Чуждоезиково обучение

https://doi.org/10.53656/for2024-05-08

2024/5, стр. 643 - 658

СРАВНЕНИЕ НА РЕФЕРЕНТНИ ЕЗИКОВИ РАМКИ ЗА РАЗЛИЧНИ ПО ТИПОЛОГИЯ ЕЗИЦИ В ИЗПИТНИТЕ СИСТЕМИ ПО ИТАЛИАНСКИ И КИТАЙСКИ КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Антония Цанкова
OrcID: 0000-0001-5685-4687
WoSID: AFG-4758-2022
E-mail: a.tsankova@uni-sofia.bg
Sofia University
1504 Sofia Bulgaria
Радея Гешева
OrcID: 0000-0002-5364-5676
WoSID: JQV-8665-2023
E-mail: rgesheva@uni-sofia.bg
Sofia University
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Статията представя наблюдения относно прилагането на Общата европейска езикова рамка и Китайската референтна рамка в изпитните системи по италиански и китайски като втори езици. Изследването предлага критически преглед на състоянието на двете образователни системи, претърпяващи сходен развой, повлиян от световните тенденции в чуждоезиковото обучение. Поставя се акцент върху взетото на образователно ниво решение – от оторизираните институции, които провеждат изпити и издават сертификати за владеене на италиански и китайски език – включващо постоянно обновление, адаптиране и актуализиране на използваните материали и подходи.

Ключови думи: чуждоезиково обучение; италиански език; китайски език; езикови рамки

Увод

В зависимост от поставените цели на езиковата образователна политика чуждоезиковото обучение прилага традиционни образователни модели или иновативни подходи. През XXI век все по-ясно се акцентира върху въпроси като транснационализма и миграцията (Spolsky 2012, p. 399). Те са повлияни от глобализацията и модернизацията (Spolsky 2012, p. 397) и оказват пряко влияние върху регионалните и тематичните проблеми (Spolsky 2012, p. 499). Едно от огромните предизвикателства пред съвременната лингводидактология е вземането под внимание на „ролята на изкуствения интелект и адекватното му приложение в системата на чуждоезиково образование“ (Veselinov 2024, р. 8). Но акцентът в изследванията е главно върху универсалните или локалните измерения на чуждоезиковото обучение, с фокус върху отделните езикови системи, а не върху сравнението на различни образователни контексти. Поради тази причина съпоставка на референтните рамки и нива за владеене на италианския език – индоевропейски и на държава членка на Европейския съюз, и китайския език – част от китайско-тибетското езиково семейство, на азиатска страна – представлява интерес и от изследователска, и от практико-приложна гледна точка.

Характеристики на Общата европейска езикова рамка

Общата европейска езикова рамка (ОЕЕР) (Common European Framework of Reference for Languages) е изготвена от Съвета на Европа. Препоръката за създаването ѝ е на Европейския съвет за културно сътрудничество. Основната цел на рамката е осигуряването на единен и хомогенен метод за обучение и оценка, отнасящ се до всички езици в Европа. Поради тази причина се изготвя общовалидна в Европейския съюз скала, предоставяща възможност за съизмеримост на чуждоезиковите компетентности. Това води до подпомагане на мобилностите на територията на Европейския съюз. Извеждането на референтни нива за владеене на чужд език се прилага и при сертификатите за владеене на чужд език. Те допринасят осезаемо за сътрудничеството между различни образователни институции.

За първи път идеята за изготвяне на ОЕЕР се появява в края на 80-те години и началото на 90-те години на XXI век, като част от проекта „Езиково обучение за европейско гражданство“ (Language Learning for European Citizenship) с основна задача прилагане на универсален метод за проверка и оценка на знанията по чужд език. 2001 г. е обявена от Съвета на Европа за Европейска година на езиците. Тогава се приема и идеята за Европейски ден на езиците, отбелязван на или около 26 септември ежегодно. Съветът на Европа приема резолюция за насърчаването на езиковото многообразие и изучаването на езици съобразно рамката на изпълнение на целите на Европейската година на езиците. През 2002 г. се препоръчва употребата на ОЕЕР с цел изготвяне на системи за валидиране на езиковите умения.

ОЕЕР извежда четири езикови умения, които следва да бъдат овладени – четене, писане, слушане, говорене. Ключовото понятие в този случай е език. Благодарение на тези умения могат да се проверят различните нива на развитие на компетентности по чужди езици в държавите членки на Европейския съюз. Скалата на ОЕЕР включва шест равнища. Те се разделят на три основни нива: А1 – А2 – основно ползване, В1 – В2 – самостоятелно, С1 – С2 – свободно владеене. Последният наръчник за прилагане на Рамката от 2020 г. е „Обща европейска езикова рамка: учене, преподаване, оценяване“ (Council of Europe 2020). Той е „в подходящ за потребителите форма и съдържа всички ОЕЕР илюстративни дескриптори“ (Council of Europe 2020, p. 4), като улеснява в много голяма степен дейностите, свързани с ученето, преподаването и оценяването.

