Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 802 - 819

ПОНЯТИЕТО ВРЕМЕ И НЯКОИ ГЛАГОЛНИ КАТЕГОРИИ В НОВОГРЪЦКИЯ ЕЗИК

Резюме:

Ключови думи:

Борис Вунчев е роден през 1976 г. в София. През 1994 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през 1999 г. – специалност „Новогръцка филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2005 г. защитава дисертация на тема „Аспектуалнитехарактеристикив новогръцкия език – средства за изразяване и семантика“, с която придобива образователната и научна степен „доктор“. От 2003 г. е асистент, а от 2005 г. – главен асистент по новогръцки език във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. През юни 2013 г. е избран за доцент по новогръцко езикознание в същия университет.

Научните му интереси са концентрирани в областта на новогръцкото езикознание и историята на изучаването на гръцкия език в България преди Освобождението.

Настоящото изследване представлява пръв опит в научната литература на български език за обобщаване на семантиката и синтактичните особености на активните интранзитивни глаголни форми в новогръцкияезик. I. ВРЕМЕ И АСПЕКТУАЛНОСТ

Глаголните видове, според класическото определение на Комри „…са различни начини за поглед към вътрешната темпорална структура на ситуацията“1). Глаголният вид граматикализира определени аспекти от вътрешното време на ситуацията. При изразяването на различните аспектуални характеристики в НГЕ ключова роля играят глаголният вид и лексикалното значение на глагола.

Глаголният вид представлява ситуационният фокус (гледната точка) на говорещия, с който той представя ситуацията2). Гледните точки в НГЕ са две: свършен вид (нататък СВ) и несвършен вид (нататък НСВ). СВ гледа ситуацията отвън – гледната точка на говорещия е разположена извън ситуацията, като по този начин тя е изцяло видима и може да бъде фокусирана в цялост или да се акцентира върху някоя от граничните є точки – начална или крайна. Другата гледна точка – НСВ, е разположена вътре в самата ситуация и прави видими развитието на процеса (при всички процесни ситуации) и отделните му фази (при динамичните процеси), но не и границите му3).

Интерес във връзка с предложената тема представляват ситуациите, изразявани чрез свършени форми. Както вече казах, перфективният ситуационен фокус е разположен извън ситуациите, при което, в зависимост от предикативния тип – събитие, действие или състояние, се получават следните информационни акценти:

а) Акцент върху събитието в неговата цялостност при изразяване на егресивни ситуации (т.е. събития, преходи от едно състояние в друго). В тези случаи ситуационният фокус има следния вид:

С

СВ

С = събитие

Σκόνταψε κι έχασε το κερί.

Спъна се и загуби свещта.

В рамките на егресивните ситуации СВ визира дадено събитие в неговата цялост. Събитието в този смисъл не може да бъде анализирано с оглед на своето начало, среда и край, защото според човешката представа събитията заемат момент във времето, а не период от време, поради което не са различими каквито и да било граници, нито пък съществуват каквито и да било междинни етапи. Тази представа за времето на събитията влиза, разбира се, в конфликт с физическата наука, която постулирала, че всяко събитие заема определено количество време и то може да бъде измерено. В този смисъл СВ при изразяването на събития представлява механизъм на компресия на ситуацията в една точка от времето. Много добра илюстрация на този механизъм са изказванията, означаващи вербални актове, при глаголи като: λέω ‘казвам’, επισημαίνω ‘отбелязвам’, δηλώνω ‘заявявам’, ρωτώ ‘питам’, απαντώ ‘отговарям’, αρνούμαι ‘отказвам; отричам’, συμπεραίνω ‘заключавам’, διατυπώνω ‘формулирам’, διαβεβαιώνω ‘уверявам’, ισχυρίζομαι ‘твърдя’, τονίζω ‘подчертавам’, υπογραμμίζω ‘подчертавам’, προτείνω ‘предлагам’, συμφωνώ ‘съгласявам се’, διαφωνώ ‘не се съгласявам, изразявам противно мнение’, ανακοινώνω ‘обявявам’, ειδοποιώ ‘уведомявам’, κατηγορώ ‘обвинявам’, απαιτώ ‘изисквам’, προσθέτω ‘добавям’, ομολογώ ‘признавам’, κηρύσσω ‘обявявам’, αναγορεύω ‘провъзгласявам’ и др.4) Концентрирането на вербалния акт до събитие предопределя своеобразния конфликт между егресивната ситуация, която го изразява, и самия вербален акт като тип действие: от една страна, егресивната ситуация (събитието) заема момент във времето, а от друга страна, всеки вербален акт има определена продължителност – казването, заявяването, обясняването, настояването и т.н. траят във времето, изискват определена продължителност във времето, тъй като говоренето представлява процес5):

Ο υπουργός ανακοίνωσε την πώληση σε ιδιώτες της Ελληνικής Βιομηχανίας Όπλων.

Министърът обяви продажбата на частни лица на Гръцката оръжейна индустрия.

