Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2019/3, стр. 231 - 241

ФОНЕТИКО-МОРФОЛОГИЧНА И СЕМАНТИЧНА АДАПТАЦИЯ НА ОБЩИТЕ ЛЕКСИКАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД В БЪЛГАРСКИЯ И ВЪВ ФРЕНСКИЯ ЕЗИК

Резюме:

Ключови думи:

2019/3, стр. 231 - 241

ФОНЕТИКО-МОРФОЛОГИЧНА И СЕМАНТИЧНА АДАПТАЦИЯ НА ОБЩИТЕ ЛЕКСИКАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД В БЪЛГАРСКИЯ И ВЪВ ФРЕНСКИЯ ЕЗИК

Милена Йорданова, Димитър Веселинов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Проникването на турцизми в различните езици е дълъг и сложен процес, който изисква сериозен и задълбочен анализ на ексцерпирания материал. Анализирането на общи заемки в два езика от различни групи (българския и френския език) изисква комплексен подход, който се основава на съпоставителната емпрунтология между лексикални елементи от аглутинативен език, преминали в два индоевропейски езика, представители на славянската и на романската група. Целта на изследването е да се проследят фонетичните и граматичните промени, които са настъпили при проникването на турцизмите в българския и във френския език, като се очертаят тематичните полета и промените в семантиката им.

Ключови думи: турцизми; заемки в българския език; заемки във френския език; емпрунтология; лексикологичен анализ

Проучването на общите лексикални елементи от турски произход в славянските и романските езици е перспективно направление със сериозен теоретико-практически потенциал и широко приложение в контекста на съвременната емпрунтологична парадигма. Българският и френският език са представители съответно на славянските и на романските езици. Макар и от различни езикови групи, те имат типологични сходства, които ги приобщават към семейството на индоевропейските езици не само в генеалогичен, но и в структурен аспект. Найхарактерното сред тези типологични сходства е, че и двата езика исторически са изоставили своя първоначално синтетичен път на развитие и сега имат ясно изразена аналитична структура. Поради тази своя особеност те могат да послужат като основа за проследяване на поведението и спецификите на общите лексикални елементи с турски произход в два индоевропейски езика. Турските заемки в съвременния български език и в съвременния френски език съставляват общ специфичен лексикален пласт, който позволява да се идентифицират определени тенденции в турско-индоевропейските процеси на взаимодействие.

Чрез общите турцизми1) в българския и във френския език успешно се предава усещането за турскоезичномаркирания Левант (през призмата на Османската империя и на Турската република). Изследването се вписва в рамките на съвременната съпоставителна емпрунтология. В него се разглеждат резултатите от влиянието на турския език върху българския и френския, проявявало се във времето с различен интензитет. Приложен е методът на съпоставителния емпрунтологичен анализ, чрез който се проучват турско-индоевропейски езикови контактологични процеси (през призмата на турско-българските и турско-френските езикови влияния) и се очертават параметрите на съответното междуезиково и междукултурно въздействие. Обект на изследване са общите емпрунтизми от турски произход в българския и във френския език и тяхната адаптация в езиците приемници. Целта на изследването е да се изяснят спецификата на общите турцизми в българския и във френския език и да се очертаят тяхната роля и място в езиците приемници. В случая общите за двата езика турцизми се разглеждат като „пътуващи думи (лексикални пилигрими)“ от Изток на Запад. Независимо че те имат различно влияние и разпространение през вековете, тези турцизми притежават особена (специфична) конотативна окраска и стилистично въздействие върху днешната езикова действителност и националните езикови картини за света.

Акцентът е поставен върху синхронните аспекти на турско-българскофренския паралелен емпрунтологичен процес, като се прави опит за максимално широко инвентаризиране на общата турска лексика в съвременния български и в съвременния френски език. Ето защо в настоящата разработка се приема, че емпрунтологичният термин турцизъм (фр. turcisme, англ. turcism, рус. туцизм, тур. Türkizm) включва следните класове от лексика: думи с изконен турски произход (изконни турцизми) и думи, проникнали във френския и в българския език с турско посредничество (турцизми с чужд произход). Използваните лексикографски източници за ексцерпиране на българските и френските турцизми са класическите еднотомни и многотомни тълковни речници съответно на съвременния български език (Български тълковен речник, Речник на съвременния български книжовен език, Речник на българския език, Речник на чуждите думи) и на съвременния френски език (Le Grand Robert de la langue franŒaise, Le Petit Robert, Le Trsor de la Langue FranŒaise, Le Petit Larousse). Направен е опит за класифициране на турцизмите по различни критерии, като са анализирани репрезентативни случаи и са представени аргументирани идеи за турско-българско-френската емпрунтологична реалност.

Анализът на ексцерпирания материал показва, че турцизмите във френския2) език се делят на две основни групи: а) турцизми с изконен произход (автентични турцизми, които са възникнали в рамките на турската езикова система); и б) турцизми с чужд произход (думи, проникнали в българския и френския език с турско посредничество – с арабски, персийски, смесен арабско-персийски и др. произход).

Турските заемки с чужд произход във френския и в българския език са думи основно от арабски (например: kbab ‘кебап’ – тур. kebap, kief ‘кеф’ – тур. keyif и др.) и персийски (например: borek ‘бюрек’ – тур. börek, srail ‘сарай’ – тур. saray и др.) произход, регистрират се и думи от гръцки (например: efendi (рядко) или eendi ‘ефенди’ – тур. efendi и др.) произход, като има и от смесен арабско-персийски (например: divan ‘диван’ – тур. divan и др.) или персийско-арабски (например: sraskier или srasquier ‘истор. сераскер (звание, доближаващо се до военен министър)’ – тур. serasker и др.) произход.

Към тази група могат да се добавят няколко сложни казуса на особен трансфер с участието на турския език. На първо място, става въпрос за сложно персийско-турско и турско-арабско или арабско-турско лексикално взаимодействие от типа на: bostangi ‘истор. бостанджия (охранител на султана)’ (перс.-тур. bostancı), chiche-kebab ‘шиш-кебап’ (тур.-араб. şişkebap); azamoglan ‘аджеми оглан (християнско момче, взето за обучение за еничерския корпус)’ (араб.-тур. acemi oğlanı) и др.

