Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2021/1, стр. 18 - 31

САГА ЗА ИСЛАНДСКИЯ ЕЗИК

Яна Чанкова
WoSID: G-2809-2014
E-mail: yana_chankova@swu.bg
Historical Linguistics
South-West University “Neofit Rilski”
Sofia, Bulgaria

Резюме: Тази статия се опитва да отговори на въпроса дали е вярно твърдението, че съвременните исландци могат да четат в оригинал литературата, създадена на острова през XII – XIII век, ако нямат специализирана подготовка, т.е. дали е възможно един език да се е променил толкова малко за толкова дълъг времеви период. За тази цел статията представя и съпоставя основните граматически категории на имената и на глаголите в съвременния исландски език и в староисландски от формална гледна точка и дискутира приликите и разликите между тях от морфологична гледна точка, тъй като се предполага, че това е първата проблемна област, с която би се „сблъскал“ съвременният читател.

Ключови думи: исландски; староисландски; контрастивен анализ; номинални категории; словесни категории

Понастоящем около 360 000 души говорят исландски1) – официалният държавен език в „страната на огъня и леда“, както наричат своята родина исландците, а Денят на исландския език се отбелязва тържествено на 16 ноември. И тук веднага възниква въпросът дали исландският език не е обречен на изчезване поради много малкия брой хора, за които той е майчин език. Отговорът е категорично отрицателен, защото за исландците техният език е най-неопровержимото и изконно доказателство за тяхната национална идентичност и единствено по рода си културно наследство.

Почитта към езика и към писменото слово е част от манталитета на исландците. По данни, публикувани на сайта на ВВС2) тази миниатюрна нация има повече писатели и повече публикувани и прочетени книги на глава от населението от всяка друга нация в света. Облечено в цифри, това означава, че всяка година в Исландия се публикуват повече от хиляда книги в най-различни жанрове, а според статистиката всеки десети исландец има вероятност да напише през живота си поне една книга. Неслучайно съществува и поговорката: “að ganga með bók í maganum”, буквално „да ходиш с книга в корема“, т.е. всеки може да роди (създаде) книга. Най-много нови книги се публикуват в месеците преди Коледа, а исландците си имат специална дума за това – jólabókaflód „Коледно книжно наводнение“. Не ви се дават пари за книги – няма проблем, купувате си кафе или сладкиш и сядате в една от многото кафе-книжарници, където има по един екземпляр от всяка книга за четене на място, или просто сядате на пейка в парка и снимате с телефона си специалния баркод и слушате забавна история или част от книга, докато си почивате.

Споменатото отношение и преклонение пред словото е проекция на създаденото от исландците безпрецедентно и изключително богато литературно наследство – едите, скалдическата поезия, сагите. Историята на (старо)исландския език – езика, на който са написани средновековните исландски саги и eди, езика на древните викинги, е не по-малко вълнуваща и уникална от историите, разказани в сагите. Манускриптите на Прозаичната Еда и класическите исландски саги се датират към XIII век, поемите, които съставляват Поетичната Еда, са записани в периода XII – XIII век и въпреки това се твърди, че съвременните исландци могат да четат тези текстове в оригинал. Само за сравнение, представете си, че трябва да прочетете Боянския псалтир или Врачанското евангелие (и двата манускрипта са от XIII век) в оригинал и без специализирана подготовка. Всъщност в Исландия най-често ще ви кажат, че дори малките ученици могат да четат сага-литературата без проблем, но подобно твърдение е преувеличено. В действителност в исландските училища се отделя специално внимание на изучаването на старата исландска литература в оригинал и това е само част от целенасочените и постоянни усилия, които правителството полага за опазване чистотата на исландския език. Географската изолация на островната държава в миналото също е благоприятствала тези усилия.

На институционално ниво съществуват две агенции – Исландският езиков съвет (или както исландците шеговито го наричат – „езиковата полиция“) и Институтът за исландски изследвания „Ауртни Магнюсон“, чиято идеология е свързана с обезпечаването на граматически, ортографски и лексикален пуризъм. Освен това съществуват огромен брой комитети и комисии – от комисията, която решава дали дадено лично име може да се използва за наименуване на новородено дете, през комисията, която решава съдбата на терминологията, свързана с появата на нови технологии и технопродукти и услуги, комитета, който решава какви думи могат да се използват в сферата на ръчното плетиво, до комитета, който решава какви имена могат да носят исландските коне.

