https://doi.org/10.53656/for23.401pron

2023/4, стр. 347 - 358

ПРОНИЦАЕМОСТТА НА ФОРМИТЕ НА КОНКЛУЗИВА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Резюме: Статията изследва проницаемостта на композираните конклузивни форми в деятелен и страдателен залог в съвременния български език. Разграничават се два случая: проницаемост от кратки дателни и винителни лични местоимения и от частицата „се“ с местоименен произход, както и вмъкване на частицата „ли“ и други частици, пълнозначни думи, вметнати думи изрази и прости изречения. Освен това се прави преглед на специфични и обобщени модели на проницаемост, подкрепени с примери от езикови корпуси и интернет. Изводите, които се правят, подчертават както общите, така и уникалните характеристики на проницаемостта на композираните глаголни форми. Това се обосновава въз основата на примери, получени от езикови корпуси и интернет, които обхващат кратки лични местоимения, наречия, частици като „се“ и „ли“, пълнозначни думи, вметнати думи и изрази, обособени части, прости изречения, както и съставни форми, при които проницаемостта не е възможна. Освен това се установяват няколко случая, при които е възможно проникване на две места от едни и същи езикови елементи. Представените примери и модели, заедно с произтичащите от тях изводи, доказват, че процесът на граматикализация на формално равнище не е напълно осъществен в българската глаголна парадигма. Това се дължи на факта, че композираните глаголни форми са проницаеми за други елементи. Авторът прилага параметъра на граматикализацията на К. Леман, за да докаже, че с напредването на процеса на граматикализация се увеличава способността за пренареждане на елементите, но се намалява пропускливостта от други езикови единици.

Ключови думи: проницаемост; конклузив; композирани глаголни форми

І. Въведение

Една от значителните трудности, пред които се изправя изучаващият български език като чужд, е словоредът на композираните глаголни форми в съвременния български език. Предизвикателството се усложнява и от наличието на множество композирани глаголни форми, чиито микроелементи могат да варират от 2 до 6 (напр. чел съм, щях да чета, щях да съм чел, щял съм бил да съм заминал и др.). Досега по-разгърнати модели на словореда могат да се намерят за индикативните форми на перфекта, плусквамперфекта, бъдеще предварително време и бъдеще време в миналото, формулирани като правила за словореда при наличието на лични местоимения, отрицателната частица и кратки местоименни форми в монографията на Р. Ницолова (Nitsolova 2008, pp. 293 – 294; pp. 301 – 302; p. 311; pp. 314 – 315). Липсата на изчерпателно изследване за проницаемостта на композираните глаголни форми в съвременния български език ни насочи към тази тема. За мястото на местоименните клитики в индикативни глаголни форми пише и С. Банова (Banova 2022). Цв. Димитрова подробно изследва мястото на клитичния клъстър в исторически и съвременен аспект (Dimitrova 2023).

В това изследване обект на проучване е проницаемостта на композираните форми на конклузива в деятелния и страдателния залог от кратки местоименни форми, частицата ли, наречия или други пълнозначни думи, частици със собствено ударение, вметнати думи и изрази и прости изречения. Ограничихме се до формите на конклузива поради изискванията към обема на работата. Издига се хипотезата, че съществува разлика между мястото, което заемат в композираната глаголна форма кратките местоименни форми, и позицията, в която могат да се употребят наречия или други пълнозначни думи, частици със собствено ударение, вметнати думи и изрази и прости изречения. Целта ни е да докажем, че граматикализацията на евиденциалните форми, вкл. на конклузива, на формално равнище не е завършила, тъй като е възможно разкъсване на композираната глаголна форма. Опираме се при това твърдение на един от синтагматичните параметри на граматикализацията според вижданията на Кр. Леман – т.нар. синтагматична вариантност, разбирана като изменчивост на елементите и тяхната фиксираност в конструкцията. Леман смята, че синтагматичната вариантност намалява в процеса на граматикализация (Lehmann 2002, pp. 140 – 142). Съществуват някои изследвания на разкъсваемостта на композираните форми, представени от Р. Ницолова (Nitsolova 2008) и от Кр. Алексова (Aleksova 2021).