б) Акцент върху определени точки от даден процес:

– върху началната при динамичните и статалните процеси – т.нар. ингресивни ситуации, където свършената видова форма не изразява цялостния процес, а само началната му точка, като действителното време на траене на процеса се поставя извън ситуационния фокус:

Н П К

СВ
Н = начална точка, П = процес, К = крайна точка

Και ύστερα βάδισε προσεκτικά, με την πλαστική σακούλα με τις μπίρες να ταλαντεύεται πίσω του.

И после закрачи бавно, a найлоновият плик с бирите се поклащаше зад него.

– върху крайната (резултативна) при динамичните процеси – т.нар. резултативни ситуации, където СВ фокусира последната, завършващата фаза на даден динамичен процес. Това означава, че в изказването е видима именно тази точка, а не целият динамичен процес като цяло.6) Доказателство е фактът, че изказванията, изразяващи резултативни ситуации, са несъвместими с адвербиали за продължителност:

* Ο γερο-Θόδωρος απομακρύνθηκε ένα πεντάλεπτο / επί πέντε λεπτά.

* Дядо Тодорос се отдалечи пет минути / в продължение на пет минути.

Въпреки това, тъй като са част от динамичен процес, при резултативните ситуации винаги съществува импликацията, че преди момента, в който те се случват, е траел във времето даден динамичен процес, чийто естествен край се визира от свършената глаголна форма:

Н ДП Р

СВ

Н = начална точка, ДП = динамичен процес, Р = резултативна точка

О Ιμπραήμ μάζεψε το στρατό του και μπήκε πάλι στη Συρία.

Ибрахим събра войската си и влезе отново в Сирия.

в) Акцент върху целостността на даден статален или динамичен процес. В НГЕ СВ има една специална функция при изразяването на затворени процесни ситуации в изказвания, комбиниращи глагол със статално или динамично процесно значение и СВ. В тези случаи СВ влиза в чисто видова опозиция с НСВ7). Наричам тази опозиция чисто видова, понеже разликата в гледната точка на говорещия към даден процес – отвън (СВ) или отвътре (НСВ) – не променя характера на съответната ситуация: какъвто и да е изборът на видова форма, става въпрос за процесна ситуация, динамична или статална, т.е. за ситуация, която трае запериод от време, заема порция от време, по-голяма от точка във времето. Комбинирането на перфективността и процесността в НГЕ има следния механизъм – СВ фокусира процеса отвън, като го обхваща цялостно или представя цялостно някаква негова част. Разликата между употребата на СВ (затворен процес) и на НСВ (отворен процес) е в това, че СВ не поставя акцент върху развитието на процеса, когато процесът е статален, или върху развитието му и последователността на отделните фази, когато процесът е динамичен, а добавя една произволна крайна точка, която дава възможност за цялостен поглед върху съответния процес:

а) Δούλεψα όλη τη μέρα και τώρα συνεχίζω να δουλεύω.

Работих цял ден и в този момент продължавам да работя.

б) Δούλεψα όλη τη μέρα και τώρα σταμάτησα να ξεκουραστώ.

Работих цял ден и сега спрях, за да си почина.

В (а) процесът на работа се представя като продължаващ без прекъсване и към момента на говорене, следователно крайната точка, която е включена в перфективния поглед към ситуацията, е произволна, докато в (б) тя е действителна и перфективният поглед върху ситуацията обхваща целия динамичен процес, с всичките му междинни фази.

Опозицията СВ : НСВ в рамките на процесните ситуации се дължи на способността на НСВ да разполага погледа на говорещия във вътрешността на процеса – той се представя в неговото развитие, с интерес и акцент именно върху вътрешната му темпорална последователност8), а на СВ – да разполага погледа отвън, при което липсва фокусиране върху вътрешното темпорално развитие на процеса.

К(a)

НПСВ

Н = начална точка, П = процес, К(а) = произволна крайна точка

II. ВРЕМЕ И ТЕМПОРАЛНОСТ

Граматическата категория време граматикализира т.нар. външно време (противопоставено на вътрешното време, граматикализирано от аспекта), т.е. разположението на ситуацията в линията минало-настояще-бъдеще спрямо основния ориентационен момент на говорещия, който е моментът на говорене (нататък МГ), или спрямо друг ориентационен момент. Преди да разгледам някои аспекти на понятието време, свързани с темпоралността, ще представя основните видове време.

II.1. Физическо време9)

Физическото време е времето, в което светът, обектите и живите същества съществуват. Физическото време протича без начало и без край и според физиката няма посока. В необятността на физическото време ние се ориентираме, представяйки си го като низ от моменти или линия, протичаща от миналото към бъдещето и обикновено представяна като хоризонтална линия с посока от ляво надясно (от миналото към бъдещето). Oсновните характеристики на физическото време са следните10):

а) линейност;

б) непрекъсната и безкрайна продължителност;

в) сегментируемост на безкраен брой фрагменти, които имат безкрайно разнообразие в големината си.

