Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/1, стр. 27 - 38

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова
E-mail: albenachavdarova@gmail.com
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Faculty of Education
Department History of Education and Management
15, Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia
Росица Пенкова
E-mail: r.penkova@abv.bg
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Department for Information and In-Service Training of Teachers
224 Tsar Boris III Blvd.
1619 Sofia,
Николина Цветкова
E-mail: nina.tsvetkova@gmail.com
Sofia University „St. Kliment Ohridski”
15, Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia, Bulgaria

Резюме: В статията са представени резултати от проведено анкетно проучване сред ученици от XII клас на средната степен на образование за съотношението на езиците, които те изучават в училище и в други форми на обучение извън училище, както и тяхната оценка за възможностите на обучението по български език и тези на другите езици, които изучават, за да получат желаната подготовка. Проучи се и мнението на ученика за това, дали вижда връзка между обучението по различните езици и дали счита за необходимо да продължи изучаването на езици след завършване на средното си образование.

Ключови думи: foreign languages, Bulgarian language, languages in school, language learning

Проблемът за взаимодействието между езиковите дисциплини в средното училище е особено актуален през последните години. Това се обуславя от факта, че по своята психолингвистична същност речевите механизми се повтарят в различните езици. Формирани веднъж по първия език, те се използват пълноценно при изучаването и на други езици. Ето защо на преден план от методическа гледна точка излиза въпросът за прилагане на такива техники в езиковото обучение, които да гарантират тясно взаимодействие между езиковите дисциплини в средното училище. Това ще осигури възможности за ефективно надграждане на езиковите знания и речевите умения за по-нататъшно развитие на комуникативната компетентност на подрастващите за пълноценно общуване на няколко езика. В този процес се изгражда „лична комуникативна компетентност, за която допринасят всички езикови знания и опит, като езиците са взаимосвързани и си взаимодействат“ (Рамка: 2006: 15).

Тенденцията за европейска интеграция в областта на образованието се свързва до голяма степен с изискването да се създават условия за усвояване на регионалните европейски езици успоредно с утвърждаване на международни езици. От такава гледна точка образователните дейности все по-вече се насочват към насърчаване на билингвизма, който за съвременната лингвистика означава съвместно съществуване на два езика в съзнанието на едно лице, което притежава възможности за превключване на кодовете (Виденов, 2000: 213). Независимо от различните схващания по отношение на билингвизма – дали става дума за естествен билингвизъм, когато се усвоява втори език предимно в естествена среда паралелно с родния език, или за изкуствен, при който се изучава чужд език в определено учебно заведение, е ясно, че се засилва интересът към въпросите на билингвизма и диглосията в съвременната социокултурна ситуация. В научните изследвания у нас обаче се отделя внимание главно върху проблемите на естествения билингвизъм, докато проблемите, възникващи в процеса на обучението в училища със засилено изучаване на чужд език, остават на заден план (Кючуков, 2004; Георгиева, 2004; Димчев, 2010).

От друга страна, новите реалности по отношение на обучението по езици на национално и европейско равнище може да се обобщят, като се подчертае появата на нови групи обучаеми с нови цели, необходимостта от промяна в традиционно използваните методи и похвати в обучението по езици и поставянето на обучаемите и тяхното развитие в центъра на образователния процес. Тези изисквания са свързани и с развитата от Европейската комисия и последователно въвеждана в практиката Концепция за многоезичието (Стефанова, 2007; Стойчева, 2006).

В условията на мултикултурализма на новото време образованието по роден език се нуждае от разнообразни учебни похвати за преодоляване на грешките, дължащи се на междуезикова интерференция. Ето защо, за да се преодолее междуезиковата интерференция, е необходимо да се върви по пътя на синтез на езиковите знания и комуникативноречевите умения, което пък, от своя страна, налага да се постигне координация и взаимодействие на обучението по роден език и по другите езици, изучавани в училище.

В този контекст все повече се осъзнава необходимостта от прагматизация на обучението по български език като първи език и по другите езикови дисциплини, изучавани като втори език в училище. Стремежът е да се преодолее ограничената резултатност на езиковите занятия, която се дължи до голяма степен на все още преобладаващото самоцелно запознаване с признаците на лингвистичните понятия и с видовете лингвистичен анализ по български език, без те да поставят необходимата основа на лингвистичното образование за осъществяване на обучението по втория език.

Решаването на всички тези въпроси предполага надеждни изследователски подходи, в рамките на които да се очертаят практически насоки за подобряване на езиковото обучение в училище.