Основата, която ОЕЕР разработва за определянето на стандартни нива на владеене на европейските езици, се актуализира постоянно. В наръчника за прилагане на Рамката се акцентира върху потребността от развитие на определени компетентности. В същото време, се взема под внимание и фактът, че обучението е развиващ се през XXI век процес. За актуалните измерения на наръчника за прилагане на Рамката от 2020 г. говорят не само идеите за устно и писмено взаимодействие, а и тези за интерактивност във виртуална среда – онлайн. Друг признак за актуализацията е обособяването на подкатегории в рамките на илюстративните дескриптори, отнасящи се до езиковите комуникативни дейности и стратегии (Council of Europe 2020, p. 47), многоезичната и мултикултурната компетентност (Council of Europe 2020, p.123), комуникативните компетентности – езикова, социолингвистична, прагматична (Council of Europe 2020, p.129). Фокус се поставя и върху идеята, че обучаемите са социални агенти, че подходите трябва да бъдат дейностно ориентирани, като в тях се използва медиацията и се взема под внимание контекстът, повлиян от плурилингвистичната среда.

Синхронизация на ОЕЕР с италианската изпитна сертификационна система

След като бе разгледана идеята за обобщаване на стандартите за владеене на чужди езици на територията на Европейския съюз, може да се проследи приложението на идеята за ОЕЕР в конкретни изпитни системи. За целта следва да се адаптират европейските изпитни стандарти и нива на владеене на езика към местните.

Както твърди италианският специалист по дидактика Паоло Балбони:

[…] всички международни сертификати години наред фокусират изследванията си върху оценяването на уменията за взаимодействие. (Balboni 2012, p. 146)

Според възгледите на изследователя на глобалните и локалните – италиански образователни процеси, те се основават на общи принцип. Сред тях Балбони посочва ключовото понятие взаимодействие. С цел да се разгледа как се достига до тази идея в италианската образователна система, може да бъде проследена историята на сертифициращите владеенето на чужд език институции.

Италия се очертава като страна с иновационна и далновидна политика – една от държавите основателки на ЕС. В началото на XXI век, малко след приемането на ОЕЕР, се учредява Националната служба за оценка на образователната и обучителната система с цел да оцени „ефективността и ефикасността на системата, като включва оценяването в международния контекст“ (Законодателен декрет № 286/2004, чл. 1). Този акт е последван от създаването на Националната система за оценяване. Тя включва оценката на образователните институции, на управлението в сферата на образованието, на професионалните заслуги на преподавателите. Това са само част от примерите, свидетелстващи за синхронизацията на италианската образователна система с трансформиращата се европейска и световна среда.

Синхронизация на италианските сертифициращи органи с европейските стандарти за владеене на чужд език

Докато Националната система за оценяване е ориентирана към формалното и неформалното обучение, особено в училище, съществуват и други ресурси, даващи възможност дискурсът за ОЕЕР да се съотнесе към сертификатите за владеене на чужд език. В Италия съществуват няколко подобни документа без срок на валидност. За сертифициране на владеенето на италиански език като чужд е създадена асоциацията Certificazione Lingua Italiana di Qualit‡ – CLIQ. Тя обединява четирите сертифициращи органа: Университета за чужденци в Перуджа, Университета за чужденци в Сиена, Университета „Рома Тре“, Дружество „Данте Алигиери“. Целта ѝ е да популяризира култура на сертификационно оценяване на италианския като втори език и да гарантира система за качество на сертифициране на езикови умения, в съответствие с научните стандарти, определени от ОЕЕР.