При доказването на издигнатата хипотеза си служим с конкретни и обобщени модели, както и с примери, извлечени от корпуси на съвременния български език, както и от интернет.

ІІ. Проникване на кратки лични местоимения и частици с местоименен произход в композираните конклузивни глаголни форми

1. В композирани форми в конклузив, деятелен залог

В тази част от работата се концентрираме върху възможността в композираните конклузивни форми да проникват кратки местоименни форми и частицата се от местоименен произход. Хипотезата, която издигаме, гласи, че проникването на тези атонични елементи е възможно в предпоследната синтагматична позиция в композираната глаголна форма, а това значи, че тези атонични елементи ще се разполагат преди последната тонична микрословоформа. Очакваме изключения в 3 л., ед.ч., когато местоименният комплекс предшества спомагателния глагол е в положителните и отрицателните глаголни форми. По-долу представяме някои модели в 1 и 3 л., ед.ч., като кратките местоименни лични форми и частицата се са в получер шрифт, за да изпъкне позицията на проницаемост. Самата композирана глаголна форма в конклузив с вмъкнатите елементи е подчертана.

Отрицателните форми за бъдеще време и бъдеще в миналото (които съвпадат) и за бъдеще предварително време и бъдеще предварително време в миналото (които също съвпадат) са по 3, между които се наблюдава конкуренция (Aleksova 2022). Наличието на 3 типа форми за отрицателните бъдещи времена също говори за незавършил процес на граматикализация. Това важи както за деятелния, така и за страдателния залог.

Отчитаме възможността за изнасяне на спомагателния глагол съм в сег. вр. в начална позиция, когато това се разрешава от словореда на изречението, напр. Вероятно е щял да му се обади и под. Тези случаи обаче не представяме в конкретните модели.

Сегашно и имперфект – четял съм му го, не съм му го четял, четял му го е, не му го е четял, обадел съм му се, не съм му се обадел.

Аорист – приготвил съм му го, приготвил му го е, не съм му го приготвил, не му го е приготвил, обадил съм му се, не съм му се обадил, обадил му се е, не му се е обадил.

Бъдеще и бъдеще време в миналото – щял съм да му го дам, нямало съм да му го дам, нямало е да му го дам, не съм щял да му го дам, щял е да му го даде, нямало е да му го даде, не е щял да му го даде, щял е да му се обади, нямало е да му се обади, не е щял да му се обади.

Перфект и плусквамперфект – бил съм му го дал, не съм му го бил дал, бил му го е дал, не бил му го е дал, обадил съм му се бил, не съм му се бил обадил, обадил му се е бил/бил му се е обадил, не му се е бил обадил.

Бъдеще предварително време и бъдеще предварително време в миналото – щял съм да съм/бъда му го дал, нямало да съм/бъда му го дал, не щял съм да съм/бъда му го дал, щял е да му го е/бъдеа му го дал, нямало да му го е/бъде му го дал, не щял е да му го е/бъде му го дал, щял е да му се е/бъде му се обадил, нямало е да му се е/бъде му се обадил, не е щял да съм/бъде му се обадил, щял е да му се е/ бъде му се обадил, нямало е да му се е/бъде му се обадил, не е щял да му се е/бъде му се обадил

Представените по-долу примери1 илюстрират в писмената реч позицията на разкъсване на композираните конклузивни форми от кратки лични местоимения и частицата се. Композираните форми са подчертани, а кратките лични местоимения са в получер шрифт.

(1) Телефонът на Лео давал „изключено“ и даже най-приближените му не били в положение да го открият, в случай че той самичък не им се обадел след вре2ме.

(2) Ще го поздравя и… – гениално хрумване! – ще му благодаря отново за двадесетте лири, дето ми ги даде назаем. Мамка му, ама аз май не съм му ги върнала, или…? (БНК)

(3) Ако Регар е бил щастлив с жена си, нямало е да му потрябва момичето на Старк. (БНК)

(4) Ако е имало нещо в ума ти, нямало е да ме връзва, а направо щеше да ме цапардоса по главата.