Когато се появи нов обект или концепция, исландците не бързат да заемат новата дума от съответния език донор (най-често английския), а измислят своя дума – като например tölva „компютър“, от tala „цифра“ и völva „пророчица“, или разширяват значението на стара дума, така че тя придобива допълнително значение, например sími „телефон“ от síma „конец, корда“. Същите тези думи се превръщат в основа за нови неологизми, например spjaldtölva „таблет“ с първа съставна част spjald „правоъгълна дъска, плочка“ или snjallsími „смартфон“, от snjallur „бърз, умен“ и sími.

Друга характерна черта на исландския език е липсата на диалектни варианти. Макар че съществува известна малка разлика при произношението на някои съгласни звукове в определен фонологичен контекст между северната и южната част на Исландия, тази разлика не може да бъде определена като диалектна, или с други думи исландският език съществува само в един лингвистичен вариант и няма свои диалекти (Kristinsson, 2018).

Исландският език принадлежи към северногерманската група езици, а първите писмени източници – Íslendingabók (буквално „Книга на исландците“) и Landnámabók (буквално „Книга за поемането на земята“) са създадени в началото на XII век, като езикът, на който са написани, е правилно да се определи като староисландски – един от староскандинавските диалекти заедно със старонорвежки, старошведски и стародатски. От лингвистична гледна точка той е най-тясно свързан със старонорвежки, а причината е, че преобладаващата част от първите заселници на острова са дошли предимно от западната част на Норвегия през IX век. Малък брой заселници е имало и от Ирландия, но келтското влияние върху езика е ограничено и се заключава в няколко келтски заемки и топоними (Gordon, 1974: 18 – 24). Разликата между исландски и норвежки започва да се задълбочава след XIV век, а резултатът е два коренно различни езика – исландският, който устоява на промените и остава синтетичен, и норвежкият, който преминава прехода от синтетизъм към аналитизъм.

За целите на настоящия съпоставителен анализ нека проследим начина на изразяване на основните граматически категории, характерни за имената и глаголите в съвременния и стария исландски език. Представената по-долу информация за именната система и именните фрази на староисландски е базирана на Bayldon (1870), Gordon (1974), Valfells & Cathey (1982), а тази за съвременния език – на Jónsson (1941), Einarsson (1994), Kvaran (2005). В исландския език съществителните имена притежават категорията род (мъжки, женски и среден) и се подразделят на съществителни по силното и съществителни по слабото склонение, напр. съществителни имена от м.р. по силното / по слабото склонение, съществителни имена от ж.р. по силното / по слабото склонение и т.н. Това е само върхът на айсберга, защото в склонението на силните същ. им. от м.р. например се обособяват 3 групи, като във всяка от тези групи се различават отделни подгрупи, в случая те са 10 на брой и в голямата си част кореспондират с различни видове основи в стария език или са следствие от комбинаторни промени. Съществителните имена се скланят по падеж (именителен, винителен, дателен и родителен) и число (единствено и множествено).

Ако се върнем към силните съществителни от м.р., разликите между окончанията в основните 3 групи не са големи, но такива има, сравни:

им.п. ед.ч. род.п. ед.ч. им.п. мн.ч.

heimur „свят“ heims heimar gestur „гост“ gests gestir fundur „среща“ fundar fundir

Сега нека сравним парадигмите на думата hestur „кон“ – съществително от м.р., силно склонение, 1.А подгрупа, протогерманска а-основа в съвременния и в стария исландски. Очевидно е, че единствената разлика се състои в добавянето на гласната -u- в окончанието за им.п. ед.ч.:

съвременен исландски староисландски ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч. им.п. hestur hestar hestr hestar вин.п. hest hasta hest hesta дат.п. hesti hestum hesti hestum род.п. hests hesta hests hesta В действителност въвеждането на гласната -u- между съгласен звук и краесловно -r е една от най-широко обхватните промени, случили се в исландския език, и е характерна за съществителни, напр. víkingur „пират“ от víkingr, прилагателни, напр. ríkur „богат“ от ríkr и глаголи, напр. hefur „ти/той имаш/има“ от hefr (in: Gordon, 1974; Valfells & Cathey, 1982).

