Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for2024-01-07

2024/1, стр. 54 - 67

БЕЗПОКОЙСТВО НА ГОТИЧЕСКОТО РОДСТВО: ЖАНРОВА И ЕСТЕТИЧЕСКА РАЗНОРОДНОСТ В РОМАНА „ЕЛИКСИРИТЕ НА ДЯВОЛА“ ОТ Е. Т. А. ХОФМАН

Огнян Ковачев
Comparative Literature Founding
Co-director of the “Literature Cinema and Visual Culture” Postgraduate Programme
Faculty of Slavic Studies
Sofia University “St Kliment Ohridski”
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia

Резюме: В доклада проследявам естетически и културноисторически взаимодействия между явления от британската готическа литература и немския черен романтизъм в термините на културния пренос. Във фокуса на изследване са анализ на романа Еликсирите на дявола от Е. Т. А. Хофман и съпоставка му с Монахът на Матю Г. Люис. Техния готически контекст очертават произведения на Хорас Уолпоул, Ан Радклиф, Уолтър Скот, Фридрих Шилер, Карл Гросе и др. Анализът проследява работата на словесния, фантастичния и визуалния код в двата романа и синестезийното им съчетаване, характерно за немския автор. Съпоставката се извършва на персонажно, сюжетно, междутекстово, жанрово, етическо и др. равнища. Редом с готическите, в Еликсирите откроявам елементи на билдунгсромана и тривиалния роман. Анализирам също мотива за двойника и проявления на метафикционалност. Използвам трудове и идеи на Райнер Годал, Цветан Тодоров, Ерик Блекол, Мишел Фуко, Лубомир Долежел и др.

Ключови думи: литературна готика; черен романтизъм; двойници; свръхестествено; фантастично; визуален код; междутекстовост; метафикция

I maintain that terror is not of Germany, but of the soul.

E. A. Poe

Европа ликува след разгрома на Наполеоновата армия при Ватерлоо от армиите на херцог Уелингтън и фелдмаршал фон Блюхер, когато един изкушен в много изкуства съдия от Берлинския апелативен съд публикува своя първи роман. Той излиза в два тома, през септември 1815 г. и май 1816 г., под чудноватото заглавие Еликсирите на дявола. Следсмъртни книжа на капуцина отец Медардус. Семантиката на магическото, дяволското и смъртта носи ореола на „черния романтизъм“ (Schwarze Romantik), към чиято естетика и идеология романът бива трайно причислен. Това е втората книга на писателя и титулната ѝ страница съобщава не името му, а че е от „автора на Фантазии в маниера на Кало“. Както тогавашните, така и днешните читатели с лекота разпознават в прозрачната перифраза фигурата на Е. Т. А. Хофман. Тази авторова ипостаса обаче съдържа и функционална провокация: ще може ли четящият романа да открие присъщия за немския романтик синестезиен ключ, сключил ведно словесния, фантастичния (Fantasiestücke) и зрителния код на писането му? Трите кода играят съществена роля при създаването и възприемането на творбата, затова ги определям като интратекстуални и естетически. А тъй като словото, въображението и зрението са основни инструменти на човешкото (само)познание както в просвещенската, така и в романтическата идеология, въпросните кодове са и антропологически.

Редом с естетическото изпъква и литературноисторическото смесване или преплитане на генеалогични линии и диалогизиращи помежду си произведения. Те произлизат от две национални литератури – британската и немската, от съседни периоди, каквито са Предромантизмът и Романтизмът, от сродни явления, като британското Готическото възраждане, движението Буря и устрем и последвалия го Schauerromantik в Германия, и жанрове като готическия роман, разказите за привидения и т.нар. Schauerroman, както и по-общите литературни парадигми на готиката и романтизма. Съотнасянето им е сложно и към тяхното съпоставително разглеждане не бива да се подхожда с разбирането за едностранчиво повлияване на заварили от изпреварили, а за равностойно и обратимо взаимодействие помежду им.

Привкусът на английската готика е осезаем в Хофмановите Еликсири, но пък нейни първомайстори, като Ан Радклиф и Матю Люис, или пародисти, като Джейн Остин и Томас Пийкок, охотно добавят германски ферменти от страх и ужас в своята „кървава напивка“. Източниците им се роят от централни в литературния канон фигури, каквито са Гьоте и Шилер, до сравнително периферни сега, но популярни и влиятелни навремето автори, като Кристиан Шпис, Карл Гросе, Йозеф Алоис Глайх и др.1 В така оформилия се транснационален жанров контекст методологически по-уместно е да се изследват езикови и литературни взаимодействия под формата на превод, адаптиране, преработване на мотиви, пряка или завоалирана интертекстуалност и др. не в двуполюсния модел на влиянието, а в плана на многополюсен културен пренос2.