Някои от турцизмите са преминали в българския език с посредничеството на френския – например: ottomane – отоманка (мебел), turquoise – тюркоаз, yaourtiŽre или yagourtiŽre – йогуртиера, и др.

С променено значение в български и във френския спрямо това на езика източник (турски) са едва две думи: valid ‘майката на султана’ – валиде ‘истор. майката на султана’ < valide ‘майка’ и chagrin ‘шагрен’ – шагрен ‘1. специално обработена кожа със зърнеста повърхност, която се употребява за подвързване на книги; 2. книговезка хартия, платно, които наподобяват такава кожа’ < sağrı ‘круп (част от тялото на кон, муле и под., която се образува от кръстната кост, първите опашни прешлени и таза; задница)’.

При някои от турцизмите в българския и френския език се наблюдава разлика в значението, с което са навлезли в езика приемник. Например думата tcharchaf (тур. Œarşaf) на френски има значението ‘женско покривало’, а на български същата дума – чаршаф – означава ‘покривка на легло, юрган и пр.’. Друг пример е думата gilet (тур. yelek), която на френски означава ‘жилетка’, а на български език е навлязла с турското си значение – елек, елече. Думата kiosque (тур. köşk) на френски означава ‘киоск, павилион’, а на български език кьошк е ‘лятна къща извън града, обикновено в лозе; покрита беседка, павилион’. Интересното е, че в българския език се фиксира и френската форма на думата – киоск, която е френцизъм и е запазила френското си значение ‘павилион’.

Някои от турцизмите имат фонетични варианти в българския език. Като примери могат да се посочат бей и бег (тур. bey); харадж и харач (тур. haraŒ); гявур и гяур (тур. gˆvur), съответно гявурин и гяурин (тур. gˆvur); гьозлеме и гюзлеми (тур. gözleme) и др.

Сред навлезлите във френския език турцизми фонетични варианти имат думите bastirma и pastirma (pasturma) ‘пастърма’ (тур. pastırma); haseki и khaseki ‘хасеки, фаворитка на султана’ (тур. haseki); hodja и khodja ‘ходжа’ (тур. hoca); kefta и kofte ‘кюфте’ (тур. köfte); sandjak ‘санджак’ и sangiacat ‘истор. санджак; истор. санджак-бей’ (тур. sancak); santour и santur ‘сантур’ (тур. santur); tandour, tandoor и tandir ‘тандър’ (тур. tandır); ulma и oulma ‘улем, улема’ (тур. ulema).

Във френския език са регистрирани графични варианти само при следните турцизми: aga и agha ‘ага’ (тур. ağa); ayan и ayam ‘аян’ (тур. ayan); bouzouki и buzuki ‘бузуки’ (тур. buzuki); cafetan и caftan ‘кафтан’ (тур. kaftan); carach и caratch ‘харач’ (тур. haraŒ); chibouque и chibouk ‘чибук’ (тур. Œubuk); efendi и eendi ‘ефенди’(тур. efendi); ra”a и raya ‘рая’(тур. reaya); sraskier и srasquier ‘сераскер’ (тур. serasker); turb и turbeh ‘тюрбе’ (тур. türbe).

При част от турцизмите в българския и френския език е настъпила фонетична адаптация: bakchich ‘бакшиш’ (тур. bahşiş); bachi-bouzouk ‘башибозук’ (тур. başıbozuk); babouche ‘папук; чехъл’ (тур. pabuç); caracal ‘каракал’ (тур. karakulak); chagrin ‘шагрен’ (тур. sağrı); pilaf ‘пилаф’ (тур. pilav); sirdar ‘сердар, военноначалник’ (тур. serdar); spahi ‘спахия’ (тур. sipahi); gilet ‘жилетка’ (елек, елече) (тур. yelek) и др.

В други случаи фонетична адаптация настъпва само при един от езиците приемници. Примери за фонетична адаптация във френския език са думи като bimbachi (тур. binbaşı); ottoman (тур. Osmanlı) и др., а за българския език са думите петмез (тур. pekmez); вилает (тур. vilayet) и др.

При някои от турцизмите в българския език е настъпила морфологична адаптация, като някои от тях имат и дублетни форми: каймакам и каймакамин (тур. kaymakam), чауш и чаушин (тур. Œavuş); хамалин (тур. hamal), еничар и еничарин (тур. yeniŒeri); гявур, гявурин, гяур и гяурин (тур. gˆvur); бостанджия (тур. bostancı); ракия (тур. rakı); спахия (тур. sipahi); валия (тур. vali) и др.

Турските заемки в двата индоевропейски езика (френски и български) се адаптират съгласно наличието на граматичен род в тях. Докато във френския родовете са два (мъжки и женски), то в българския език има три рода (мъжки, женски и среден).