II.2. Хронологично време

Хронологичното време е времето на събитията11). То поставя събитията, съобразно техния ред в безкрайната линия на физическото време. Хронологичното време може да се състои от личните събития на даден индивид и тогава то е субективно. Когато хронологичното време (подреждането на събитията) се основава на събития като циклично повтарящи се и с фиксирана продължителност природни явления, тогава то е обективно. Найхарактерният пример за обективно хронологично време е календарът. Всяка цивилизация има свой календар, който служи на отделните индивиди и на обществото като цяло за ориентиране във времето на личните и колективните събития посредством една обективна система от мерни единици. Основните елементи на всеки календар са следните12):

а) Нулева точка. Обикновено като нулева точка се взима някакво значимо за цивилизацията събитие, спрямо което се ориентират всички останали събития. Така например в римския календар нулевата точка е основаването на Рим (753 г. пр. н. е.), в Григорианския календар, който използваме за граждански цели – рождението на Исус Христос, а в църковния календар нулевите точки са две: Сътворението на света и Рождество Христово, съставляващи т.нар. единна ера от Сътворението на света, равна на 5508 години, и т.н.

б) Всеки календар има определен брой мерни единици, които го формират и които са свързани с количеството време, заемащо даденоприродно явление, напр. ден = количеството време, което изминава за едно пълно завъртане на Земята около оста є, месец = количеството време, което изминава между две новолуния13), година = количеството време, което изминава за едно пълно завъртане на Земята около Слънцето, и т.н.

Основната черта на хронологичното време е, че то е ‘атемпорално’. Неговият смисъл е да разполага събитията в техния ред, в тяхната последователност на принципа преди-след. Хронологичното време обаче не поставя събитията едно спрямо друго по отношение на линията минало-настояще-бъдеще, защото нулевата му точка не е моментът на говорене, а само по отношение на линията предходностследходност спрямо нулевата точка и оттам – отношение на предходност-следходност спрямо други събития, които пак са ориентирани спрямо нулевата точка.

II.3. Граматическо време

Най-общо казано, граматическото време или глаголното време, както обикновено го наричаме, е морфосинтактична глаголна категория, чиято основна функция е да изразява темпорална референция – както статична (хронологично време), така и динамична (лингвистично време). Граматическото време има и други функции, реализиращи се с помощта на различни синтактични средства или с помощта на контекста.

II.4. Лингвистично време

Лингвистичното време е необходимо на човека, за да може да определя реда на ситуациите в линията минало-настояще-бъдеще. За да се реализира ориентацията минало-настояще-бъдеще, е нужно да се установи една цент-рална точка, спрямо която да се съотнасят отделните ситуации. Тази основна точка се явява МГ. За да може да представлява референтна (ориентационна) точка, МГ не трябва да притежава продължителност, затова в линията на времето се представя като точка. Другата основна черта на МГ е неговото безкрайно движение. Това, което за говорещия е било в някакъв момент МГ (да кажем МГ1) е било бъдеще в един по-ранен МГ (МГ0 ); спрямо МГ1 се появява в хода на говоренето друг МГ (МГ2), спрямо който и МГ0и МГ1 са минало, но пък пред него стои друг момент, който, от своя страна, ще се превърне в МГ, и т.н. По този начин всеки път, когато прави някакво изказване, говорещият създава нова основна точка – МГ, спрямо която се преориентират (по линията минало-настояще-бъдеще) всички останали моменти.

Динамичната темпоралнаориентация, т.е. лингвистичното време, е пряко свързана с понятието деиксис. Терминът ‘деиксис’ (dei`xi” – от стгр. ‘показване’) се използва в лингвистиката, за да обозначи езикови единици като личните и показателните местоимения, глаголното време, наречията за място като ‘тук’ и ‘там’ и др. Класическото определение на деиксиса на Лайънс е следното14): „С термина деиксис се има предвид локализирането и идентифицирането на лицата, обектите, събитията, процесите и дейностите, за които се говори или споменава, във връзка с пространствено-темпоралния контекст, създаден и поддържан по време на акта на говорене, при участието в него на един говорещ и поне един слушател“. Както отбелязваЛайънс15), типичната ситуация на общуване е егоцентрична, в смисъл че говорещият поема ролята на ‘Аз’ и свързва всичко останало с тази гледна точка. Така той се превръща в нулева точка на координатите за време и пространство. Егоцентризмът е както темпорален, така и пространствен. Ролята на говорещ се разменя последователно между участващитев диалога, говорещите се движат във времето, а е възможно да се придвижват и в пространството. По този начин параметрите на нулевата точка (тук и сега) непрекъснато се менят, като винаги се определят от мястото на говорещия в МГ. С оглед на деиксиса Лайънс16) определя граматическото време по следния начин: „Глаголното време в тези езици, които имат глаголно време, е част от деиктичната рамка на темпоралната референция: то граматикализира връзката между времето на ситуацията, която се описва, и темпоралната нулева точка на деиктичния контекст“. В изработването на своето определение за граматическо време и деиксис Yu (1983) е още по-прецизен. Според него трябва да се разграничат двете страни на явлението: от една страна, граматическо време, което е морфосинтактична категория, а от друга страна, темпоралната референция, която е семантична категория. Темпоралната референция „определя трите темпорални отношения – предварителност, едновременност и следходност между събитието и референтната му ос“17). Функцията на граматическото време е да изразява лингвистичното време, т.е. връзката между събитието и МГ.

