Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for23.401pron

2023/4, стр. 347 - 358

ПРОНИЦАЕМОСТТА НА ФОРМИТЕ НА КОНКЛУЗИВА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Красимира Алексова
OrcID: 0000-0003-3205-9958
E-mail: krasimira_aleksova@slav.uni-sofia.bg
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията изследва проницаемостта на композираните конклузивни форми в деятелен и страдателен залог в съвременния български език. Разграничават се два случая: проницаемост от кратки дателни и винителни лични местоимения и от частицата „се“ с местоименен произход, както и вмъкване на частицата „ли“ и други частици, пълнозначни думи, вметнати думи изрази и прости изречения. Освен това се прави преглед на специфични и обобщени модели на проницаемост, подкрепени с примери от езикови корпуси и интернет. Изводите, които се правят, подчертават както общите, така и уникалните характеристики на проницаемостта на композираните глаголни форми. Това се обосновава въз основата на примери, получени от езикови корпуси и интернет, които обхващат кратки лични местоимения, наречия, частици като „се“ и „ли“, пълнозначни думи, вметнати думи и изрази, обособени части, прости изречения, както и съставни форми, при които проницаемостта не е възможна. Освен това се установяват няколко случая, при които е възможно проникване на две места от едни и същи езикови елементи. Представените примери и модели, заедно с произтичащите от тях изводи, доказват, че процесът на граматикализация на формално равнище не е напълно осъществен в българската глаголна парадигма. Това се дължи на факта, че композираните глаголни форми са проницаеми за други елементи. Авторът прилага параметъра на граматикализацията на К. Леман, за да докаже, че с напредването на процеса на граматикализация се увеличава способността за пренареждане на елементите, но се намалява пропускливостта от други езикови единици.

Ключови думи: проницаемост; конклузив; композирани глаголни форми

І. Въведение

Една от значителните трудности, пред които се изправя изучаващият български език като чужд, е словоредът на композираните глаголни форми в съвременния български език. Предизвикателството се усложнява и от наличието на множество композирани глаголни форми, чиито микроелементи могат да варират от 2 до 6 (напр. чел съм, щях да чета, щях да съм чел, щял съм бил да съм заминал и др.). Досега по-разгърнати модели на словореда могат да се намерят за индикативните форми на перфекта, плусквамперфекта, бъдеще предварително време и бъдеще време в миналото, формулирани като правила за словореда при наличието на лични местоимения, отрицателната частица и кратки местоименни форми в монографията на Р. Ницолова (Nitsolova 2008, pp. 293 – 294; pp. 301 – 302; p. 311; pp. 314 – 315). Липсата на изчерпателно изследване за проницаемостта на композираните глаголни форми в съвременния български език ни насочи към тази тема. За мястото на местоименните клитики в индикативни глаголни форми пише и С. Банова (Banova 2022). Цв. Димитрова подробно изследва мястото на клитичния клъстър в исторически и съвременен аспект (Dimitrova 2023).

В това изследване обект на проучване е проницаемостта на композираните форми на конклузива в деятелния и страдателния залог от кратки местоименни форми, частицата ли, наречия или други пълнозначни думи, частици със собствено ударение, вметнати думи и изрази и прости изречения. Ограничихме се до формите на конклузива поради изискванията към обема на работата. Издига се хипотезата, че съществува разлика между мястото, което заемат в композираната глаголна форма кратките местоименни форми, и позицията, в която могат да се употребят наречия или други пълнозначни думи, частици със собствено ударение, вметнати думи и изрази и прости изречения. Целта ни е да докажем, че граматикализацията на евиденциалните форми, вкл. на конклузива, на формално равнище не е завършила, тъй като е възможно разкъсване на композираната глаголна форма. Опираме се при това твърдение на един от синтагматичните параметри на граматикализацията според вижданията на Кр. Леман – т.нар. синтагматична вариантност, разбирана като изменчивост на елементите и тяхната фиксираност в конструкцията. Леман смята, че синтагматичната вариантност намалява в процеса на граматикализация (Lehmann 2002, pp. 140 – 142). Съществуват някои изследвания на разкъсваемостта на композираните форми, представени от Р. Ницолова (Nitsolova 2008) и от Кр. Алексова (Aleksova 2021).