В староисландски най-често срещаните съществителни от ж.р. по силното склонение принадлежат кьм старите ō-основи, например grǫf със съвременен исландски съответник gröf „изкоп, гроб“, сравни:

съвременен исландски староисландски ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч. им.п. gröf grafir grǫf grafar вин.п. gröf grafir grǫf grafar дат.п. gröf gröfum grǫf grǫfum род.п. grafar grafa grafar grafa Освен някои чисто ортографски различия се наблюдават и различия в окончанията за им.п. и вин.п. мн.ч. Окончанието за им.п. и вин.п. мн.ч. -ar всъщност се среща при силните съществителни от ж.р. от трите подгрупи на 2. група, но в съвременния език най-често срещаните съществителни от ж.р. по силното склонение принадлежат към 1. група и получават окончание -ir за им.п. и вин.п. мн.ч. В стария език подобно окончание е характерно за силните съществителни от ж.р. с протогермански i-основи и изглежда, че то се е наложило като окончание по подразбиране за преобладаващата част от силните съществителни от ж.р. в съвременния език.

Характерна черта на съществителните от ср.р. по силното склонение от 1.А, 1.Б, 2., 3., 4. група в съвременния исландски е употребата на една и съща форма за им.п. ед.ч./мн.ч., вин.п. ед.ч./мн.ч., като изключение правят само силните съществителни от ср.р. от 5. група, напр. barn „дете“, което произлиза от протогерманска а-основа и вследствие на u-умлаут получава форма за им.п./вин.п. мн.ч. börn, стрисл. bǫrn срв.:

съвременен исландски староисландски ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч. им.п. barn börn barn bǫrn

вин.п. barn börn barn bǫrn

дат.п. barni börnum barni bǫrnum род.п. barns barna barns barna Силните съществителни завършват на съгласен звук в род.п. ед.ч., докато съществителните имена по слабото склонение завършват на гласна във всички падежи в ед.ч. В зависимост от окончанията, които получават слабите съществителни от м.р., се класифицират в 3 групи, тези от ж.р. също формират 3 групи, а тези от ср.р. принадлежат към 1 група. Парадигмите на слабото склонение на същ.им. от м.р. bogi „лък“ (1. група, германска an-основа), същ.им. от ж.р. saga „история, сага“ (1. група, германска ōnоснова) и същ.им. от ср.р. auga „око“ (германска an-основа), които следват, са аналогични на староисландските:

м.р. ж.р. ср.р.

ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч. им.п. bogi bogar saga sögur auga augu вин.п. boga boga sögu sögur auga augu дат.п. boga bogum sögu sögum auga augum род.п. boga boga sögu sagna auga augna Определителният член и прилагателните имена се съгласуват със съответните съществителни по род, число и падеж, а последните три граматически категории са характерни и за местоименията.

Специфичното при употребата на определителния член е, че той може да се използва в пре- или в постпозиция в зависимост от непосредствения лингвистичен контекст. В препозиция определителният член се използва в случаите, когато съществителното име се предхожда и определя от прилагателно име, а в постпозиция – когато липсва прилагателно име (или също когато прилагателното следва съществителното), сравни:

опр.член (свободна форма) + прил.им. + същ.им. същ.им.+опр.член (суфикс)

hinn sterki maður (им.п. ед.ч. м.р.) „силният мъж“ maðurinn „мъжът“ (им.п. ед.ч. м.р.) hin fallega borg (им.п. ед.ч. ж.р.) „красивият град“ borgin „градът“ (им.п. ед.ч. ж.р.) hið ríka land (им.п. ед.ч. ср.р.) „богатата земя“ landið „земята“ (им.п. ед.ч. ср.р.)

Правилата за употреба на определителния член в стария език също се определят от лингвистичния контекст, а формите са лесно разпознаваеми, като се има предвид, че при свободните форми липсва начална съгласна h и съответно – inn (м.р.), in (ж.р.), it (ср.р.). Суфиксалните форми на определителния член са идентични със съвременните с изключение на формата за ср.р., срв. -inn (м.р.), -in (ж.р.), -it (ср.р.) и -inn, -in, -ið.

