Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for23.521etno

2023/5, стр. 462 - 469

ЕТНОЛИНГВИСТИЧНИ ПРОЕКТИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Мария Добрикова
OrcID: 0000-0002-0628-6869
E-mail: maria.dobrikova@uniba.sk
Department of Slavic Studies
Faculty of Arts
Comenius University in Bratislava
2 Gondova St.
811 02 Bratislava Slovakia

Резюме: В статията се представят два етнолингвистични проекта на Катедрата по славянски филологии във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава, които са посветени на семантичната интерпретация и сравнителния анализ на езикови средства и културни кодове, отразяващи сферата на свръхестественото в езиците и културите на западнославянския и южнославянския ареал. Специално внимание се отделя на начините, по които постигнатите резултати от изследванията в областта на етнолингвистиката и етнофразеологията могат да бъдат използвани при създаването на чуждоезикови учебни текстове, в образователния процес в рамките на дисциплини с езикова, литературна и културологична насоченост, при формулирането на темите и разработването на дипломни работи и др.

Ключови думи: етнолингвистика; етнофразеология; перцепция на свръхестественото; научноизследователски проект; образователен процес

От университетските преподаватели се очаква да представят резултатите от своите изследвания на научни конференции, да ги публикуват в монографии и специализирани издания в страната и чужбина. Целите на изследванията в областта на хуманитарните и обществените науки биха били труднопостижими без институционално спомоществователство, като моделът на финансиране е различен в отделните държави. В системата на словашкото висше образование публикационната дейност и работата по научни проекти са показатели за по-стиженията и активността на катедрата и критерии за определяне на възнагражденията1 на нейните членове. Те са както естествена предпоставка за научното израстване на академичния състав, така и потенциален източник на финансови средства, отпускани за одобрени проекти от Министерството на образованието, науката, изследванията и спорта на Словашката република2. Ето защо е въпрос на личен интерес университетските педагози да разработват качествени, общественополезни научноизследователски проекти, с които да кандидатстват в рамките на някоя от съществуващите схеми за субсидиране. В настоящата статия ще представим проекта „Перцепция на свръхестественото в езиците и културите на славяните с акцент върху западнославянския и южнославянския ареал“, реализиран в периода 2018 – 2020 г. от Катедрата по славянски филологии във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава, и неговото продължение със същото название от 2021 – 2023 г.

С оглед на теорията и методологията проведените изследвания по проекта се базират главно на московската етнолингвистична школа на Н. И. Толстой и отчасти на полската когнитивна етнолингвистика на Й. Бартмински. Публикациите на участниците в проекта може да се обособят в няколко тематични области според типологията на кодовете, чрез които в колективното съзнание се фиксират семантичните асоциации и моделите на концептуализация. Става дума за предметни кодове (растения, животни, обредни ястия), темпорални (обедно време, здрачаване, нощ), вербални (магически формули, клетви), митологични (славянски пантеон, демонология) и др.

През първата година от работата върху проекта с период на изпълнение 2018 – 2020 г. неговият колектив си поставя две основни цели: 1. да се осигури съответната етнолингвистична, (етно)фразеологична и етноложка литература, свързана с предмета на изследването, и 2. да се определят теоретикометодологичните основи и да се уточни работният процес по събирането и представянето на изразните средства от сферата на свръхестественото в западно- и южнославянските езици. Избраната стратегия се оказва перспективна, тъй като придобитите познания за съвременните тенденции в развитието на отделните етнолингвистични и фразеологични школи предоставят възможност на екипа да актуализира и модифицира своите изследователски планове и цели. От съществено значение за него е да отрази и възгледите и научния подход на българската (В. Аврамова, З. Барболова, С. Калдиева-Захариева, М. Китанова, М. Витанова и др.), словенската (С. Бабич, Й. Кебер, К. Марц Братина, Й. Стабей, М. Станоник) и сръбската (Д. Айдачич, М. Биелетич, Д. Мършевич-Радович, Л. Раденкович, Б. Сикимич, и др.) етнолингвистична школа, които са сравнително непознати в Словакия, независимо че по обем и съдържание на разглежданите етнолингвистични и етнофразеологични теми те несъмнено заслужават внимание.3