При доказването на издигнатата хипотеза си служим с конкретни и обобщени модели, както и с примери, извлечени от корпуси на съвременния български език, както и от интернет.

ІІ. Проникване на кратки лични местоимения и частици с местоименен произход в композираните конклузивни глаголни форми

1. В композирани форми в конклузив, деятелен залог

В тази част от работата се концентрираме върху възможността в композираните конклузивни форми да проникват кратки местоименни форми и частицата се от местоименен произход. Хипотезата, която издигаме, гласи, че проникването на тези атонични елементи е възможно в предпоследната синтагматична позиция в композираната глаголна форма, а това значи, че тези атонични елементи ще се разполагат преди последната тонична микрословоформа. Очакваме изключения в 3 л., ед.ч., когато местоименният комплекс предшества спомагателния глагол е в положителните и отрицателните глаголни форми. По-долу представяме някои модели в 1 и 3 л., ед.ч., като кратките местоименни лични форми и частицата се са в получер шрифт, за да изпъкне позицията на проницаемост. Самата композирана глаголна форма в конклузив с вмъкнатите елементи е подчертана.

Отрицателните форми за бъдеще време и бъдеще в миналото (които съвпадат) и за бъдеще предварително време и бъдеще предварително време в миналото (които също съвпадат) са по 3, между които се наблюдава конкуренция (Aleksova 2022). Наличието на 3 типа форми за отрицателните бъдещи времена също говори за незавършил процес на граматикализация. Това важи както за деятелния, така и за страдателния залог.

Отчитаме възможността за изнасяне на спомагателния глагол съм в сег. вр. в начална позиция, когато това се разрешава от словореда на изречението, напр. Вероятно е щял да му се обади и под. Тези случаи обаче не представяме в конкретните модели.

Сегашно и имперфект – четял съм му го, не съм му го четял, четял му го е, не му го е четял, обадел съм му се, не съм му се обадел.

Аорист – приготвил съм му го, приготвил му го е, не съм му го приготвил, не му го е приготвил, обадил съм му се, не съм му се обадил, обадил му се е, не му се е обадил.

Бъдеще и бъдеще време в миналото – щял съм да му го дам, нямало съм да му го дам, нямало е да му го дам, не съм щял да му го дам, щял е да му го даде, нямало е да му го даде, не е щял да му го даде, щял е да му се обади, нямало е да му се обади, не е щял да му се обади.

Перфект и плусквамперфект – бил съм му го дал, не съм му го бил дал, бил му го е дал, не бил му го е дал, обадил съм му се бил, не съм му се бил обадил, обадил му се е бил/бил му се е обадил, не му се е бил обадил.

Бъдеще предварително време и бъдеще предварително време в миналото – щял съм да съм/бъда му го дал, нямало да съм/бъда му го дал, не щял съм да съм/бъда му го дал, щял е да му го е/бъдеа му го дал, нямало да му го е/бъде му го дал, не щял е да му го е/бъде му го дал, щял е да му се е/бъде му се обадил, нямало е да му се е/бъде му се обадил, не е щял да съм/бъде му се обадил, щял е да му се е/ бъде му се обадил, нямало е да му се е/бъде му се обадил, не е щял да му се е/бъде му се обадил

Представените по-долу примери1 илюстрират в писмената реч позицията на разкъсване на композираните конклузивни форми от кратки лични местоимения и частицата се. Композираните форми са подчертани, а кратките лични местоимения са в получер шрифт.

(1) Телефонът на Лео давал „изключено“ и даже най-приближените му не били в положение да го открият, в случай че той самичък не им се обадел след вре2ме.