След тези уводни думи ще се концентрирам върху един проблем, свързан с темата на тази лекция, а именно: някои лексикални средства за изразяване на хронологичното и лингвистичното време и качествата на тези два типа време. Става въпрос за темпорални адвербиални конструкции, съдържащи прилагателни от типа προηγούμενος, περασμένος, επόμενος и ερχόμενος.

Хронологичното време (последователността на събитията) и лингвистичното време (темпоралният деиксис) си служат изключително с инструментариум от областта на локалните отношения. Между тези две основни системи за ориентация във времето, които използваме, има една фундаментална разлика – лингвистичното време е деиктична, субективна, егоцентрична категория, разполагаща дадена ситуация в линията на времето с оглед на МГ, т.е. спрямо нулевата точка тук и сега. Лингвистичното време (темпоралният деиксис) е една временна организация на събитията – това личи от непрекъснатата промяна на МГ и съответно промяната на организацията в системата: това, което вчера е било утре, а днес е днес, утре ще бъде вчера и пр., т.е. при лингвистичното време се наблюдава непрекъсната промяна на деиктичния център, обусловена от чувството за движение във времето на говорещия, която промяна има като последствие реорганизацията на деиктичната темпорална система. Лингвистичното време обикновено се илюстрира със схеми, подобни на тази на Йесперсен (Jespersen, 1924), където времето се представя като права, насочена от ляво надясно, която се дели на три главни времеви разделения: минало, настояще и бъдеще:


А B C
минало настояще бъдеще

Както отбелязва обаче Трогот18), в лингвистичната литература битува по-грешната представа, че лингвистичното време представлява движение по времевата линия само от ляво надясно. Всъщност лингвистичното време включва движение назад-напред, а не наляво-надясно. Темпоралната ориентация предполага движение към деиктичния център МГ (идване към точката тук и сега = бъдеще) или посока от деиктичния център МГ (отиване, тръгване = минало). За ориентация в темпоралните отношения служат локативни изрази, които индикират, че миналото, т.е. събитията преди МГ, се намират назад, отзад в координатната система на темпоралния деиксис (‘Τα δυσκολότερα έμειναν πίσω μας’, ‘Като се връщам назад, се сещам, че…’), а събитията след МГ се намират напред (‘Έχουμε πολλά προβλήματα μπροστά μας’, ‘Опитвайки се да погледнем напред…’, ‘Изместихме конгреса напред във времето’ и пр.). Този вид темпорална локализация Трогот илюстрира със следната схема19):

МиналоБъдещесегасегатукидвамотивамОтпред

Отзад

От своя страна, хронологичното време (последователността на събитията), за разлика от лингвистичното време (темпоралния деиксис), не е деиктична категория – връзката предходност-следходност между събитията е обективна и не е задължително да включва говорещия: така например Първата световна война е преди Втората световна война, независимо къде ще се разположи говорещият спрямо тези две събития. Отсъствието на говорещия Аз означава, че в последователността идеята за движение не е задължителна; събитията могат да се подреждат едно спрямо друго, но в този ред отсъства идеята за движение в някаква посока. В този смисъл за последователността основните ориентири са преди / по-рано = отпред и след / по-късно = отзад. Докато темпоралната ориентация се организира чрез локализирането минало – отзад, бъдеще – отпред, то последователността използва точно обратната пространствена организация – по-ранното събитие е отпред / предхождащо, а по-късното събитие е отзад / следхождащо. Тази ориентация в хронологичното време може да се илюстрира с един бегъл поглед върху изразите, използвани за ориентация в последователността – προηγούμενος ‘предхождащ, предишен’, от προηγούμαι ‘вървя отпред’ (аналогично е тълкуването и на български – ‘предхождам’ = ‘вървя отпред’), επόμενος ‘следващ’, от έπομαι ‘следвам’ = ’вървя отзад’:

Βρέθηκε ο λοχίας που είχε εξαφανιστεί από την προηγούμενη βδομάδα.

Сержантът, който беше изчезнал предишната седмица, се намери.

Το Smartwatch της Samsung θα ανακοινωθεί τον επόμενο μήνα.

Смарт часовникът на Самсунг ще бъде обявен следващия месец.