Работата по проекта през втората година е насочена към интерпретацията на езиковия материал в целия спектър от текстове, съхранени в езиковата памет и наративните жанрове на западните и южните славяни. Сред най-значимите дейности на изследователския екип може да се посочи подготовката на международна (етно)фразеологична конференция под надслов „Перцепция на свръхестественото във фразеологията“, която се проведе през април 2019 г. В нея взеха участие повече от 70 учени от 14 държави (Австрия, България, Беларус, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Полша, Русия, Северна Македония, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна).

Концептът „свръхестествено“ във фразеологията беше интерпретиран в библейски, етнографски, етнолингвистичен, исторически, лингвокултурологичен, митологичен, диалектологичен, транслатологичен и литературен аспект на 13 езика (английски, беларуски, български, чешки, хърватски, македонски, немски, полски, руски, словашки, словенски, сръбски и украински)4. Със свои публикации в сборника от конференцията се включиха 55 автори (седем от тях в съавторство), в това число и всички участници в проекта, които впоследствие се ангажираха и с редактирането на изданието. Необходимо е да се подчертае, че благодарение на конференцията „Славофраз 2019“ не само изследователският екип на Катедрата по славянски филологии във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава стана разпознаваем в международен план (M. Добрикова, M. Дудок, K. Джорджевич, С. Кмецова, З. Обертова, M. Михайлова-Паланска, Ж. Предойевич, С. Войтехова-Поклач, М. Закшевска-Вердуго). Същото се отнася и за членовете на Словашката комисия по фразеология към Словашкия комитет на славистите (Д. Балакова, П. Дюрчо, Й. Млацек, В. Ковачова, Я. Складана), които в своите доклади представиха основните постулати на словашката фразеологична школа.

Публикуването на научни, интердисциплинарни и многоезични изследвания по темата за свръхестественото е акцентът от дейността през третата година. Авторският колектив успешно съчетава теоретичните познания с приложната част на изследването в 27 публикации (24 публикации в списания и сборници от конференции, един тематичен сборник, отделни глави от монография в чужбина и няколко урока по темата в учебник). Проследени са редица концептуални схеми (напр. бинарната опозиция десен – ляв5; концептите ябълка6, дом7, смърт8, ад/рай9, дъжд10, собствено име11 и др.), посредством които се реконструира начинът на възприемане на свръхестествения свят в езиците от западно- и южнославянския ареал.

Безспорен принос към проекта представляват сравнителните анализи на народните представи за божествата от славянския пантеон (Морена, Moкош, Курент, Перун/Паром, Велес)12) или за славянските демонични същества (дявол, кривопете, мора, стрига, змок и др.), през чиято призма в колективното съзнание на западните и южните славяни са се запазили остатъците от архетипната интерпретация на свръхестественото. Участниците в проекта си поставят за цел не само да проследят посочените теми, но и да изтъкнат специфичните особености на възприемането на свръхестественото в езиците и културите на западните и южните славяни, които не са били известни до момента на словашките специалисти в областта. В това отношение интерес представлява статията на С. Кмецова „Вероника Десинич – първата словенска вещица?“ (2020 г.), в която обект на внимание е кървавото гонене на вещици в периода между Средновековието и Новото време, организирано от Западната църква13). Независимо че е с благородно потекло, Вероника е обвинена за вещица на съдебен процес (1425 или 1427 г.). Истинската причина за обвинението ѝ и в крайна сметка за смъртта ѝ се оказва неподходящият брак с член на висшата аристокрация, което по онова време е било недопустимо. Внимание заслужава рецензията на С. Войтехова Поклач върху монографията на Барбара Иванчич Кутин Krivopete. Divje žene z nazaj zasukanimi stopali („Кривопете. Дивите жени с обърнати назад ходила“)14, посветена на митологични женски същества с амбивалентна символика, известни от края на XIX век във фолклора на Северозападна Словения, близо до словенско-италианската граница, в Каринтия и сред словенското малцинство в Италия.