„Ти ще трябва да опишеш точно историята на своя живот“3

Словесният код в Еликсирите е всеобхватен и има най-разнолики въплътявания. Стиловото разноречие варира от носталгичния спомен до копнежна страст, от детска невинност до закоравяла порочност, от свенлива първа любов до неудържима похот, от дълбоко религиозно чувство до неистово богохулство, от смирена набожност до сатанинска надменност и т.н. Не им отстъпват по словосмесителство реторическите регистри, съчетаващи завладяващата проповед и суетното красноречие, комичното говорене и сатиричното описание, философския размисъл и трагическата ирония на съдбата. Основната задача на словесния код е да организира повествователната структура на романа, която не се отличава с особена оригиналност – сглобена е предимно с похвати, симулиращи автентичност, познати от просвещенските романи в писма и дневници. Такива са мистифицираните „Предговор на издателя“ и преводът от италиански, автобиографичните записки, пътните бележки на Медардус-Викторин, прихванато писмо, съдържащо любовна тайна и обяснение на загадъчни случки, и др. Сродно въздействие търсят и вмъкнати текстове, „удостоверяващи истинността“ на невероятната история, като „Пергаментният лист на стария живописец“ и „Добавка от отец Спиридион, библиотекар на капуцинския манастир в Б.“.

Към ефект на достоверност се стреми и разказването в първо лице, единствено число. Ала неговата изповедност постига и други, дори противоположни резултати, като например ролята на ненадежден разказвач (unreliable narrator) в термините на Уейн Буут. То е психически инструмент, изразяващ душевни състояния и мисли на Медардус, разкъсван между духовната си устременост, гордото съзнание за избраничество, изкушенията на плътта и преследващия го зъл дух. Второ, чрез аз-повествованието, още един типично просвещенски жанр „участва, без да принадлежи“ (в термините на Дерида) в жанровата мозайка на романа. Той е свързан с мотива за самопознанието и по-нататък ще му бъде отделено специално внимание. Трето, първоличният разказ и подзаглавието, „цитиращо“ лични книжа, ясно указват връзката на Еликсирите с по-ранни немски романи, като недовършения Der Geisterseher. Aus den Memoiren des Grafen von O** (1787 – 1789) от Фр. Шилер и четиритомния Der Genius. Aus den Papieren des Marquis C* von G** от Карл Гросе. Тя дава основание на Ерик Блекол да види в мозайката елементи от сензационния жанр на Trivialroman (Blackall 1983, pp. 230 – 231).

„сам за себе си една необяснима гатанка, раздвоен съм със своето аз“

В сравнение с Фантазиите, където водеща е музикалната тематика, фантастичният код в романа е гротесково обагрен с мрачните краски на свръхестественото, ужасното, готическото/Shauerroman, сатаническото и – не на последно място – обезпокоително сродното (unheimlich) двойничество. Фантастичната образност у Хофман не е противоположност, а продължение на реалистичната. Първата е латентно заложена във втората и след нейното проявяване двете съсъществуват като паралелни реалности. Такава континуална двойнственост по различни начини структурира художествения свят в приказки, като Златната делва, Лешникотрошачката и Малкият Цахес, наречен Цинобър, в капричиото Принцеса Брамбила и ноктюрното Пясъчният човек, в романа Житейските възгледи на котарака Мур и др. В духа на романтическата естетика, техните фантастични съставки често са фигури на душевния опит и скритата същност на персонажа или символи на несъзнаваното.

В Еликсирите религиозният лайтмотив поддържа иманентната раздвоеност на зримия земен и незримия небесен свят. Тя е както пространствена, така и етическа алегория, спомагаща за разграничаване на благочестивите от нечестивите, на добродетелните от злите. При Медардус обаче тази разделителна линия преминава през вътрешния му свят. Сексуалността, събудила се още докато е послушник, и влечението към дяволската напитка се сблъскват с религиозните норми и забрани. У него оживяват демоните на суетността, гордостта, надменността към събратята монаси и желанието да напусне манастира. Те разколебават неговата нравствена и религиозна цялост и пораждат разцепване на самосъзнанието му, което на повествователно ниво е прелюдия към мотива за двойничеството. Вътрешният конфликт намира израз, но не и разрешение, в полюсно раздвоено мислене (Spaltung) на обектите от външния свят, както настояват Фройд и другите. Но тук ме интересува не психоаналитичната, а литературната функция на подобно разколебано възприятие. В опита си да дефинира фантастичния жанр, Цветан Тодоров изтъква „колебанието на читателя“ „между естествено и свръхестествено обяснение на описваните събития“ като „първото условие за фантастичното“. Той смята аналогичното колебание на персонажа за факултативен, макар и често срещан втори жанров белег (Todorov 2009, pp. 30 – 32). Подобно на Алваро във Влюбеният дявол и Алфонсо в Ръкопис, намерен в Сарагоса, Медардус тълкува двусмислено невероятните, ужасяващи и т.н. случки, в които е въвлечен от неведоми сили, като по този начин „дирижира“ читателското колебание. За разлика от двамата и подобно на Анселмус в Златната делва или Джилио Фава в Принцеса Брамбила, той е раздвоен и „със своето аз“. В резултат персонажът въвлича читателя в играта на реалистичното и фантастичното, така че двамата заедно изграждат континуалната двойнственост на Хофмановия фикционален свят.