(5) Но така и не му се удаде случай и докато гледаше страховитото изражение върху лицето на Сириус, Хари понякога се питаше дали е щял да се престраши да му го каже, дори и да е имал възможност. (БНК)

(6) И си отъпквал пътя, който е щял да я отведе до тази част на Вселената.

Конкретните модели и примери от (1) до (6) доказват правилността на издигнатата хипотеза, че в композираните конклузивни форми кратките лични местоимения и частицата се заемат предпоследната позиция в синтагматичната организация на композираната форма. Могат да се формулират следните заключения:

– Положителните конклузивни форми за сегашно време, имперфект и аорист не са проницаеми за кратки местоименни форми и частицата се (напр. четял съм му го, обадел съм му се, приготвил съм му го).

– Кратките лични местоимения и частицата се се разполагат в предпоследната позиция в композираната конклузивна форма преди сегашната форма на глагола или миналото несвършено/свършено деятелно причастие.

– В конклузивните форми на перфекта и плусквамперфекта, които съвпадат, кратките местоименни форми и частицата се разполагат в третата позиция от края при формата бил и миналото свършено деятелно причастие, или пред глагола съм и миналото свършено деятелно причастие, напр. не съм му го бил дал, обадим му се е бил/бил му се е обадил.

Въз основа на примерите и на конкретните модели могат да бъдат представени следните обобщени модели за проницаемост на композираните конклузивни форми от кратките местоимения и частицата се:

минало несвършено деятелно причастие/минало свършено деятелно причастие/отрицателна частица не/минало свършено деятелно причастие на съм (бил) + спомагателен глагол съм/спомагателен глагол ща (щял)/Ø + частица да/Ø + спомагателен глагол съм/Ø + кратко дателно лично местоимение + кратко винително лично местоимение/частица се + сегашно време/минало свършено деятелно причастие

отрицателна частица не/минало свършено деятелно причастие/форма на съм (бил) + спомагателен глагол съм/Ø + кратко дателно лично местоимение + кратко винително лично местоимение/частица се + форма на съм (бил)/формант е бил + минало свършено деятелно причастие

2. В композирани форми в конклузив, страдателен залог

В тази подчаст разглеждаме разкъсваемостта на конклузивните композирани форми в страдателен залог. Предлагаме конкретни модели в 1 и 3 л., ед.ч., както и примери от корпуси и интернет. В тях композираните конклузивни страдателни форми могат да бъдат разкъсвани от дателни лични кратки местоименни форми.

Сегашно, имперфект, аорист, перфект, плусквамперфект – прочетен съм му бил/бил съм му прочетен, не съм му бил прочетен; прочетен му е бил, не му е бил прочетен.

Бъдеще, бъдеще предварително, бъдеще в миналото, бъдеще предварително в миналото – щял съм да съм му/да му бъда прочетен, нямало съм да съм му/му бъда прочетен; щял е да му е/бъде прочетен, нямало е да му е/бъде прочетен.

Конкретните модели могат да се онагледят чрез следните примери:

(7) […] бил е препредаван на различни служители от МВР, бил му е нанесен неколкократен побой […] 3

(8) След като срещу наложената глоба с фиш е била депозирана жалба, този фиш е бил анулиран и срещу въз.П. е било образувано и проведено административно-наказателно производство по реда на ЗАНН – бил ѝ е съставен акт и издадено наказателно постановление4.

(9) Ищцата сочи, че е постъпила на болнично лечение за счупването на лъчевата кост на дясната ръка и за счупването на диафизата на раменната кост на същата ръка, била ѝ е проведена интервенция, но и след нея е имала болезнени и ограничени движения […] 5

(10) Изпращани са му есемеси, звънели са му, изпратен му е бил и парламентьор6.

В тези примери конклузивните форми не изразяват извод, обобщение, умозаключение, а субективно представяне на факти и събития (Gerdzhikov 1977; Moskova 2021).