Турцизмите във френския език са навлезли основно в мъжки род: aga или agha ‘ага’ (тур. ağa), aktch ‘акче’ (тур. akŒe), ayan или ayam ‘аян, аянин’ (тур. ayan), ayran ‘айран’ (тур. ayran), bachi-bouzouk ‘башибозук’ (тур. başıbozuk), ba”ram ‘байрам’ (тур. bayram), bakchich ‘бакшиш’ (тур. bahşiş), baklava ‘баклава’ (тур. baklava), bastirma или pastirma (pasturma) ‘пастърма’ (тур. pastırma), bey ‘бей, бег’ (тур. bey), beylik ‘бейлик’ (тур. beylik), bimbachi ‘бинбашия’ (тур. binbaşı), borek ‘бюрек’ (тур. börek), bostangi ‘истор. бостанджия’ (тур. bostancı), boulgour ‘булгур’ (тур. bulgur), bouzouki или buzuki ‘бузуки’ (тур. buzuki), caf ‘кафе’ (тур. kafe), cafetan или caftan ‘кафтан’ (тур. kaftan), ca”macan ‘каймакам, каймакамин’ (тур. kaymakam), ca”que ‘каяк’ (тур. kayık), capitan-pacha ‘капудан паша’ (тур. kapudan paşa), caracal ‘каракал’ (тур. karakulak), caratch или carach ‘харадж/харач, джизие’ (тур. haraŒ), chacal ‘чакал’ (тур. Œakal), chaouch ‘чауш, чаушин’ (тур. Œavuş), chibouque или chibouk ‘чибук’ (тур. Œubuk), chiche-kebab ‘шиш-кебап’ (тур. şiş kebabı), conak ‘конак’ (тур. konak), courbache ‘кърбач, камшик’ (тур. kırbaŒ), divan ‘диван (1. сборник с поезия; 2. съвещателен орган при султана или при великия везир в Османската империя; 3. канапе)’ (тур. divan), dolma ‘долма’ (тур. dolma), döner ‘дюнер’ (тур. döner), efendi или eendi ‘ефенди’ (тур. efendi), falzar ‘шалвари’ (тур. şalvar), firman ‘ферман’ (тур. derman), giaour ‘гявур, гявурин, гяур, гяурин’ (тур. gˆvur), gilet ‘жилетка’ – ‘елек, елече’ (тур. yelek), gözleme ‘гьозлеме’ (тур. gözleme), halva ‘халва’ (тур. helva), hammal ‘хамалин’ (тур. hamal), hammam ‘хамам’ (тур. hamam), houmous ‘хумус’ (тур. humus), icoglan ‘ичоглан’ (тур. iŒoğlan), imaret ‘имарет’ (тур. imaret), irad ‘ираде’ (тур. irade), janissaire ‘еничар, еничарин’ (тур. yeniŒeri), ka”mac ‘каймак, сметана’ (тур. kaymak), kama ‘кама’ (тур. kama), kbab ‘кебап’ (тур. kebap), kefta или kofte ‘кюфте’ (тур. köfte), khodja или hodja ‘ходжа’ (тур. hoca), kief ‘кеф’ (тур. keyif), kilim ‘килим’ (тур. kilim), kiosque ‘киоск’ (тур. köşk), kourgane ‘курган’ (тур. kurgan), loukoum ‘локум’ (тур. lokum), minaret ‘минаре’ (тур. minare), muezzin ‘мюезин’ (тур. müezzin), nizam ‘низам’ (тур. < Nizamı Cedit Ordusu), ottoman3) ‘османец’ (тур. Osmanlı), ourdou ‘урду’ (тур. Urduca, от думата ordu ‘орда, войска’), pacha ‘паша’ (тур. paşa), pachalik ‘пашалък’ (тур. paşalık), para ‘пара, монета’ (тур. para), pekmez ‘петмез’ (тур. pekmez), pid ‘пиде’ (тур. pide), pilaf ‘пилаф’ (тур. pilav), ra”a или raya ‘рая’ (тур. reaya), raki ‘ракия’ (тур. rakı), salep ‘салеп (прах от луковиците на орхидея)’ (тур. salep), sandjak ‘санджак’ (тур. sancak), sangiacat ‘санджак; санджак-бей’ (тур. sancak, sancak beyi), santour или santur ‘сантур’ (тур. santur), srail ‘сарай’ (тур. saray), sraskier или srasquier ‘сераскер’ (тур. serasker), sirdar ‘сердар’ (тур. serdar), sofa ‘софа’ (тур. sofa), sorbet ‘шербет’ (тур. şerbet), soudjouk ‘суджук’ (тур. sucuk), spahi ‘спахия’ (тур. sipahi), sultan ‘султан’ (тур. sultan), taetas ‘тафта’ (тур. tafta), tandour, tandoor или tandir ‘тандър’ (тур. tandır), tas-kebabi ‘таскебап’ (тур. tas kebabı), tcharchaf ‘чаршаф (женско покривало)’ (тур. Œarşaf), timar ‘тимар’ (тур. tımar), timariot ‘тимариот’ (тур. tımar sahibi), turban ‘тюрбан, дамски аксесоар’ (тур. türban), turb или turbeh ‘тюрбе’ (тур. türbe), turc ‘турчин’ (тур. Türk), turcisme ‘турцизъм, турска заемка’ (тур. Türkizm, от думата Türk), ulma или oulma ‘улем, улема’ (тур. ulema), vali ‘валия’ (тур. vali), vilayet ‘вилает’ (тур. vilayet), vizir ‘везир’ (тур. vezir), yachmak ‘яшмак’ (тур. yaşmak), yaourt ‘йогурт’ (тур. yoğurt), yatagan ‘ятаган’ (тур. yatağan), za”m ‘заим’ (тур. zaim), zapti или zapty ‘заптие’ (тур. zaptiye), zarf ‘зарф’ (тур. zarf), ziamet ‘зиамет’ (тур. zeamet).

В процеса на морфологична адаптация на турцизмите във френския език едва 22 думи са от женски род: babouche ‘папук; чехъл’ (тур. pabuŒ), kadine или cadine ‘кадъна; наложница’ (тур. kadın), khanoun ‘ханъма’ (тур. hanım), khaseki или haseki ‘хасеки, фаворитка на султана’ (тур. haseki), odalisque ‘одалиска’ (тур. odalık), oque ‘ока’ (тур. okka), ottomane ‘османка; отоманка (вид мебел, диван)’ (тур. < от думата Osmanlı), sarma ‘сарма’ (тур. sarma), turque ‘туркиня’ (~ тур. Türk kadını < от думата Türk), turquerie ‘ориенталщина, турчищина’ (~ тур. Türklük < от думата Türk), turquesse ‘туркиня, жена туркиня’ (~ тур. Türk kadın < от думата Türk), turquoise ‘тюркоаз’ (тур. turkuaz < от думата Türk), valid ‘валиде (майката на султана)’ (тур. valide), yaourtiŽre или yagourtiŽre ‘йогуртиера’ (~ yoğurt makinesi < от думата yoğurt), yufka ‘кора за баница’ – ‘юфка (тур. yufka)’.

Особен момент в турско-френския емпрунтологичен процес е фиксирането на два турцизма, при които няма точно установен род във френския език и се допуска употребата им и в мъжки, и в женски род. Това са думите [un/une] araba ‘араба’ и [un/une] moussaka ‘мусака’.