Публикуваните изследвания допринасят не само за развитието на етнолингвистиката и етнофразеологията, но намират приложение и в педагогическата практика, в преподаването на дисциплини като „Славянска фразеология“, „Езиковата картина на света при славяните“, „Славянска диалектология“, „Странознание на България/Хърватия/Полша/Словения/Сърбия“. Придобитите познания по време на работата по проекта намират място в лекциите и упражненията по българска, хърватска, полска, словенска и сръбска литература. Авторката на учебника Polski na A. Część III Магдалена Закшевска-Вердуго помества в него 4 урока с лексика и културни реалии, кореспондиращи с темата на проекта, като религия, митологични и приказни същества, герои от полския фолклор и легенди за тях и др.

Задълбоченото изследване на свръхестественото в езика и културата на славянския ареал позволява на участниците в проекта да предложат на своите студенти слависти оригинални теми на дипломни работи в периода 2020 – 2021 г.: „Свръхестественото в „Приказки и легенди за „Горянци“ от Янез Търдина“, „Опозицията добро:зло в руската и хърватската библейска фразеология“, „Вещерът“ на Анджей Сапковски и адаптацията му като видео игра“, „Маскарадните обичаи като част от нематериалното културно наследство на Словения“, „Магически числа и предмети в словашките и полските народни приказки“, „Традиционната българска сватба“ и др. Етнолингвистичната проблематика е предмет на изследване в дисертационния труд на участничката в проекта Кристина Джорджевич – „Етнолингвистичен анализ на фразеологизми с компонент фитоним (върху сръбски и словашки материал)“, чиято защита предстои в края на 2023 г.

В заключение е необходимо да се подчертае, че благодарение на нетрадиционния предмет на проучване няколко чуждестранни славистични центъра се обърнаха към екипа на проекта с цел взаимно сътрудничество. През октомври 2020 г. стартира съвместен дидактическо-фразеографски проект на Катедрата по славянски филологии във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава с Института по полска филология на Университета „Адам Мицкевич“ в Познан с название Współczesna kultura polska we frazeologii („Съвременната полска култура във фразеологията“). Полските партньори изнесоха лекционен курс по фразеология пред студентите полонисти, а резултат от проекта е учебният полско-словашки фразеологичен речник Słownik frazeologiczny z ćwiczeniami dla uczących języka polskiego jako obcego (2021).

С оглед на постигнатите резултати по проекта и положителната му оценка от страна на Комисията за разпределяне на средствата колективът кандидатства за финансиране на втори едноименен проект, който да отвори възможности за нови, незасягани досега теми от областта на свръхестественото. Публикациите от втората част на проекта може да бъдат обособени в няколко тематични групи въз основа на типологията на кодовете, чрез които наративите и свързаните с тях семантични асоциации се установяват в колективното съзнание. Като пример могат да се посочат природните стихии15, флората16, фауната17, митологията18, символиката19 и т.н. Бюджетът на проекта позволи закупуването на повече от 60 нови заглавия от областта на славянската етнолингвистика, (етно)фразеология, етнология, фолклористика, на словесния фолклор и др. В резултат на това през акад. 2023/2024 г. се очаква разнообразяване и обогатяване на учебния процес по отделните славянски езици и литератури, както и нови, интересни теми за дипломни работи, като „Вероника Десинич като исторически и литературен образ“, „Образът на Курент20 в словенската митология“, „Образът на жената в приказките на Вук Караджич“, „Митологически същества в българския фолклор“ и др. Както става ясно, атрактивната тема на двата научноизследователски проекта за свръхестественото в езиците и културите на западно- и южнославянския ареал се оказа извор на вдъхновение и за образователния процес. За особено ценно се смята осигуряването на стойностна чуждестранна литература, която да бъде от полза и на бъдещите поколения научни работници, преподаватели и студенти слависти.