Прилагателните имена в горните примери следват слабото склонение, а изборът на склонение се определя от непосредствения лингвистичен контекст. По-конкретно прилагателните имена получават окончанията на слабото склонение, когато се предхождат от определителния член или от местоимение, а когато такива липсват, прилагателните се скланят съгласно силното склонение, например:

слабо склонение силно склонение
hinn sterki maður „силният мъж“ sterkur maður „силен мъж“
hin fallega borg „красивият град“ falleg borg „красив град“
hið ríka land „богатата земя“ ríkt land „богата земя“

Парадигмата на силното склонение на прилагателното име langur (A група) „дълъг“ в съвременния исландски е приведена с илюстративен характер по-долу, без да забравяме, че съществуват още 4 групи прилагателни с известни различия в окончанията:

ед.ч. им.п. вин.п. дат.п. род.п. мн.ч. им.п. м.р.

langur langan löngum langs м.р.

langir ж.р. löng langa langri langrar ж.р. langar ср.р. langt langt löngu langs ср.р. löng вин.п. langa langar löng дат.п. löngum löngum löngum род.п. langra langra langra Като се абстрахираме от някои ортографични особености, единствената разлика със стария език се състои във формата за им.п. ед.ч. м.р. – langr в резултат на промяна спомената по-горе. Парадигмата на слабото склонение на прилагателните имена не крие изненади – всички форми завършват на гласна, в същото време приликата при съпоставка със староисландски е голяма, различна е само формата за дат.п. мн.ч. м.р./ж.р./ср.р. löngum, като новоисландската форма löngu (дат.п. мн.ч. м.р./ж.р./ср.р.) очевидно е резултат на развитие по аналогия:

ед.ч. м.р. ж.р. им.п. langi langa вин.п. langa löngu дат.п. langa löngu род.п. langa löngu мн.ч. м.р. ж.р. им.п. löngu löngu вин.п. löngu löngu дат.п. löngu löngu род.п. löngu löngu ср.р. langa langa langa langa ср.р. löngu löngu löngu löngu Глаголната система на съвременния исландски език е дори по-сложна от именната. Представената по-долу информация за глаголите и глаголните фрази на съвременния език е базирана на Jónsson (1941), Einarsson (1994), Kvaran (2005), Svavarsdóttir & Jónsdóttir (2009), а за староисландски – на Rask (1811), Bayldon (1870), Gordon (1974), Valfells & Cathey (1982). Като начало, глаголите изразяват следните граматически категории по синтетичен начин: лице (първо, второ и трето), число (единствено, множествено), време (две прости времена – сегашно и минало), наклонение (изявително, повелително, конюнктив) и залог (деятелен, медиопасив). Глаголите се разделят на 3 основни класа – силни, слаби и спомагателни глаголи (в голямата си част наследници на старите претерито-презентни глаголи), като една от основните функции на последните е да образуват аналитични конструкции за изразяване на сложни глаголни времена, като например бъдеще време (в изявително наклонение и в конюнктив) и сегашно/минало/бъдеще перфектно време (в съответните им форми за изявително наклонение и в конюнктив), конструкции за условно наклонение и за перфектно време в условно наклонение, конструкции за страдателен залог, както и конструкции за изразяване на аспектуални нюанси като начинателно действие / продължителност на действието / действие, което е приключило наскоро (с форми за различните времена в изявително наклонение и за условно наклонение) и не на последно място – конструкции за изразяване на различни модални значения. В допълнение глаголите имат следните нефинитни форми: инфинитив, сегашно и минало причастие, супин.

Слабите глаголи са германска иновация и образуват своите форми за минало време и минало причастие чрез добавяне на суфикси, които съдържат алвеоларната фрикативна съгласна ð (с варианти с дентални експлозивни съгласни d и t в резултат на комбинаторни промени). В зависимост от начина, по който образуват своите форми за сегашно и минало време в изявително наклонение, слабите глаголи в съвременния исландски се причисляват към 4 групи, които могат да бъдат проследени до трите основни спрежения в староисландски. В стария език слабите глаголи от 1. спрежение са претърпели i-умлаут на сегашната основа и формират своето минало време и минало причастие чрез суфиксация с -ð- (-d-/-t-), глаголите от 2. спрежение не са претърпели i-умлаут и формират мин. вр. и мин. пр. чрез суфиксация с -аð-, а тези от 3. спрежение формират мин. вр. чрез суфиксация с -ð- и мин. пр. чрез суфиксация с -(а)ð- и се разделят на 2 групи: такива с i-умлаут на сегашната основа и такива, които не търпят i-умлаут. Като илюстрация са приведени парадигмите на глагола heyra „чувам“ ˂ протогермански *hauzijaną за деятелен залог в сег. и мин. вр., в изявително наклонение и в конюнктив в съпоставителен план със староисландски:

съвременен исландски
сегашно време, изявително наклонение сегашно време, конюнктив
ég heyri við heyrum ég heyri við heyrum
þú heyrir þið heyrið þú heyrir þið heyrið
hann heyrir þeir heyra hann heyri þeir heyri

минало време, изявително наклонение минало време, конюнктив ég heyrði við heyrðum ég heyrði við heyrðum þú heyrðir þið heyrðuð þú heyrðir þið heyrðuð hann heyrði þeir heyrðu hann heyrði þeir heyrðu

староисландски

сегашно време, изявително наклонение сегашно време, конюнктив ek heyri vér heyrum ek heyra vér heyrim þú heyrir þér heyrið þú heyrir þér heyrið hann heyrir þeir heyra hann heyri þeir heyri

минало време, изявително наклонение минало време, конюнктив
ek heyrða vér heyrðum ek heyrða vér heyrðim
þú heyrðir þér heyrðuð þú heyrðir þér heyrðið
hann heyrði þeir heyrðu hann heyrði þeir heyrði

Докато парадигмата за сег.вр., изявително наклонение е идентична в двата периода, при тази за конюнктив се отчитат различия в окончанията за 1.л. ед.ч. (heyri vs heyra) и 1.л. мн.ч. (heyrum vs heyrim), респективно за съвременния и стария период. При парадигмата за мин.вр., изявително наклонение се наблюдава разлика във формата за 1.л. ед.ч. (heyrði vs heyrða), докато при тази за конюнктив съвпадение се наблюдава само при формите за 2.л. ед.ч. (heyrðir) и 3.л. ед.ч. (heyrði). Очевидно е, че формите на миналия конюнктив са били изместени и заменени от формите за мин.вр., изявително наклонение, като последното важи и за глаголите от останалите спрежения, а също и за глаголите, които формират медиопасив.

От лингвистична гледна точка, с особен интерес винаги е бил разглеждан медиопасивът. В съвременния език той служи за изразяване на следните значения:

за страдателен залог, напр. kallast (= er kallaður) „е наречен“;

за реципрочност, напр. þeir hittust „те се срещнаха (един с друг)“;

за възвратност на действието, напр. hún settist niður „тя седна (настани себе си)“.

Нека сравним парадигмите на медиопасива за изявително наклонение и за конюнктив в сег. и мин. вр. за двата периода от развитието на езика:

съвременен исландски

сегашно време, изявително наклонение сегашно време, конюнктив ég heyrist við heyrumst ég heyrist við heyrumst þú heyrist þið heyrist þú heyrist þið heyrist hann heyrist þeir heyrast hann heyrist þeir heyrist минало време, изявително наклонение минало време, конюнктив ég heyrðist við heyrðumst ég heyrðist við heyrðumst þú heyrðist þið heyrðust þú heyrðist þið heyrðust hann heyrðist þeir heyrðust hann heyrðist þeir heyrðust

староисландски
сегашно време, изявително наклонение сегашно време, конюнктив
ek heyrumk vér heyrumk ek heyrumk vér heyrimk

þú heyrisk þér heyrizk þú heyrisk þér heyrizk hann heyrisk þeir heyrask hann heyrisk þeir heyrisk минало време, изявително наклонение минало време, конюнктив ek heyrðumk vér heyrðumk ek heyrðumk vér heyrðimk þú heyrðisk þér heyrðuzk þú heyrðisk þér heyrðizk hann heyrðisk þeir heyrðusk hann heyrðisk þeir heyrðisk Формите за сег.вр. и в двете наклонения изглеждат относително различни в двата периода, но различията намират логично обяснение от историческа гледна точка. В староисландски медиопасивът се образува, като към формите за деятелен залог се прибави възвратното местоимение sik (Bayldon, 1870; Gordon, 1974). Да вземем например формата за сег.вр. 2.л. ед.ч. изявително наклонение heyrir: *heyrir+sik ˃ *heyrirsk ˃ heyrisk, с асимилация на r ˃ ss и последващо опростяване на консонантната група. Следователно единствената промяна, която настъпва в съвременния език, е преходът на енклитичното местоимение -sk ˃ -st или heyrisk ˃ heyrist. Старата форма за сег.вр. 1.л. ед.ч. heyrumk изглежда като изключение, но в случая трябва да се има предвид, че окончанието за сег.вр. 1.л. ед.ч. в староскандинавски е -u, като тази гласна се запазва, когато се инкорпорира енклитиката -mk (от mik, вин.п. ед.ч. на личното местоимение ek „аз“). Енклитичното местоимение -sk може да се използва и с форми за деятелен залог в мин.вр. (както и с формите на конюнктива в двете синтетични времена) и съответно *heyrðir+sik ˃ *heyrðirsk ˃ heyrðisk ˃ heyrðist от формата за мин.вр. 2.л. ед.ч. изявително наклонение heyrðir.