Могат да бъдат предложени следните обобщени модели на проницаемост на конклузивните страдателни форми от дателни лични кратки местоимения:

минало страдателно причастие/отрицателна частица не/форма на спомагателния глагол ща (щял) + спомагателен глагол съм + частица да/Ø + спомагателен глагол съм/Ø + дателно лично кратко местоимение + спомагателен глагол съм (е)/Ø + форма на съм (бил) + минало страдателно причастие отрицателна частица не + дателно лично кратко местоимение + форма на спомагателния глагол съм (е) + форма на спомагателния глагол съм (бил) + минало страдателно причастие

От примерите, конкретните и обобщените модели може да се изведат следните изводи за проницаемостта на страдателните конклузивни форми от кратки форми на дателни лични местоимения:

– Няма страдателни конклузивни форми, които да не са проницаеми от дателни форми на кратките лични местоимения.

– Дателните кратки лични местоимения заемат рядко предпоследна позиция в композираните конклузивни страдателни форми (напр. прочетен съм му бил, бил съм му прочетен, щял съм да съм му прочетен).

– Дателните кратки форми на личните местоимения заемат най-често трета позиция (напр. щял е да му е бъде прочетен, нямало е да му е прочетен) от края към началото на композираната конклузивна страдателна форма.

ІІІ. Проникване на въпросителната частица ли, наречия, други частици, вметнати думи и изрази, прости изречения в композираните конклузивни глаголни форми

1. В композирани форми в конклузив, деятелен залог

В тази част се разглежда възможността композираните глаголни форми на конклузива да бъдат разкъсвани от въпросителната частица ли, наречия и други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения. По-долу представяме следните конкретни модели в 1 и в 3 л., ед.ч.

Сегашно и имперфект – четял ли съм, не съм ли/вероятно/май/както се казва/ преди да осъзная четял, четял ли е, не е ли четял, обадел ли съм се, не съм ли се вероятно/май/както се казва/преди да осъзная обадел, обадел ли се е, не се ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная обадел.

Аорист – приготвил ли съм, не съм ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная приготвил, обадил ли съм се, не съм ли се вероятно/май/както се казва/ преди да осъзная обадил, обадил ли се е, не се ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная обадил.

Бъдеще и бъдеще време в миналото – щял ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да дам, нямало ли съм вероятно/май/както се казва/ преди да осъзная да дам, нямало ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да дам, не съм ли щял вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да дам, щял ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да даде, нямало ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да даде, не е ли щял вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да даде, щял ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да се обади, нямало ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да се обади, не е ли щял вероятно/ май/както се казва/преди да осъзная да се обади

Перфект и плусквамперфект – бил ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, не съм ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная бил дал, обадил ли се е бил /бил ли се е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная обадил, не се ли е бил вероятно/май/както се казва/преди да осъзная обадил Бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото – щял ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, нямало ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, не съм ли щял вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, щял ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, нямало ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, не е ли щял вероятно/май/ както се казва/преди да осъзная да е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, щял ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная се обадил, нямало ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм/бъда вероятно/май/ както се казва/преди да осъзная се обадил, не съм ли щял вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да съм се/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная се обадил, щял ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да се е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная се обадил, нямало ли е вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да се е/ бъде вероятно/май/ както се казва/преди да осъзная се обадил, не е ли щял вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да се е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная се обадил

В конкретните модели се наблюдават следните особености:

– Съществуват няколко случая, в които композираната конклузивна форма не е разкъсваема от наречия или други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения – сегашно и имперфект (четял ли съм), аорист (чел ли съм) и перфект, плусквамперфект (обадил ли се е бил).

– В повечето случаи въпросителната частица ли и наречията, пълнозначните думи, тоничните частици, вметнатите думи и изрази и простите изречения разкъсват композираните форми на конклузива на различни места преди и след спомагателния глагол съм. По-малко са случаите, в които те се явяват в една и съща позиция, напр. нямало ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная да дам, не съм ли/вероятно/май/както се казва/преди да осъзная дал, не съм ли/ вероятно/май/както се казва/преди да осъзная бил дал, нямало ли/вероятно/ май/както се казва/преди да осъзная да съм дал. Както се вижда, това се наблюдава само в отрицателни форми за всички времена.