(2) Ще го поздравя и… – гениално хрумване! – ще му благодаря отново за двадесетте лири, дето ми ги даде назаем. Мамка му, ама аз май не съм му ги върнала, или…? (БНК)

(3) Ако Регар е бил щастлив с жена си, нямало е да му потрябва момичето на Старк. (БНК)

(4) Ако е имало нещо в ума ти, нямало е да ме връзва, а направо щеше да ме цапардоса по главата.

(5) Но така и не му се удаде случай и докато гледаше страховитото изражение върху лицето на Сириус, Хари понякога се питаше дали е щял да се престраши да му го каже, дори и да е имал възможност. (БНК)

(6) И си отъпквал пътя, който е щял да я отведе до тази част на Вселената.

Конкретните модели и примери от (1) до (6) доказват правилността на издигнатата хипотеза, че в композираните конклузивни форми кратките лични местоимения и частицата се заемат предпоследната позиция в синтагматичната организация на композираната форма. Могат да се формулират следните заключения:

– Положителните конклузивни форми за сегашно време, имперфект и аорист не са проницаеми за кратки местоименни форми и частицата се (напр. четял съм му го, обадел съм му се, приготвил съм му го).

– Кратките лични местоимения и частицата се се разполагат в предпоследната позиция в композираната конклузивна форма преди сегашната форма на глагола или миналото несвършено/свършено деятелно причастие.

– В конклузивните форми на перфекта и плусквамперфекта, които съвпадат, кратките местоименни форми и частицата се разполагат в третата позиция от края при формата бил и миналото свършено деятелно причастие, или пред глагола съм и миналото свършено деятелно причастие, напр. не съм му го бил дал, обадим му се е бил/бил му се е обадил.

Въз основа на примерите и на конкретните модели могат да бъдат представени следните обобщени модели за проницаемост на композираните конклузивни форми от кратките местоимения и частицата се:

минало несвършено деятелно причастие/минало свършено деятелно причастие/отрицателна частица не/минало свършено деятелно причастие на съм (бил) + спомагателен глагол съм/спомагателен глагол ща (щял)/Ø + частица да/Ø + спомагателен глагол съм/Ø + кратко дателно лично местоимение + кратко винително лично местоимение/частица се + сегашно време/минало свършено деятелно причастие

отрицателна частица не/минало свършено деятелно причастие/форма на съм (бил) + спомагателен глагол съм/Ø + кратко дателно лично местоимение + кратко винително лично местоимение/частица се + форма на съм (бил)/формант е бил + минало свършено деятелно причастие

2. В композирани форми в конклузив, страдателен залог

В тази подчаст разглеждаме разкъсваемостта на конклузивните композирани форми в страдателен залог. Предлагаме конкретни модели в 1 и 3 л., ед.ч., както и примери от корпуси и интернет. В тях композираните конклузивни страдателни форми могат да бъдат разкъсвани от дателни лични кратки местоименни форми.

Сегашно, имперфект, аорист, перфект, плусквамперфект – прочетен съм му бил/бил съм му прочетен, не съм му бил прочетен; прочетен му е бил, не му е бил прочетен.

Бъдеще, бъдеще предварително, бъдеще в миналото, бъдеще предварително в миналото – щял съм да съм му/да му бъда прочетен, нямало съм да съм му/му бъда прочетен; щял е да му е/бъде прочетен, нямало е да му е/бъде прочетен.

Конкретните модели могат да се онагледят чрез следните примери:

(7) […] бил е препредаван на различни служители от МВР, бил му е нанесен неколкократен побой […] 3

(8) След като срещу наложената глоба с фиш е била депозирана жалба, този фиш е бил анулиран и срещу въз.П. е било образувано и проведено административно-наказателно производство по реда на ЗАНН – бил ѝ е съставен акт и издадено наказателно постановление4.

(9) Ищцата сочи, че е постъпила на болнично лечение за счупването на лъчевата кост на дясната ръка и за счупването на диафизата на раменната кост на същата ръка, била ѝ е проведена интервенция, но и след нея е имала болезнени и ограничени движения […] 5

(10) Изпращани са му есемеси, звънели са му, изпратен му е бил и парламентьор6.

