Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for2025-01-06

2025/1, стр. 78 - 85

„ВЕГЕТАРИАНКАТА“ НА ХАН КАНГ – ОТВЪД КАФКИАНСКАТА ПРИКАЗКА ЗА ОБСЕСИИТЕ, СВОБОДАТА И СМЪРТТА

Магдалена Костова-Панайотова
OrcID: 0000-0002-5174-7679
WoSID: E-1046-2014
E-mail: mpanayotova@diuu.uni-sofia.bg
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
15 Tchar Osvoboditel Sofia

Резюме: Статията разглежда „Вегетарианката“ на Хан Канг – роман, получил Нобелова награда за литература за 2024 г. Текстът на романа се осмисля като една от формите на критика на патриархалното корейско общество, но също така може да се чете отвъд видимите послания като част от така наречената трансгресивна литература. Усещането за празнота и болка са видени като онази движеща сила на метаморфозата, която поражда стремежа към освобождение. Бягството от институционализиращите роли е осмислено като възможност да постигнеш мир със себе си, дори когато надеждата липсва.

Ключови думи: обсесия; норми; идентичност; табу; световна литература

„Вегетарианката“ (2007) на корейската писателка Хан Канг е книга, която не се чете с лекота и удоволствие. Въпреки това е книга, която не можеш да забравиш лесно, нито да обясниш с удобни клишета за неразбираемия Изток. Показателно е, че наскоро беше класирана на 49-о място в списъка „Стоте най-добри книги на 21-ви век на The New York Times“, гласуван от писатели, критици и редактори. Така тя се превръща в част от онези книги на източни писатели, които в последните десетилетия се вграждат много успешно в световната литература, променяйки модела ѝ, доколкото новият прочит на европейската култура предполага включване на тези култури, които са гранични, на автори, които творят в пространството между културите и литературите.

Не е тайна, че в канона на световната литература традицията включва основно европейскатa или по-общо западната литература, както е ясно и от антологиите, използвани за преподаване на световната литература за студенти до средата на 90-те г. на миналия век в САЩ – по твърденията на Тео Д’хаен и Мадс Томсън (D’haen 2012; Тhomsen 2013). По този повод Гаятари Спивак изразява тревогата си, че подобен поглед маргинализира литературата на останалия свят. В „Смъртта на дисциплината“ тя отбелязва, че традиционната компаративистика е неплодотворна, мъртва и може да бъде върната към живот само чрез включването на деполитизирани регионални изследвания. Компаративистиката на настоящето, според нея, следва да обърне поглед към по-малките езици и литературите на съответните региони, като Азия например, да обърне поглед към Другия и да се преподава със съзнанието за планетарност, а не само европейскост (Spivak 2003, p. 39).

Ако европоцентричният модел на културата обикновено предполага акцент върху приноса, който мейнстриймът внася в общото европейско културно и литературно пространство, приноса, с който тази литература обогатява по-малките литератури, то според нас приносът на културите, които са гранични, които съединяват шевовете на две различни пространства, внасят в голямата литературата освежаваща, нова струя, отразяват тази екзистенциална двойственост на писателя, в тях се случват онези неща, които обединяват бъдещото човечество (вж. Bhabha 1990).

Романът „Вегетарианката“ е публикуван първоначално като три отделни новели, след което излиза в самостоятелно издание. Преди да получи Нобеловата награда през 2024 година, Хан Канг става носител на няколко други литературни награди, а след превода на „Вегетарианката“ на английски през 2015 г. става първият корейски автор, носител на наградата „Ман Букър“.

Основанието на Нобеловия комитет през 2024 в Швеция е подкрепено така: за „нейната дълбока поетична проза, която се изправя срещу исторически травми и разкрива крехкостта на човешкия живот“ (The Nobel Prize in Literature 2024).

Тези думи говорят за творческите корени на Хан Канг, но се опасяваме, че сами по себе си не казват много за „Вегетарианката“.

Най-кратко романа можем да определим като кафкианска притча за потайностите на духа и стремежа към освобождение. Но вероятно това би било ограничено определение, което насочва само към част от посланията на тази книга. В няколко отзива за романа се среща препратка към „Метаморфозата“: по своята алегоричност, сюрреалистични и мрачни прозрения „Вегетарианката“ е сравняван с романа на Кафка, а Хан Канг е наричана „Корейската Кафка“ (Peschel 2016).

Самата писателка в интервю твърди обаче, че стремежът да се превърнеш в растение, ѝ хрумва от стихотворение на поета Yi Sang, което в превод на английски звучи така: „I want to believe human beings should be plants“ („Искам да вярвам, че човешките същества трябва да бъдат растения“) и не може да каже дали има пряка връзка с Кафка (пак там). В друго интервю заявява, че „почти всеки чете Кафка, когато е в ранна тийнейджърска възраст, и мисля, че „Метаморфозата“ е станала част от живота на всички ни“ (Reynolds). Струва си да се отбележи не само възможната връзка с обсесиите и мрачните послания в творбите на Кафка, но и с вегетарианството на самия творец, което е от решаващо значение за разбирането на много от историите му.