Интересна ситуация се наблюдава и при разпределението на общите турцизми в българския език по граматични родове. Разликата се състои в това, че в българския език няма спорни случаи – всеки турцизъм е фиксиран с конкретен род. На пръв поглед, като спорен казус биха могли да се приемат елек (м.р.) и елече (ср.р.), но те представляват варианти на един турцизъм (тур. yelek). Преобладаващата част от турцизмите, както и във френския език, са от мъжки род: ага (тур. ağa), аджеми оглан (тур. acemi oğlanı), айран (тур. ayran), аян, аянин (тур. ˆyan), байрам (тур. bayram), бакшиш (тур. bahşiş), башибозук (тур. başıbozuk), бей, бег (тур. bey), бейлик (тур. beylik), бинбашия (тур. binbaşı), бостанджия (тур. bostancı), булгур (тур. bulgur), бюрек (тур. börek), валия (тур. vali), везир (тур. vezir), вилает (тур. vilayet), гявур, гявурин, гяур, гяурин (тур. gˆvur), диван (тур. divan), дюнер (тур. döner), елек (тур. yelek), еничар, еничарин (тур. yeniŒeri), ефенди (тур. efendi), заим (тур. zaim), зарф (тур. zarf), зиамет (тур. zeamet), имарет (тур. imaret), йогурт (тур. yoğurt), ичоглан (тур. iŒ oğlanı), каймак (тур. kaymak), каймакам, каймакамин (тур. kaymakam), капудан паша (< тур. kapudan paşa), каракал (тур. karakulak), кафтан (тур. kaftan), каяк (тур. kayık), кебап (тур. kebap), кеф (тур. keyif), килим (тур. kilim), курган (тур. kurgan), кърбач (тур. kırbaŒ), кьошк (тур. köşk), локум (тур. lokum), мюезин (тур. müezzin), мюсюлманин (тур. Müslüman), низам (тур. < Nizamı Cedit Ordusu), османец (< тур. Osmanlı), папук (тур. pabuŒ), паша (тур. paşa), пашалък (тур. paşalık), петмез (тур. pekmez), пилаф (тур. pilav), редиф (тур. redif), салеп (тур. salep), санджак (тур. sancak), санджак-бей (тур. sancak beyi), сантур (тур. santur), сарай (тур. saray), сераскер (тур. serasker), сердар (тур. serdar), спахия (тур. sipahi), суджук (тур. sucuk), султан (тур. sultan), тандър (тур. tandır), таскебап (тур. tas kebabı), тимар (тур. tımar), тимариот (< от думата tımar; тур. tımar sahibi), турцизъм (< тур. от думата Türk), турчин (< тур. Türk), тюрбан (тур. türban), тюркоаз (< от думата Türk; тур. turkuaz), улем, улема (тур. ulema), урду (тур. Urduca <от думата ordu ‘орда; войска’), ферман (тур. ferman), хамалин (тур. hamal), хамам (тур. hamam), харадж/харач (тур. haraŒ), ходжа (тур. hoca), хумус (тур. humus), чакал (тур. Œakal), чаршаф (тур. Œarşaf), чауш, чаушин (тур. Œavuş), чибук (тур. Œubuk), шагрен (< тур. от думата sağrı), шербет (тур. şerbet), шиш-кебап (< тур.-араб. şişkebap), ятаган (тур. yatağan), яшмак (тур. yaşmak) и др.

На базата на ексцерпирания корпус се установи, че от общите турцизми следните са от женски род в българския език: араба (тур. araba), баклава (тур. baklava), валиде (тур. valide), долма (тур. dolma), йогуртиера (< от думата yoğurt; тур. yoğurt makinesi), кадъна (тур. kadın), калпак (тур. kalpak), кама (тур. kama), мусака (тур. musakka), одалиска (тур. odalık), ока (тур. okka), османка (< от думата Osmanlı), пара (тур. para), пастърма (тур. pastırma), ракия (тур. rakı), рая (тур. reaya), сарма (тур. sarma), софа (тур. sofa), тафта (тур. tafta), халва (тур. helva), хасеки (тур. haseki), юфка (тур. yufka) и др.

Ограничен брой от българските турцизми, които са регистрирани и във френския език, са от среден род, като: акче (тур. akŒe), бузуки (тур. buzuki, < от думата bozuk), гьозлеме (тур. gözleme), елече (тур. yelek), заптие (тур. zaptiye), ираде (тур. irade), кафе (тур. kahve), кюфте (тур. köfte), мезе (тур. meze), минаре (тур. minare), пиде (тур. pide), тюрбе (тур. türbe) и др.

Регистрирана е една лексема, която на български език се използва само в множествено число: шалвари (тур. şalvar). Нужно е да се отбележи и един специфичен казус: думата пари (тур. para), която макар да има и форма за женски род в единствено число (пар‡), почти не се използва в тази си форма. Основната употреба на лексемата е в множествено число (пари).

Представената турскоезична лексика, която навлиза едновременно във френския и в българския език, не е аморфна маса от думи, а множество от тематично обвързани единици, които образуват различни по дължина семантични вериги. Най-общата тематична класификация на турцизмите включва тематичните полета:

– административно деление: beylik – бейлик (тур. beylik), pachalik – пашалък (тур. paşalık), sandjak или sangiacat – санджак (тур. sancak), vilayet – вилает (тур. vilayet), ziamet – зиамет (тур. zeamet);

– армия и полиция: bachi-bouzouk – башибозук (тур. başıbozuk), bimbachi – бинбашия (тур. binbaşı), bostangi – бостанджия (тур. bostancı), chaouch – чауш (тур. Œavuş), janissaire – еничар (тур. yeniŒeri), nizam – низам (тур. < Nizamı Cedit Ordusu), redif – редиф (тур. redif), sraskier или srasquier –сераскер (тур. serasker), sirdar – сердар (тур. serdar), spahi – спахия (тур. sipahi), za”m – заим (тур. zaim), zapti или zapty – заптие (тур. zaptiye);

– архитектура: conak – конак (тур. konak), minaret – минаре (тур. minare), hamam – хамам (тур. hamam), kiosque – киоск (павилион); кьошк (тур. köşk), srail – сарай (тур. saray);

– душевно състояние: kief – кеф (тур. keyif);

– етноними: *ottoman – османец (тур. Osmanlı), *ottomane – османка (~ тур. Osmanlı kadını), turc – турчин (~ тур. Türk erkek), turque – туркиня (~ тур. Türk kadını), turquesse ‘туркиня, жена туркиня’ (~ тур. Türk kadın < от думата Türk);