Типичен пример за адаптирането на универсалната за европейските езици референтна рамка след вземане под внимание на локалните измерения е издаваният от Перуджа сертификат. Университетът за чужденци в област Умбрия е най-старата подобна институция на територията на страната. С указ от 1925 г. се създава Кралският университет за чужденци в Италия в Перуджа. Първоначалната му цел е да предложи лекторати по „Висока култура“ за чуждестранни студенти – по език, култура, история, литература, изобразително изкуство, кино, музика, театър. Университетът се сдобива със собствена сграда – дарен от граф Ромео Галенга Стюарт дворец на община Перуджа с воля на дарителя да послужи за седалище на висшето учебно заведение, при условие че се запази името му. Университетът за чужденци в Перуджа е един от членовете основатели на ALTE (Асоциацията на езиковите тестови центрове в Европа), създадена през 1991 г. През 1992 г. Университетът става държавен. Той ежегодно изготвя изпитите за владеене на италиански език CELI. При успешното им полагане се получава сертификат за владеене на италиански език. Това е един от добрите примери за прилагане на ОЕЕР и адаптирането ѝ съобразно плурилингвистичната среда. През 2005 г. в Университета за чужденци в Перуджа се създава Център за оценка и сертифициране на владеенето на езика (CVCL) с цел да насърчава и развива учебни и изследователски дейности в областта на проверката и оценката на езиковите умения и компетенции. Той е автономен университетски център, консолидиращ традиционния опит в областта на сертифицирането на владеене на италиански като втори език, натрупан от 1987 г. от Университета за чужденци. Сертификатът, който се издава от Перуджа, е одобрен от Министерството на образованието и Министерството на външните работи на Италия.

Съществуват три разновидности на споменатите сертификати, като всяка от тях включва писмен и устен изпит. Първата е стандартната, отнасяща се до стандартния италиански език. Издаваният сертификат се нарича CELI. Нивата за полагане на изпит започват от А1 – CELI Impatto, и достигат до С2 – CELI 5. Така се обхваща целият спектър от заложени в ОЕЕР равнища. Другата създадена от Центъра за оценка и сертифициране на владеенето на езика разновидност е тази за имигрантите. През последните десетилетия проблемът с владеенето на чуждия език в държавата, в която се установяват имигриралите, е все по-осезаем. Поради тази причина Университетът за чужденци в Перуджа въвежда специална категория сертификати – CELI Immigrati, адресирана към имигранти, но само за нивата А1, А2 и В1. Третата разновидност e CELI Adolescenti за юноши от 12- до 18-годишна възраст. С този изпит може да се установи владеенето на италиански език в ежедневни комуникативни ситуации, изискващи взаимодействие. CELI Adolescenti е само в три нива – А2, В1 и В2. Трите категории сертификати се различават в зависимост от целта на използване на италиански език, която следва да бъде оценена – стандартна, за имигранти, за юноши. Това обяснява и определянето на нива, които не обхващат цялата гама от равнища за владеене на чужд език съгласно ОЕЕР.

Друг световно утвърден сертификат за владеене на италиански език е CILS на Университета за чужденци в Сиена. Това висше учебно заведение е създадено много по-късно – едва през 1992 г. В началото на XX век в Сиена се основава Школа за италиански език за чужденци, която десетилетия по-късно се трансформира в университет. Сертификатът за владеене на италиански CILS също има за цел да провери каква е степента на владеене на езика според ОЕЕР – от ниво А1 до ниво С2. Изпитът за всички равнища е писмен и устен.

Университетът за чужденци в Сиена предлага оригинален прочит на най-ниските нива. Поради тази причина са разработени модули за сертифициране за различните типове аудитории, които полагат изпит по италиански език. В това се състои иновацията на сертификатите CILS. Процесът на обучение е силно повлиян от вътрешни и външни фактори като възраст, контекст и мотивация. Според специалиста по дидактика Паоло Балбони:

[…] налагането на процесите по сертифициране, свързани с практическата приложимост на знанието, изисква развитие на допълнителен инструмент за организация на обучението – „модул“, позволяващ идентифициране на групи знания и компетентности, които да бъдат включени в личното портфолио. (Balboni 2012, p. 19).

Тези модули имат сходна структура и формат, но са различни по отношение на комуникационни контексти, текстови видове и жанрове и съдържание. Например за нивата А1 и за А2 се подготвят четири различни модула – деца, юноши, за интеграция в Италия и за възрастни. В зависимост от целта на употреба на италиански език, но най-вече – по възрастов признак – се прави разграничение. За ниво В1 съществуват три модула – стандартен, за юноши и за получаване на гражданство. Един от документите, който е необходим за получаване на италианско гражданство, редом с акт за раждане, свидетелство за съдимост, паспорт, лична карта, е именно сертификатът за владеене на италиански език, отговарящ на ниво В1. CILS за следващите нива – от В2 до С2, предлага само стандартни модули, които не се делят въз основа на възрастови или целеви специфики.

Друг официално одобрен сертификат е PLIDA, издаван от Дружество „Данте Алигиери“. Той е артикулиран в шестте нива – от А1 до С2, съответно с писмен и устен изпит. Специфичното при PLIDA е, че предлага два модула. Единият е стандартен и е предназначен за възрастни. Другият се нарича PLIDA Juniores и е предвиден за юноши от 13- до 18-годишна възраст. Разликата между изпитите PLIDA и PLIDA Juniores е в избора на текстове и техния контекст на приложение.