Благодарности. Разработването на настоящата статия стана възможно благодарение на финансиране, осигурено в рамките на проект VEGA 1/0666/21 на Министерството на образованието, науката, изследванията и спорта на Словашката република Percepcia nadprirodzena v jazykoch a kultúrach Slovanov s akcentom na západoslovanský a južnoslovanský areál II.

БЕЛЕЖКИ

1. Фондът за възнаграждения на катедрите или институтите към отделните факултети се определя въз основа на следните критерии: 1. образователна дейност (брой студенти и учебни часове) и 2. научноизследователска дейност (публикации и участия във финансирани научноизследователски проекти).

2. Става дума за финансови средства, отпуснати на конкурсен принцип и по строги критерии от Агенцията за подкрепа на изследванията и развитието (APVV), от Научната агенция за отпускане на грантове (VEGA) или от Културната и образователната агенция за отпускане на грантове (KEGA). Средствата са обвързани с бюджета на Словашката република и са осигурени от Министерството на образованието, науката, изследванията и спорта.

3. В тази връзка, като приносни за словашката научна общественост могат да се определят студиите на К. Джорджевич Развој етнолингвистике у Србији с посебним освртом на научни рад Дејана Ајдачића (2020) и на С. Войтехова Поклач Materiálová a pramenná báza etnolingvistických výskumov v Slovinsku (2020).

4. Като резултат от конференцията беше издаден сборникът с доклади Percepcia nadprirodzena vo frazeológii. Slavofraz 2019. Ed. M. Dobríková. Bratislava: Univerzita Komenského, 2019. 374 c.

5. Михайлова-Паланска, М.: Бинарната опозиция десен:ляв и нейното отражение в българската и словашката фразеология. In: Percepcia nadprirodzena vo frazeológii. Slavofraz 2019. Ed. M. Dobríková. Bratislava: Univerzita Komenského, 2019, c. 259 – 265.

6. Đorđević, K.: Jabuka u frazeološkoj slici sveta (na srpskom i slovačkom materijalu). In: Fiatal Szlavisták Budapesti Nemzetközi Konferenciája 8. Budapest: Eötvös Loránd Tudományegyetem, 2019, c. 30 – 33.

7. Kmecová, S.: Domov sú ruky, na ktorých smieš plakať... Obraz domu a domova v slovenskom a slovinskom jazyku. In: Etnolingvistický výskum na Slovensku. Súčasný stav a perspektívy. Ed. K. Žeňuchová. Bratislava: Slavistický ústav J. Stanislava SAV, 2020, c. 63 – 76.

8. Kmecová, S. – Vojtech Poklač, S.: Ona s koso. Nekateri vidiki dojemanja smrti in njihova prisotnost v slovenski in slovaški frazeologiji. In: Jezik in slovstvo, 63, 2018, 4, c. 63 – 75.

9. Vojtech Poklač, S.: Od pekla do raja. Eshatološki kraji kot sestavina slovenskih in slovaških frazemov. In: Percepcia nadprirodzena vo frazeológii. Slavofraz 2019. Ed. M. Dobríková. Bratislava: Univerzita Komenského, 2019, c. 351 – 358.

10. Predojević, Ž.: O pučkim postupcima i vjerovanjima za prizivanje kiše iz južne Baranje u kontekstu dvovjerja. In: XIV. Međunarodni kroatistički znanstveni skup. Ed. S. Blažetin. Pečuh: Znanstveni zavod Hrvata u Mađarskoj, 2019, c. 581 – 593.

11. Добрикова, М.: Статутът на собствените имена от гледна точка на етнофразеологията. In: Български език и литература, 62, 2020, 6, с. 569 – 576.