В тези примери конклузивните форми не изразяват извод, обобщение, умозаключение, а субективно представяне на факти и събития (Gerdzhikov 1977; Moskova 2021).

Могат да бъдат предложени следните обобщени модели на проницаемост на конклузивните страдателни форми от дателни лични кратки местоимения:

минало страдателно причастие/отрицателна частица не/форма на спомагателния глагол ща (щял) + спомагателен глагол съм + частица да/Ø + спомагателен глагол съм/Ø + дателно лично кратко местоимение + спомагателен глагол съм (е)/Ø + форма на съм (бил) + минало страдателно причастие отрицателна частица не + дателно лично кратко местоимение + форма на спомагателния глагол съм (е) + форма на спомагателния глагол съм (бил) + минало страдателно причастие

От примерите, конкретните и обобщените модели може да се изведат следните изводи за проницаемостта на страдателните конклузивни форми от кратки форми на дателни лични местоимения:

– Няма страдателни конклузивни форми, които да не са проницаеми от дателни форми на кратките лични местоимения.

– Дателните кратки лични местоимения заемат рядко предпоследна позиция в композираните конклузивни страдателни форми (напр. прочетен съм му бил, бил съм му прочетен, щял съм да съм му прочетен).

– Дателните кратки форми на личните местоимения заемат най-често трета позиция (напр. щял е да му е бъде прочетен, нямало е да му е прочетен) от края към началото на композираната конклузивна страдателна форма.

ІІІ. Проникване на въпросителната частица ли, наречия, други частици, вметнати думи и изрази, прости изречения в композираните конклузивни глаголни форми

1. В композирани форми в конклузив, деятелен залог

В тази част се разглежда възможността композираните глаголни форми на конклузива да бъдат разкъсвани от въпросителната частица ли, наречия и други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения. По-долу представяме следните конкретни модели в 1 и в 3 л., ед.ч.

Сегашно и имперфект – четял ли съм, не съм ли/вероятно/май/както се казва/ преди да осъзная четял, четял ли е, не е ли четял, обадел ли съм се, не съм ли се вероятно/май/както се казва/преди да осъзная обадел, обадел ли се е, не се ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная обадел.

Аорист – приготвил ли съм, не съм ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная приготвил, обадил ли съм се, не съм ли се вероятно/май/както се казва/ преди да осъзная обадил, обадил ли се е, не се ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная обадил.

Бъдеще и бъдеще време в миналото – щял ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да дам, нямало ли съм вероятно/май/както се казва/ преди да осъзная да дам, нямало ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да дам, не съм ли щял вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да дам, щял ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да даде, нямало ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да даде, не е ли щял вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да даде, щял ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да се обади, нямало ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да се обади, не е ли щял вероятно/ май/както се казва/преди да осъзная да се обади

Перфект и плусквамперфект – бил ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, не съм ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная бил дал, обадил ли се е бил /бил ли се е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная обадил, не се ли е бил вероятно/май/както се казва/преди да осъзная обадил Бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото – щял ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, нямало ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, не съм ли щял вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, щял ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, нямало ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, не е ли щял вероятно/май/ както се казва/преди да осъзная да е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, щял ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная се обадил, нямало ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм/бъда вероятно/май/ както се казва/преди да осъзная се обадил, не съм ли щял вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм се/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная се обадил, щял ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да се е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная се обадил, нямало ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да се е/ бъде вероятно/май/ както се казва/преди да осъзная се обадил, не е ли щял вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да се е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная се обадил

В конкретните модели се наблюдават следните особености:

– Съществуват няколко случая, в които композираната конклузивна форма не е разкъсваема от наречия или други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения – сегашно и имперфект (четял ли съм), аорист (чел ли съм) и перфект, плусквамперфект (обадил ли се е бил).

– В повечето случаи въпросителната частица ли и наречията, пълнозначните думи, тоничните частици, вметнатите думи и изрази и простите изречения разкъсват композираните форми на конклузива на различни места преди и след спомагателния глагол съм. По-малко са случаите, в които те се явяват в една и съща позиция, напр. нямало ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да дам, не съм ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, не съм ли/ вероятно/май/както се казва/преди да осъзная бил дал, нямало ли/вероятно/ май/както се казва/преди да осъзная да съм дал. Както се вижда, това се наблюдава само в отрицателни форми за всички времена.