– Когато във формите на бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото е употребен спомагателният глагол бъда, а не съм, то тогава композираната конклузивна глаголна форма може да бъде разкъсана на две места от наречия или други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения: или след щял съм, нямало съм, не щял съм, или в предпоследна позиция пред миналото свършено деятелно причастие.

Някои от изброените конкретни модели могат да се онагледят със следните примери:

(11) Не се ли е превърнал „той“ в придатък на собствената си социоикономическа роля?7

(12) Ами хазяите – нямало ли е да забележат преграждането на стаята по намалелите ѝ размери?8

(13) Намираме се в предисторическите времена. Била ли е вече потънала Лемурия?9

(14) Щял е вероятно да се ожени и да има деца.10

(15) Щели са май да освобождават украинците от ...„украинско робство“?11

(16) Казват още и че ако да е бил Бенковски там навместо Ботев, първият е щял преди да произнесе пламенната си реч пред новосвободената рая Българска да първо да им подпали къщите и нивите с неприбраните посеви.12

Представените конкретни модели могат да бъдат трансформирани в следните обобщени модели:

минало несвършено деятелно причастие/минало свършено деятелно причастие + въпросителна частица ли + спомагателен глагол съм форма на спомагателния глагол ща (щял)/отрицателна частица не/форма на спомагателния глагол съм (бил)/форма на безличното няма (нямало) + въпросителна частица ли/Ø/форма на спомагателния глагол съм + въпросителна частица ли/Ø+ частица да/Ø + частица се/Ø + сегашна форма на глагола/форма на съм (бил) + минало свършено деятелно причастие/ минало несвършено деятелно причастие/Ø

2. В композирани форми в конклузив, страдателен залог

В тази част разглеждаме възможността композираните конклузивни страдателни форми да бъдат разкъсвани от частицата ли, наречия и други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения. Първоначално представяме конкретни модели в 1 и 3 л., ед. ч.

Сегашно, имперфект, аорист, перфект, плусквамперфект – прочетен ли съм вероятно/май/както се казва/преди да осъзная бил/бил ли съм вероятно/май/ както се казва/преди да осъзная прочетен, не съм ли бил вероятно/май/както се казва/преди да осъзная прочетен; прочетен ли е бил, не е ли бил вероятно/ май/както се казва/преди да осъзная прочетен.

Бъдеще, бъдеще предварително, бъдеще в миналото, бъдеще предварително в миналото – щял ли съм да съм/бъда вероятно/май/както се казва/преди да осъзная прочетен, нямало ли съм да съм/бъда вероятно/май/както се казва/ преди да осъзная прочетен; щял ли е да е/бъде вероятно/май/както се казва/ преди да осъзная прочетен, нямало ли е да е/бъде вероятно/май/както се казва/преди да осъзная прочетен.

Анализът на конкретните модели води до следните изводи:

– Неразкъсваеми от наречия или други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения са страдателните форми за сегашно, имперфект, аорист, перфект и плусквамперфект (прочетен ли е бил).

Въпросителната частица ли се разполага в позиция след първата микрословоформа със собствено ударение.

– Наречията и други пълнозначни думи, тоничните частици, вметнатите думи и изрази и простите изречения, разкъсващи композираните конклузивни страдателни форми, се разполагат в предпоследната позиция пред миналото страдателно причастие.

Предложените конкретни модели могат да се онагледят и с примери, като пример (20) е конструиран, защото не открихме подобни употреби в интернет и корпуси, което не означава, че не съществуват. Според нас конструираният пример е напълно приемлив за езиковото съзнание на съвременните българи.

(17) Щял да бъде свободен, когато е извършено убийството. Е, нямало ли е да бъде превъзпитан в затвора?13

(18) И още нещо, пирамидите били ли са вече построени, когато това се е случило?14

(19) И всички като че почувстваха в себе си вина, че са си позволили да се веселят тогава, когато учителят им е бил може би най-много измъчван от болестта.15

(20) Нямало е, както ми се струва, да предприеме нищо. (конструиран пример)

В резултат от анализите на конкретните модели и примерите могат да бъдат представени следните обобщени модели за разкъсваемостта на композираните страдателни конклузивни форми от частицата ли, наречия и други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения.