Схематично хронологичното време (последователността на събитията) може да се представи по следния начин (скобите показват факултативността на наличието на движение):

А ( () ) В

По-раноПо -късно
Отпред Отзад
Traugott, 1975: 218

Прилагателните περασμένος ‘минал’ и ερχόμενος ‘идният’ пък са част от темпоралния деиксис и показват обратната локална ориентация минало / отзад – ‘минал’ = ‘останал зад мен, който се отдалечава от мен’ и бъдеще / отпред – ‘идният, който идва, който се приближава към мен’:

Την ιστορία την πρωτάκουσα την περασμένη βδομάδα στο BBC.

Тази история я чух за първи път миналата седмица по ВВС.

Τον ερχόμενο μήνα θα επαναλειτουργήσει το „Μακεδονία Παλλάς“.

Хотел „Македония Палас“ ще заработи отново идния месец.

В НГЕ при употребата на адвербиални изрази с въпросните прилагателни, изразяващи или лингвистично време (темпоралния деиксис), или хронологично време (последователност на събития), не съществува остро разграничение и е напълно възможно в едно и също изказване да присъстват елементи и от двете системи, напр. в

Την επόμενη εβδομάδα θα πάω στη θάλασσα.

Следващата седмица ще ходя на море.

където адвербиалът την επόμενη εβδομάδα индикира последователност (= седмицата, която е по-късно, следва седмицата, съдържаща МГ), докато глаголът πηγαίνω ‘отивам’ е част от темпоралния деиксис – според теорията за локализма този глагол предполага движение от определена точка нататък, т.е. ориентация отпред = бъдеще.

III. ВРЕМЕ И ЗАЛОГ

В тази част от лекцията ще разгледам основно семантичната функция на пасива и ще анализирам един времеви аспект, свързан с функцията на този семантичен залог.

Описването на основната функция на пасива е сложна задача. Това произтича от невъзможността с традиционния подход, според който пасивът е трансформационна, производна структура, произведена от базисна активна транзитивна структура чрез определени процедури, да се обясни същността на пасива като семантичензалог, както и от различни семантични, синтактични, прагматически и пр. особености на пасивните конструкции20).

Преди да изложа възприетата от мен теоретична постановка за функцията на пасивните конструкции и базисната семантика на семантичния залог пасив, ще обобщя основните определения и теории, свързани с въпросната функционално-семантична категория.

III.1. Подход към пасива в трансформационната граматика

Трансформационната граматика и произлезлите от нея актуални лингвистични теории гледат на пасива като на синтактично явление, проявяващо се между дълбинната и повърхнинната структура. Теорията за управление и свързване (Government and Binding Theory) например вижда в пасива процес на разместване на определени позиции в синтактичната структура и други съпътстващи процедури. Така пасивните конструкции имат следните характеристики:

а) глаголна форма с пасивна морфема, произведена от глаголна форма с активна морфема;

б) вътрешният аргумент на дълбинната структура се придвижва от обектна в субектна позиция, като получава именителен вместо винителен падеж;

в) външният аргумент опционално може да се появи в повърхнинната структура като косвен аргумент, реализиран напр. от предложна фраза;

г) в пасив външната тематична роля се абсорбира от пасивния суфикс, на който се приписва и винителен падеж21).

По подобен начин се разглежда пасивът и от падежната граматика (Case Grammar)22), като функциите на пасива пък се определят така:

а) фокусиране на вниманието върху дълбинния обект, явяващ се като по-върхнинен субект;

б) понижаване на значението на дълбинния транзитивен субект, т.е. говорещият не знае кой е агентът или не желае да го идентифицира;

в) фокусиране върху състоянието, в което се намира новият субект (дълбинният обект) вследствие на действието.

III.2. Подход към пасива в по-новите изследвания

В изследването на пасива след средата на XX век се забелязва бум, който се отдава на появата на трансформационната граматика (Чомски). Общият белег на голяма част от въпросните изследвания е, че те гледат на пасива като на формален, а не като на семантичен феномен23), тъй като пасивът обикновено се разглежда във връзка с други структури.

В по-новите изследвания върху пасива се сблъскват две противоположни по-зиции: според едната между пасивни и активни изречения няма разлика, а според другата – има. Основната функция на пасива пък се свежда отново до две противоположни тези. Според едната теза пасивът е инверсия на активни конструкции, чиято функция е дефокусирането (детопикализирането) на агента и фокусирането на пациента24). Гивон описва тази функция така: в съответното пасивно изказване агентът е тотално детопикализиран, а пациентът става по подразбиране единственият топикализиран елемент25). Обратно е становището на лингвистите от Пражката школа, чиято теза е също широко застъпена. Според нея функцията на пасива е да фокусира агента26). Филипаки-Уорбъртън описва тази процедура по следния начин: обектът на съответното активно изказване става тема и се придвижва до първа позиция в изречението като граматичен субект, като по този начин се рематизират агентът или други елементи на изречението27).