– Когато във формите на бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото е употребен спомагателният глагол бъда, а не съм, то тогава композираната конклузивна глаголна форма може да бъде разкъсана на две места от наречия или други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения: или след щял съм, нямало съм, не щял съм, или в предпоследна позиция пред миналото свършено деятелно причастие.

Някои от изброените конкретни модели могат да се онагледят със следните примери:

(11) Не се ли е превърнал „той“ в придатък на собствената си социоикономическа роля?7

(12) Ами хазяите – нямало ли е да забележат преграждането на стаята по намалелите ѝ размери?8

(13) Намираме се в предисторическите времена. Била ли е вече потънала Лемурия?9

(14) Щял е вероятно да се ожени и да има деца.10

(15) Щели са май да освобождават украинците от ...„украинско робство“?11

(16) Казват още и че ако да е бил Бенковски там навместо Ботев, първият е щял преди да произнесе пламенната си реч пред новосвободената рая Българска да първо да им подпали къщите и нивите с неприбраните посеви.12

Представените конкретни модели могат да бъдат трансформирани в следните обобщени модели:

минало несвършено деятелно причастие/минало свършено деятелно причастие + въпросителна частица ли + спомагателен глагол съм форма на спомагателния глагол ща (щял)/отрицателна частица не/форма на спомагателния глагол съм (бил)/форма на безличното няма (нямало) + въпросителна частица ли/Ø/форма на спомагателния глагол съм + въпросителна частица ли/Ø+ частица да/Ø + частица се/Ø + сегашна форма на глагола/форма на съм (бил) + минало свършено деятелно причастие/ минало несвършено деятелно причастие/Ø

2. В композирани форми в конклузив, страдателен залог

В тази част разглеждаме възможността композираните конклузивни страдателни форми да бъдат разкъсвани от частицата ли, наречия и други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения. Първоначално представяме конкретни модели в 1 и 3 л., ед. ч.

Сегашно, имперфект, аорист, перфект, плусквамперфект – прочетен ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная бил/бил ли съм вероятно/май/ както се казва/преди да осъзная прочетен, не съм ли бил вероятно/май/както се казва/преди да осъзная прочетен; прочетен ли е бил, не е ли бил вероятно/ май/както се казва/преди да осъзная прочетен.

Бъдеще, бъдеще предварително, бъдеще в миналото, бъдеще предварително в миналото – щял ли съм да съм/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная прочетен, нямало ли съм да съм/бъда вероятно/май/както се казва/ преди да осъзная прочетен; щял ли е да е/бъде вероятно/май/както се казва/ преди да осъзная прочетен, нямало ли е да е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная прочетен.

Анализът на конкретните модели води до следните изводи:

– Неразкъсваеми от наречия или други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения са страдателните форми за сегашно, имперфект, аорист, перфект и плусквамперфект (прочетен ли е бил).

Въпросителната частица ли се разполага в позиция след първата микрословоформа със собствено ударение.

– Наречията и други пълнозначни думи, тоничните частици, вметнатите думи и изрази и простите изречения, разкъсващи композираните конклузивни страдателни форми, се разполагат в предпоследната позиция пред миналото страдателно причастие.

Предложените конкретни модели могат да се онагледят и с примери, като пример (20) е конструиран, защото не открихме подобни употреби в интернет и корпуси, което не означава, че не съществуват. Според нас конструираният пример е напълно приемлив за езиковото съзнание на съвременните българи.

(17) Щял да бъде свободен, когато е извършено убийството. Е, нямало ли е да бъде превъзпитан в затвора?13

(18) И още нещо, пирамидите били ли са вече построени, когато това се е случило?14

(19) И всички като че почувстваха в себе си вина, че са си позволили да се веселят тогава, когато учителят им е бил може би най-много измъчван от болестта.15

(20) Нямало е, както ми се струва, да предприеме нищо. (конструиран пример)

В резултат от анализите на конкретните модели и примерите могат да бъдат представени следните обобщени модели за разкъсваемостта на композираните страдателни конклузивни форми от частицата ли, наречия и други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения.