„Понеже ти, благосклоний читателю, току-що видя икони, манастир и монаси...“

От трите кода, зрителният е, струва ми се, най-малко проучен в готическите изследвания, макар още Уолтър Скот да обръща внимание на трансмедиалните ефекти на готическото писане. В предговора си към изданието от 1811 г. на Замъкът Отранто от Хорас Уолпоул той заявява, че авторовото „смело настояване за действително съществуване на фантоми и привидения ни се струва много по-естествено в хармония с нравите на феодалните времена и произвеждащо много по-силно въздействие върху ума на читателя, отколкото всеки опит да се примири вярата на феодалната епоха в свръхестественото с философския скептицизъм на нашата чрез отдаване на такива чудеса на действието на гърмящ прах, свързани огледала, магически фенери, скрити врати, говорещи тромпети и подобни приспособления от немските фантасмагории“ (Scott 2003, p. 337). Примерите във втория случай са свързани с неодобрението на шотландеца към стремежа на Ан Радклиф да дава правдоподобно обяснение на свръхестественото в романите си. Но макар и чрез отрицание, той подчертава сродните белези в подходите на различни готически писатели.

Зрителният код в творчеството на Хофман не свежда дейността си само до магически видения или илюзионистки номера. Още в Предговора издателят насочва погледа на „благосклонния читател“ към иконични знаци на готическия дискурс: „Но ето, ти се обръщаш и забелязваш едвам двадесет крачки зад нас едно готическо здание, чиито портал е богато украсен със статуи“. Освен чрез зрителния това упътване може да се възприеме и чрез метафикционалния код на повествованието, за който ще стане дума по-нататък. На свой ред, читателят среща погледите на обитателите на мястото: „икони с ясни, живи очи“ и монаси „с вдигнат нагоре набожен поглед“, сякаш са „оживели иконите и са слезли от високите корнизи“. Разколебаването на границата между живото и неживото поражда особеното усещане на „тайнствени тръпки“ от срещата на настоящето с „чудните легенди и сказания“ от миналото (Hofman 1929, p. 7). Задачата на това двумирие е да настрои възприемателските сетива за историята и необикновените видения на Медардус. Ала в нея витае и духът на Хорас-Уолпоуловата концепция за готическия роман в предговора му към второто издание на Замъкът Отранто: „да се съчетаят два вида романси – старинният и съвременният“ (Uolpoul 1986, p. 54). Скоро зрителният код ще отстъпи мястото си на своя синестезиен близнак – словото, а архитектурната готика ще трябва да се преобрази в своята литературна синекдоха – разказа за „страшното, ужасното, лудото, смешното“ в живота на монаха. Но вместо да превключат в словесния повествователен модус, уводните думи на издателя сякаш се опитват да удвоят двата кода, така че читателят хем да бъде „верен спътник“ на героя в разказваната история, хем да се забавлява „от безбройните картини на тази камера обскура, която ще се разкрие“ пред него като статичен наблюдател (Hofman 1929, p. 8).