III.3. Функция на пасива според Щайн

Щайн, на която в голяма степен се опира и предлаганото от мен определение на функцията на пасива, ограничава глаголната лексика, участваща в пасивни конструкции, до процесните глаголи (process verbs), водещи до резултат, и до глаголите за действие (action verbs), обособени в групата на т.нар. акционални глаголи (activity verbs). Действието, изразявано от тези глаголи, се представя от Щайн по следния начин:

x1 x2 x3

х1 = субект, х2 = пряко допълнение, х3 = непряко допълнение Елементите х1, х2 и х3 са етапите 28), през които действието преминава в своя естествен път.

Функцията на пасива се формулира негативно, а именно – като представянето на даден резултативен процес като започващ не в х1. По този начин, докато нормалният ред на етапите на едно действие е:

х1 → х2 → х3

The boy put the paper into the bag. едно действие (резултативен процес), започващо в х2, има следния вид:

х2 → х3 → х1

The paper was put into the bag by the boy.

Придвижването на х2 в позиция на първи етап се представя графично така:

x1x2x3

III.5. Обобщение на семантиката и функциите на пасива

Въз основа на изложеното дотук и базирайки се в голяма степен на модела на Щайн, определям пасива като производен семантичен залог29), който представя едно насочено действие30) в инвертиран вид, т.е. като споменавано не в неговото естествено развитие от единия участник (източник на насоченото действие, агент) към другия участник (цел, пациент), а от обратната страна – от неговата крайна точка (пациент) към началната му точка (агент)31). Така пасивът служи за „обръщане“ на реалното време на ситуацията в обратна по-сока: гледната точка на говорещия стартира от събитието (засягането на обекта на действието) и оставя на заден план самото насочено действие и неговия субект-инициатор. В този смисъл пасивът, както впрочем и останалите производни семантични залози, добавя нова информация в изказването,32) реализирайки субективния избор на говорещия да представи насоченото действие в обратна посока на движение, т.е. не накъде отива, а докъде достига33). Така пасивът представлява реализация на един аспектуален по своя характер избор на говорещия34) и има пряко отношение към порцията време, което инвертирано представяното насочено действие заема според субективната гледна точка на говорещия:

Μόνο η κεντρική ταμπέλα αλλάχτηκε.

Само централната табела бе подменена.

Το καλοκαίρι του 2007 ο τάφος εντοπίστηκε.

През пролетта на 2007 г. гробницата бе локализирана. Δόθηκαν μεγάλες προκαταβολές σε μελετητικά γραφεία για να προχωρήσουν τις διαδικασίες.

За да бъдат придвижени процедурите, бяха дадени големи авансови суми на проектантски бюра.

В логическата структура на семантичния залог пасив стоят двама участници: единият е преминалият в субектна позиция обект от дълбинната структура и крайна точка (цел) на насоченото действие, а другият елогическият субект (агент, инициатор, източник) на насоченото действие, който може да бъде експлицитно изразен в пасивната конструкция или да не бъде изразен – било защото се подразбира от обстоятелствата около насоченото действие (Ο νέος πρόεδρος του κόμματος εξελέγη με μεγάλη πλειοψηφία ‘Новият председател на партията бе избран с голямо мнозинство’, подразбира се ‘от делегатите на конгреса’), било защото говорещият не желае да го спомене по прагматически съображения (оневиняване, дистанциране, опасност от компрометиране и пр.), било защото е неизвестен. Логическият субект обаче винаги е имплицитно включен в пасивното изказване, тъй като предикатите със значение насочено действие винаги включват в логическата си структура двама участници, които, на свой ред, се реализират синтактично в дълбинната структура като външен и вътрешен аргумент.

С типа събитие, което изразяват, е свързана една важна импликация на пасивните конструкции. Тъй като предикативната връзка при пасива е насочено действие, събитието, изразявано от пасивните конструкции, се определя като неспонтанно (предизвикано) събитие. В логическата структура на семантичния залог пасив винаги стои логически субект, изразен или не, който насочва действието към обекта (субект в пасивната конструкция). „Пасивното“ събитие не може да се случи на субекта-пациент в дълбинната структура спонтанно, без външна интервенция, то винаги е инициирано от даден действащ логически субект.