минало страдателно причастие/отрицателна частица не/форма на спомагателния глагол ща (щял)/форма на спомагателния глагол съм (бил)/ форма на безличния елемент няма (нямало) + въпросителна частица ли + спомагателен глагол съм/бъда + частица да/Ø + форма на спомагателен глагол съм/бъда/Ø + наречие/тонична частица/вметнати думи и изрази/ просто изречение + минало страдателно причастие/Ø

3. Обобщения

В резултат на представените конкретни и обобщение модели, както и на примерите от корпуси и интернет могат да бъдат направени следните обобщения:

– Всички форми на конклузива в деятелен и страдателен залог са композирани и всички показват възможност да бъдат разкъсвани от други елементи. Всички са проницаеми от въпросителната частица ли, но не всички могат да допускат проникването на наречия и други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения.

– Най-често въпросителната частица ли, от една страна, и от друга – наречията, другите пълнозначни думи, тоничните частици, вметнатите думи и изрази и простите изречения се разполагат в различни синтагматични позиции в композираните конклузивни глаголни форми. Въпросителната частица ли заема второто място в композираната конклузивна форма, докато наречията и други пълнозначни думи, тоничните частици, вметнатите думи и изрази и простите изречения се срещат в четвърта, трета или втора позиция от края.

– Процесът на граматикализация на формите на конклузива в трите залога не е приключен, тъй като е възможно тези форми да бъдат разкъсвани от други непълнозначни и пълнозначни думи, словосъчетания и изречения. Това показва прилагането на синтагматичния параметър на граматикализацията, наречен от Кр. Леман синтагматична вариантност (Lehmann 2002, pp. 140 – 142).

Тази работа е част от изследванията върху възможността в композираните форми в индикатив, конклузив, ренаратив и дубитатив да се вмъкват частици, наречия, други пълнозначни думи, частици със собствено ударение, вметнати думи и изрази и прости изречения. Предстои проучването на разкъсваемостта на ренаратива и дубитатива. Тези изследвания обогатяват разглеждането на процеса на граматикализацията в областта на българския глагол. Могат да послужат и на всеки преподавател по български език като чужд, а и на самите обучавани.

БЕЛЕЖКИ

1. Във всички примери са запазени правописът, пунктуацията и оформянето на текста в оригинала. Под съкращението БНК се разбира Български национален корпус.

2. https://novini247.com/novini/protsesat-sreshtu-jana-bergendorf-za-domashnonasilie-chrez-esemesi-koyto_1749877.html, 12.1.04.2023 г.

3. https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/12139132, 12.04.2023 г.

4. https://dela.bg/Acts/0dff76c9-7800-41e3-9901-372f45fcfd9b, 13.02.2023 г.

5. http://www.os-yambol.org/ser/vs/2019/03/0074d818/05813119.htm, 12.04.2023 г.

6. https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/poiskaha-30-000-evro-predi-deloto-nakanara, 12.04.2023 г.

7. https://www.facebook.com/psyfb/posts/10154239587280994/, 13.04.2023 г.

8. https://literaturensviat.com/?p=135850, 13.04.2023 г.

9. http://vmh-bg.com/кога-е-създаден-първият-човек/, 13.04.2023 г.

10. https://www.bgdnes.bg › България, 13.04.2023 г.

11. https://m.dnes.bg//comments.php?id=525560, 13.04.2023 г.

12. http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=forty&Number=1952877342&page= &view=&sb=&part=all&vc=1, 13.4.2023 г.

13. https://www.mediapool.bg/tryabvashe-da-e-v-zatvora-prokuraturata-e-osadenazaradi-shestornoto-ubiystvo-v-novi-iskar-news316421.html, 13.04.2023 г.