„Ти ще разпознаеш скрития зародиш, който бе роден от една тъмна съдба“

Виждаме, че camera obscura – едно от най-древните приспособления за възпроизвеждане или видоизменяне на образи – придобива фигуративно значение на механизъм за произвеждане на разказ в картини, а чрез буквализираното значение на „неясна, тъмна стая“ – и на готически иконичен знак. Така в областта на зрителния код ново семантично приплъзване увеличава обхвата и проницателността на погледа отвъд видимата форма: „Може и да се случи, изглеждащото безформено, като го погледнеш с по-остър поглед, да ти се представи ясно и закръглено“ и т.н. Способността за виждане отвъд видимото отвежда към централни за романтическата естетика мотиви и източници, каквито са сънят и въображението: „това, което наричаме общо сън и въображение, може да бъде и символичното познание на тайната нишка, която се проточва през нашия живот“. Тайната нишка в живота може да бъде фигура на нещото, което по-банално наричаме аз или съдба, истина, предопределение, смисъл или секс... Но какво ни носи познанието за това нещо? Могъл ли е Медардовият издател да предположи, че със следващите си думи ще се впише в един discours, основан на взаимовръзката между savoir (знание) и povoir (власт/сила): „и като че трябва да мислим изгубен оня, който смята да е спечелил с това познание силата да разкъса силом онази нишка и да започне борба с тъмната власт, която господствува над нас“ (Hofman 1929, p. 8)? Неговият скептицизъм като че ли произтича от фукоянската етика на аза, раздвоен в тайнството на своята изповед. Във Волята за знание Мишел Фуко описва как от XVIII в. насам нараства ролята на християнската и юридическата изповед в познанието за субекта: „знание не толкова за неговата форма, колкото за онова, което го разцепва, за онова, което може би го детерминира, но което преди всичко го кара да убягва на самия себе си“ (Fuko 1993, p. 97). Тази двулика роля извежда на готическата сцена на нашия анализ първородния литературен двойник на Медардус – капуцински монах изповедник, повярвал, че има знанието и властта да удовлетвори своите порочни желания и да избегне полагащото се възмездие както на този, така и на онзи свят.

„Такъв беше Амброзио, абатът на капуцините, наричан свят човек“

Протагонистът в Монахът на М. Г. Люис несъмнено е най-неистовият злодей в английски готически роман от XVIII в. Рожба на брака между неудържимото въображение и неимоверната начетеност на своя двайсетгодишен автор, книгата идва на бял свят с шеметен скандал, утвърждава нова разновидност на ужасното и поражда паметни литературни последователи и влияния4. Амброзио е трийсетгодишен, абат на мадридски манастир, непознал все още зова на плътта, „еднакво непокварен от грижи и грехове“ (Luis 2016, p. 34). Но зад привидното смирение на „свят човек“ прозира самолюбието на проповедник, покоряващ умовете и душите на черкуващите с красноречие и пламенен поглед, както и на чаровен изповедник, поглъщащ с очи женските прелести. Смесицата от неосъзната похот, показна набожност и култивирано монашеско коравосърдечие го прави фанатично безмилостен към чуждо провинение. Такава е любовната връзка на девойката Агнес, държана насила като монахиня в ордена на св. Клара. Нейната история е в основата на втората сюжетна линия на романа. Непознаващ собствената си душа и безчувствен към мъките на ближния, Амброзио е трагически невинен, следователно и неспособен да предотврати предстоящите свои чудовищни престъпления. И когато към горната греховна троица се присъедини извиращият не от благочестива вяра, а от гордост, фалшив ентусиазъм – лайтмотив в романа, духовникът затъва от висотата на своя сан в бездната на душевното и телесното си безчестие5.

Родството между Монахът и Еликсирите на дявола е предмет на разнородни съпоставки – на персонажно, сюжетно, междутекстово, жанрово, етическо, психологическо и др. равнища6. И Амброзио, и Медардус имат трудно детство, отрастват и са възпитани в манастир. И двамата са капуцини, които искат да служат всеотдайно на Бога и по своему вярват, че са предопределени за религиозни подвизи, с които ще се издигнат в ордена си. Като духовни събратя, те стават жертви на изкушения и на последвалите ги сатанински измами. Характерна обща черта е противоречивото съчетание от реторическа умелост, религиозен ентусиазъм и нечестиви страсти. Амброзио е плътски привлечен от изображение на Св. Богородица, но то се оказва портрет на смъртна жена, която го прелъстява. Тя, на свой ред, се оказва зъл дух, изпратен му от Луцифер. Медардус нарушава забраната да се отваря бутилката с вино, съхраняваща се в реликвария на манастира, за която има легенда, че е дар на св. Антоний от самия дявол. И така буквално освобождава злия дух от нея. А когато всеки от двамата изтъква твърдостта на великия отшелник като пример в борбата си с изкушението, на което все повече се поддава, сходството помежду им добива дори ироничен оттенък. Строги изповедници на чужди грехове и тайни, те крият своите от събратята си и от себе си дори.