Една основна характеристика на пасивните конструкции, произтичаща от споменатите горе основни характеристики на пасива и свързана с „външното“ време на ситуацията, т.е. с начина, по който говорещият гледа на нея, е тяхното резултативно значение35). Пасивните конструкции акцентират върху случилото се със синтактичния субект, върху ефектите на насоченото действие върху него и дефокусират вниманието от логическия субект, който се пропуска в голяма част от случаите. Тази резултативност на пасивните конструкции, както и „аспектуалният“” избор36) на говорещия да се концентрира във финалната точка от насоченото действие, водят до възприемането на пасивните конструкции като изразяващи моментност, компресиране на насоченото действие до събитие, заемащо точка във времето. Така, дори едно пасивно изказване да изразява насочено действие тип динамичен процес, което предполага развитие във времето и разгръщане в отделни фази, пасивната конструкция го представя във финалната му точка, подчертавайки резултата от действието и оставяйки извън информационния фокус предишните фази на насоченото действие. Тази връзка между пасива и аспектуалността е причината в аспек-тологичните изследвания да се избягват примери с медиално-пасивни форми с пасивно значение на глаголи с динамично продължително лексикално значение, тъй като в тези конструкции е размита идеята за динамичен процес, развил се във времето в последователни фази и достигнал своята естествена, крайна фаза, в която самият процес се изчерпва и прекратява (резултативност), а се подчертава фактът на случване на насоченото действие като осезаем резултат37). Аспектуалната гледна точка на пасива е подобна на тази при вербалните актове: въпреки че всеки вербален акт заема порция време, по-голяма от момент във времето, понеже говоренето изисква време, аспектуалната гледна точка към вербални актове се заключава в представянето им като събития (ситуации, заемащи момент във времето, а не период от време), тъй като говорещият „компресира“ действието и го представя обобщено, като факт (вж. по-горе).

Изложените дотук отделни проявления на понятието време имат нееднороден характер и не водят до някакви общи изводи. Все пак искам да подчертая наличието на различни аспекти на понятието време в зависимост от характера на функционално-семантичните категории, свързани с глагола. Така, от една страна, отличаваме „външното“ от „вътрешното“ време на ситуациите. Външното време е локализацията на ситуацията спрямо останалите събития според хронологичния им ред или спрямо деиктичен център, а вътрешното време представлява самото количество време, заемано от ситуацията, в рамките на което тя протича (статални процеси) или се разгръщат отделните є етапи (динамични процеси). От своя страна, външното време може да бъде обективно, противопоставено на субективното време на ситуацията. Обективното време е точното локализиране на ситуацията спрямо останалите събития в хронологичен ред, а субективното време е локализирането є спрямо непрекъснато създавания и движещ се деиктичен център тук и сега на говорещия. Аспектуалният поглед на говорещия към ситуацията, който обикновено се определя като субективен, също има отношение към нейното време и по-точно към визуализирането на отделни точки от вътрешното є време – начална или крайна, върху нейните фази или гледането є в цялост. Накрая, субективен по своя характер е и „пасивният“ поглед върху ситуацията, а именно акцентирането върху резултата от насоченото действие и върху засегнатостта на обекта и дефокусирането на субекта и отделните фази на действието.

БЕЛЕЖКИ

1. (Comrie, 1976: 3).

2. Вж. (Bache, 1982: 70).

3. Вж. и (Comrie, 1976: 3), и (Smith, 1997: 62).

4. Всички глаголи от този тип означават някакъв вид казване, т.е. вербален акт с определено съдържание или с определено качество – αρνούμαι ‘отказвам’ = ‘изразявам вербално отказ’, κατηγορώ ‘обвинявам’ = ‘изразявам вербално обвинение’ и пр.

5. Вж. (Вунчев, 2007: 178, 190–191).

6. Различно е мнението на Смит (Smith 1997: 62, 65, 66), която смята, че СВ фокусира едновременно началната точка, средата и крайната точка.

7. Вж. и (Bache, 1982: 70).

8. (Comrie, 1976: 4).

9. Особеностите на различните видове време представяме главно по Yu 1983.

10. Вж. (Yu, 1983: 10).

11. (Yu, 1983: 12).

12. Вж. (Yu, 1983: 14).

13. Разбира се, днес месеците имат повече от 28 дни, което е следствие от промяната на календара.

14. (Lyons, 1977: 637).

15. (Lyons, 1977: 638).

16. (Lyons, 1977: 678).

17. (Yu, 1983: 34).

18. (Traugott, 1975: 213–216).

19. (Traugott, 1975: 216).

20. Вж. и (Stein, 1979).

21. Вж. (Jaeggli, 1986).

22. Вж. (Dixon & Aikhenvald, 2000: 7–8).

23. Вж. (Stein, 1979: 20).

24. Вж. (Halliday, 1968: 205), (Giannakopoulou, 2004: 112–113), наред с много други.

25. (Givón, 2006: 337).

26. Вж. (Stein, 1979: 124), (Giannakopoulou, 2004: 11).

27. (Philippaki-Warburton, 1975: 566–568).

28. ‘Stops’ според термина на автора.

29. Базисният семантичен залог, от който се произвежда пасивът, е акционалната транзитивност. В логическата структура на тази базисна залогова конфигурация стоят двама участници, свързани с предикативна връзка тип насочено действие. Насоченото действие произтича от единия участник (агент, външен аргумент в съответната дълбинна синтактична структура) и е насочено към другия участник (пациент, вътрешен аргумент в дълбинната структура).

30. За понятията насочено действие, ненасочено действие и състояние (приписване) вж. (Halliday, 1967). Обобщение на теорията за транзитивността на Халидей предлагам във (Вунчев, 2013: 32–39).

31. Относно значението на термините външен аргумент и вътрешен аргумент (комплемент), агент и пациент (експериент), субект и (директен) обект вж. (Вунчев, 2013: 45, бел. 32).