За тази цел в края на учебната 2011–2012 г. бе планирано и осъществено анкетно проучване сред зрелостници от страната относно тяхната нагласа за изучаване на езици. След приключване на този първи етап се проучи езиковата биография на студенти от първи курс по различни специалности в СУ „Св. Климент Охридски“2).

В настоящото изложение ще представим само резултатите от анкетирането на учениците. Чрез специално изработената анкетна карта (вж. Приложение 1) се получи информация за съотношението на езиците, които учениците изучават в училище и в други форми на обучение извън училище, както и тяхната оценка за възможностите на обучението по български език и тези на другите езици, които изучават, за да получат желаната подготовка. Проучи се и мнението им за това, дали виждат връзка между обучението по различните езици и дали считат за необходимо да продължат изучаването на езици след завършване на средното си образование. В анкетната карта бе предвидена и възможност ученикът да обоснове положителното си становище за продължаване на обучението по езици във висшето образование.

Както беше посочено, анкетното проучване се осъществи със зрелостници от различни училища – общообразователни, езикови, професионални, както и с дванадесетокласници от различни региони на страната – София, Пловдив, Шумен, Карлово, Разлог, Етрополе, Сопот, Айтос, Дупница. Общо анкетираните ученици са 255, от които 42% са момчета и 58% – момичета. Броят на анкетираните ученици от София е преобладаващ – 182, като 91 са от езикови училища, 57 – от математически гимназии, и останалите – от СОУ.

Въпросите в анкетата условно може да се разпределят в три групи. От отговорите на първата група въпроси се събират данни за това, какви езици анкетираните изучават в училище и извън него, какви са техните предпочитани дейности в обучението по езици (въпроси: №1, №2, №6, №7 и №8). Наред с български език (98%), най-много ученици изучават в училище английски език (96%), следват тези, които учат немски (49%), руски (34%), френски (31%), испански (25%), италиански (2%) и други, сред които (2%). Получените резултати потвърждават тенденцията, която се налага през последните десетина години, а именно, че руският език измества като изучаван чужд език в училище френския. Този факт може да се обясни както с традиции в чуждоезиковото обучение, запазени от периода преди 1989 г., когато руският език беше задължителен и имаше добре подготвени учители по руски език, така и със засилени през последните години икономически и културни контакти на България с Русия и страните от бившия Съветски съюз. Очевидно след първите посттоталитарни години, когато напълно се отхвърляше руският език, днес тази тенденция е преодоляна и все повече зрелостници предпочитат този език, най-често като втори след английски или немски. Следва да се подчертае, че в рамките на средното образование се предлага за изучаване разнообразие от чужди езици.

Според събраните данни голяма част от учениците изучават български език и извън училище (50%). Чуждите езици: английски (72%), френски (18%), немски (12%), руски (9%), испански (6%), италиански (4%) и други (15%), също са посочени като изучавани в различни извънучилищни форми. Тези резултати показват, че получаваните знания в училище както по български език, така и по останалите чужди езици не са достатъчни и е необходимо тяхното задълбочаване в извънкласни форми. Твърде висок е процентът на зрелостниците, които допълнително изучават български език, което може да се обясни както с факта, че се полага задължителна матура по него, така и с кандидатстудентските изпити по този предмет като вход за редица специалности във висшите училища. От друга страна, следва да се отбележи фактът, че сред посочените като допълнително изучавани чужди езици са и езици, които не се изучават в съответното училище. Последното може да се интерпретира като наличие на съзнателен избор за разширяване на индивидуалния езиков репертоар.

По отношение на предпочитаните дейности (№6, №7 и №8) може да се обобщи за обучението по български език, че анкетираните предпочитат да четат текстове и да коментират (49%), да изпълняват граматически упражнения (45%), да говорят по дадена тема (45%), да разрешават езикови загадки и да изпълняват други забавни задачи (38%). Дейностите, които са по-рядко желани от учениците, са: писане на съчинения, слушане на текстове и коментиране, участие в диалози. За обучението по чужд език предпочитанията са почти равномерно разпределени между отделните видове дейности. Прави впечатление, че дейностите, които са най-малко желани в обучението по български език и в обучението по чужд език, са съответно участие в диалози и писане на съчинение, което може да се обясни със спецификата на овладяване както на родния, така и на чуждия език, като се налага изводът, че и в двата случая овладяването на продуктивните умения (говорене и писане) представлява по-голяма трудност от овладяването на рецептивните. От друга страна, следва да се подчертае не особено голямата в процентно отношение разлика между предпочитанията към дейности, схващани като сериозни (работа с текст и специфични езикови упражнения), и към по-леките задачи, т.е. може да се говори за осъзнаване на полезността на разнообразието от мотивиращи и близки до нагласите на младите хора дейности.

