Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2015/6, стр. 607 - 614

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА В ЛИНГВИСТИКАТА

Майя Пенчева
E-mail: mayapencheva@gmail.com
University of Sofia
1000 Sofia Bulgaria

Резюме: Статията предлага общ поглед към когнитивната лингвистика, нейните постулати, твърдения и основна терминология. Тя няма за цел да излага теоретичните основи на това направление в съвременната лингвистика, а по-скоро се опитва да постави когнитивната лингвистика в общия контекст на лингвистиката и да формулира нейните постижения в широка перспектива.

Ключови думи: cognitive linguistics, basic terminology, prospectives

Днес когнитивната лингвистика е широко известна и много млади колеги я избират като теоретична рамка на изследванията си. Затова няма да говоря толкова за същността на когнитивната лингвистика, а по-скоро за това какво място заема тя в съвременното изучаване на езика и какво значение има за другите науки.

Когнитивната лингвистика сe появява в началото на 1970-те като реакция срещу формалистката лингвистика от чомскиански тип. Докато произходът є е отчасти философски, тя винаги е била под силното влияние на теории и емпирични данни от други когнитивни науки, като когнитивната психология, гещалт психологията, невролингвистиката и пр. Според когнитивната лингвистика лингвистиката не се отнася просто до знанието на езика, самият език е форма на знание и трябва да се изучава с фокус върху значението. Това обяснява факта, че един от пионерите на когнитивната лингвистика Дж. Лейкоф, който е бил чомскианец, започва кариерата си като семантик.

Важно е да отбележа, че когнитивната лингвистика не е отделна теория, а „когнитивно начинание“, или по думите на някои автори – „когнитивен светоглед“.

Когнитивната лингвистика почива на няколко основни положения и постулати. В основата са два постулата, формулирани от Лейкоф през 1990 г. – Постулатът за генерализация и Когнитивния постулат, както и понятия като въплътено познание (embodied cognition) и основаване на употребата.

I. Постулатът за генерализация твърди че съществуват общи принципи, които засягат всички аспекти на човешкия език.

II. Когнитивният постулат: формулиране на общата характеристика на езика, която е в унисон с това, което е известно за мисленето и човешкия мозък от други дисциплини.

III. Въплътеното познание: човешкото мислене и концептуалната организация са функции от начините, по които нашето тяло на хора си взаимодейства със средата.

През XVII в. френският философ Рене Декарт развива тезата, че разумът и тялото са отделни същности, т. нар. „дуализъм разум – тяло“. Така се налага убеждението, че мисленето може да се изучава без отнасяне към тялото. В лингвистиката този рационалистки подход е най-очевиден във формалните подходи, като генеративната граматика на Чомски, във формалните подходи към семантиката на Монтагю. Те твърдят, че езикът може да се изучава като формална, компютационна система, без да се отчитат природата на човешкото тяло или човешкият опит.

Идеята за въплътяването означава, че ние притежаваме специфичен за човека поглед за живота поради уникалната природа на телата ни, т. е. нашата интерпретация на действителността е опосредствана до голяма степен от природата на тялото ни.

Така ние можем да говорим само за това, което възприемаме. От тази гледна точка, човешкото мислене трябва да носи отпечатъка на въплътения опит. Това е демонстрирано по отличен начин от Марк Джонсън в книгата му The Body in the Mind (1987). Според него въплътеният опит се проявява в образни схеми.

Лейкоф и Джонсън твърдят, че такива въплътени понятия могат да се разширяват системно, за да образуват по-абстрактни понятия и понятийнисфери чрез структурирани процеси, наречени концептуално проектиране.

Едно важно следствие от това, че смятаме опита и концептуализацията за въплътени, е, че това се отразява на разбирането ни за действителността. Действителността не ни е дадена, а се конструира чрез природата на нашето уникално човешко въплътяване. Езикът не отразява света пряко. Той отразява нашата уникална човешка интерпретация на света – нашето „виждане“ за света. Според този „реализъм на опита“ светът съществува, но нашите тела и умове представят една специфична перспектива сред много възможни. Това ограничава същността на тази действителност „за нас“.

Когнитивната лингвистика има четири основни характеристики и всяка една от тях ни казва нещо специфично за това как тя гледа на значението.