От друга страна, техните родословия, също забулени в тайна, ги тласкат към инцест и зловещи убийства. Амброзио е подхвърлено дете, не познава родителската и семейната обич, затова погрешно тълкува гласа на кръвта като глас на страстта – прелъстява, отвлича, насилва и умъртвява своята сестра и извършва майцеубийство. Разказът на Медардус за неговото детство свидетелства, че на младини баща му е сторил грях, който поискал да изкупи, и „умрял опростен и утешен в същия миг, в който съм се родил“ (Hofnam 1929, р. 9). Това съвпадение поражда у младежа усещане за избраничество и гордост, отключваща стаения демон на порочността. Той пропада в бездната на престъпления, светотатство и разпътство, изкачва голготата на разкаянието, страданието и избавлението, за да очисти и своята, и родовата вина. Тук излиза наяве една концептуална и дори идеологическа разлика в подхода на двамата автори. Люис използва историята за ужасните престъпления и падения на Амброзио, който накрая загива, сключил договор с дявола, като литературна провокация и сатирично средство за изобличаване на фалшивия религиозен морал и за антикатолическа пропаганда7. Хофман вписва в пагубната диалектика на Люисовия готически разказ романтическата метафизика на немската трагедия на съдбата, при която вината се корени в действията не само на протагониста, но и на властваща над него неведома сила от миналото. Така немският роман наследява поуката, заложена от Уолпоул в Замъкът Отранто, че „греховете на бащите се изплащат от техните деца до трето и четвърто коляно“ (Uolpoul 1986, p. 52). Но освен предупреждение влага в нея и надежда за спасение.

„Двата образа се сливаха в душата ми в едно“ Досега откроихме предимно семейни прилики, сродяващи съпоставяните романи и техните контексти. Ала безпокойството на родството е резултат и от различията, от стремежа на автора да отхвърли гнета на влиянието и да приспособи първообраза към своя замисъл. Какви са по-очебийните разлики между двете творби? В Монахът се разказва в трето лице, ед.ч. Обективният повествовател усилва достоверността на вътрешните терзания и раздвоения на персонажите или на страшните, ужасни и чудовищни събития, които представя. Изключение прави дългият разказ на Реймонд за напразните му усилия да освободи любимата си Агнес от опеката на нейните роднини. В него той вмъква две фантастични истории. Едната е за призрачната Кървава монахиня въз основа на немска страшна легенда. Действието протича вдън гори немски, където върлуват разбойници, сякаш дошли от едноименната драма на Шилер или от романи на Ан Радклиф и Уилям Годуин, и в замъка Линденберг, където витае привидението и Агнес е строго охранявана. Тук се среща единствената в Монахът употреба на ключова за Хофмановия роман дума. Изтъквайки слабостта, която Кунегунда, пазителка на Агнес и гротескна съименица на Кандидовата възлюбена, изпитва към черешовото бренди, Реймонд саркастично подхвърля: „като вълшебен еликсир, алкохолът смекчаваше жлъчния ѝ характер, а понеже на мястото, където беше затворена, нямаше други забавления, се напиваше по веднъж на ден, просто за да си минава времето“ (Luis 2016, p. 142). Втората история е по мотиви от средновековната легенда за Скитника евреин. Тук, с помощта на кръста, пламтящ на челото му, той избавя Реймонд от властта на призрака. В Еликсирите Хофман прави две вариации по съставки на легендата. Тайнственият старец, чиито превъплъщения се явяват пред Медардус, видими единствено за него, в ключови моменти от живота му, е проекция на Скитника евреин. А кръстът върху рамото на монаха и на Викторин е белег и на злата съдба, и на тяхното ужасяващо родство. Отсъствието на обективен очевидец на свръхестествените явления в двете фантастичните истории превръща Реймонд в ненадежден разказвач и поддържа колебанието на читателя относно истинността на случващото се. Люис разколебава романа и на равнището на изказа, като изпъстря, подражавайки на Радклиф, прозаичния разказ с лирически текстове. Това смесване се вписва в (пред)романтическата тенденция на престъпване на естетически и жанрови граници, чиито наченки са корелациите на образ и слово в илюстрираните поеми на Уилям Блейк или на лирическо и наративно начало в Лирически балади на Уърдзуърт и Колридж.

В Еликсирите сам Медардус разказва историята на своя живот, заемайки по-зата на ненадежден разказвач. В нея той играе много роли: на детето, на проповедника, на раздвоения, на лъжеца, на безумеца, на злия двойник, на пикарото, като всяка чертае различна пътека на повествование. Тъй като героят не търси богатство и благополучие, а осъществяване на свои заложби, утоляване на престъпни желания и последващо избавление от тях, житието му, като в средновековна психомахия, става бойно поле на доброто и злото. В борбата със своята сянка и с тъмните сили на съдбата той по чудодеен начин побеждава преследващия го двойник и се помирява със себе си и със света. Това е основание да видим в неговия първоличен разказ признак на билдунгсромана, чийто жанров смисъл е самопознание и себеизграждане на протагониста. Романът дори може да бъде четен като готическа вариация на този жанр. В нея личността се формира, казано с една богословска дихотомия, не катафатично – знаещ кой е, героят гради своя положителна идентичност, за да се интегрира в общата цялост, а апофатично – незнаещ кой е, той се очиства от наследени или самоналожени негативни идентичности, за да постигне вътрешна цялостност. Според Ерик Блекол по-вествованието тръгва от „изначално единство, в лицето на детството, пречупва се в процеса на разпадане, след което се завръща към единството – но към едно по-висше единство“ (Blackall 1983, p. 232). Тази диалектика на раздвоения „аз“, смята той, въплъщава в романа светогледни и естетически принципи на немския романтизъм, заложени във философията на Фихте.