Защо именно вегетарианството е избрано като символ на тихия протест срещу наложените от обществото норми? Изглежда измамно ясно: месото и убийството са възприемани като грях. Самата писателка в интервю признава, че не е трудно да бъдеш вегетарианец, ако ядеш в Корея, защото се консумират много зеленчуци. Затова, ако заявиш вегетарианството си публично, правиш отчетлив акт на демонстрация (пак там).

Избирайки да стане вегетарианка, героинята избира тихия протест срещу насилието, което приемаме за даденост. Показателно е, че извън няколкото монолога, гласът на Йонгхе в романа липсва.

„Вегетарианката“ явява ясно протеста на човека, който е принуден да се вписва в общество, което съвсем не се интересува от него и от вътрешния му свят. Но това е само повърхността на айсберга.

Необяснимите превръщания, неясните обсесии и настойчивото присъствие на дебнещата смърт са лайтмотивен център на романа.

Разделен на три части, във всяка от които са използвани различна/различни гледни точки към историята, с цел тази история да бъде видяна цялостно, романът използва познати похвати в литературата. В първата част случващото се е видяно през очите на съпруга на главната героиня – Чонг, а тя, Йонгхе, е обект на описание.

Безличната и послушна домакиня придобива идентичност, когато престава да яде месо и яростно отстоява решението си в разрез със семейните нагласи и правилата на семейството си. Дори прерязва вените си, за да не бъде хранена насила. В романа вегетарианството на Йонгхе е стимулирано от неясен сън, който носи вина и разкаяние.

Макар да се опитва да откаже месото грях, да живее като растение, повествованието показва звяра у Йонгхе, макар и в неясния свят на съня: убийството и яденето на птицата.

Втората част на романа – „Монголското петно“, е разказана от повествователката, но са предадени обсесиите и стремежите по необичайно изкуство на зетя на Йонгхе, който не е назован по име. Липсата на име е показателна: мъжът е като че ли само инструмент, отключващ девиантностите в душата на Йонгхе. Грехът, който той провокира, е друга причина за неназоваността му: неслучайно последното, с което го помни читателят, е пламтящият срам, който героят изпитва. Съпругата му дори в мислите си го нарича „онзи мъж“. За нея той е станал непознат, заради когото тя е поела огромен товар. Затова и няма нужда нито от прошка, нито от име.

За Йонгхе като че ли всичко случващо се е сън. Всъщност, ако трябва да сме точни, романът започва и завършва с мотива за съня: в началото сънят е тласък за трансформацията на човека, после оголва вътрешната му борба, във финала сънят е нещо, от което искаш да се събудиш и да видиш, че не е единствената реалност.

В третата част на романа – „Дървета в пламъци“, повествователката предава историята през очите на Инхе, по-голямата сестра на Йонгхе, която единствена продължава да се грижи по свой начин за нея, след като всички роднини се отказват от нея в срама си. Инхе не обвинява Йонгхе за прелюбодейство. За нея сестра ѝ е като дете, което не разбира същината на света и не може да се опази. В желанието си да я спаси, като я накара да яде, тя задълбочава проблема, като я дава в болница, където Йонгхе въобще отказва да се храни и се опитва да се превърне наистина в растение. („Всичко, от което имам нужда, е слънчева светлина“ (Kang 2020, p. 132).

В така очертания сюжет обаче не са явени някои от най-съществените проблеми за романа: това не е текст за вегетарианството като избор или девиантност, нито текст за крехкостта на живота. Бих могла да кажа, че сред най-съществените идеи на романа е идеята за оковите, в които живеем, без да искаме, и неистовото желание на човека да се освободи от тях с цената на смъртта, защото като че ли друг избор няма.

Важна част от внушенията на романа е цветовата символика, с която борави „Вегетарианката“. Четири са цветовете, които се повтарят, от тях два са доминантни – червеният и зеленият. В културната символика те имат трайни значения, към които и текстът гравитира.

Повторително на много места във „Вегетарианката“ се появява червеният цвят: цветът на месото, което кърви, кървавото лице, което вижда Йонгхе, лице, което прилича на нейното, но се мени; цветът на кръвта, която тя по-връща, кръвта на Инхе, когато си мисли, че умира, кървавите цветя по тялото на птицата и т.н. Но червеното е и цветът на нарисуваните върху телата на любовниците цветя. В гърча на сплетените тела червените цветя се отварят и затварят в сексуалния акт.