1. Езиковото значение не е просто обективно отражение на действителността, а представя определена перспектива към него и го интерпретира по определен начин. Това е свързано с начина, по който, като човешки същества, ние си взаимодействаме с действителността.

2. Езиковото значение е динамично и гъвкаво и когнитивната лингвистика се опитва да отговори на въпроса какви механизми в езика позволяват това.

3. Езиковото значение е енциклопедично и неавтономно. То не е нещо отделно от знанието ни за света. Ние сме същества не само с ум, но и с тяло, и това се отразява на начина, по който възприемаме света. Освен това ние не сме само биологични единици, а и културни и социални същества, и езикът отразява това. Това повдига въпроса за връзката между езика и други когнитивни способности.

4. Езиковото значение се основава на употребата и опита.

В резултат от тези общи постулати и принципи когнитивната лингвистика отрича изучаването на езика като самоцел. Езикът кодира и интерпретира мислите ни чрез използване на символни единици, т. е. съчетания от форма и значение, които са елементи на езика. Значението, кодирано чрез езикови символи, е „отразена действителност“ (projected reality).

Обичайно езикът е разделян на определени области, като фонология, семантика, морфология и пр. Но когнитивната лингвистика смята, че подсистемите, или „модули“, не са организирани по съществено различен начин и дори че такива модули не съществуват изобщо. Тя демонстрира това с факта, че отделни компоненти на езика споделят фундаментални особености на организация, напр. категоризация, полисемия. Съвременната когнитивна психология настоява, че категоризацията не почива на принципа „всичко или нищо“. Категориите са мъгляви (fuzzy), някои членове са по-централни, а други по-периферни. Членовете на категорията се свързват чрез семейно сходство. Това се отнася не само за обекти от действителността, но и за езикови категории, напр. морфема, дума.

Когнитивните лингвисти твърдят също, че полисемията не се ограничава до значението на думата, а е фундаментално свойство на езика. Всички области на езика демонстрират полисемия. Сравнете използването на полисемията при интерпретацията на граматикализацията. Тъй като метафората е централна черта на човешкия език, тя води до разширяване на значението, т. е. може да породи нови значения. Такива процеси се откриват в различни области на езика (лексика, синтаксис).

Тези положения произтичат от постулата за генерализация.

Когнитивна семантика

Когнитивната семантика почива на три основни принципа:

1) Концептуалната структура е въплътена.

2) Семантичната структура е концептуална структура. Значенията, свързани с думите, образуват само подмножество от възможни понятия.

3) Репрезентацията на значението е енциклопедична. Думите не представят строго пакетирани набори от значения, а служат като входни точки към огромни резервоари от знания, свързани с дадена концептуална сфера.

Твърдението, че значението е енциклопедично, е едно от централните в когнитивната семантика и се противопоставя на речниковата теория за значението. Според теорията за енциклопедичното знание думите винаги се разбират спрямо определени рамки или сфери на опита. Те представляват схематизация на опита (т. е. познавателни структури), представени на концептуално равнище и запазени в дълготрайната памет.

Според Филмор семантичната структура се организира спрямо концептуалното знание чрез рамки (Рамкова семантика). Друг подход е теорията на сферите на Лангакър (1987): репрезентацията на знанието може да се опише чрез организация по принципа профил-основа.

Нека проследим как когнитивната лингвистика има обяснителна сила при други области на изучаване на езика.

Универсалии

Общите модели, постулирани от когнитивната лингвистика и установени емпирично, са известни като езикови универсалии. Според когнитивната лингвистика тези общи черти се обясняват чрез съществуване на общи когнитивни принципи, споделени от всички човешки същества, наред с общия опит, споделян от всички поради въплътяването.

Езикова относителност

Все пак, като имаме предвид, че езикът отразява когнитивната организация, съществуването на междуезикова вариативност предполага, че говорещите различни езици имат различни концептуални системи.

Когнитивистите твърдят, че данните за вариативността показват, че езиците кодират много различни видове концептуални системи. Но тези различни концептуални системи са плод на обща способностза концептуализация, която се основава на общи аспекти на човешкото познание. Вместо да постулират универсални лингвистични принципи, когнитивистите постулират набор от общи когнитивни способности.