минало страдателно причастие/отрицателна частица не/форма на спомагателния глагол ща (щял)/форма на спомагателния глагол съм (бил)/ форма на безличния елемент няма (нямало) + въпросителна частица ли + спомагателен глагол съм/бъда + частица да/Ø + форма на спомагателен глагол съм/бъда/Ø + наречие/тонична частица/вметнати думи и изрази/ просто изречение + минало страдателно причастие/Ø

3. Обобщения

В резултат на представените конкретни и обобщение модели, както и на примерите от корпуси и интернет могат да бъдат направени следните обобщения:

– Всички форми на конклузива в деятелен и страдателен залог са композирани и всички показват възможност да бъдат разкъсвани от други елементи. Всички са проницаеми от въпросителната частица ли, но не всички могат да допускат проникването на наречия и други пълнозначни думи, тонични частици, вметнати думи и изрази и прости изречения.

– Най-често въпросителната частица ли, от една страна, и от друга – наречията, другите пълнозначни думи, тоничните частици, вметнатите думи и изрази и простите изречения се разполагат в различни синтагматични позиции в композираните конклузивни глаголни форми. Въпросителната частица ли заема второто място в композираната конклузивна форма, докато наречията и други пълнозначни думи, тоничните частици, вметнатите думи и изрази и простите изречения се срещат в четвърта, трета или втора позиция от края.

– Процесът на граматикализация на формите на конклузива в трите залога не е приключен, тъй като е възможно тези форми да бъдат разкъсвани от други непълнозначни и пълнозначни думи, словосъчетания и изречения. Това показва прилагането на синтагматичния параметър на граматикализацията, наречен от Кр. Леман синтагматична вариантност (Lehmann 2002, pp. 140 – 142).

Тази работа е част от изследванията върху възможността в композираните форми в индикатив, конклузив, ренаратив и дубитатив да се вмъкват частици, наречия, други пълнозначни думи, частици със собствено ударение, вметнати думи и изрази и прости изречения. Предстои проучването на разкъсваемостта на ренаратива и дубитатива. Тези изследвания обогатяват разглеждането на процеса на граматикализацията в областта на българския глагол. Могат да послужат и на всеки преподавател по български език като чужд, а и на самите обучавани.

БЕЛЕЖКИ

1. Във всички примери са запазени правописът, пунктуацията и оформянето на текста в оригинала. Под съкращението БНК се разбира Български национален корпус.

2. https://novini247.com/novini/protsesat-sreshtu-jana-bergendorf-za-domashnonasilie-chrez-esemesi-koyto_1749877.html, 12.1.04.2023 г.

3. https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/12139132, 12.04.2023 г.

4. https://dela.bg/Acts/0dff76c9-7800-41e3-9901-372f45fcfd9b, 13.02.2023 г.

5. http://www.os-yambol.org/ser/vs/2019/03/0074d818/05813119.htm, 12.04.2023 г.

6. https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/poiskaha-30-000-evro-predi-deloto-nakanara, 12.04.2023 г.

7. https://www.facebook.com/psyfb/posts/10154239587280994/, 13.04.2023 г.

8. https://literaturensviat.com/?p=135850, 13.04.2023 г.

9. http://vmh-bg.com/кога-е-създаден-първият-човек/, 13.04.2023 г.

10. https://www.bgdnes.bg › България, 13.04.2023 г.

11. https://m.dnes.bg//comments.php?id=525560, 13.04.2023 г.

12. http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=forty&Number=1952877342&page= &view=&sb=&part=all&vc=1, 13.4.2023 г.

13. https://www.mediapool.bg/tryabvashe-da-e-v-zatvora-prokuraturata-e-osadenazaradi-shestornoto-ubiystvo-v-novi-iskar-news316421.html, 13.04.2023 г.