– лингвистични термини: ourdou – урду (тур. Urduca < от думата ordu ‘орда; войска’), turcisme – турцизъм (турска заемка) (тур. Türkizm < от думата Türk);

– мебели: divan – диван (мебел) (тур. divan), ottomane – отоманка (< тур. от думата Osmanlı), sofa – софа (мебел) (тур. sofa);

– мерни единици: oque – ока (тур. okka);

– мода и аксесоари: материя: chagrin – шагрен (< тур. от думата sağrı ‘круп’), taetas – тафта (тур. tafta); облекло: babouche – папук (тур. pabuŒ), cafetan или caftan – кафтан (тур. kaftan), colback – калпак (тур. kalpak), falzar – шалвари (тур. şalvar), gilet (на френски може да означава освен ‘елек’ и ‘жилетка’) – елек, елече (тур. yelek), turban – тюрбан (тур. türban), yachmak – яшмак (тур. yaşmak); tcharchaf (женско покривало) – чаршаф (покривка на легло) (тур. Œarşaf), kilim – килим, черга (тур. kilim);

– музикални инструменти: bouzouki или buzuki – бузуки (тур. buzuki < от думата bozuk), santour или santur – сантур (тур. santur);

– османска власт: aga или agha – ага (тур. ağa), azamoglan – аджеми оглан (тур. acemi oğlanı), ayan или ayam – аян, аянин (тур. ˆyan), bey – бей, бег (тур. bey), capitan-pacha – капудан паша (тур. kapudan paşa), caratch или carach – харадж/ харач (тур. haraŒ), ca”macan – каймакам, каймакамин (тур. kaymakam), Divan – Диванът (тур. Divan), efendi или eendi – ефенди (тур. efendi), firman – ферман (тур. ferman), icoglan – ичоглан (тур. iŒoğlan), irad – ираде (тур. irade), padischah – падишах (тур. padişah), pacha – паша (тур. paşa), ra”a или raya – рая (тур. reaya), sangiacat – санджак-бей (тур. sancak beyi), sultan – султан (тур. sultan), sultane – султанка (тур. sultan), timariot – тимариот (~ тур. tımar sahibi), vali – валия (тур. vali), valid – валиде (майката на султана) (тур. valide ‘майка’), vizir – везир (тур. vezir);

– османска жена: kadine – кадъна (наложница) (тур. kadın), khanoun – ханъма (тур. hanım), khaseki или haseki – хасеки (тур. haseki), odalisque – одалиска (тур. odalık);

– парични единици и търговия: aktch – акче (тур. akŒe), bakchich – бакшиш (тур. bahşiş), para – пара (тур. para);

– поздрав: salamalec – селям алейкум (тур. selamünaleyküm);

– приспособления и уреди: chibouque – чибук (тур. Œubuk), courbache – кърбач (тур. kırbaŒ), kama – кама (тур. kama), tandour, tandoor или tandir – тандър (тур. tandır), yatagan – ятаган (тур. yatağan), yaourtiŽre или yagourtiŽre – йогуртиера (~ тур. yoğurt makinesi), zarf – зарф (подстаканник) (тур. zarf);

– професии и занимания: hammal – хамалин (тур. hamal);

– религия: ba”ram – байрам (тур. bayram), giaour – гявур, гявурин, гяур, гяурин (тур. gˆvur), khodja или hodja – ходжа (тур. hoca), imaret – имарет (тур. imaret), kourgane – курган (тур. kurgan), muezzin – мюезин (тур. müezzin), musulman – мюсюлманин (тур. Müslüman), musulmane – мюсюлманка (~ тур. Müslüman kadını), turb или turbeh – тюрбе (тур. türbe), ulma или oulma – улем, улема (тур. ulema);

– скъпоценен камък: turquoise – туркоаз (тур. turkuaz < от думата Türk);

– транспорт: araba – араба (тур. araba), ca”que – каяк (тур. kayık);

– фауна: caracal – каракал (тур. karakulak), chacal – чакал (тур. Œakal);

– храна и напитки: ayran – айран (тур. ayran), baklava – баклава (тур. baklava), borek – бюрек (тур. börek), boulgour – булгур (тур. bulgur), caf – кафе (тур. kahve), caviar – хайвер (тур. havyar), chiche-kebab – шиш-кебап (тур. şişkebap), dolma – долма (тур. dolma), döner – дюнер (тур. döner), gözleme – гьозлеме (тур. gözleme), halva – халва (тур. helva), houmous – хумус (тур. humus), ka”mac – каймак (тур. kaymak), kbab – кебап (тур. kebap), kefta или kofte – кюфте (тур. köfte), loukoum – локум (тур. lokum), mezze или mezz – мезе (тур. meze), moussaka – мусака (тур. musakka), pastirma (pasturma) или bastirma – пъстърма (тур. pastırma), pekmez – петмез (тур. pekmez), pid – пиде (тур. pide), pilaf – пилаф (тур. pilav), raki – ракия (тур. rakı), salep ‘салеп’ (тур. salep), sarma – сарма (тур. sarma), sorbet – шербет (тур. şerbet), soudjouk – суджук (тур. sucuk), tas-kebabi – таскебап (тур. tas kebabı), yaourt – йогурт (тур. yoğurt), yufka – юфка (тур. yufka ‘кора за баница’) и др.

Някои от думите са определени в повече от едно семантично поле, тъй като навлизат в двата езика приемника с две или повече значения, като например думата divan ‘диван’, която означава 1. сборник с поезия; 2. съвещателен орган при султана или при великия везир в Османската империя (Диванът); 3. канапе.

Анализът на заетата турскоезична лексика в българския и във френския език показва, че според степента на интензивност в процеса по архаизиране на лексикалните преноси се оформят две репрезентативни емпрунтологични тенденции: разпространение на исторически реалии и регионализми, свързани основно с Османската империя и републиканска Турция, и навлизане на съвременна турска лексика, идваща основно от кулинарното пътешествие на балканската и малоазиатската кухня, разпространявана активно чрез множеството турски ястия (независимо че част от названията им имат много по-древен произход).

БЕЛЕЖКИ

1. Под термина „турцизъм“ авторите на настоящата статия разбират „лексикален елемент от турски произход“, като не се диференцират различните етапи от развитието на турския език.