„Аз съм това, което изглежда, че съм, а не изглежда да съм това, което съм“

По-горе вече стана дума за господстващия в Монахът и Еликсирите на дявола мотив за двойника. Проявление на раздвоеното себе- и светоусещане, присъщо на готиката и романтизма, той определя литературния дух на времето. Тъй като в двата романа двойникът има няколко, при това преминаващи една в друга разновидности, ще използвам за него понятието мотивно поле, въведено от Лубомир Долежел в неговата структурална тематология. То съдържа три „родствени мотива“: а) „персонаж със собствена идентичност съществува в два или повече алтернативни свята“, б) „doppelgänger“ или „идентични близнаци“ и в) „Две алтернативни въплъщения на един и същ персонаж съществуват в един и същ свят“ (Dolezhel 1994, pp. 13 – 14).

На пръв поглед, само вторият и третият мотив са налице в Хофмановия роман. Медардус и граф Викторин имат един баща, наследили са неговата поквареност и са физически неразличими един от друг. Идентични близнаци се появяват още в разказа „Двойниците“ (1821) и в Житейските възгледи на котарака Мур, но тяхната отделност се запазва (Rank 1971, pp. 12 – 13). Докато Медардус, без да знае за съществуването на брат си, неволно причинява смъртта на случаен непознат, след което възприема неговата самоличност и бива припознат като Викторин. Случайната смяна на идентичност задейства наративния механизъм на фантастичното. На свой ред, чудодейно оцелелият граф започва да се представя като Медардус. В своя фикционален свят сдвоените персонажи се сливат в един, който, на свой ред, се раздвоява и те неколкократно разменят самоличностите си, престъпвайки от втория към третия мотив. Моделът на Долежел гъвкаво включва още „преходни области“ и варианти на мотивите. Така братята ще попаднат в зоната между б) и в). Старецът, който се явява на Медардус в менлив облик и накрая се оказва баща му, ще свърже а) и в), като носител на „духове, на свръхестествени качества“ и създаван чрез метаморфози (Dolezhel 1994, pp. 16 – 17). Метаморфозна вариация е и комично-лудият двойник Пиетро Белкампо – Петер Шонфелд.

В Монахът същият вариант произвежда немалко ефекти на двойничество. Послушникът Росарио се оказва изкусителката Матилда, диреща в манастира любовта на Амброзио. Вече споменах следващите ѝ преображения. Агнес решава да се предреши като Кървавата монахиня, но двете си разменят местата. Красив свирач на флейта се оказва въплъщение на Сатаната. Макар да няма телесен двойник, Амброзио претърпява редица душевни и нравствени обрати, които го променят до неузнаваемост. Към мотива за идентичните двойници частично спадат Реймонд и Лоренцо, които биват лишени от любимите си, както и Антония и Агнес, които са затворени и измъчвани в подземието на метоха. В мотивното поле може да добавим особена, четвърта разновидност на компаративни или междутекстови двойници, които излизат наяве само в съпоставката на двете творби. Отчетливи примери са двойките Амброзио и Медардус, Антония и Аврелия, и Матилда и Ойфемия.

„това беше един преведен от английски роман: Монахът!“

В Еликсирите Аврелия се измъчва от пламенно любовно чувство към непознат монах капуцин, който ѝ се явява като стряскащо видение. Вкъщи тя се зачита в книга, озаглавена Монахът: „чудната история ме увличаше, но когато, в описанието, стана първото убийство, когато ужасният монах започна да светотатствува все по-нечестиво [...] обзе ме безимен ужас“ (Hofman 1929, p. 209). Книгата ѝ помага да си обясни, но не и да се избави от своята „светотатствена любов“. Нейното заглавие е най-явната междутекстова препратка към английския роман, но тя служи за тълкуване не само на необяснимото чувство, но и на повествованието, като цяло. Чрез нея Хофмановата творба насочва читателския поглед към онази си отлика спрямо Монахът8, на която ще се спра накрая: нейната метафикционалност под формата на автокоментари.

На три пъти, в решаващи моменти от житейската си история, Медардус разказва как я пише. И всеки път писането променя самоличността на пишещия. Най-напред, като обвиняем в убийство, решава да подготви писмено своята защита: „реших да запиша романа, който трябваше да ме спаси“. Фикционалността на романовия жанр, сама по себе си, подсказва недостоверността на написаното. Но пишещият монах откровено описва своята измама: „във време на писането моята фантазия се разпалваше, всичко се формираше като закръглено съчинение и все по-здраво и по-здраво се изтъкаваше тъканта от безкрайни лъжи, с които се надявах да прикрия истината“ (Hofman 1929, p. 179). Към метафикцията той добавя шарката на мистификацията.