Така когнитивният подход към отношението между език, мислене и човешкия опит плюс фактът на езиковата вариативност подкрепят една по-слаба версия на езиковата относителност (наричана неоуорфианство).

Типология

Макар че когнитивистите използват общите когнитивни принципи, които управляват езика, от това не следва, че всички езици са еднакви. Много задълбочени изследвания демонстрират, че езиците могат да имат радикално различна концептуална организация и структура. Очевидно, общите когнитивни принципи не пораждат еднотипна езикова организация и структура. Напротив, вариативността е широко разпространена.

И все пак междуезиковата вариативност, изучавана от типологията, е ограничена в определени рамки. Един от вариантите на типологията е наричан „функционална типология“ и е предложен от У. Крофт (2002). Тя търси обяснение за наблюдаваните модели. Отрича идеята за специализирано вродено лингвистично знание („Универсалната граматика“ на Чомски). Типологията на Крофт се доближава до когнитивната лингвистика по ориентация, като:

1) подчертава езиковата функция и употреба в обясненията на езиковите явления;

2) прави връзка с неезикови аспекти на познанието за обясняване на свойствата на езика. Застъпва идеята на когнитивната лингвистика, че езикът е отражение на въплътеното познание, което ограничава това, което е възможно да се преживее, и така е възможно да се изрази от езика.

Например: когато изследват езиковата вариативност (типологията), когнитивистите установяват когнитивни модели за ВРЕМЕ. Установени са 3 основни модела на ВРЕМЕ. Първите два се основават на егото и включват отнасяне към настоящето или „сега“. Третият се основава на времето. Тези модели са известни като: а) модел на движещото се време; б) модел на движещото се его; в) модел на темпоралната последователност.

а) В него има експериенцер, експлицитен или имплицитен. Той е егото и неговата локация представя „сега“. Егото е статично. Темпоралните моменти и събитията се концептуализират като предмети в движение. Те се движат към егото от бъдещето и след егото в миналото. Много езици (напр. английски, български) концептуализират егото с лице към бъдещето и с гръб към миналото.

Коледа наближава.

б) Времето е пейзаж, из който егото се движи към специфични темпорални моменти, концептуализирани като локации.

Наближава любимата ми част на песента.

в) Свързан с понятията „по-рано“ и „по-късно“. Не включва егото. Едно темпорално събитие се разбира спрямо друго по-ранно или по-късно темпорално събитие.

Вторник следва след понеделник.

Семантика и прагматика

Според когнитивната лингвистика, която защитава тезата за основаване на употребата, смисълът на една дума е функция от езиковата употреба или прагматичното значение. Така една дума придобива значение само в резултат от употреба.

Според когнитивната лингвистика делението на езиковото значение на семантика и прагматика е проблематично. Тази позиция е в унисон с когнитивния постулат. Знанието за това какво означава думата и за това как се употребява е „семантично“ знание.

Концептуално сливане

Теорията на сливанията произлиза от две традиции в когнитивната семантика: теорията за концептуалната метафора и теорията за менталните пространства. Втората има особено място, защото в нейния център стоят динамичните аспекти на конструиране на значението. Процесът на концептуалната интеграция (сливане) е основна когнитивна операция и е централна за начина ни на мислене (Факоние и Търнър, 2002).

Тази теория демонстрира отлично мощта на човешкото познание. Езикът и мисленето не са просто композиционални. Конструирането изисква емергентни структури, т. е. то е повече от сумата от съставните части.

Когнитивен подход към граматиката

Лангакър, Талми, конструкционните граматики на Голдбърг (1995), Крофт (2002), теории за граматикализацията – всички те са обединени от общи принципи като (а) символната теза и (б) тезата за основаване на употребата.

(а) Според когнитивната лингвистика фундаменталната единица на граматиката е символна единица – съчетание на форма и значение, наричано конструкция в конструкционната граматика. Така формата не може да се изучава независимо от значението. Идеята, че граматическите единици са по природа значещи, е важна теза в когнитивния подход към граматиката и поражда идеята за континуума лексикон – граматика.