Зеленият цвят повторително се явява и като лепкав растителен сок, зелената кръв на разкъсаните листа, зелените пламтящи дърветата, с които иска да се слее Йонгхе, зелената боя, която потича в края на сексуалния акт, трансформирайки двамата любовници в „хибрид между растение, звяр и човек“ (Kang 2020, p. 99).

Самата любовна сцена, въпреки пресъздаване на сексуалния нагон, е видяна отвъд него: като изпълнение на мечтаната промяна, изява на вътрешния екстаз на красотата. Неслучайно родилното петно, обект на фантазиите на героя, „създаваше определена връзка със света на растенията“. Цветята тук са символ на дълбокото осъществяване на съкровения свят на желанията, трансформация, която обаче отприщва стремежа към смъртта като логичния финал на осъществяването („какво лошо има, ако умра?“, казва Йонгхе на сестра си – 2020, p. 136).

В романа горещият стремеж да свалиш дрехите на зверското, се осъзнава като стремеж да се слееш със света на растенията, видени като свят на близост и разбиране, каквито липсват в човешкия свят („Како... всички дървета на света са като братя и сестри... Мислех, че дърветата стоят изправени. Оказва се, че те стоят на ръце“, споделя в болницата Йонгхе – пак там, с. 124).

Другите два цвята, за които споменах в романа, са бяло и черно и доминират в последната част – „Пламтящи дървета“. Бялата риза на Йонхе, бялата болнична дреха, бялото одеяло, бялата птица, която вижда Йонгхе, и от друга страна – почерняла гора, с черни дървета, които мълчат „досущ като човек“, черен дъжд, потъмняло небе, потъмнели облаци, птицата, която прилича на черно хвърчило. Смисловите послания на тези два цвята са сближени: светът като че ли е слял началото и края си, избледнял в графиката на видимото: бялото носи усещане за край и смърт, но и черното е смърт и потъване в безкрая. Тази черно-бяла символика загатва за изчистени сетива, за несвършващото и празно време.

Романът лесно би могъл да бъде видян като критика на патриархалното корейско общество от позициите на феминизма и очевидно сред посланията му присъства и такъв прочит. Голяма част от „Вегетарианката“ предава мъжкия поглед към събитията, а жените служат за фантазиите и осъществяването на мъжките стремежи: бащата на Йонгхе я удря, за да му се подчини и да яде, загатва се и за тормоза му към нея в миналото. Женската липса на реакция предизвиква за мъжа ѝ също насилствени образи от миналото на Корея като окупирана нация: сякаш героят е японски войник, който очаква услугите на „жена за утеха“, завлечена против волята ѝ (Kang 2020, p. 28).

Самата Йонгхе послушно готви и служи на съпруга си преди странния сън, после пък осъществява мечтите на един мъж, който иска да снима филм за красотата на растенията, но в сексуален акт. Условие за осъществяване на тези мечти осигурява и съпругата му, която безропотно търпи неговите стремежи да твори, докато тя работи, изхранва семейството, живее „без щастие и спонтанност“ и има усещането, че „никога не е живяла на този свят“ (Kang 2020, p. 140).

В хода на романа Йонгхе все повече губи характеристиките си на жена и се превръща като че ли в малко дете, което не разбира защо е на този свят; обликът ѝ носи отпечатъка на изтерзаност и невинност. Гледната точка на текста разкрива невъзможността на нейното осъществяване извън ролята, отредена ѝ от обществото. Протестирайки, излизайки от ролята, която ѝ е определена, Йонгхе се изгубва. Затова и протестът ѝ е безнадежден, насочен към вътрешно пречистване, но и към отвъдното.

В ясно откроимата тема за човешката свобода и телесната автономия, въпросите, които задава този роман, са доколко можем да разполагаме със своето тяло, доколко една жена е извоювала правото си да живее пълноценно, и доколко обществото и близките имат право да налагат общоприети правила.

Тази идея е свързана обаче с по-широката тема за тъмната страна на човешките стремежи и решения, повтаряща се тема в романа. Неслучайно Капур нарича „Вегетарианката“ трансгресивна литература (Khakpour 2016) – текстове, които попадат в обсега на литературния жанр, „който се фокусира върху герои, които се чувстват ограничени от нормите и очакванията на обществото и които се освобождават от тези ограничения по необичайни или незаконни начини“, както привежда определението на „Уикипедия“ Харис (Harris 2024). За създател е сочен Маркиз дьо Сад, а табуираните представи изобилстват в този тип книги. В този смисъл „Вегетарианката“ се нарежда до такива скандални романи като „Лолита“ на Набоков, „Тропикът на Рака“ на Хенри Милър и „Портокал с часовников механизъм“ от Антъни Бърджис.