Втората група въпроси са свързани с оценката на учениците за обучението по български и по чужд език, както и на езиковата подготовка, която те получават в училище (въпроси №3, №4, №5 и № 9, №10, №11 и №12). Повече от половината (57%) от учениците приемат, че обучението по български език е ориентирано предимно към усвояване на граматичната система на езика (№3). Това преобладаващо мнение вероятно е свързано с матурата по български език и литература, където голяма част от въпросите в теста са свързани с граматическите категории. Въпреки това останалата половина от анкетираните (45%) считат, че обучението по български език е ориентирано и към осъществяване на успешна комуникация. Само 35% от зрелостниците приемат, че чрез изучаване на българския език се усвоява и нова лексика.

Такива са резултатите и за обучението по първия и по втория чужд език (№4 и №5). Учениците посочват, че в голямата си част чуждоезиковото обучение извежда на преден план изучаването на граматическата система на езика (62% за първи, 47% за втори чужд език). На второ място те поставят успешната комуникация (59%, респ. 45%), а на трето – изучаването на лексика (52% и 40%). Тези данни (за обучението по български и по чужд език) съответстват на тенденцията да се търси баланс между комуникативноречевия и системно-структурния принцип в езиковото обучение.

Интерес от гледна точка на езиковата интерференция представляват отговорите на учениците на въпрос №9. 34% от анкетираните заявяват, че умеят да осъществяват пренос на лексикални, а 26% и на граматични знания и умения от един език към друг. На основата на данните може да се приеме, че около 1/3 от зрелостниците осмислят връзката между обучението по български и по чужд език в училище, което им помага да разбират културата, специфична за дадения език. Не може обаче да се пренебрегне фактът, че голяма част от анкетираните (36%) не намират връзка между обучението по езиковите дисциплини в училище. Това показва, че езиковите знания и умения са по-скоро репродуктивни, отколкото осмислени във взаимно проникващия им аспект. Причините за това може да се търсят и в сравнително отдалеченото, диференцирано преподаване на български език и на чужди езици в училище и на практика рядко търсените от съответните преподаватели паралели и контрасти между различни езикови явления. Ето защо е необходимо да се реализират нови методически подходи, при това взаимно свързани, а не отделно – за български език, от една страна, и за чужд език, от друга, за да може учениците да вникват по-добре в езиковата логика, разбира се там, където това е възможно.

Важно място при изучаването на езика заема и оценката на учениците по отношение на тяхната собствена подготовка (№10, №11, №12). Макар и не всеки път тя да се покрива с официалните резултати – матура, езикови тестове, кандидатстудентски изпити, можем да я приемем в голяма степен като обективна. Най-голям е процентът на учениците, които оценяват подготовката си по български език в училище като много добра (34%), докато отличната самооценка е направена от 24% от анкетираните. С „добра“ са оценили своите знания и умения по български език 20% от учениците, със задоволителна – 9%, а със слаба – 12%. Ако вземем слабата и задоволителната оценка в съвкупност, то следва да се направи изводът, че почти ¼ от зрелостниците имат ниска самооценка по отношение на компетентността си по български език, което е тревожно, още повече че се предполага, че голяма част от завършилите общообразователните и езиковите училища ще продължат своето образование във висше училище, където обучението ще изисква висока степен на владеене на езика.

Резултатите от самооценката в подготовката по първи чужд език в училище са сходни с тези по български език. Най-голям е процентът на анкетираните с оценка „много добра“ (43%), следвана от „отлична“ – 23%, „добра“ – 21%, и „задоволителна“ и „слаба“ – по 7%. Прави впечатление, че за подготовката по втория чужд език анкетираните са много критични и оценката на много от тях

(24%) клони към слаба, докато оценяващите се с „отличен“ са само 10%. Оста

налите проценти се разпределят почти по равно в шестобалната скала. Причините, които зрелостниците посочват за тази своя оценка, са свързани най-вече с по-малкия брой часове, предназначени за изучаване на втория чужд език, и недостатъчната подготвеност от страна на съответните преподаватели.

