan.

KHORENATSI, 1981. Movsisi Khorenats’woy patmut’iun Hayots’. Yerevan.

SHIRAKATSI, 1668. Girk’ ashkharhats’ yew ar’aspelabanut’eants’ vor e aghuesagirk’ i Hayrapetut’yean Tear’n Hakopa Kat’ołikosi Srbo Echmiadzni. Hamst’elotanum i t’wo P’rgcho

SHIRAKATSI, 1881. Ashkharats’uits’Movsisi Khorenats’woy yawelatsovk’ nakhneats’. Venetik.

Works

ASHURBEYLI, S. 1983. Gosudarstvo Shirvanshahov. (VІ – ХVІ vv.). Baku

GEYBULAEV, G. 1986. Toponimika Azerbaydzhana. Baku

GOLIYSKI, P. 2006 Bulgarite v Kavkaz i Armenia (II – X vek). Sofia [in Bulgarian]

FEDOROV, Y.; FEDOROV, G. 1978. Ranniye tyurki na Severnom Kavkaze. Moskva

BĂNĂŢEANU, V. 1958 – Vlad Bănăţeanu. La plus ancienne mention arménienne à propos des Bulgares colonisés dans l’Arménie. In: Studia et Acta Orientalia. № 1. Bucarest

MURADYAN, H. 1982. Hayots’ lezvi patmakan k’erakanut’iun. Vol. 1. Yerevan

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.