Сред официално одобрените сертификати е и CERTIT, издаван от Римския университет „Рома Тре“. Това висше учебно заведение не предлага разграничение и модули. Разделението е по ОЕЕР – от А1 до С2, с писмен и устен изпит, без значение от възрастта или целта на употреба на италиански език.

Таблицата по-долу включва нивата на владеене на италиански език и издаваните сертификати от одобрените към момента четири институции в Италия. Всяка стандартна разновидност е в получер шрифт, представени са и всички подвидове – за деца, имигранти, юноши, гражданство. В последната графа от таблицата фигурира и минималният обем от лексика, съобразно предложението на Нейшън и Краб за всяко ниво (Nation & Crabbe 1991, pp. 191 – 201).

Таблица 1. Сертификати за владеене на италиански език съобразно ОЕЕР, издавани от оторизирани институции.

Ниво на сер-тифициранеспоред ОЕЕРУниверситетза чужденцив ПеруджаУниверситетза чужденцив СиенаСдру-жение„ДантеАлигиери“Римскиуниверси-тет„РомаТре“Минималенобем лексикаНиво С2CELI 5CILSQUATTRO– C2PLIDAC2Cert.itC27000– 9000думиНиво С1CELI 4CILSTRE– C1PLIDAC1Cert.itC15000 – 6000думи
Ниво В2CELI 3CILSDUEB2PLIDAB2Cert.it B24000думиCELI 3(Adolescenti)PLIDAB2JunioresНиво В1CELI 2CILS UNO– B1PLIDAB1Cert.it B12000– 3000думиCELI 2(Immigrati)CILS B1AdolescentiCELI 2(Adolescenti)CILS B1CittadinanzaPLIDAB1JunioresНиво А2CELI 1CILSA2PLIDAA2Cert.itA21000думиCELI 1(Immigrati)CELI 1(Adolescenti)CILSA2IntegrazioneCILSA2AdolescentiCILSA2BambiniPLIDAA2JunioresНиво А1CELIImpattoCILSA1PLIDAA1Cert.itA1120 думиCELI Impatto(Immigrati)CILSA1IntegrazioneCILSA1AdolescentiPLIDAA1JunioresCILSA1Bambini

По този начин могат да се обобщят основните характеристики на италианската образователна система с фокус върху сертификационните ѝ измерения – част от инструментите за проверка и оценка на обучението по чужд език. Във всички разгледани случаи – сертификатите CELI, CILS, PLIDA, CERTIT за владеене на италиански език, издавани от оторизираните на държавно ниво институции, е налице синхрон с ОЕЕР и с генералната държавна политика на Италия относно образованието. Всеки от изпитите има специфики. Университетът за чужденци в Перуджа с CELI предлага три формата – стандартен, за юноши и за имигранти. Университетът за чужденци в Сиена с CILS въвежда различни модули – за деца, за юноши, за интеграция в Италия, за възрастни, за получаване на гражданство. Дружеството „Данте Алигиери“ дава възможност за полагане на изпит за сертификат PLIDA и PLIDA Juniores за юноши от 13- до 18-годишна възраст. Римският университет „Рома Тре“ е с най-стандартните разбирания за сертификати, които са универсални и отговарят на нивата от А1 до С2, без поднива или отделни специфични категории съобразно възрастовата група или целта, за която ще послужи документът за владеене на италиански език. Италианската образователна система се придържа към ОЕЕР, като я адаптира към специфичните потребности на своя контекст.

Обзор на развитието на референтната езикова рамка и установяването на съвременната изпитна система по китайски език като чужд

Концептуалните визии и програмните рамки за преподаването на националния език като чужд са обусловени от редица фактори на историческото, културното и научното развитие на дадена страна, както и от степента ѝ на интеграция в системата от международни образователни връзки в сферата на чуждоезиковото обучение.