Вторият автокоментар има коренно противоположен повод: „По това време, когато ме обграждаше като някакъв сън в небесата, аз започнах да записвам всичко, което се беше случило с мене, след като бях видял отново Аврелия“. Присъствието, признанието и прошката на любимата извисяват влюбения монах и го вдъхновяват да започне своята книга на паметта като далечен отклик на Дантевата Нов живот. И тогава Медардус, подобно на Поета, призовава читателя за съпричастност към тези изповедни слова и породилите ги чувства. Напътствайки го как да чете, монахът си служи с метафикционалността по начин, сходен с този на Издателя в предговора на романа: „Чуждий, непознатий човече, който ще четеш някога тези листове, аз те помолих по-рано да си спомниш онова славно слънчево време от своя живот...“ (Hofman 1929, p. 193).

Третият и последен случай на метафикционален обрат се явява след завръщането на разказвача в манастира в Б. В самия край на неговата повест игуменът Леонардус му възлага „още едно наказателно упражнение“: „Ти ще трябва да запишеш точно [...] историята на своя живот. Фантазията ще те отведе, наистина, още веднъж в света [...] в даден момент ще видиш Аврелия по-иначе...“ (Hofman 1929, p. 306). Тук за сетен път се събират ведно трите кода – словесният, фантастичният и визуалният, за да начене писането на Следсмъртните книжа на капуцина отец Медардус. Този реторически жест, чрез който краят указва своето начало, може да бъде възприет като наративен двойник на музикалния индекс da capo al fine. Косвено основание за подобна аналогия дават композиторската дейност на Хофман и музикалната тематика в други негови литературни творби, пряко – собственото му характеризиране на началните романови епизоди чрез различни музикални темпа9. Тогава заключителната „Добавка от отец Спиридион, библиотекар на капуцинския манастир в Б.“ ще бъде романовата coda, която оформя неговия епилог, но и разкъсва „тайната нишка, която се проточва през нашия живот“. За разлика от гибелта на Амброзио, смъртта на немския му събрат носи избавление на душата и изкупление на греха на бащата. Така, в съдържателен план, цикълът на престъплението и възмездието в рода е прекратен, а в повествователен – принципът на целостта уравновесява принципа на хетерогенността. Но преустановява ли това и безпокойството на готическото родство?

БЕЛЕЖКИ

1. Изпреварващото немско влияние върху британската готика, и особено върху Монахът на Матю Грегъри Люис е проследено и анализирано в (Guthke 1953) и (Conger 1980). За двустранното взаимодействие, възможното влияние на френски произведения, както и за случаи на плагиатство, адаптации и преводи виж (Clery 1995, p. 140 сл.).

2. Според Райнер Годел, „Културен пренос означава преносът на идеи, културни факти, практики и институции от една специфична система на социални, поведенчески, перформативни и репрезентативни образци в друга, в хода на който обкръжението, мотивите, критериите за подбор и целите се променят“ (Godel 2009, p. 29).

3. Всички подзаглавия в статията са фрази от Еликсирите на дявола. Те, както и цитираните от романа откъси, са по превода на Панайот Чинков, публикуван през 1929 г. Правописът е осъвременен.

4. Фредерик Франк изтъква, че „вдъхновяващата енергия на Монахът привлича такива разнородни читатели като Мери Шели, Натанаел Хоторн, Шарл Бодлер, Томас Карлайл, Александър Пушкин и Антъни Тролъп“ (Frank 1997). Към тях трябва да добавим поне имената на Емили Бронте и Е. А. По.

5. „Този мотив за лъжливия пример и противоречивостта продължава от край до край в Монахът“ – подчертава Робърт Майлс, според когото подривната стратегия на Люис е насочена не към неправдоподобието на готическия свят, а „към открояване на властовостта, така че нейната структура да изпъкне под кожата“ (Miles 1993, p.160).

6. Може би тук е мястото да се изтъкне като български литературоведски принос вниманието, което Симеон Хаджикосев отделя на Еликсирите в своята Западноевропейска литература (Хаджикосев 2005, pp. 189–193). Той отбелязва прилики с Монахът, посочва възможни източници и прави сравнително обширен преразказ. Упоменат е и приносът на Едмънд Бърк към естетиката на ужасното, за съжаление, с неточности.

7. Сатиричната нотка се долавя още в цитата от Хораций, първомайстора на литературната сатира, в мотото на романа и в подражанието му в началото на първата част. Тя, както и други идеологически тенденции в Монахът са предмет на проучване и анализ в статиите, включени в посветения на 200-годишнината от публикуването на романа брой на (Romanticism on the Net 1997).