Третата група въпроси позволява да се регистрира нагласата на учениците да продължат да изучават езици и след завършване на средното си образование (въпроси №13 и №14). Обучението по първия чужд език получава значителна преднина в изразените мнения на анкетираните за продължаващото образование (73%). Следва го изучаването на български език с 36%, което потвърждава в голяма степен резултатите от самооценката, т.е. зрелостниците осъзнават, че подготовката им по български език е недостатъчна и следва да се усъвършенства. По втори чужд език, изучаван в училище, ще продължат своето обучение 33% от анкетираните. Незначителен е броят на тези, които смятат, че не е необходимо да продължат да изучават език във висшето образование (1%), както и на тези, които няма да продължат в следващата образователна степен (1%).

Очакванията на анкетираните, отговорили положително на този въпрос, са свързани с необходимостта да усъвършенстват своите езикови знания и умения, като предимство получава първият чужд език с 66% от анкетираните. Развитието се търси по посока на компетентности, свързани с избраната специалност; езиковото обучение се схваща като задължителна част от висшето образование, което да е предпоставка за по-добра професионална реализация (въпрос №14).

Представеното анкетно проучване, макар и да няма напълно представителен характер с оглед на по-малката извадка, очертава някои важни тенденции по отношение на езиковата подготовка на учениците на прага на изхода от средно образование:

– Налага се трайна, устойчива тенденция по отношение на езиковия репертоар на учениците и техните предпочитания, а именно: на първо място е българският език, а от чуждите езици – английският, следван от немски, руски, френски, испански и италиански.

– Продължава тенденцията за изучаването както на български, така и на чужд език да върви паралелно в училище и в други извънучилищни институции. Очевидно наложената от десетилетия практика да се дублира класната с извънкласната подготовка се възприема, от една страна, като гаранция за добри резултати, а от друга – като недоверие в ефективността на образователната система.

– Като положителна следва да се приеме нагласата на по-голяма част от зрелостниците да продължат своята езикова подготовка и след завършване на средното образование, при това не само по първи и втори чужд език, но и по български. Това показва голямото значение, което младите хора отдават на лингвистичните си знания и комуникативните умения.

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

АНКЕТНА КАРТА ЗА УЧЕНИЦИ ОТ XII КЛАС НА СРЕДНАТА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ

Драги ученици,

Като отговорите на въпросите в тази анкетна карта, вие ще вземете участие в проучване на училищната практика с оглед на нагласата на зрелостниците за изучаване на езици. Ще подпомогнете изследователския екип да установи отношението на учениците към резултатите от езиковата подготовка, получена в училище, както и техните потребности от изучаване на езици при продължаване на образованието във висше училище.

1. Какви езици сте изучавали/изучавате в училище? (Възможен е повече от един отговор.)

а. Български език.

б. Английски език.

в. Испански.

г. Италиански.

д. Немски.

е. Руски.

ж. Френски.

з. Друг (моля, посочете).

2. Какви езици сте изучавали/изучавате извън училище? (Възможен е повече от един отговор.)

а. Български език.

б. Английски език.

в. Испански.

г. Италиански.

д. Немски.

е. Руски.

ж. Френски.

з. Друг (моля, посочете).

3. Как оценявате обучението си в училище по български език?

(Възможен е повече от един отговор.)

а. Ориентирано към осъществяване на успешна комуникация.

б. Ориентирано предимно към усвояване на нова лексика по този език.

в. Ориентирано предимно към усвояване на граматичната система на езика. г. Друго (моля, посочете).

4. Как оценявате обучението си в училище по първия изучаван от вас чужд език?

(Възможен е повече от един отговор.)

а. Ориентирано към осъществяване на успешна комуникация.

б. Ориентирано предимно към усвояване на нова лексика по този език.

в. Ориентирано предимно към усвояване на граматичната система на езика. г. Друго (моля, посочете).

5. Как оценявате обучението си в училище по втория изучаван от вас чужд език?

(Възможен е повече от един отговор.)

а. Ориентирано към осъществяване на успешна комуникация.

б. Ориентирано предимно към усвояване на нова лексика по този език.

в. Ориентирано предимно към усвояване на граматичната система на езика. г. Друго (моля, посочете).

6. Какво предпочитате да правите в часовете по български език?

(Възможен е повече от един отговор.)

а. Да изпълнявам граматически упражнения.

б. Да разрешавам езикови загадки и да изпълнявам други забавни задачи. в. Да чета текстове и да ги коментирам.

г. Да слушам текстове и да ги коментирам.

д. Да пиша съчинения.

е. Да съставям и изпълнявам диалози. ж. Да говоря по дадена тема.

з. Друго (моля, посочете).

7. Какво предпочитате да правите в часовете по първия изучаван от вас чужд език?