Началото на разработването на система за определяне нивото на владеене на китайски като втори език се отнася към 80-те години на XX в., когато във връзка с реформите и отварянето на Китай към света се разширява и преподаването на китайски език за чуждестранни студенти. Първоначалният вариант на стандартизиран тест по китайски език се разработва през 1984 г. от изпитния център към Пекинския езиков институт (кит. 北京语言学院,англ. Beijing Language Institute, в момента Пекински езиков университет), специализиран именно в преподаването на китайски като втори език. Стандартизираният изпит, наречен „Тест за ниво на владеене на китайски език“ (кит. 汉语水平考试, англ. Chinese Proficiency Test, съкр. по транскрипцията Hanyu Shuiping Kaoshi HSK), първоначално е насочен основно към определяне нивото на владеене на китайски език за чуждестранни студенти, изучаващи езика в Китай и продължаващи обучението си по други специалности в китайски университети. Във връзка с тази практическа насоченост на изпита, първоначално е разработено едно основно общо равнище, в което според получените резултати се разграничават базово (初级) и средно (中级) ниво с няколко съответни поднива по установена скала. През 1988 г. е първото официално провеждане на теста HSK в Пекинския езиков институт, а след три години изпитът се интернационализира. През 1992 г. HSK е официално признат на национално равнище като стандартизиран изпит за ниво на владеене на китайски като втори език с издаването на нормативния документ „Насоки за провеждане на изпита за ниво на владеене на китайски език“ от Държавната комисия по образованието (понастоящем Министерство на образованието) на Китай. В процеса на прилагане на изпитната система и отчитайки изучаването на езика под различни форми и в различни страни извън Китай, впоследствие са разработени и допълнени нивата за напреднали (高等, 1993) и съответно за начинаещи (基础, 1997). Цялостната система на изпита със съответните референтни нива и поднива придобива следната структура (Teng 2017, pp. 5 – 6):

Таблица 2. Нива на тестове, оценяване и сертифициране по изпитната система HSK (1997 – 2008)

ТестовивариантиHSK за началнонивоHSK за базовои средно нивоHSK за нивонапредналиНивоНачалноБазовоСредноВисокоСтепениСВАСВАСВАСВАПоднивапо оценка1234567891011

Оценката, съответстваща на поднива от 1 до 11, е основана на стандартите, регламентирани в нормативния документ „Стандарти за референтни нива и обща програма на нивата на HSK“ (汉语水平等级标准和等级大纲,1988) (Wang 2014, p. 42).

Както показва табл. 2, в установения си първоначален вид системата на HSK включва четири нива в три тестови варианта, като единият от тях е комбиниран и съответно в зависимост от изпитния резултат се разграничават двете отделни нива – базово и средно, а всяко от нивата е разделено на три степени – А, В и С. При това обаче степените Начално ниво А и Базово ниво С се разглеждат като много близки и се обединяват в едно общо подниво 3 от общо 11 поднива на сертифициране.

В процеса на установяване на изпитната система HSK се разработват и съответните теоретични и методологически рамки за определяне на референтните езикови нива, съдържанието и критериите за оценяване степента на владеене на китайския език по дадената система. Основни нормативни документи в това направление (освен цитирания по-горе) са и „Обща програма за лексикален материал и йероглифика по нивата на HSK“ (汉语水平词汇与汉字等级 大纲, 1992), „Стандарти за референтни нива и обща програма на граматичния материал по нивата на HSK“ (汉语水平等级标准与语法等级大纲, 1996) и др.

Паралелно с развитието на цялостната система от теоретични и практически разработки по изпитната рамка на HSK от работната група в Пекинския езиков университет, постепенно се формира още един център за изследване, разработване и разпространение на изпитната система на HSK във връзка със създаването на специализирано звено към Министерството на образованието на Китай, наречено „Национален офис на съвета за международно разпространение на китайския език“ (кит. 国家汉语国际推广领导小组办公, англ. Office of Chinese Language Council International), основан през 1987 г., известен по-късно още като „Централен офис на Институтите „Конфуций“1, или чрез съкратеното си название в транскрипция Ханбан2. Националният офис изпълнява функцията на основно институционално звено, което ръководи работата във всички на

правления, свързани с преподаването на китайски като чужд език, включително развитие на референтната езикова рамка по китайски език, провеждането на изпитите HSK и съответно сертифициране на всички нива.

Стар – нов формат HSK

Поради невъзможността за единна координация и установяване на общи национални и международни стандарти за провеждане на изпита HSK, в крайна сметка, реализирането на изпитната система HSK от 2010 г. преминава изцяло към Ханбан (Ji 2012). От друга страна, Пекинският езиков университет участва във формирането на екип от специалисти – лингвисти, методисти, преподаватели по китайски като втори език от висши и средни учебни заведения в страната и чужбина, който работи върху развитието на изпитната система HSK.