14. https://m.bg-mamma.com/?topic=1117259.msg39280611, 13.04.2023 г.

15. http://arhiereiskopz.com/to-childrens/library/tales?start=15, 13.04.2023 г.

ЛИТЕРАТУРА

АЛЕКСОВА, Кр., 2021. Иновационни процеси и граматикализация. Български език, Приложение 2021, 68, с. 50 – 72. pISSN 0005-4283, eISSN 2603-3372.

АЛЕКСОВА, Кр., 2022. За негативните форми на бъдещите времена на конклузива в съвременния български език. Езиков свят, кн. 20, бр. 2, с. 184 – 190. https://doi.org/10.37708/ezs.swu.bg.v20i2.2

BANOVA, S., 2022. The word order of verbal clitics in Bulgarian. – In: GERGANOV, E.; KYUCHUKOV, H.; SAMKO, M. (eds.). Linguistics and Children’s Language Development. Festschrift in Honor of Prof. Dr. Juliana Stoyanova. LINCOM Studies in Language Acquisition and Bilingualism 04, ISBN 9783969391006, pp. 208 – 217.

ГЕРДЖИКОВ, Г., 1977. Една специфична глаголна категория в съвременния български език (Категорията „ангажираност на говорещия с изказването на действието“). В: Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии. Т. 69, 2, с. 5 – 68. ISSN 1314-9989.

ДИМИТРОВА, Цв., 2023. Българските клитики: история и настояще. София: Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. 256 с. ISBN 978-619-908-845-6.

LEHMANN, Ch., 2002. Thought on Grammaticalization. Second, revised edition. Erfurt: Seminar für Sprachwissenschaft der Universität.

МОСКОВА, М., 2021. Конклузивът в съвременния български език. Дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. София: ръкопис.

НИЦОЛОВА, Р., 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 524 с. ISBN 9789540727387.

REFERENCES

ALEKSOVA, Kr., 2021. Inovatsionni protsesi i gramatikalizatsiya. Balgarski ezik, Prilozhenie 2021, 68, pp. 50 – 72. pISSN 0005-4283, eISSN 2603-3372. [in Bulgarian].

ALEKSOVA, Kr., 2022. Za negativnite formi na badeshtite vremena na konkluziva v savremenniya balgarski ezik. Ezikov svyat, kn. 20, br. 2, pp. 184 – 190. https:// doi.org/10.37708/ezs.swu.bg.v20i2.2 . [in Bulgarian].

BANOVA, S., 2022. The word order of verbal clitics in Bulgarian. In: GERGANOV, E.; KYUCHUKOV, H.; SAMKO, M. (eds.). Linguistics and Children’s Language Development. Festschrift in Honor of Prof. Dr. Juliana Stoyanova. LINCOM Studies in Language Acquisition and Bilingualism 04, ISBN 9783969391006, pp. 208 – 217. [in Bulgarian].

DIMITROVA, T., 2023. Balgarskite klitiki: istoriya i nastoyashte. Sofia: Institut za balgarski ezik „Prof. Lyubomir Andreychin“ pri BAN. ISBN 978-619-908-8456. [in Bulgarian].

GERDZHIKOV, G., 1977. Edna spetsifichna glagolna kategoria v savremennia balgarski ezik (Kategoriyata “angazhiranost na govoreshtia s izkazvaneto na deystvieto”). In: Godishnik na Sofiyskia universitet, Fakultet po slavyanski filologii, T. 69, 2, pp. 5 – 68. ISSN 1314-9989. [in Bulgarian].

LEHMANN, Ch., 2002. Thought on Grammaticalization. Second, revised edition. Erfurt: Seminar für Sprachwissenschaft der Universität.

MOSKOVA, M., 2021. Konkluzivat v savremenniya balgarski ezik. Disertatsionen trud za pridobivane na obrazovatelnata i nauchna stepen „doktor“. Sofia: rakopis. [in Bulgarian].

NITSOLOVA, R., 2008. Balgarska gramatika. Morfologiya. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. ISBN 9789540727387. [in Bulgarian].