2. В изследването се извежда на преден план френският език, тъй като неговият словник започва системно да се лексикографира още със създаването на Френската академия през 1635 г. Освен това някои от турцизмите в българския език са преминали с посредничеството на френския език, докато прояви на обратния процес не са регистрирани.

3. Всичките производни от личното име Osman се приемат за турцизми.

ЛИТЕРАТУРА

(1976). Български тълковен речник. София: Наука и изкуство.

(1977 –). Речник на българския език. Т. 1 – 12. София: БАН.

(1954 – 1959). Речник на съвременния български книжовен език. Т. I – III. Глав. ред. Стоян Романски. София: БАН.

(2000). Речник на чуждите думи. 5. доп. и осн. прераб. изд. София: Наука и изкуство.

Цонев, Б. (1929). Турски думи в българския език. София: Художник.

Dumas-pŽre, A. (1846). Le Comte de Monte-Cristo.

Geuffroy, A (1543). Brieve description de la cour du Grand Turc, et un sommaire du rŽgne des Ottomans.

Güncel TürkŒe Sözlük. http://www.tdk.gov.tr/index.php?option=com_ gts&view=gts

Holdermann, J. -B. -D (1730). Grammaire turque ou mthode courte et facile pour apprendre la langue turque. Constantinople.

(2017). Le Grand Robert de la langue franŒaise. Paris.

(2017). Le Petit Larousse. Paris, 2017.

(2017). Le Petit Robert. Paris, 2017.

(2004). Le Trsor de la Langue FranŒaise. Paris.

Saint-Exupry, A. (1943). Le Petit Prince. Paris.

Сент-Екзюпери, А. (1962). Малкият принц. София.

Verne, J. (1876). Michel Strogo. Paris.

Voltaire (1759). Candide ou l‘Optimisme. GenŽve.

REFERENCES

(1976). Balgarski talkoven rechnik. Sofia: Nauka i izkustvo.

(1977 –). Rechnik na balgarskiya ezik. T. 1 – 12. Sofia: BAN.

(1954 – 1959). Rechnik na savremenniya balgarski knizhoven ezik. T. I – III. Glav. red. Stoyan Romanski. Sofia: BAN.

(2000). Rechnik na chuzhdite dumi. 5. dop. i osn. prerab. izd. Sofia: Nauka i izkustvo.

Tsonev, B. (1929). Turski dumi v balgarskiya ezik. Sofia: Hudozhnik.

Dumas-pŽre, A. (1846). Le Comte de Monte-Cristo.

Geuffroy, A (1543). Brieve description de la cour du Grand Turc, et un sommaire du rŽgne des Ottomans.

Güncel TürkŒe Sözlük. http://www.tdk.gov.tr/index.php?option=com_ gts&view=gts

Holdermann, J. -B. -D (1730). Grammaire turque ou mthode courte et facile pour apprendre la langue turque. Constantinople.

(2017). Le Grand Robert de la langue franŒaise. Paris.

(2017). Le Petit Larousse. Paris, 2017.

(2017). Le Petit Robert. Paris, 2017.

(2004). Le Trsor de la Langue FranŒaise. Paris.

Saint-Exupry, A. (1943). Le Petit Prince. Paris.

Sent-Ekzyuperi, A. (1962). Malkiyat prints. Sofia.

Verne, J. (1876). Michel Strogo. Paris.

Voltaire (1759). Candide ou l’Optimisme. Genève.

PHONETICAL-MORPHOLOGICALAND SEMANTIC ADAPTATION OF THE GENERAL LEXICAL ELEMENTS OF TURKIC ORIGIN IN BULGARIAN AND FRENCH LANGUAGE

Summary. The intrusion of Turkic words into different languages is long and complex process that requires serious and in-depth analysis of the extracted material. The analysis of common borrowings in two languages from different groups (Bulgarian and French) requires a complex approach based on the comparative empruntology between lexical elements of agglutinating language, passed into two Indo-European languages, representatives of the Slavic and Romance groups. The aim of the study is to track the phonetic and grammatical changes that occurred during the penetration of Turkic words in Bulgarian and French and outline the thematic fields and the changes in their semantics.

Keywords: Turkic words; borrowings in the Bulgarian language; borrowings in the French language; empruntology; lexicological analysis

Dr. Milena Yordanova, Assoc. Prof.

Department of Turkic and Altaic Studies
Faculty of Classical and Modern Philology
University of Sofia
15, Tsar Osvoboditel Blvd.

1504 Sofia, Bulgaria
E-mail: yordanova_milena@yahoo.com

Prof. Dimitar Vesselinov, DSc.

Faculty of Classical and Modern Philology
University of Sofia
15, Tsar Osvoboditel Blvd.

1504 Sofia, Bulgaria
E-mail: d_vesselinov@yahoo.fr

2025 година
Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Елица Дубарова-Петкова, Метанаративни техники в изграждането на романа „Човекът без качества“ от Роберт Музил. Бургас: Издателство ЛИБРА СКОРП, 2023, 227 стр., ISBN 978-954-471-992-0

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева Елена Крейчова Надежда Сталянова

Книжка 2
ЗА ЛИДЕРСТВОТО В ОБРАЗОВАНИЕТО – С ФАКТИ И АРГУМЕНТИ

Лидерството в столичното образование. Успешни управленски практики. Съставители – Ваня Кастрева и Димитър Веселинов.

ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Обаянието Е. Т. А. Хофман. Faszination E.T.A. Homann. Съставител Светла Черпокова, София: Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, 2024, 423 стр., ISBN 978-619-7667-69-1

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov Dobrinka Georgieva

О «ПЕРЕНОСНОМ» УПОТРЕБЛЕНИИ МЕСТОИМЕНИЯ «Я»

(НА МАТЕРИАЛЕ РУССКОГО ЯЗЫКА) Золян Сурен Тигранович

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
ЗА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ СЪСТОЯНИЯ И ТЕХНИТЕ СИНТАКТИЧНИ ПРОЯВИ

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Марина Джонова

TECHNIQUES OF SHORTENING IN MARITIME ENGLISH

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

НОВАТОРСТВО В СЪВРЕМЕННИЯ МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ

Рая Живкова-Крупева и Тодор Шопов, Бъдете всички едномислени… Социолингвистика на интеркултурализма

Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Доц. Детелин Лучев, гл. ас. д-р Максим Гойнов, проф. Десислава Панева-Маринова, проф. Радослав Павлов, доц. Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, гл. ас. д-р Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Антоанета Робова, „Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит“,

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Проф. Мариана Георгиева

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕСКИ СИМУЛАЦИИ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЧУЖД ЕЗИК

Проф. д-р Милена Йорданова, гл. ас. д-р Михал Павлов

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Проф. д.н. Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, Assoc. Prof. ; Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, Assist. Prof. ; Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, Assoc. Prof. ; Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, Assoc. Prof. ; Kurmanayeva Dina Kassimbekovna, Assoc. Prof.