В периода 2007 – 2019 г. се разработват редица нормативни и основополагащи документи за регламентиране на новия формат на китайската езикова рамка, като в този процес в значителна степен се интегрират и научните концепции, визията за референтни нива на владеене на езика със съответните комуникативни компетентности и дескриптори, залегнали в основата на ОЕЕР (Wang 2014, pp. 43 – 45; Wang 2014, pp. 3 – 7). Промените са продиктувани, от една страна, от идеята референтните нива на HSK да бъдат съгласувани и съизмерими с тези на ОЕЕР, а от друга страна – да бъдат взети предвид опитът, отзивите и нуждите от сертифициране в различни форми и нива на обучение по китайски език. В най-голяма степен това се отнася за началното ниво на владеене на езика, тъй като референтните прагове за степени А, В, С на начално ниво се оказват доста сложни за преминаване от начинаещите обучаеми. Поради сложността на китайския език в началния етап на обучение постигането на определените компетентности често изисква твърде много време и усилия, а невъзможността да се постигне след определен период дори най-ниската степен на сертифициране, води до загуба на мотивация и увереност на учащите в техните резултати. Поради това при промяната на формата на HSK, от една страна, се намалява минималният праг на начално ниво, а от друга – се прекрояват границите на референтните равнища, като първоначалните 4 степени и 11 поднива се разпределят в общо 3 степени (начално, средно и високо) и 6 нива, съответно по две във всяка от степените. По този начин структурата на рамката в голяма степен се съотнася с нивата на ОЕЕР. Новият формат на HSK се въвежда от 2009 г., като през 2009 г. и 2010 г. той се провежда паралелно със стария формат, а от 2011 г. вече се провежда само новият формат на изпита.

Разликите между стария и новия формат на HSK по отношение на лексикалния обем могат да бъдат представени под формата на таблица (Li 2011, pp. 149 – 150):

Таблица 3. Сравнение на стария и новия формат на HSK по отношение на лексикалното съдържание

Нов формат на HSKСтар формат на HSKИзпитенвариантНиво на сер-тифициранеМинима-лен обемлексикаИзпитенвариантНиво на сер-тифициранеМинималенобем лексикаHSK ниво 6HSK ниво 6над 5000думиHSK висо-ко ниво11 разряд5000 – 8000думи10 разряд9 разрядHSK ниво 5HSK ниво 52500 думиHSK базо-во и сред-но ниво8 разряд2000 – 5000думи7 разряд6 разряд5 разряд4 разряд3 разрядHSK ниво 4HSK ниво 41200 думиHSK начал-но ниво3 разряд400 – 3000думи2 разряд1 разрядHSK ниво 3HSK ниво 3600 думиHSK ниво 2HSK ниво 2300 думиHSK ниво 1HSK ниво 1150 думи

Както става ясно от направеното сравнение, началните нива (от 1 до 3) на новия формат на HSK са значително по-улеснени от първите нива на стария формат, като по изисквания лексикален обем те попадат под минималното прагово равнище на начално ниво по стария формат. С улесняването на началните нива на изпита се дава възможност да се отчетат и стимулират първоначалните постижения на изучаващите китайски като чужд език.

Освен разликата в обема на лексикалното съдържание, в новия формат на HSK се въвеждат промени и по отношение на оценяваните езикови компетентности. Старият формат на изпита е ориентиран основно към проверка на лингвистичните знания (лексика и граматика), без да се отчитат комуникативната компетентност и способностите за реална употреба на езика (Wang 2014).

На този фон новият формат на теста се откроява като ориентиран комплексно към всички езикови дейности, в него се поставя акцент върху комплексното владеене на рецептивни и продуктивни умения чрез интегрирано оценяване на четирите базови дейности по слушане, говорене, четене и писане. За разлика от стария вариант на HSK, знанията по фонетика, лексика и граматика се тестват не изолирано в отделни упражнения и самостоятелни изречения, а в максимална степен се комбинират в различните типове дейности, ориентирани към цялостния контекст и употреба в близки до реалните езикови ситуации.

Друго важно съображение при обновяването на формата на HSK е акцентът върху връзката между оценяването и преподаването. В стария формат на HSK тестовата система се разглежда отделно от практиката на преподаване, въпреки че тестът първоначално е разработен на базата на програмите за обучение на чуждестранни студенти в няколко университета в Китай. При разработване на новия формат на HSK целенасочено се застъпва принципът на интеграция между преподаване и оценяване, тъй като цялостната изпитна рамка има за цел да насърчава „обучение чрез оценяване“ и „упражняване чрез тестване“. Така рамката поставя ясни цели на теста да даде възможност на участниците да подобрят нивото си на владеене на китайски език и да развиват езиковите и комуникативните си способности по систематичен и ефективен начин (Wang 2014, pp. 3 – 7).

Характерна особеност в развитието на новия формат на изпита е разделянето му на писмен (HSK) и устен (HSKК3) вариант, като и в двата варианта са установени три изпитни нива – начално, средно и високо, но при писмения изпит всяко от трите нива е подразделено на две поднива, при което се получават общо 6 нива, които са съпоставими с нивата от А1 до С2 по ОЕЕР.