12. Kmecová, S.: Stopy staroslovanskej mytológie v slovenskej a slovanskej frazeológii. In: Percepcia nadprirodzena vo frazeológii. Slavofraz 2019. Ed. M. Dobríková. Bratislava: Univerzita Komenského, 2019, c. 168 – 175.

13. В източното християнство не е познат феноменът „гонене на вещици“ и свързаните с него съдебни процеси.

14. Vojtechová Poklač, S.: Barbara Ivančič Kutin: Krivopete. Wild women with backward-facing feet in Slovenian folklore. In: Ethnologia Slovaca et Slavica, 42, 2021, c. 101 – 105.

15. Добрикова, М.: Mотивационен и етнокултурен потенциал на концепта вода в славянската езикова картина на света. In: Чуждоезиково обучение, 48, 2021, 1, с. 9 – 17; Dobríková, M.: More ako etnokultúrny fenomén jazykového obrazu sveta. In: Frazeologické štúdie VII. Ed. M. Dobríková. Bratislava: Univerzita Komenského, 2022, c. 105 – 118; Vojtech Poklač, S.: Slovenski in slovaški frazemi s sestavino ogenj. In: Frazeologické štúdie VII. Ed. M. Dobríková. Bratislava: Univerzita Komenského, 2022, c. 271 – 284.

16. Ђорђевић, К.: Биљке као носиоци културолошких стереотипа са аспекта фразеолошке слике света. In: Varia 30. Bratislava: Slovenská jazykovedná spoločnosť, 2022, c. 67 – 75; Ђорђевић, К.: Симболика биљака и њихова употреба у љубавној магији (на примеру српског и словачког језика). In: Frazeologické štúdie VII. Ed. M. Dobríková. Bratislava: Univerzita Komenského, 2022, c. 119 – 128.

17. Kmecová, S.: Zvieratá a svet nadprirodzena. In: Poznańskie Studia Slawistyczne, 2021, 21, c. 35 – 52.

18. Obertová, Z.: Slavic Mythology Lost in Fantasy Literary Adaptations of Slavic Beliefs in Andrzej Sapkowski’s and Juraj Červenák’s Novels. In: Narodna umjetnost, 59, 2022, 2, c. 119 – 132; Obertová, Z.: Noc má svoju moc. Obraz noci v slovenčine a poľštine. In: Frazeologické štúdie VII. Ed. M. Dobríková. Bratislava: Univerzita Komenského, 2022, c. 239 – 249.

19. Михайлова-Паланска, М.: Някои словашки символи и мястото им в културата и езика. In: Súčasná slovakistika – súradnice a vektory. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022, c. 199 – 206.

20. Курент е славянско митологично същество. Днес неизменно присъства в традиционните словенски маскарадни традиции. Курентите участват в ритуални действия за прогонване на зимата. Облечени са в овчи кожи, носят маски, опасани са със звънци. По вид, поведение и функция приличат на българските кукери.

ЛИТЕРАТУРА

ТОЛСТОЙ, Н. И., 1995. Язык и народная культура. Очерки по славянской мифологии и етнолингвистике. Москва: Издательство Индрик. 512 с.

DOBRÍKOVÁ. M. Ed., 2019. Percepcia nadprirodzena vo frazeológii. Slavofraz 2019. Bratislava: Univerzita Komenského. 374 p.

DOBRÍKOVÁ. M. Ed., 2022. Frazeologické štúdie VII. Bratislava: Univerzita Komenského. 286 p.

REFERENCES

DOBRÍKOVÁ. M. Ed., 2019. Percepcia nadprirodzena vo frazeológii. Slavofraz 2019. Bratislava: Univerzita Komenského. 374 p.

DOBRÍKOVÁ. M. Ed., 2022. Frazeologické štúdie VII. Bratislava: Univerzita Komenského. 286 p.

TOLSTOY, N. I., 1995. Yazyk i narodnaya kulytura. Ocherki po slavyanskoy mifologii i etnolingvistike. Moskva: Izdatelystvo Indrik. 512 p. [in Russian].

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.