14. https://m.bg-mamma.com/?topic=1117259.msg39280611, 13.04.2023 г.

15. http://arhiereiskopz.com/to-childrens/library/tales?start=15, 13.04.2023 г.

ЛИТЕРАТУРА

АЛЕКСОВА, Кр., 2021. Иновационни процеси и граматикализация. Български език, Приложение 2021, 68, с. 50 – 72. pISSN 0005-4283, eISSN 2603-3372.

АЛЕКСОВА, Кр., 2022. За негативните форми на бъдещите времена на конклузива в съвременния български език. Езиков свят, кн. 20, бр. 2, с. 184 – 190. https://doi.org/10.37708/ezs.swu.bg.v20i2.2

BANOVA, S., 2022. The word order of verbal clitics in Bulgarian. – In: GERGANOV, E.; KYUCHUKOV, H.; SAMKO, M. (eds.). Linguistics and Children’s Language Development. Festschrift in Honor of Prof. Dr. Juliana Stoyanova. LINCOM Studies in Language Acquisition and Bilingualism 04, ISBN 9783969391006, pp. 208 – 217.

ГЕРДЖИКОВ, Г., 1977. Една специфична глаголна категория в съвременния български език (Категорията „ангажираност на говорещия с изказването на действието“). В: Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии. Т. 69, 2, с. 5 – 68. ISSN 1314-9989.

ДИМИТРОВА, Цв., 2023. Българските клитики: история и настояще. София: Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. 256 с. ISBN 978-619-908-845-6.

LEHMANN, Ch., 2002. Thought on Grammaticalization. Second, revised edition. Erfurt: Seminar für Sprachwissenschaft der Universität.

МОСКОВА, М., 2021. Конклузивът в съвременния български език. Дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. София: ръкопис.

НИЦОЛОВА, Р., 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 524 с. ISBN 9789540727387.

REFERENCES

ALEKSOVA, Kr., 2021. Inovatsionni protsesi i gramatikalizatsiya. Balgarski ezik, Prilozhenie 2021, 68, pp. 50 – 72. pISSN 0005-4283, eISSN 2603-3372. [in Bulgarian].

ALEKSOVA, Kr., 2022. Za negativnite formi na badeshtite vremena na konkluziva v savremenniya balgarski ezik. Ezikov svyat, kn. 20, br. 2, pp. 184 – 190. https:// doi.org/10.37708/ezs.swu.bg.v20i2.2 . [in Bulgarian].

BANOVA, S., 2022. The word order of verbal clitics in Bulgarian. In: GERGANOV, E.; KYUCHUKOV, H.; SAMKO, M. (eds.). Linguistics and Children’s Language Development. Festschrift in Honor of Prof. Dr. Juliana Stoyanova. LINCOM Studies in Language Acquisition and Bilingualism 04, ISBN 9783969391006, pp. 208 – 217. [in Bulgarian].

DIMITROVA, T., 2023. Balgarskite klitiki: istoriya i nastoyashte. Sofia: Institut za balgarski ezik „Prof. Lyubomir Andreychin“ pri BAN. ISBN 978-619-908-8456. [in Bulgarian].

GERDZHIKOV, G., 1977. Edna spetsifichna glagolna kategoria v savremennia balgarski ezik (Kategoriyata “angazhiranost na govoreshtia s izkazvaneto na deystvieto”). In: Godishnik na Sofiyskia universitet, Fakultet po slavyanski filologii, T. 69, 2, pp. 5 – 68. ISSN 1314-9989. [in Bulgarian].

LEHMANN, Ch., 2002. Thought on Grammaticalization. Second, revised edition. Erfurt: Seminar für Sprachwissenschaft der Universität.

MOSKOVA, M., 2021. Konkluzivat v savremenniya balgarski ezik. Disertatsionen trud za pridobivane na obrazovatelnata i nauchna stepen „doktor“. Sofia: rakopis. [in Bulgarian].

NITSOLOVA, R., 2008. Balgarska gramatika. Morfologiya. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. ISBN 9789540727387. [in Bulgarian].

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.