Таблица 4. Съпоставка в нивата на HSK, HSKК и ОЕРР

Писмен HSK по ниваМинимален обемлексикаУстен HSKК по ниваОЕЕР по ниваHSK – ниво 6над 5000 думиHSKК – високо нивоС2HSK – ниво 52500 думиС1HSK – ниво 41200 думиHSKК – средно нивоВ2HSK – ниво 3600 думиВ1HSK – ниво 2300 думиHSKК – начално нивоА2HSK – ниво 1150 думиА1

С развитието на новия формат на HSK освен основните варианти на писмен и устен тест са въведени и две допълнителни разновидности с по-специализирано предназначение – HSK за младежи (YCT) и HSK по бизнес китайски (BCT).

Развитието на цялостната теоретична рамка и тестова структура на HSK е постоянен процес на преосмисляне и обновяване на изпитната система въз основа на натрупания практически опит и наблюдения, също така и в съответствие с най-новите тенденции в сферата на чуждоезиковото обучение и езиковите тестове.

През 2021 г. се извършва последното към момента обновяване и допълване на изпитната система на HSK чрез приемането на нормативния документ „Стандарти за референтни нива на владеене на китайски език при международно обучение по китайски език“ (国际中文教育中文水平等级标准), като практическото провеждане на актуализирания формат на изпита започва от 2024 г. Тези промени са продиктувани от необходимостта да бъде доразвито най-високото ниво на владеене на езика (HSK – ниво 6), тъй като в процеса на прилагане на теста се оказва, че скокът или разликата между ниво 5 и ниво 6 е доста голяма, а от друга страна, няма разработени прагови равнища за отчитане на възможните съществени разлики в най-високото ниво на владеене на езика.

Освен добавянето на три допълнителни раздела към HSK – високо ниво, актуализираният от 2021 г. формат регламентира съдържанието на езиковия материал по четири компонента – срички (разбиране на слух и устна употреба на лексикални единици без задължително използване на съответните им йероглифи), йероглифи, думи и граматика. По отношение на комуникативните компетентности се застъпват комплексно четирите основни езикови дейности – слушане, говорене, четене и писане, а в допълнение също така умения по устен и писмен превод. Включването на превода във формата на изпита е изцяло ново въведение, което се прилага от HSK – средно равнище, тоест от ниво 4 до ниво 9.

В съответствие с най-новите тенденции и навлизането на информационните технологии в чуждоезиковото обучение и оценяване от 2020 г. изпитите HSK, HSKK и YCT могат да се провеждат изцяло в онлайн формат4, като хартиеният и електронният вариант са идентични по съдържание.

Заключение

Въз основа на направените наблюдения и приведените примери могат да бъдат изведени основните черти на италианската и китайската образователна и изпитна система. Те се отличават със стремеж към синхронизация, вземат предвид европейските и световните установени стандарти, съобразяват се с ОЕЕР като значим фактор. В същото време, италианската и китайската изпитна система са локално специфични. Това е видно при образователните институции с по-дълга традиция в езиковото преподаване, като Университета за чужденци в Перуджа и в Сиена в Италия, както и Пекинския езиков университет и Ханбан в Китай. Посочените примери доказват, че италианската и китайската образователна система могат да се определят като локални и глокални, защото следят тенденциите и предизвикателствата, пред които се изправят европейското и световното образование, но ги интерпретират и адаптират на местно ниво.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект No BG-RRP-2.004-0008.

БЕЛЕЖКИ

1. От 2020 г. Националният офис е преструктуриран в Център за езиково и образователно сътрудничество към Министерството на образованието на Китай (кит. 中外语言交流合作中心, англ. Center for Language and Education Cooperation, http://www.chinese.cn).

2. От тук нататък ще използваме съкращението Ханбан, придобило вече широка обществена разпознаваемост.

3. Названието идва от съкращението на изпита в транскрипция Hanyu Shuiping Kouyu Kaoshi (HSKK).

4. За повече информация относно онлайн варианта на изпитите, вж. https://old.chinesetest.cn/gonewcontent.do?id=44929416.

ЛИТЕРАТУРА

ВЕСЕЛИНОВ, Д., 2024. Лингводидактологични измерения на иновативната образователна среда. Чуждоезиково обучение, Т. 51, № 1, с.7 – 8. ISSN 1314-8508.

ТРИМ, Д., НОРТ, Б., КОСТ, Д., 2006. Обща европейска езикова рамка – учене, преподаване, оценяване. Варна: Релакса. ISBN 954-8664-79-8.