Произходът на силните глаголи може да бъде проследен до протоиндоевропейски, а тяхната основна отличителна черта е т.нар. аблаут или системно редуване на гласните звукове в корена на глаголите, което сигнализира промяна в граматическата им функция и по-конкретно промяна на времевите им характеристики в 4 определящи форми: инфинитив, минало време единствено число, минало време множествено число, супин. В зависимост от своя аблаут силните глаголи в съвременния исландски се разделят на 6 или алтернативно на 7 групи, а за староисландски са постулирани 7 силни спрежения. 7. спрежение е всъщност проблематично, защото аблаут трудно може да се формулира, а причината е, че това спрежение съдържа основно наследници на глаголи с редуплицирана основа в миналото си време, сравни напр. ik haita „аз се казвам“ и ik haíhait „аз се казвах“ от глагола haitan с исландска когнатна форма heita.

Следващата таблица илюстрира спреженията на силните глаголи в съвременния език, като аблаутът на основните 6 спрежения съответства точно на староисландския аблаут.

инфинитивминало времеединствено числоминало времемножествено числосупинbíta „хапя”drífa „карам”íbeitdreifeibitumdrifumibitiðdriðibjóða „предлагам“rjúka „пуша“súpa „сърбам“jó/jú/úbauðrauksaupaubuðumrukumsupumuboðiðrokiðsopiðobresta „избухвам“nna „намирам“e/ibrastfannabrustumfundumubrostiðfundiðo/ubera „нося“nema „вземам“ebarnamabárumnámumáboriðnumiðo/ugefa „давам“sitja „сядам“e/igafsatagáfumsátumágeðsetiðetaka „вземам“fara „пътувам“atókfórótókumfórumótekiðfariðe/aheita „наричам (се)“láta „поставям“falla „падам“auka „увеличавам“различни гласниhétlétfélljók(é)hétumlétumféllumjukum(é)heitiðlátiðfalliðaukiðразлични гласни

Ако се спрем на глагола gefa (силен, 5. спрежение), неговите синтетични времена няма да представляват особен интерес, срв. формите за изявително наклонение, 1.л. ед.ч. сег.вр./ мин.вр. ég gef/ ég gaf и съответно за конюнктив – ég gefi/ ég gæfi, както и еквивалентните им форми за медиопасив: ég gefst/ ég gafst/ и ég gefist/ ég gæfist. Много по-голям интерес биха представлявали аналитичните глаголни времена, като например:

1.л. ед.ч. деятелен залог / медиопасив
ég hef gefið/ ég hef gefist – сегашно перфектно време, изявително наклоне
ние
ég hafi gefið/ ég hafi gefist – сегашно перфектно време, конюнктив
ég hafði gefið/ ég hafði gefist – минало перфектно време, изявително накло
нение
ég hefði gefið/ ég hefði gefist – минало перфектно време, конюнктив
ég mun gefa/ ég mun gefast – бъдеще време, изявително наклонение
ég muni gefa/ ég muni gefast – бъдеще време, конюнктив
ég mun hafa gefið/ ég mun hafa gefist – бъдеще перфектно време, изявително
наклонение
ég muni hafa gefið/ ég muni hafa gefist – бъдеще перфектно време, конюнк
тив
ég mundi gefa/ ég mundi gefast – условно наклонение
ég mundi hafa gefið/ ég mundi hafa gefist – перфектно време, условно накло
нение

Вижда се, че горните аналитични конструкции се образуват със спомагателните глаголи hafa „имам“ и munu „ще“ в различни времеви форми в комбинация със супин или инфинитив на смисловия глагол в деятелен залог (gefið/ gefa) или в медиопасив (gefist/ gefast).