(Възможен е повече от един отговор.)

а. Да изпълнявам граматически упражнения.

б. Да разрешавам езикови загадки и да изпълнявам други забавни задачи. в. Да чета текстове и да ги коментирам.

г. Да слушам текстове и да ги коментирам.

д. Да пиша съчинения.

е. Да съставям и изпълнявам диалози.

ж. Да говоря по дадена тема.

з. Друго (моля, посочете).

8. Какво предпочитате да правите в часовете по втория изучаван от вас чужд език?

(Възможен е повече от един отговор.)

а. Да изпълнявам граматически упражнения.

б. Да разрешавам езикови загадки и да изпълнявам други забавни задачи. в. Да чета текстове и да ги коментирам.

г. Да слушам текстове и да ги коментирам.

д. Да пиша съчинения.

е. Да съставям и изпълнявам диалози.

ж. Да говоря по дадена тема.

з. Друго (моля, посочете).

9. Как оценявате връзката между обучението по български и по чужд език в училище?

(Възможен е повече от един отговор.)

а. Няма такава.

б. Мога да осъществявам пренос на лексикални знания от един език към друг. в. Мога да осъществявам пренос на граматични знания от един език към друг. г. Мога да осъществявам пренос на езикови умения от един език към друг. д. Мога да осъществявам пренос на умения за учене от един език към друг. е. По-лесно разбирам културата, специфична за дадения език.

ж. Друго (моля, посочете).

10. Как оценявате подготовката си по български език, получена в училище до момента?

(Възможен е само един отговор.)

а. Отлична.

б. Много добра.

в. Добра.

г. Задоволителна.

д. Слаба.

11. Как оценявате подготовката си по първия чужд език, получена в училище до момента?

(Възможен е само един отговор.)

а. Отлична.

б. Много добра.

в. Добра.

г. Задоволителна.

д. Слаба.

12. Как оценявате подготовката си по втория чужд език, получена в училище до момента?

(Възможен е само един отговор.)

а. Отлична.

б. Много добра.

в. Добра.

г. Задоволителна.

д. Слаба.

13. Считате ли за необходимо да продължите изучаването на език във висшето училище?

(Възможен е повече от един отговор.)

а. Да, по български език.

б. Да, по първия чужд език, изучаван в училище.

в. Да, по втория чужд език, изучаван в училище.

г. Не зная.

д. Не смятам, че е необходимо.

е. Няма да уча във висше училище, но ще продължа да уча езици.

ж. Няма да уча във висше училище.

14. Ако сте отговорили положително на предишния въпрос, пояснете своя отговор.

(Възможен е повече от един отговор.)

а. Смятам, че е необходимо да усъвършенствам своите знания и умения по български език.

б. Смятам, че е необходимо да усъвършенствам своите знания и умения по изучавания от мен в училище първи чужд език.

в. Смятам, че е необходимо да усъвършенствам своите знания и умения по изучавания от мен в училище втори чужд език.

г. Очаквам да получа езикови знания и умения, свързани с избраната от мен специалност.

д. Смятам, че езиковото обучение е задължителна част от висшето образование. е. Очаквам езиковото обучение в рамките на висшето образование да е предпоставка за по-добра професионална реализация.

ж. Друго. (Моля, пояснете.)

Данни за вас:

Пол:

а) Момче.

б) Момиче.

В кое училище учите? …………………….

Населено място: …………………………..

БЕЛЕЖКИ

1. В статията са представени резултати от реализиран през 2012 г. проект в рамките на фонд „Научни изследвания“ към СУ „Св. Климент Охридски“.

2. Резултатите от това анкетно проучване ще бъдат представени в следващия брой на сп. „Чуждоезиково обучение“.

ЛИТЕРАТУРА

Виденов, М. (2000). Увод в социолингвистиката. София: Делфи.

Георгиева, М. (2004). Обучението по български език в условия на билингвизъм. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.

Димчев, К. (2010) Методиканаобучениетопобългарскиезик. Реалности и тенденции. Велико Търново: Знак 94.

Стойчева, M., А. Чавдарова & Д. Веселинов (2011). Езикови политики България – Европа. Съст. М. Стойчева и научна ред. София.

Кючуков, Хр. (2004) Методика на обучението по български език в началните училища в условия на билингвизъм. София: Тилия.

Стефанова, П. (2007) Чуждоезиковото обучение. Учене, преподаване, оценяване. София: Сиела – софт енд паблишинг.

Стойчева, М. (2006) Европейска езикова политика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.