Acknowledgments and Funding

This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project No BG-RRP-2.004-0008.

REFERENCES

BALBONI, P., 2012. Fare educazione linguistica. Torino: UTET. ISBN 886-0088-909.

CERTIFICAZIONE DELL’ITALIANO COME LINGUA STRANIERA, 2024. [viewed 20 August 2024]. Available from: https:// certificazioneitaliano.uniroma3.it/.

CERTIFICAZIONI, 2024. [viewed 20 August 2024]. Available from: https://italiana.esteri.it/italiana/lingua/certificazioni/.

CELI (CERTIFICATI DI LINGUA ITALIANA), 2024. [viewed 20 August 2024]. Available from: https://www.unistrapg.it/it/ certificati-di-conoscenza-della-lingua-italiana/celi-certificati-dilingua-italiana.

COUNCIL OF EUROPE, 2020. Common European Framework of Reference for Languages: Learning, teaching, assessment – Companion volume. Strasbourg: Council of Europe Publishing, ISBN 978-92-871-8621-8.

COUNCIL OF EUROPE, 2001. Common European Framework of Reference for Languages: Learning, teaching, assessment. Cambridge: Cambridge University Press.

COUNCIL OF THE EUROPEAN UNION, 2002. Council Resolution on the promotion of linguistic diversity and language learning in the framework of the implementation of the objectives of the European Year of Languages 2001 [viewed 20 August 2024]. Available from: https://https://rm.coe.int/CoERMPublicCommonSearchServices/Display DCTMContent?documentId=0900001680698348.

DECRETO LEGISLATIVO N. 286, 19 NOVEMBRE 2004 [viewed 20 August 2024]. Available from: https://archivio.pubblica.istruzione.it/ normativa/2004/allegati/dl286.pdf.

ESAMI PLIDA, 2024. [viewed 20 August 2024]. Available from: https:// plida.dante.global/it

I LIVELLI CILS, 2024. [viewed 20 August 2024]. Available from: https:// cils.unistrasi.it/79/Il_sistema_di_Certificazione_CILS.htm.

JI, Y., 2012. Comments on New Chinese Proficiency Test. Journal of North China University of Technology, vol. 24, no. 2, pp. 52 – 57. ISSN 1001-5477.

LI, H., 2011. 李海燕. 新HSK与旧HSK比较 / A Comparative Study the Old and the New HSK Method [in Chinese]. Journal of the International Exchange Support Center, Niigata University, vol. 7, pp. 149 – 151.

LIANG, H., 2021. 国际中文教育中文水平等级标准, 责任编辑 梁瀚 杰/ Chinese Proficiency Grading Standards for International Chinese Language Education (Liang Hanjie ed.). Shanghai: Shanghai Foreign Language Education Press. ISBN 978-7-5446-7134-7.

NATION, P., CRABBE, D., 1991. A survival language learning syllabus for foreign travel. System, vol. 19, no.3, pp. 191 – 201. ISBN 978-020-384785-5.

SPOLSKY, B., 2012. The Cambridge Handbook of Language Policy. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 978-052-1195-65-2.

TENG, Y., 2017. Hanyu Shuiping Kaoshi (HSK): Past, Present, and Future. In: Zhang, D., Lin, Ch. (eds) Chinese as a Second Language Assessment. Chinese Language Learning Sciences. Springer, Singapore, pp. 3 – 19 [viewed 18 August 2024]. Available from: https://doi.org/10.1007/978981-10-4089-4_1.

TRIM, J.L., NORTH, B., 2001. Common European Framework of Reference: Learning, teaching, assessment. Council of Europe. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 978-052-1803-13-7.

TRIM, D., NORTH, B., COST, D., 2006. Common European Framework of Reference: Learning, teaching, assessment. Council of Europe. Varna: Relaxa. ISBN 954-8664-79-8.

VESELINOV, D, 2024. Lingvodidaktologichni izmereniya na inovativnata obrazovatelna sreda. In: Chuzhdoezikovo obuchenie, vol. 51, no. 1, рр. 7 – 8. ISSN 1314–8508.

WANG, R., 2014. 王仁法, 汉语作为第二语言能力评估现状与分析 / Current Status and Analysis of Chinese as a Second Language Proficiency Assessment. 语言科学, 第13卷第1期, pp. 42 – 48. ISSN 671-948.

WANG, X., 2014. 国际汉语教学通用课程大纲,责任编辑 王轩 / International Curriculum for Chinese Language Education. Beijing: Beijing Language and Culture University Press. ISBN 978-7-5619-38331.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н