8. В романа на Люис единствено „Подражание на Хораций“, играещо ролята на предговор, и прологът като че ли имат метафикционална насоченост. Но обръщението към книгата в началото на стихотворението е пародийна преработка на Хорациевото Писмо (I, 20), а във втората му част авторът характеризира себе си, но не и творбата си. Прологът представлява кратко описание на препратките и заемките в книгата. Според Мария Марниери списъкът може да бъде продължен (Marnieri 2018).

9. В писмо от 24 март 1814 г. авторът оповестява, че първият том е завършен, и описва неговите начални епизоди с музикалните термини grave sustenuto, andante sustenuto e piano и allegro forte ((Blackall 1983, p. 230).

ЛИТЕРАТУРА

ДОЛЕЖЕЛ, Л., 1994. Структуралната тематология и семантиката на възможните светове. Случаят с двойника. Превод от чешки Добромир Григоров. Литературна мисъл, vol. 2, pp. 6 – 20.

ЛУИС. М., 2016. Монахът. Превод от английски Слави Ганев. София: Deja Book.

ТОДОРОВ, ЦВ., 2009. Въведение във фантастичната литература. Превод от френски Красимир Кавалджиев. София: СЕМАРШ.

УОЛПОУЛ, Х., 1986. Замъкът Отранто. В: Готически романи. Превод от английски Жечка Георгиева. София: Народна култура.

ФУКО, М., 1993. История на сексуалността. 1. Волята за знание. Превод от френски Антоанета Колева. Плевен: ЕА.

ХАДЖИКОСЕВ, С., 2005. Западноевропейска литература. Част трета. София: СИЕЛА

ХОФМАНЪ, Е., 1929. Еликсиритѣ на дявола. Превод от нѣмски П. К. Чинковъ. София: Ив. Г. Игнатовъ & синове.

REFERENCES

BLACKALL, E., 1983. The Novels of the German Romantics. Ithaca and London: Cornel University Press.

CLERY, E., 1995. The Rise of Supernatural Fiction, 1762 – 1800. Cambridge: Cambridge University Press.

DOLEŽEL, L., 1991. Strukturální tematologie a sémantika možných světů Případ dvojníka. Česká Literatura, vol. 39, no. 1, pp. 1 – 13. Retrieved September 30, 2020, from http://www.jstor.org/stable/43321483.

DOLEZHEL, L., 1994. Strukturalnata tematologia i semantikata na vazmozhnite svetove. Sluchayat s dvoynika. Prevede ot cheshki Dobromir Grigorov. Literaturna misal, vol. 2, pp. 6 – 20 [In Bulgarian].

FRANK, F. S., 1997. The Monk: A Bicentenary Bibliography. Romanticism on the Net, vol. 8. https://doi.org/10.7202/005776ar.

FUKO, M., 1993. Istoria na seksualnostta. 1. Volyata za znanie. Prevod ot frenski Antoaneta Koleva. Pleven: EA. [In Bulgarian]

GODEL, R., 2009. Carl Grosse’s “Der Genius”, or: Contingency and the Uncanny in Cultural Transfer. Colloquia Germanica, vol. 42, no. 1, pp. 27 – 47. Retrieved September 30, 2020, Available from http://www.jstor.org/stable/23982652.

HADZHIKOSEV, S., 2005. Zapadnoevropeiska literatura. Sofia: CIELA

HOFMAN, E., 1929. Eliksirite na dyavola. Prevod ot nemski P. K. Chinkov. Sofia: Iv. G. Ignatov & sinove.

LEWIS, M., 1995. The Monk. Edited by H. Anderson. Oxford: Oxford University Press.

MILES, R., 1993. Gothic Writing 1750 – 1820: A Genealogy. London and New York: Routledge.

RANK, O., 1971. The Double: A Psychoanalytic Study. Translated by Harry Tucker Jr. Chapel Hill: The University of North Carolina Press.

SCOTT, W., 2003. Appendix D: Sir Walter Scott’s Introduction to the 1811 Edition of The Castle of Otranto. Walpole, Horace. The Castle of

Otranto: A Gothic Story and The Mysterious Mother: A Tragedy. Edited by Frederick Frank, Broadview Literary Texts.

TODOROV, TSV., 2009. Vavedenie vav fantastichnata literatura. Prevod ot frenski Krasimir Kavaldzhiev. Sofia: SEMA RSh. [In Bulgarian]

UOLPOUL, H., 1986. Zamakat Otranto. Goticheski romani. Prevod ot angliyski Zhechka Georgieva. Sofia: Narodna kultura. [In Bulgarian]

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.