Други спомагателни глаголи като vera „съм“, verða „ставам“ и силния глагол fara като спомагателен формират специални конструкции за изразяване на аспектуални значения. Например конструкцията vera (verða) + að + инфинитив (ég er að gefa) служи за означаване на продължително действие и може да се използва във всички времена на изявителното наклонение както и в условно наклонение. Аналогична времева отнесеност имат още 2 аспектуални конструкции: тази за изразяване на начинателно или възнамерявано действие – fara + að + инфинитив (ég fer að gefa) и тази със значение на току-що завършено действие – vera (verða) + búinn (минало причастие от глагола búa със значение „готов“) + að + инфинитив (ég er búinn að gefa).

Последният вид аналитични конструкции, които ще бъдат дискутирани, са конструкциите за страдателен залог. Те се образуват със спомагателен глагол vera (verða) + миналото причастие на смисловия глагол (в исландски миналите причастия се скланят подобно на прилагателните имена и различават силно и слабо склонение. Ако вземем силния глагол bíta, неговото минало причастие има следните форми за м.р./ ж.р./ ср.р. им.п. ед.ч. по силното склонение bitinn/ bitin/ bitið):

ég er bitinn – сегашно време, изявително наклонение
ég sé bitinn – сегашно време, конюнктив
ég var bitinn – минало време, изявително наклонение
ég væri bitinn – минало време, конюнктив
ég hef verið bitinn – сегашно перфектно време, изявително наклонение
ég hafi verið bitinn – сегашно перфектно време, конюнктив
ég hafði verið bitinn – минало перфектно време, изявително наклонение
ég hefði verið bitinn – минало перфектно време, конюнктив
ég mun verða (vera) bitinn – бъдеще време, изявително наклонение
ég muni verða (vera) bitinn – бъдеще време, конюнктив
ég mun hafa verið bitinn – бъдеще перфектно време, изявително наклонение
ég muni hafa verið bitinn – бъдеще перфектно време, конюнктив
ég mundi verða (vera) bitinn – условно наклонение
ég mundi hafa verið bitinn – перфектно време, условно наклонение

Настоящата статия е обзорна, тя не изчерпва богатството и разнообразието на исландския език, нито спецификите и изключенията при употребата на разгледаните граматически категории. На базата на дискусия и съпоставка на именните и глаголните категории в съвременния и стария език от формална гледна точка тази статия дава положителен отговор на въпроса дали източниците от XII – XIII век са достъпни за съвременните исландци (със забележката, че исландският е претърпял значителен брой фонологични промени, както и някои семантични). Като предмет на следваща статия могат да бъдат посочени различията в набора от значения, които граматическите категории могат да изразяват в двата етапа от развитието на езика, синтактичните промени, лексикалното многообразие на скалдическата поезия и едическата литература с неизброимите хейти и кенинги.

БЕЛЕЖКИ

1. https://en.wikipedia.org/wiki/Iceland

2. https://www.bbc.com/news/magazine-24399599

REFERENCES

Bayldon, G. (1870). An elementary grammar of the old Norse or Icelandic language. Edinburgh: Williams and Norgate.

Gordon, E. (1974). An introduction to old Norse. Oxford: The Clarendon Press.

Einarsson, S. (1994). Icelandic: grammar, text and glossary. Baltimore and London: The Johns Hopkins University Press.

Jónsson, S. (1941). A primer of modern Icelandic. London: Oxford University Press.

Kristinsson, A. (2018). National language policy and planning in Iceland – aims and institutional activities (pp. 243250). In: Stickel, G. National language institutions and national languages. Budapest: Research Institute for Linguistics, Hungarian Academy of Sciences.

Kvaran, G. (2005). Íslensk tunga II. Orð: Handbók um beygingar og orðmyndunarfræði. Reykjavík: Almenna Bókafélagið.

Rask, R. (1811). Vejledning til det islandske eller gamle nordiske sprog.

Kjøbenhavn: Schuboth.

Svavarsdóttir, Á. & Jónsdóttir, M. (2009). Íslenska fyrir útlendinga.

Reykjavík: Málvísindastofnun Háskóla Íslands.

Valfells, S. & Cathey, J. (1982). Old Icelandic: An introductory course.

Oxford: Oxford University Press.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.