ЕЗИКЪТ И МОДЕРНИЗМЪТ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

КАК СЕ ПРАВИ ПОКАЗАЛЕЦ?

Александър Иванов

Книжка 3
ON THE USE OF FOCUSSING CONSTRUCTIONS BY BULGARIAN STUDENTS OF ENGLISH

Dr. Yana Chankova, Assoc. Prof., Krassimir Spasov, PhD Student

НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Проф. д.н. Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova , Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE Bilyana Mihaylova Universit de Sofia (Bulgarie)

Rsum. L’article examine l’origine des mots dsignant ‘rire’ dans les langues indo-europennes. Les changements smantiques sont analyss ‡ partir de la relation ‘A’ > ‘rire’, A tant le sens source. Les descendants d’une seule racine ayant le sens premier ‘rire’ sont rpandus dans plusieurs langues indo-europennes : la racine *smey-. Comme on pouvait s’y attendre, la source la plus frquente des mots pour rire sont certaines notions primaires lies ‡ des sons diff

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina , Sergey A. Letun , Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНО ПОЛУВЕКОВИЕ

Проф. д.ф.н. Димитър Веселинов

2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina , Elena G. Tareva , Dimitrina Lesnevskaya

АВТОРЪТ ЗА СЕБЕ СИ. ЛИТЕРАТУРНИ АВТОПОРТРЕТИ

Доц. д.н. Маргарита Серафимова

Книжка 5
ANTONYMY IN ENGLISH AND BULGARIAN MARITIME TERMINOLOGY

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

ПРИЛАГАНЕ НА МУЛТИЛИНГВИЗЪМ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИНЖЕНЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Д-р Цветелина Вукадинова , проф. д-р инж. Сеня Терзиева , доц. д-р инж. Юлияна Яворова

ГРАВЬОРЪТ В ЛИТЕРАТУРАТА

Ас. Сава Славчев

Книжка 4
ПРЕДИКАТИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ФАЗИСНАТА ДЕРИВАЦИЯ: БЪЛГАРСКО-РУСКИ ПАРАЛЕЛИ

Доц. д-р Марина Джонова Гл. ас. д-р Светлозара Лесева Проф. д-р Елена Иванова

WERBUNG IM WIRTSCHAFTSDEUTSCH-UNTERRICHT

Dr. Gergana Fyrkova, Assoc. Prof.

„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Гл. ас. д-р Соня Александрова-Колева, доц. д-р Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин , Бернгард Бремер , Татьяна Курбангулова , Татьяна Лыпкань

Книжка 2
РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ И ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Проф. д-р Гергана Дачева

АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

(М. Ондатджи „Английският пациент“)

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна Логинова, Екатерина Сергеевна Теребова, Надежда Николаевна Усцова, Александра Григорьевна Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов , Валентина Черняк , Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

К ВОПРОСУ О СОДЕРЖАНИИ ФУНКЦИОНАЛЬНОЙ ГРАМОТНОСТИ

Проф. д.п.н. Жадько Н.В., акад. Безруких М.М.

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

НОВО ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА НАПРЕДНАЛИ

Сталянова, Н., Крейчова, Е. & Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология (български език като чужд за напреднали). София: Парадигма, 100 с, ISBN 978-954-326-445-2.

Книжка 5
В ПАМЕТ НА ПАЛМИРА ЛЕГУРСКА

Проф. Мони Алмалех

ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ УЧИТЕЛ ДОБРИ ВОЙНИКОВ И НЕГОВОТО ДЕЛО

Бойчева, К., 2013. В поприще за свобода народна. Хроника на един живот, посветен на българската свобода. София: Рал Колобър, 309 с. ISBN: 9789542948254

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

УНИВЕРСАЛЬНЫЕ СМЫСЛЫ В РУССКИХ РОМАНАХ ХХІ ВЕКА

Проф. д.н. Дмитрий Поль, Алексей Манчев

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В ТУРСКИЯ ЕЗИК: ОПИТ ЗА МОРФОСИНТАКТИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Йорданова, М., 2020. Морфосинтаксис на прилагателното име в турския език. (Рецензенти: проф. д-р Ирина Саръиванова, проф. д-р Стоянка Кендерова; научен редактор: проф. д.ф.н. Димитър

РЕЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СТУДЕНТИ СЛАВИСТИ – ВТОРА ЧАСТ (О – Я)

Сталянова, Н. & Крейчова, Е., 2020. Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. О – Я. София: Парадигма. 118 с. ISBN: 978-954-326-425-4

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ЕЗИКА НА ЛИЧНИТЕ АКАДЕМИЧНИ ДОКУМЕНТИ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Кожухаров, А., 2021. Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 204 стр. ISBN 978-619-7428-55-1.