32. Добавянето на тази нова информация става именно чрез „превключването” на фокуса и инвертираното представяне на насоченото действие, вж. също и (Stein, 1979: 132).

33. Вж. Hartung, W. (1966). Die Passivtransformation im Deutschen. Studia Grammatica,. (Vol. 1, pp. 90–114), цитиран от (Stein, 1979: 15).

34. Вж., наред с много други, (Stein, 1979: 146–147) и (ΘεοφανοπούλουΚοντού, 1982: 63).

35. Под резултативно значение имаме предвид подчертаването на факта на случване на дадено събитие спрямо даден референтен момент. Тази функция е много подобна на резултативното значение на перфекта (вж. Psaltou, 1991).

36. За връзката между залога и т.нар. лексикален аспект (Aktionsart) вж. (Naess, 2007: 77–79) и (Zombolou, 2008b: 3), наред с други.

37. Вж. (Вунчев, 2007) за подробности около особеностите на основната аспектуална характеристика моментност и специфичните аспектуални характеристики в рамките є, и особено за разликите между резултативността и егресивността.

ЛИТЕРАТУРА

Вунчев, Б. (2007). Аспектуалните характеристики в новогръцкия език – средства за изразяване и семантика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Вунчев, Б. (2013). Семантични и синтактични особености на активните интранзитиви в новогръцкия език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Comrie, B. (1976). Aspect. An Introduction to the Study of Verbal Aspect and Related Problems. Cambridge: Cambridge University Press.

Bache, C. (1982). Aspect and Aktionsart: Towards a Semantic Distinction. Linguistics. (Vol.18, pp.57 – 72).

Dixon, R. & Aikhenvald, A. (2000). Introduction. Changing Valency. Case Studies in T ransitivity. Edited by R. M. W . Dixon and Alexandra Y. Aikhenvald. Cambridge: Cambridge University Press. (pp.1 – 22).

Giannakopoulou, A. (2004). Passive Voice in T ranslation of English Into Greek: A Case Study Based on ‘9/11’ by Chomsky (2001) and its Greek translation. Research Centre for English and Applied Linguistics. (Vol.10, pp.103 – 153). University of Cambridge Working Papers.

Givón, T. (2006). Grammatical Relations in Passive Clauses: A Diachronic Perspective. Abraham Werner and Larisa Leisiö (eds.). Passivization and Typology. Typological Studies in Language. (V ol. 68, pp.337 – 350). Amsterdam and Philadelphia: John Benjamins.

Halliday, M. (1967). Notes on Transitivity and Theme in English. Part I. Journal of Linguistics. (Vol.3.1, pp.37 – 81).

Halliday, M. (1968). Notes on Transitivity and Theme in English. Part III. Journal of Linguistics. (Vol.4.2, pp.179 – 215).

Θεοφανοπούλου-Κοντού, Δ. (1982). Τα μέσα ρήματα της Νέας Ελληνικής: μερικές προκαταρκτικές παρατηρήσεις στο σύστημα των διαθέσεων. Στο: Μελέτες για την Ελληνική Γλώσσα. (Vol.2, pp.51 – 78).

Jaeggli, O. (1986). Passive. Linguistic Inquiry. (Vol.17, pp.587 – 622).

Jespersen, O. (1924). The Philosophy of Grammar. London: Allen and Unwin.

Langacker, R. & Munro, P. (1975). Passives and Their Meaning. Language. (Vol.51.4, pp.789 – 830).

Lyons, J. (1977). Semantics. Vol. 2. Cambridge: Cambridge University Press.

Philippaki-Warburton, I. (1975). The Passive in English and Greek. Foundations of Language. (Vol.13, pp.563 – 578).

Psaltou, A. (1991). The Temporal, Aspectual and Pragmatic Functions of the Perfect in Modern Greek. Doctoral dissertation. Thessaloniki.

Smith, C. (1997). The Parameter of Aspect. (2nd edition). Studies in Linguistics and Philosophy. (Vol.43). Dordrecht, Boston, London: Kluwer Academic Publishers.

Stein, G. (1979). Studies in the Function of the Passive. Tübinger Beiträge zur Linguisti, 97. Tübingen: Narr.

Traugott, E. (1975). Spatial Expressions of Tense and Temporal Sequencing: A Contribution to the Study of Semantic Fields. Semiotica. (Vol.15.3, pp.207 – 230).

Yu, J. (1983). Η ακολουθία των χρόνων στην Νέα Ελληνική. Σημασιοσυντακτική ανάλυση. Διδακτορική Διατριβή. Αθήνα.

Zombolou, K. (2008a). The Gr eek Medio-passive: a Short Intr oduction. Wednesdays Meeting Melbourne. RCLT. La Trobe University.

Zombolou, К. (2008b). Non Deponency in Deponent Verbs. Linguistic Evidence. University of Tübingen.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.