(б) Важно следствие от тезата за основаване на употребата е, че няма принципна разлика между значение на езика и употреба на езика, защото значението произтича от употребата.

Граматикализация

Граматикализацията включва реанализ на съчетанието форма – значение. Тя е еднопосочна и циклична, т. е. от лексикално към граматическо, а не обратното. Лексикалната единица се развива в служебна и накрая излиза от езика и се замества от нова лексикална единица. Това е т. нар. процес на „обновяване“ (renewal).

Има три основни подхода към граматикализацията.

– Метафорично разширяване

Той е най-широко представен (Heine, Claudi, Hunnemeyer, 1991). Граматикализацията е една от стратегиите за развиване на нови форми на изразяване на понятия. Резултатът води до развитие на изрази за граматически понятия.

Граматикализацията е плод на човешката креативност. При развитие на нови изрази за граматически понятия говорещият „концептуализира абстрактни сфери чрез конкретни“ (Хайне), т. е. използва се метафорично разширение. Понятията от сферата източник означават конкретни предмети, процеси, локации, части на човешкото тяло и пр. С други думи, егоцентричността (или въплътяването) е общата черта, която обединява изходните понятия.

Твърди се, че граматикализацията се появява чрез човешката интерпретация (construal), т. е. свързана е с човешкия опит. Реинтерпретациите се влияят от фактори на контекста, основават се на употребата. Хайне специално подчертава връзката между прагматичните и когнитивните фактори при граматикализация. Много силно тази връзка присъства в теорията на Траугот за граматикализацията.

– Теория на предизвиканото заключение (Invited Inferencing)

Според Траугот и Дашър (2002) реанализът на съчетанието форма – значение, който е характерен за граматикализацията, е резултат от ситуирана езикова употреба. Семантичната промяна е „предизвикана“ (invited) от контекста.

– Subjectification

Лангакър използва този термин в смисъл на перспектива. Той се концентрира върху това как концептуалната система може да породи граматикализация като следствие от интерпретация или перспективизация.

Постижения на когнитивното начинание

1) Представя интегриран модел на езика и мисленето. Освен влиянието си в лингвистиката и в когнитивните науки когнитивната лингвистика влияе и на социалните и хуманитарните науки.

2) Преразглеждане на емпиричните теории.

След периода на рационалистки теории за езика когнитивната лингвистика фокусира отново интереса върху емпиричната перспектива – насочва изследванията към въплътяването, опита и употребата, но остава вярна на менталисткия подход.

3) Силен фокус върху концептуалните явления. Опитва се да моделира богатството и сложността на човешкото въображение.

4) Спомага за заличаване на границата между точните и хуманитарните науки.

5) Прави от лингвистиката наука.

6) Поставя фокуса върху човешкия елемент в езика и концептуализацията и от друга страна – разкрива какво значи да си човек.

Бъдещи предизвикателства

– Съществуват много конкурентни когнитивни теории и има застъпване на терминологията.

– Все още има липса на емпирична строгост.

В последните години емпиричните основи на когнитивната лингвистика се усилват R.Gibbs (2005), Seana Coulson (2000).

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Croft, W. (2002). Radical Construction Grammar: Syntactic theory in typological perspective. Oxford University Press.

Coulson, S. (2000). Semantic Leaps. Cambridge University Press.

Fauconnier, G., M. Turner. (2002) The Way We Think. New York: Basic Books.

Gibbs, R. (2005). Embodiment and Cognitive Science. Cambridge University Press.

Goldberg, A. (1995). Constructions: A Construction Grammar Approach to Verbal Agreement Structure. Cambridge University Press.

Heine, B., U. Claudi, F. Hunnemeyer. (1991). Grammaticalization: A conceptual framework. Cambridge University Press.

Johnson, M. (1987). The Body in the Mind. Chicago University Press.

Lakoff, G. (1990). The Invariance Hypothesis: Is abstract reason based on image-schemas? Cognitive Linguistics (1).

Langacker, R. (1987). Foundations of Cognitive Grammar. V. I. Stanford University Press.

Talmy, L. (2000). Towards Cognitive Semantics v. I., II. Cambridge University Press.

Traugott, E., R. Dasher. (2002). Regularity in Semantic Change. Cambridge University Press.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.