ЕЗИКОВИТЕ „БИСЕРИ“ И ТЯХНАТА МНОГОПЛАСТОВА МОТИВИРАНОСТ

Тинчева, Н., 2019. Езиковите гафове. Лингвистични, дискурсни и когнитивни аспекти на езиковите „бисери“. София: POLIS, 183 стр. ISBN: 978-954-796-080-0

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Данов, Д. (2020). Дигитализация и образование: иновативност,

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

ЖЕСТОВЕТЕ КАТО ПАМЕТ НА КУЛТУРАТА

Маджаров, Джени. (2017). От избор на владетел до детска игра:

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Золян, С. (2020). Юрий Лотман: О смысле, тексте, истории. Темы и вариации. Москва: Издательский Дом ЯСК. ISBN: 978-5-907117-81-5

γ

те и българските медии (печатни и елек- тронни) в сравнение с предшественика си, където текстовете обхващат тематиката до 2000 г. В новото издание срещаме текстови паралели до началото на 2020 г., потвърж- дение на думите на авторката в предговора (стр. 5), че „…автентичният текст на ак- туална тематика е най-добрият стимул за произвеждане на реч“. В структурно отношение освен от предговор учебникът се състои от из- ползвани съкращения (стр. 7), списък на използваната

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

ЕРОС И АГАПЕ КАТО ЛИТЕРАТУРНИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ

Стоянова, Ю. (2018). Eрос и Агапе. Литературни превъплъщения.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова Димитър Веселинов

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ПРЕДЛОЗИ В РУСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Делева, Н. (2020). Пространствените предлози в руския и българския език (лексикографски аспект), София: издателство „Парадигма“. ISBN 978-954-326-415-5

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

РЕКОНСТРУКЦИЯ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА ВСЛЕДСТВИЕ ПОЯВЛЕНИЯ ТЕСТАТИВНОГО КОМПОНЕНТА В СЕМАНТИКЕ СИХНОМОРФЕМЫ Х

В славянской компаративистике не подвергалось сомнению положение, согласно которому славянский праязык имел в распоряжении две сихномор- фемы, содержащие в своей семантике претеритный компонент (претеритный семон, претеритон) . Это, во-первых, морфема х, восходящая к праиндоев- ропейской морфеме, называемой обычно «формативом сигматического ао- риста». Во-вторых, это морфема л, претеритон которой трудно трактовать как континуант общеиндоевропейского семона. Судьба сихноморфем х и

СЕМИНАР „ИНОВАТИВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ“

16 – 18 септември 2017 г. УОБ на УНСС в Равда Даниела Кох-Кожухарова, Калина Братанова

КАТЕГОРИЯТА ПОСЕСИВНОСТ И НЕЙНИТЕ ПРОЕКЦИИ В СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Йорданова, Милена. (2016). Морфосинтактични аспекти на категорията посесивност в съвременния турски език. София. 192 с. Данаил Данов

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Мария Стойчева. (2016). Европейска идентичност (теоретични дилеми

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(19.09.1933, ЛЕНИНГРАД – 21.10.2015, МОСКВА)

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING BULGARIAN EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XLII / VOLUME 42, 2015 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 112 Книжка 2 / Number 2: 113 – 229 Книжка 3 / Number 3: 231 – 352 Книжка 4 / Number 4: 353 – 484 Книжка 5 / Number 5: 485 – 603 Книжка 6 / Number 6: 604 – 720

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

доц. д-р Анна Павлова (23.06.1941 – 30.01.2015)

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Унгаристични изследвания. 30 години специалност „Унгарска филоло- гия“. Състав. Й. Найденова, Л. Лесничкова, И. Маркова. София, Издателство „Изток-Запад“, 2014, 303 с.

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО „АВТОР – ЧИТАТЕЛ“ КАТО ЛИНГВОКУЛТУРЕН ПРОБЛЕМ

Vassileva, Irena (2006) Author-Audience Interaction. A Cross-Cultural Perspective. St. Augustine: Asgard-Verlag. 270 стр. Том 316 от поредицата: Sprachen und Sprachenlernen, Band 316, editor: Heinrich P. Kelz

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния трансфер. София: Изток-Запад, 2012, 440 с. VIII с. Илиана Владова

И ВРЕМЯ

языке», «Культура русской речи в XXI веке», «Украина», «Славяно- фильство и западничество сегод- ня», «Современный учебник по русскому языку: каким он должен быть?», «Русская школа за рубежом: опыт, проблемы, перспективы», «Кавказский пленник: неизвестный Лермонтов». В работе примут участие известные политические и общественные дея- тели, руководители министерств и ведомств, представители объединений со-

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

СРАВНЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК

Борян Янев. Образните сравнения с антропоцентричен характер в бъл-

О ФОНДЕ

Фонд «Русский мир» был создан 21 июня 2007 года. Учредителями фонда от имени Российской Фе- дерации являются Министерство иностранных дел Российской Федерации и Министерство образова- ния и науки Российской Федерации. Председателем правления фонда является Пред- седатель Комитета по образованию Государствен- ной думы РФ, декан факультета государственно- го управления МГУ, главный редактор журнала « Стратегия России», председатель правления НКИ БРИКС Вячеслав Алексеевич Никонов, а

КАРУСЕЛЬ МАСТЕР-КЛАССОВ БОЛГАРСКИХ УЧИТЕЛЕЙ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

«Учимся учить забавно: русский язык на разных этапах обучения» В нестандартную форму карусели включено несколько мастер-классов, представляющих хорошие практи- ки в обучении русскому языку как иностранному (РКИ) в Болгарии. Для участия приглашены ведущие учителя русского языка, чьи учени- ки добиваются успехов на олимпи- адах и международных конкурсах в области изучаемого языка. Для них творческие навыки - одни из самых необходимых навыков успешно

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

ДНЕВНИЯТ РЕД НА КОЦЕПТУАЛНИТЕ МЕТАФОРИ

Ishpekova, Rositsa. (2012). Policing the Naughty Newbies: Conceptual metaphors in Financial Times’ reports on corruption and organized crime-related events in Bulgaria. Sofi a: Unison Art. 150 p. ISBN: 9789549247541

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

ВИСОКОФУНКЦИОНАЛНО И МОДЕРНО

Хаджиева, Е., Влахова, Р., Гарибова, Н., Дачева, Г., Асенова, А., Шушли- на, В. & Велкова, Й.

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING EDUCATIONAL JOURNAL

ГОДИНА XL / VOLUME 40, 2013 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENT СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 136 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 137 – 280 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 281 – 424 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 425 – 584 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 585 – 760 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 761 – 880 ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА / APPLIED LINGUISTICS 9–26: Les Moyens Syntaxiques du rheme en russe [Syntactic Properties of the Rheme in Russian] / Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel 145–172: Текст как мультисемантический объект [Text

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

V ÞÁÈËÅÉÍÀß ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

„Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè â îáó÷åíèè ÐÊÈ“

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

АКАДЕМИЧЕН КАЛЕНДАР ЗА 2012 Г.

01.02. 2012 г. Международна конференция „Славянските етноси, езици и култури в

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.