Ограничени и нещастни по своему са всички герои в романа, всички търпят дискомфорт и се опитват да се освободят от него по начин, неприет от обществото: Чонг изоставя жена си, съпругът на Инхе избира прелюбодейството. Но Йонгхе и Инхе, централните женски образи, носят основните послания на текста: те изпитват нетърпима болка от съществуването. Инхе я описва като черна дупка, изпитва усещането за това, че отдавна е мъртва, че измъченият ѝ живот напомня „жалко по-добие на театрална пиеса“. Затова и смъртта тя възприема като „роднина, изчезнал за дълго време, но завърнал се отново“ и не се бои от нея, а по-скоро съжалява, като разбира, че не е болна.

За Йонгхе смъртта е спокойствие и сливане със съществото, спокойствие, от което искат да я лишат. Тя е край на мъчителните сънища и болка. Триадата човек – звяр – растение в романа претърпява няколко метаморфози. Възприемайки се като звяр, защото яде месото грях, Йонгхе го изключва от живота си. Но стремежът към красота и осъществяване в нея слива като че ли зверското, растителното и човешкото в изкуството на сексуалния акт.

В края на романа, когато Йонгхе почти се е превърнала в растение, което дори няма нужда от храна, а само от вода и в безумието си смята, че е обрасла с листа; иска да се разтвори в почвата, повествованието подлага на съмнение невинността на самото природно начало. Защото дърветата – негов символ, символ на простотата и красотата, към която се стреми Йонгхе, във финала приличат на „безброй зверове“, които „изстрелват от горящите си стволове към небето зеленикави пламъци“. Споделеността и братството са доста съмнителна категория не само в света на хората, внушава текста. Така несигурността на повествованието разбива традиционната представа за връщането към природата като връщане към изконното и невинното. В този роман въпросът какво е да си човек, каква е истинската ти идентичност, върви успоредно с натрапчивото усещане за безсмислието на човешките усилия. На този фон времето блато е нежеланото статукво, продължаващият ход на безсърдечното нищо. Вътрешният дискомфорт, усещането за празнота и болка са видени като онази движеща сила на метаморфозата, която няма как да бъде спряна или овладяна.

За да осъществи себе си, човек трябва да се освободи от всяка външна обвивка, от всяка институционализираща роля, която го кара да се чувства нелепо или в чужда кожа. И това не му гарантира смисленост и щастие, но е условие да се почувства в мир със себе си, както се чувства във финала героинята. „Вегетарианката“ е суров роман, който подвежда с името си, предполагащо по-скоро ясни отговори. Неговите послания обаче са нелицеприятни и нееднозначни, една тъжна приказка за човешкото присъствие в света.

ЛИТЕРАТУРА

КАНГ, Х., 2020. Вегетарианката. София: Ентусиаст.

REFERENCES

BHABHA, H., 1990. The Third Space. In: RUTHERFORD, J., (ed.) Identity: Community, Culture, Dierence. London: Lawrence & Wishart, pp. 207 – 221.

D’HAEN, TH., 2012. Mapping World Literature. In: D’HAEN, TH., DAMROSCH, D., & KADIR, D., (eds.) The Routledge Companion to World Literature. London: Routledge, pp. 413 – 422.

HARRIS, J., 2024. The Vegetarian by Han Kang. – Auxiliary Memory. [online] Available from: https://auxiliarymemory.com/2024/08/14/thevegetarian-by-han-kang/ [seen 2.01.2025].

KANG, H., 2020. Vegetariankata. Sofia: Entusiast.

KHAKPOUR, P., 2016. ‘The Vegetarian’ by Han Kang. – New York Times. 07.02.2016. [online] Available from: https://www.nytimes. com/2016/02/07/books/review/the-vegetarian-by-han-kang.html [seen 2.01.2025].

PESCHEL, S., 2016. Korea‘s Kafka? Interview with Man Booker winner Han Kang. DW.Interview: Sabine Peschel 09/12/2016. [online] Available from: https://www.dw.com/en/koreas-kafka-man-booker-winner-hankang-on-why-she-turns-a-woman-into-a-plant/a-19543017.

REYNOLDS, M., n.d. Han Kang: To be human. – Bookanista. [online] Available from: https://bookanista.com/han-kang/[seen 2.01.2025].

SPIVAK, G., 2003. Death of a Discipline. New York: Columbia University Press.

THE NOBEL PRIZE IN LITERATURE 2024. NobelPrize.org. Nobel Prize Outreach AB 2025. [online] Available from: https://www.nobelprize.org/ prizes/literature/2024/summary/ [seen 3.01.2025].

THOMSEN, M., 2013. Strangeness and World Literature. In: JUVAN, M., (ed.) Comparative Literature and Culture, vol. 15, issue 5, article 18. Special Issue: World Literatures from the Nineteenth to the Twenty-first Century.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.